Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ти ли си най-подходящият (-щата) за Мен?


Recommended Posts

Искам следващия път да улуча от раз правилния човек и да остареем заедно /защото съм млада още, Канелчо/.

Така, има още хляб в тебе. Признавам си, че те взех за човек в преклонна възраст. :3d_135:

Пожелавам ти успех! :3d_048:

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 154
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Виж до какво води криенето на възрастта. А един съфорумец ме беше взел за двайсе и две, двайсе и три...

Какво значи успех?! Може да намеря без да търся.

Божа работа.

:3d_015:

Линк към коментар
Share on other sites

Вие жените, сте много опасни!...Когато намерите мъжа определен за вас, гледайте да не го" уморите от любов". Мъжете обичат дистанцията, Независимостта, а жените обичат да се налагат..... Това е нетърпимо за един мъж.....

Аз обаче ви възприемам, като души, като духове, (при тях полът не е от такова значение)

Според Учителя, Когато едно момче или момиче, се ражда , някъде в света се ражда неговата приятелска душа (годините са близки). Разбирате ли ..... Не идваме сами, това е като уговорка.....Но може чисто сметкаджийски капани да оплетат определената за вас душа(човек).....Не винаги ще може да бъде освободен... Тогава ще трябва да го обичате от дистанция, със беззаветната божествена Любов.... Пък един ден....Може би като духове, или пък още тук на земята, ще се срещнете... Зависи от вашите молитви,....... горещи молитви към Аумен(принципът на Любовта) или Бог, просто казано.

*Kuki , да се чустваш универсален значи да си талантлив, надарен, (знаеш си цената), но ако срещнеш определения от Бога за теб ще останеш силно изненадана,..... Високият идеал...Това е единство, Сила.....Търси го във вътрешния свят, молитвите, виденията.....Кармата, много е разбъркала нещата.... Има различни степени на приятелство...Трабва да се изплащат стари кармични заблуди, да се разплитат съдбовни възли, затова повечето хора сега се лутат сами....но един ден Бог се усмихва....и ти подарява дълго чаканата мечта....

Линк към коментар
Share on other sites

... няма възраст в която на човек да не му трябва другарче по Пътя. Не, че не можем и сами - просто заедно е по-приятно и интересно wub.gif

Привет, Ирина!

То това, което си писала, едва ли е към мен и това, което ще напиша, едва ли е към теб, и аз сега силно се учудвам, съмнявам се и недоумявам, реална ли си ти и реален ли съм аз и пр. неща, но така и така туй не е много сигурно - за реалността де, та затова и рекох да напиша една две думи, макар те да са капки вода, падащи в големия океан, а сиреч - една много голяма илюзия, но все пак:

:)

... има едно състояние, в което, ако човек навлезне, или по-скоро, ако състоянието навлезне в човека, или ако израсте в него, то тогава няма никаква нужда от какъвто и да е партньор. Това е състоянието на пълно насищане, на блаженство, на кеф, на щастие, на нирвана, което едва ли каквото и да е външно събитие, или партньор може да принесе за който и да е.

Така или иначе, човек търси половинка, защото самия той е половинка, сиреч несъвършен/слаб. Именно поради чувството за пасив, за някаква липса, човек се опитва да запълни - я с някоя нова дрешка, я с някоя нова книга, я с някое ново изказване, като туй, в нета, я с някоя нова придобивка, я с хапване, пийване, забавление, секс и пр. По същата причина човек търси и партньорството.

Всъщност, според моето левашко мнение, всички тези неща могат да се окажат условия, а и се оказват малко или много такива, които да доведът човека до въпросното изпълване и насищане, за което писах по-горе. Така и с партньорството.

Хората биха го определили като нещо "лошо". Аз обаче незнам дали то е лошо, или е добро, но знам, че редовно който и да е човек търси и проектира, чрез очакванията си, партньора отсреща. Никога тези очаквания не се припокриват напълно, защото отсреща, срещу теб, стои половинка, а не цялостност. Да, именно - срещу теб стои насъвършенство, каквото си и ти самият. Как може несъвършенното да те изпълни, да те насити, да ти донесе абсолютно щастие? Не, няма такъв случай.

Въпреки това, партньорството между хората, е прекрасно условие за движение по пътя към това съвършнство, към това насищане.

Идеята на тази тема е много интересна - дали нещо е подходящо за мен!? Да, със сигурност, както и да го погледнеш. Дори и това, което на мен ми се струва неподоходящо, поради ограничения ми субективен взор, дори то е подходящо, чрез неподходящността си.

И наистина - човек не може без партньор, докато е в несъвършенно състояние. Иначе, има случаи, в които човек се опитва да е без партньор и живее без такъв, но същия без даже да подозира превръща в партньор всичко, до което се докосне. Това е също верен път. Чрез него човек се учи сам на себе си да стане партньор - да намери своята вътрешна половинка и да се сгоди за нея, пък после, ако е рекъл Господ - и да се бракосъчетаят накрая.

До преди това човек все се чувства сам, все е нещастен, или ако е щастлив, то не е завинаги, все се страхува за себе си, за живота си, за бъдещето си и все се подсигурява... чрез всичко и всички, а това ако не е егоизъм, то аз незнам какво е.

Идеята на всичката тази глупост, която изръсих до тук, бе в това, че човек бива най-вече да осъзнае защо и какво търси в онзи срещу него, или в което и да било друго и дали това, което търси човека вън от себе си, не се крие в него самия - вътре!?

Чрез самотата човек може да пътува към това откриетие - към онова, което ще го направи цялостен и съвършен.

Чрез партньорството също може да се пътува към това нещо, независимо дали този път е споделян, или не е от партньора.

Човек търси своето съвършенство, себе си, а всичкото останало лутане е просто част от пътя, в която част той, както всеки едни малчуган, който реди пъзел - взима, проверява, ако трябва отхвърля, а ако се напасне - приема това, което счете за легнало на своето място.

Та дали с партньор, или без, това не е толкова важно. Също така няма никакъв смисъл, освен чисто егоизтичен, въпроса за това кое е по-подходящо за мен.

Тъй или иначе орисано е на човека да бъде Господар и да властва над Света, но за тази цел същия бива да достигне до състояние "Сам съм си достатъчен", а в последствие, от тази база, да стане като Бога - Знаещ що е то да отдаваш, да даряваш, да споделяш, безкористно, от Любов, безусловно.

Тогава вече и "тънките сметчици", от рода на "Аз ще съм с теб, защото това ме прави щастлив мене и няма да бъда с теб, ако това започне да ме прави нещастен." ще са се изпарили, защото тогава Човека няма да е вече колеблив в своето състояние, няма да е нестабилен, а ще бъде истински здраво стъпил на земята, с глава Небе и със сърце Слънцето, с мисли чисти, като бистрата водица. Всичко това ще бъде условието за просъществуването на Рая.

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

Страхотно казано!

:thumbsup:

Светлина и Хармония, не е правилно да говориш за жените по принцип, както и аз не бих сложила мъжете под един общ знаменател. Толкова задачи имам за решаване към момента, че в този хаос сама не мога да се оправя, та камо ли да забъркам още някого. Дори се чудя защо толкова се разписах тук, вместо да свърша нещо друго.

Отивам да свърша нещо друго, пък вие си хортувайте, аз с удоволствие ще ви прочета.

Успех на всички в преживяването на Любовта, независимо с партньор или без!

:thumbsup:

Редактирано от kuki
Линк към коментар
Share on other sites

... няма възраст в която на човек да не му трябва другарче по Пътя. Не, че не можем и сами - просто заедно е по-приятно и интересно wub.gif

До преди това човек все се чувства сам, все е нещастен, или ако е щастлив, то не е завинаги, все се страхува за себе си, за живота си, за бъдещето си и все се подсигурява... чрез всичко и всички, а това ако не е егоизъм, то аз незнам ..,.......

Та дали с партньор, или без, това не е толкова важно. Също така няма никакъв смисъл, освен чисто егоизтичен, въпроса за това кое е по-подходящо за мен.

Когато твоята Ева(идеал) ... застане пред теб, ще ти се наместят "дъските на ума"....rolleyes.gif

Линк към коментар
Share on other sites

Страхотно казано!

:thumbsup:

Светлина и Хармония, не е правилно да говориш за жените по принцип, както и аз не бих сложила мъжете под един общ знаменател. Толкова задачи имам за решаване към момента, че в този хаос сама не мога да се оправя, та камо ли да забъркам още някого. Дори се чудя защо толкова се разписах тук, вместо да свърша нещо друго.

Отивам да свърша нещо друго, пък вие си хортувайте, аз с удоволствие ще ви прочета.

Успех на всички в преживяването на Любовта, независимо с партньор или без!

:thumbsup:

Забъркваш кашата и се умиташ, а......

Линк към коментар
Share on other sites

Отвъд осъзнатото търсене на сходни неща при избора на партньор, още една (често неосъзната) причина определя избора ни: желанието ни да се развиваме. На едно по-мистично, духовно ниво, ние подбираме партньори, с които можем наново да пресъздадем онова, което е куцало във взаимоотношенията в годините, когато сме се формирали като личности, от дълбоко вкорененото желание да го "излекуваме".

Обикновено ни привличат партньори, които отговарят на следните две условия:

Характерът на партньора е доста сходен с този на единия или двамата ни родители и с този човек ние можем да пресъздадем нашите най-познати и неразрешени детски драми.

Определено съм съгласна ,че хората подсъзнателно търсят духовното развитие в любовта . И първите сериозни партньори много често са с характера /зодията/ на единия от двамата родители ,в зависимост от пола .Не знам дали ,това е подсъзнателно желание ,да проектираш вече познатата единица - семейство или да решиш личностна драма от пубертета. Това психолозите ще кажат.

Според мен ние проектираме всичко живота си ,любовните си връзки,цялото си бъдеще. Разбира се има доста неща предрешени от предни животи чисто кармично ,които стоят на дневен ред и в сегашния. Но съществува и свободният избор на съзнанието.

Редактирано от Inatari
Линк към коментар
Share on other sites

Какво значи успех?! Може да намеря без да търся.

Божа работа.

:3d_015:

Може. Ако направиш ей така:

tumblr_ksb688WaYy1qa9jg7o1_400.jpg

:3d_146:

Според Учителя, Когато едно момче или момиче, се ражда , някъде в света се ражда неговата приятелска душа (годините са близки). Разбирате ли ..... Не идваме сами, това е като уговорка.....

Аз пък си мислех, че сме на малки групички. Т.е. всяка душа има няколко подобни, които вибрират с нейния код. Така си обяснявам и множеството връзки, които наблюдаваме напоследък - един брак, втори, трети... А може това да просто да се дължи на моралната разпуснатост и смяната на ценностите. Във всеки случай е добре човек да има резерва, ако половинката му си замине рано от тоя свят. :v:

Линк към коментар
Share on other sites

Канел, добре, че не е русалка.

Двама рибари цял ден мълчаливо чакали да уловят нещо. Няма и няма.

На смрачаване единият уловил русалка. Изтеглил я, огледал я, откачил кукичката и я пуснал. Другият попитал:

- Защо?!

- А как?!

За нищо не ставала... за ядене, де.

А, не, някой ще я обича отдалеч!

:3d_031:

Линк към коментар
Share on other sites

... човек бива най-вече да осъзнае защо и какво търси в онзи срещу него, или в което и да било друго и дали това, което търси човека вън от себе си, не се крие в него самия - вътре!?

Ти пиеш!?

Защо?

Ходиш на кино!?

Защо?

Гледаш телевизия!?

Защо?

Ходиш на ресторант!?

Защо?

Играеш паневритмия!?

Защо?

Имаш/притежаваш яхта, хотел, апартамент в Париж...!?

Защо?

и т.н.

Защо? Защо е твоето търсене? Защо работиш/учиш?

Да, всичко, накоркотиците дори, партитата, новия сексуален партньор и което и да било друго, е поради твоя вътрешен стремеж за щастие.

Много учения, аз също, наричат този копнеж с думата "душа". Когато тази "душа" търси щастието все още вън, в т.н. сетивен свят, свят на явления и нетрайности, то тогава определяме условно тази "душа" като незряла.

Когато дадена "душа" установи, че обектът на нейното щение не може да бъде открит в т.н. "външен свят", тогава наричаме въпросната "душа" узряла.

Зреенето е дълъг процес и е силно зависим с вътрешно осъзнаване, с това да си дадеш сметка, с някаква по ниво будност. Това относително може да се сравни с пробуждане на дървесна пъпка, когато тя започне да се разлиства, след дълга и мъчителна зима.:) Докато тази пъпка порасте, тя все взима, а после, след като се разцъфти, тя започва и да дава - семе, аромат, краски, красота...

Никога няма да забравя думите от един филм, в който будиски учител питаше риторично ученика си, чрез писмо: "Кое е по-лесно - да удовлетвориш всичките си желания, или да удовлетвориш само едно от тях - твоето, истинското?!"

Но как човек да разбере за своето желание, ако още не му идват подобни мисли в ума? Това е спящо състояние. Несъзнателно. Човека за това няма вина. Просто не му е дошло още до главата.

В Каббала се говори за 5 вида желания, които са свързани със сетивния свят.

- желание за храна

- желание за секс

(горните две обощават животинското желание в човека)

- желание за богатство

- желание за власт

- желание за знание

(горните три обобщават човешките желания в човека)

Според Каббала има още едно желание, което е свързано пряко с Твореца - това е желанието за Изпълване с Любов, с Божия Светлина и за Единение с Твореца.

Според мен обаче, всичко това което изложих до тук е израз на това първично желание в човека - желанието за Изпълване с Любов, с Божия Светлина и за Единение с Твореца. То при някои хора е осъзнато, докато при други все още не е, но те, поради дълбокия спомен в себе си, за този истински копнеж, го търсят, дори без да съзнават това. Да, търсят го, но в сетивния свят, чрез различни по форма и вид изживявания.

Та това търси всеки жив човек, всяка жива душа, всяка гадинка ако щеш. Всичко търси Любовта, Щастието, което изпълва до краен предел и което запълва всяко несъвършенство, липса/пасив.

Ето това търси и всеки човек в партньора си, но нъц. Нищо няма да намери, защото е сгрешил с посоката.

Човек в самозаблуждението си мисли, че някой ще му придаде това щастие даром и то е почти така, само дето източника на това придаване не в сетивния свят (Той е и там, но не баш). Човек си мисли, по твърде егоизтичен начин, че някой ще му привнесе, но за да стане това, то Творецът е създал условие, което изисква подобност.

Как и с какво може човек да е подобен на Твореца? С качество? С кое качество? С качеството отдаване, което е точно обратно на качеството получаване. Отдаване по Божи стандарт - напълно алтруизтично, безусловно, без тънките сметки на егоизтичната природа.

Тогава, едва когато човек добие качествата на Твореца, той ще стане Отец за него, а човека ще бъде Син Божи, именно защото е придобил основния наследствен белег - това да можеш да отдаваш.

Всъщност щастието не се крие само в отдаването, нито само в получаването. Ето защо Творецът е нещастен Сам в Себе Си, без своето Творение. Той затуй го е и сътворил - защото няма щастие, ако няма с кого да го споделиш. Толкова много Сила, толкова много Любов, а няма към кого да я отдадеш! Така и поради тази причина Твореца е създал Творението, а Творението има едно основно качество - да получава.

Творецът отдава Любов, а Творението е получателя. Чист егоизъм. Алтруизма и егоизма са тясно свързани и те едно без друго не могат.

Всичко това обаче не е било достатъчно за Твореца, защото Любовта Му Е толкоз голяма, че Той желае Творението да стане съвършенно като Него, за да достигне до най-високото ниво на Наслада - чрез отдаването. Затова Твореца е създал и Илюзията, преградата, която дели несъзнателното от осъзнатото. Поради несъзнателността Творението не съумява да прихване от Любовта и в това се състои цялото му страдание. Тук Твореца е заложил идеята за възможността за пробуждане и за преминаване от несъзнателното състояние в съзнателното, в пробуденото.

В пробуденото състояние човека вече е познал източника на Щастието, съзира Го и започва да се черпи от Него. Осъзнатият човек първо прихваща искра от това Божие излъчване, а самата природа на тази искра е да бъде споделена и човек, колкото е получил - толкова и отдава, за което, в отплата, едва ли не, Твореца праща две искри, които човек наново излъчва и т.н., докато човека не достигна абсолютния максимум в отдаването, където жеанието за получаване, наречено егоизъм, е в абсолютен минимум. Ето така ненадейно Творението става Еднакво с Твореца и биват Едно.

Между Творец и Творение съществува явлението Вечност - изразено в Любовно перпетомобиле.

Това е копнежа на човешката душа - да живее в Любовта и да отдава Любов. Всичко друго е по-дребно от това.

Та, докато човек не открие в себе си този потенциал, то е добре да съзнава добре каквото и да върши - ако пие, нека пие, но нека и успоредно с това се пита непрекъснато: "В това ли е щастието? Това ли е? Това ли търся наистина? Насища ли ме/изпълва ли ме то абсолютно?" и тъй с всичко - със секса, с храната, с което и да е изживяване и пр.:)

Не е нужно да се спира, чрез насилие, каквото и да е, без на същото да му е дошло времето за прекратяване. Нужно е само това нещо да бъде разгледано и да бъде видяно. Самото виждане ще доведе човека по-близо до свободата. Дали обаче човек ще иска да разгледа нещо си и дали ще го види - това зависи от зрелостта на неговата душа и от Твореца.

Единствено осъзнатостта ще доведе и довежда до източника, от където човека ще започне да приема, да получава, изпълвайки себе си със Светлина/Любов, която на своя ред той самия да може да отдава.

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

" Аз пък си мислех, че сме на малки групички. Т.е. всяка душа има няколко подобни, които вибрират с нейния код. Така си обяснявам и множеството връзки, които наблюдаваме напоследък - един брак, втори, трети... А може това да просто да се дължи на моралната разпуснатост и смяната на ценностите. Във всеки случай е добре човек да има резерва, ако половинката му си замине рано от тоя свят. :v:"

А брака, браковете колкото и да са на брой какво общо имат с вибрациите на душите? Или с броя на връзките :unsure:...

Линк към коментар
Share on other sites

" Аз пък си мислех, че сме на малки групички. Т.е. всяка душа има няколко подобни, които вибрират с нейния код. Така си обяснявам и множеството връзки, които наблюдаваме напоследък - един брак, втори, трети... А може това да просто да се дължи на моралната разпуснатост и смяната на ценностите. Във всеки случай е добре човек да има резерва, ако половинката му си замине рано от тоя свят. :v:"

А брака, браковете колкото и да са на брой какво общо имат с вибрациите на душите? Или с броя на връзките :unsure:...

Да наистина идваме на групички. Но принцесата (принца) е един. Другите са придворните, приблизително като оригинала....

Браковете са недовършени в миналото любовни авантюри, прекъснати от преждевременна смърт. Сега се довършват, изживяват древни копнежи и мечти, точно те са вибрациите на душите. Любовните връзки подлежат на еволюция, когато живееш с един човек, твоята обич(вземане) и любов(даване) се поставят на велик изпит. Любовта в този материален свят преди всичко се изразява в грижа. Това е велик изпит. В много случаи е тежък, кръст. Влюбването е друго, то е опасно, флирт, бурен огън - след него само пепел остава. Сега светът се интерисува, точно от тази любов, но тя се нарича още "любов на смъртта". ....

Важно е човек да намери оригинала.... Важно е да намери "другите", от своята си група, те са неговите древни приятели, но по хубаво е да не си "ляга" с тях.....Работите се объркват,....Хубавото си отива.....Любовта обича чистотата....

Линк към коментар
Share on other sites

" Аз пък си мислех, че сме на малки групички. Т.е. всяка душа има няколко подобни, които вибрират с нейния код. Така си обяснявам и множеството връзки, които наблюдаваме напоследък - един брак, втори, трети... А може това да просто да се дължи на моралната разпуснатост и смяната на ценностите. Във всеки случай е добре човек да има резерва, ако половинката му си замине рано от тоя свят. :v:"

А брака, браковете колкото и да са на брой какво общо имат с вибрациите на душите? Или с броя на връзките :unsure:...

Да наистина идваме на групички. Но принцесата (принца) е един. Другите са придворните, приблизително като оригинала....

Браковете са недовършени в миналото любовни авантюри, прекъснати от преждевременна смърт. Сега се довършват, изживяват древни копнежи и мечти, точно те са вибрациите на душите. Любовните връзки подлежат на еволюция, когато живееш с един човек, твоята обич(вземане) и любов(даване) се поставят на велик изпит. Любовта в този материален свят преди всичко се изразява в грижа. Това е велик изпит. В много случаи е тежък, кръст. Влюбването е друго, то е опасно, флирт, бурен огън - след него само пепел остава. Сега светът се интерисува, точно от тази любов, но тя се нарича още "любов на смъртта". ....

Важно е човек да намери оригинала.... Важно е да намери "другите", от своята си група, те са неговите древни приятели, но по хубаво е да не си "ляга" с тях.....Работите се объркват,....Хубавото си отива.....Любовта обича чистотата....

Напълно съгласна! Личен опит го потвърждава...а суетата прецаква чистотата - отново личен опит /нагарчащ/...

Линк към коментар
Share on other sites

Да, всичко, накоркотиците дори, партитата, новия сексуален партньор и което и да било друго, е поради твоя вътрешен стремеж за щастие.

Много учения, аз също, наричат този копнеж с думата "душа". Когато тази "душа" търси щастието все още вън, в т.н. сетивен свят, свят на явления и нетрайности, то тогава определяме условно тази "душа" като незряла.

Когато дадена "душа" установи, че обектът на нейното щение не може да бъде открит в т.н. "външен свят", тогава наричаме въпросната "душа" узряла.

Ники_, може и така да е, но човек има нужда дори само от някой с който да говори. Не върви да си говориш сам, нали?

Не вярвам дори ангелите да не си комуникират помежду си посредством някаква реч.

Ако изкачваш планина е хубаво да има с кого да си кажеш приказка, да се грижите един за друг (та да не вземе някой да падне, да си счупи крака и да умре като куче в планината без да има кой го види), да запалите един огън край който да хапнете заедно, да изпеете една песен, да изиграете един танц, една любов може да направите дори.

Ако ги нямаше тия "сладости" изкачването към върха би било адски еднообразно, скучно, тежко и непоносимо. :)

Редактирано от Канел
Линк към коментар
Share on other sites

*Kuki , да се чустваш универсален значи да си талантлив, надарен, (знаеш си цената), но ако срещнеш определения от Бога за теб ще останеш силно изненадана,..... Високият идеал...Това е единство, Сила.....Търси го във вътрешния свят, молитвите, виденията.....Кармата, много е разбъркала нещата.... Има различни степени на приятелство...Трабва да се изплащат стари кармични заблуди, да се разплитат съдбовни възли, затова повечето хора сега се лутат сами....но един ден Бог се усмихва....и ти подарява дълго чаканата мечта....

Често браковете се случват само, защото така трябва. Останало е като традиция, старо разбиране под натиска на роднините. Понякога са по любов, друг път, пресметливост. Рядко са зрели и влюбването прераства в изявено партньорство, разбирателство. Равнопоставеността между двамата показва зрелост и светлина във всеки индивид. А за отношение между души и духове... рядко е. Но съм оптимист. Всичко ще си дойде на място. :thumbsup:

За сега все още имаме уроци, приключваме минали кармични връзки. Но всичко можем да използваме за израстване и съответно е опит за душите ни.

Любовта е нещо друго. Когато човек успее да задържи любовта към единствения/единствената и съумее да даде свобода на себе си и другия... Ми превръща се в приказка и нещо неземно...:sorcerer: А ако тази любов се съчетае със светлина и я издигнем до разбиране, приемане на всичко...:hypocrite::yinyang:

Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

А срещали ли сте тази приятелска душа? Успявали ли сте да се хармонизирате, така че да бъдете заедно с нея и във физическия свят, освен в духовния?За колко дълго е било това?

Ако сте се разминали усещате ли тази връзка и по чисто духовен път даже и да не сте заедно? Бихте ли изпитали със същия интензитет любовта, която сте изпитали с нея/него и с някого друг?

Линк към коментар
Share on other sites

Аз съм я срещнал. Но от тук нататък почва войната със света....Искат да ти я задигнат, искат да ви разединят. Сегашният свят не търпи такава идилия...защото изобличава морала му....Такъв живот е героични битки...Всичката тъмнина на света се опълчва...с единствената цел, да заличи истината че има и такова нещо на света...Голямо благословение, но и голяма война....бих казал безкрай....

Любовта на сродната душа се усеща през пространството, дори да не си я срещнал още, знаеш че някъде е тя(той), нещо отвътре те топли, и в часа на най-голямата си самота ще я призовеш, първо Бог и после нея....Тази душа е най-красивата за теб, най-любящата за теб, най-големия защитник, светлината,топлината. Това е високия идеал, мечтата...За всеки е различно...Трудно е да се обясни...Няма рамки...Няма модел...За всеки ще бъде уникално...rolleyes.gif

Линк към коментар
Share on other sites

Не знам... Какъв е смисълът всичко да е такава каша? Все си мисля, че ако срещна този, с когото Бог ме благославя, пътят пред нас ще е отворен. Може да е трудно, но светът би ни приел.

Линк към коментар
Share on other sites

Ето една фантастична (а може би реална) приказка за срещата на две сродни души:http://www.beinsadouno.com/board/index.php?app=videos&do=view&id=275sorcerer.gif

Линк към коментар
Share on other sites

Опитът ми е показал друго. Няма смисъл да съм с човек, който ме обсебва, ограничава, уморява, с когото се чувствам зле и погрознявам, чиито близки и приятели не ме приемат. Това е реакцията на Света и Бога относно връзката ни. Случвало се е дори аз самата несъзнателно да правя неща против такава връзка, въпреки че съзнателно съм я желаела. Не е случайна традицията да се събират двама души, само ако родителите им ги благословят.

Това, което описваш, много ми напомня безбройните ми заблуди относно някой чаровник. Сега съм поумняла повечко и дори да ми е разтуптяно сърцето и омагьосана главата си напомням, че е много вероятно да се лъжа за пореден път. Просто изчаквам да се нормализирам, да изтече малко вода и възвръщам способността си да преценявам обективно нещата. Не, че не съм ги видяла още в началото, де... но понякога човек просто не желае да види това, това което вижда.

Дано да си щастлив, въпреки всички трудности! От сърце ти го желая!

Колкото хубави неща изписа за връзките, за принца и принцесата... размечтах се.

Може и да повярвам някой ден.

:3d_049:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...