Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ирина - Horus - Чебурашка

Ти ли си най-подходящият (-щата) за Мен?

Recommended Posts

Вярвай има такова нещо!....Всеки от нас носи послания за другите...Говоря за едно от моите послания....Някой ден ще срешнеш....За всеки има такава сродна душа...Като Адам и Ева... Не е само приказка...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може да е трудно, но светът би ни приел.

А, няма страшно, нали светът скоро ще свършва... :P Представи си, че тъкмо отидете на меден месец и Господ дръпне шалтера, какво ще правиш тогава?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами тези,които са срещнали подходящия/та/,но по стечение на обстоятелствата не са могли да останат заедно и години наред после никой не успява да грабне вниманието му,за такива хора какво се очаква.Да питам,защото и на мен,като на Куки ми е каша.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може да е трудно, но светът би ни приел.

А, няма страшно, нали светът скоро ще свършва... :P Представи си, че тъкмо отидете на меден месец и Господ дръпне шалтера, какво ще правиш тогава?

Продължаваме отвъд!rolleyes.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами тези,които са срещнали подходящия/та/,но по стечение на обстоятелствата не са могли да останат заедно и години наред после никой не успява да грабне вниманието му,за такива хора какво се очаква.Да питам,защото и на мен,като на Куки ми е каша.

Не ми се вижда да сте се разминали, още не си срещнала....Това не може да се пропусне....не е обикновенно....обстоятелствата нямат власт над такива хора....те имат сила да издържат всичко...

Очаква се да направиш нещо по въпроса, (тайната) задвижи закона на привличането... Ако искаш може да погледнеш това:http://www.beinsadouno.com/board/index.php?app=blog&module=display&section=blog&blogid=131&showentry=2818

Редактирано от Светлина и Хармония

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Илен, каша ми е, но не се кося. Звучи ужасно, но съм на вълна: Има и по-важни неща от мъжете.

Извинявайте, симпатяги съфорумци!

:hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е това е много интересно,тази тайна най-вероятно още не съм я открила,щом си на мнение,че не съм срещнала подходящия,Пък може и да си прав,знам ли?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ее, вие пък сега, не сте ли чували, че на някои не е дадено. Знам, че тази мисъл е ужасна, но се случва и в най-добрите семейства. Може такъв да ви е урока.

То пък тия дето са женени при днешните условия на живот да не мислите, че им е лесно? Покрай мен поголовно се разведоха хората. <_<

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

То че се дава, дава се. Но приема ли се? Като съм се зациклила да казвам "не"...

До голяма степен пътят ни е в резултат на личен избор. Сега можеше да съм омъжена и да не смея да пиша тук такива неща, че някой ревнив съпруг компютърен господ да страда излишно...

Понякога този, с когото ни е срещнала съдбата, е толкова различен от нашите ограничени представи, че го отхвърляме. Чак след време разбираме, за какво е идело реч и колко сме били ограничени и страхливи. Такива ми ти работи...

<_<

Редактирано от kuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

То че се дава, дава се. Но приема ли се? Като съм се зациклила да казвам "не"...

До голяма степен пътят ни е в резултат на личен избор. Сега можеше да съм омъжена и да не смея да пиша тук такива неща, че някой ревнив съпруг компютърен господ да страда излишно...

Понякога този, с когото ни е срещнала съдбата, е толкова различен от нашите ограничени представи, че го отхвърляме. Чак след време разбираме, за какво е идело реч и колко сме били ограничени и страхливи. Такива ми ти работи...

<_<

Има значение зрелоста на човешките индивиди, житейския етап в който се намират, потребностите на този етап...вероятно и други обстоятелства.

Ако си твърде млад е напълно възможно да срещнеш, да разпознаеш, теб да те разпознаят, но да отхвърлиш по нелепа причина - напр. разстоянията помежду ви са големи, разлика в материалните светове и пр. Поживелия човек не би следвало да се огъне така лесно, а ще настоява, ще опитва да преодолее преодолимото. По-важно е дали можеш да живееш с отрицателните черти /условно казано отрицателни/ на даден човек. Под съвместно живеене разбирам не само физическо такова, а най-вече духовно. И да има търпение, да се вникне в другия, в потребностие му, в разбиранията му. То е като да дадеш шанс на себе си.

При мен се случи необичайно - един твърде затворен, критично неприемащ човек ми даде усещането от свободата да бъда себе си и да ми е невероятно спокойно когато съм край него. Което съвсем не значи че всички аспекти на човешкото общуване се получават помежду ни, пък едва ли е нужно да е така.

Убедена съм, преди десеттина години щях панически да бягам от него без да се замисля дори да поостана и да опитам да го разбирам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Убедена съм, преди десеттина години щях панически да бягам от него без да се замисля дори да поостана и да опитам да го разбирам.

Ох, колко сложно нещо е това жената! Красиво, но сложно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Виж до какво води криенето на възрастта. А един съфорумец ме беше взел за двайсе и две, двайсе и три...

Какво значи успех?! Може да намеря без да търся.

Божа работа.

:3d_015:

Спред мен трябва малко да се потърси ,ако седим само затворени примерно в къщи нищо няма да стане е има интернет де ,но пак трябва да се порастъпче човек .Но най важното е човекът да е точният ,и да не се правят големи компромиси .Най точният е този който няма нужда да променяш като характер най вече ,а и външно да ти допада :) .Но мисля че си ги знаеш тия неща :) .Аз примерно невлизам във връзка само и само да не съм сам ,може да минат 2-3 години и повече без да имам човек до себе си и това не е никакъв проблем за мен .По добре е човек да избере такъв с който ще му е добре ,ще се разбират,помагат и ще има хармония ,а не просто заради красотата и да задоволят нагона си .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А срещали ли сте тази приятелска душа? Успявали ли сте да се хармонизирате, така че да бъдете заедно с нея и във физическия свят, освен в духовния?За колко дълго е било това?

Ако сте се разминали усещате ли тази връзка и по чисто духовен път даже и да не сте заедно?

Да :) . Но разбрах, че съм я срещнала, когато спрях да си задавам въпроса " Ти ли си най- подходящия за мен?".

Иначе тя- тази душа, си е до мен вече 15 години, но според мен все нещо и имаше, все нещо не беше както трябва, все нещо не беше подходящото за мен. Все търсех, ровех, мислех, анализирах, съпоставях, недоволствах, имах претенции. И всичко това свърши, не когато душата до мен се промени или замести с друга, а когато аз започнах да виждам през себе си. Т.е. надживях ограниченията, наложения ми морал, родителските подсъзнателно наложени претенции, обкръжението, материалния стимул- също наложен, различните норми, догми, рамки. Когато спрях да гледам единичния, днешен, пореден проблем, а започнах да виждам връзката като цяло. Защото днес винаги има проблем и ако се фиксирам в него и реша, че този човек не е подходящия за мен, защото ето той днес............ лишавам се от удоволствието на утре :) и на целия днешен ден, разбира се, който не се състои в моя едничък проблем.

Хармонизирането, споделянето не е еднопосочен процес, няма как да стане само през моите очи, през моите желания и през моя свят. Няма как да се хармонизирам с някой, ако не умея да погледна неговия свят през неговите очи. Ако не желая да го направя заставайки зад идеята за " моята лична свобода" никога няма да мога да се хармонизирам с някой, единствено със себе си мога да стигна до някакво споразумение.

Споделянето не винаги е еднопосочно харесване и лично удоволствие, понякога е поглед през очите на другия и умението да видиш един нов свят. И ако тогава кажеш " аз не бих направила това" значи не умееш да споделяш. Един мой любим цитат:

....." Предизвикателството пред двойката се състои в това всеки от партньорите да е готов да приеме различна гледна точка за света, каквато е гледната точка на другия, и да я приобщи към сом собствената си личност: Да се отворим към новото мислене, към различен начин да приемаме живота. Любовта започва, когато НАИСТИНА открием другия.

Вече не става дума за идеята какъв би трябвало да бъдетой, а за един нов човек, който ме изненадва със своята неповторимост.

Така започва любовта: с изненадата, с откритието.....

Тъкмо обратното:ако само се опитваме да впишем другия в старите си идеи, не се случва нищо. Или поне нищо "любовно".

Да се отворим за любовта - означава да се отворим за новото

Да обичаме - означава да се отворим за реалното............."

Когато прочетете това и си помислите, че сте го изпълнили, а партньорът ви НЕ Е. Значи нищо не сте направили.

Най- подходящият за мен е този, който има желание за горното и търпението да го открие с мен.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"...когато НАИСТИНА открием другия." Да, точно тогава се случва любовта, когато хората свалят маските си и се открият един друг, сякаш отдръпват завесите пред себе си и пред другия и успяват да се видят изцяло. Така започва и изненадването, да откриваш света през другия, да виждаш как той се отразява и преминава в него, какво го радва и какво обича.А с всеки ден се случват нови промени във всеки, тъй като търсим..

Но си мисля също, че ние няма как да знаем кой е най-подходящ за нас, това само Бог знае и когато спрем да се питаме този въпрос сякаш отваряме вратите към себе си и така светлината прониква.. и тогава се появява този човек, с който, когато се прегърнете усещате усмивката на Бог отразена в съединяването на душите в едно.. и даже да не бъдете заедно след това във физическия свят, защото наистина се случва една борба- но главно със страхове, съмнения в единия или в двамата, това са духовете, които искат да разделят тези две души в чисто физическа форма и ако някой от двамата се поддаде на това, те не успяват да ви разделят в духовния свят обаче, просто защото сте съединени преди още да бъдете създадени тук и се радвате и обичате през времето и се молите да бъдете заедно в отвъдното, където всичко е Едно.

Мисля си, че това е възможно да не се случва чисто съзнателно, а подсъзнателно, където е неуловимо поради съмненията, които изпитваме и даже повечето хора не си позволяват да срещнат тази душа тук, именно поради неверие..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Импулсивно и на шега, а може би наистина...

Хвърлям зад себе си една червена роза с много бодли и тръгвам бавно напред.

Ще се намери ли смелчага, който е готов да се срещне с всички недостатъци на света, за да я вдигне?!

:3d_066:

ПП. Изглеждам твърде опасна, когато съм сама.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Импулсивно и на шега, а може би наистина...

Хвърлям зад себе си една червена роза с много бодли и тръгвам бавно напред.

Ще се намери ли смелчага, който е готов да се срещне с всички недостатъци на света, за да я вдигне?!

:3d_066:

ПП. Изглеждам твърде опасна, когато съм сама.

kuki, май трябва да лобираш в тази тема.

Кхм, ако има някоя сестра тук на 18-30 г., руса копринена коса, с кожа като кадифе, спортен или елегантен тип, ангелско лице, благороден характер, да не пуши и да не се дрогира, да обича класическа музика... да ми пише на ЛС. :3d_146:За цвета на очите нямам особени претенции, стига да не е черен или кафяв. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Брей, подранила съм с раждането десетина петнайсет годинки... Ти да не би да си ангел небесен с тези претенции? Аз съм съгласна и на нещо като маймуна, важното е да ме варди от околните и околните да варди от мене.

Ся, да не мислиш, че ще хукна от тема в тема. Казах: "Тръгвам бавно напред". Ако скачам насам-натам кой ще ме догони, бре?

:3d_140:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз съм съгласна и на нещо като маймуна, важното е да ме варди от околните и околните да варди от мене.

Вземи си една мутра тогава. :3d_104:

Не съм ангел и точно затова имам нужда от такъв. :3d_125:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Един мой любим цитат:

....." Предизвикателството пред двойката се състои в това всеки от партньорите да е готов да приеме различна гледна точка за света, каквато е гледната точка на другия, и да я приобщи към сом собствената си личност: Да се отворим към новото мислене, към различен начин да приемаме живота. Любовта започва, когато НАИСТИНА открием другия.

Вече не става дума за идеята какъв би трябвало да бъдетой, а за един нов човек, който ме изненадва със своята неповторимост.

Така започва любовта: с изненадата, с откритието.....

Тъкмо обратното:ако само се опитваме да впишем другия в старите си идеи, не се случва нищо. Или поне нищо "любовно".

Да се отворим за любовта - означава да се отворим за новото

Да обичаме - означава да се отворим за реалното............."

Когато прочетете това и си помислите, че сте го изпълнили, а партньорът ви НЕ Е. Значи нищо не сте направили.

Най- подходящият за мен е този, който има желание за горното и търпението да го открие с мен.

Ей в т`ва е истината! Външност, физически данни - толкова преходни състояния, че не си струва да ги мислим :3d_146:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек може да преоткрива и човека до себе си много пъти - защото всички сме в развитие.

Това е дори по-трудното - да махнеш от очите си пелената на ежедневието и рутината.

Всеки получава своята си съдба и своите си уроци.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Кхм, ако има някоя сестра тук на 18-30 г., руса копринена коса, с кожа като кадифе, спортен или елегантен тип, ангелско лице, благороден характер, да не пуши и да не се дрогира, да обича класическа музика... да ми пише на ЛС. :3d_146:За цвета на очите нямам особени претенции, стига да не е черен или кафяв. 60.gif

Eх, Канел, а ти какво предлагаш ;) ?

А дали тази 18-30 годишна с изброените показатели ще бъде все такава след 10 или 20 години?!

късметче добре е напомнила:

Човек може да преоткрива и човека до себе си много пъти - защото всички сме в развитие.

Да, всички сме в развитие и на всичко отгоре някои по-бързо, а други по-бавно, някои в една посока, а други - в друга. Това го казвам, защото с моя съпруг се познаваме от 20 години. И двамата сме доста по-различни оттогава (аз като че ли повече), но никой от нас няма претенции, защо другия така или иначе; напротив, даваме си свобода всеки да следва своя път, уважаваме хобитата и стремежите на всеки (включително и на децата си), което не ни пречи да сме заедно и да се подкрепяме, да споделяме хубавите и лошите си моменти във всяко едно отношение.

Та не първоначалният избор според мен е главната причина да се разпадат двойките, не; по-скоро промяната през годините е препъникамъкът. Много хора се притесняват, дали ще направят правилен избор. Това е по-лесно и най-често изборът е правилен. Но ... ако партньорите се фиксират в това първоначално положение и очакват и след 5, и след 10, и след 20 години човекът срещу тях да е все същия ... просто няма как да стане.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×