Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ирина - Horus - Чебурашка

Ти ли си най-подходящият (-щата) за Мен?

Recommended Posts

Та не първоначалният избор според мен е главната причина да се разпадат двойките, не; по-скоро промяната през годините е препъникамъкът. Много хора се притесняват, дали ще направят правилен избор. Това е по-лесно и най-често изборът е правилен. Но ... ако партньорите се фиксират в това първоначално положение и очакват и след 5, и след 10, и след 20 години човекът срещу тях да е все същия ... просто няма как да стане.

Привет! Много хубава тема...:)! Според мен правилния избор трябва да е направен ...ами трябва да има сравнение, трябва да си пробвала връзки с няколко индивида и да с и наясно с какъв тип се чувстваш най-добре...Имам неуспешен 17г брак с I мъж в живота ми/сега имам друга, IIра по ред връзка/ и си давам сметка,че не бих изживяла толкова време с новия...Когато имате общо дете -нещата са коренно различни,тогава и компромисите се правят по-лесно/в името на семейството,на детето/,по-лесно се приема другия...Наистина и при мен се получи това,което е описала Донка - преди да се запозная с Учението за мен бяха важни физическите данни но другия, а сега по-се заглеждам в душевната нагласа,посоката на развитие на душата , търся добронамереност, човеколюбие ,уважение към моите наклонности и стремежи , нематериализъм, висок дух......

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Антон_

Добро утро на всички немирни души, на всички овчици, които са излезли от пътя на закостенелите, бетонирани разбирания.

Знаете къде да намерите тези, с бетонираните разбирания - самите те добре са се бетонирали... из гробищата.

Ето какво ми се върти от известно време из главата:

Може ли да обичаш човек, когото не познаваш? А може ли да те обича човек, който не те познава?

Това не е ли все едно да обичаш един плод, който познаваш само външно, на цвят?

Мислите ли, че като срещнете един човек от веригата от сродни души, ще разберете, ще усетите свещения трепет на вашите души?

А и вероятно ще усетите в какво заблуждение сте били ... и всеки ден ще умира по една илюзия?

/ха, това е идея за картина - Смъртта на последната илюзия - паднала на земята, в предсмъртен гърч, с Ангела на Смъртта до нея в бели дрехи и струяща светлина/

Истината ще ви направи свободни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мислите ли, че като срещнете един човек от веригата от сродни души, ще разберете, ще усетите свещения трепет на вашите души?

А и вероятно ще усетите в какво заблуждение сте били ... и всеки ден ще умира по една илюзия?

Ей този въпрос и аз си го задавам почти непрекъснато. Но, и има още един, който повече ме тормози - възможно ли е да имаш няколко сродни души, чрез които да усещате този трепет или е само една?

Или пък ако смятаме, че са няколко, то се заблуждаваме и просто не сме открили тази, която е предопределена за нас?

И другото, ако наистина тази душа я срещаш не във всяко прераждане, а само няколко пъти през целия кръговрат, то какво правиш през другото време? :3d_148:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен, когато правилният тон зазвучи вътре в теб, приближава се и най-хармоничния сроден човек, който може да го чуе, улови и да запее с теб красиво.

А дали могат да се обичат двама души, които не се познават? Едва ли. Кой всъщност обича? Нима това не е свойство на душата? При сродните души има ли "запознаване"?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чакайте, тук говорим за сродни души, които обикновено са много, а не за душа-близнак или др. подобно понятие, което се отнася само за една.

За мен за всеки е предопределено с кой ще бъде в конкретното превъплъщение. И ... чудесно се разпознават душите; като се срещнат, разбира се. Просто си изживяваме кармичните връзки, разчистваме отношенията и възпитаваме черти на характера, като веднъж някой ни е брат, друг път - съпруг, трети път - родител или дете, различно.

Понякога е предопределно да срещнем повече от един човек и то точно в реда, в който е нужно, за да изпитат нашите чувства, устои, ценности, добродетели ... Тогава можем да се чувстваме еднакво или почти еднакво привлечени от двама или повече потенциални партньори.

Съвсем друг въпрос е, че съвременната култура налага една мода, един стандарт - примерно човек на 20 години без осъществен сексуален контакт се възприема като пълен аутсайдер, болен от нещо, а бе извънземен едва ли не. :) И младите хора се надпреварват да създават кратки и нетрайни връзки, да трупат опит и т.н. с всякакви попаднали им хора, съответно положението става още по-плачевно, откъдето и да го погледнеш (и в най-обикновен ежедневен смисъл, и в езотеричен).

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко е от липса на Любов в сърцето и Светлина в ума.

Това води до инертност, която много често е подкрепена и със страх. Но, щом като няма Любов, то е много вероятно да има страх.

Изобщо, който и въпрос да погледнем всичко опира до това: Любовта!:yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според Каббала има още едно желание, което е свързано пряко с Твореца - това е желанието за Изпълване с Любов, с Божия Светлина и за Единение с Твореца.

Според мен обаче, всичко това което изложих до тук е израз на това първично желание в човека - желанието за Изпълване с Любов, с Божия Светлина и за Единение с Твореца.

Ето това търси и всеки човек в партньора си, но нъц. Нищо няма да намери, защото е сгрешил с посоката.

Тогава, едва когато човек добие качествата на Твореца, той ще стане Отец за него, а човека ще бъде Син Божи, именно защото е придобил основния наследствен белег - това да можеш да отдаваш.

В пробуденото състояние човека вече е познал източника на Щастието, съзира Го и започва да се черпи от Него. Осъзнатият човек първо прихваща искра от това Божие излъчване, а самата природа на тази искра е да бъде споделена и човек, колкото е получил - толкова и отдава, за което, в отплата, едва ли не, Твореца праща две искри, които човек наново излъчва и т.н., докато човека не достигна абсолютния максимум в отдаването, където жеанието за получаване, наречено егоизъм, е в абсолютен минимум. Ето така ненадейно Творението става Еднакво с Твореца и биват Едно.

Между Творец и Творение съществува явлението Вечност - изразено в Любовно перпетомобиле.

Това е копнежа на човешката душа - да живее в Любовта и да отдава Любов. Всичко друго е по-дребно от това.

Самото виждане ще доведе човека по-близо до свободата.

Единствено осъзнатостта ще доведе и довежда до източника, от където човека ще започне да приема, да получава, изпълвайки себе си със Светлина/Любов, която на своя ред той самия да може да отдава.

60.gifНики, както винаги, обяснява нещата прекрасно.

Сине мой,дай ми сърцето си...

Аз и Отец ми едно сме...

Усещането е прекрасно-Свобода,Самодостатъчност и Любов към всички и всичко.Хармония и съвършенство.

Е,все още имам желание за знание...3d_016.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Най подходящ е този човек ,който няма нужда да променяш ,и с който сте в хармония .Това е и сродната душа :feel happy: .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това е също човекът, с когото можете да се променяте всеки по своя Път и това няма да промени усещането за близост.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

]Днес всеки иска да бъде здрав, млад, щастлив. Всеки търси щастие, но щастието върви по известни закони. Щастието не се намира нито в окръжаващата среда, нито в парите, нито в знанието, нито в красотата. Щастието е нещо вътрешно. Щастието се обуславя на вътрешни закони. Човек може да бъде красив само когато е щастлив. Човек може да стане музикален, когато е щастлив. Човек може да стане учен, богат, когато е щастлив. Без щастие човек нищо не може да постигне. Без щастие човек е актьор на сцената.

Щастието представлява първата допирна точка на човека с Бога, или на ученика със своя Учител. Когато ученикът се отрече от своя личен живот и се слее с живота на своя Учител, и двамата са щастливи. Когато придобие това щастие, съзнанието на човека се слива с висшето съзнание на разумната природа, с Духа Божий, Който витае в нея. Това значи да придобие човек единство с Природата. Това значи, изобщо, единство в Природата.

Единство на съзнанието между две души означава дълбоко вътрешно разбиране, вътрешно сливане: когато единият говори, другият го разбира и му отговаря; когато вторият говори, първият го разбира и му отговаря.Следователно щастието е резултат на сливане между две души. Където има сливане, там е щастието; където няма сливане, там никакво щастие няма. Там има временно, привидно настроение, което моментално изчезва. Истинското щастие никога не изчезва. Щастливият не може да бъде беден, не може да бъде невежа. Той разполага и с богатство, и със знания. Може ли да бъде беден и невежа онзи, който се е слял с Духа на природата? Той ще разполага с богатствата и със знанията на природата като със свои. Това щастие може да се придобие, само когато човек изпълнява законите на Любовта. За да се обичат хората, между тях трябва да има вътрешно сливане. Без това сливане няма Любов, няма и щастие.

Сега, като говоря за щастието, аз засягам един закон, който обединява всички явления в природата. Който е придобил щастието, той е еднакъв в отношенията си към всички живи същества. Щастието не може да дойде нито от мъжа, нито от жената, нито от децата, нито от учението. Щастието идва само от едно място – от Всемирния, Всесилен Божи Дух.

Някой казва, че бил много щастлив. Неговото щастие трае ден и половина. Друг се хвали с голямото си богатство. Колкото голямо да е богатството му, с него той може да обиколи най-много земята, но не може да отиде до слънцето, до Венера, до Сириус. Обаче със своето богатство щастливият човек може да обиколи цялата вселена. Той няма да живее само на земята и да трепери като другите хора, да не го скъсат на изпит, било в университета, било в живота някъде. Той е в състояние да направи хората около себе си щастливи.

Придобиване на щастие,ООК

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Атанас Минчев разказва: Отивам един ден по някаква работа при Учителя. Говорихме, каквото говорихме, и аз Му казвам: „Учителю, аз искам да се оженя.” „Хубаво.”- отговаря Учителят. „Ама искам да взема добра другарка.” „Хубаво”-повтаря Учителят. „Ами как да я намеря, как ще я позная, коя е добра? Това е мъчно нещо.” „Ти си цигулар. Ти как познаваш коя цигулка е хубава?” „Която свири хубаво, която има хубав тон.” „Е, и нея ще познаеш по това: която пее най-хубаво.” „Ами къде ще я намеря?” „Ти няма да я търсиш, тя сама ще дойде при теб.”

По това време аз се бях запознал с едно момиче, което пееше хубаво и взимаше от мене уроци по солфеж. Помислих си: „Сигурно тя ще е.” Но докато я поопозная, тя доведе един ден друго момиче, дошло от провинцията да постъпи в академията, да го подготвя по солфеж, за да се яви на приемен изпит. Като запя и чух гласа й, рекох си: „Тази пее по-хубаво от първата. Тази пее най-хубаво от всички момичета, които познавам.” И се ожених за нея. И не сбърках.

„Изгревът” том 6

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Откритост, добреее.... да видим как ще се справя! :sorcerer:

От какво имате нужда в една интимна връзка?

1. Спокойствие - без драми, без интриги... просто, спокойно и приятно. В момента, в който настанат усложнения - ми става ясно че има нещо скрито, нещо за изправяне.

2. Сродност (a.k.a => ако е заклет месоядец и садист/мазохист/сатанист/анархист, едва ли ще се получи :lol: )

3. Приятелство!

4. Доверие и искреност

5. Някакво пламъче... :wub: (че и да е преходно)

Как си представяте най-подходящия за вас партньор? Моля, опишете го!

Знаменит принц на бял кон, с бляскава броня, ангелско лице и благородни намерения! :lol:

Като всяко момиче, и аз от време на време си представям "идеалния" образ, който най-би ми паснал като партньор. И разбира се, той е перфектен... всяка жена си го е представяла на сън - мил, лоялен, галатен, забавен, интелигентен.... бла бла бла бла.... Но това настрана, мисля че не можем да намерим такива хора докато сме тук... изцяло отговарящи на представите и очакванията ни. Още повече че самите представи вредят... и на нас, и на реалните ни партньори. Така че, не виждам смисъл да давам живот на моя "идеален" партньор с тези редове. Дори и мислите за него не биха имали смисъл... не могат да донесат нищо хубаво на никого.

Предпочитам реалността... определено е по-интересна. ^_^

Кои са критериите, по които избирате и се влюбвате в някого?

Избирам - преди всичко спрямо характера и ценностите, поне до колкото са видими на съответния етап.

Влюбвам се - пак в характера, макар че няма да отрека - не съм от НАЙ-опитните и ми се е случвало да си помисля нещо романтично само на базата на нечие хубаво лице... и ми е било наистина приятно, до момента, в който този човек не реши да проговори :lol:

Какво сте готови да дадете в една връзка и какво очаквате да получите в нея?

Бих дала всичко, което мога и което трябва да дам. Зависи от човека, който седи срещу мен и неговите желания. Зависи от много неща, всъщност.

Преди всичко, най бих се радвала да дам нещата, които изброих като отговор на първия въпрос.

Миналите разочарования – как се справяте с тях и влияят ли на бъдещите ви търсения в любовта?

От всичко, което е зад мен се надявам, че съм научила всичко, което е трябвало да науча... като резултат сега имам доста по-адекватен разсъдък спрямо поведението на другия пол и знам какво да търся.

Не, не мисля, че ми влияят по някакъв начин, който не е свързан с горното изречение.

Като цяло, може би най-ценното нещо, което съм научила е че и сам да си остане човек, не е страшно. :rolleyes: Ако няма да се грижа за съпруг и деца през този живот, има по-важни неща, на които с радост ще отдам вниманието си. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Подходящият човек за теб е този, който може да съедини Небето и Земята в теб.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек понякога си мисли,че е наясно кой е най-подходящият за него партньор, обаче много често в живота се случват изненади и подходящият се оказва крайно неподходящ, и обратното /особено, ако се стигне до съвместно съжителство/. Е случва се и очакванията да бъдат оправдани,но процента май не е много висок на тези случаи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има ли очаквания, няма да се оправдаят - голяма част от тх.

Според моите опитности въпросът в заглавието на темата е по-добре да си го зададе човек в първо лице множествено число:

Ние подходящи ли сме един за друг?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според моите опитности въпросът в заглавието на темата е по-добре да си го зададе човек в първо лице множествено число:

Ние подходящи ли сме един за друг?

Ааа, егоизтичната природа на ума не мисли по този начин. Тя поставя в центъра на филма единствено себе си и затуй подобни въпроси я вълнуват, дали аджеба той/тя е подходяща за мен!

Кога егоизма ще помисли за "нас", за "ние", че то това си е напредък и някакво излизане от модела, бре?!:3d_146:

Нали затуй е нещо кат начало (начало на поправянето - личното ти, на завръщането към нравствеността, към душата/сърцето) да правиш онова на "другите", което искаш и те да вършат на/към/за теб?!

Според Каббала - това е нивото на Втория храм, т.е. след като Първия храм е бил разрушен. Първият храм е да любиш ближния като себе си, но тъй като сърцето все повече закоравявало а умът все по-малко стоял в Господа, то се е стигнало да Втори храм, подобен на Първия, но лишен от първичния му блясък/слава/сила.:rolleyes:

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... човек бива най-вече да осъзнае защо и какво търси в онзи срещу него, или в което и да било друго и дали това, което търси човека вън от себе си, не се крие в него самия - вътре!?

Ти пиеш!?

Защо?

Ходиш на кино!?

Защо?

Гледаш телевизия!?

Защо?

Ходиш на ресторант!?

Защо?

Играеш паневритмия!?

Защо?

Имаш/притежаваш яхта, хотел, апартамент в Париж...!?

Защо?

и т.н.

Защо? Защо е твоето търсене? Защо работиш/учиш?

Да, всичко, накоркотиците дори, партитата, новия сексуален партньор и което и да било друго, е поради твоя вътрешен стремеж за щастие.

Много учения, аз също, наричат този копнеж с думата "душа". Когато тази "душа" търси щастието все още вън, в т.н. сетивен свят, свят на явления и нетрайности, то тогава определяме условно тази "душа" като незряла.

Когато дадена "душа" установи, че обектът на нейното щение не може да бъде открит в т.н. "външен свят", тогава наричаме въпросната "душа" узряла.

Зреенето е дълъг процес и е силно зависим с вътрешно осъзнаване, с това да си дадеш сметка, с някаква по ниво будност. Това относително може да се сравни с пробуждане на дървесна пъпка, когато тя започне да се разлиства, след дълга и мъчителна зима.smile.gif Докато тази пъпка порасте, тя все взима, а после, след като се разцъфти, тя започва и да дава - семе, аромат, краски, красота...

Никога няма да забравя думите от един филм, в който будиски учител питаше риторично ученика си, чрез писмо: "Кое е по-лесно - да удовлетвориш всичките си желания, или да удовлетвориш само едно от тях - твоето, истинското?!"

Но как човек да разбере за своето желание, ако още не му идват подобни мисли в ума? Това е спящо състояние. Несъзнателно. Човека за това няма вина. Просто не му е дошло още до главата.

В Каббала се говори за 5 вида желания, които са свързани със сетивния свят.

- желание за храна

- желание за секс

(горните две обощават животинското желание в човека)

- желание за богатство

- желание за власт

- желание за знание

(горните три обобщават човешките желания в човека)

Според Каббала има още едно желание, което е свързано пряко с Твореца - това е желанието за Изпълване с Любов, с Божия Светлина и за Единение с Твореца.

Според мен обаче, всичко това което изложих до тук е израз на това първично желание в човека - желанието за Изпълване с Любов, с Божия Светлина и за Единение с Твореца. То при някои хора е осъзнато, докато при други все още не е, но те, поради дълбокия спомен в себе си, за този истински копнеж, го търсят, дори без да съзнават това. Да, търсят го, но в сетивния свят, чрез различни по форма и вид изживявания.

Та това търси всеки жив човек, всяка жива душа, всяка гадинка ако щеш. Всичко търси Любовта, Щастието, което изпълва до краен предел и което запълва всяко несъвършенство, липса/пасив.

Ето това търси и всеки човек в партньора си, но нъц. Нищо няма да намери, защото е сгрешил с посоката.

Човек в самозаблуждението си мисли, че някой ще му придаде това щастие даром и то е почти така, само дето източника на това придаване не в сетивния свят (Той е и там, но не баш). Човек си мисли, по твърде егоизтичен начин, че някой ще му привнесе, но за да стане това, то Творецът е създал условие, което изисква подобност.

Как и с какво може човек да е подобен на Твореца? С качество? С кое качество? С качеството отдаване, което е точно обратно на качеството получаване. Отдаване по Божи стандарт - напълно алтруизтично, безусловно, без тънките сметки на егоизтичната природа.

Тогава, едва когато човек добие качествата на Твореца, той ще стане Отец за него, а човека ще бъде Син Божи, именно защото е придобил основния наследствен белег - това да можеш да отдаваш.

Всъщност щастието не се крие само в отдаването, нито само в получаването. Ето защо Творецът е нещастен Сам в Себе Си, без своето Творение. Той затуй го е и сътворил - защото няма щастие, ако няма с кого да го споделиш. Толкова много Сила, толкова много Любов, а няма към кого да я отдадеш! Така и поради тази причина Твореца е създал Творението, а Творението има едно основно качество - да получава.

Творецът отдава Любов, а Творението е получателя. Чист егоизъм. Алтруизма и егоизма са тясно свързани и те едно без друго не могат.

Всичко това обаче не е било достатъчно за Твореца, защото Любовта Му Е толкоз голяма, че Той желае Творението да стане съвършенно като Него, за да достигне до най-високото ниво на Наслада - чрез отдаването. Затова Твореца е създал и Илюзията, преградата, която дели несъзнателното от осъзнатото. Поради несъзнателността Творението не съумява да прихване от Любовта и в това се състои цялото му страдание. Тук Твореца е заложил идеята за възможността за пробуждане и за преминаване от несъзнателното състояние в съзнателното, в пробуденото.

В пробуденото състояние човека вече е познал източника на Щастието, съзира Го и започва да се черпи от Него. Осъзнатият човек първо прихваща искра от това Божие излъчване, а самата природа на тази искра е да бъде споделена и човек, колкото е получил - толкова и отдава, за което, в отплата, едва ли не, Твореца праща две искри, които човек наново излъчва и т.н., докато човека не достигна абсолютния максимум в отдаването, където жеанието за получаване, наречено егоизъм, е в абсолютен минимум. Ето така ненадейно Творението става Еднакво с Твореца и биват Едно.

Между Творец и Творение съществува явлението Вечност - изразено в Любовно перпетомобиле.

Това е копнежа на човешката душа - да живее в Любовта и да отдава Любов. Всичко друго е по-дребно от това.

Та, докато човек не открие в себе си този потенциал, то е добре да съзнава добре каквото и да върши - ако пие, нека пие, но нека и успоредно с това се пита непрекъснато: "В това ли е щастието? Това ли е? Това ли търся наистина? Насища ли ме/изпълва ли ме то абсолютно?" и тъй с всичко - със секса, с храната, с което и да е изживяване и пр.smile.gif

Не е нужно да се спира, чрез насилие, каквото и да е, без на същото да му е дошло времето за прекратяване. Нужно е само това нещо да бъде разгледано и да бъде видяно. Самото виждане ще доведе човека по-близо до свободата. Дали обаче човек ще иска да разгледа нещо си и дали ще го види - това зависи от зрелостта на неговата душа и от Твореца.

Единствено осъзнатостта ще доведе и довежда до източника, от където човека ще започне да приема, да получава, изпълвайки себе си със Светлина/Любов, която на своя ред той самия да може да отдава.

:3d_022::3d_047:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така и не можах да разбера този човек с разум ли се избира или със сърце!? Преди доста години избрах с разум, човекът много ме обичаше, но на мен нещо все ми липсваше и накрая се разделихме по мое желание. Послед сърцето ми трепна още първия път, когато видях НЕГО, идеалният според мен мъж- красив, интелигентен, възпитан. Този човек носеше радост на цялото ми същество, а както една част от вас знаят съвсем наскоро се разделихме по най-грозен начин...Някъде някога бях чела, че за да съществува успешно една любовна връзка са нужни три компонента, които са като основата, стените и покрива на една къща, а именно: приятелство, страст и взаимно уважение. Ние накрая нямахме нито едно от трите.....

Обърквам се!? Ето, Донка, е писала, че първоначално не е обърнала внимание на нейната сегашна половинка! Как ще го позная тогава!? Още не съм изградила най-ценната връзка- тази със себе си! Да го търся ли или той ще ме намери, ако е писано!?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами отначало имах някакви определени представи за "мъжа до мен" и го отделях от другите хора, слагах го на "трон" и бях " в екзалтация" :3d_146:

Обаче след като дъщеря ми - вече на 18 г. с ирония ми каза, че никога няма да се науча да познавам свесните мъже, защото мерките ми са за "чешити", засрамих се и изобщо се отказах от мерките. Ей така - за мен всички бяха просто приятели, но не отделях никого специално. При всяко запознанство винаги си представях, че този човек спира да ми се обажда и не желае да общува с мен и трябваше да го приема с усмивка и с "това е негово право и означава, че ние не сме един за друг. т.е. благодаря му". после си представях, че този човек ме притиска и ми иска отчет и ми ограничава свободата някак и трябваше да мога да кажа - той си има свой път, аз мой, ние не сме един за друг.

А как го познах - ами доста време той не спираше да ми се обажда, но пък никога не ме притисне, не ми ограничи свободата. А когато бяхме заедно, усещах едно особено спокойствие и радост и дори си пеех, както правя, когато съм съвсем сама. Въобще не мислех какво си мисли той или дали му е хубаво или дали не го дразня с нещо. Доколкото виждах и на него му беше спокойно с мен. И така един ден му омръзна да пътува от Пловдив до Хасково и ме попита може ли да остане при мен. Аз му казах, че на мен ми е хубаво с него, но нищо не му обещавам - ако не му хареса, моля да се чувства свободен да си тръгне - няма да ме нарани, няма да съм нещастна... И така сме и досега - никой няма никакви очаквания и претенции... Смеем се заедно, гледаме филмите, които ни харесват и на двамата, помагаме си и се уважаваме.А колкото до физическото привличане - не бих го нарекла страст - то е някак спокойно красиво и силно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,много се радвам за прекрасната тема,така най-после може би ще мога да получа отговор на въпросите които си задавам.Вече четири години съм сама след прикючването на една тежка връзка.Преди 5-6 месеца сякаш изведнъж осъзнах и закопнях за любим до мен.Няколко срещи последваха,но на всяка вътрешно се питам дали това е мъжът за мен и до момента не се е осъществила нито една връзка.Вярно е че много се страхувам да не бъда отново наранена,въпреки че както казва Донка вече не търся звяра който да спася с обичта ми,но все се питам :Как да разбера кой е правилният за мен?Ще го усетя ли? Чуството не е ли едно и също всеки път?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×