Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ирина - Horus - Чебурашка

Ти ли си най-подходящият (-щата) за Мен?

Recommended Posts

Много ви благодаря Донка,странно успокоение изпитах след като прочетох написаното от вас.

От 4 години живея сама и най странното е ,че до преди 5-6 месеца се чуствах прекрасно, не ми тежеше дори напротив бях щастлива да изляза с приятели,да се прибера и да чета или слушам музика и куп други интересни занимания, за това и не разбирам защо така изведнъж се промениха нещата сякаш една невидима ръка ми изпрати този копнеж да има някой в живота ми с когото да споделя нещата които ме радват, явно имам уроци да уча.

Много сте права за жертвата в името на копнежа,преди месец ми направи впечатление,че съм готова да се променя според желанието на мъжа до мен само за да ме хареса той,но осъзнах,че тогава аз не мога да съм самата себе си и въпреки ,че ме боли веднага слагам край на такива взаимотношения,сега поне за това намирам сили :)

Безкрайно благодаря всяка ваша дума ме изпълва със вяра в мен самата.Понеже вярвам ,че няма нищо случайно,благодаря на небесата,че ми отговориха на въпросите чрез вас. :3d_043:

Свтлина и Любов

поздрави ноник

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,много се радвам за прекрасната тема,така най-после може би ще мога да получа отговор на въпросите които си задавам.Вече четири години съм сама след прикючването на една тежка връзка.Преди 5-6 месеца сякаш изведнъж осъзнах и закопнях за любим до мен.Няколко срещи последваха,но на всяка вътрешно се питам дали това е мъжът за мен и до момента не се е осъществила нито една връзка.Вярно е че много се страхувам да не бъда отново наранена,въпреки че както казва Донка вече не търся звяра който да спася с обичта ми,но все се питам :Как да разбера кой е правилният за мен?Ще го усетя ли? Чуството не е ли едно и също всеки път?

Според мен ,първо трябва да ти харесва ,ако се чувстваш добре с него ,не те кара да се чувстваш зле ,често от една среща е трудно да се разбере ,нужни а няколко а ако играе роля трябва повече време докато си свали маската ако си слага такава .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

nonik! Много се радвам!

Сега вече мога да продължа спокойно за копнежа. Много беше важно за мен лично да различа копнежа и жертвата в името на него от готовността за следващата задача. Това е като училището - завърши ли човек един клас, се появява един особен подтик бих го нарекла, не копнеж, да продължи нататък. Когато се научих да живея щастливо сама точно както ти си го описала, започна бавно но сигурно да избива следващия "учебник" - условно да му сложим заглавие "Как да живея заедно". Като една дева - лъв - козирог, можеш да си представиш колко се колебах дали изобщо да си развалям спокойствието и да започвам "новата учебна година". Накрая козирогът и девата успяха да намерят основания, погледнаха строго прозяващия се в мен лъв и тримата с една лека въздишка "е добре де, добре" посегнаха към новия учебник.

Как да ти кажа - всяка страница от него, която съм прочела досега, всеки тест, който съм взела, си струваха усилието. Това наистина е по-сериозен клас от този да се научиш да живееш сам.

Успех!

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Значи използваш хората като образователни пособия в някакво предполагаемо училище. :lol:

Едва когато човек успее да постигне пълноценно щастие докато живее сам, може да опита да постигне същото щастие и с друг човек много близо до себе си..
Че защо ще му е друг човек, ако и сам си има пълноценно щастие. Или за да се пробва дали ще има силите да си запази пълноценното щастие ако има някой около него , да си изпита доколко му е пълноценно щастието, да го кали, усили, направи още по - пълноценно ?

А его мотиви, никакви ли нямаше, ама абсолююютно никакви ? То ако няма никакви его мотиви, че защо тогава да избираш Драган вместо Хасан или Петкан.

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хората не могат да бъдат пособия - учебникът е животът с хората, а страниците са ежедневните ситуации, в които попадаме заедно. Или както е казал още дядо Шекспир: Целият свят е сцена.... :)

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо
Това закопняване за любим ми звучи толкова познато... Само че то не ме доведе до мъжа, с когото живеем щастливо сега, а до една връзка точно преди него..
Можеш ли да си напълно сигурна, че ако нямаше закопняване или каквото и да е било там, то тогава е нямало да срещнеш и първия си мъж (или такъв като него); или пък, че ако едно време си си била в състоянието, в което си била и преди да срещнеш втория (след раздялата с първия) то тогава е нямало да срещнеш някой като първия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

....Много сте права за жертвата в името на копнежа,преди месец ми направи впечатление,че съм готова да се променя според желанието на мъжа до мен само за да ме хареса той,но осъзнах,че тогава аз не мога да съм самата себе си и въпреки ,че ме боли веднага слагам край на такива взаимотношения,сега поне за това намирам сили :)

....

Понякога човек взема решения, които си мисли, че са негови решения, но това пък което мисли за негово си (т.е. себе си) по едно време се оказва не негово ....:)

Възможно ли е да се прави разлика между копнеж и любов. Любовта винаги иска известна саможертва, а копнежът почти винаги води до себе-заробване.

Нека поговорим за желанието за промяна. Разбира се, желанието за промяна само, за да се харесаш на някого е доста ангажиращо деня със задачки, но пък от друга страна за какво ни е даден партньора?! Според мен партньорът ни е даден, за да виждаме в него себе си и да ни стимулира да се променяме. По някое време може да се окаже, че отказваме промяна, която Природата иска от нас чрез партньора ни.

Къде е разликата между промяна според желанието на партньора и промяна, която Природата иска от нас чрез партньора? Всяка промяна, която прави мен и партньора ми по-свободен е от Природата. Обаче, това не означава, че промяната искана чрез Природата не е болезнена. Всяко отказване от ревността е болезнено, но е промяна искана от Природата.

Нека поговорим за това да ме хареса партньора. Ако ме обича, то ще приеме всички мои страни. Не е нужно нищо да правя освен нещата, които Природата иска да промени у мен чрез партньора ми, а това вече казахме, че е трики и не безболезнено. Но пък има ясно мерило за тези неща. Ако след всяка болезнена промяна се чувствам по-свободен, то това е желание на Природата.

И тук се оказва, че не може да преценим дали дадена промяна е нужна, ако не я проиграем вътре в себе си. Ами все пак трябва по някакъв начин да се ангажираме с партньора си :)

Нека да поговорим за да не съм самия себе си. Е, ако се познавам идеално, то знам кой съм аз. Но повечето случаи ние мислим и приемаме за себе си нещо наистина измислено и илюзорно. А пък Природата все пак се стреми да ни излекува от илюзиите ни.....и чрез партньора ни.

Нека да поговорим за въпреки че ме боли, слагам край на такива отношения. Амиииии какво означава болката. Все пак някаква любов към този човек. Бива ли веднага да се отказваме от любовта, без да преценим дали промените, които идват, се искат от Природата или от нашето фалшиво аз?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Божидаре, боли, когато се отказваме от някаква зависимост. Ако наистина обичаме един човек и се отказваме от връзка с него по някакви причини, тогава не боли.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Божидаре, боли, когато се отказваме от някаква зависимост. Ако наистина обичаме един човек и се отказваме от връзка с него по някакви причини, тогава не боли.

За съжаление всяка потисната любов боли

П.С. "...У човека няма избор дали да обича или да не обича. Ако приемете решение да се откажете от любовта в своя живот - тялото ще се бори срещу това. Всичко завършва с инфаркт или инсулт (ако "умната" глава постави забрана на любовта)..."

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

много е важно да осъзнаваме от какво се отказваме - от връзката или от любовта. Можем да останем във връзка и да се откажем от любовта, можем да се откажем от връзката, но да си запазим любовта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

много е важно да осъзнаваме от какво се отказваме - от връзката или от любовта. Можем да останем във връзка и да се откажем от любовта, можем да се откажем от връзката, но да си запазим любовта.

Интересно как Ромео би се отказал от връзката и би запазил любовта към Жулиета.....

Е да, наистина, когато другият е далече и не сте заедно, боли най-вече заради наши заблуди, но при отказване от връзката къде отива реализацията на любовта и то не само на физическо, но и на астрално, и ментално ниво?! Къде отива това, кеото сме призвани да създадем?!

Разбира се, важни са и причините човек да се откаже от връзката. Другият бил такъв и такъв, правел това и това, но основното е дали се чувства любов към него. Защото именно любовта ни се дава, за да можем да приемем другия такъв, какъвто е, просто казано - различен от нас. Иначе всички ще чакаме принца на бял кон, или принцесата с професура по готвартсво......цял живот.....и ще си мислим, че сме успели да запазим любовта....

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Защо някои хора си търсят партньори, които пият и/или пушат ? Защото може би те самите правят въпросните неща и не желаят да се чувстват по - грешни, не желаят да се чувстват неловко или другият да се чувства неловко, искат някой дето повече да им прилича ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доста интересни мнения прочетох :) и такива, които провокират мисълта..

Винаги съм се чудила дали аз съм сбъркана или просто си е особеност на характера, но дори когато бях тийнейджърка и останалите момичета си мечтаеха за идеалните мъже и т.н., аз никога не съм го правила. При мен нещата с връзките просто се случваха. Предимно на основата на интуиция и разбира се, онова "пърхащото в стомаха" привличане...

Сега, когато са минали повече от 10 години от тийн възрастта и скоро ми предстои да се омъжа, мога да си дам сметка, че мъжът, с който бих искала да прекарвам дните си е един вид "gratest hits" или "best of" :) от всички, с които съм била до сега - има физическата привлекателност, която преди съм намерила в някой, интелект, чувство за хумор, разбирания за живота, интереси и т.н., като в нито един от досегашните не са били събрани в един човек :)

Разбира се, както винаги съм си мислила, съвсем идеални един за друг няма, няма начин да се избяга от правенето на компромиси в името на гладкото съвместно съществуване. Най-оптималният вариант е разбира се, когато те са сведени до минимум...тогава вече говорим за най-подходящия човек за мен. Другата клопка е дали нещата с компромисите са двустранни :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

За първи път пиша в този форум и го открих съвсем случайно...докато търсех моя отговор...

Срещнах човек, който ме окрилява, общуването с него ме зарежда по осбен начин, както никога до сега. Действа ми като катализатор на мисълта, провокира я. С всяка дума стига до същността ми,подрежда ми мислите, интуитивно усеща настроенията ми и винаги ми казва това което трябва.Имаме сходни енергии, дори околните го забелязват. Общуваме с невероятна лекота и водеща винаги е усмивката. Поглеждаме се и започваме да се смеем...Чувството е вълшебно и не съм вярвала че ще ми се случи да срещна някого като него. Работех като сервитьорка, беше редовен клиент който идваше всеки ден и имахме, в продължение на 8-9 месеца, възможността да се наслаждаваме на това общуване . Мразех работата си, исках да я сменя и без изобщо някога да съм му го споделяла с думи и приказки той ме наведе на мисълта как да правя това което искам ... и го постигнах благодарение на него и на ценните уроци които ми даде. Проблема е че вече не работя там, а той ужасно много ми липсва...Четох за сродните души..., дали е възможно той да ми е сродна душа? Как да разбера и дали да се откажа от това безценно изживяване, което съм сигурна че много малко хора са изпитали някога...Ще се радвам на отговор.

ПС: Исках да пусна нова тема, но явно се изисква да съм по старпотребител и темата ми се видя до някъде сходна... Моля да ме извините, ако съм сбъркала.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей gardeni,

след като ти липсва, защо не потърсиш контакт с него? Като знаеш, че е редовен посетител в това заведение, защо не отидеш когато ходи и той? Не се разбира от това, което си написала дали искаш нещо повече от приятелски контакт, или искаш да задълбочиш отношенията си с него?

Редактирано от ThinkExist

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ThinkExist, той е женен...явно идеален вариант няма, а дори и да има не е този. А привличането е толкова магично-магнетично, че чак ме плаши...не само на духовно и интелектуално ниво, а и съществува като чисто първично, физическо привличане. И съм доста объркана...Но все пак ми се ще да знам дали някой от вас е имал усещането, че е намерил сродна душа, и когато я е намерил какво се е случило? Ровейки се по темата намерих нещо, което ми напомни моето положение. С ваше позволение ще го поставя тук:

"Силните хора се срещат, за да се разделят. Времето от срещата до раздялата е, за да се обогатят взаимно. Силните хора са една порода - сродни души. Енергията между тях е много силна. Заедно са мощна машина. Природата разделя всичко силно. Така е, за да могат да дадат сили на по-слабите. Компенсиране на енергиите. Нямаш власт над тази раздяла. Просто продължаваш... Тъжно е... Но по-тъжно е, ако изобщо не си ги срещал. Кой е казал, че животът е песен /розов/, щастлив? Такъв е,но само броени мигове, заради които си заслужава цялото страдание на света. Готов ли си да страдаш до последна капка кръв за един миг на истинско щастие? Разбира се, че да! Тогава приготви се да срещнеш други сродни души, защото те са някъде по пътя ти. Ще се появят, точно когато най-много се нуждаеш от тях. Ще ги познаеш по искрената им усмивка. А заговорите ли се, ще имаш усещането, че не само говорите на един език, а сякаш се познавате от години. Сродните ти души те карат да се чувстваш щастлив със самия себе си - естествен, истински, спокоен, балансиран, летящ свободно като птица. Те ще ти вдъхнат вяра и сили - капка живот. Това са твоите най-верни приятели - настоящи или бъдещи. Сродните ти души най-бързо те напускат и за тях най-много страдаш. Страдание, свързано с липсата на някой, който те е приемал, какъвто си - без никакви очаквания и претенции да се промениш. Спокойствието, което ти носят сродните души, е блажено и дарено с искреност и любов. Нищо не можеш да направиш, за да ги задържиш до себе си. Остава само спомена, че макар и за малко, си бил с тях ... и сте били щастливи. Миг на истинско щастие, заради който си струва цялата болка и самота....."

Неизвестен автор

В допълнение искам да кажа, че точно така се чувствам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Цитатът е много хубав...

А знаеш ли дали той има подобни чувства към теб? Имам предвид физическото привличане?

Макар, че дори и да има и той, не бих те посъветвала да бъдеш настоятелна и да го подтикваш към разваляне на семейството му, освен ако той първи не го реши, защото ако ти си настояващата после ще те гризе съвестта, повярвай ми, особено ако нищо не излезе между вас, а междувременно той се е разделил със съпругата си.

А ако смяташ, че физическото привличане е временна тръпка, която е породена от това, че се разбирате толкова добре, най-добре да укротиш тръпката и да се радваш на едно хубаво приятелство ... поне до колкото е възможно такова между мъж и жена (и тук е една дълга широка тема без край :) )

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:) И той има влечение... канил ме е много пъти да излезем и директно в прав текст съм му отказвала, защото съм убедена, че ...ще бъде естествено продължение на прекрасните ни взаимоотношения. И той е кимал положително и се е усмихвал...знае и той защо и не се е сърдил,защото също добре знае колко сложно може да стане :)...Пишейки това се усмихвам, защото се сещам как не ми се е налагало никога да му обяснявам каквото и да е било...той просто по погледа ми вече знае...Каквото и да стане, искам да пожелая на всички вас да изпитате това върховно блаженство - да срещнете някого, с когото да четете мислите си, да говорите на един език, който никой друг няма да разбира...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Силните хора се срещат, за да се разделят. Времето от срещата до раздялата е, за да се обогатят взаимно.

Този откъс е много силен и много точен. С уточнението, че под времето нямаме предвид от началото до края на един човешки живот, защото времето е отвъд нашите представи за време. А под раздяла, нямаме предвид аз да се разделя с теб, а да се разделя със зависимостта си от притежание, например.

Попаднах на невероятен филм, който ще ти даде яснота върху това, което се опитвам да уточня.

http://subtitrite.ne...-Кафе-дьо-Флор/

Във филма има една ключова фраза : "Невероятно е в живота си да срещнеш своята сродна душа, но не и два пъти."

Филмът е много силен с прекрасни актьори и невероятна актьорска игра. Силно го препоръчвам, особено за хора които мислят над "сродството" на душите ни.

Но gardeni, един съвет, ако го гледаш не прави проекции със себе си, поне опитай. :) , защото сигурна съм ще намериш много сходства.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

didi_ts, задължително ще гледам филма. Тъй като съм мислила дълго над темата, мисля над нея цяло лято, дори докато имах възможността да общувам с него, като че ли стигнах (или на моменти стигам) до заключението, че той просто е дошъл в живота ми като един вид "ангел хранител", за да ми покаже моя път...Аз съм млада и объркана, започвам нещо...не го довършвам, прехвърчам като пеперуда от едната крайност в другата, ефузивна съм в смеха си и в плача си, прекалено емоционална...а той винаги, когато си отвореше устата ми казваше точно това, което трябва.Показа ми волно или неволно моя път. :) Няма какво повече да коментирам. Мисля, че написах достатъчно. Мъчно ми е, защото никога не съм изпитвала такова искренно възхищение и обожание към личността на някого, но с времето сигурно ще отмине. Пък и той ми обеща да ме потърси.И ми каза, че винаги с каквото и да се занимавам ще бъде изключително щастлив да бъде мой клиент.:) Един от последните пъти, в които разговаряхме, ми каза гледайки ме с усмивка и възхищение:"Не мога да повярвам , че срещнах човек като мен и че този човек е от другия пол." Една и съща ценностна система, еднакви разбирания за редно и нередно, идеалисти...Неговия прякор е Кихота (Дон Кихот) ... Мисля че малко прекалих в обясненията, но ми е много на сърцето в момента.Надявам се ще ми простите :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, дано да не досаждам:) ..... често  се замислям  над  отношенията между човеците и най-вече в мъжко-женските отношения.....нямам кой знае какъв разнообразен  личен опит  / въпреки  изживените си години /,но  опитът ми ми е дал да разбера ,че за да  вървят  нещата , те  трябва  да  се  случват спонтанно , с лекота и без напъни........налага ли се нещо да се подбутва и напъва,значи нещо  куца и  трябва да  се  променя.....всичко това най-ясно изпъква  в  конфликтна и трудна  ситуация - когато "не забелязвам " проблема , или  искам да направя и правя компромис  с желание , значи нещата са ОК....но когато  ме  дразнят  много  характеристики  в  другия  и  когато  не  искам  да  направя  компромис - тогава вече ... нещата не са ОК....защото когато бих била склонна към компромис , тогава дори не се налага да го правя , защото аз приемам недостатъците на другия и те за мен не са нещо,което да ме впечатлява неприятно....... а и   когато нещата между нас вървят,аз дори изобщо не  бих се запитала дали правя компромиси,защото проблеми няма....лекотата в общуването  идва с общата енергетика между двамата,когато те са "на една вълнА"....тогава е удоволствие и правенето на компромиси......:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Примери от живота:

- Единият е домошар, другият - не го свърта на едно място. 

- Единият е свободолюбив, другият - смята живота за поредица от правила и ограничения. 

- Единият обича живота вън от града, другият не вижда себе си сред тръни и буболечки.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А мислиш ли, че може според тази гледна точка дето си показала даден партньор да е неподходящ, ала да е подходящ от езотерична гледна точка?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×