Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ирина - Horus - Чебурашка

Ролите в една връзка

Recommended Posts

Ха сега да ви видя..smile.gif

Знаем, че всички красиви приказки свършват в момента, в който Принцът и Принцесата се женят biggrin.gif После.. никоя приказка не ти разказва какво става, а думи от рода на "и живяли дълго и щастливо" - всички знаем колко несериозно звучат.

Затова ми се иска тук да поразсъждаваме и за това как си представяте партньорството в делничното си съжителството с някого. Ей-така, съвсем земно и битово.

Свършва ли "приказката" или нея въобще не я е имало?

Имаме ли обективна и трезва представа за това, че партньорството в ежедневието е преди всичко взаимна грижа? Или го разбираме чак при "челен сблъсък" с него.. и почваме да бием отбой, всеки по своему?

Доколко се загубваме в нереалните си очаквания, че Другият ще задоволи някоя наша потребност и ще реши някой наш проблем?

Не изграждаме ли връзките си, именно с очакването Другият да придаде смисъл на живота ни и да запълни у нас празнота?

И не се ли вкопчваме в него, точно поради тези причини?

И поради същите причини, не го ли губим впоследствие, дори и когато продължаваме да съжителстваме още заедно?

Задавам ви всичките тези въпроси, защото в практиката си ежедневно се сблъсквам с доказателството, че хората НЕ изграждат пълноценни отношения, именно защото не са наясно с моделите и очакванията си. Независимо, че рядко си признават открито. Независимо, че ВСИЧКИ знаят какви трябва да са пълноцените отношения и се преструват, че ги имат.

Реалността е друга - хората се разделят, браковете се разпадат, практикува се съжителство по неизбежност.. и т.н.

Да, всички сме умни, знаещи, разбиращи... но, дали сме искрени пред себе си? Защото от там започва истинската близост и общуване - предпоставка за пълноценни отношения.

Моля, нека който желае да се включи - да бъде искрен в споделянето си.

Редактирано от Чебурашка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мене истината се състои в това, двамата да пишат своята приказка всеки миг и тя да блика непрекъснато като чист извор. Така си ги представям аз нещата, другото което изчезва с времето и се превръща в какви ли не други неща не е истинско според мен. За мен истинската любов между двама, (ако е истинска разбира се) с времето все повече и все повече се задълбочава. Другото е брак - бракуване и то е обречено, не е женитба, а женитба между две души съществува. Знам това със сигурност, наблюдавала съм го и го пожелавам на всички и на себе си. И... двамата заживели дълго и щастливо...и дори смъртта не била ограничение, за тях. Поздрави!

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хммм.. интересна тема, подтикваща към доста размишления. Аз се чудя като цяло има ли вечна любов с някого, ако сте живели 20 години заедно?? И също , кое е по-силно - любовта или влюбването в някого, и въобще каква е разликата между тези два глагола   :hmmmmm:

Делничното съжителство с някого си го представям като не се отдаваме навиците, а всеки от нас  внася по нещо ново и свежо във връзката, за да поддържаме заедно огъня в камината и да се топлим заедно, може би в това се изразява грижата.  :rolleyes:  Но трябва да сме запълнили някой свои празноти преди това и да сме се осъзнали като личност,  да сме започнали работа върху отрицателните си черти. Така няма да попадаме в ситуацията на илюзиите, защото обикновено виждаме в идеализирания образ на партньора, някакви качества, които на самите нас ни липсват и очакваме той да ни ги запълни.

А защо приказките завършват така..може би защото Прицнът и Принцесата предполагат едни завършени личности, всеки преминал през различни препятсвия, осъзнал ценностите в живота и себе си. Те  имат всичко от което имат нужда, освен любовта преди да се видят   :3d_049: не знам това доколко е възможно в реалността, де...  :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Приятели, май нещо не ме разбрахте..

В този сайт има достатъчно теми, където да разсъждаваме за това какви трябва да бъдат човешките отношения.

Тази тема е за това да сподели всеки, който търси партньор или има партньор - как определя ролите, какво според него трябва да е участието детайлно на всеки един във връзката.

Иначе, дискусията няма смисъл - защото в "умните и дебели книги" по психология и духовни практики пише достатъчно и "наръчници" по въпроса бол!

Целта е всеки да каже какво търси и как си го представя за себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Точно, аз смятам, че се изказах пределно ясно. Това е което търся аз. Какви роли!? Всичко би трябвало да е взаимно, двамата да се допълват, всеки да мисли първо, за партньора си и в това аз дори бих забравила, за себе си . Обаче докато пиша, чувствам как думите обезсмислят и ограничават всичко и точно затова приказките "свършват" така и ти го знаеш много добре, умът не го разбира, защото ще го ограничи и убие. Какви роли, за Бога!? Това ми звучи като пози, честно си го признавам с това си изказване нямам за цел да нападам или да споря, казвам така както на мен ми изглеждат нещата и как ги чувствам. В тези отношения ние сме ЕДНО, няма разделение на Аз и другия та ако ще света да пропада наоколо ми.... Това е, знам, че го има и това търся с по- малко не се задоволявам та ако ще да ми предложат света на тепсия, мерси, не ми трябват външни богатства ако сърцето ми е празно и самотно. Може да звуча идеалистично, но за мен си е така. Това е.

п.п. А ако чакаме да станем готови, за това, по- скоро ще цъфне на баба ми налъма. То си е определено как, кога и къде и май много, много не ни пита -

Мария Нейкова - Вървят Ли Двама

<h1></h1>

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

O, Чебурашка е задала много хубава тема. thumbup2.gif

И много полезна, особено за тези, които още не са пристъпили да създадат връзка.

Аз, за съжаление, следва да си призная, че съм от тези, които мноооого смътно си представяха нещата "земно и битово", съпругът ми - също. И ... се приземихме на твърдо място 3d_146.gif . Както предполагам и много други. И започна едно обсъждане (меко казано, защото и двамата сме си темпераментни, хеле я tongue.gif ).

Чебурашка е права - повечето (да не кажа всички) сме неподготвени в това отношение, дори не сме помисляли кое, какво, кой и как. Като се замисля, чак разтрогнаните бракове и прекъснатите връзки са дори по-малко, отколкото може да се очаква. И след като не сме подготвени, логично започваме да следваме или модела за семейство, в което сме израснали, или пак този модел, но някои неща в него евентуално са на 180 градуса (тези, които като деца сме оценяли силно негативно), което пък може да се окаже, че е още по-неразумно и дори нереализуемо.

Та, да продължа с личните впечатления - оказа се, че двамата, въпреки че имаме много общи неща като възгледи, начин на живот и т.н. имаме и не малко различия; особено за ролите. Малко трудно ми беше да обясня, че на съвременната жена й е невъзможно да бъде едновременно 3 в 1: добра домакиня, успешна в работата/кариерата и чудесна партньорка (да не говорим, че след време става 4 в 1 - добавя се и функцията детегледачка). Съпругът ми също си даде сметка, че много би искал да съм всичко това заедно, но ... как да стане 1eye.gif

Ами подсказах му как - делим домакинството на две (в последствие и детеотглеждането smile.gif ).

Не, че нямаше съпротива biggrin.gif ..., но ако има добро желание v.gif

Много е важно да се намери добър компромисен вариант относно разходите, приоритетите, целите, разпределение на времето ...

А, и да не забравя - отношението към роднините; много е важно, отношенията между двамата да са с приоритет пред всички останали!

Какво друго?

Може би един неикономичен, но полезен съвет - моля, опитайте се, още от момента на вашето съвместно съжителство или брак да живеете отделно от родители и други роднини. И при най-положителна нагласа от страна на другите около вас, те само биха ви попречили да изградите стабилна и уравновесена връзка. Равновесието при всички е различно, но ако им адори и само един друг човек около вас, вече става равновесие не между вас двамата, а между трима. А този, третия, включително не е за постоянно в тази връзка, за него тя е натоварена с по-различно значение и смисъл и т.н., мисля няма защо да се аргументирам.

Вярно, на младата двойка може да й се види напечено, като се сблъска с всички битовизми, особено ако има нужда от ремонт, а бързичко се появи и бебе, но ... по-добре така, отколкото иначе 60.gif

П.П. Хехех, ето Vespertine, и Eлф , в същия отбор - на мноооого смътно представящи си една връзка 3d_146.gif

Извинете ме, но отдалече си личи, че не сте имали дълготрайна връзка все още. Пожелавам ви го от все сърце. Но ... моля, за да не се приземите на твърдо като мен, следете внимателно тази тема, ще ви бъде полезна явно tongue.gif

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ама на мен това ми звучи малко като да си създам някакъв идеал за човека и точка...аз знам какви качества искам да притежава той, но тези неща се усещат повече със сърцето, не знам дали могат да се опишат с думи, Чебурашка  :feel happy: 

Не се ли ограничаваме ако си наложим някакви измислени роли във връзката? 

Ти как точно си представяш ролите за една жена и един мъж във връзката? Какво търсиш ти?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напротив Елф, и аз не споря - но, хайде да си прочетеш мненията от позицията на страничен наблюдател.. и сама ще видиш, че нищо конкретно не казваш.

Общи приказки от рода на:

двамата да пишат своята приказка всеки миг и тя да блика непрекъснато като чист извор. ..

..истинската любов между двама, (ако е истинска разбира се) с времето все повече и все повече се задълбочава...

В тези отношения ние сме ЕДНО, няма разделение на Аз и другия..

- звучат като наизустени правила и нищо повече. И всички ги знаем.

А реалността в живота ни покрива ли ги, или просто вярваме в тях!???

Приканих към споделяне на конкретни неща, а не бля-бля...

Всъщност Елф доказа на практика защо съществуват самотни хора или нездрави отношения - имено защото у тях отсъства реална представа за търсенията им, а се базирт на шаблонни постулати, чиято реализация даже не им е ясна и живеят в утопии..

Не е важно какво мислим, а какво правим на практика! И животът на всеки един сам го доказва. Защото, ако другите успяваме да заблудим - то себе си и Бог не можем!

Хайде всеки да си вземе огледалото и ей-тъй честничко да си погледне живота, а..

Ако иска, разбира не. Ако не иска - просто да не пише тука и да не се правим на умнички biggrin.gif

Благодаря за вниманието, аз се оттеглям от подобни празнодумни шаблонни дискусии, в които няма никакво личностно споделяне от реалния живот, саморазкриване и преживяване... а просто преразказване на прочетеното някъде.

Редактирано от Чебурашка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аааа Дианче :dancing yes: истината се намира някъде там измежду редовете ти като златния пясък, както го нарича поета, който изтича между пръстите ни в търсенето на безценния камък. Разковничето тук е да се свържем със съкровището в пясъка :yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съжалявам ако на теб това ти е прозвучало като бля- бля, защото за мен съвсем не е така и не е утопия. Както и да е. Искаше искреност,е, няма как да докажа на някого, че е било така, а Пред този който трябва всичко е разкрито както каза и ти :). Е, това беше от мен по този въпрос.

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чебурашке, като не си била готова за всякакви отговори, защо въобще пусна темата??? Не е ли малко грубо това осъдително държание... аз бих благодарила на човека, че е се опитал да изкаже мнението си.. освен това ти си си отговорила на въпросите още в първия пост...

Благодаря ти Диана, наистина нямам семеен опит, но съм живяла с мъж и знам от какво  могат да се разпадат връзкит..а какво ще срещам от тук нататък не знам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ааааа, Елфче, измъкваш се просто 59.gif

Ама като се сетя, как се връщах от работа към 20.00 часа (защото вземах допълнително лекторси часове в Колежа - имахме нужда от ремонт и обзавеждане на жилището), изморена - прегракнала и неможеща да стоя права, след проведени 8, 10 или дори 12 часа през деня, а у дома няма дори купен хляб, пък магазините тогава затваряха по-рано, а се налага и тепърва да сготвя нещо, пък съпругът ми ме пита има ли чисти чорапи за утре ... нещо приказката и принцесите се изпарява май rolleyes.gif

А любовта - любовта пак я има, когато съпругът оцени това, което правя, колко съм изморена и след като само го погледна тъжно на въпроса за чорапите, просто отива в банята и си пере чифт чорапи (на ръка, естественоwink.gif ), а после взема и едни мои чорапи и пере и тях, докато аз готвя.

Това е 60.gif .

Може да не прилича на приказка.

А може би да thumbup2.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ама на мен това ми звучи малко като да си създам някакъв идеал за човека и точка...аз знам какви качества искам да притежава той, но тези неща се усещат повече със сърцето, не знам дали могат да се опишат с думи, Чебурашка 60.gif

Не се ли ограничаваме ако си наложим някакви измислени роли във връзката?

Ти как точно си представяш ролите за една жена и един мъж във връзката? Какво търсиш ти?

Ти сама каза първоначално, че когато човек има реална представа за себе си - това е най-важната стъпка към подбора на подходящия партньор.

А защо да слагаме рамки, че трябва да е подходящ ли - ами, по простата причина, че ако искаме да водим съзнателен живот (а не да задоволяваме егото си или нагонното си либидо), трябва да сме наясно, че пълноцени и хармонични отношения може да имаме само с някой като нас. За целта трябва да познаваме себе си, обаче.

Също така, изрично уточних, че не търся всякакви отговори... но, вие с Елф калпазанки такива, така или иначе задръстихте темата с талашит и измъквания по терлици 3d_146.gif

Относно въпроса ти какво търся аз:

Не търся. В този живот си минах моето откъм "волната програма". Оттук нататък за мен има друг Път.

Вече съм го споделила и тук в други теми, знаят го и всички, които ме познават и с които работя.

Целта на темите, които откривам с подкрепата на Донка - е опознаване.

През последните си години на работа като терапевт това правя - помагам на хората да намерят себе си, после да се опознаят и след това да разпознаят от какво имат нужда.

Искам, ако мога да бъда полезна и тук, защото ежедневно получавам такива молби от хората тук.

Диди (Диана Илиева) - благодаря ти, че прекрасно разбра идеята ми и веднага се включи открито. thumbup2.gif

Редактирано от Чебурашка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хич не се измъквам дори Дианче и Чебурашке (в последствие видях, че си писала преди мен) :). Е, кажи, не е ли това най- чудната приказка на света. Е, добре, ти си го обяснила по- земно, но то е същото което и аз бих искала да кажа. По- голямо вълшебство от това здраве му кажи. А относно ролите, за мен това не са роли, аз ги наричам задачи и добре е, че ги има защото живота без тях би застинал съвсем :).

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тогава напишете в заглавието или подзаглавието, че темата е за хора, намерили половинката си, оженили са се  и имат сериозен семеен опит. Може би и някаква възрастова граница би била от полза :thumbsup1: и нашите бля бля нямаше да са тук.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като сте много смели и открити - я марш тогава в другата тема, където трябва да бъде описан Мъжът за вас, според вашите представи biggrin.gif ааааа, що не писахте там, а?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тогава напишете в заглавието или подзаглавието, че темата е за хора, намерили половинката си, оженили са се и имат сериозен семеен опит. Може би и някаква възрастова граница би била от полза thumbup1.gif и нашите бля бля нямаше да са тук.

Не мила, темата е именно за тези, които не намират половинката си защото не знаят какво търсят и имат нереални представи за ролите в една връзка.

А ролите са точно това:

Каква Жена си и от какъв Мъж имаш нужда до себе си, за да си пълноцена? Осъзнаваш ли реално качествата, недостатъците, интересите си, нуждите си..

и

Какъв Мъж си и от каква Жена имаш нужда до себе си, за да се чувстваш пълноцен? Осъзнаваш ли реално качествата, недостатъците, интересите си, нуждите си..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Woqk

Каква Жена си и от какъв Мъж имаш нужда до себе си, за да си пълноцена? Осъзнаваш ли реално качествата, недостатъците, интересите си, нуждите си..

и

Какъв Мъж си и от каква Жена имаш нужда до себе си, за да се чувстваш пълноцен? Осъзнаваш ли реално качествата, недостатъците, интересите си, нуждите си..

Извинявам се за спама ама то човек като си прецени недостатъците май не е въпроса каква жена търси, а има ли въобще такава, която да го търпи? :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Извинявам се за спама ама то човек като си прецени недостатъците май не е въпроса каква жена търси, а има ли въобще такава, която да го търпи? rolleyes.gif

Сладур biggrin.gif

Това е ключовият въпрос и момент. То човек лесно си дава сметка какъв е, но обикновено се цели там, където не му е мястото.. Или някой него го нацелва, докато блее и не е наясно със себе си, и го вкарват там, където също не му е мястото.. Затова и се разпадат отношенията.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А кой е застрахован от погрешки!? И самите погрешки не са ли също път, не са ли практически уроци които всеки от нас трябва да научи за себе си? Да, човек трябва първо да се научи на искреност към самия себе си, да е наясно и да не изпада в никаква крайност, нито да се отчайва, нито пък прекалено да се възгордява, но този път към себе си е най- труден и на практика е безкраен. Важен е значи стремежът да си наясно, а има и един простичък метод, за това. С лист и химикалче, човек да си напише плюсовете, минусите, желанията и да види от там насетне какво ще предприеме. А съвършени хора няма и що се отнася до взаимоотношенията в една връзка относно това, аз смятам, че важното е дали недостатъците могат да се изтърпят и преодолеят от двамата, защото ако в това не успеят и се появят непреодолими бариери между тях, значи всичко е обречено и краят е неизбежен. Но ... нали не трябва да се говори за Любов...

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ролите в една връзка.И до момента в който ги има връзката се крепи на тях.По мои наблюдения или се повтаря някой "идеален "модел или се борим с "несполучливия".Зависи много как човека го е пречупил през собствената си увеличаваща лупа.И в двата случая според мен опита ще е неуспешни,защото човек не вижда какво се случва около него в стремежа си да постигне това което е решил.Не вижда какво губи и какво печели дори.Може би приказката ,която са си написали Диана и нейното момче е една от най-хубавите и дано успеят да я продължат и Бог да ги пази.Това в действителносте толкова много...,че чак ми се прииска и на мен да ми се случи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре, нека да споделя сега нещо по същество, относно ролите, защото наистина е важно. Може би, ще се преплета малко и с другата тема Ти ли си най-подходящия-ата за мен?, но ми е трудно да разделя нещата.

Първо - не съм се омъжила много млада; и може би по тази причина имах възможност по-добре да преценя себе си, да си изясня какво искам, какви са ми целите, приоритетите и т.н. Защото е много важно каква представа имаме за себе си и за собствения си живот и съответно как се виждаме - сега и в бъдеще.

Аз съм енергична и амбициозна и бях убедена, че искам да работя, да правя кариера, следователно ролята на домакиня не беше за мен. А също съпругът би следвало да е съгласен, да ме подкрепя дори и да помага в нещата, за които ще ми остане по-малко време и сили - домакинството, отглеждането на децата.

Исках да имаме и деца и то не едно, а поне 2 или 3. За това също бяхме единодушни. Както и за това, че независимо от пола на децата, важно е да ги възпитаваме и двамата.

Другото важно в една връзка е въпроса кой да кара влака? При нас се получи странен отказ от страна на двамата за ролята на началник влак harhar.gif . В крайна сметка решихме в различните ситуации решение да взема онзи, който е по в час, за съответното нещо. И преди прилагането на решението 59.gif да е взето информирано съгласие от другия. А за по-важните неща - сядаме и умуваме заедно.

Аз съм по-бърза и експресивна от двамата и (малко по неволя) ролята на инициатор за нови неща се падна на мен. В началото ми беше малко криво, но после се примирих с реалностите. 60.gif

Ролята на финансист №1 също се заема от двамата - бюджета е общ, слава Богу имаме консенсус относно приходите и разходите, както и за начина на разпределянето му. Отношението към парите е важно, добре е да се изясни, още преди да е станала сериозна връзката.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ти ли си най-подходящия-ата за мен?

Другото важно в една връзка е въпроса кой да кара влака? При нас се получи странен отказ от страна на двамата за ролята на началник влак harhar.gif . В крайна сметка решихме в различните ситуации решение да взема онзи, който е по в час, за съответното нещо. И преди прилагането на решението 59.gif да е взето информирано съгласие от другия. А за по-важните неща - сядаме и умуваме заедно.

Тук сме на абсолютно едно мнение с теб както в тази тема, така и в темата която си цитирала :thumbsup2::hypocrite:.

Ето това е :feel happy: само, че всяка една от нас го е казала по своя собствен начин, но за мен тези отношения би трябвало да са в същността на една истнска връзка.

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знаем, че всички красиви приказки свършват в момента, в който Принцът и Принцесата се женят biggrin.gif После.. никоя приказка не ти разказва какво става, а думи от рода на "и живяли дълго и щастливо" - всички знаем колко несериозно звучат.

Свършва ли "приказката" или нея въобще не я е имало?

Амиии, то после.. чух, чеее ...

Принцът и Принцесата тръшнали вратата на замъка, яростно недопускайки никакви папараци да им гледат скуката и ужаса...

Имали много ядене, от изобилно по-изобилно, ама от всичко вкусно се пълнее...

Имали много коне и каляски, ама докато изберат с коя да се возят - то модата й вземе да мине...

Имали много стаи, ама ако го обходят ще вземат я да се загубят, я да й изтръпнат краката на високите токчета, я някоя камериерка да зазапа принца...

Имали ... всичко имали... само стимул за развитие нямали...

Прегледали пак списъка с подаръците, изпратени от роднините, анализирали как, за да си въртят парите се женят близки роднини и децата стават все по-болнави и хилави (да не даваме примери с конкретни имена от съвременни аристократични родове)...

И се запътили към едни далеееееечни планини, за да може после

да се появят на земята като обикновени хора...

:yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

какво според него трябва да е участието детайлно на всеки един във връзката.

Както почитаемият чичо Шекспир е казал: "Целият свят е сцена, а ние сме само артисти...."

Само дето понякога се оказва, че идвайки тук "на турне" се чувстваме, че сме пообъркали времето, попаднали сме на друг театър, а режисьорът не ни е приятел, сменил е постановката без ние да сме в главната роля. И даже и за х-степенната ни роля няма останало копие от сценария...

... и остава ... голата импровизация/истина...:feel happy:

Така е и със социалните/семейните роли/задачи -

има много импровизации и неочаквани обрати на съдбата, много непредвидими ситуации и именно в тях ние показваме ... и други части от характера ни...

* И така, ако ще разпределяме роли, то е добре в едни партньорски отношения да няма съ-сценаристи

Много е важно по възможност двамата да са отделно от всички други, защото така ще им е по-лесно да "преподредят" и "предоговорят" дейностите си.

Моя позната никога не е прала чорапи и подреждала шкаф на децата си, след като те направиха 12год. Научи ги с бащата да си събират "ароматите" и сами да си перат и простират и прибират. Без възражения. Научи ги и да си правят сандвичи, пържени яйца, да варят боб и леща,т.е. и без нея да има с какво да се нахранят. А сега като свекърва се мръщи, че синът й сам си пуска пералнята...

* Когато двама души се съберат, особено, ако са осъзнати и добронамерени, то сравнително лесно може да си разпределят задачките от ежедневието. Всеки ще жертва по малко от времето си и нещата ще вървят сравнително леко.

Без компримиси не може.

* Ние "семеен влак" нямаме. Но сме ко-пилоти. Всички важни дестинации, излитания и кацания ги правим заедно, рамо до рамо. Понякога дебатите са бурни и продължителни. Но с търпение и дипломация се постига много.

Всеки има неща, които му се отдават и ги прави с любов. Може жената да е с хоби вътрешен дизайн, а мъжът да готви - всякакви вариации се приемат...

При нас, например, всичко свързано с техника и коли, както и други мъжки работи, са в пълната власт на любимия. Аз се информирам за обща култура.

* Всеки има понякога нужда от тишина и пълно спокойствие и е добре да дава ясен сигнал за това. И този покой да му се даде без дебати от другия, а не точно сега някой да приревава за кино, или за салатка и вечеря.

Но пък и с това "неотменимо право" не трябва да се прекалява.

* Сексуалната съвместимост е много важна. Трябва да има открит откровен диалог кой какво иска и колко често, защото много хора, започвайки да правят практики за трансформация на енергиите си, могат напълно да се откажат от секс и това да стане скрит проблем за другия.

* Важно е и, в един момент, всеки да реши дали иска да има деца. При жените все пак си има биологични особености. Познавам една жена, която вече 8 години се терзае и чака отговор на този въпрос от любимия си. А той все така достолепно си мълчи.

* Много е важно човек да е самостоятелен и самодосаттъчен.

Бях учудена от един познат - много умен и самостоятелен мъж. Събра се с една жена и стана пак онова критикувано от него самия "мамино синче". Сам отказа да прави неща, които може и е правил! Изведнъж не иска да мие чинии, да изхвърля боклука, да се глади... А преди сам се справяше перфектно с всичко!!!

Реши явно, че понеже е много "духовен", някоя по-мека жена ще го обслужва напълно, та той да си "духовенства"...

Според мен това е гаранция за ранен или късен разпад на отношенията.

* Според мен обща вяра и насоченост в търсенията, както и искреност в общуването са солидна основа за надграждане на отношенията. Иначе става като в онзи лаф......."по-добре да не си разваляме хубавото приятелство"...

...Ако ли пък, все пак връзката не върви... Всеки си взима сакчето с багажа и камиона с книгите и следва своя път...

*Истинският Сървайвър започва след появата на децата. Тогава човек попада в много и непредвидими ситуации.

Тогава всеки може да прояви много неочаквани и за самия него качества и реакции.

Децата много дават и много получават. Те са мощен стимул за себепознание и прилагане на практика на добрите цитати. Те задължават човек да се жертва.

Именно затова много добре разбирам и подкрепям хората, които са преценили за себе си, че искат да са сами или да нямат деца.

Всеки сам си решава... в каква пиеса да участва...

Редактирано от Viki3

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×