Jump to content
Порталът към съзнателен живот

88. Светило на тялото


Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Светъл ден - песен

Добрата молитва - молитва

Нека Твоят Мир и Твоята Радост бъдат винаги с нас – формула

Беседа: Светилото на тялото

Молитвен наряд за край:

Господнята молитва

Бележка: Преди да прочетете беседата е добре да прочетете: Матей 6 гл.

Христос взима думата „око“ в единичен смисъл, като общ принцип, който включва всичко в себе си. Когато говорим за Бога, ние разбираме единица, която включва всичко в себе си. Когато говорим за тази единица разделена, размножена в себе си, разбираме всичките ѝ проявления в света. Хората тълкуват това подразделение различно; учените хора го наричат закони, причини и последствия, еволюция, мисли, чувствания и т.н. Христос казва, че вътрешното око е едновременно и слънцето на човека. И когато човек изгуби своето слънце, той умира. С други думи: Когато човек ослепее духовно, той умира, а когато прогледа духовно, той оживява.

Казвате: „Нам не ни трябва никаква философия“. Не, има една философия, философията на твоето око, на твоята душа, и нея трябва всички да знаете. В какво се състои разбирането на този закон? Когато човек проектира една мисъл по Божествен начин, тя вече твори у него.

Ще попитате: „Какво трябва да правим?“ – Да държите всякога отворено, светло и чисто окото, което Бог е вложил във вашата душа, за да може да се греете на неговата топлина и светлина.
Линк към коментар
Share on other sites

Вие имате по две очи, и затова ще ме запитате: „За кое око говори Христос, за дясното или за лявото?“ И наистина, Христос не казва: „Ако очите ти са светли“, а казва: „Ако окото ти е чисто“. Оттук се вижда, че Христос говори за едно око, което е вътре, в центъра на мозъка. Това око не е, което наричат пинеален възел, а аз го наричам „око на душата“.

Христос взима думата „око“ в единичен смисъл, като общ принцип, който включва всичко в себе си. Когато говорим за Бога, ние разбираме единица, която включва всичко в себе си. Когато говорим за тази единица разделена, размножена в себе си, разбираме всичките ѝ проявления в света. Хората тълкуват това подразделение различно; учените хора го наричат закони, причини и последствия, еволюция, мисли, чувствания и т.н. Христос казва, че вътрешното око е едновременно и слънцето на човека. И когато човек изгуби своето слънце, той умира. С други думи: Когато човек ослепее духовно, той умира, а когато прогледа духовно, той оживява. Че тази мисъл е вярна, вижда се от думите на Христа: „Които чуят гласа на Сина Човечески, те ще възкръснат“. Може да ви се вижда чудно, че не се казва: „Който чуе гласа на Бога, той ще възкръсне“, а се казва: „Който чуе гласа на Сина Човечески“. Син Човечески е глас на Мъдростта.

Да сме свързани с душата си, да имаме чисто, вътрешно зрение, тогава Светлината е в нас. Виждаме ясно и сме изпълнени с покой, с мир...

Днес хората търсят начини как да си влияят един на друг. – Да, може да влияеш, но никога не можеш да владееш. Всеки, който се опитва в това, той може да завладее само себе си. Желанието за владение се вижда и в някои религиозни общества. Едно ново течение иска да завладее друго, да го претопи в себе си. Един народ иска да завладее друг. Хората умират все от тази лакомия, да имат много. Онзи, който иска много, не разбира Божествените закони. Не трябва да искаме много, защото имаме повече, отколкото ни трябва. Сегашните хора, макар че имат толкова малко мозък – 16 сантиметра на широчина и 21 сантиметра на дължина, – не са го обработили, както трябва. Земята на човека не е обработена. У българите, например, е обработено отпред на мозъка едно пространство само от 6–7 сантиметра и те мислят, че са носители на велика култура.

И в църквите все песни пеят за Христа, а навън нищо не се чува за Него. И ние пеем, пеем за Бога, но когато дойде въпрос да се замислим и за ближните, веднага предпочитаме себе си. Господарят третира зле слугата си, обира го, а с това се създават отношения на буржоа и пролетарии. И едните, и другите не се разбират. Господ не е създал нито буржоа, нито пролетарии, а човеци. Като ви говоря, аз не искам с това да ви морализирам, защото морализирането не е нещо хубаво, то е дресиране на човека. Аз ви говоря върху един Божествен закон, за да знаете как да раждате децата си. Когато ги викате тук на земята, ще трябва да им кажете всичко истинно. Знаете ли как са раждали хората преди грехопадането? Мъжът и жената тогава са водили чист, девствен живот. Мъжът е познавал само една жена, и жената само един мъж; не са се женили, както сега, по няколко пъти. Някои ще ме запитат: „Като е тъй, по колко деца трябва да раждаме?“ – Само едно. Защо? – Защото Господ има само един, единороден син. Господ казва на хората: „Ако искате да живеете добре, вашият син трябва да бъде готов да напусне света и да помага на своите братя и сестри, тъй както Христос се пожертва за човечеството“. Като синове и дъщери на вашите майки, вие не сте готови да служите на човечеството.

Да служим на човечеството, всеки според способностите и уменията си. Да даваме от сърце, безусловно... Защото това ни прави щастливи.

Следователно, ако нашето око светеше добре, ние никога не бихме позволили да дойде някой близо до нас. Ако трябва някога да се доближим, ще обърнем окото си и тъй, на тъмно, ще се доближим. Така ние ще трябва да образуваме един народ. Народът, според мене, е едно велико условие за душата. Тъй че ние трябва да използваме условията, в които живеем, и никога не трябва да критикуваме цял един народ или цяло общество. Обществото, народът, човечеството са условия, създадени от Бога, и ние трябва да ги използваме. Отделните хора може да критикуваме, но не и цяло общество. Ние трябва да използваме всички условия, които ни дава това око, а то е тясно свързано с човешкия ум, сърце и воля. Христос казва: „Ако цялото ти тяло е светло“, то значи: Ако използваш разумно всички възможности, които са вложени в тебе, ти Син Човечески ще станеш и ще бъдеш в пълна хармония със Сина Божий. Не може да има култура, не може да има благороден свят, докато съвременните хора не развият в себе си това вътрешно око.

Из Светило на тялото

Когато сме свързани с бога, с душата си, ще живеем в хармония, ще има чист обмен помежду ни... Имаме работа, да се учим и да си помагаме. Да отключим вътрешната светлина.

Прекрасна беседа! Благодаря, Ани!

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Винаги силно ме е вълнувала тази метафора на Окото!

Първата функция на окото е да събира и да разпръсва лъчите; събира ги отвън навътре, а отвътре ги разпръсква. Когато този процес в живота се измени – ако започне да събира лъчите отвътре навън, а ги разпръсква отвън навътре, – тогава се ражда дисхармония в човешкия ум.

Да събира лъчите - информационния поток, с който е в контакт човешкото съзнание. Чистотата на събиращата леща осигурява пропорционално точността на картината на заобикалящия ни свят. замърсяването спира лъчите с определена честота и картината става непълна - оттам, изопачена.

Какво се случва в събиращата леща, за да разпръсне навътре възприетата информация - енергия? Може би тя я приспособява по някакъв начин към индивидуалните настройки на "вътре"-то, за да може то да я приеме и обработи? Ако не е чиста лещата, значи няма да може да изпълни тази роля... Ако отвътре се разпръснат лъчи, които не са съвместими със "софтуера" му, то те от добро могат да причинят объркване...

А това последното с разпръскването навън вместо навътре си е просто гениална метафора за понятието "агресия", според мен...

Линк към коментар
Share on other sites

Препоръчвам ви да развиете това светло око, за да не правите грешки в живота. Аз уподобявам греха на зародиша на яйцето, който се крие в него, вътре в тази черупка. В това яйце има всички условия, от които може да се развие бъдещият живот. За да се развие този живот, потребно е яйцето да се постави под квачката, дето като престои 21 дена, майка му ще започне да клочи и да му казва: „Когато дойде моментът да излезеш, ще пробиеш яйцето“. Пиленцето протрива стената отвътре и с това настъпва моментът на избавлението. Този процес настъпва отвътре навън. Ние чакаме другите да ни избавят. Не оставяйте други да пробият вашето яйце.

Клетките ни запомнят нашите послания в срок от 21 дни. Когато отправяме молитва или казваме формула 21 поредни дни, ние се свързваме с Космическото съзнание и желанията ни могат да получат реализация в материалния свят.

Учителя ни е дал и метод, с който да постигнем развитието на нашето вътрешно око:

Поне за една година дръжте в себе си следната мисъл: „Искам окото ми да бъде светло, чисто, за да бъде такова и цялото ми тяло“. При такова положение вие бихте спечелили много повече, отколкото ако бихте слушали всички проповедници в света. Онзи слънчев лъч, който иде отгоре, произвежда много по-добър резултат от всичките печки в света. Такъв е Божественият закон.

Светило на тялото

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте момичета.thumbup2.gif

Не пренебрегвам момчетата,но те очевидно са заети.3d_146.gif

Аз приятели,едва вчера и днес, успях да наваксам с двете беседи наведнъж.Права си Моника13,когато казваш в другата тема(за беседата -"Гредата"),че това са две изключително силни беседи.Казаното в тях важи с пълна сила и днес ,а сме на 91 години разстояние от произнасянето им.Не спирам да се удивлявам и да си го мисля.

Цитата,който си дала и при мен отекна.Дори си помислих,че този пример има още едно значение.21-дена да се излюпи зародишът от яйцето.Помислих си,дали Учителят не казва и нещо за нашия век- 21 в продължението на този цитат ?

Спрете сега ума, мисълта, волята и сърцето си върху това око и запитайте се всеки един в себе си, кой ден от замътването сте. Ако са се изминали 10 дни от замътването, ще кажеш: „Мамо, още не е време“. На 15-ия ден майката започва да клока, но ти ще кажеш: „Мамо, още не е време“. Като дойде 21-ия ден, ще кажеш: „Мамо, време е вече“. Така и аз ви казвам: Клок, клок, но в това отношение аз съм профан и не зная в кой ден на замътването си е всеки от вас. Това ще познаете по вашите пориви, желания и мисли.

От разтопяването на ледените пластове е станал потопът. В бъдеще вие ще проверите това.

Защото животът ни не е съобразен с Божествените закони. Както във физическото око се явяват наслоявания, по същия закон и в духовното ни око се явяват подобни наслоявания, които създават нещастия както за индивида, така и за семейството, обществото, народа и цялото човечество. Но някой ще каже: „Господ ще ни спаси“. Всички хора за спасение говорят. Няма защо Господ да ни спасява: Той ни е създал спасени. И най-глупаво е да говорим, че Господ ще ни спаси. Когато казваме, че искаме да се спасим, това показва, че ние избягваме от Божието спасение, в рамките на което се намираме. Що е спасение? – То е светлият живот на ред и порядък, но излезем ли от него, не ще бъдем вече спасявани от Господа, а от хората.

Светило на тялото

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...