Jump to content
Порталът към съзнателен живот
gudybo

Посещение на църква

Recommended Posts

Да, наистина, много от съвременните храмове са построени върху по-стари храмове, дори със същата ориентация, а ако има леко разминаване в ориентацията, това не е грешка, а е показателно за датирането на епохата, когато е бил изграден по-стария храм и актуалните посоки на света тогава.

Кръстена съм още съвсем малка в православна църква по настояване на баба ми, но не бих казала, че съм ревностна православна християнка и преди (както болшинството българи от моето поколение) и сега, когато пък не бих защитавала кауза от типа "Нашата религия - най-добрата и най-истинската на света". Може би затова, когато вляза в храм, независимо от религията (влизала съм в православна, католическа и арменска църква) винаги ме обзема едно спокойствие, лекота, изпълва ме чувство за любов и доброта. Ще ми бъде интересно някой да сподели усеща ли разлика и каква при посещението на православна и католическа църква например? Също разликите при изписването на кръстния знак и заложената символика, което Благост е започнала да обяснява, ако може да дообясни ... - благодаря предварително!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моята църква е навсякъде. Всяко цвете, дърво, птичка или животинка са във външната църква. Като погледна нагоре, кам купола и виждам Слънцето, пухкавите облачета, а вечер звездите.

А вътрешният храм е сърцето, там живее и Вярата и Любовта. :wub:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2: :thumbsup2: Хамелеона!

И аз мисля, че Бог ни е показал къде е неговия храм - навсякъде около нас. В това число и в сградите, осветени като църкви.

Посещавам църквата само когато нещо отвътре ме потегли - то е толкова силно, че не мога и не му се противопоставям. Веднъж само се опитах - казах си, че не мога да отида, защото ще дойдат хора при мен и не бива да намерят заключена вратата ми. След 15 минути се обадиха, че няма да могат да дойдат - някакъв неочакван ангажимент... Когато съм ходила все е било по време, когато там е почти празно и спирам всякакви мисли. И аз не знам защо с уважение гледам Христос, но винаги заставам и паля свещ пред Богородица с младенеца. После (пак не знам защо) винаги паля свещ на една икона по-отстрани - на Свети Иван Рилски.

Уважавам ритуалите и хората, които ги спазват, но аз се чувствам малко стегната, когато го правя и затова предпочитам моя си начин...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не правете от този свят храм на Бога, че не знаете на кой бог храм правите.

Мойсей беше направил храм по подобие на небесния - със светая (главата) и светая светих (сърцето). В светая светих влизаше само първосвещенникът и само веднъж годишно. Едното от другото бяха разделени със завеса. Знаете, че след издъхването (ако е издъхване въобще) на Христос на кръста в храма се разкъса завесата - тоест стана възможна връзката между човек и Бог в светая светих чрез Христос, който се намира там.

Не ми се впуска в подробности относно факта, че сърцето е един от центровете на съзнание на Природната личност, което би могло да заблуди търсещите истината чрез него... Тези, които познават донякъде Христовата същност няма да се заблудят. :3d_091:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моята църква е навсякъде. Всяко цвете, дърво, птичка или животинка са във външната църква. Като погледна нагоре, кам купола и виждам Слънцето, пухкавите облачета, а вечер звездите.

А вътрешният храм е сърцето, там живее и Вярата и Любовта. :wub:

:thumbsup2::feel happy:

Мисля, че целуването на Библията или на кръста или на ръката на попа не ме прави повече или по-малко вярваща. Силно вярваща съм, но религиите не са за мен. Мисля, че повечето от тях са сковани от догматика и са измислени за управление на масите насаждащи сред тях страх от Господ, страшен съд и т.н. измислици. Та не е ли всяка религия различно тълкувание на Бог? Затова според мен човек трябва да подбира със сърцето си истинността, а не според църковните канони. Скоро имах една случка да поспоря с едно момче учещо в Семинарията и се убедих, че нашата православна църква е изключително тесногръда. Момчето веднага ме обяви за сектантка като споменах прераждане, медитации и разни други там източни практики. Каза, че не съм християнка и аз потвърдих, че ако да съм християнка значи да се слагам в тези канони и догми значи наистина не съм. А ето какви неща пише в сайта на Българската православна църква за Петър Дънов:

http://www.pravoslavieto.com/inoverie/petar_dunov/index.htm

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:3d_131:

Ако ми позволите искам да разкажа една приказка?

Чул, прочел или срещнал съм я някъде по някакъв повод.

Нека се поразмислим:

...... На времето цар Соломон бил изпаднал в голяма беда. С голямо усърдие се молил на Живия Бог да го избави от бедата. Много дълго и искренно се молил. Живият Бог чул молитвите на цар Соломон, смилил се над него и го посъветвал нощем във видение как да си избави от бедата която го сполетяла. След като приключило всичко и цар Соломон се избавил от надвисналата над него опасност, решил да благодари на Живия Бог за милоста която му сторил. Застанал пак в искренна молитва към Живия Бог и рекъл към Бога...:

- Господ мой, Живий Господ на Силите, благодаря Ти много за сторената милостиня към мене твоя роб! В знак на благодарност към Тебе искам да ти построя храм, където да си починеш от делата Си.

И рекъл в Откровение Живият Бог:

- Соломоне, верно мое чедо, какъв храм искаш да Ми построиш на Земята, след като Аз съм сътворил Земята. Как ще Ме вкараш в земен храм, след Земята е подножие на Нозете Ми, а Главата Ми е над Небосвода Небесен?

И рекъл цар Соломен:

- Господи, искам да построя земен храм в който да изпиша как си построил Вселената и човека как си устроилза да могат людете които посещават този храма да си те представят и да не съгрешават така както аз съгреших пред Тебе. И да остане като спомен през поколенията за сторената Ти милост към мене. Благодарение на Твоята милост /към мене/ аз се спасих от голямо Зло. Зная /поради Тебе/ , че Ти Господи, Живият Бог си нетленен и не ще мога да Те вкарам в този земен храм, но научи ме как да покажа на людите, че си милостив.

И рекъл Господ:

- Добре Соломоне, ще те науча как да го сториш, но да не забравяш непрекъснато да напомняш на людите, че този земен храм ще е само образ. Да не би някак си людите да си помислят вътре в сърцата си, че образът и подобието е Истинският храм/човека който също сътворих по Мой образ и подобие и вдъхнах Дух от Моя Дух и го оживих и го направих жива Душа по Моя желание/ .

И стана Соломон от молитвата си. След време Господ във видение го научи как и какво да стори и цар Соломон го стори. Това беше първият соломонов храм в Йерусалим. По образ и подобие го направи Соломон. Соломон непрекъснато повтаряше, че това е само образ и подобие. Но отиде си Соломон от този свят и след години людите се извратиха и приеха образа за първообраз и много Души, живи Души изклаха в жертва уж на живия Бог. И под олтаря имаше кладенец - от където викаха към Бога - живия Бог, Душите на закланите в кръвна жертва. И чу ги Живият Бог и напрати чуждоземци - войнстващи племена и разрушиха соломоновия храм. И олтаря където извратените люде проливаха човешка и животинска кръв в име Господне и него разрушиха.

......................

:3d_131:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×