Посещение на църква

[Диана Илиева]

Да, наистина, много от съвременните храмове са построени върху по-стари храмове, дори със същата ориентация, а ако има леко разминаване в ориентацията, това не е грешка, а е показателно за датирането на епохата, когато е бил изграден по-стария храм и актуалните посоки на света тогава.

Кръстена съм още съвсем малка в православна църква по настояване на баба ми, но не бих казала, че съм ревностна православна християнка и преди (както болшинството българи от моето поколение) и сега, когато пък не бих защитавала кауза от типа "Нашата религия - най-добрата и най-истинската на света". Може би затова, когато вляза в храм, независимо от религията (влизала съм в православна, католическа и арменска църква) винаги ме обзема едно спокойствие, лекота, изпълва ме чувство за любов и доброта. Ще ми бъде интересно някой да сподели усеща ли разлика и каква при посещението на православна и католическа църква например? Също разликите при изписването на кръстния знак и заложената символика, което Благост е започнала да обяснява, ако може да дообясни ... - благодаря предварително!

[Слънчева]

Моята църква е навсякъде. Всяко цвете, дърво, птичка или животинка са във външната църква. Като погледна нагоре, кам купола и виждам Слънцето, пухкавите облачета, а вечер звездите.

А вътрешният храм е сърцето, там живее и Вярата и Любовта.

[Донка]

:thumbsup2: Хамелеона!

И аз мисля, че Бог ни е показал къде е неговия храм - навсякъде около нас. В това число и в сградите, осветени като църкви.

Посещавам църквата само когато нещо отвътре ме потегли - то е толкова силно, че не мога и не му се противопоставям. Веднъж само се опитах - казах си, че не мога да отида, защото ще дойдат хора при мен и не бива да намерят заключена вратата ми. След 15 минути се обадиха, че няма да могат да дойдат - някакъв неочакван ангажимент... Когато съм ходила все е било по време, когато там е почти празно и спирам всякакви мисли. И аз не знам защо с уважение гледам Христос, но винаги заставам и паля свещ пред Богородица с младенеца. После (пак не знам защо) винаги паля свещ на една икона по-отстрани - на Свети Иван Рилски.

Уважавам ритуалите и хората, които ги спазват, но аз се чувствам малко стегната, когато го правя и затова предпочитам моя си начин...

[Венцислав_]

Не правете от този свят храм на Бога, че не знаете на кой бог храм правите.

Мойсей беше направил храм по подобие на небесния - със светая (главата) и светая светих (сърцето). В светая светих влизаше само първосвещенникът и само веднъж годишно. Едното от другото бяха разделени със завеса. Знаете, че след издъхването (ако е издъхване въобще) на Христос на кръста в храма се разкъса завесата - тоест стана възможна връзката между човек и Бог в светая светих чрез Христос, който се намира там.

Не ми се впуска в подробности относно факта, че сърцето е един от центровете на съзнание на Природната личност, което би могло да заблуди търсещите истината чрез него... Тези, които познават донякъде Христовата същност няма да се заблудят.

[Буболече]

Моята църква е навсякъде. Всяко цвете, дърво, птичка или животинка са във външната църква. Като погледна нагоре, кам купола и виждам Слънцето, пухкавите облачета, а вечер звездите.

А вътрешният храм е сърцето, там живее и Вярата и Любовта.

Мисля, че целуването на Библията или на кръста или на ръката на попа не ме прави повече или по-малко вярваща. Силно вярваща съм, но религиите не са за мен. Мисля, че повечето от тях са сковани от догматика и са измислени за управление на масите насаждащи сред тях страх от Господ, страшен съд и т.н. измислици. Та не е ли всяка религия различно тълкувание на Бог? Затова според мен човек трябва да подбира със сърцето си истинността, а не според църковните канони. Скоро имах една случка да поспоря с едно момче учещо в Семинарията и се убедих, че нашата православна църква е изключително тесногръда. Момчето веднага ме обяви за сектантка като споменах прераждане, медитации и разни други там източни практики. Каза, че не съм християнка и аз потвърдих, че ако да съм християнка значи да се слагам в тези канони и догми значи наистина не съм. А ето какви неща пише в сайта на Българската православна църква за Петър Дънов:

http://www.pravoslavieto.com/inoverie/petar_dunov/index.htm

[Ян]

Ако ми позволите искам да разкажа една приказка?

Чул, прочел или срещнал съм я някъде по някакъв повод.

Нека се поразмислим:

...... На времето цар Соломон бил изпаднал в голяма беда. С голямо усърдие се молил на Живия Бог да го избави от бедата. Много дълго и искренно се молил. Живият Бог чул молитвите на цар Соломон, смилил се над него и го посъветвал нощем във видение как да си избави от бедата която го сполетяла. След като приключило всичко и цар Соломон се избавил от надвисналата над него опасност, решил да благодари на Живия Бог за милоста която му сторил. Застанал пак в искренна молитва към Живия Бог и рекъл към Бога...:

- Господ мой, Живий Господ на Силите, благодаря Ти много за сторената милостиня към мене твоя роб! В знак на благодарност към Тебе искам да ти построя храм, където да си починеш от делата Си.

И рекъл в Откровение Живият Бог:

- Соломоне, верно мое чедо, какъв храм искаш да Ми построиш на Земята, след като Аз съм сътворил Земята. Как ще Ме вкараш в земен храм, след Земята е подножие на Нозете Ми, а Главата Ми е над Небосвода Небесен?

И рекъл цар Соломен:

- Господи, искам да построя земен храм в който да изпиша как си построил Вселената и човека как си устроилза да могат людете които посещават този храма да си те представят и да не съгрешават така както аз съгреших пред Тебе. И да остане като спомен през поколенията за сторената Ти милост към мене. Благодарение на Твоята милост /към мене/ аз се спасих от голямо Зло. Зная /поради Тебе/ , че Ти Господи, Живият Бог си нетленен и не ще мога да Те вкарам в този земен храм, но научи ме как да покажа на людите, че си милостив.

И рекъл Господ:

- Добре Соломоне, ще те науча как да го сториш, но да не забравяш непрекъснато да напомняш на людите, че този земен храм ще е само образ. Да не би някак си людите да си помислят вътре в сърцата си, че образът и подобието е Истинският храм/човека който също сътворих по Мой образ и подобие и вдъхнах Дух от Моя Дух и го оживих и го направих жива Душа по Моя желание/ .

И стана Соломон от молитвата си. След време Господ във видение го научи как и какво да стори и цар Соломон го стори. Това беше първият соломонов храм в Йерусалим. По образ и подобие го направи Соломон. Соломон непрекъснато повтаряше, че това е само образ и подобие. Но отиде си Соломон от този свят и след години людите се извратиха и приеха образа за първообраз и много Души, живи Души изклаха в жертва уж на живия Бог. И под олтаря имаше кладенец - от където викаха към Бога - живия Бог, Душите на закланите в кръвна жертва. И чу ги Живият Бог и напрати чуждоземци - войнстващи племена и разрушиха соломоновия храм. И олтаря където извратените люде проливаха човешка и животинска кръв в име Господне и него разрушиха.

......................