Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
galgo

Пречи ли ви Вярата...

Recommended Posts

Вярата е нещо дълбинно и съкровено. Тя не може да пречи, а само помага, ако я има и е силна.

Но определени вярвания и начин на живот могат да се окажат в разрез с масово възприетия стил на живот.

Например вегетарианците изострят сетивата си и на повечето им е неприятно в задимено заведение, в което група хора са се събрали да пушат и да клюкарствват другите, да ги осмиват и да правят интриги.

А много неща се решават в "разговор на кафе и цигара", в стаята за пушене или на вечеря в някое заведение, в което чалгата е "волуме на макс".

Мен понякога ме гледат странно като кажа, че не обичам букети рязан жвят, защото бързо умират;

както и като споделя, че красивите лъскави опаковки на подаръците са де факто директен отпадък, които може да се спести.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не би трябвало вярата да пречи.Ако ми пречи значи не се разбирам...Защо разбиранията (вярата) да стават повод за отхвърляне?Съобразяване с другите ,не е отхврляне на вярата.Доброто й разбиране и приложение носи живот.Мисля си че всички вярваме в ръководната роля на Духа,различаваме се в разбирането и приложението .Аз вярвам в необозримото многообразие в проявите на Духа и в градивноста на веки опит за разбиране и приемане.Не отричам че избягвам да употребявам думата Бог.заради настройките на околните .Това променя само мен ,обогатява ме.Нали духовните закони са определящи за всички ни, това е важното

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вярата е въпрос на избор все пак, а поведението на околните е друго нещо, или се приема или не...аз мисля, че не трябва двете неща да се смесват. А и всеки случай, си е сам за себе си, всяка ситуация е различна, както и всеки контакт. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Току-що се замислих дали имам някаква отговорност като изказвам някакво мнение......Да, вярата пречи. Ако не пречеше, щях да бъда много по-истински......

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Никога не са ми определяли в какво да вярвам.Може би за това го разбирам като естествено,свободен избор .Следователно имаме само ,съпътстващото  ограничение ,на  всеки избор . Ако вярата ми е привнесена под натиск , собствен  или външен?То вътрешната ми съпротива ще създава пречки .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен е пречка зависи от коя гледна точка е погледнато!

Имам едно практично обяснение:Вярата е психичната сила на човека, която той влага в разбирането си за света.Няма,не вярващ човек.Вярващ=религиозен е нагласа от близкото ни минало.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

За мен е пречка зависи от коя гледна точка е погледнато!

Имам едно практично обяснение:Вярата е психичната сила на човека, която той влага в разбирането си за света.Няма,не вярващ човек.Вярващ=религиозен е нагласа от близкото ни минало.

 

 

Благодаря за тази храна за размисъл :) 

 

Хм.....все едно да вярваш е да усещаш, че живееш :) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има две прекрасни фрази, едната е на Тертулиан: Вярвам, защото е абсурдно.

И другата - Вярвам е мъртва дума.

 

Кое в вярното?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Опитваме се да си обясним ,искаме а не можем.        

Тогава уморени и малко разгневени----отричаме                                                                                                                                                                                                                      

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има някои хора, с които е трудно да говориш за вяра -  наблюдавал  съм във нета   атеисти,  които смятат  религиозните хора едва ли не за изостанали и лесни за манипулиране. Разбира, не става въпрос за всички атеисти.   Зависи дали даден човек приема и други гледни точки освен неговата. 

Редактирано от Historiker

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

О, с такива хора е трудно да говориш не само за вяра, ами за каквото и да било, което те не споделят.

И да, има много такива хора, като повечето от тях са от средите на религиозните хора (забележи - не казвам вярващи, а религиозни, защото има нюанс).

А това, че те са предубедени по различни въпроси, хвърля камъни единствено в техните градини, макар и те да не съзнават това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има две прекрасни фрази, едната е на Тертулиан: Вярвам, защото е абсурдно.

И другата - Вярвам е мъртва дума.

 

Кое в вярното?

Вярвам , защото е най-логично и себеутвърдило се в живота ми.

 

Другите две са интелектуални пози.

Особено второто - нали ако повярваш във "Вярвам е мъртва дума." - отричаш с действието си самото твърдение. Велика глупост, освен ако е казана в контекст, касаещ определена епоха, прослойка или историческо събитие.

 

 

По темата - вярата само помага в житейските решения.

В комуникацията си с хората не я размахвам като знаме, както и други факти от живота си, които не ги касаят. Водя само полезни разговори.

Редактирано от Креми Стоилова (късметче)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Един хубав цитат от днешната НБ.

 

 

...Мнозина поддържат, че ние трябва да вярваме в Бога и да му се молим. Добре. Да допуснем, че всички ние се молим на Бога, а не работим. Какво ще бъде положението на Земята? Ако разберем в буквален смисъл, че трябва постоянно да сме в молитва и речем всички, мъже и жени, където и да сме, било по улиците и по домовете си, да отправим погледа си нагоре към Бога и съзерцаваме, какъв смисъл щеше да има нашия живот? Да допуснем и другото положение, че по цели 12 часа на ден не се спираме, а само се движим от едно място на друго. Знаете ли какъв хаос, каква бъркотия щеше да има в света. Някой казва: с молитва само не става. Казвам: но и с движение само не става. Философията седи в това да разбирате какво значи движение и какво значи молитва. Когато разумният човек разбере великия закон на молитвата, той ще стане истински човек, той ще стане един от великите адепти. И когато човек разбере, какво нещо е разумното движение, той пак ще стане един велик адепт. Да се мести човек от едно място на друго, това не е движение. Молитвата пък не подразбира, че ти трябва да се спреш на едно място и по цели часове да се молиш. Ти можеш да се движиш и пак да се молиш, както можеш да работиш, а едновременно и да се молиш. Работата не изключва молитвата. Ти можеш да копаеш и едновременно да се молиш. Някой казва: аз трябва да отида на църква. По-добра църква от отвореното небе няма. Най-хубавото кандило в света, това е Слънцето. Има ли по-хубаво нещо от това, да излезеш вечерно време и да погледнеш към всички запалени божии кандила? Ти се молиш и чувстваш навсякъде божието присъствие. И какъв по-добър свещеник от Божия Дух, който започва да ти говори и да събужда в тебе онова божествено, свещено чувство към Бога? И какво по-хубаво нещо от това, да виждаш Бога горе на планината, както Мойсей го е видял? Някой казва: Бог никой никога не е видял. Казвам: слепите никога не са виждали Бога, но които имат очи, те са го видели. Казвате: Писанието казва, че Бог никой никога не е видял. Да, вярно казва Писанието, че слепите хора не са виждали Бога, но всички хора, на които духовните очи са отворени са видели Бога. И затова Христос е казал: чистосърдечните ще видят Бога. Виждането подразбира дълбоко знание.

 

Ето защо ние трябва да изучаваме Бога в Неговото проявление. Да се съгласяваме с Неговата воля, с Неговото съзнание и с Неговата мъдрост. Ние трябва да изучаваме Бога, чрез един свят живот, чрез едно Царство, чрез един народ. Но освен едно обикновено общество, или един обикновен народ, или едно обикновено царство има и едно Божествено общество, един Божествен народ, в които се събират всички общества, всички народи и всички царства. Така седи въпросът. Следователно, за да може дадено царство на Земята да благоденства, трябва да има законите на божественото царство в себе си. Същото нещо се отнася за всеки народ, както и за всяка религия. И в Божествения свят има религия и там се служи на Бога. Аз питам всички ония правоверни, които казват че знаят как да вярват, знаят ли те как трябва да се молят? Виждали ли сте някой ангел как се моли? Аз съм виждал картините на някои художници, които представят как се моли някой ангел. Те го представляват паднал на колене, тъй както едно време учителите са туряли своите ученици на колене, когато не си знаят урока. Това обаче не е истинско художество, това не е молитва. Всеки, който рисува не е истински художник. Под "молитва" в духовния свят ние разбираме изучаване на Божествения език. Молитвата е първият метод, чрез който ние започваме да изучаваме Божествения език. Щом започнеш да се молиш, ти изучаваш буквите, а после и първите слогове на Божествения език. Ако не се молиш, никога няма да изучиш този език....
Друго нещо, което забелязвам между духовните, между религиозните хора е това, че те се скоро обиждат поради това, че стават много чувствителни. Но духовният човек трябва да седи на своята висота и да знае, че думите омраза и обида в Небето не съществуват. Думата куче в ангелския свят не съществува. Аз правя превод на тази дума. Думата куче в ангелския свят означава приятел. Когато някой ти каже, че си куче в ангелския свят значи: ти си ми приятел. Думите куче и приятел са синоними. Ти можеш да биеш кучето по 20 пъти на ден, но то има една слабост, лесно прощава. Ти го биеш, а то се прислонява при тебе и казва: При тебе ще дойда пак, няма де другаде да отида. Кучето не носи никаква омраза и никаква обида към домашните си, към приятелите си и това е една отличителна страна у тях. За тази любов към господарите си, понякога то се хвърля на външните хора. Питам ви сега: как ще преведете думата куче в Божествения свят? Аз няма да ви я превеждам. Казват за някого: той е цяло куче. Казвам: не, той е един добър приятел. Ако разбираме живота така, ние ще можем да приложим в него своето индивидуално разбиране. Всеки трябва да възприеме тази вълна, която иде сега в света. Някой иска да бъде писател и взема перото. Пише ли, пише, но този ден не му върви нещо, никакви рими не идват в ума му. Погледне написаното, сам не е доволен, нищо не излиза. Някой цигулар вземе цигулката си да свири, но нищо не излиза. Казвам: този цигулар няма вдъхновение. Някой път жената шие, но нищо не излиза от това. Друг път готви в къщи, но и от това нищо не излиза. Някой път и работите на учителя не вървят. Соломон е казал: за всяко нещо в света има определено време. То значи: за всеки човек има една Божествена вълна, която го подема. За това ти трябва да чакаш тази Божествена вълна да те подеме и ти тогава ще свършиш работата си. Станеш ли сутрин не бързай да отидеш веднага на нивата си. Спри се да видиш дошла ли е тази Божествена вълна, която ще те подеме и даде подтик за нивата. Някои казват: как е възможно да чакам да дойде някаква си вълна, когато толкова много работа ме чака! Казвам: представете си, че сте в някоя местност в Америка, която обикновено бива суха, но понякога, когато дойдат приливи и отливи на водите, случва се, че тази местност се залива с вода, която достига на височина около 20-30 метра. Как ще пътувате през тази област. Нали ще трябва да чакате прилива на водата или да настане отлива? Може ли да вървите през времето когато има голям прилив? Ако има прилив няма да минаваш със своята кола, ще чакаш отлива. Тогава ще впрегнеш колата си и ще минеш на другата страна. Такива приливи и отливи стават и в човешката душа, в човешкия живот. Ако ти си човек, ще чакаш да настъпи отлива и тогава ще пътуваш. Ако си птица, има ли нужда да чакаш отлива? Не, ще прехвръкнеш и ще отидеш на другата страна. Значи, човек, който е ограничен на Земята и се занимава само с материални работи, ще чака отлива и тогава ще мине на другия бряг. А човекът, който живее в Божествения свят прилича на птица, която може да мине на другия бряг и при най-неблагоприятните условия на живота.

Дава плод
 

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кой го е казал това, че думата "вярвам" е мъртва дума??

 

Според мене "вярвам" е най-живата дума на света.

Не става въпрос за религиозни фанатични или нефанатични вярвания

а за човешката ВЯРА.....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз се :3d_001: като чуя нещо такова: "Българинът е традиционно вярващ" или "Българинът е по-принцип вярващ". Такава вяра ми прилича на пришито копче за хастар. И влиза в употреба само когато има нужда.

 

За говорене сега всеки има желание да се изкаже по въпроса на вярата.

Проблемна възрастова група в това отношение ми е 20-30 годишните. Много често вярата я възприемат само като морална норма и ограничение на свободата им. Забелязах обаче, че същият проблем го наблюдавам и относно здравословното хранене -  питат защо ми е това? като се разболея ще му мисля.

Медитациите пък ги възприемат почти като упражнения, които отнемат много време както фитнеса примерно. Само че ще предпочетат фитнес, защото медитацията е губене на време в някаква поза съсредоточен в нищото.

 

Като стане дума за благотворителност или доброволческа работа стават вече съвсем  интересни. Много хора схващат благотворителността като сцена за изява пред публика. Или начин да рекламират пред някой своите изделия. По скоро се отнася до аматьори, които разбират духовността като място за изява.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Aх, сини небеса, къде ли не могат да заведат, щом ме заведоха в Евангелска църква? Един познат, който се е внедрил в тази общност ме покани да ида с него. Аз пък взех със себе си едно момиче, което е далеч от всякаква вяра. С погледите си вярващите уплашиха момичето. Понеже се беше облякла в летен стил, къси панталонки и бяла блузка, те се чудеха какво дири в църквата и я изпитваха с очи. Добре, че не ми се наложи да им обяснявам, че е от жегата, та затова. Че жегата не е неприлична, следователно не е неприлично да си облечен леко. Направи ми впечатление, че тези хора са абсолютни фанатици. Песните, всички до една възхваляващи Бог. Хората, повечето измъчени, се хванали за вярата като удавник за сламка в буйни води. Когато пеят изглежда за задължени да отдават чест и стоят прави. Старите хора едвам се крепят на краката си, но не сядат. Какъв инат, още е в паметта ми! После отидохме на кафе. Аз, момичето, този дето ме заведе и още 6 души, негови приятели от църквата. Те вярват, че Бог им помага за всичко и изцяло са се предали в неговите обятия. Един от мъжете страдаше от паническо разстройство. Обясни, че го мъчат нечестиви сили и чрез Божията помощ вярва, че ще ги изгони. Казах му, че е добре за него да посети психолог или психиатър, а той изрази съмнение в тях и каза, че са шарлатани. Че само Бог може да му помогне. Тогава разбрах грешката, която сторих, като взех с мене моята приятелка. Хвана ме срам, че я заведох на такава църква. 

 

Вярата ми се струва, че на тези хора им пречи. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А, защо? На някои от тези хора сигурно пречи, но на други дори помага. Зависи човекът какъв е, от къде тръгва ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А, защо? На някои от тези хора сигурно пречи, но на други дори помага. Зависи човекът какъв е, от къде тръгва ...

Защото и шестимата потвърдиха, че само Бог може да помогне. Обясниха ми, че само вярващите ще бъдат спасени. Аз казах, а какво ще стане с добрите хора, които са атеисти, но вършат добри дела. Те вкупом отговориха, че ще бъдем спасени не толкова чрез дела, а чрез вяра по благодат. Повярвай ми, попаднах на съмнителни и луди хора. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато вярата е съчетана  с прекомерни очаквания, това вече не е вяра. Тогава тя е съчетана с едно силно желание, което я заглушава. Та и в тази група, кое е преобладавало: вярата или желанието? Този с ПР би следвало да си спомни думите от Библията: неведоми са пътищата господни, и да не изключва нито една възможност. Искайки точно определен вид помощ, това вече не е вяра в излекуването, а поставяне на условия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

А, защо? На някои от тези хора сигурно пречи, но на други дори помага. Зависи човекът какъв е, от къде тръгва ...

Защото и шестимата потвърдиха, че само Бог може да помогне. Обясниха ми, че само вярващите ще бъдат спасени. Аз казах, а какво ще стане с добрите хора, които са атеисти, но вършат добри дела. Те вкупом отговориха, че ще бъдем спасени не толкова чрез дела, а чрез вяра по благодат. Повярвай ми, попаднах на съмнителни и луди хора. 

 

Разбирам те, мисълта ми беше друга - някои хора тръгват от много ниска кота и тези дори и фанатични разбирания, дори и някак натрапени добродетели, все пак им идват в плюс.

 

Към Стан - да, често се чудя и аз, някаква сляпа и безрезервна вяра ли е все пак това или упорито желание нещата да са такива, каквито са ни представени и каквито искаме да са. Има и друго - много хора попадат в такива религиозни общества по причина, че се чувстват аутсайдери спрямо тяхното обкръжение. Една такава общност обикновено е много задружна, подкрепят се ... Споделянето на някои дори абсурдни разбирания е необходимо условие да си "един от тях". Дори и разума да казва друго, такъв човек има подсъзнателна бариера и отказва да разсъждава логично по върпоси, касаещи убежденията на религиозната общност, която е избрал, защо това автоматично го заплашва отново да стане аутсайдер.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Една такава общност обикновено е много задружна, подкрепят се ... Споделянето на някои дори абсурдни разбирания е необходимо условие да си "един от тях". Дори и разума да казва друго, такъв човек има подсъзнателна бариера и отказва да разсъждава логично по върпоси, касаещи убежденията на религиозната общност, която е избрал, защо това автоматично го заплашва отново да стане аутсайдер.

 

Истина. Същото, Диана, неизбежно се случва и с хората, които не могат да се пригодят към обществото. За пример давам част от колоездачите. Много от тези хора не са запленени толкова от самата идея да карат колело. Правят го единствено за да намерят група, в която да почувстват сигурност, закрила, единство. Уж да намерят себеподобни, с които да споделят едни интереси. Така например човек, който е злоупотребявал с алкохола, но впоследствие по една или друга причина решава, че трябва да скъса с него, намира занимание, което да го замести. Да кара колело петък вечер, вместо да излиза на дискотека. В упорството си такъв човек е способен да не пие с години. Да ти обяснява с плам в речта си колко е вреден алкохола за здравето, за социалния статус, но ако го питаш: добре бе, човече, не ти ли се иска да оставиш това колело и да изпиеш едно уиски, да те поотпусне малко, ще отговори положително, тъй като не е скъсал със зависимостта си, не я е отработил, а се е хванал за нещо, което я замества.

 

Неслучайно много от наркозависимите споделят, че отказът от хероина не е толкова труден, колкото психическата зависимост и скъсването с нея. Едно момиче разказа, че в комуната е почувствала закрила и сигурност, сила, че се бори със зависимостта си с други хора. Но най-трудният момент е тогава, казва тя, когато се връщаш към действителността. Сивите панелки, старите приятели, горичката над стадиона, в която се е отнасяла с помощта на хероина в свой свят. Самата енергия, която носят познатите места и старите приятели я принуждават неизбежно да се върне към отдавна познатата сладост на наркотика.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато вярата е съчетана  с прекомерни очаквания, това вече не е вяра. Тогава тя е съчетана с едно силно желание, което я заглушава. Та и в тази група, кое е преобладавало: вярата или желанието? Този с ПР би следвало да си спомни думите от Библията: неведоми са пътищата господни, и да не изключва нито една възможност. Искайки точно определен вид помощ, това вече не е вяра в излекуването, а поставяне на условия.

По-голямо е желанието. Лошото е, че в когато попадне в такава затворена общност човек, започва да вярва, както казваш да очаква, че има само един път за спасение, и той е да се предадеш в обятията на Бог. Лошото е, че дори и да искаш да помогнеш на такъв човек, той няма да ти позволи, защото методите или съветите, които му даваш, могат да се окажат различни от убежденията на групата, в която членува. И както казва Диана за него е по-добре да си остане болен и омърлушен, но имащ подкрепата на групата, отколкото самостоятелен и здрав, но отритнат от нея. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

1-Струва ми се лесно объркването на вяра със надежда.

2-Един признак на старостта е консерватизма.Отхвърляне и подценяване на непознатото противоречащо на утвърденото.

3-Имах съседка, участник към една религиозна общност.В състояние на молитва говореше на ,,езици".И тълкуваше ,за разлика от други говорещи без да знаят какво.Предполагам сте чували за такова нещо...Та при нея идваха най различни хора.В болшинството си бяха съвсем обикновени хора ,много земни.Изключвам разбира се разпаленноста на тема религия.

Исках да кажа че това е просто път ,като много други.

П.п. За да не се чудите какво ги е привлякло . Болшинството от тях, са се отървали от здравословни проблеми, или са присъствали при лекуването на близък.

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Винаги съм се чудела, как може да има хора, които се фанатизират

както в случая с евангелистката група, ...и много други случаи с други религии, секти и пр.

Чудя се тези хора, нямат ли глави на раменете си, не могат ли да мислят и да анализират самостоятелно,

до такава степен ли са толкова лесно манипулируеми

че е нужно някой пастор..или други съмишленици да им наливат "учения" в главите , да им налагат начин на живот

и да ги зомбират

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×