Регресивна хипноза

[Marusya]

Здравйте,

Много години преди да се занимавам с Регресивна терапия ме е вълнувал този въпрос и съм търсила отговор чрез сънища, медитации и беседи дали е правилно или не.Не бих се ангажирала с тълкование какво е имал впредвид Учителя., защото той вижда неща които ние дори не предполагаме.

Не мога с няколко изречения да предам, но винаги съм имала съпротива срещу хипнозата-без съзнателното участие на Аза в процеса.

За мен това е отговора , но това сигурно не пречи за вас да е друг и да помагате на хората по успешния за вас начин. Слава на Бога ,че сме различни и всеки има право да избира и носи отговорност за своите решения.

Както и правото да използва думите пациент или клиент. Тъй като основното което работя е Хомеопатия -това са пациентите ми, а хората за психотерапия с които се срещам са моите клиенти.

[Орлин Баев]

Включвам се в разговора като непрофесионалист, а само като евентуален бъдещ такъв. В съвременната психология от поне 50 години хората на които се помага, се наричат клиенти! Психиатрите психотерапевти, тъй като имат медицински бекграунд, сами си избират как да наричат хората. В университетите по цял свят, в които се преподава клинична психология, както и в школите по психотерапия от доста време е прието понятието пациент да бъде оставено на медиците.

Обаче както винаги и относно това има някои психолози, коит опредпочитат понятието "пациент". Аз също го предпочитам. И в крайна сметка това остава въпрос на личен избор, нагласа и предпочитание на терапевта! Ако някой се занимавас бизнес и организационна психология, разбира се, е ще има "клиенти". Но, ако лекува невротични състояния, споревд моето лаическо мнение, по-правилно е да се използва "пациент".

Но - това са условности - в края на краищата става дума за взаимоотношения между равнопоставени ХОРА. Освен ако вече не става дума за психотизирани такива, при които лекарят или терапевтът вече е изключително авторитарна фигура!

...

Хип - благодаря ти за професионализма! Вече няколко терапевти и хирурзи споделяте личния си опит - а това много ценно! Благодаря ви!

[selsal]

А за регресията, в момента работя с клиент който е с фобия от тъмно .Към 25 годишен е ,спи на светло ,не излиза сам вечер и т.н..На трета сесия се върна спонтанно в минал живот в който е бил рицар .Живота му се даде като три отрязъка –седем ,осем годишно дете , около 30 годишен мъж- кръстоносец и 45 годишен, когато умира пронизан от копието на мюсюлманин . ,,Буквално ме вдигна на копието си „”- бяха думите му При обсъждането аз изразих мнение ,че това връщане няма нищо общо със страха му ,защото беше светло’, а него го е страх от тъмнината ,,.Не то беше много важно за мен, защото от много години имам периодични болки в корема Лекарите не ми откриват нищо но мен ме боли .””-каза клиента ми ,, сега разбирам от какво са .”” – hip

Ще предложа едно психоаналитическо тълкуване на тази “сансарна” история. Дано да ви се стори преди всичко интересно.

Има една игра, която в анализата се нарича fort-da и се отнася до история, разказана от Фройд. Единият от внуците му подхвърлял макара надалеч, а сетне я издърпвал към себе си. Подхвърляйки я, казвал fort, което означава “няма”, а издърпвайки я, се провиквал da, което значело “тук е”. По-късно играта fort-da е възприета като понятие в анализата на Лакан. Какво означава това понятие? Fort-da е нагласа в човека, формирана в неговото детство, която търпи временната липса на майката. Когато майката липсва, посредством тая нагласа детето успява да компенсира липсата й, като успява да изгради завършена представа къде в момента е майката, защо я няма и кога ще се върне. Речено по клайниански fort-da е стабилна връзка с добрия обект. Страхът от тъмното при възрастния човек е страх от липсата на майката, това е занижено усещане за добър обект и симптом за неразвита нагласа за fort-da.

Когато говорим за фобия може да използваме вече Фройдовото гледище, че фобията е страх от бащата. В случая страхът от тъмното, и съответно страха от липсата на майката, води до разбирането, че в несъзнаваното на “кръстоносеца” е наложена представата, че майката липсва, защото бащата я е отнел. Предложеното по-горе регресивно транслиране в минал живот е, психоаналитически, възпроизвеждане на едиповия фантазъм за това как майката е била отнета от бащата и какъв изход е открил “кръстоносеца” в тая ситуация. Макар в един абзац, както и силно сгъстен и изместен, материалът за анализ е богат. Просто трябва да се извлече латентното съдържание иззад манифестираното.

За тая цел е добре да се използва и понятието на Юнг за психологическата сянка. Сянката е ония мои идентификации, които неосъзнавам и поради тая причина проектирам отвътре навън – в материалната действителност. Сянката е всичко лошо, което не искам да призная у себе си, като най-често тя се персонифицира в човек от същия пол. Също ще е полезно на помощ да се извика и още едно понятие на Юнг – амплификацията (всички тия понятия, които струпвам, накрая ще дадат приличен отговор, така че онзи, който ги изтърпи, ще пожъне добре). Амплификацията е аналитично средство по-разширяване информацията предоставена от анализирания, посредством митологични, религиозни и културологични знания и то независимо дали те са познати на самия анализиран (ако се наложи ще обясня защо това е така).

И така – кръстоносците са воини на църквата, които на четири пъти провеждат походи, за да превземат и защитават светите земи в Палестина. Аз не бих се учудил, ако припомнилият се “кръстоносец” отнася в своето несъзнавано светите земи към идеята за майката. В тоя смисъл мюсюлманите са негова сянка и съответно бащата, който отнема майката, като оставя детето на тъмно (на неосветено място; в контраст на светата земя). Кръстоносецът – нали носи кръст на гърдите си – в една или друга степен сам се идентифицира с Христос, който е разпнат на кръста. Амплифицирайки, ние може да разпознаем във фантазма, където мюсюлманинът пронизва с копие корема на анализирания “кръстоносец” не друго, а евангелското пробождането на Христос с копие от страна на центуриона, който е трябвало да разбере мъртъв ли е “юдейския цар”. Изразът “буквално ме вдигна на копието си” разкрива още по-силно несъзнаваната идентификация с Христос; отделен от земята, повдигнат високо от копието, “кръстоносецът” сякаш е наистина на кръста. От друга стана копието е фалически символ и когато се намира в другия това означава, че този друг е фализиран, тоест оправомощен да може въобще и в частност да притежава майката; докато лишения от копие е дефализиран, тоест кастриран, лишен от всичко.

И когато “кръстоносецът” е убит от мюсюлманина, той бива дефализиран, и така – в известен смисъл светите земи биват изгубени за него. Самото пробождане с копие изразява наличната вече смърт (нали центурионът пробожда Христос с цел да разбере настъпила ли е смъртта), а това изобразява лишеността от майката и съответно е признак, че на убития (“кръстоносеца”, Христос) му предстои погребение. А ние знаем, че анализирания има фобия от тъмнината.

Любопитно е, че регресията (по моему фантазма) е разделен на три. На 7 или 8 години, на 30 и на 45 години. Христос е разпнат на 33, но започва да проповядва на 30 (и тогава напълно се отделя от своята майка). Единственият период, който познаваме от живота на Христос, извън този три годишен период на проповеди, е кратък миг от неговото младенчество (времената при майката). Но всички знаем, а “кръстоносецът” сигурно също знае, че Христос не доживява до 45 години. И тук въпросът е: съществено ли е това различие в направената амплификация между анализирания и Христос? Единият умира на 45 – е, поне в един от миналите си животи, (и то дали?) – другият на 33.

Когато си на 25 животът е пред теб. За младият мъж това е открит хоризонт! Но и страшен хоризонт. Всички връзки с майката вече са снети; или поне би трябвало да са снети. А ние знаем какво място има Богородица в църковната история. Също знаем колко привързани към нея са били рицарите-кръстоносци, те много по-често са споменавали нейното име, отколкото Бога-Отец. В същото време съдбата на Исус е особена. На 30 години той така се е отделил от майката, както никой друг човек; Христос поема пътя на самотата (чийто апотеоз е “Боже, боже защо ме изостави”), но оттам насетне възкръсва и се възнася не към друг, а към Отец си (Бащата). Така че нашият млад двадесет и пет годишен “кръстоносец” е изправен пред възможността да изживее Христовата съдба. А по един или друг начин това се случва с всеки мъж от Запада до неговата тридесет и три годишнина.

И точно тук същинската идентификация на анализирания с Христос се е отклонила във варианта на идентификация с кръстоносеца, която е изявена във фантазма му. Понеже анализираният не може да понесе мисълта, че ще свърши като Христос, (В “Последното изкушение” сам Исус не може да понесе тая мисъл), понеже е непоносима мисълта, че ще бъде напълно отделен от майката и че ще е сам на кръста (Мария и останалите жени присъстват на разпването, но Исус не разговаря с никоя от тях), то анализираният избира съдбата на кръстоносеца. Кръстоносецът е смекчен вариант на Христовата земна участ. Той не изоставя майката (Исус буквално прави това), а я търси в далечните земи. Тази смекченост стига дотам, че Христовата смърт на 33 години се отлага до 45-та година, а и се превръща в смъртта на кръстоносеца.

Но защо все пак “кръстоносецът” умира? Когато един младеж се вижда с 20 години по-стар, той най-често вижда своя баща. Нищо чудно на 45 да умира не самия анализиран, а бащата, който е отнел майката. Много често младият мъж си представя как убива баща си и го вдига високо, тържествувайки, все едно бащата е трофей. А и детето често желае, татко да го няма, (да иде на кръстоносен поход), а самото то най-сетне да остане на спокойствие с мама.

Ще направя още една аналогия. Кръстоносният поход на анализирания “кръстоносец” (а не на бащата, както е посочено в предния абзац) много напомня играта fort-da. Но не майката е макарата, която си отива и си идва, а самият кръстоносец, който отива при майката, но вече не се връща, а умира в лоното на светите й земи. Така той умира и се преражда в нея.

Всъщност болката в корема е само съзнателно еднозначно нежелана от “кръстоносеца”. В несъзнаваното си той я отхвърля, но и копнее за нея. Отхвърля я, защото му напомня прободения Христос (над корема е пъпа и той е връзката с майката, а пробождането е скъсването на тази връзка; така че амплификацията е валидна, дори ако анализираният не знае достатъчно за Христовото разпване). Ала тази болка в корема е и една желана болка. Първо защото не е христосна болка, доколкото Христос е разпънат, а неговите болки – поне символно – са в дланите и ходилата, а е болка кръстоносна. Христосната болка оставя мъжа без майка, а кръстоносната го слива с майката. И второ – болката в корема може и да разкрива… бременност. Нашият “кръстоносец” е бременен със самия себе си; той като една майка се ражда и преражда, като в тоя случай никакъв мюсюлманин не може да го убие истински.

Съвсем скоро – може би – коремът ще го заболи пак. Защото липсата на болка в корема прекалено опасно го идентифицира със съдбата на Христос, а тая съдба не е понесима от никой мъж на тази земя. И когато болката липсва, опасността от липсващата майка ще нараства, а 33 годишнина наближава – ех, това е една опасна годишнина.

----

Всеки “рицар” си има дама. И понякога го боли корема.

[д-р Тодор Първанов]

Kaто гледам какво е мълчанието ,Селсал май ни все акъла .Като най-стар сигурно е редно да кажа няколко думи . Първо ми изглеждаше много странно ,но после като се размислих ,те и моите прераждания са си същото .Значи не е лошо .Важното е да върши работа .

[Орлин Баев]

По-горе се спомена Милтън Ериксън и неговата хипноза и психотерапия! Може ли някой знаещ да освети незнанието ми с няколо думи - що за метод е това?

[shelter]

Аз съм,човек на наблюдението и опита.При мен всеки опит доказва само конкретността си./Тъй казаното доста ме заблуждава,а и тези ,които го четат,защото пак по моите наблюдение след: "Аз съм"рядко е онова,което съм./

Най-често изземвам другия.

Та,тия дни си доказах/?!:)/,нещо ,което доста ме беше впечатлило.Преди около две години си"създадох""спомен".Много ми се искаше да разбера,дали съм виждала един човек,преди нашите срещи.Онова,което натъкмих/но осъзнах,че съм го сторила по-късно/беше реално случващо се с друг човек,но което някак не-можех да приема,т.е. игнорирах и го "пресъздадох"като "случило се" преди пет години със същия първи,когото много исках да разгадая.Просто реални случки "взех"и "пратих" в миналото си.

В отношенията ни,според мен има винаги/?!:)/амбивалентност.Онова,което ни е невъзможно да приемем ,че някой ни причинява или ние на него,преместваме другаде.В случая тези регресии може би са точно туй преместване.Изземването от вече познато/не е задължително да е само от нас/ ни помага да се справим.То е като натъкмяване,за да се избегне болката.Но оставането в образа на някого,който сме решили че сме,може и да доведе до несъзнателно създаване на ситуации,в които човек да има същата участ на оня за когото се мисли.

При мен например:контактувам с човек,който със знанията и опита си,ми причинява болка като разрушава илюзорната представа,за което се имам,но не мога да се противопоставя на "ударите "му,защото разбирам,че са основателни."Болката",която ми причинява приписвам на друг човек от живота ми.Т.е. сегашното случващо се пращам в аналогично предишно.Не знам какво става на един регресивен сеанс,но ако не е възможно да се случи откровение у подложилият се на него,вероятно би се получило ново изместване,т.е. ново скриване на травмиращото."Откровение" в този случай е проумяване на алегорията на спомена,/фантазма/.Т.е. -"какво е скрито в".Важно е да се разбере ,че момчето в "спомена"може и да не е кръстоносеца,а мюсюлманина извършил убийството.Вярвам,ще се съгласите,че често търсим начин да се оневиним.Като си спомня какви ги бръщолевих миналата година за "Красавици" и "зверове",доста се позамислих дали аз въпреки,че съм жена не съм звяра,но пък да попаднеш на красавица си струва.А във всяка красавица живее звяр.Според мен.Ама,това като да съм го казвала вече.Или?!?Ако в мен са красавица и звяр,то в посочения случай са кръстоносец и мюсюлманин.

"...аналитично средство по-разширяване информацията предоставена от анализирания, посредством митологични, религиозни и културологични знания и то независимо дали те са познати на самия анализиран."Търся знания и затова съм в "Портала".

Редактирано Юни 28, 2007 от shelter

[д-р Тодор Първанов]

Здравейте,

в предният си пост споменах за младежа със страх от тъмнина ,който се прenенесе в миналото и видя като рицар ,когото убиват с копие в стомаха ,бувално вдигайки го във въздуха За интресуващите се случая приключи той вече спокойно ходи през нощта сам .Как стана това . След третата среща ,когато стана регресията ,с него си назначихме нова сесия след 10 дни Поради моя командировка и негово отсъствиe от града ,тя се осъществи едва вчера. През този период се чувахме няколко пъти, за да се уговаряме, но не сме говорили повече от минута две .Когато питах има ли някаква промяхна той ми казваше, че има голяма промяна в него но все още страха от тъмното го има .За това вчера когато влезе при мен и ми каза ,че вече е излекуван се изненадах Очаквах ,че ще се наложи поне още веднъж да се хипнотизира ,защото аз лично не откривах връзка между смъртта на рицаря и страхът от тъмно .Очаквах ,че някаква регресия в някоя нощ ,когато е започнало всичко ще оправи нещата ,но не и тази в която той е рицар ,все пак смърта му стана през деня .Попитах го как е разбрал ,че е излекуван и той ми каза ,че преди няколко дни е бил на купон .Тръгвайки си винаги до сега го е правил с приятел и си е поръчвал такси този път обаче понеже не усетил страха в себе си поискал от приятелят си да походят пеш След като походили доста и се убедил че страхът го няма ,предложил на приателя си да се разделят и се прибрал сам .На другата вечер, вече сам се разхождал дълго и се радвал ,,Сега за мен вече има два свята – светът на деня и светът на нощта , а преди беше само един – на деня .” С това завърши разказа си той .

Тъй като аз самият не бях наясно ,защо му е минало и каква е ролята на смъртта на рицаря го помолоих и след разрешението му го хипнотизирах, молейки го да се върне назад в миналото и разбере ,защо го е било страх от тъмното и как се е излекувал от тъмнината - разбирайки ,че е бил някога рицар убит в бой .

След десет минути той излезе от транса и ми разказа ,че се пренесъл някъде в Америка и се е видял като малко негърче което през една тъмна нощ бяга заедно с родителите си от робовладелеца, който ги преследва с кучета . И въпреки ,че накрая той е бил оставен жив ,то баща му е убит . ,,Така започна моят страх .А това ,че преживях смъртта на рицаря и видях как душата ми напуска тялото и се пренася при жена ми ми помогна да разбера ,че човек е безсмъртен .Всъщнос мен не ме е било страх от тъмнината като такава ,а от това ,че в нея мога да бъда убит ,така както баща ми .Сега знаейки че душата е безсмъртна страхът просто го няма .”

Това е .Нещата са диsкuтабилни ,но аз предпочитаm да вярвам на думите на клиентите си а не да ги тълкувам.ЧАО

[Equester]

Може ли някой да ме насочи към специалист по регресивна хипноза в град Варна? Ще съм много благодарен.

[mantra]

интересува ме, познавате ли някой, който се занимава професионално с регресивна хипноза в Пловдив или в София?

[Guest irenastoyanova]

Със сигурност знам, че има такъв човек в Пловдив, но пиша този пост, за да ви кажа, че според проучванията ми по въпроса не ви препоръчвам този метод за справяне с какъвто и да е проблем или за каквото и да е откритие. "Регресивната хипноза", така практикувана, е нещо като хатха йогата в противовес на духовната йога. По "естествения" път на душата всичко, което предлага този и много други "неестествени" методи ще се случи естествено. Надявам се да разберете подбудите ми, ако тона ми ви е подвел

[д-р Тодор Първанов]

Zdrawejte Irena ,Mnogo se zaradwah na napisanoto ot Was.От години се занимавам с тази работа и до момента не съм открил някой , на който хипнозата – регресивна или не да е навредила .Поне сто човека са ми казвали колко е опасна тя , но когато ги питах те лично познават ли човек който да е пострадал по какъвто и да е начин от това че е бил хипнотизиран се оказваше, че никой не може да ми посочи такъв човек .Почваше се с това че са чели , че някой във влака им го е казал или нещо такова no ne i konkreten fakt .Та до момента нещата са такива .Предполагам че сте сериозна и познавате лично някой , който да е пострадал от хипноза .Може би дори това да сте самата вие и тогава вашите сведенията ще бъдат още по – ценни . Моля споделете ни опита си .

Благодаря предварително за отговора

[Cvqt]

Здравейте!

Много хубава тема се е заформила тук с различни и интересни мнения. Аз лично вярвам във всичко това, защото аз самата съм свидетел на излекуване на параноичен страх от тъмнина с помощта на връщане в минал живот. Интересуват ме тези неща и няма шанс да променя мнението си. Радвам се също, че се включва и терапевт. Hip, поздравявам те за смелостта ти и се радвам че в БГ има хора, които се занимават с това. Не съм срещала терапевт от БГ досега (който да вярва и да се занимава с тези неща), а още повече и открито да споделя опита си.

[pcheliza]

Здравейте!

Имам въпрос относно белезите по рождение.Аз лично имам няколко такива на главата и тялото и то само от лявата страна.

Свързани ли са те по някакъв начин с миналите ми животи?

Преди години сънувах сън свързан с един от белезите.

Моля да ме извините,не съм сигурна дали тук е мястото за подобен въпрос,но четейки темата за хипнозата,реших че

би могло да получа някакъв отговор.

Поздрави!

[Станимир]

Някои казват: „Хипнотизмът приспива всички способности и остава само една способност да действа, като че ли се гледа само през един мазгал“. Туй е хипнотическо състояние, а нашето учение е учение на Бялото братство, според което всички способности и сили у човека трябва да се събудят във всичката своя интензивност. Човек трябва да бъде буден във всяко отношение, във всяко положение.

Новият Живот

[д-р Тодор Първанов]

Някои казват: „Хипнотизмът приспива всички способности и остава само една способност да действа, като че ли се гледа само през един мазгал“. Туй е хипнотическо състояние, а нашето учение е учение на Бялото братство, според което всички способности и сили у човека трябва да се събудят във всичката своя интензивност. Човек трябва да бъде буден във всяко отношение, във всяко положение.

Новият Живот

Някои казват: „Хипнотизмът приспива всички способности и остава само една способност да действа, като че ли се гледа само през един мазгал“. Туй е хипнотическо състояние, а нашето учение е учение на Бялото братство, според което всички способности и сили у човека трябва да се събудят във всичката своя интензивност. Човек трябва да бъде буден във всяко отношение, във всяко положение.

Новият Живот

Здравейте , бих искал да кажа, че не знам какво е ,,Хипнотизъм ,, аз съм специалист по хипноза , а тя е - Състояние на свръх съсредоточено внимание .Тоест всеки път когато чета любимата си книга ,,Изворът на доброто ''и не чувам ,нито телевизора ,нито жена ми ,която ми говори, аз се намирам в това свръх съсредоточено състояние и тъй ,като сам съм се довел до него се говори за самохипноза .Всъщност ,когато искренно се молите , когато чувствено се любите , вие също сте в това състочние на свръх съсредоточено внимание и сте се самохипнотизирали .Но, да си представим, че сте в един салон в началото на миналият век и Учителя чете словото си .Нима , повечето от вас няма да забравят ежедневните неща и не биха слущали с изключително внимание думите му .Внимание ,което да ви кара да не чувате нищо друго , да не усещате миризмата на въглища , да не чувствате неудобството на пейката под вас и т.н. Е , това свръх съсредоточено внимание на вашето внимание е вече хипноза , защото е станало под вличнието на друг човек .Така ,че просто трябва да се тръгне от определението , за да се разбере, че хипнозата и самохипнозата са най - естественото нещо в нашият живот и ние поне десетина пъти на ден изпадаме в тях .Чао

[Станимир]

"Свръх съсредоточеното" внимание при хипнозата е съпроводено с отсъствието на будност на съзнанието и оставяне на подсъзнанието на въздействието на чуждо съзнание. Това е което трябва да бъде избягвано. Хипнозата наистина може да помогне даден проблем да бъде открит и разкрива част от причините за възникването му. Възможно е това да е твърде малка част и то далеч на най-съществените причини, но това е без значение ако бъде осъзната погрешността на реакцията на хипнотизирания спрямо тези причини. Обаче не трябва да забравяме, че психологът не е духовен водач. Той обикновено няма отношение към духовното развитие на клиентите си. А последното се постига с цялостна вътрешна трансформация, със съзнателно утвърждаване на положителните противоположности на всички отрицателни качества, които притежаваме. За духовното развитие не е достатъчно да "влезеш в нормата" приета от обществото. Необходимо е да се отиде по-далеч, там където хипнозата няма как да помогне, а много от отрицателните качества, които сме смятали за преодолени, отново ще се проявят, докато не бъдат трансформирани не просто до едно приемливо ниво, а докато техните противоположности бъдат утвърдени напълно.

[Guest azbuki]

Необходимо е да се отиде по-далеч, там където хипнозата няма как да помогне, а много от отрицателните качества, които сме смятали за преодолени, отново ще се проявят, докато не бъдат трансформирани не просто до едно приемливо ниво, а докато техните противоположности бъдат утвърдени напълно.

Вярваш ли наистина, че замяната на една противоположност с друга ще реши проблема?

И вместо да делим нещата на положителни и отрицателни, не е ли по-важно да разберем защо нещата СА, каквито са, и ако има изкривяване, да го отстраним?

Всъщност разбирам резервите към подобна терапия, но не мисля, че е умно да изхвърляме и бебето с пелените.

Редактирано Януари 18, 2008 от azbuki

[Слънчева]

Факт е, че сме заобиколени от хипнотични атаки от всички страни. Рекламите какво са?-Внушения, колко ще ми помогне определено лекарство против диария...

Или как като си повдигна бюста, ще стана по-умна!

Може би четенето на книга също е автохипноза, но поне е мой свободен избор. Не е използвано словосъчетание, което има за цел да ме вкара в матрицата и да купувам глупости, за да помагам на индустрията.

Все пак, всеки избира на коя точно хипноза да повярва. Може би на тази, която отговаря на вътрешните му потребности. За това и събуждането на определени центрове в мозъка ни е важно за новият век, за да можем да изберем това, което е полезно за човека, а не да сме лесни за манипулация хорица.

Будният ум, който е съчетан с чисто, добро сърце търси и анализира хаотичната информация, за да я изчисти и приема само необходимото. За да израстне Човека!

[selsal]

Чисто терапевтичната цел на лечението чрез хипноза е посредством външната помощ на терапевта пациентът да извърне себе си към подтиснатите си страни, които отказва да приеме и да разреши. Ефектът от лечението чрез хипноза е така нареченото - отреагирване.

Обичайното будно състояние на болния човек (което пък не е особено будно) заобикаля травматичните преживявания. По време на хипноза съпротивата на това заобикаляне се снема и пациентът отново изживява (емоционално) нежеланите и болезнени събития. Но това не е излишно повторение, защото близостта и човешкото присъствие на терапевта, както и удачните му насоки и интерпретации, могат да разрешат въртящата се в кръг и мъчеща душата на пациента травма.

----

Ала... лечението чрез хипноза има временни (палиативни) резултати. Това се дължи на чисто механичното действие на хипнозата и нейната последица - отреагирването. Хипнотичното съзнание не е съсредоточено съзнание, то е просто едно зърване, едно хвърляне на поглед в личния мрак, един блед лъч, който облекчава, но не внася светлина в човешката душа в стратегически смисъл.

Съсредоточеното съзнание е резултат от дългосрочно духовно узряване, то обхваща не толкова личните болки и радости, колкото архетипните (общочовешките) състояния, и то ги обхваща, изграждайки ред, разбиране и дълбочина. Хипнотичното съзнание е сън, който ни вдъхва живот, но ние още в ранния следобед изгубваме силата му, хипнотичното съзнание не е дух, то е ефир, но без благодат.

----

Разбирането, че посредством хипноза някой може да си припомни минал живот, си е атавизъм. Самото виждане, че всичко, което иде като мисъл, чувство и картина в нашето съзнание има емпиричен (материален) произход, е просто желание, което виждащият не може да контролира, затова и претендира, че то е истина. Според мен ония, които предлагат подобна "услуга", тоест да ти помогнат да разбереш какъв си бил по времето на Калигула примерно, служат единствено на собствения си интерес (финансов и честолюбив).

[Guest azbuki]

По принцип съм от хората, които си спомнят минали животи, поради това знам какво огромно въздействие има споменът понякога за излекуването на човека. Казах понякога. Започне ли това да се превръща в самоцел, то губи своя смисъл.

Иначе към хипнозата винаги съм имала резерви. Мога да "се забравя" и да оставя контрола в ръцете на друг само, ако този "друг" е БОГ. Така че карам на принципа направи си сам - и по отношение на психолозите донякъде.

[д-р Тодор Първанов]

Иначе към хипнозата винаги съм имала резерви. Мога да "се забравя" и да оставя контрола в ръцете на друг само, ако този "друг" е БОГ.

Мисля, че спора произтича от едно неправилно мнение , а то е, че в състояния на хипоноза аз мога да контролирам тотално човека и той да прави всичко каквото му кажа .Реално в състояние на хипноза човек има много по - голям и осъзнат контрол върху поведението си . И ако в ясно съзнание съм могъл по някакъв начим да го заблудя той да направи нещо което не иска , то в хипноза не мога .Всъщност хипнозата има винаги някаква конкретна цел и винаги когато клиента си помисли , че се отклоняваме , излиза от състоянието .За това и аз , често с големи подробност му разказвам какво ще правя , за да не се изненада от нещо , почувства заплашен и излезе от транса .Мога да определя положението с навигатора и шофьора .В случая аз давам инструкциите но клиента е шофьора и повярвайте ми той е много опитен в работата си .Така, че прави това което трябва да прави и ако усети , че навигатора е лош веднага е готов да го смени .Така че аз нямам избор и тябва да водя моят клиент към запланувания предварително резултат .Всъщност пътя е толкова ясен и гладък , че дори не ми се налага и да гледам картата и това той го знае много добре .

Леко ме дразни това , че хората се изказват за един толкова сериозен лечебен метод черпейки знания главно от сериалите и криминалните филми в които главният герой е хипнотизиран от злодея лекар и или убива някого или се самоубива .За щастие това не е реално .Аз самият съм много любопитен да намеря овек който е ходил на хипноно терапия и не е доволен , по каквато и да е причина .Нека приемен ,че дори давам награда , ако някой ми докаже с имена и факти , че е пострадал от някой колега . Намеретеми такъв човек , наистина ще почерпя .

А, това че регресията не бива да е самоцел просто няма спор Аз това и обяснявам на клиентите си и понякога , когато мисля , че единствено любопитството ги кара да я искат отказвам да работя с тях . Има много гледачки , които могат да им го кажат , а аз съм психотерапевт и работата ми е доста по - важна от това да задоволявам нечие любопитство

[Guest azbuki]

Не искам да се разбира, че се изказвам за хипнозата по принцип. Имам много познати, на които тя е помогнала. Изказах се само за собственото си отношение към нея и защо имам резерви.

[shelter]

Ще ви разкажа. Вие преценете като каквото, случилото се. Изводите също ще са ваши.

По Богоявление слушах по радиото за Йордан Радичков. Упорито ми се завъртя в главата "Верблюд". Той и той!:)/Да съм го чела преди...бе, много прединищичко не помня/ Сега да не тръгнете да ми обяснявате персеверации или вербигерации ли бяха....За цяла седмица през ден може и да ми е минавало през ума, но мина.

В четвъртък, кой знае откъде/!/ се замислих за въздишката. Снощи бях в квартирата на приятелката на сина ми. Търсих да си чета нещо. Видях "Верблюд". Посегнах и когато стигнах края на разказа си рекох: "Брех ....!" Е това тука, дето не го написах е един от най-честите изрази на писател, когото много уважавам. Върху кориците на дебютната негова книга, стои предговор на Йордан Радичков.

То, това ако не е регресия, какво е?! Щом спомена е комплексен, по която и да е негова част вероятно може да се възстановят липсващите, за да се доизгради в цялост.

И още нещо. Говорейки с колежките ми, забелязвам при промяната на темата, как се случва в следващотото да направят препратка на вече говореното и то тъй неволно, че те самите не се усещат. И аз съм се улавяла да го правя.

За мен лично, първото, спонтанно дошло наум след, е много важно като откритие. Но за да се открие, се налага да се върна неколкократно, за да разбера какво точно, ми се е изплъзнало от устата. Прилича малко на надпис със симпатично мастило, който успявам някак/т.е. с повече усилия да си припомня/ да пролича.

Нямам знанията да обясня що е туй памет и механизмите й. Но от непрестанните си наблюдения, разбирам че е възможно, човек без да разбере как, да стигне до спомен, който не си "спомня".

Може би, дори вече, с този си пост го направих.

Приемам , че може и да се "напише роман" от "забравени" спомени."Числото 23" е филм

Може би, методиката наречена регресивна хипноза помага да се направи точно това?

Аз например вярвам ,че всичко преживяно се записва, но не се съхранява в изряден ред.

[orange_girl]

hip, разбрах от постовете ти, че си психиатър и много искам да ми дадеш някакви координати. Аз имам паническо разтройство и си мисля, че този метод реггресивна хипноза ще ми помогне. Впечатлена съм от момчето със страх от тъмното.

[Marin]

Здравейте!

Защо не се обърнете към Българска Асоциация по Хипноза? Там са специалисти, занимаващи се с хипноза.