Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Орлин Баев

Христос, Христовият Дух

Recommended Posts

Духът на Истината ще ни научи!

Прилича ми на прекалено оптимистичен извод. Ако е верно твърдението, "По плодовете ще ги познаете", или духът на истината не иска да се занимава с нас, или ние си запушваме ушите за него. Просто резултатите, които виждам около мен и в мен, не ми говорят за успешен учебен процес.

Не живи човеци и школи - те са си от времепространствения порядък! 

Абсолютно верно. Също както и тъжният факт, че ние самите сме точно толкова от същия този времепространствен порядък. Не знам как така школите и живите човеци да не могат, а аз ( или Х, или У) да мога (могат), след като естеството ни е едно и също. Твърде странно предположение... Не твърдя, че задачата изобщо е нерешима, но има решения, които явно вече са се доказали като несъстоятелни. Проблемът е, че не за всички е достатъчно явно. Ами гледайте хубаво!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз виждам като важно, това изказване на Бейнса Дуно, че първо трябва да се преподава музиката и паневритмията и чак тогава теорията. Наблюденията, както и последните научни документации доказват, че хората са свързани телепатично и ДНК - ично и който има нужда от една идея, той достига до нея - това често води до фалшива самооценка, себенадценяване. Тъй че, в новите условия Словото отстъпва на Паневритмитмичния начин на живот. Теорията се преподава от само себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орлин, прочетох поста ти от 21.12.2005г., в който ни предлагаш на кратко анализа на Исус от преподавателя ти по психоанализа. Аз не съм Повелителят на психоанализата, но не ми е трудно да кажа, че споделената теза няма нищо общо нито с учението на Фройд, нито с вижданията на Мелани Клайн.

Злословието, употребяващо психологически термини или логика, не е психология. Обикновено е проекция. Може би в по-късен пост ще споделя какво мисля за “мъжете, които обругават жената-майка”, техният Едип е поучителен.

“Липсата на баща” може да се отнесе към схващанията на Лакан/макар не по посочения крайно непсихологически начин/; “липсата на баща” просто липсва при Мелани Клайн.

Виждам, че ти не споделяш тезата на преподавателя, но пък ползваш израза “неофройдист”. И въобще се получава противопоставяне на различните виждания, примерно тези на Фройд и тези на Юнг. Що се отнася до мен, това далеч не е така. Самият факт, че толкова хора по различни причини мразят Фройд, по-различни причини не познават Юнг, както и много хора се чудят как по по-агресивен начин да оповестят атеизма си, е показателен. И ако Фройд и Юнг са просто учени в един раздел на науката, то Исус, който е и познат, и има всички основания да бъде обичан, защо се патологизира, защо дразни? Не е ли достатъчно да се обяви за измислица?

Е, психоанализата може да каже много в случая...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет на всички неофройдисти, юнгианци и исусосисти! ;)

Нямам претенции за дълбоко познаване на Неофройдизма, +нг и психологията въобще. Имам много да уча. Ученето не спира никога... Харесват ми мнения като това на преподавателя ми по психоанализа, защото излиза извън рамките на религиозността, а аз обичам всичко което излиза извън рамките. Тясно ми е в каквито и да е рамки! Може би имам проблем с авторитети? :1eye:

Фройд има книга "Психология на религията!" Много искам да я прочета, но я няма на пазара. СТрува ми се че в нея той свежда религията до едиповия комплекс и невежеството на слепите маси. Небесният баща, Майка, светият дух-сина... Фройд е брилянтен, наслаждавам се винаги когато отворя негово произведение. Нещо в мен ми подсказва, че за да изпълни такава мисия на пробив в познанието за човешката психика не е бил случайна личност, а високо духовно лице в преден живот!

Юнг много по-дълбоко навлиза в психиката на човека, да, така е. Отърсва се от материализма на Фройд например. Но този материализък е бил нужен, за да бъде приет новият психодинамичен модел. Срещал съм много често как Юнг критикува и отрича Фройд - но това си е негова грешка, нали!

Да - истинската глъбинна психология е тази на езотеризма - тя обхваща всички клонове на ортодоксалната психология, съчетава ги и ги надхвърля. Аз успявам много добре да примирявам противположностите и когато чета различни автори, зад външните противоречия намирам дълбокото единство помежду идеите им. Дори и те самите да не го знаят :) !

Мнения като това от 25 декември ми харесват защото разбиват сълзливите окови на слепия фанатизъм, идолопоклоничестсвото пред иконат ана историческия образ. Христос и Буда, и Божията майка, и леля, и стринка, и как, и батко са в нас - мисля че по това спор не може да има в такъв форум!

Н аизток казват че към Бога може д аима мн ого отношения:

- най-низшето е като към баща/майка - човек е мъничък, безотговорен, им аправо да греши, да лудува безотговорно, да не знае нищо и не поема отговорност ...

- отношение към Божественото като към приятел - равнопоставеност - взаимно иуважение и лоялност

- като към любим/любима - тов е най-висшето отношение - и става дума точно за Любовник/Любовница - за тези които са вътре в нас

Харесва ми високия стил на Чезал. Братко - аз съм начинаещ, наистина. Сподели повече с нас идеите на мелани Клайн, Юнг - наистина ще ми/ни е интересно! Бъдете здрави! ОМ

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орлин, наскоро видях в книжарница в Русе "Тотем и табу" на Фройд, а тя е една от двете части от "Психология на религията", другата част е "Мойсей и монотеистичната религия", но тя не е излизала в издание различно от "Психология и религия". Така че, ако си от София ще ти е лесно да откриеш "Тотем и табу", а нали, сигурно и в интернет-книжарниците я има.

Когато чета Ницше и виждам как той громи християнския светоглед и разпознава изпод него слабост и дори патология, аз се съгласявам с него. Очарован съм от начина му на писане, от проникновеността му. Но при Ницше има философия. Но ако някой вижда наивността и желанието на средния християнин да се скрие зад Бог, да се оправдае посредством сина му и наедно с това прави подобен анализ на Исус, аз виждам не желание за обективност, а проекция.

Нито Буда, нито Христос, нито Мохамед трябва да са обект на критиките ни, ако искаме да разобличим псевдорелигиозността. Напълно споделям премереното ти отношение към известните умове - те ни казват много, но и допускат грешки. Вярно е, Юнг и Фройд, често се оборват и това е нормално. Мелани Клайн с изумителна благост добавя своите възгледи към тези на Фройд.

Да, ние трябва да формираме и усещаме отношението си към божественото. Но да хулиш нечии светини е като да ругаеш. Психоанализата носи разбиране и дълбочина, а не заклеймяване и раздаване на психотичности. Да, добре е да си казваме истините, а и да ги чуваме, но не да смесваме привидните си знание с категорични оценки.

Аз далеч не съм Христов кръстоносец, но пък както кулинарят с усет е разочарован от нечия ужасна гозба, тъй и аз клюмам, като видя как психоанализата се използва като разправа.

Иначе много ми допадна нещо, което не знам дали си забелязал. Постът ти за преподавателя по психоанализа е от 21.12, а не от 25.12.

Мнения като това от 25 декември ми харесват защото разбиват сълзливите окови на слепия фанатизъм, идолопоклоничестсвото пред иконат ана историческия образ.

Не знам кога е била конкретната лекция, но си представям как предстои Коледа и ти съзнателно, а и посредством несъзнаваното си, преценяваш религиозността. Как виждаш “слепия фанатизъм” и как търсиш дълбоките основи/в езотеризма/. Имало е подготовка за Коледа, ти си я виждал, оценявал си я, може би не си харесвал формалността й, но пък/защо не/ си долавял очарованието й.

Иначе се изкушавам да направя опит да разтълкувам тази ти словесна грешка. На 25.12 царува едно разбиране – Исус се ражда и всички примират пред това, “сляпо” благоговение. Ти не приемаш случващото се, поне, не и по този начин! Изразът “мнения като това от 25 декември” показва, че ти се иска, освен прогласяването на Христовото величие, да се чуе и гласа на по-критичните. Този глас “разбива сълзливите окови”. Аз съм съгласен с всичко това, дори ако този глас е гласът на преподавателя по психоанализа. Но нека психоаналитикът говори в този преподавател, а не невъздържалия се “ромей”.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:feel happy::thumbsup::thumbsup2::yinyang: OM

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако някой се идентифицира с Христос, защото не знае кой е баща му, е инфлирал. Идеята за цялостната личност е заляла съзнанието му и го е превзела. Това не е добре. И тук може да говорим за психотичност.

Не знам дали непорочното зачатие е факт, но от психологическа гледна точка е архетип. Светият Дух, фройдистки погледнато е семенната течност, но той също е и словото/“В началото беше Словото и Словото беше у Бога”/. Не съм сигурен дали в едно от евангелията, но в апокрифите се казва, че Богородица е заченала през ухото. Формата на ухото напомня, без да прилича, на женския полов орган. Дева Мария е чула Словото. Словото е една от божиите еманации, аналогична на Логоса/Активният Разум/. Да чуеш словото е да добиеш съзнание, ново съзнание. Ако една жена се осъзнае, това е да развие своя анимус/своята втора, мъжка природа/.

Всичко това много прилича на “Междузвездни войни” и Шми Скайуокър, която зачева от тъй наречените “мидихлориани”, които са организмите, съдържащи Силата. Принципно една жена е готова да бъде истинска майка, когато анимусът й преодолее примитивността си и от противостоящ, той се превърне в подпомагащ. За разлика от майките, които имат деца, но психически не са майки. Такива жени гледат на децата си като на изгубения някога и възстановен днес фалос.

Както религията твърди, за нас Христос е Бог на земята. Христос е Спасителят. Да вярваш въобще и да вярваш в Христовата мисия значи/психологически/, да притежаваш надеждна вътрешна основа. Животът изправя насреща ни множества кризи, които трудно могат да бъдат обяснени, вярата е наша психологическа твърдина. За разлика от илюзията, която в труден момент се разбива. Разбира се, подаващият се на илюзии може и да продължи да държи на тях, но те не го спасяват от тревожността и неудовлетворението. Вярващият е търпелив и балансиран, винаги. Макар, като всеки човек, и страдащ.

Религиите са въпрос на вътрешнопсихическа култура. Религиозността не е дилемата: аз като не вярвам, защото съм учен, или последовател на окултизма, лишен ли съм от вътрешнопсихична култура. Нещата не стоят така. Религиозността е “обвързаност”, а не разпад и предразпад на психиката. Религиозността е духовната сила на човек.

Да вярваме, че Христос е плод на непорочно зачатие, не е фантазия на глупци, а съзнание за произход, символ, че разбираме живота, че улавяме божията промисъл за нашите съдби.

Какво щеше да пречи, ако Христос е бил заченат по-нормалния начин? Тук е разликата между идеята за святото и тази за профанното. Светостта на непорочното зачатие е в особеността, в чистотата, в опазеността от тленното. Това не значи, че ние сме заченати насред профанизация. Точно любовта между нашите родители освещава нашата поява, внася духът в плътта. Низхождането на Бог в тялото на Богородица е архетип на одухотворяващото в човешката любов.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Абе, малко мрачно ми стана!

Естествено, че зачатието е непорочно и онова с ухото е подсказка, именно че семенната течност и словото са едно! В случая!

Имаме си съзнание за Божествените си искри; имаме си и тема за повдигането на утробата за спасяване на Света; имаме си Спасител, който е показал, че вички сме Божии чеда; имаме си примера на Христа, който е и процес; имаме си сърца и глави за възприемане... Дали друго ни трябва, за да приемем и дай Боже завършим мистерията на непорочното зачатие, понеже семето е в нас, а липсва само почвата му подходяща...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Дааа...всъщност що е то Почва според теб ...и има ли Почва у всеки от нас или наистна липсваааа, и що е то - подходящата почва...оле колко въпросчета се появиха :o:unsure::v:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Колосяни 1

"12 като благодарите на Отца, Който ни удостои да участвуваме в наследството на светиите в светлината;

13 Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син.

14 В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете;

15 в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание;

16 понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено;

17 и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява.

18 И глава на тялото, то ест, на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко.

19 Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота,

20 и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст.

21 И вас, които бяхте някога отстранени и по разположение врагове в злите си дела,

22 примири сега чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, да ви представи пред Себе Си свети, непорочни и безупречни,

23 ако останете основани и твърди във вярата, и без да се помръднете от надеждата, открита вам в благовестието, което сте чули, и което е било проповядано на всяка твар под небесата, на което аз Павел станах служител."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благи, защо задаваш въпроси, на които знаеш отговора?! Знаеш го дори интелектуално, а това, че всеки притежава в себе си всички отговори е ясно! Там където може да ги намери, там е и подходящата почва...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...Хм...

Тук станаха много цитатите от Библията ... Евангелието . ???

Не е лошо !!!

Почва ??? Що ми е ? Да несъм крепостен селянин на някого ?? Та ще се превързвам към почвата ....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Баш сме си крепостни селяни и то на лош господар, а съседната крепост е с отворени врати и чака да се научим да ходим, че да и станем съгосподари...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) всъщност...мисля си, че всеки един от нас има Правото + Възможността и винаги може да си вземе " нотариалния акт" за собствеността си...от лошия господар...не е изобщо лош...щом си средно много наясно какво искаш...дааа :) изпитанията в пустинята :D:sleeping: ееех...пустинята си е пустиня...сетих се за нещо :sleeping: благодаря :v:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Св. Игнатий Богоносец

Taйната на Рождеството

1. И остана скрито от княза на този век девството на Мария и детеродството й, както и смъртта на Господ: три тайни достойни за огласяване, които бяха извършени в Божие мълчание. 2. Прочее как [Той] се откри на вековете? Звезда в небето засвети над всичките звезди и светлината й беше неизречима, и новостта й предизвика угощение, а останалите звезди заедно със слънцето и луната станаха хор за тази звезда, а само тя разхвърляше светлината си навсякъде. И смущение имаше: откъде това ново явление, неподобно на тези [звезди]. 3. От него се развали всяка магия и всяка окова на злото изчезна; незнанието бе отстранено, древното царство се разруши, тъй като Бог по човешки се яви за обнова на вечния живот. И това, което беше подготвено от Бога, получи начало. Оттам всичко се разтресе, защото се подготвяше разрушаването на смъртта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Св. Лъв Велики

Слово на Рождество Христово

Възлюблени, да се възрадваме, днес се е родил нашият Спасител. И няма място за печал там, където се ражда живот, който като унищожава страха от смъртта, ни принася радостта на обетованата вечност. Всички участват в това празненство, а причината за всеобщата радост е една: нашият Господ, разрушител на греха и смъртта, като не намерил никого свободен от вина, дошъл да освободи всички. Нека се радва светията - той се приближава до наградата си. Нека се весели грешникът - нему се открива прошката. Нека се въодушевява езичникът - него призовават към живот.

Заради това и Син Божий при изпълването на времето (срв. Гал. 4:4), установено от непостижимата висота на Божествения съвет, приел човешка природа, която следвало да примири с нейния Творец, за да бъде изобретателят на смъртта - дяволът - победен именно чрез победената от него природа. В това започнато заради нас сражение двубоят се води по великия и удивителен закон на справедливостта: всемогъщият Господ встъпва в борба с най-свирепия враг не в Своето величие, а в нашето смирение, заставайки пред дявола в същия облик и в същата природа, която е причастна и към нашата смъртност, но съвършено безгрешна. Разбира се, за това Рождество не е валидно онова, което се говори за всички останали: „Никой не е чист от сквернота, даже младенецът, който поне един ден е проживял на земята” (срв. Иов. 14:4-5). Поради това върху това единствено Рождество не е преминало нищо от плътската похот, нищо от греховния закон не го е докоснало. От рода Давидов се избира царствената Дева, предопределена за приемане на Свещения плод. Тя, която още преди да зачене с тялото си Сина Божий и Човешки, Го заченала с ума си. И за да не би тя в неведение на Висшата воля да се изплаши, когато се случи необичайното, узнала от беседата си с Ангела това, което Св. Дух ще стори в нея. И да вярва, че не ще изгуби целомъдрието си онази, на която предстои да стане Богородица. И защо ли трябвало да се съмнява изобщо в необичайното зачатие, когато то било обещано със силата на Всевишния? Тази вяра се укрепвала и от предходното чудо - неочакваното даруване на чадородие на Елисавета, та да не би който и да било да се усъмни, че Дарувалият зачатие на безплодната може да дари зачатие и на Девицата.

И така, Словото Божие, Бог, Син Божий, Който в началото беше у Бога, чрез Когото всичко е станало и без Когото нищо не би станало (срв. Йоан 1:1-3), стана Човек за освобождението на човека от вечната смърт. Без да намалява Своето величие, Той приел върху Себе Си нашето смирение по такъв начин, че оставайки каквото е бил и приемайки онова, което не е бил, съединил истинския облик на раба и онзи образ, в който бил равен на Бога Отца: и с този съюз Той съединил двете природи без да приеме низшата слава и без да умалява висшата. Ето защо, при съхраняване особеностите на двете същности (природи), съединяващи се в една Личност, величието приема върху себе си смирението, силата - слабостта, вечното - смъртността. Така за изплащане дълга за нашето състояние неуязвимата природа се съединила с природата, подложена на страдания. Истинският Бог и истинският Човек се съчетават в единството на Господа, и Той е Посредникът между Бога и хората (срв. 1 Тим. 2:5), Който можел да умре по едната природа и да възкръсне по другата, както било необходимо за нашето изцеление.

И тъй, не могло да наруши девическата непорочност спасителното Рождество на Този, Който станал страж на целомъдрието и явление на истината.

Това рождение подобавало, възлюблени, на Христос, по Божията Сила и Божията Премъдрост (срв. 1 Кор. 1:24), за да бъде Той подобен на нас във всичко по човечеството Си и да ни превъзхожда по Божеството Си. И ако не би бил Той истински Бог, то нямаше да ни донесе изцеление, а ако не беше истински Човек, то нямаше да ни служи за пример. Затова, когато Господ се родил, ликуващите ангели пеят и възвещават: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!” (Лука 2:14). Те виждат, че небесният Йерусалим се изгражда от всички народи на света. Колко би следвало да се възрадват човеците за това неизречимо дело на Божествената любов, щом така са му се радвали от висините ангелите?!

Възлюблени, да възблагодарим на Бог Отец чрез Неговия Син в Духа Свети, Който по великото Си милосърдие, като ни възлюби, се смили над нас и умъртвени от греха, ни съживи чрез Христа, за да станем в Него нова твар и ново създание. Да отхвърлим стария човек с делата му (срв. Кол. 3:9) и ставайки участници в Рождеството на Христос, да се отречем от делата на плътта (срв. Гал. 5:19). Познай, християнино, твоето достойнство и ставайки участник в Божествената природа, не се връщай към предишното си нищожество с недостойно поведение. Помни, член на каква Глава и какво Тяло представляваш ти! (Срв. 1 Кор. 6:15) Не забравяй, че като си спасен от властта на тъмата, си пренесен в светлото Царство Божие. Чрез тайнството Кръщение си станал храм на Светия Дух. Не прогонвай от себе си такъв Обитател с порочни деяния и не се подчинявай отново в робство на дявола, тъй като твоята цена е кръвта Христова (срв. 1Кор. 6:20) и по справедливост ще те съди Онзи, Който те е изкупил по Своето милосърдие, Който заедно с Отца и Светия Дух царства во веки веков. Амин.

източник

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:v::v::v:

Туй дето ги постваш.. писанията на Светите Отци е много ПОХВАЛНО :thumbsup2: хвала + благодаря :) и да попитам...кога ги четеш...докато ги постваш или преди туй :D щото аз понякога чета след като ги постнааа :P

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

:v:  :v:  :v:

Туй дето ги постваш.. писанията на Светите Отци е много ПОХВАЛНО :thumbsup2: хвала + благодаря :) и да попитам...кога ги четеш...докато ги постваш или преди туй :D щото аз понякога чета след като ги постнааа :P

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

<{POST_SNAPBACK}>

В цитирания текст на Св. Лъв Велики се открива изразено цялото Универсално учение за раждането на Новия човек . Възхитително е как, облечен в ортодоксална форма, Гносисът пак докосва сърцата ни!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По тази, по Целта..., по Новия - темите са една:

Св. Юстин Попович

Господа, възкресението на Богочовека Христос е първият радикален преврат и първата истинска революция в историята на човечеството. То е разделило историята на две части. В първата част е господствал девизът: смъртта е необходимост; във втората започва да господства девизът: безсмъртието е необходимост. Христовото възкресение разделя човешката историяна две; преди него истинският прогрес е бил невъзможен, след него той става възможен. От факта на Христовото възкресение се родила философията на възкресението, която неопровержимо показва и доказва, че необходимост е не смъртта, а безсмъртието; не победата на смъртта, а победата над смъртта. Въз основа единствено на този факт и на живота, изграден върху Христовото възкресение, е възможен истински прогрес.

източник

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Един поздрав за всички приятели в Христа - част от поема на Николай Райнов :

Иисус Христос

Последен от боговете

1

Христос – алмазена Змия, извита

По звездното небе на всички векове.

Аз искам – огнено длето в гранита

На изполинския обелиск да изкове

Лъчиста извивка

На светлата Змия

Обвила в звездна сянка цялата земя.

Аз искам лъчезарната Змия от камък да извая

И с изумруди да обкитя гъвкавата низ

От пръстени : да трепне жарствена омая

В мощта на поглед властен и лъчист.

Погледна ни апостоли, апостоли бездомни, и се вкаменихме

Пред огннеия лик на въплътено Слово.

От слънчеви потири звездно вино пихме –

Лъчи и пламъци на жъртвата Христова.

Пророчески език

Обжегна се огън дух новороден.

През бездни от светлик поведохме народа

Към Царството Господню:

От мрачни преизподни

Към светозарния чертог на въплътено Слово.

Аз искам лъчезарната Змия от камък да извая

И с аметисти да напъстря светъл низ

От люспи, но властта на млата късо трае:

Не светва под длетото погледа лъчист.

Обходихме света, дванадесет апостоли бездомни,

Творихме рай сред мъката

На всеки пъкъл,

Простряхме невод от лъчи по цялата вселена –

Да уловим душите заблудени,

Които плачат, хълцат, стенят,

Притиснати от ноктите на вечното страдание.

И ние, уморени странници

Към слънчеви земи,

Към светозарния чертог на въплътено Слово,

Събрахме вси души, обречени на жертва,

И ги поведохме по светлата пътека.

2

Залутани влъхви низ мрачна пустиня

Друм тежък минават в среднощна тъма.

Звезда огнелика ги води.

Рой звезден се сипна, стопи се. Отмина

И глух полунощ. Притихна земята,

Заспаха стозвездни кервани.

“Къде е Духа, що изходи

на Тайната пътя към огнена скиния?”

Мълчат мрачините,

Задиплени в тежки савани,

От скръб изтъкани.

Най-сетне звездата се спря

Навръх планината, що дига гранитно чело

Над ширни пустинни.

Пръст огнен разсече небесното лоно,

Зорница червена изгря –

И рукнаха звездни порои ;

И кипна море от обрадвани песни,

От звуци тържествени, строги, магесани,

Които отвеждат душата в чертога небесен,

В алмазния трем на предвечното Слово.

Вечни Поеми

Песни за човека и земята

Издателство Стоян Атанасов

София, 1928

Редактирано от Ради

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) нооого благодаря за лъчите от древната българска виделина :) и да попитам:

“Къде е Фуха, що изходи на Тайната пътя към огнена скиния?”

Фуха = Духа или е някаква древна дума :sleeping:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Св. Тихон Задонски

"Ние бяхме сътворени за вечен живот от нашия Създател, призовани сме към него от словото Божие и сме обновени от светото кръщение. Христос, Синът Божи, дойде на света, за да ни призове и заведе там, и само от Него имаме нужда. Поради това твоето първо старание и грижа трябва да бъде придобиването на вечния живот. Без него всичко губи стойност, макар и да притежаваш целия свят в своя власт."

Св. Макарий Велики

"Християните, които вкусват от благодатта на истината и държат кръстния знак в ума и сърцето си, те именно преценяват всичко – от царете до нечистотията и зловонието на просяците – и те могат да знаят, че целият земен свят, съкровищните на царя, богатството, славата и мъдрите речи са нещо въображаемо и нямат твърда основа, но са преходни. Защото наднебесното е непознато и чуждо: няма го нито в съкровищниците на царя, нито в мъдростта на речите, нито в светската слава, нито в почестите и богатството. Спечелили са го тези, които имат в най-вътрешния си човек Господа и Твореца на всичко – богатство непреходно, а постоянно."

източник

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×