Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Орлин Баев

Христос, Христовият Дух

Recommended Posts

Guest Iliyana
:hmmmmm: Тяло, в което живее чиста душа, може да приеме такъв висш Дух. Христос, христовият дух, Словото преминават и през нас ако изчистим душите си, т. е. ги събудим за Любовта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз дойдох виделина на

светът.

Да осияе седящите в

тъмнина.

В него бе живот и

животът бе виделината на

человеците.

Аз дойдох, за да имат живот

и да го имат преизобилно.

А това е живот вечний,

дето да познаят Тебе, единато,

истиннаго Бога.

Аз Съм въскресението и

животът: който верва в Мене,

и да умре, ще оживее; и всекой,

който е жив и верува в Мене,

до веки нема да умре....

източник: Завета на цветните лъчи на светлината

Стремежът към Светлината може да бъде и религиозен, и просто съзнателен. По същество разлика няма ...
:thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Аз правя разлика между "Хрестос" и "Христос". В ранното Християнство последователите на Христос са се наричали хрестияни. (Климент Александрийски, "Стромата"; Лактанций и др.) Най-ранният християнски автор - Юстин Мъченик, нарича в своята първа "Апология" съмишлениците си по религия хрестияни, не християни.

Ако някой се интересува от лингвистка, ще му е много интересно да разбере огромната разлика между двете думи и съответно как Църквата умело е изфабрикувала съвременното значение на понятието "Христос". Най-лесно ще е за хората, които боравят със старогръцки език.

Пътят на Хрестос, преди да стане Христос, е най-алегоричното послание в Евангелията, особено у Св. Павел.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тъждествени ли са Христос и Христовото Учение, Иисус и християнството

Много от симпатизантите, интересуващи се от Новото Учение на Всемирното Бяло Братство, не правят разлика между Космическия Христос – Адам Кадмон и историческия Христос – Йешуа ха Нацори (Иисус Назарянина). Както и отъждествяват Христовото Учение и християнството.

Да им помогнем, като ученици на Всемирното Бяло Братство, но чрез Словото на Учителя – Петър Дънов, а не чрез остаряла преднаучна езотерика, като теософията, антропософията и др.

Нека да не забравяме, че духовното научно-философско и холистично Учение на Окултната Школа на Всемирното Бяло Братство е интегрална наука на Новата Епоха, а не някакъв си християнски езотеризъм.

Учителят казва:

"Много художници са рисували Христос, но не са могли да Го нарисуват сполучливо. – Защо? – Защото Той не е нито мъж, нито жена, нито дете. (Общ окултен клас, ХІ-та година 1931-1932 – "Начало на Мъдростта" – стр.132)

Най-големият позор, който носиш днес Христос в света, е християнството, с което всички се кичат. (Неделни беседи, "Сила и живот" ІІІ серия – 1917-18-19, стр.152)

За пример, повечето сегашни хора минават за християни, защото вярват в Христос. Така е, те са християни, но Христос не беше християнин. Защо? – За да бъдеше християнин, Той трябваше да вярва в друг някой, вън от себе си. Какво знаем за Христос? Знаем, че Христос е проповядвал за любовта и изпълнявал волята на Отца си. Христос никога не е проповядвал християнство. Езичниците създадоха християнството. (Младежки окултен клас, втора година -1922-1923 – "Допирни точки в природата", стр.87)

Христос няма да дойде нито в човешка форма, нито в каква и да е друга някаква форма. Ако е за форма, ето аз съм пред вас. Всеки от вас може да бъде Христос. Когато Христос дойде в човешка форма, тя ще бъде много по-красива от сегашната. Не, под думата "Христос" ние подразбираме цялото човечество, сложено в едно тяло. Това е физическата страна на Христос. Значи, всички човешки души, събрани на едно място в тялото на Христос, съставляват физическата страна на Христос. Всички ангели, събрани в сърцето на Христос, съставляват духовната му страна, а всички божества, събрани в ума на Христос, съставляват Божествената Му страна. Това значи Христос, т.е. Христос е проявеният Бог в света. Навсякъде трябва да виждаме Христа. (Младежки окултен клас, Съборни беседи – 1926г. – "Свещеният огън", стр.18-19)

Тогава всички да произнесат думите: Всичко бива чрез Христос. Кой Христос? Не историческият Христос и не Христос в плътта, а Христос, в Когото обитаваше Божият Дух, Духът на Любовта! Чрез този Дух на Любовта всичко можем да направим. (Неделни беседи, "Сила и живот" V серия – 1922г., стр.277)

Да дойдем във връзка с Христос, но не Христос, като историческа личност, не като един евреин, който се е родил някъде и живял преди 2000 години. Но не и Христос при положението, като Син Божий, защото вие още не схващате думата Син Божий. Да дойдете във връзка с Христос, като Принцип на Любовта, Който не помни прегрешенията на хората. Разбирате ли? Да се свържете с Христос, като един Извор, Който постоянно блика. (Неделни беседи, "Двата природни методи" VІ серия 1923-1924г., стр.270)

Когато говоря за Христа, нямам предвид човека, Който е живял преди две хиляди години. Аз имам предвид тоя Христос, Който и до днес е между хората. Как се проявява Той, това е друга работа. Важното е, че всеки, който се намира в нужда, може да отиде при Христа. ("Да възлюбиш господа" 1919-1920г., стр.6)

Вие познавате историческата сянка на Христос. Знаете, че някога се е родил човек – Христос, от еврейско произхождение. Чели сте Евангелието, познавате Христос, но това познаване на Евангелието не е истинско. Вие познавате сянката на Евангелието. (“Да възлюбиш Господа" 1919-1920г., стр.159)"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласен съм с теб, че учението на Всемирното Братство не може да се редуцира до езотерично християнство. То може да обхваща ез. християнство, както и езотеричния будизъм и хиндуизъм и даоизъм и т.н. - но то не е тези учения, защото те произхождат от това Братство! Както казваш, то е основа на интегралното познание - научно, творческо, мистично (интроспективно).

Много хубави силни цитати! :sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нещо за Христос от Агни Йога.

Искаше ми се да е по-кратко, но пък не исках и да изпусна нещо, sorry :)

147. Урусвати помни поразителните черти на Великия Пътник: очите, челото и слетлите руси коси. Тези черти

бяха толкова наобичайни сред местното население, че пораждаха нелепи измислици. Нека не забравяме, че

хората се опитват да превърнат в нелепост всичко впечатляващо.

Историята знае малко за Майката на Великия Пътник, не по-малко велика от своя син. Майката бе от велик

род, събрала в себе си голяма изтънченост и духовна възвишеност. Тя пое по първия възможен път, за да спаси

детето си. Тя заложи в сина си първите високи мисли и бе опора за неговия подвиг. Пееше му приспивна

песен, в която предсказваше чудното му бъдеще. Знаеше няколко езика и с това облекчаваше пътя му. Не само,

че не пречеше на далечните му странствания, но събираше всичко необходимо за тях. Тя обръщаше внимание

на народа и знаеше, че той може да съхрани съкровището на Учението. Разбираше величието на завършека и

ободряваше дори мъжете, изпаднали в малодушие и неверие. Тя беше готова да преживее същия подвиг, затова

нейният син и изповяда своето решение, подкрепено от заветите на Учителите. Именно Майката знаеше

тайната на неговите странствания. Не е нужно да се познават местнитните обичаи, за да се разбере основата за

този живот на Великата Майка. Не обичаите, а утвърждаването на бъдещето ръководеше нейната воля. За нея

наистина не е известно много, но говорейки за Великия Пътник, преди всичко следва да се каже за Тази, която

незримо Го водеше по високите пътища.

149. Урусвати помни Великия Пътник. Той беше в самота сред арабската пустиня, но в шатрата на Шейха

намери приятели и помощници. Той често оставаше сам. Не бива да се мисли, че Неговите странствания са

протичали сред богати кервани. Всеки, облечен в земна обвивка, се потапя в условията на плътния свят. Това

обстоятелство обикновено бива пропускано и се предполага, че Нашите братя, отиващи в света, живеят в

някаква необичайна среда. Естеството е състояние ограничено от закона. Всеки от Нас знае това и съзнателно

избира пътя.

Вървейки по своя път, не е невъзможно Пътника да срещне и тъмните. Не си мислете, че казаното за срещата

на Великия Пътник с княза на мрака е измислица или символ. ... Великият Пътник нерядко е виждал ужасни

образи, но не се е плашел.

Мнозина ще недоумяват защо такъв Велик Дух трябва да вижда несъвършените тъмни същности. Силата на

магнита привлича и тъмните. Те мечтаят поне с нещо да навредят и да внесат смут. Дори най-малкото

съмнение не позволява ходенето по вода и по огън или издигането във въздуха. Припомням това, защото

Великия Пътник се справяше успешно и с едното, и с другото. Главното условие за тези постижения бе, че у

Него липсваше каквото и да било съмнение.

Той вървеше твърдо, защото бе взел решението за подвига в сърцето си. Подвигът бе предсказан, но той

трябваше да бъде приет с цялото сърце, без съмнение и бе съжаление. Никой от околните не поддържаше това

неотклонно движение, освен Майката. В замяна на всички трудности и страдания Пътника имаше Нейното

водачество. Нека хората запомнят тези черти от живота на Великия Пътник, за да се проникнат с величието на

Неговия подвиг.

150. Урусвати знае, че Великия Пътник е насочвал човешкото съзнание към Висшето. Той разбираше, че хората

все още не могат да мислят по начина, характерен за средния път. Ето защо, ако някой се опитваше да

произнесе Непроизносимото, Великия не го спираше, защото е по-добре да се обръщаш към Всевишния, вместо

да принизиш мисленето си. Забележете, че Великия учеше народа да се моли в сърцето си, в планината, с

разпаленото от нея вдъхновение.

Невъзможно е да се обхване цялата дълбочина на проповедта на Великия. С най-прости думи Той даряваше

наставления за дълбоката същност на живота. Ценността на Неговия подвиг бе именно в простотата. Тази

простота не бе измислена заради народа. Нейната красота се съдържаше в това, че висши понятия бяха

изразени с най-прости думи. Необходимо е постоянно да обръщаме сложното в просто. Само простотата дава

верен израз на доброто - така действаше Великия Пътник.

Неговото влияние е огромно и в Тънкия Свят. Той обичаше да се спуска в незшите слоеве, за да може праната

на Неговата аура да пречисти тъмните сфери. Не си мислете, че за Него това е лесно. Тези спускания не са леки

дори за такъв висок Дух - факт, който подсилва възвишения пример за Неговите целителни докосвания до

язвите на страданията.

При Нас е прието да се посещават низшите сфери на Тънкия Свят. Проявите на сърцето могат да спасят

множество хора.

151. Урусвати знае, че лечителството и изкуството са близки на всеки Велик Учител. Великия Пътник особено

изпъкваше с тези качества, ала само в някои апокрифи могат да се намерят откъслечни Негови съвети във

връзка с лечителството. Не бива да се мисли, че няколкото изброени чудеса изчерпват всички изцеления, които

Той извърши. Освен че лекуваше хора, дошли специално за това, Великия сам докосваше онзи, у когото

виждаше зачатък на болест. Нерядко човекът не знаеше защо го е докоснал Минувача. Това действие бе проява

на истинската щедрост на Великия Дух, който, също като неуморим сеяч, раздаваше зърната на доброто.

В апокрифите рядко могат да се намерят и думите на Учителя за красотата, но все пак те бяха произнасяни.

Учителя насочваше вниманието към прекрасните цветя и сиянието на слънцето. Той поощряваше хоровото

пеене, което е силно средство за постигане на хармонични вибрации, но с това не търсеше само приложната

страна на музиката и пеенето, а призоваваше към радост и вдъхновение.

Мъката и житейските несгоди често посещаваха учениците и последователите Му. Най-напред Учителя им

помагаше, като повдигаше техния дух. Едва след възвръщане на равновесието Той започваше да обсъжда

положението. При това никога не осъждаше миналото, а устремяваше към бъдещето. Учителя ясно виждаше

бъдещето, но го даваше според мярата на съзнанието. Учителя намираше и сурови слова, когато съзнанието бе

мъртво - така Лекаря и Твореца извървяваше Своя Път.

152. ...

Той не отказваше да посещава празничните събирания и беседваше за всекидневните нужди. Малцина обаче

забелязваха колко мъдри съвети даваше, придружени с ободряваща усмивка. А усмивката Му бе прекрасна. Тази

Негова задушевност невинаги бе оценявана, дори и от учениците Му. Случваше се да Го осъждат, когато, по

тяхно мнение, Учителя отделяше прекалено много внимание на незначителен човек. А всъщност под тази

негова усмивка се отваряха прекрасни сърца. Осъждаха Го за беседите Му с жени, но Учението бе съхранено

именно от жени. Осъждаха и присъствието на така наречените езичници, забравяйки, че Учителя е дошъл при

хората, а не при една секта.

Напомням за тези осъждания, защото те направиха облика на Великия Пътник още по-човешки. Ако Той не се

беше докоснал до живота и не беше страдал, то и подвигът Му би загубил своето величие. Никой не е мислил

какви страдания са Му причинявали съприкосновенията с различни безпорядъчни излъчвания.

Мисълта за подвига не напускаше Великия Пътник. Осъдителните слова, които чуваше по Свой адрес, също

бяха част от подвига. Така изминаваше своя стремителен път Великия Учител. Ние обичаме да припомняме

такива примери.

153. ...

И до днес Ние пазим в Нашите скривалища много предмети, свързани с живота на Великия Пътник.

Забележително е, че след толкова векове излъчванията Му са съхранили своята сила. Това е най-верният

показател за количеството на всеначалната енергия - не когато ръката или дъхът преднамерено насочват сила, а

когато с всяко неволно докосване бива наслоявана неизгладима енергия.

Помнете за необикновената мощ на Великия Пътник.

154. Урусвати знае, че Великите Учители могат да говорят с животните. И в това отношение примерът на

Великия Пътник бе поразителен. Общуването с животинския свят трабва да се схваща по разумен начин. Не е

необходимо човек да използва звуците на животните, за да ги разбира. Неговата психична енергия може да

влезе в непосревствен контакт със същата енергия у животното и така да се установи взаимно разбиране.

Главното условие е и у двете страни да липсва страх или гняв. Необходимо е също така напълно искрено

доброжелателство.

...

Ако обаче можехте да видите как Великия Учител общуваше с животните и птиците, щяхте да се убедите в

съществуването на живата връзка между световете. Той можеше да повика птицата да кацне на ръката Му и да

я изпрати в определена посока. Беше способен да успокои всяко животно не с викове, а внушавайки му

спокойствие. В старите предания се разказва за това, как болните животни сами отивали при Учителя за

изцеление. Много са токива примери, а Учителя с право наричаше животните по-малки братя. В това Негово

свободно общуване липсваше всякаква условна преднамереност; то имаше за цел не робство, а сътрудничество.

155. Урусвати знае колко дълго помнят животните излъчванията на своя стопанин. Щом наслояването на

обикновените човешки еманации е забележимо дори в ежедневието, представете си колко по-мощни ще бъдат

въздействията от наслоените излъчвания на един Велик Учител! Ето защо,от една страна, Учителите залагат

магнити, но от друга, умишлено унищожават своите вещи с цел да не оставят свои излъчвания в невежи ръце.

Историята показва как са се разпилявали предметите, принадлежащи на Учителите. ...

Същата съдба имаха и предметите около Великия Пътник. Говоря за предметите около Него, защото Той не ги

смяташе за свои. Подобен отказ от собственост беше естествено следствие от Неговия стремителен вървеж.

...

156. Урусвати знае, че Великия Пътник с един поглед е обръщал околните към Висшето. Той казвал: "Братя, вие

намирате време абсолютно за всички, но за Висшето отделята само кратки мигове. Ако отдавахте на Висшето

толкова време, колкото губите за трапези, вече щяхте да бъдете учители." ...

160.Урусвати знае, че Великия Учител е имал обичай да чертае различни знаци върху пясъка и след това да ги

заличава. Учениците Го питали защо не пише тези знаци някъде, където да останат за постоянно. Тогава

Учителя начертавал знаците във въздуха и казвал: "Ето най-постоянните записки. Тях нищо не може да изтрие".

Така Учителя разяснявал силата на мисълта.

...

Учителя казвал още: "Пазете се от лоши мисли. Те ще се обърнат срещу вас и ще легнат върху плещите ви като

проказа. Добрите мисли обаче ще се понесат нагоре и ще възнесат и вас. Трябва добре да се знае, че човекът

носи в себе си и целебната светлина, и смъртоносния мрак".

...

162. Урусвати знае, че Великия Пътник е общувал не само с бедните, но и с богатите. Може да се види, че не

към всички богати Той е отправял съвета да раздават имуществото си и в това няма никакво противоречие.

Учителя съветваше отказ от богатството тогава, когато забелязваше неправилно отношение към земните

съкровища. Виждайки, че богатството е воденичен камък около шията на слабия дух, Той говореше на човека за

необходимостта да се освободи от него. По този начин трябва да се разбира отношението на Учителя към

земните съкровища. Той не ги отричаше, защото нещо, което го има на Земята, не може да се смята за

несъществуващо. Спрямо всичко обаче трябва да се намери разумно отношение.

Желанието на Учителя съвсем не бе да види всички в еднаква нищета. Напротив, Той учеше хората да се

радват с чиста радост и на малкото, което имат, без да завиждат на съседа. Учителя можеше да бъде и с

бедните, и с богатите, но навсякъде Той бе еднакво добър и изпълнен с желание да помогне - та нали понякога

богатите имат по-голяма нужда от помощ.

Учителя се стремеше да помочне и когато виждаше извършваща се несправедливост. Той знаеше как да

превърне преследваните в герои. Учителя разбираше, че всяко Негово благодеяние ще бъде осъдено. Без да

търси хорската признателност, Той не пропускаше да отбележи в своите проповеди огромната сила на

признателността. Нека си припомним чудесния живот, подхранил с устрем множество сърца.

163. Урусвати знае, че най-добрите поучения на Великия Пътник и извършените от Него най-поразителни

изцеления са останали неотбелязани. Освен че се обръщаше към народа и учениците Си, Той провеждаше и

редица събеседвания на четири очи.

...

Учителя обичаше да говори за спорните предмети насаме, използвайки възможността да даде всекиму според

съзнанието. Такива беседи на четири очи имаше много. Понякога в тях се даваха основите, но имаше и

събеседвания с доста образовани философи. Едни идваха боязливо в часовете на нощта, други се осмеляваха да

се приближат и денем. Към всички Той проявяваше огромно търпение. Можете да си представите колко

запълнено бе времето Му в течение на краткия подвиг. Учениците често са се чудили кога Му остава време за

сън.

Учителя извърши впечатляващи изцеления, но много от тях останаха незабелязани. Хората обръщаха внимание

на изцеленията от бяс, паралич, слепота и глухота, защото те поразяваха със своята очевидност. Тълпата

биваше наистина потресена, когато немите проговаряха и прокажените се очистваха. От научна гледна точка

обаче другите чудеса бяха още по-забележителни. Със силата на Своята воля Учителя спираше вътрешни

разрушителни процеси. Нито тълпата, нито дори близките можеха да оценят това мощно въздействие. То не

само караше вкочанени мускули да се раздвижват, но можеше да възстановява увредени тъкани. Проявяваше се

такава сила на мисълта, за която човек би могъл само да мечтае.

Въздействие от подобен мащаб не може да се обяви за внушение. То би трябвало да бъде наречено победа над

плътта. Сега, когато силата на мисълта започва да се изучава, хората трябва да си спомнят за нейните минали

забележителни победи. Нека в основата залегне съизмеримостта - тогава енергията ще се устреми по прекия

път.

169. ...

Великия Пътник преподаваше необходимостта от равновесие. Някой ще попита дали Той е говорел за

космогонията. Той просто учеше, че съществуват множество светове и насочваше мисълта към Висшето.

Народът имаше нужда от утвърждаването на тази идея, защото и доста по-късно хората смятаха малката Земя за

единствената обител на човечеството. Дори сега мнозина се опитват да ограничат мисленето в рамките на

Земята. Учителя обаче зовеше към осъзнаване величието на Мирозданието.

172. Урусвати знае колко дълбоко се запечатват думите в детското сърце. У децата, особено на възраст до седем

години, могат да се извикат спомени за Тънкия Свят, тъй като те все още пазят усещанията от този особен

живот. Полезно е да се питат децата не помнят ли нещо особено. Тези докосвания се наричат отваряне на

паметта. Нищо, че с годините паметта за миналото отново ще замре - искрата от спомена за прекрасното

съществуване все пак ще остане.

Великия Пътник обичаше да отваря паметта. Той приближаваше към Себе си децата и не само ги питаше, но и

ги докосваше с ръка, за да усили яркостта на спомена. Учителя не само обичаше децата, но виждаше в тях

бъдещето на човечеството. Той с право се отнасяше с тях като с възрастни, защото когато човек си спимня за

далечното минало или за Тънкия Свят, умът му става зрял. Децата никога не забравят онзи, който пристъпи

към тях като към равни. Те пазят този спомен за цял живот.

Може би именно децата запомниха Учителя повече, отколкото излекуваните от Него. Трябва да се помни, че

младите са продължителите на живота и всеки е длъжен да им предаде своя опит. Още по-мъдро ще бъде, ако у

тях бъде пробуден споменът за Тънкия Свят. Засиялата мисъл за съществуването на невидимия свят облекчава

общуването с него и съдейства за развитието на изключително дълбок духовен живот.

Явяването на Учителя във фино тяло укрепиха върата на учениците в реалността на невидимия свят. Не

всички успяха да възприемат същността на този свят, но все пак прозорезът се открехна.

173. ...Великия Пътник учеше, че очакването трябва да бъде освободено от мисли, така че да изпълни цялото

същество. Такова очакване не може да бъде ограничено от мисълта. Човекът много добре знае какво иска, към

какво се стреми и с какво се е сраснало неговото съзнание. От този извор Великия Пътник черпеше своята

несломимост.

Той знаеше не с ума, а със сърцето си колко е трудно да се даде на хората ново съзнание....

Тежка е задачата на Учителя, а това, че повечето хора тълкуват Йерархията съвсем превратно, я прави още

по-тежка. Великия Пътник знаеше всичко това и бързаше към своя подвиг. Един подвиг се е извършвал в

течение на век, друг - само за няколко години. На какви везни да положим Служенето?

Даването на Истината не се измерва със земни мерки, но радостта, че е имало такива давания, е огромна. През

всички векове те са насочвали човечеството към обновяване на съзнанието.

Агни Йога - Надземното

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Благодарности на Станимир за доста добре подбраните цитати по темата.

Словото на учителя М. винаги ми е изглеждало поразяващо заради силата на мисълта, звучаща като удари на чук.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на даващия истината !

Вървейки по своя път, не е невъзможно Пътника да срещне и тъмните. Не си мислете, че казаното за срещата

на Великия Пътник с княза на мрака е измислица или символ. ... Великият Пътник нерядко е виждал ужасни

образи, но не се е плашел.

681503_orig.jpg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисъл на деня - 30 Април 2008 г.

"Какво е Христос? Христос е разбиране на Божествения Дух и послушание към Божията воля... Отец пък е емблем на разумната Любов, на разумната Мъдрост."

Из Ти си Христос, Син на Бога живаго, 13-а НБ, 28.II.1937 г.

А според вас как е?

Модераторска бележка: Мнението е преместено от тук

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз пък в цитатите на Станимир никъде не видях да се споменава за Христос или Исус

Вие щяхте ли да се сетите, че ставало въпрос за него, ако Станимир не ви беше насочил?

И за него ли се говори в тези цитати?

Редактирано от mvm

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дързост в Христа

Дързост във Христа, другари,

с Него да вървим напред,

Той е царят на живота,

царството Му е навред,

е навред.

Дързост във Христа, другари,

да вървиме все напред!

Бог Христос ни в пътя води,

Той е мощен цар навред,

цар навред.

И тук долу, и там горе,

в мировете без конец,

всъде само Той царува,

Той е скиптър и венец,

и венец.

Управлява, благославя –

всичко в мъдрост да расте,

плодове на правда свята

в жертва да Му принесе,

принесе.

Ето днес ни горе викат,

към Небето да вървим,

че там радост ни очаква –

нов град да си съградим,

съградим.

От смъртта се не плашете,

не загива същността,

туй, що смърт зовеме тука,

за Небето е врата,

е врата.

С радост и хвалебни песни

ще прекрачим нейни праг,

а отвъд Христос ни чака

все тъй кротък, все тъй благ,

все тъй благ.

И там Той ще ни научи

тленното как да не тлей,

как с телото си човека

вечно може да живей,

да живей.

Дързост в Христа

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес хората очакват Христа втори път да дойде на земята, да оправи света.

– Не, по външен път светът не може да се оправи. Христос трябва да дойде вътре във всеки човек. Само по този начинсветът ще се оправи. Ако поставите милиони железни стърготини една до друга, те няма да се сплотят, да образуват едноцяло. Поставите ли ги, обаче, под известна температура, те ще се стопят, ще се слеят една с друга и ще образуват течнамаса. В случая, огънят представя онази вътрешна сила, която споява железните стърготини и ги превръща в едно цяло.

Следователно, Христос трябва да дойде в сърцата и в умовете на хората като вътрешна сила, която ще гиобедини в едноцяло. Тази вътрешна сила е любовта, която носи живот за човешките души.

Само чрез любовта хората могат да работят в единство.

Желаният мир

(Съборни Беседи, 28.08.1938 10:00 Неделя, София)

Лука 17

20 И, попитан от Фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им и рече: Царството Божие нема да дойде с изглеждане;

21 нито ще ви рекат: Ето тука е, или, ето там: защото ето, царството Божие вътре във вас е.

Марк 13

1 И когато излезваше от храмът, казва му един от учениците му: Учителю, виж, какви камене и какви здания!

2 А Исус отговори и рече му: Видиш ли тези големи здания? Нема да остане камик на камик, който да се не съсипе.

3 И когато седеше той на гората Елеонска, срещу храма, попитаха го насаме Петър и Яков и Иоан и Андрей:

4 Кажи ни: кога ще бъде това? и кое е знамението когато всичко това има да се свърши?

5 А Исус им отговори, и начна да казва: Пазете се да ви не прелъсти некой;

6 защото мнозина ще дойдат в мое име, и ще рекат: Аз съм Христос, и ще прелъстят мнозина.

7 А когато чуете бойове и слухове военни, недейте се смущава; защото това требва да бъде; но не е още свършването.

8 Защото ще се повдигне народ върх народ, и царство върх царство, и ще бъдат трусове по некои места, и ще бъдат гладове и размирици: тези са начало на болезни.

9 А вие пазете сами себе си; защото ще ви предадат на съдовища, и на съборища ще ви бият, и пред войводи и царе ще ви изкарват заради мене, за свидетелство тем.

10 И требва първом да се проповеда евангелието на всичките народи.

11 А когато ви поведат на предаване, недейте се от по-напред грижи какво ще продумате, нито преговаряйте; но което ви се даде в онзи час, това говорете; защото не сте вие които ще говорите, но Дух Светий.

12 И ще предаде брат брата на смърт, и отец чадо, и ще се подигнат чада върх родители и ще ги умъртвят.

13 И ще бъдете ненавиждани от всички заради моето име: а който претърпи до край, той ще спасен да бъде.

14 И кога видите мерзостта на запустението, речената от пророка Данаила, че стои дето не подобава, (който чете нека разумева,) тогаз които са в Юдея да бегат по горите; 15 и който е на къщата на покрива, да не слезва в къщи, нито да влезва да вземе нещо от къщата си;

16 и който е на нива да се не връща назад да вземе дрехата си.

17 А горко на непразните, и на доещите през онези дни!

18 И молете се да не бъде бегането ви зиме;

19 защото през онези дни ще бъде таквази скръб каквато не е била от начало на създанието което създаде Бог до нине, нито ще бъде.

20 И ако Бог не би съкратил онези дни, не би се избавила ни една плът; но заради избраните които избра съкратил е дните.

21 И тогаз ако ви рече некой: Ето тука е Христос, или ,Ето, там, не вервайте;

22 защото ще се подигнат лъжехристи и лъжепророци: и ще покажат знамения и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.

23 А вие пазете: ето предсказах ви всичко.

24 Но през онези дни, след онази скръб, слънцето ще потъмнее, и луната не ще да даде светенето си;

25 а звездите от небето ще слитат, и силите които са в небеса ще се поколебаят.

26 И тогаз ще видят Сина человеческаго че иде на облаци с голема сила и слава.

27 И тогаз проводи ангелите си и ще събере избраните свои от четирите ветра, от край земята до край небето.

28 А от смоковницата научете притча: когато вече вейките й омекнат и развиват листете си, знаете вече че е близо летото:

29 така и вие, кога видите това че става, да знаете че е близу, на вратата.

30 Истина ви казвам, че нема да премине този род, докле не бъде всичко това.

31 Небето и земята ще преминат; но моите думи нема да преминат.

32 А за онзи ден и час никой не знае, нито ангелите, които са на небеса, нито Синът, тъкмо Отец.

33 Пазете се, бдете, и молете се; защото не знаете кога ще бъде времето.

34 Понеже това ще бъде както кога человек некой отиде на път, и остави къщата си, и даде властта на рабите си, и всекиму неговата работа, и на вратаря повеле да е буден.

35 И тъй бъдете будни и вие: (защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата, вечерта, или посред нощ, или кога пее петелът, или заранта

36 да не би като дойде внезапно да ви намери че спите.

37 И това що казвам на вас, на всичките го казвам: Будни бъдете.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Част от последните Му думи пред апостолите, преди възнесението

Аз ви оставям като светлина на света, и като град, който не може да бъде укрит.

Но идва време, когато тъмнина ще покрие земята и мрак хората, и враговете на Истината и Правдата ще управляват в Мое име, и ще издигнат царства земни, и потискат народите, и ще предизвикат дори враговете си да богохулстват, добавяйки лъжливи становища на хората за Моето учение, и ще ги учат в Мое име, това, което съм не проповядвал, и ще изкривяват учението Ми много, заради своите традиции.

Но дерзайте, защото време ще дойде, когато ще се прояви Истината, която те са скрили и Светлина ще засияе, и тъмнината ще отмине, и се установи истинското Царство, което ще бъде в света, но не от този свят, и Словото на Правдата и Любовта ще излезе от Центъра, дори и светия град на хълма Сион, и на планината, която е в Египетската земя, ще станат известни като Олтарът на свидетел на Господа.

Това е мой превод от английски на апокрифно евангелие, чийто оригинал е донесен от Тибет преди 130 години, и сега се пази във Ватикана.

Написано от св.ап. Иоан около 70г. в Рим, докато е бил затворник. След одобрението на текста от другите Апостоли, препис е занесен в Тибет в пълна тайна.

Надявам се някой ден да успея да го преведа цялото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Би ли споделил как и ние можем да имаме достъп до тази светиня?

Ти във Ватикана ли си? Историк или теолог си? (извинявам се за личните въпроси)

Има ли някъде копие, налично в интернет пространството?

А можеш ли да снимаш поне 1 страница от него и да го споделиш?

Редактирано от Дъгата

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Би ли споделил как и ние можем да имаме достъп до тази светиня?

Ти във Ватикана ли си? Историк или теолог си? (извинявам се за личните въпроси)

Има ли някъде копие, налично в интернет пространството?

А можеш ли да снимаш поне 1 страница от него и да го споделиш?

За достъп на български - нямам информация да има превод, затова аз се заех.

Тук има изчерпателна информация, но е на английски:

http://www.thenazare...of_contents.htm

Не съм във Ватикана, а съм просто човек, на който е дадено всичко необходимо.

Имам много свободно време за учене, което едва ли ще приключи с този живот.

За себе си искам само едно, да имам нещо полезно да давам.

Редактирано от ivail

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Похвално е това, с което си се заел, Ivail. А това дали е автентично или не... само учените след направени изследвания могат да кажат. Кога ще се случи това и дали ..

Знам какво е да правиш превод на специфична литература, хич не е лесна работата, че и отговорна, щом се касае до подобен род материя....така че дано има кой да ти помага, ако желаеш помощ де. :)

Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко е живот.
Когато действа отвътре, животът е любов (Нов завет).
Когато действа отвън, животът е принуда (Стар завет).

Новият завет, евангелието, благата вест... Разбира се, че Благата вест е раждането на живота вътре.
Но докато човек е затворен в съзнанието си за себе, животът не може да проникне в него. Когато животът опитва да го изчисти отвън, действа като смърт (закон за разрушението). Но когато смъртта успява да го изчисти отвътре, действа като живот.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 6.09.2005 г. at 15:00, Орлин Баев каза:

ОМ Мисля че в някои от постингите си съм бил доста рязък по темата за Християнството, Христос... Съжалявам - просто съм човек с добрите и лошите си страни, далеч от всезнанието! Скоро бях на братското лозе във Варна и говорих с един много светъл човек, брат, който познавам отдавна, на темата за Христовият дух, разбирането за него, за чистотата и първоизточника на учения като Агни Йога и Теософията, нашето земно Бяло Братство и прочие! Този брат наблегна на това, как Агни Йога и Теософията омаловажават мястото и ролята на Христос и Христовият Дух и го правят умишлено, защото идват от "другата" ложа! Как мислите, дали е така? Как да разбираме Христовият Дух - личностно или като висш принцип? Не може ли този Дух да се прояви във всяка една Религиозно Философска система, без значение на наименованието и, стига резултатите от нея да са чистота и безкористност? Не работи ли този Дух във всеки един добър човек, дори той да не е чувал за Христос? Какво е Христос? Личност от космически и над космически порядък, или ниво на вибрация, вътрешният ни висш принцип? Последното например е било разбирането на Гностиците - първите езотерични Християни!

А може би Христос е личност на един по-конкретен план - по-приземен и близък до разбирането ни - последното го казвам във връзка с книгите на Зечария Сичин! Много научни изследвания водят до това становище!

Нека чуя вашите мнения - благодаря! Желая стремеж към Истината! И нека Любовта и Мъдростта ни водят!!! ОМ

п.п.: Искам само да кажа че вибрацията на Новият Завет и думите на Учителят от Юдея са една от най-силните, чисти и истинни вибрации давани на човечеството... само лично мнение... :yinyang:

14 г. след този пост , :)  Значи просто да обеля някоя дума .

Не рекламирам никое духовно течение . Просто споделям как пристигна до мен тази идея . Значи четях писаното от известен ученик на Щайнер . Темата за Голгота е широко разработена и там видях нещо което отдавна знам като усещане , догатка ... Усещането е че в човека има особенна сърцевина , която ние не желаем да показваме , Може би основателно се страхуваме да не нараним най чистото у себе си ...Та , ежедневието е толкова брутално , по--някога ... Постепенно , с усилие премахнах тази предпазливост/страх . И странно , уж се откривах , а започнах да забелязвам тази сърцевина у други хора . Това забелязване , не веднага , ме разкри още повече , а учудващото бе че ставах все по неуязвим . Като , че ли изваждането на тази сърцевина  отвън , ме защитаваше .

Май се увличам , и за това направо за описанието което намести , много неща в мирогледа ми .Разбира се със свой думи :

---Значи всички сме уверени че получаваме телата си , наследени от родители и предци .Всички сме виждали не пряко , а рисунки или снимки(както ни убеждават) на ДНК . Мисля всички знаем , че с раждането си  получаваме и физическо тяло

-- много по малко си дават сметка , че с раждането получаваме и още едно по финно , енергийно тяло . И то е водещото от тези две тела .То е фактора за оформяне на физическото тяло .

--Още по--малко са се интересували за развитието/битието на човека през времето и имат до някъде вярна представа , що значи , че Христос ни е спасил . Много има изписано , няма спор .Но никъде няма съществено описание , като например  :),,взел тази част......и я занитил за калъпа на човека :)... А човека след първото идване на Христос е променен . До тогава хората живеят като се водят от водачи . След събитието на Голгота , всеки човек получава възможноста да открие в себе си Бога ,,Аз съм ". И ако успее , не му трябват външни водачи/учители . В това е спасението --незаличимата вътрешна връзка на всеки със Бога .

 

 

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×