Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Лъчезарна

Мисли от Учителя за думите и буквите

Recommended Posts

"Оставете вашите детински разбирания, разбиранията на буквите, с които сега четете писмата си. В света има три вида азбука, с които човек трябва да си служи. Вие сте започнали вече да четете с първата азбука, с азбуката на физическия свят. Какво означава буквата „А“? Буквата „А“ означава едно начало, което е натоварено с всичките букви. Буквата „А“ показва, че има едно начало, което е създало всичко и това начало държи всичко в себе си. Буквата „Б“ пък показва, че това начало расте нагоре и надолу. Буквата „В“ показва, че това начало се разлиства, пуща листа. Буквата „Г“ показва, че това начало цъфти. Буквата „Д“ показва, че това начало връзва плодове. Буквата „Е“ показва, че тези плодове се ядат. След като се изядат, семките им се посаждат и дават своите плодове. Така мога да продължавам до края на азбуката, но казвам: Като научите азбуката на физическия свят и можете да си служите добре с нея, ще започнете азбуката на духовния свят. За да изучите тази азбука, вие ще станете като малки деца, които започват първо отделение. Учителят ще започне постепенно да ви открива по една буква от азбуката на духовния свят. И после, като научите тази азбука, ще влезете в Божествения свят, дето ще започнете да изучавате азбуката на Божествения свят. И най-големия капацитет или учен, който е живял на земята, като влезе в духовния свят, става малко дете и започва от първата буква. Докато е на физическия свят, той изучава формата на буквата „А“. Като влезе в духовния свят, той започва да изучава съдържанието на буквата „А“ и като влезе в Божествения свят, той започва да изучава смисъла на буквата „А“."

Божественото право, Неделни Беседи, 07.05.1939 г., София

"Тъй както ви говоря сега, вижда се, че вие сте големи ученици, а не деца от първо отделение. На децата от първо отделение се преподават само буквите: а, б, в, г, д, и т. н. Някои от тия букви са взети от египетските йероглифи. Буквата „а" означава натоварена камила, т. е. семе, което е още в хамбара. Буквата „б" означава посято семе. Буквата „В" – разпукване на семето, от което се образуват стъбълце и коренчета. Тази буква може да се напише във вид на котвичка. Буквата „Г" е закон на безконечността. Тя показва, че с единия си край растението се е закачило за слънцето, отдето приема енергия, която предава на земята. Тълкуванията на буквите не се предават на деца от първо отделение. На вас, обаче, могат да се дадат. За да се развивате добре, вие трябва да знаете значението на буквите. Като знаете вътрешния им смисъл, вие ще ги пишете правилно, и по този начин ще се ползвате от тях. Като пишете буквата „Г" красиво и със съзнание, вие се свързвате с енергиите, които се съдържат в тази буква. Същото се отнася до всички останали букви. Упражнявайте се в писане на буквите, за да изправите характера си. Красивият почерк се отразява върху характера на човека."

Проява и постижение на любовта, Съборни Беседи, 28.08.1938 г., София

"Ще ви дам един кратък превод на думата Духъ. На български тази дума има четири букви. Ако вземем буквата Д, тя образува три ъгъла и отдолу – буквата п; трите ъгъла показват триединството на Бога, трите сили, които се проявяват. Буквата у – двата пръста, показалецът и средният, турени нагоре; показват, че човешката ръка нещо работи. Буквата х, кръстът – това е проявлението на онази сила, която действа в четири направления – едната линия, която отива нагоре, и другата, която я пресича, показват човешкото проявление, т.е. двете сили, които не са съгласни, които се кръстосват. Като посочим един пръст нагоре, това показва, че посочваме към Бога; а когато човек дойде в разрез, това е другата линия на кръста – значи Духът слиза и определя туй противоречие между Бога и Неговите деца. Буквата ъ означава равновесието на човешкия ум, който иска да даде на хората да разбират основните закони. Това тълкувание аз вадя от самите букви на думата."

Явлението на Духа, Неделни Беседи, 20.04.1914 г., София

"Еврейските пророци се обръщали към евреите с думите: О, Израилю, обърни се към Господа! Защо не казват: „Якове, обърни се!” Българите трябва да изменят една от буквите на името си, или името на София. И България, и София свършват с буквата „я” – опасна буква. Българите са в областта на буквата „я”. Понеже сега царува тая буква, българите говорят за купони, за ядене, за месо, за масло. Буквата „я” владее цяла България, както и София. Вие живеете в София, без да знаете, какво означава тая дума. Буквата „С” означава закон на реформи; буквата „о” подразбира условия; буквата „ф” е опасна по вибрациите си. Ако не вярвате, че тая буква е опасна, питайте евреите, които са живели при фараоните. Казвате, че не е важно, какво име носи човек. Ожени се за някоя мома, на която името започва с буквата „ф”, да видиш, не е ли важно. За да се реформира България, половината от българите трябва да се прекръстят, да им се дадат нови имена, за да не създават нещастия. Не е безразлично, какво име носи човекът, или животното. Мислите ли, че имената на вълка, на змията не отговарят на техните прояви? Ако един мирен и тих по характер човек произнася в продължение на един месец, по няколко пъти на ден, думата „змия”, непременно ще почувства вибрациите на змията. Сегашните хора често говорят за дявола, за дяволски работи и, без да подозират, възприемат неговите вибрации. Хората мислят повече за дявола, отколкото за Бога."

Бог е говорил, Неделни Беседи, 09.11.1919 г., София

"Сега вие не трябва да се спъвате от думите „пълнота" и „празнота". Всяка дума има свои елементи, от които е съставена. Разгледайте тези елементи и ще намерите значението на тия думи. Вие сте българи, но не знаете, какво означава думата „българин". Първият елемент в тази дума е буквата „б", която означава посяване на семето. Вторият елемент е буквата „ъ", която означава товара, който българинът носи. Третият елемент – „л" означава това, което българинът носи от горния свят. Четвъртият елемент – „г" е вечното начало, за което българинът се е хванал. Петият елемент е буквата „а", която показва, че българинът е бременен с нещо. Шестият елемент – „р" показва, че, като се хване за нещо, българинът не се отказва от него. С девет чифта волове да го теглиш, той не се отказва от идеята си."

Израил и българин, Съборни Беседи, 08.09.1940 г., София

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"„В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Бог бе Словото.“ Тук основната мисъл е Словото. Какво трябва да подразбираме под думата Слово? – Онзи разумен Божествен акт, изявен чрез известни вибрации, които можем да възприемем. Значи, когато нещата станат видими, осезаеми, достъпни за човешкия ум – нещо, което е сформирано, понятно за нас, това наричаме Слово. Например изказвате една дума – това е слово. Думата любовь от колко елемента – от колко букви се състои? От шест. Ако можете да отделите тия елементи, ще разберете от какво е съставена Любовта по отношение на хората, т.е. не в първичния ̀и смисъл, а в нейното проявление. Ако дойдем до самия смисъл на това, какво нещо е Слово, какво нещо е Бог, онези, които искат да разрешат въпроса, ще се озоват в една противоположност. Никога не можеш да определиш това, което няма никаква форма в себе си. Бог е нещо без форма, следователно не можем да Го определим. Какво нещо е Бог, кажете! За да Го определите, трябва да Му турите известни граници, известна форма, да Го поставите от човешко гледище в известно положение и място. Онези, които пишат върху Бога и Словото, мислят, че са обяснили въпроса. Те го обясняват, но както негърския или евангелисткия проповедник – или на плета, или в устата на кита. Но това не е обяснение."

"И тъй, Христос е поставил в нашия мозък началото за Словото. Словото е проявление на Бога в Духовния свят, Словото подразбира Ангелите. Значи първоначално Ангелите се движат от Бога и Той е в тях. И когато евангелистът казва: „И Словото стана плът и всели се между нас“, той подразбира, че от Ангелите Словото следва надолу, приема друга форма и слиза в човека. Когато говорим за Словото, което в начало е било у Бога и е било Бог, подразбираме всички ония Същества, които имат еволюция, различна от тази на хората. Те са нещо велико, Синове на мисълта, на разума – това са те. Това не означава, че имат формата, която ние имаме, а означава, че са Разумни същества. И когато Христос се е въплътил на нашата Земя, Той е дошъл да проповядва това Слово в членоразделна реч. Нашата реч е превод на Словото. Аз и други път съм говорил за истинския превод на думите. Например, ако някой ни попита на какво е превод думата /I]река, на какво са превод думите извор, светлина, топлина, ще кажем, че светлината е превод на Истината, а топлината е превод на Любовта, че между думите има известно съотношение, че както светлината осветява външните предмети, така и Истината осветява човешкия ум отвътре, че както топлината помага на растенията да израстват, така и Любовта, когато влезе в нас, задвижва ония чувства, които карат човека да прорасте и да се повдигне. И така, който иска да знае каква е била първоначалната форма на Словото, трябва да направи правилен превод.

Разбира се, на български думата /I]Слово има едно значение, а на гръцки език, на който първо е написана тази евангелска фраза, има малко по-друго значение. На гръцки тази дума започва с буквата л – Логос, а на български започва с буквата с. Тоя факт същевременно показва, че гръцкият и българският народ не се намират на едно и също място, на едно и също поле. Когато думата /I]Логос е писана на гръцки език, елините са имали стремеж нагоре към Ангелите, а нашата буква с е символ на полумесец, което означава, че ние се намираме на обратната страна на Астралния свят, нямаме светлина и затова я вземаме, отразена от Луната. Следователно можем да кажем, че по Словото славяните са народ, който слиза надолу, че са достигнали до най-дълбокото място, докъдето може да се слезе, и че сега ще започнат своята нова еволюция. Тази е причината, поради която аз не мога да ви обясня и вие не можете да разберете Словото – понеже във вашите мозъци, във вашите умове още Луната грее, у вас образите, фигурите, всичко е смътно. Но когато дойде дневната светлина или когато Христос дойде в нова форма, всичко ще стане за вас светло и ясно."

В начало бе, Недели Беседи 08.11.1914 г., София

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Казано е в Писанието: „Дух Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете”. Понеже Духът е тясно свързан с човешката душа, Той учи ума и сърцето как да се проявяват. На български език думата дух се пише с четири букви. Буквата Д представлява триъгълник, който уравновесява противоречията. За триъгълник, в който силите се уравновесяват, няма невъзможни неща. Затова е казано, че за Бога всичко е възможно. Буквата У има отношение към човешкия ум. В тази буква има една равнодействаща сила, която уравновесява противоречията, произлизащи от ума. Буквата Х означава човешките чувства. Тя е образувана от буквата С, взета в право и обратно положение. Буквата С изразява закона на Луната, която в 28 дена се пълни и изпразва. Човек трябва да научи законите как да се пълни и изпразва. Да изпразваш сърцето си от нечистотиите на живота и да го пълниш с плодовете на Духа, това е велика наука, до която човек трябва да се домогне. Последната буква Ъ означава закон на Божествената хармония. В заключение, казвам: Духът е онази мощна сила, която регулира ума, сърцето и волята на човека."

"Мнозина постъпват като царя, запитват как се прави едно или друго нещо, как се яде и, без да правят опити, казват, че това не могат да направят онова не могат да направят. Докато търсят път да постигнат нещо, докато мислят, ще се намери някой, който ще избърза; той сам ще направи опита и ще се ползва от резултата. Никога не казвайте, че не можете да направите това или онова. Буквата /Н е знак на противоречие. Обаче, противоречието се решава с частичката, която съединява двата противоположни бряга на буквата /Н. Щом някой ви предлага една хубава череша, вземете я, изяжте я, и противоречието, само по себе си, ще се разреши."

В истия час, Неделни Беседи 14.07.1918 г., София

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"В човешкия живот има три основни елемента, които никога не се меняват – три главни принципа, върху които се гради неговият настоящ живот. Те са прокарани в граматиката, логиката и математиката. Например, първо, когато учат децата изреченията, казват, че изреченията имат подлог, сказуемо и връзка. Може да има и определения, допълнения и т.н., но основата е в тия три думи, които дават мисъл. Ако бих запитал вас що е подлог, вие щяхте да кажете: „Думата, която означава предмета, за който се говори в изречението.“ – А сказуемо? – „Думата, която показва какво се разправя за предмета.“ Добре, ако един учител беше ви дал да разчлените граматически прочетения стих, да покажете кои са най-важните думи в него, всички щяха да се спрат върху думите Бог и Исус Христос. Но тук основната мисъл е Вечен живот, а Исус Христос е допълнение на тази мисъл. Бог и Исус Христос са двете начала, от които произтича Вечният живот, или двете опори, двата стълба, върху които се той крепи. Логически казано, Бог е голямата предсилка1, Исус Христос – малката предсилка, а Вечен живот – заключението. Да направим тази мисъл още по-ясна: думите Вечен живот подразбират разумното движение на душите; думата Бог – зародишите на Духа, условията, силите, законите в Природата, върху които се гради и крепи този величествен ред на нещата, а Исус Христос – разумното начало, което излиза от Единия Бог и което насочва и съхранява всички живи същества.

1) ”предсилка” (рус.) - „предпоставка, необходимо условие, (мат.) предикат”

"Сега да се обърнем към думата познание. В нашата писмена реч думите са съставени от известни знакове – буквите, с които те се пишат. За пример да вземем българската дума познаване: първо имаме две черти, спуснати от горе на долу; като им турите отгоре още една чертица, става буквата п. Искаме да направим о – пишем кръг и го туряме до п, става по. За буквата з вземаме двете половини на буквата о и ги туряме едната отгоре, другата – отдолу. За буквата н вземаме също отвесните черти на п и поставяме горната чертица в средата им. Трябва да напишем а: вземаме две линии, допрени горе, а през средата – съединени също с чертица. За буквата в вземаме права линия и до нея залепваме знака на з и т.н. Но онзи, който е образувал тия знаци, е имал известна мисъл вътре в себе си. Аз разсъждавам по аналогия за растенията, цветята по следния начин: цветето, когато расте, стои като чаша, отворена нагоре, докогато възприеме зародиша; щом го възприеме, почва да се обръща надолу и най-сетне увисва – образува буквата п. И аз казвам: в познанието чашата е обърната към Бога – да ̀и налее нещо, и като го възприеме, иска да опита в себе си какво е – създава опита. Или пък в органически смисъл подразбираме, че този цвят е вече завързал и че плодът трябва да узрее. Значи не може да имате познание, докато не заченете – инак вие ще бъдете празна душа, обърната нагоре. Когато душата се обърне надолу, ще кажем, че Господ е турил нещо във вас. Може този плод да падне преждевременно, но тогава той пак трябва да повтори процеса на развитието и узряването, защото без мъка няма сполука. О, нулата, казват, е нищо, но в математиката тя има сила да увеличава и да намалява по десет пъти, ако я сложим пред или зад една цифра. Ако например след 1 турим 0, получаваме число, десет пъти по-голямо, а ако я турим пред 1, получаваме десет пъти по-малко. Значи и нищото е нещо. Как може сега туй, което няма нищо в себе си, да увеличава и намалява нещата? В моите схващания в нищото съществуват времето и пространството като два елемента на нашето органическо развитие; в пространството действат Светлината и Топлината. Значи, когато турим нула зад п, това показва, че цветът има условие да се развива."

Условия на вечния живот, Неделни Беседи, 12.10.1914г., София

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

“Всеки ден носи в себе си условия за щастието, а не самото щастие; всеки ден носи в себе си условия за нещастието, а не самото нещастие. Всеки човек носи в себе си условия за разумността, а не самата разумност; всеки човек носи в себе си условия за доброто, а не самото добро. Като не знае тези неща, човек се намира в противоречие и казва: Чудно нещо, толкова години уча, и нищо не съм научил! – Как да не си научил нищо? Буквата "А" не си ли научил? Животът се отваря с буквата "А." Ако човек не знае буквата "А," вратата на къщата никога не би се отворила за него. Всеки човек, който е бременен с една светла идея, с едно благородно чувство и с една добра постъпка, представлява буквата "А." Буквата "А" се открива само на такъв човек. Тя не се открива на онзи, който не познава бременността. Ако човек не познава буквата "А", за познаване на другите букви въпрос не може да става. Буквите са свързани помежду си с голяма любов. Ако пренебрегнеш само една буква, всички други се застъпват за нея. Всички букви търсят своето право чрез учителите. Нека се опита ученикът или студентът да изпусне само една буква, да види, какво ще кажат учителите за него. Какво мнение ще имате за някого, завършил университет, ако вместо "любов" напише "юбов"? Всички ще кажат, че той не е културен.”

“Ще кажете, че това е блян. Ако е блян, няма да се постигне. Ако не е блян, ще се постигне. Вие живеете и ще бъдете свидетели на новите времена. Буквата "Б" в думата "блян" показва, че семето трябва да се посади в земята, да има светлина, топлина и влага, за да израсте. Щом има тези условия, блянът не е блян, той може да се реализира. Ако носиш в себе си един блян, без да го посадиш, без да го поставиш при условия да израсте, сам по себе си той е илюзорен. Ако една мисъл се посади в земята, при топлина, светлина и влага, непременно ще израсте, ще цъфне, ще върже и плод ще даде. Ето, българите постоянно мислеха за Добруджа, песни й пееха, и Добруджа дойде. С българите се случи нещо, което никога досега не беше се случвало. За пръв път те взеха своя земя без война. Статистиката показва, че в продължение на хиляда години българите са имали 150 войни. Те са войнствен народ. Българите никога не са очаквали да получат нещо без война. Ние поддържаме, че и без война може да се получи нещо, но малцина вярват в това. Българинът мисли, че за да получи нещо, трябва да се въоръжи от главата до краката и да се бие мъжки.”

“Нека буквата "А" бъде правило за вас, да знаете, как да говорите на вашия ум.

Нека буквата "О" бъде правило за вас, да знаете, как да говорите на вашето сърце.

Нека буквата "И" бъде правило за вас, да знаете, как да говорите на вашата воля.

И така, с буквата "А" ще знаете, как да товарите и разтоварвате ума си.

С буквата "О" ще знаете, как да създавате благоприятни условия за сърцето си.

С буквата "И" ще знаете, как да постигнете целта, към която волята ви се стреми.”

В Божественото училище, Съборни Беседи 22.09.1940 г., София

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Значи, граматиката сама по себе си не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта. Човешкият дух е създал тази граматика. Всяка реч трябва да се изкаже по един или друг начин; думите трябва да се нареждат по един начин; а между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната аз разбирам граматика, в която речта е свободна да се изрази с каквито си иска думи и наредени съвсем свободно по дух. И друга една граматика, тя е на буквата, там в строг ред вървят думите, като войници вървят една след друга последователно и по определен ред. Но този ред не е във всичките народи еднакъв. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, има случаи където глаголът се туря на края. А в немски език, след като изкажеш едно дълго предложение [предложение – (рус.) изречение], тогава ще туриш глагола най-накрая. Питам: защо българската граматика е турила глагола отпред, а немската – накрая? Разбира се и там има изключения. Ще кажете: „Така е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на другия език е свойствено да се туря глагола накрая? (– Защото едните най-първо мислят и после действат, а другите първо действат, че после мислят.) Значи българите най-първо действат, а после мислят, а германците първо мислят, а после действат. Всички съгласни ли сте с това? (Фактически германците повече действат, отколкото българите.) Но германците са били философски народ, те после, по примера на англичаните, взели туй направление и се отказали от философията и може би за в бъдеще пак ще се измени граматиката им.

Забележете друго: в английската граматика има един навик, стремеж да съкратяват думите, когато германците разширяват думите. Питам: англичаните и германците, които са от една и съща раса, защо това различие? Това с все въпроси, които можем да си зададем, ние няма да ги решим сега.

Има и други въпроси. Знаете ли коя дума се е появила най-първо в човешката реч? Има ли някой, който да е чел нещо? (– Според науката най-първо се явили съюзите или подражателните звуци.) Тъй, сега научните изследвания показват, че когато човек почне да заболява, най-първо той загубва съществителните имена, туй показва, че те са от по-нов произход; след туй той изгубва прилагателните, после глаголите и остават само съюзите. И когато човекът почне да заздравява, пак по същия начин се възвръщат думите по реда си. Когато човек не може да употреби съществителните, употребява глаголите, например вместо секира, казва: „това, което сече“ и др. И действително, първата реч на човека е била едносложна, отпосле е станала двусложна. (Кой е първия слог, който е бил произнесен?) Той е като първата дума, съдържал е всичкия смисъл на живота в себе си."

Възпитателната сила на страданието, МОК 02.11.1924 г., София

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всяка една дума трябва да разбирате. „М" винаги показва слизане надолу, „м" е съгласна буква, която, дето и да се намери, показва тя едно положение, че ти трябва да възприемеш. Думата „мисля", това е един начин на възприемане. После думата „милостив", това значи сърцето ви да е готово да възприема. Не само в български език, но и във всички европейски езици буквата „м" значи навсякъде възприемане, защото тази буква върви по един геометрически начин на възприемане. И нейното произношение показва същото.

Буквата „м" има пречупване. В буквата „м" се пречупват пластовете, а гдето се пречупват пластовете, там ще намерите вода. Ако няма тези пречупвания на пластовете, не могат да намерят вода. Ако пластовете се пречупват, тогава може да се намери вода.

„Веселие и радост“;ООК, „Ако говоря“, 05.12.1934 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Думата “истина” в български език е съставена от шест букви. Първата буква “И” означава начало на нещата, начало на някаква работа. За да започне човек една работа, това показва, че в ума му се е родила някаква мисъл. Буквата “С”, знак на луната, означава промени. Буквата “Т” означава препятствия, мъчнотии в живота. След буквата “Т” иде пак буквата “И”, която отваря път за ново начало, за нова работа. Човек не може да излезе от мъчнотиите и препятствията в живота си, докато не постави Божественото начало – второто начало в живота си – над човешкото. Сричката “ти” в думата “истина” означава второто лице на човека. Следователно, щом второто лице дойде във вашия живот, работите ви веднага се нареждат. Най-силната сричка в думата “истина” е сричката “ти”. Ние казваме често: Ти работиш за някого. За кого работи човек? За своя жив идеал. Без този идеал животът му няма смисъл.

Сега, като говоря за буквите, имам пред вид тяхното съдържание и смисъл. Ако ги изучавате, вие ще се домогнете до специална наука, която заслужава внимание. Знаковете на буквите са взети от египетските йероглифи. Някои от тях са така необходими, както сенките, с които художникът си служи. Въпреки това, всеки народ иска да се освободи от някои букви на своята азбука, като излишни. Българите, за пример, са правели ред опити да се освободят от ъ, ь, [е-двойно], но и до днес още не са ги изхвърлили. Не е лесно да се реши, кои букви трябва да останат и кои да се изхвърлят. Обаче, в решаването на този въпрос, човек прави ред умствени упражнения, които допринасят за развитието на неговия ум.

Следователно, една картина е добра, когато сенките, които художникът е поставил, отговарят на тия, които съществуват в природата. Същото се отнася и до буквите в азбуката на различните езици. Освен външен израз, всяка буква има и вътрешен израз, т.е. вътрешен смисъл. И слънцето, което виждаме отвън, е отражение на друго едно, вътрешно слънце, което същества и в човека. Ако не може да възприеме топлината на вътрешното слънце, човек се оплаква от вътрешен студ. Той чувства, че е изгубил нещо съществено – изгубил е вътрешната топлина на живота. Лиши ли се от вътрешната топлина на живота, човек се чувства самотен, изолиран от света. Той се движи между хората, но не ги познава. Натъква се на доброто в живота, но никъде не го вижда. Като се почувства изолиран от всички, човек започва да мисли за себе си, че е някакво божество, от никого неразбран. Той очаква хората да му се кланят и се чуди, защо никой не му обръща внимание.

Благоприятният час, МОК 19.12.1926 г., София

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Сега, какво се крие в това житно зърно? То е емблема на Живота. И ако вземем българската буква ж, с която начева думата, тя напълно съответства на житното зърно: долу – две крачета, корени; горе – две клончета. Когато го посеем, то ни показва накъде трябва да се стремим. Житното зърно ни казва, че трябва да се стремим към Оногози, от Когото сме излезли – към Бога; че за да се стремим към Бога, трябва да се разклоним, да пуснем клончета, да зацъфтим, да вържем храна за света, т.е. „да помагате и да се жертвате за своите ближни, както аз правя.“ И затуй казва Христос на друго място: „Аз съм жив хляб, който съм слязъл от Небето.“ И хлябът от какво става? – От житното зърно."

Житното зърно, Неделни Беседи 23.03.1914 г., София

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Думата „Господ“ в първоначалния език е употребена в множествено число и е означавала господари. Първият принцип „Учител“ има отношение към човешкия ум и воля, а вторият принцип „Господ“ има отношение към човешкото сърце и душа.

Имайте предвид, че в това, върху което ще ви говоря, всяка дума има особен смисъл. Когато употребявам известна дума, аз търся нейните вибрации, защото думите се определят тъй, както се определят слънчевите лъчи. Не може да произведете известен цвят, ако не произведете вибрациите, които му съответстват.

Учител и Господ - НБ,държана на 15 юни 1919 г.

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Първата буква на думата „живот“ на славянски език представя елипса, с два диаметъра. Елипсата в живота не е нищо друго, освен яйце, което може да се пукне и да излезе от него пиле. Щом яйцето се пукне, от него излиза животът.

Животът е съставен от няколко елемента, които отговарят на буквите, от които се състои тази дума:

Ж — означава пропукване на яйцето и излизане на пилето.

Буквата И означава посока на движение на самия живот.

Буквата В означава деление на кръга с един от неговите диаметри.

Буквата О означава условия, които се крият в Божествения живот.

Двата диаметъра на този живот се крият в буквата Т.

Като изучавате елементите на думата „живот“ ще видите, че буквите, които образуват думите, не са произволно съставени. Те се основават на вътрешни закони на Битието. Който разбира вътрешния смисъл на азбуката, той пише съзнателно. За него всяка буква е жива. Като погледне буквата И, той вижда теченията в живота. Той вижда, как едни течения слизат, а други се качват. Обаче, който не разбира вътрешния смисъл на буквите, той е в положението на ученик от първо отделение, на когото учителят преподава нещо по дескриптивна геометрия. Той гледа, чува, но нищо не разбира."

Първата буква ООК 06.03.1929 г., София

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Аз считам един човек, който няма търпение, нему му липсва едно качество, устойчивост, твърдост в характера.

Човек без търпение, характерът му няма основа, няма на какво да се обосновава.

Твърдостта на човека представя едно от моралните качества. Твърдостта е задна стража на Божествения свят.

За Бога казваме, че Той е дълготърпелив. Бог, Който вижда всичките недостатъци на хората, Той взема само в съображение от тия недостатъци да изкара някаква добродетел.

Ти си нетърпелив. В какво седи нетърпението ти? Само в една малка частица – „не“.

И в английски е „no“.

Във френски с колко букви се различава? /Две./

Нетърпението има два елемента.

Едното нетърпение от жените, другото нетърпение иде от мъжете. От „Н“ е на жените, от „Е“ на български е на мъжете.

Жената прави мостове, „Н“ на български. Където и да е жената, прави мостове да мине.

„Е“, това е мъжът, който обича да заповядва. „Е“ е закон на разширение. Но мъжът, като се ожени, иска жена му да се подчинява.

Жената, за да направи едно примирие, трябва да направи един мост. Кой е този мост? То е човешкото благоразумие. Там, дето има благоразумие, противоречията в живота се уреждат лесно, дето няма благоразумие, противоречия има.

Следователно, жената се явила в света, за да направи един мост, да внесе благоразумието в човека, да го научи как да бъде търпелив.

Жената създала най-голямото главоболие на мъжа, „не“ на мъжа.

Мъжът и жената сега са разделени.

Под думата „мъж“, тя е една санскритска дума, ние разбираме едно същество, което трябва да мисли.

Но има един мъж на нетърпението, има и една жена на нетърпението.

Тия мъж и жена се карат целия ден и се разправят.

Единият иска да гради мостове, няма материал, не може да прави мостове.

Другият иска да се разшири, но няма място, няма кому да заповядва.

Жената няма материал да направи мостове. Един мост да направиш в себе си, да се примириш.

Колко е мъчно хората да се примирят. Казвам: Примири се. – Не може. Той е нетърпелив.

Казвам: Примирете се.

Трябва да примириш два бряга на реката.

Тия брегове няма какво да примириш, искаш да се примириш, ще направиш един мост от единия бряг до другия.

Понеже водата ги разделя, искат да се приближат.

Казват: „Те се скарали.“ Как се скарали? Те никога не са се виждали, водата ги разделя.

Двама братя се карат, понеже вода минала между тях."

Търпение , МОК, 4 август 1939 г., Молитвения връх

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Когато употребявам известна дума, аз търся нейните вибрации,

защото думите се определят тъй, както се определят слънчевите лъчи.

Не може да произведете известен цвят, ако не произведете вибрациите, които му съответстват.

Следователно, като се говори за добродетел, например,

трябва да произведете вибрации, съответни на добродетелта,

и тогава ще разберете съответния смисъл на тази дума.

Само така ще имате една обективна, реална истина, или истина, която се изявява в живота.

В света има и неизявени истини."

"Човек не трябва да бъде само любезен към хората,

но всяка негова дума трябва да бъде пълна със съдържание.

Никога не казвайте празни думи."

Учител и Господ, Неделни Беседи, 15 юни 1919 г.

Редактирано от lokator

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Често съвременните хора сами си създават лоши мисли. Виждаме някой човек, който се стреми към Бога, но се съмняваме в чистотата на неговите подбуди и казваме: "Причините, които го карат да се стреми към Бога, не са религиозни, не са благородни подбуди, а някой дявол е влязъл в него." Ние постъпваме като някой евреин. Днес всички обвиняват евреите, но думата евреин не е лоша, тя съдържа дълбок смисъл. Всеки, който носи кръст, който страда, той е евреин. Защо страда? - Защото не е научил дълбокия смисъл на тази дума. Тогава някои ще ме попитат: "Ами какво означава думата българин?" Някои филолози изкарват, че тази дума е произлязла от думата "булгур", но произхождението и не е от там. Тогава аз ще попитам: "Ами булгур, откъде е произлязла?" В първоначалния език всяка дума е имала точно определено значение. Всички съвременни езици са преводи от един стар Божествен език, който е и първоначалният. От него имаме три езици, които са първите преводи: китайски, еврейски и санскритски. Китайците пишат отгоре надолу, той е първият превод. Евреите пишат от дясно към ляво, а на санскритски език се пише от ляво към дясно, т.е. от изток към запад. Така и ние пишем. Китайският език е положителен, а другите два и са пасивни; и от тях се образували останалите езици. Турската дума "иш" означава първоначалното същество, което работи. Евреите имат „йод“-ът, а другите, както французите, „двойно ю“. Турците казват: "иш - бу", то значи, че трябва да слушаме онова същество, което работи вътре в нас. Ние знаем този корен и казваме: "шия", т.е. работя нещо. Това значи: Този, Който ме е изпратил първоначално на земята, научи ме да работя."

Разделено царство, Неделни Беседи, 08.12.1918 г., София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

“Като четем Библията на английски, думата благост е преведена с думата „добро", която не е толкова изразителна.

Думите, с които си служим днес, трябва да претърпят известно видоизменение.

Има думи, които човек не може да произнесе, както трябва – ларинксът не е дошъл още до пълното си развитие.

За да се произнесе една дума правилно, трябва да се спазят известен брой трептения.

На всеки език има думи с няколко значения.

Например, думата „хайдук" на български има две значения. Тя е добра дума по съдържание, а лоша по значение. Сричката „хай" означава високо положение, а „дук – дуче" означава заповедник. Всъщност, думата „хайдук" не крие нищо лошо в себе си. Не само думите, но и буквите в езика имат различно влияние върху човека. Например, буквата „р" е груба, волева буква. Тя трябва да се употребява от човек с мек характер. Грубият човек не трябва да си служи с нея. Преди стотици години думата „ргеvеnt" на английски означавала: Господи, застави ме да направя нещо. Днес има точно обратно значение: Застави ме да не направя това нещо.

И тъй, за да произведе ефект, всяка дума трябва да се произнесе на място, да се предаде нейното съдържание.

Иначе, тя губи съдържанието си. Има динамични думи, както експлозивите. Туриш ли един експлозив някъде, той непременно ще произведе известен ефект. Който си служи с експлозиви, той знае точно тяхната експлозивна сила. На същото основание, той трябва да знае силата на думите, с които си служи. Има експлозиви, които, употребени в малко количество, са безопасни, но в голямо количество причиняват нещастия. Същото се отнася и до думите.

Всяка дума, употребена на място, е безвредна; ако не се употреби на място, причинява нещастие.

Думите се отразяват не само върху физичния, но и върху психичния живот на човека.

Ето защо, човек трябва да пази както тялото си, така и своята психика.”

“Един българин отишъл в Америка, без да знае една английска дума. Тоя му говори, оня му говори, нищо не разбира. Вслушвал се в думите, дано може поне да ги отдели една от друга, но и това не могъл. Казвал си: Ще науча ли някога английски? След шест месеца изведнъж почувствувал нещо особено – една вътрешна светлина го озарила. Той започнал да разбира езика, станал му вътрешно близък. От ден на ден му ставал все по-близък и разбран. Спиритистът ще каже, че някой дух е влязъл в него, да го учи. И това е възможно. Аз казвам, че англичанинът в него се е събудил. В българина е събудено българското, затова знае български език. В англичанина е обратно – българинът спи. В бъдеще, когато висшето съзнание в човека се пробуди, той ще знае всички езици; той ще бъде и българин, и французин, и англичанин. – Искам да уча френски. – Събуди французина в себе си. Докато той спи, нищо няма да научиш.

Аз често се спирам върху езиците и намирам голяма разлика между старите и новите езици.

Новите езици ни са по-близки. Там всяка дума има живот в себе си. Чрез тях, именно, работи Духът.

Това се отнася повече за думи, които отговарят на реалността. Друг е въпросът за отвлечените думи.

Търсиш значението им в речника, слушаш обяснения за тях и въпреки това, пак остават неразбрани.

Какво означават думите „субстанция", „есенция"? Как ще определите думата „добро" на български и „good" на английски? Тая дума не може да се определи точно, но се разбира вътрешно. Буквата „g", началната буква на „good" показва, че англичанинът е реалист. Той посял семето, да пусне коренчета, и казва: Първо корените, а после клоните. Двете букви „о" показват условията, при които семето се развива, за да поеме посоката нагоре – "d". В думата „добро" българинът започва с клоните. Той казва: Корените ще дойдат после. Той си служи със закона на пресаждането. Вземе едно калемче, резне кората на дръвчето, прилепи към него калемчето, засмоли го, превърже го добре и го оставя да се развива. Значи, в българина доброто е присадено, а в англичанина е посадено. Затова се казва, че англичанинът има дълбоки корени. Ако трябва да обещае нещо, той не бърза. Ще те гледа, ще мисли, ще съобразява и след това, или ще ти обещае, или няма да обещае. Обаче, даде ли някакво обещание, непременно ще го изпълни. Ти трябва да разчиташ на неговата дума.”

Истина и благост , Утринни Слова, 18.04.1937 г., София

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Думата съвършенство започва с буквата с, която означава процес на пълнене и празнене.

Положението на тази буква представлява Луната в процеса на пълненето й.

Думата пълнота започва с буквата п, която означава плод, който зрее.

Втората буква на същата дума е ъ. Тя означава бременност.

Като изучавате думите и буквите, от които те са съставени, ще видите, че всяка дума съдържа в себе си известни закони.

Това показва, че имената на хората, с които те си служат, имат дълбок смисъл и значение."

"И думите, с които човек си служи, имат цветове, които оказват известно влияние върху нервната система.

Някои думи оказват лошо влияние върху човека, и той започва да ферментира.

Като знаете това, не казвайте на човека, че е нетърпелив, нечист, неморален и т.н.

Ако видите, че някой е нетърпелив, създайте му такива условия, които да превърнат нетърпението в търпение.

Ако мъжът ви е нечист, дайте му възможност често да се къпе, да махне нечистотиите от себе си, да се облекчи състоянието му.

Ако мъжът или жената е нечиста, трябва да си помагат взаимно, да се чистят.

Изобщо, не си служете с думи, които съдържат отрицателната частица не.

Видите ли отрицателна проява някъде, притичайте се на помощ.

Ако си служите с отрицателни думи, за да изразите недостатъка на човека,

вие сами се свързвате с неговия недостатък."

"И тъй, пита ли ви някой в какво се заключава Новото учение, ще отговорите:

„Новото учение има за цел да превръща водата в добро вино, което никога не ферментира."

Какво означава думата вино?

Буквата в означава съединяване на човешката душа с Бога.

Буквата и означава слизане на човека към страдащите, за да им помогне, и после пак да възлезе към Бога.

Буквата н означава примиряване с противоречията в живота.

Буквата о означава използване на Божествените условия, които са вложени в човека."

Доброто вино, Неделни Беседи, 04.08.1918 г., София

Редактирано от lokator

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Сегашните хора не разбират Любовта нито по форма, нито по съдържание, нито по смисъл.

Да се разбере една дума по форма, по съдържание и по смисъл, това значи,

тя да произведе известно действие върху човешкия ум, сърце и воля.

Ако държите една ябълка в ръката си, вие ще имате частична представа за нея:

каква е големината и формата й, какъв е цветът й, дали расте в България или другаде.

Обаче, какъв вкус има ябълката, и каква е нейната сила, вие не знаете.

Има два вида ябълки: едните се раждат на Дървото за познаване на Доброто,

а други – на Дървото за познаване на злото.

Първите ще бъдат сладки или горчиви, а вторите – жестоки или милостиви.

От човека и от случая зависи кое от двете качества ще се прояви."

Двете заповеди, Неделни Беседи, 27.10.1918 г., София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"И тъй, каже ли ви някой една обидна дума, не я изговаряйте,

защото тя е написана с горчиво мастило, което може да ви отрови.

Турете тази дума далеч от себе си. Каже ли ви някой, че сте лош човек, не го слушайте.

Оставете тази дума вън от себе си. Кой човек е лош? –

Който отвън показва, че люби Бога, а отвътре люби себе си.

Буквата „Л" означава любов към Бога, а буквата „Ш"– любов към себе си.

Лошият човек е поставил Бога напред, постоянно говори за Него, а всичко върши за себе си.

Буквата „Ш" разваля всички работи. В какво седи лошавината на хората? – В тяхната лакомия."

Късият и дългият път,Съборни Беседи, 22.07.1938 г., Езерата

рънчарят взима кал, омесва я и от нея прави грънци. От каква кал ще направиш добро?

Да кажеш, че си направил добро, това е материален израз. Днес хората мислят материално.

Ще кажеш, че си направил добро на някого, но той не го разбира и цени.

Казваш, че слънцето изгрява и залязва, а всъщност, нито изгрява, нито залязва.

Като се върти земята около своята ос, създават се денят и нощта,

поради което привидно слънцето изгрява и залязва. Това се дължи на шашармата на земята.

Така казва турчинът. Буквата „ш“ показва, че дето има лъжа, тя всякога излиза на бял свят, не може да се скрие.

Ако кажеш една дума, в която има буквата „ш“, каквото си казал, ще излезе пред света."

Първата песен, Утринни Слова, 14.11.1937 г., София

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега ще ви говоря за думата мога.

Вие не съзнавате вашето положение, а трябва да се пробудите за благото на вашето щастие. То е около вас, но трябва да започнете правилно да работите. Трябва да поразпуснете струните на вашата цигулка. Вашето сърце е много сухо, трябва му малко влага. Без вода, знаете, не може да се чисти, вдига се прах.

...

Започнете с най-малкото – с думата мога. Дойде ви голяма скръб – кажете в себе си мога, страдате – мога, трудите се – мога. Кажете си: „Всичко мога чрез Христа!” Ако не разберете думата мога, не можете разбра и Христа. В Христовото учение винаги има думата мога. И когато Петър каза на Христа: „Да ти не бъде, Господи...”, Христос отговори с думата мога. Спрягайте глагола мога. Ако не можете да решите някой въпрос, казвайте мога. Господ ходи и казва: „Напълнете му стомната”, а който не казва мога, не му я напълват.

...

Сега, тук вие слушате всичко това, но светът ще ви разколебае. Обаче вие кажете: „Мога!” Ще вземете Псалм 119 и всеки ден ще учите наизуст една част от него с думата мога. За двадесет и два дена трябва да го научите.

...

Започнете да прилагате думата мога. Ако е за добро, тя е като ключ, но ако я употребявате за лошо, няма да ви послужи. Употребете я за повдигането на човечеството, за просвета на ума и сърцето, но не за лошо. За една година трябва да научите да разбирате думата мога. Частичката не, първата сричка от думата не мога, трябва да я сложите на опашката. Разтревожени ли сте, кажете: „Мога!”, за да се измени вашето настроение. А частичката не нека стои, оставете я на почивка.

Хигиена на човешката душа

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"В човешкия живот има три основни елемента, които никога не се меняват –

три главни принципа, върху които се гради неговият настоящ живот.

Те са прокарани в граматиката, логиката и математиката.

Например, първо, когато учат децата изреченията, казват, че изреченията имат подлог, сказуемо и връзка.

Може да има и определения, допълнения и т.н., но основата е в тия три думи, които дават мисъл.

Ако бих запитал вас що е подлог, вие щяхте да кажете: „Думата, която означава предмета, за който се говори в изречението.“ –

А сказуемо? – „Думата, която показва какво се разправя за предмета.“

Добре, ако един учител беше ви дал да разчлените граматически прочетения стих,

да покажете кои са най-важните думи в него, всички щяха да се спрат върху думите Бог и Исус Христос.

Но тук основната мисъл е Вечен живот, а Исус Христос е допълнение на тази мисъл.

Бог и Исус Христос са двете начала, от които произтича Вечният живот, или двете опори, двата стълба, върху които се той крепи.

Логически казано, Бог е голямата предсилка1, Исус Христос – малката предсилка, а Вечен живот – заключението.

Да направим тази мисъл още по-ясна:

думите Вечен живот подразбират разумното движение на душите;

думата Бог – зародишите на Духа, условията, силите, законите в Природата,

върху които се гради и крепи този величествен ред на нещата,

а Исус Христос – разумното начало, което излиза от Единия Бог и което насочва и съхранява всички живи същества."

1) ”предсилка” (рус.) - „предпоставка, необходимо условие, (мат.) предикат”

"Да се върнем на думата вечен. Тя се отнася за Духовния свят, подразбира в себе си материали, от които може да се съгради Безсмъртният живот.

Думата живот подразбира органическия живот в материята, който расте и се развива, и не може да бъде непрекъснат, вечен –

неговата форма може да се измени и това изменение наричаме смърт.

Представите обаче за смъртта са различни.

Да умре човек не значи ни най-малко, че той губи своето съзнание, но че може да изгуби онези условия, при които се проявява Животът.

Съзнанието може да остане тъй както, когато човек умре, остават неговите кости.

Съзнанието – то е духовният гръбнак на човека. Значи върху този гръбнак, както върху човешкия гръбнак,

е основана цялата нервна система и удовете, които функционират заедно с другите чувства и способности.

Когато дойдем до Бога, Той е върховната сила или необходимата среда, в която човек е потопен духовно."

"Сега да се обърнем към думата познание.

В нашата писмена реч думите са съставени от известни знакове – буквите, с които те се пишат.

За пример да вземем българската дума познаване:

първо имаме две черти, спуснати от горе на долу; като им турите отгоре още една чертица, става буквата п.

Искаме да направим о – пишем кръг и го туряме до п, става по.

За буквата з вземаме двете половини на буквата о и ги туряме едната отгоре, другата – отдолу.

За буквата н вземаме също отвесните черти на п и поставяме горната чертица в средата им.

Трябва да напишем а: вземаме две линии, допрени горе, а през средата – съединени също с чертица.

За буквата в вземаме права линия и до нея залепваме знака на з и т.н.

Но онзи, който е образувал тия знаци, е имал известна мисъл вътре в себе си.

Аз разсъждавам по аналогия за растенията, цветята по следния начин: цветето, когато расте, стои като чаша, отворена нагоре,

докогато възприеме зародиша; щом го възприеме, почва да се обръща надолу и най-сетне увисва – образува буквата п.

И аз казвам: в познанието чашата е обърната към Бога – да ̀и налее нещо, и като го възприеме, иска да опита в себе си какво е – създава опита.

Или пък в органически смисъл подразбираме, че този цвят е вече завързал и че плодът трябва да узрее.

Значи не може да имате познание, докато не заченете – инак вие ще бъдете празна душа, обърната нагоре.

Когато душата се обърне надолу, ще кажем, че Господ е турил нещо във вас.

Може този плод да падне преждевременно, но тогава той пак трябва да повтори процеса на развитието и узряването, защото без мъка няма сполука.

О, нулата, казват, е нищо, но в математиката тя има сила да увеличава и да намалява по десет пъти, ако я сложим пред или зад една цифра.

Ако например след 1 турим 0, получаваме число, десет пъти по-голямо, а ако я турим пред 1, получаваме десет пъти по-малко.

Значи и нищото е нещо. Как може сега туй, което няма нищо в себе си, да увеличава и намалява нещата?

В моите схващания в нищото съществуват времето и пространството като два елемента на нашето органическо развитие;

в пространството действат Светлината и Топлината.

Значи, когато турим нула зад п, това показва, че цветът има условие да се развива."

Условия на вечния живот, Неделни Беседи, 12.10.1914 г., София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Какви са понятията на съвременните хора за тялото? Много хора гледат на тялото като на автомат, като на механизъм, а не като на нещо разумно. Питам: Как е възможно разумен човек да живее в нещо неразумно? Може ли живият човек да живее между мъртвите? Това са въпроси за размишление, които ще ви доведат до някои елементарни, основни мисли в живота. След това анализирайте в себе си колко от вашите мисли са живи и колко - мъртви. Мъртви или смъртни хора наричаме ония, в които отсъства духовният елемент.

Думата смърт в българския език започва с буквата С;

във френски - с буквата М;

в латински - също с буквата М;

в английския -с буквата D;

в еврейския - с буквата М;

в гръцкия - с буквата Θ.

Значи, думата смърт в различните езици започва с различни букви: С, М, D, Θ.

Как ще се примирим с тази дума, която започва с толкова различни букви?

Те имат почти едно и също съдържание.

Буквата М, като се обърне означава, че смъртта се явява като резултат на материалния живот. Смъртта не е нищо друго освен прекъсване на връзката между живите частици на тялото. Следователно, прекъсне ли се връзката между Бога и човека, настава духовна смърт, която е по-страшна от физическата.

Англичанинът казва: „Дето няма равновесие, там има смърт." Това означава буквата d, с която те пишат думата смърт.

Българинът пък казва: „Всяко нещо, което не свети от само себе си, ражда смърт."

Първата буква в думата смърт е С, която причинява всички вреди в света. Тя е стъргало, нож."

Три вида служене, ООК, 23.12.1925 г., София

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"И взе го жена, та го скри". Христос употребява думата жена не в този смисъл, както обикновените хора я разбират. Думата жена на български се пише с четири букви. Първата буква ж е съставена от два полукръга, свързани с два диаметъра, перпендикулярни един на друг. Полукръговете представляват двата свята – Духовния и Божествения, свързани помежду си с помощта на двата диаметра, които не са нищо друго, освен Божествената жена или дева, която слиза отгоре. Тя иде на земята, да научи хората как да месят хляб. Тя носи необходимите елементи на Живота. В Писанието е казано, че Духът трябва да слезе върху човека, да го просвети и научи на всичко. Според Христа, Духът не е нищо друго, освен разумната жена, която знае да меси. Тя е свързана с Божията Любов. Като дойде в дома на човека и намери брашно, тя го туря в нощвите и го замесва. Житото се превръща в брашно чрез страдания, т.е. чрез воденицата на живота. Воденицата, заедно с воденичният камък, приготвя материята за образуване на бъдещите човешки тела. Понеже човек ще възкръсне чрез своето тяло, затова то се приготвя в Божествената воденица на страданията. В този смисъл думите воденица и страдание са синоними. Като страдате, не плачете, но си кажете: "Днес моята воденица мели брашно."

Защо идат страданията? За да има брашно за месене на хляб. Когато разумната жена слезе в дома ви, тя ще потърси брашно, квас, нощви, да ви омеси хляб. Като приготвя квас за хляба, тя туря в него малко вода. Какво нещо е водата? Тя символизира Живота на земята. Значи, страданията приготвят материал за месене; квасът е Божественото семе, а водата – условие за неговото покълване и растене. Така трябва да се омеси всеки човек, да стане християнин в пълния смисъл на думата. Който няма воденица за мелене на брашното си, не може да си меси хляб. За да имате брашно, първо трябва да имате жито. Житото представлява Божествената душа, за която малцина имат ясна представа. Външната дреха на Божествената душа е разумната жена, която меси хляба."

Скритият квас -Неделна беседа

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest devashaktika

"Вземете, запример, една дума, може да е обидна, майката често казва на детето си „нашето магаренце“. Тъй го казва, че като го слушаш, не се обиждаш. Какво има да се обиждаш? Защо думата „магаре“ или „магаренце“ да е обидна? Кое (е) в думата „магаре“, което обижда човека? Има нещо, което дразни. На турски е „ешек“. Къде е лошавината в думата „ешек“? И тя има нещо, с което дразни. „Шек“ е материално, дума, която раздрусва, „шек“ е в думата, което дразни. Произвежда едно раздрусване. Има думи, които са груби сами по себе си. В български къде е лошото в думата „магаре“? Коя буква е, която понижава „магаре“? „Ма“, грешката не е в „ма“. Като дойдеш до Г-то, то е интригантът, започва то да пошепва. Като дойде А-то, то е проводник. Като дойде Р-то, то е шепотник. И-то като дойде, даде посока. Кажеш: „Тази работа не е хубава.“ Първата сричка „ма“, А-то като дойде, то е натоварено. Р-то е, което дразни. Та казвам: В туй отношение думата „магаре“, онзи, който турил думата, турил една гама немузикална, гама на дисонанс. Г-то не на място, А-то и Р-то не са турени право. За бъдеще трябва да се яви друг композитор, да даде друго положително музикално съдържание на думата „магаре“. Майката като казва „магаренце“, го изменя. Ако каже „магарище“, вече се усилва, Щ-то е съвсем неправилно. Запример, колко хиляди години ще минат, докато се измени думата „магаре“ у българите? Да се измени тази дума, да стане приятна. Запример, цяла една реч може да държиш за думата „магаре“. Запример, ако един оратор държи една реч, всичко върви много добре, но ако каже една дума не на място, тя може да развали всичката реч. Една дума може да развали всичко. Колко човек трябва да бъде внимателен в съдържанието. Сега вие изтърпявате тази дума, ние правим един опит извън класа с нея. Че на другите хора съм казал. Искам да ви покажа как трябва да отличавате някои думи, да ги държите на разстояние, да видите каква динамическа сила имат. Думи има, които трябва да ги отбиете, да се пазите от тях. Или ако сте умен, да можете в себе си да смекчите една дума. Да може да смекчавате думите. Да кажем думата „магаре“, може да я прекръстите, може да кажете „магумер“. Ако им кажете така, ще ли се обидят хората? Кажеш: „Той е един магумер.“ Или ако го прекръстите „магороз“, или „розмагор“. Като дойдеш, кажеш някому „розмагор“. Щом кажеш „розмагор“, значението се изменя. Друг род движение даваме.

Аз искам да ви наведа на закона на мисълта. Понеже думите са реални. Известни мисли трябва да се изразят, колко човек трябва да бъде внимателен с другите. Англичаните се мъчат да употребят („донки“), магаре. Немците казват „данке“, което значи „благодаря“, „их данке“. На английски („донки“), „их данке“, на немски значи „аз благодаря“, значи английското магаре, на немски е „благодаря“.

Но в природата има известни влияния. Всеки един звук, всяка една дума трябва да има само едно значение. Първоначално всичките думи имат само едно значение в съзнанието. Всяка правилна дума има едно значение. Човек трябва да се учи. Всяка правилна дума произнесена, тя оказва известно влияние върху мускулната система. Микроскопическо е туй влияние. Но много пъти като се употреби думата, ще остане известни отенъци върху лицето на човека. Запример, ако произнесеш думата „скръб“, скръбта влияе, неверието, скръбта ще оставят известни отенъци на лицето на човека. Даже ако си радостен и кажеш думата „скръб“, като я кажеш, ще останат известни черти на лицето. Или ако произнесеш думата „радост“, и тя ще остави известни отенъци върху лицето. Та казвам: Оттам иде влиянието. Някой казва: „Как може да си помогнем?“ Ти започни да си казваш така: „Аз съм добър.“ Какво се подразбира под думата „даровит“? „Даровит“ има двойно значение. Някои думи са двузначущи. Думата „дар“ е двузначуща. В разните народи тия слогове като са минавали, тази дума минала през много съзнания, обрали са тая дума и тези съзнания са дали разни отенъци, изменили са характерните черти на думата. На български „дар“ значи да даваш, на турски значи „тясно“, „стеснение“. Защо този слог у българите значи „да даваш“, а турчинът казва: „Много широко не давай, по-малко давай, да не осиромашееш.“ Ако вземем думата „дари“. Значи две думи, „да“ и „ри“. Сега едната съгласна буква Р означава нещо, което си хванал, И-то, което иде подир Р-то показва, че туй, което си придобил, то ще се изплъзне от твоите ръце. Винаги слогът „РИ“ показва, че ти ще придобиеш нещо, запример, „ридая“ или „ритъм“, или „рикая“, показват, че ти си хванал нещо в твоята ръка, но И-то показва, че туй, което си хванал, ще го изгубиш. Вземете в думата „учение“. Ч-то в първия случай показва, че ти приемаш нещата. Е-то показва, че туй, което приемаш, трябва да има условие. Учението е полезно, когато има растене. Онова, което човекът е научил, то трябва да расте в него."

"Думата „сиромах“ е неразбрана на български. Кажеш „сир“, думата „сър“ значи учен господин на английски. „Мах“ значи голям човек, силен човек. Много хубава дума е „сиромах“. „Сиромах“ значи учен, велик човек, пък българите разбират да няма пет пари в джоба. На този, сиромаха, главата му е пълна, сърцето му е пълно, всичко е пълно. Този човек е сиромах отвън, нищо няма, но отвътре има всичко."

"Казвам сега: Идваме до думите. Известни думи трябва да имат съдържание. Ти като говориш за търпението, веднага вземеш една поза като една канара, която седи с хиляди години изпъчена на височината, гордо гледа. То е търпението. Един човек, който не може да представи търпението като една планина, като една скала, която с хиляди години седи и гледа, и чака, той не разбира търпението. А пък когато говорите за силата, ако ти нямаш предвид земята, която с милиони години се върти около себе си и в пространството, и ни най-малко не се спряла, показва сила, движи се около слънцето. И слънцето се движи милиони години, каква грамадна е тази сила. Силата ще си представиш като нещо, което постоянно действува. Ако така не си представиш силата, нямаш понятие за силата. Казваш: „Аз искам да бъда силен човек.“ Но ти трябва да поставиш нещата в движение."

Из Търпение, 10 лекция на Младежкия окултен клас,

държана от Учителя на 16 декември 1938 г., петък, 5 ч. с.

София – Изгрев.

Редактирано от devashaktika

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Не е безразлично, какво име носи човекът, или животното.

Мислите ли, че имената на вълка, на змията не отговарят на техните прояви?

Ако един мирен и тих по характер човек произнася в продължение на един месец,

по няколко пъти на ден, думата „змия”, непременно ще почувства вибрациите на змията.

Сегашните хора често говорят за дявола, за дяволски работи и, без да подозират, възприемат неговите вибрации. Хората мислят повече за дявола, отколкото за Бога."

Бог е говорил, Неделни Беседи, 09.11.1919 г., София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Има учени хора, добри теоретици, които минават за добри математици и химици, но нито един опит не могат да направят. Някой химик знае свойствата на елементите, знае законите, на които се подчиняват, но не е правил опити, няма опитност. Някой минава за учен, играе си с думите, но, ако го накарате да тури всяка дума на мястото й, според силата, която съдържа, не може.

 

Думите крият в себе си динамическа сила. Една дума може да произведе цяла реакция;
една дума може да запали един килограм барут; една дума може да превърне известно количество желязо в злато. – Възможно ли е това? – Възможно е. В това, именно, се заключава изкуството на човека, да работи с думите, като с определени величини и сили. Който знае да работи с тях, той лесно превръща, желязото в злато; който не знае, седи, гледа и се оплаква от неблагоприятните условия, от противоречията в живота."


За храна, Неделни Беседи, 22.06.1930 г., София

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×