Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Лъчезарна

Мисли от Учителя за думите и буквите

Recommended Posts

"В думата „любов“ на български език,

първата буква „Л“ означава стремеж нагоре,

а после слизане надолу – търсене на пътя.

Буквата „Б“ означава път на растене на посятото семе.

Буквата „О“ представлява ограда на посятото семе.

Значи, всяко посято семе се огражда.

В любовта се явява една мъчнотия, която трябва да се преодолее. Любовта започва със стремеж към онзи, когото обичате. Сърцето на онзи, който обича, винаги трепти. Той започва да се страхува, което показва, че страхът идва заедно с любовта. Когато любовта посети човека, той става страхлив като заек. Това е закон. Който казва, че не се страхува, той никога не се е влюбвал. Щом не се страхува, той не е човек. За да стане човек, трябва да се влюби.

Казано е в Писанието: „Начало на Божията Мъдрост е страхът“. Мъдростта е начало на благочестието. Аз не говоря за страх, който помрачава съзнанието, но за страх, който води към намиране пътя на Божията Мъдрост и знание. Когато влезе в областта на любовта, човек става страхлив, недоволен от себе си, че е направил някаква грешка, заради която ще го уволнят от служба. Страхът е естествено последствие на любовта.

Като ученици, правили ли сте опит да произнасяте думата „любов“ по 10, 20 или 30 пъти на ден и да видите, какъв резултат произвежда? Направете следния опит: в продължение на десет дни произнасяйте думата любов по един път на ден, в един от най-силните моменти: на обяд в 12 ч., или вечер в 12 ч. Който иска, той може да произнася думата и в някой слаб момент. Има два слаби момента: сутрин и вечер. Те представляват отражение на силните моменти. Като направите този опит, можете да произнасяте думата любов още десет дни, по десет пъти на ден. Когато произнасяте тази дума, вие ще преживеете ред противоречия. Произнасянето на думата може да бъде мислено, гласно, или като я почувствувате. При трите случая ще имате три различни резултата.

Буквите в думата „любов“ ще ги произнасяте според мекотата и твърдостта на техните звукове.

Звукът „Л“ е мек;

звукът „Ю“ представлява отвор;

звукът „Б“ затваря нещата;

звукът „О“ е също отвор.

Значи, думата любов има два отвора. Има нещо страшно в тази дума.

Страшното се крие в буквата „В“. При изговаряне на буквата „В“, зъбите опират на долната устна. Това показва, че онзи, който не разбира любовта, туря човека, когото обича, на устните си, между зъбите и го ухапва. – Какво показва това? – Това показва, че във всяка дума има динамическа сила, която се проявява по един, или по друг начин. Ако не се прояви по естествен път, тя ще произведе обратни резултати."

Плащане и прощаване, Общ Окултен Клас, 23.05.1928 г., София

Редактирано от lokator

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Напишете на дъската думите „татко, баща, отец“ и мислете върху тях, да схванете вътрешния им смисъл, вътрешното им съдържание. Как мислите, едно и също ли е съдържанието на тези три думи?

***

Като мислите върху трите думи, вие ще се домогнете до нов начин на разсъждение.

Като се спирате върху буквите, с които се пише всяка една от дадените думи, вие ще разберете тяхното съдържание и смисъл.

За пример, думата „татко“ започва с буквата „Т“, която е знак на противоречие, на препятствие на физическия свят. Тази буква се проявява само в материалния, във физическия свят.

Думата „баща“ започва с буквата „Б“. Някои пророци наричат Бога свой Баща. Като казват за себе си, че са говорили с Баща си, те имат предвид Бога. Буквата „Б“ представлява духовния свят. Тя е семе, посадено в земята и дава първа издънка, първа проява на живота. Животът пък се изявява чрез духовния свят. Където има живот, там има дух, там е духовното.

Думата „Отец“ започва с буквата „О“мярка на всички неща. Когато иска да създаде една вселена, Бог начертава един кръг, т.е. определя границите на тази вселена. Буквата „О“ съдържа възможностите, до които човешкото съзнание може да достигне.

Значи, от трите дадени думи, първите две започват със съгласни букви, а третата – с гласна.

От началните букви на тези думи се образува думата „тоб“, която означава същество, което граби.

Може да се образува и думата „бот“, която на български значи бодене, шиене с игла, а на английски означава „двама“.

Значи, двама души могат да направят нещо. Ето защо, за да ушие нещо, човек непременно трябва да има бод, игла, шило.

Без шило, без игла и най-опитният шивач не може да ушие.

И тъй, като разглеждате буквите, от които са съставени думите, вие ще се домогнете до вътрешното съдържание на думите, а също и до техния смисъл. Всяка дума е съставена от букви, които се подчиняват на известни закони.

Можете ли да кажете, коя е първата дума, с която българският народ е започнал своето съществуване? Не можете.

Това знае само онзи, у когото висшето съзнание е пробудено. По употребата на едни или други думи, може да се каже, кой човек, къде живее – на физическия, в духовния или в Божествения свят.

Когато някой човек употребява думата „татко“, това подразбира, че той е живял на физическия свят и е заминал вече за другия свят. Дали този човек е бил на земята цар, княз, министър, това не е важно. От онзи свят погледнат, той е подобен на всички хора, които са на еднаква степен на развитие. В духовния свят, а още повече в Божествения, никакви титли не съществуват. Там съществуват други имена, за които хората нямат никаква представа. Не само хората, но и ангелите не знаят, какво съществува във висшите светове.

***

За да дойде до положение да изправи погрешките си, човек трябва да работи върху себе си, да мисли, да разсъждава право. Като разсъждава правилно, той ще има ясна представа за думите „татко, баща и отец“. Думата „татко“ подразбира онзи, който те е родил на земята. Думата „баща“ подразбира онзи, който те е родил в духовния свят."

Задна стража, Общ Окултен Клас, 20.06.1928 г., София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Днес всички спорове, недоразумения, заблуждения между хората се дължат на тяхното материалистично схващане за Бога.

Днес думата „Бог” се е обезсолила. Всъщност, тя е единствената мощна дума във всички езици, но хората са я изгубили и не могат да я намерят.

Тя е превод от истинската дума, от която почти нищо не е останало.

Че думата „Бог” е далечен превод от оригинала си, познаваме по нейното безсилие.

Всички употребяват думата „Бог”, но никой не чувства нейната сила.

Тази е причината, задето, въпреки изговарянето името на Бога, става нужда да изреждаме Неговите качества: Бог е любов, мъдрост, светлина, чистота, сила, живот и т. н.

Можеш ли, като изговориш и напишеш думата „Бог”, да получиш срещу нея всичко, каквото желаеш?

Обаче, достатъчно е да имате подписа на някой цар или крал, за да получите срещу него това, което желаете.

Ще кажете, че вярвате в Бога. Щом е така, напиши това на един лист и иди в някоя банка да получиш сумата, от която се нуждаеш.

Не само че нищо няма да получиш, но ще ти се смеят.

Може да се намери някой човек да ти даде някаква сума за твоята вяра, но тя ще бъде малка, няма да задоволи твоите нужди.

Ти вярваш в Бога, но заболяваш и не можеш да си помогнеш сам, търсиш помощ отвън.

Викаш един-двама лекари, но положението ти се влошава. Каква полза имаш от твоята вяра?"

На видело, Неделни Беседи, 04.05.1930 г., София

Редактирано от lokator

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като четем Библията на английски, думата благост е преведена с думата „добро", която не е толкова изразителна. Думите, с които си служим днес, трябва да претърпят известно видоизменение. Има думи, които човек не може да произнесе, както трябва – ларинксът не е дошъл още до пълното си развитие. За да се произнесе една дума правилно, трябва да се спазят известен брой трептения.

На всеки език има думи с няколко значения. Например, думата „хайдук" на български има две значения. Тя е добра дума по съдържание, а лоша по значение. Сричката „хай" означава високо положение, а „дук – дуче" означава заповедник. Всъщност, думата „хайдук" не крие нищо лошо в себе си. Не само думите, но и буквите в езика имат различно влияние върху човека. Например, буквата „р" е груба, волева буква. Тя трябва да се употребява от човек с мек характер. Грубият човек не трябва да си служи с нея.

Преди стотици години думата „ргеvеnt" на английски означавала: Господи, застави ме да направя нещо. Днес има точно обратно значение: Застави ме да не направя това нещо.

И тъй, за да произведе ефект, всяка дума трябва да се произнесе на място, да се предаде нейното съдържание.

Иначе, тя губи съдържанието си. Има динамични думи, както експлозивите. Туриш ли един експлозив някъде, той непременно ще произведе известен ефект. Който си служи с експлозиви, той знае точно тяхната експлозивна сила. На същото основание, той трябва да знае силата на думите, с които си служи. Има експлозиви, които, употребени в малко количество, са безопасни, но в голямо количество причиняват нещастия. Същото се отнася и до думите. Всяка дума, употребена на място, е безвредна; ако не се употреби на място, причинява нещастие. Думите се отразяват не само върху физичния, но и върху психичния живот на човека. Ето защо, човек трябва да пази както тялото си, така и своята психика.

***

Аз често се спирам върху езиците и намирам голяма разлика между старите и новите езици.

Новите езици ни са по-близки.

Там всяка дума има живот в себе си.

Чрез тях, именно, работи Духът.

Това се отнася повече за думи, които отговарят на реалността.

Друг е въпросът за отвлечените думи. Търсиш значението им в речника, слушаш обяснения за тях и въпреки това, пак остават неразбрани. Какво означават думите „субстанция", „есенция"?

Как ще определите думата „добро" на български и „good" на английски?

Тая дума не може да се определи точно, но се разбира вътрешно.

Буквата „g", началната буква на „good" показва, че англичанинът е реалист. Той посял семето, да пусне коренчета, и казва: Първо корените, а после клоните. Двете букви „о" показват условията, при които семето се развива, за да поеме посоката нагоре – "d".

В думата „добро" българинът започва с клоните. Той казва: Корените ще дойдат после. Той си служи със закона на пресаждането. Вземе едно калемче, резне кората на дръвчето, прилепи към него калемчето, засмоли го, превърже го добре и го оставя да се развива.

Значи, в българина доброто е присадено, а в англичанина е посадено. Затова се казва, че англичанинът има дълбоки корени. Ако трябва да обещае нещо, той не бърза. Ще те гледа, ще мисли, ще съобразява и след това, или ще ти обещае, или няма да обещае. Обаче, даде ли някакво обещание, непременно ще го изпълни. Ти трябва да разчиташ на неговата дума.

http://www.beinsadou...res.php?id=2301

Истина и благост

(Утринни Слова, 18.04.1937 Неделя, София)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Какво значи, да прилага човек любовта?

Някои мислят, че сладките думи са израз на любовта.

Не всякога сладките думи произтичат от любов.

Любовните думи имат съдържание, което може да се приложи още в момента.

Кажеш ли една дума в името на любовта, трябва да си готов да я приложиш.

Някой казва, че обича едного, но се страхува да направи нещо за него.

Любов, в която има страх, не е истинска. Единствената сила в света, която не познава страха, е любовта.

Когато любовта е вътре в човека, а страхът — отвън, той е в правия път на живота.

И обратно: ако страхът е вътре в него, а любовта — отвън, той се отклонява от правия път.

Този закон се отнася до всички хора: майки и бащи, проповедници и учители, управници и управляеми, господари и слуги и т.н.

Христос казва: “Аз и Отец едно сме.”

На друго място Христос казва: “Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз.”

И до днес хората продължават да се събират на малки и на големи групи, в общества и в организации,

но ако любовта не ги свързва, те ще се разпаднат. Всичко, каквото природата е създала, почива на закона на любовта.

Например, човешкият организъм представя грамадна държава, на която поданниците са обединени в името на любовта.

Тя е употребила милиони години, за да организира всички клетки в едно цяло, да вършат обща работа.

Който съзнава това и може да запази великата хармония, която съществува в неговия организъм,

той се радва на добро здраве и на щастлив живот.

Обаче, най-малкото нарушаване на тази хармония разколебава единството между клетките,

внася известна дисхармония в организма, и човек заболява.

Докато мисли, човек знае мястото на всяка дума и никога не петни езика си.

Щом езикът му е чист, и тялото му ще бъде здраво.

Внесе ли една нечиста дума в езика си, той петни мисълта си.

Щом мисълта му е опетнена, той внася отрова в организма си и след време заболява."

Аз и Отец сме едно, Неделни Беседи, 20.04.1930 г., София

Редактирано от lokator

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Кога се карат хората? Коя е причината за недоразуменията и несъгласията в човешкия живот? Ако проследите всички причини за спорове и недоразумения, ще видите, че те имат материален характер и произход. Никога духовна причина не може да предизвика недоразумения.

Думите, от които хората се обиждат, съдържат в себе си такива елементи, които предизвикват противоречия и недоразумения. Те събуждат гнева, честолюбието, гордостта, тщеславието на хората, вследствие на което развалят отношенията им.

Има думи, които обиждат, но има и такива, които радват човека.

За пример, ако кажете на някого, че е лицемер, подлизурко, той ще се обиди. Кажете ли му, че е добър, способен, гениален човек, ще се зарадва. И в единия, и в другия случай, вие сте засегнали нещо материално в човека.

Като знаете силата на думите, добре е при самовъзпитанието да си служите само с такива думи, които повдигат и облагородяват, както вас, така и ближните ви. Защо да не си служите с такива думи?

Има случаи, когато човек трябва да си послужи с някоя взривна дума, но не всякога. Само изключителни случаи диктуват на човека да извади някоя бомбастична дума от шишето и да я хвърли на точно определено място.

Обаче, във всички останали случаи човек трябва да държи отровните и избухливи думи в шишета, херметически затворени. Ако сте във военна зона, между неприятели, които постоянно ви обстрелват, ще си послужите с някоя бомба, да се защитите, но в мирно време бомбите са безпредметни."

Трите отношения / Първите отношения, Младежки Окултен Клас, 05.06.1931 г. София

"Първата задача на човека е да оформи нещата, да даде форма на своите мисли и чувства. След това трябва да вложи в тях съдържание. И най-после - да ги осмисли. И това не е достатъчно. След като мислите имат форма и съдържание, от голямо значение е начинът, по който се изнасят и произнасят.

Представете си, че сте написали думата “сила". Сама по себе си, тя има форма, съдържание и смисъл. Важно е, как ще я произнесете. Може така да я произнесете, че да не произведе никакъв ефект, а можете и така да я изговорите, че да разтърси небето и да произведе гръмотевици, светкавици и дъжд.

И след това може така да изговорите думите “сила жива", че дъждът и гръмотевиците да престанат, небето да се проясни, и слънцето да изгрее.

Значи, всяка дума има основен тон.

Попаднете ли в нейния тон, тя произвежда известен резултат.

Същевременно, думите в речта трябва да се нареждат по известен закон, че една дума да предизвиква друга. Това наричаме закон на асоциацията. Ако човек забрави някаква дума, по асоциация, той може да я възстанови в паметта си.

Този закон съществува и в музиката. Ако попадне в този закон, човек може да произвежда тоновете един след друг. Прекъсне ли връзката между тоновете или между думите, човек се намира под влиянието на обратния закон - закон на дисоциация или разединяване.

Стремете се към основния тон на нещата. Попаднете ли в основния тон, всичко върви добре. Каквато наука и да изучавате, намерете първо основния й тон."

Красивите линии / Линиите на красотата в природата, Младежки Окултен Клас, 26.06.1931 г., София

Редактирано от lokator

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Казват, че природата трябва да се победи.

Какво се разбира под „победа над природата“?

Да победиш своята низша природа е едно нещо.

Да победиш външната природа, това е друго нещо.

Всъщност, може ли човек да победи своята низша природа? Така само се говори.

Казваш, че можеш да бъдеш учен. И това е само твърдение. Учен си, но в какво отношение? Казва се „учен“, „неучен“.

Какво означава буквата “н“? Къде е силата в отрицателната частица „не“?

Казваш: Не обичам да правя зло. Силата е в частицата „не“.

В друг случай, по стечение на обстоятелствата, казваш: Ще направя зло.

Какво означава частицата „ще“? Каква част на речта е тя?

Добре е понякога, човек да изгуби смисъла на всички думи и да не се безпокои за нищо.

Частицата „ще“може да вземе мястото на отрицателната частица.

Казваш: Ще ти взема парите. Какъв знак ще турите на това изречение? Преведете го в геометрическа форма.

Буквата „щ“представя съчетание на три успоредни линии и на един прав ъгъл, обърнат с върха нагоре.

Трите успоредни линии представят три реки или три канала. Още много неща може да представя буквата „щ“. В случая, ъгълът показва, че ще боравите във физическия свят, в гъста материя, на която трябва да знаете законите.

Един химик отправя едно вещество нагоре в пространството. Това вещество няма съзнание. Вие правите усилия да го насочите нагоре.

„Ще“означава сили, с които, в случая, вие разполагате.

Буквата „щ“означава вътрешна активност. Кажете една миролюбива дума, която започва с буквата „щ“.

Тази буква съдържа в себе си скрити звуци и показва, че пътят е затворен. За да се отвори твоят път, ти трябва да бъдеш много умен.

Ако вратата ти е затворена, тя може да се отвори само при един случай. – Кога? – Когато кажеш истината.

Следователно, като дойдеш до буквата „щ“, ще мислиш.

Онези учени, които се занимавали с писмеността, те са разбирали звуковете в природата.

Ако разглеждате първите звукове, можете да създадете от тях едно математическо упражнение, а после да го преведете в геометрическа формула. Това значи, да го пренесеш в свят, проявен в гъстата материя. И материята има отношение към числата и формите. Първоначално, материята се проявила като единица, която после се раздвоила. Значи, материята, която изпълвала пространството, се диференцирала и видоизменила, като се образували две противоположни полушария. Така се образувало числото 2 – борба между две единици. За да се прекрати тази борба, явило се числото три, което показва, че силите в природата са взели известно направление. Значи, разумното в природата е взело надмощие и светът започнал да се създава.

***

Двама приятели разговарят. Единият се оплаква, че някъде го наругали, грубо се отнесли с него. Понеже бил силно засегнат, той предава на приятеля си случая така живо, като че сам ругае. Другият казал: Като са те ругали и мене ли трябва да ругаеш? Не можеш ли по-спокойно да разказваш?

Казвам: Иди при приятеля си, кажи му, че господарят ти е недоволен от тебе и те наругал малко. Ти искаш да предоставиш господаря си толкова живо, като че ли се намираш пред него. Никога не повтаряй едно и също нещо два пъти. Паднал си от едно дърво, не си спомняй повече за този случай. А ти, къде кого срещнеш, все за това приказваш. Ако искаш да ти е мирна главата, забрави, че някога си падал.

Загубил си хиляда лева, трябва ли да разказваш на всички? Че някой те обидил, трябва ли да повтаряш обидната дума? – Ама той ме нарече мазник! – Не повтаряй думата. Пази се от повторенията на нещата. Какво лошо има в думата „мазник“? Който обича да намазва нещата, той е мазник. Вие търсите в думите онова, което те не съдържат и се настройвате срещу хората. Кажи си: Направих една грешка и ме намазаха. Повече не искам да греша. Не искам втори път да ме намажат. Турям точка на това. Щом не греша, няма да ме намазват."

Отношения между мисли и чувства, МОК, 13.01.1933 г., София

Редактирано от lokator

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Радвайте се и веселете се, защото Бог работи днес в света.

Той взема участие и в индивидуалния живот на човека, и в семейния, и в обществения, и в политическия.

Той събаря, гради, произвежда преврати, отделя потребното от непотребното, овцете от козите.

Овцете служат на Божествения закон, а козите – на кесаря.

Овцете са символ на Любовта. Опитайте се да хванете една коза, да видите колко ще кряка.

Хората, които постоянно се оплакват от страдания и мъчнотии, и които постоянно роптаят,

са от категорията на козите. Овцете носят своите страдания без роптание.

Хората вземат вълната, млякото, месото им, и те не роптаят. Това са хората на Любовта.

Наистина, овцата символизира Любовта, но в това не подразбираме формата овца.

Хората не могат да отделят формата на нещата от тяхното съдържание и смисъл,

затова се чудят как е възможно глупавата овца да изразява Любовта.

Конят е символ на интелекта, но днес като кажат кон, разбират същество, което може да се язди.

Волът е символ на търпение и издръжливост.

В стария, първичен език, думата вол подразбира да желаеш и да можеш, а кон – да искаш.

Ако днес Адам дойде на земята и чуе с какви думи си служат хората,

какво съдържание и смисъл са вложили в тях, как са ги изменили,

той ще се учуди, ще ги остави и ще си отиде.

Какво ще кажете за свое оправдание?

Че така са ви учили, така са ви възпитавали.

Както и да се оправдавате, Адам вижда с какви криви преводи си служите.

Сегашните хора се нуждаят от правилен превод на нещата.

Щом го намерят, и науката, и философията, и знанието им ще се изменят.

Тогава и животът им ще се подобри деветдесет и девет на сто.

Правилното изговаряне на думите произвежда специфично въздействие върху човека.

Както лимонът събужда в човека усещане за кисело, така и всяка дума, правилно изговорена и разбрана,

произвежда съответно действие върху човека. Какво се крие в лимона, всички знаете.

Но ако изговоря пред вас думите Правда, Добродетел, Истина, вие ще свиете рамене.

Защо? Не знаете съдържанието им. Ако разбирахте тези думи,

изговарянето им би произвело върху вас такова действие,

каквото произвежда лимонът.

Който разбира съдържанието на думата Бог,

той ще стане добър, учен, богат, силен – ще придобие качествата на образа,

който се крие в тази дума. Затова се казва: "С какъвто дружиш, такъв ставаш."

Произнасяйте често тази дума в себе си, не само по форма.

Влезте в съдържанието и в смисъла й, за да произведе тя нужното действие върху вас.

Освободете се от човешкия образ на Бога, който сте си съставили, и Го поставете на мястото Му.

– “Защо страдаме?”

– Защото Бог е дошъл между хората и намества изкълчените им крака.

Ако Бог не работи, дяволът ще вземе Неговото място.

Той ще упои хората, ще притъпи сърцата им към болките и страданията на близките им.

Те ще живеят в блаженство за тялото, но душата им ще бъде поробена.

Затова е казано в Писанието: “Пазете се от онези, които душа погубват." "

Като чуха, Неделни Беседи, 17.11.1918 г., София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Природата работи със сложни формули, които са в постоянно движение.

За пример, една от формулите на природата е вложена в думата “истина",

която на български език се пише с шест букви.

В истината, на която първата буква е “И", са вложени две течения:

първото течение върви отгоре-надолу, а второто - отдолу-нагоре.

Значи, ако търсиш истината, първо ще слезеш, а после ще се качиш.

Втората буква е “С”- закон на месечината, т.е. закон на вечните промени.

Дойдеш ли до истината, трябва да бъдеш готов на всякакви промени.

Буквата “Т”е закон на противоречия.

Който търси истината, ще се натъква на големи противоречия,

но трябва да върви без спъване и колебания. Ако се спъва, да не се обезсърчава.

Буквата “Н”е закон за примиряване на противоречията.

Буквата “А”означава бременност.

Който търси истината, трябва да бъде бременен с някаква идея.

И тъй, истината е път, който води към освобождаване.

След като работи известно време да намери истината,

човек трябва да задържи нещо за себе си.

Като свърши училище, той трябва да задържи част от придобитите знания и за себе си.

Това означава буквата “А", с която свършва думата “истина".

Да бъдеш бременен с нещо, това значи, да се ползваш от богатството,

което бременността крие в себе си.

Истината освобождава човека и го прави разумен."

Няколко необходими неща / Три неща са потребни, Младежки Окултен Клас, 13.02.1931 г., София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Десет души да напишат по две думи и после да се образува от тях едно изречение или един период.

Мъдрост, Любов, Светлина, Живот, Майка, Девица, Първоизточник, Безкрайност са начало на Битието. Те съграждат човека. Истината и свободата дават простор. Любовта е в Бога. Ако за тези две думи се плащат две английски лири, то веднага ще излезете, понеже даром се пишат, затова сте така скръжави. Мъдростта може ли да се яви преди Любовта. Друг въпрос: Синът може ли да се яви преди майка си. Младостта може ли да се яви преди старостта. Или старостта може ли да се яви преди младостта. Светлината може ли да се яви преди живота. Мъдростта, Любовта, Първоизточникът, Безкрайността са все служби. Да любиш, то е служба, да си мъдър, то е служба. Любовта съществува ли сама по себе си. Срещали ли сте досега някъде Любовта. Любовта и Мъдростта са извън физическия свят. Ако срещнете Любовта, каква ще бъде тази любов. Аз бих желал да опитате Любовта, какво нещо е, като сте я срещнали. В човека се проявява Любовта, но той отчасти я проявява. Но как познавате Любовта в човека? Как познавате, че човек има любов? – Мъдростта и Любовта са атрибути на онзи, който твори. Той е, който създава. Защо нещата са наредени в този порядък, коя е причината? – Когато в природата вие намерите такъв надпис, на какво ще го отдадете? – Че много души са работили. Когато мнозина работят, какво има в работата им. Допуснете, че между тях има промеждутък 10 години от 100 години или от 1000 години. Всеки е направил по нещо. (Няма връзка). В речта какво място завземат глаголите. В живота на какво можем да уподобим глаголите? – Кога се явяват глаголите? Кога се явяват местоименията? В живота местоимения и глаголи има ли? – Ако някой ви запита така: Аз кой съм? – Какво ще му отговорите? – Коя е подбудителната причина на този въпрос? – Ако някой попита, ти знаеш ли аз кой съм? – Какво ще отговорите на този въпрос. Една загадка. Ако я разгадаеш, ще спечелиш. Но ако не можеш да я разгадаеш, същият закон е и в човешката мисъл. Когато много мислят, дават подтик за мислене. Тогава мисълта е разпокъсана. Или когато много чувства дават подтик за чувствуване, има един вътрешен закон, по който трябва да турим в ред и порядък. От много мисли и чувства, които имаш, трябва да знаеш кои да избереш и на кои да дадеш ход. Защото ако имате един овчар, с него ще говорите по-лесно, отколкото, ако имате един цар.Каква е разликата между един цар и един овчар. – Защо при царя човек се усеща стеснен, а при овчаря е свободен? – Или да ви представя друго яче въпроса: Защо, когато човек търговец има полица от 100 лева, не се безпокои, а когато има полица от 10 хиляди лева, става неспокоен. Защо не е така разположен? Защо при 200 хиляди, които има да дава, е неспокоен, а при стоте лева е спокоен? – Има различие. И кредиторът, който има да събира тази полица, той като вземе 100-те лева, казва си: Хабя си само времето, а като вземе 200 хиляди лева, той се усеща повече радостен. Радостта при стоте лева е малка. Обратното е за онзи, който има да дава и да взема. Първият е сериозен при 200 хиляди лева, а вторият е радостен като ги получи. Една полица тежи 5, 10 грама, а на нея пише 200 хиляди лева, понеже са живи левове, а те са книжни въображаеми и той се плаши от тях. Разбира се, ако са в гората, 200 хиляди лъвове, кой може да се справи с тях. Ако те пуснат между 200 хиляди лъва, какво бихте направили? Онзи, който има да взема, и онзи, който има да дава, като ги пуснат лъвовете, да му мисли онзи, който има да взема. Ако той беше един маг, онзи му казва: Ти ми дължиш 200 хиляди лева и той му каже: Заповядайте в пустинята, ще ти платя и пуща тези 200 хиляди лъва. Какво ще бъде положението на онзи, който има да взема? – Лъвовете са много ужасни. Българите имат да плащат данък, но като пуснат лъвовете.

Да се върнем към тез думи, които написаха 10-те души. Съществуват много загадки в природата и трябва да се разбират законите. Който от вас е графолог, защо започнаха писането на думите с думата мъдрост, а не с някоя друга дума? – Мъдрецът се отличава с едно качество. Той започва със самопожертвуванието. Той жертвува, мъдър е, понеже жертвува всичкото свое време. Младия си живот, той е иждивил. Първата буква М показва закона на самопожертвуванието. Българинът казва – Мъдрост, славянинът казва – Мъдрост. На немски мъдрец значи Вайзе, а на френски саж. Ж – означава човек. Човекът е закон на движение. Господ е закон на самовладане. (Една котка се движи в салона). Какво казва тази котка? – Няма ли нещо за ядене? – Българинът има два вида д., нагоре и надолу. 1932-01-29-05_fig1.png – е което преодолява мъчнотиите. Р държи нещата в ръката си. О – това е, което дава условие. С-то – мъдростта има много страни. Мъдростта няма едно лице. m – ш обърнато надолу, означава, че каквито лъжи има в света, мъдростта ги обръща надолу. Ако устои добре, ако не устои, не устоява. Ь, ер малък, прилича на бемол или на числото 6. Ь и числото 6 на български се пишат еднакво. Това е закон на промените. Мъдростта постоянно не седи на едно място. Малкият ер показва. Законът на промените не се спира на едно място. Сега може да се приложи кои са качествата на един мъдрец.

Може ли да ми кажете едно от качествата на неразбраната любов. По какво се отличава разбраната и неразбраната любов? – Ако четете в Битието, там се определя Любовта. Българите често казват: Някои жени казват Лююю! – Слушали ли сте тази дума, какво искат да кажат? – Това, което остава от думата Любов, е Бог. Това значи един човек, който иска да се покаже. Любов значи всеки човек иска да се покаже, че е нещо. В думата Любов първата буква е най-силна. Това е един велик стремеж. Както е в думата любов, означава стремеж. А обърната надолу е противоречие. Онзи, който пише любов, казва, значи да бъдеш в съгласие с Битието, с разумността в природата. Първата буква това означава. Буквата Л означава законът на единството. Без закона на противоречие. Ю е сложна буква, съставена е от I, съставена и с точка и о. Тази буква и с точка означава първата причина с която човек трябва да бъде в единство. А буквата О означава, че любовта носи в себе си един зародиш, който трябва да се развие. Този зародиш е излязъл от Първата Причина.

"Съзнателни и несъзнателни движения"

11 година

16 лекция на 1 мл.ок.клас

29.I.1932 год. петък, 5 ч.с.

Изгрев, София.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като се говори за четирите качества на човека, вие казвате, че сте слаби, че нищо не можете да направите. Наистина, слаби сте, но не сте по-слаби от буквите. Отделно взета, всяка буква е слаба, особено когато е в безпорядък, разхвърляна. Обаче ако се постави на мястото си, в пълен ред и хармония, тя става силна. В това отношение задачата ви е да попаднете на мястото си, като буква от някоя азбука. Следователно човек трябва да заема четири положения: да попада на мястото си като буква на своето добро, като буква на своята разумност, като буква на своята сила и като буква на своето богатство. За новата година ви давам формулата Д.Р.С.Б., с която да решавате мъчнотиите си. Щом се намерите в затруднение, кажете си Д.Р.С.Б., за да изпъкне пред вас доброто, разумността, силата и богатството. Като имате този дар, вие не трябва да се оплаквате, че сте сиромаси.

Четирите положения, МОК, 9 януари 1931 г., София, Изгрев.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Първото нещо, което трябва да направим сутрин, когато станем, е да се спрем 10-15 минути и да видим какви мисли е вложил Господ в душата ни.

Аз съм избрал един ред от думи, които имат сила на живот в себе си. Вземете тези под категорията на Любовта; думите, конто изявяват Любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота.

Вземете думата "живот" - под нея влизат: мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в цялостта. Вибрациите на думата "цялост" на български са слаби; победата е по-силна, радостта е по-силна, но цялостта има най-дълбока мисъл. Под думата "цялост" влизат: здраве, покой, услужливост, благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост,

Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум.

В категорията "разум" влиэат: разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремление.

На български език няма дума "индивидуализиране", эначи душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат и следующите неща: лекуване, присъствие на духа, сила, младост и растене.

В растенето на живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление.

В Истината влизат следующите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра, вдъхновение, доброта, упование, Който иска да познае Истината, не може без тия помагала.

Сега, да вземем думата „вярност"; за да бъде човек верен, трябва да има съзвучие; тия са две думи, които следват една след друга. Влизат и други думи, които я обясняват: хубост, невинност , смирение, сладост. Остава още една категория, нея ще оставя.

Освен тия думи, може да намерите и други в българския език, с които може да правите известни упражнения. Защото, когато искате да изработите една черта, във вас трябва да имате една дума — тя ще бъде методът, начинът, оръдието, чрез което ще приложите силата и. Искате да бъдете мек и благ; първото нещо, което трябва да направите, е да бъдете нежен. Когато други хора са спрямо нас нежни, нежните хора са много пластични; нежността подразбира голяма пластичност на ума, душата и сърцето. Ако много прощаваш, туй показва, че си решен да бъдеш нежен. Трябва да знаем, че едно от качествата на Святия Дух е нежността. Писанието казва: „Не огорчавай Божествения Дух". Ние може да Го огорчаваме с много дребни работи тогава ще дойдат при нас духове на тоэи същия уровен, на който бяхме ние. Господ ще прати духове груби, приблизително като нас, и други по-напреднали; и последните, докато не ни приспособят да бъдем в съгласие с Божествения Свят Дух, няма да ни оставят. За да можем да придобием всички тия качества, тия неща да се вложат в нас, трябват хиляди години, една-две хиляди ще бъдат малко. Тия думи трябва не само да ги произнесем и да намерим тяхната сила, но и трябва да я внесем в себе си, да ни оживотвори. Затова, именно, процесът на развитието е медлен. И защото методът е бавен, затуй Господ праща Своя Дух да работи в нас.

04.08.1915 г. - протоколи от годишната среща на Веригата

С благодарност към сътрудниците в Работната среда на Уикипортала

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Какво разбирате под думата „клечка”? Според мене, клечка е това, което може да се огъва, без да се чупи. Това, което не може да се огъва, не е клечка. Под клечка не разбирайте кибритената. Следователно, като казвам, че вие сте кибритени клечки, имам предвид възможността на кибритената клечка да се запалва, да свети и сама да пали огъня. Думите „кибритена клечка” започват с буквата „К”, която е съставена от една права линия и две наклонени към нея. Двете наклонени към правата представят удар, който причинява запалване на клечката. Всяка проява на живота е удар — по-малък, или по-голям. Например, любовта е удар, омразата също е удар. Любовта бие господарите, а омразата — слугите. Вие говорите за любовта, но не я разбирате. Говорите за Христовата Любов, а се обиждате от най-малкото нещо. Това не е любов. Някой казал, че си лаком, и ти се обиждаш. В коя буква на тая дума се крие обидата? Буквата "Л" е добра. В нея има възлизане нагоре, към Бога. Буквата "А" означава бременност; тя е натоварена буква. Всяко нещо, което е натоварено, трябва да се разтовари. Омразата е натоварване на човека, а любовта — разтоварване. Кое е натоварено в човека? — Неговото сърце, неговият ум, неговата душа и неговият дух."

Любов и приравняване -

35. Утринно Слово от Учителя, държано на 19-ти септември, 1937 г. София — Изгрев.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Първата дума беше „Тръгни“.

Направете едно предложение от тази дума. Най-краткото предложение без никакви определения и допълнения, само една връзка. Всеки да си запише своето предложение. Четете ги високо. Някои писаха: Тръгни към Бога, към истината, по пътя, по стъпките на Учителя.

Е, може ли човек да тръгне към истината? Може ли човек да тръгне към Бога? Как мислите? Истината е нещо безпространствено, нали? А тръгването е нещо пространствено. Следователно, може ли да тръгнем към Истината във време и пространство? Може ли да тръгнем към Бога?

Като ученици на окултната наука, ще се научите да мислите точно и определено. Думите трябва да определят ни повече, ни по-малко. Към Любовта може ли да се тръгне? Турнете тогава: Тръгни там, дето има време и пространство. Сега сте в школата, ще мисли. Тръгни! Какво означава един глагол? – Действие. А движението какво означава? – Време. Времето към кой свят спада? – Материалния. А пространството? – Пак в същия. Нали само физическите тела заемат място? Значи, пространството е качество на физическия свят, на проявения свят, на формалния свят

Ее, какво означава думата Любов? Пространствена ли е тя или е безпространствена? В Любовта има ли време? – Няма. Начало има ли? – Няма. Ами че туй, което няма начало и край как ще го познаете? То е непознаваемо. Щом почнеш да чувствуваш, то е вече начало, то е един момент, който определя едно състояние. Между състояние и пространство има ли съотношение? Нали казвате: „Състоятелен човек“... Състояние, значи, състои се.

Втората дума – „хармония“.

Сега, изчислете някои думи, симфония и хармония, каква е разликата? Симфонията е резултат от хармонията. В окултната наука често такива думи са чужди, те имат съвсем друг смисъл. Когато вземете една дума, всякога ще видите нейния корен от какво произтича, как се е появил. И думата симфония, тази дума трябва строго да е определена, ако е като идея, тази идея трябва да бъде строго определена. Симфония е много неопределена. В един симфоничен оркестър, дето най-вещите цигулари свирят безпогрешно и добре изпълняват едно парче, звуковете на всички инструменти образуват една симфония. Коя е по-определена симфония или хармония? Симфония между два тона не може да има. Хармония може да има.

Господ – то е много неопределена дума. Обичам – вижте, там има смисъл. Може да обичаш кого? – Другите. Не, Господа може да обичаш. За да кажеш Господ, трябва по-напред обичта да предшествува и тогава може да имаш думата Господ. Произнесеш ли Господ без обич, то е все едно да четеш книга без светлина. За да произнесеш едно име или да тръгнеш, трябва да имаш един подтик в съзнанието.

Виж, обичта съдържа два елемента, тя показва, че туй семенце трябва да израсте; това е първият опит. „Ч“ показва, че туй семе трябва да израсте, не само да израсте, но и да цъфне; не само да цъфне, но и да победи всичките мъчнотии добре, да го не попари сланата. „А“ накрая показва, че трябва да даде онзи разумен резултат, от който ще се убедим, че това е обич. Всеки резултат, който може да ни убеди за своята реалност, без никакво противоречие показва, че ние сме в пътя на обичта.

Разбор на думи

8 лекция на I Мл. ок. клас

19.IV.1922 г.

сряда, 7–9 ч.в.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"От всинца ви се иска ред и порядък. За последствията, казвам ви, че не отговарям. Ще се научите, че духовният свят не е като земния. На земята може да се върши всичко, но на другия свят всичко трябва да е в изправност. За да не става спиране, ще се научите да зачитате душата и духа си. В беседата „Мъчението“ казах, че трябва да възприемем мъчението, защото то изразява човешкия живот, а животът трябва да го възприемем във всички негови форми.

Под „мъчение“ се разбира и добро, и лошо. Втора фаза за ученика е трудът. Трудът представлява растене, духовен живот. Тази дума започва с буквата „Т“. Окултистите от изток и запад турят на тази буква една увиснала змия, която показва пътя, по който се движи човешката душа. Тази буква представлява две велики движения в света: в материалния и в духовния свят. В съвременната философия тези две движения се определят с времето и пространството. Те са две идеи. Какво са всъщност пространството и времето, ние ги определяме по техните проявления. Пространството е място за великите светове, а времето определя най-малкото движение на живота. Мъчението е процес на слизане, а трудът – на възкачване. Ако схванете думата „труд“ като изтощаване, значи не сте схванали смисъла ѝ. Следователно всеки от вас трябва да схваща идейно труда като движение нагоре, т.е. като движение в духовния свят, движение нагоре в пространството, а то значи разширение. Аз искам да освободя умовете ви само за известна степен, а не и напълно от илюзиите. Няма да ви отнема всички илюзии, защото животът ви без тях няма да има смисъл.

...Змията, която е поставена горе върху двете величини – пространство и време – показва, че нашият живот ще се осмисли само тогава, когато разберем смисъла на истинския труд. Да допуснем, че се намирате в някоя планинска местност и пред вас тече бистра река, и вие отивате към изворите на реката, и се спирате пред тях. Питам ви: Разбрахте ли тази река? Тези извори са образувани от дъждовната вода, част от която се изпарява, а друга част се просмуква от земята и като подпочвена вода образува изворите. Дъждовната вода пък е образувана от океанската, от морската, която чрез изпаряване отива в пространството. Аз правя една аналогия между живота, който се проявява у нас, и между тази река с нейните извори. Вие казвате: „Това сгъстяване, което става в земята, то е материалният свят.“ От океана, от който се е изпарила една част вода и във вид на пари се е качила нагоре, после тези пари отново като вода слизат надолу в почвата, потъват и пак след това се изкачват. При това движение се образува буквата „Г“, която е начална буква на думата Господ. И когато кажете, че сте ходили до изворите на тази река, вие разбирате само половината на буквата „Г“, т.е. само това, което извира от земята, а другата половина не сте взели в съображение. Въпросът не е за реката. В едно изречение Христос казва: „Животът, който ще вложа във вас, ще бъде един постоянен извор в човешкото сърце.“ Вие не може да разберете труда, докато не разберете мъчението.

Първата фаза е мъчението – ще слезеш до дъното, дето са корените, оттам ще се поляризираш и в тебе ще се образува едно движение нагоре – ще отидеш към труда. Няма да разглеждам как ще се образува това движение. Вие сами ще размишлявате върху буквата „Т“. Когато посеете едно житно зрънце, кой му показва как да расте? Вие изисквате всичко да ви обясня, но това не се позволява. Нито Бог, нито природата обясняват всичко. Земледелецът трябва да разорава земята си, да я посее и след това природата започва своята работа."

Труд и мъчение, Извънредна Беседа, 04.03.1920 г.

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

За най-меките съгласни на кои се спряхте?"Х", "м","л","с".Как може да докажете, че известна буква е мека?(С оглед на това, какво съпротивление срещаме, когато я произнасяме)Вземете "м".Ма, мо, ми, му, -кои са по- меки?(Ми).И значи смекчава."М"-то ли смекчава"и"- то или обратно?Ако "М"- то смекчава, тогава:ам, ом, им, ум- им, тогава на кое придава някои качества?Някой път гласните придават, някой път съгласните.("И"- то смекчава"м"-то в два случая, но във втория случай"м"- то втвърдява малко "и" -то.)Ще обърнете внимание при съгласните, кои органи вземат участие?Вие трябва да изучавате съгласните по вътрешното напрежение.Къде е тази мекота?Нещо спира "м"-то."Х"- то е в ларингса.При "л"- то има едно препятствие, езикът взема участие,"с"-то го има при змиите.Един предпазителен знак.Гъските е те съскат, някои го вземат"ш".Не е "ш".Змията казва - има опасност.Тука има пропаст, ще паднеш."Ш" означава един знак от астралния свят."Л" той е човекът, който се е спрял някъде.Откъде е дошло на ум на някои животни да употребят знака му?"М " - то е символистична буква, взета от старите езици.Тя означава субстационалното състояние на материята и понеже е в потенциално състояние- тиха е."Мама"-туй от което сме направени.Туй, което ни е дало форма, и туй, което се проявява в нас, туй значи "мама"- нали се повтаря два пъти.Англичаните, които обичат да съкращават думите, казват само "ма".У българите употребяват"мо".При какви случаи?"Кажи му мо".

Какво означават съгласните?Аз ви зададох тази тема с цел да може да се употребяват гласните и съгласните букви като един метод за възпитание.Известно неразположение може да премахнете чрез гласните, а друго чрез съгласните.

"М"- то това е подпушване на известна енергия.Като кажете"м"- спирате известна енергия, а "а" -давате вече ход.Гласните, те отварят, а "м"- то-затваря, и тази енергия е под твой контрол.А при гласните, ти я пущаш да се проявява..Когато някой срещне някого, когото не очаква, веднага казва"а".

Да кажем, развивате вие някоя тема, не ви идат мисли.Станете, започнете с"а" тихо произнасяйте"о","и","у",произнасяйте тихо и някои меки букви, съединете тези слогове, и няма да мине дълго, все ще ви хрумне някоя малка идея.

Гласните и съгласните букви 26.01.1926.г.МОК "Време и сила"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"В българския език буквата а значи: аз, който съм съзнал, че Бог ме е изпратил на Земята да извърша Неговата Воля, трябва да я извърша, както Той желае. Това значи а-то – аз, човекът, който искам да служа на Бога по Любов. Туй е ученик! Ученик значи да слугуваш на Бога съзнателно, а съзнателно значи да знаеш да се учиш."

Правила за Окултната школа, Общ Окултен клас, 01.10.1922 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В думата "истина" кой е най-силният слог [слог – остар сричка]? Тук, както са поставили в български, след "и" идва "с" – това е форма на промените, които стават в живота. "С", това е Месецът. "И", това е начало на живота. "И" всякога подразбира, че в теб се е родила една мисъл. В българския език "и" има туй свойство, както в еврейския има "йод"-ът: то твори – начало на една работа. "Т" – препятствие в живота. Второто "и", след него – друго едно начало. Ще трябва да се справяте с мъчнотиите, които се създават от този звук "т-т-т-т". Къде е спънат езикът? Горе – активността. Тази, долната челюст у животните, като те хване, с горните зъби хапе. Съскането после ще дойде. Ако ти не можеш да победиш, непременно ще дойде едно вътрешно съскане. Само когато дойде "и": "ти" – кое лице е "ти"? Второ лице: ти, от тебе. Когато дойде "ти", второто лице, ти ще имаш победа. Ти не можеш да победиш, докато не дойде "и"-то, второто начало – то е Божественото вече. "Си" – "ти": значи какво ще стане тогава? "Си", "ти": тези, двата слога – а ситият човек е извършил вече някоя работа. Той е вече сит. Силният слог в думата "истина" е "ти" – то е слогът. "Ис-" – имате в "и"-то: в началото ще дойде една промяна. Но "т" вече ще даде една насока – туй, разумното, второто начало. Работиш за някого ти. "Ти" – живият идеал, за който човек може да живее.

 

Много от буквите на латинската азбука са заети от йероглифите. Някои от българските букви има и в еврейски - тъй, както са турени: [символ] – «алеф». Българите турят [символ] или [символ], англичаните казват "эч", немците – "хаш", българите имат за него [символ], обърнато в противоположен смисъл; и съдържанието като [символ] има едно значение, като [символ] – друго. Тук [символ] - като цвят цъфнал, а [символ] – завързал. Латинците са узрели сега. А славяните едва сега почват да цъфтят. Тези букви са обърнати. Един ден, с време, и в техния език ще се изменят буквите. Българите за пример искат да се освободят от своя "ъ", "ь", "[символ]","[символ]", но те останаха.

 

Изпитание. Духовна връзка и помагане, МОК, 19.12.1926 г.

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Много хора минават за духовни, но едно писмо не могат да напишат, както трябва: или някои букви ще изпуснат, или някои думи няма да поставят на място, или мисълта няма да предадат правилно. За да има сила мисълта, всяка дума трябва да бъде поставена на мястото си.

 

Думите придобиват динамическа сила, само когато минават през човешкия ум и човешкото сърце. Само при това положение думите носят живот в себе си. Иначе, те остават обикновени, безжизнени. Умът и сърцето трябва да се намират в естественото си положение, за да предават на думите своята мощ и сила."

 

Естествени прояви на Любовта, Утринни Слова, 14.04.1935 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човешкият език е цяла картечница. Кой от вас не е правил пакост с езика си? Не че иска. Децата по някой път боравят с пищов. Някой пищов или някой револвер, не го знае, бута, казва: „Чакай да ти кажа как се стреля“. Мисли, че е празен, погледнеш, убие. Колко хора има, които са така убити. Не че иска да ти направи пакост. Човек по някой път с езика си прави пакост. Не че иска, но завърти се езикът и като каже някоя дума, нарани човека. Колко са силни думите, че като рани някой човек, 5–10 години носи раната, не забравя, казва: „Той ме нарани така, че десет години носих раната на сърцето, не я забравих“. Нашият език не е организиран, нашият език е още меден, от мед е направен, не може да вземе правилно думите, не е мек.

Казвам: Любовта е една необходимост. Не е нещо, което може да се вземе отвън. Любовта не мяза на хляб, не е като хляба. Много пъти хората искат да произнесат Любовта, казват: „Аз ви обичам“. То е само понятие. 

Какво разбирате под думата „обичам“? Любовта се предава без говор, без нищо. Щом започнеш да говориш за Любовта, ти влизаш в друг свят. Защото говорът не може да представи Любовта. Като започнеш да говориш, разклащаш въздуха. Любовта обича онзи, тихия свят, дето трептенията са толкоз деликатни, че едва да се разклащат листата. Много тих трябва да бъде. Туй говорене, както ние сега говорим, то е цяла буря. Като говориш за Любовта, казваш: „Аз те обичам“, тази буря е толкоз силна, че тя ще разкъса всичките листа. След като излезнеш от тази буря, ти казваш: „Аман от любовта“. Това не е Любов. То е човешкият език. 

Любовта е друг свят. Законите на Любовта, това е песента на Бога, Неговите отношения, които има към човешките души. Това е Любовта: отношението на Бога към всички човешки души, които са излезли от Него.

 

 

С малкото , Утринни Слова, 4 януари 1942 г.

 
 
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вие трябва да изучавате всички съвременни науки, но трябва да знаете ролята на всяка една от тях. Изпеете ли една песен, кажете ли една дума, правете всичко това съзнателно! Това подразбира да знаете ролята на тоновете и думите, с които си служите. Често хората казват за нещо: Възможно е, допустимо е, мога да го направя и т. н. Изговаряте ли тези думи в техния общ смисъл, нищо няма да постигнете.

Искате ли, например, да направите думата „мога“ мощна, пред нея трябва да поставите личното местоимение „аз“; иначе, буквата „м“ в думата мога означава смърт. Това значи, че всичко можете да направите, но след като умрете. Казвам: Ако като поет, като художник или като музикант, вие не сте могли да направите нещо, докато сте живели на земята, та като умрете ли ще направите? Не се лъжете в това! Умрете ли, ще ви направят един паметник и нищо повече.

Обаче, кажете ли „аз мога“, вие ще опитате плодовете на вашия труд. Вие не трябва да умирате, че тогава да дойдат хората и да кажат: Бог да прости този човек. Поне едно благо ни остави! Ние благодарим за такива пожелания – Бог да ни прости! Чуете ли да казват хората за вас така, станете от гроба и кажете: Не желая да ми пожелавате това нещо, но елате да седнем всички заедно, да си поговорим, да ви дам едно угощение, и Бог да ни благослови, всички! Получите ли Божието благословение, вие всички ще си попеете и поговорите музикално.

И тъй, първото нещо, което трябва да имате предвид в български език, е да знаете значението на буквите. Например, буквата „и“ е свързана с ума; буквата „а“ – със сърцето, а буквата „е“ – с волята. Ако си служите с тия три звука при пеенето, вие ще можете да се лекувате с тях. Служете си с буквата „и“, но не я поставяйте в междуметието „их“. Когато имате голямо неразположение, и дойде някой при вас, изпейте звука „и“, а след това изговорете думата Истина.

Значи, всяка буква съдържа нещо тайно в себе си. Това показва, че тайните работи в нашия живот трябва да се проучват. 

 

Няма тайно, Неделни Беседи, 17 март 1927 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×