Jump to content
Порталът към съзнателен живот
ivail

Духът на Истината и Учителя

Recommended Posts

Здравейте,

В момент на самовглъбяване изведнъж ме озари една мисъл, която ще опиша по долу, и бих желал да чуя мнението на по-напредналите братя и сестри.

Йоан 15:1-26 "Когато дойде Защитникът(или Утешителят, четох различни версии), когото ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който идва от Отца, той ще свидетелства за мен."

Йоан 16:1-13 "Но когато дойде Духът на истината, той ще ви води към цялата истина, защото няма да говори от себе си, а ще говори това, което чува, и ще ви известява какво предстои да се случи."

Йоан 16:1-14 "Той ще ме прослави, защото ще ви известява това, което вземе от мен."

Някъде в края на 20-те години на миналия век, запитали Парамаханса Йогананда (който бил в Гърция в момента) има ли намерение да отвори установи школа-ашрам в България, той отговорил: "До тук съм аз, от другата старана работи Духът на Истината".

Та въпроса ми е:

Учителят ли е Духът на Истината, за когото Христос говори?

Преди да пусна тази тема доста разсъждавах, но все пак е добре да попитам :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...обръщаме поглед към Учителя. Той е строг. Мълчи – нищо не говори. Мина известно време и Той продума натъжено: “Той мисли, че тук е Петър Дънов. А Петър Дънов умря на деветнадесет години.” Учителят спря за миг, вдигна дясната Си ръка, посочи с показалеца към гърдите Си: “И оттогава тук живее Духът на Истината!”

Думите са изречени. Ние сме замрели. Тишина. Неземна тишина. Не се чува нищо. “Изгревът” е замрял. Чувам вечността как се откроява от Небитието. И как Вселената ни обхваща със своето могъщество на Духа Господен. ...онова Слово, което трябваше да бъде изречено от Великия Учител. Това Слово бе Духът на Истината, който бе в Него и бе дошъл часът и времето, когато този Дух на Истината трябваше да свидетелствува за Себе Си. ...

Урокът на Учителя е само за учениците на Школата. Защото Духът на Истината слиза от Словото на Великия Учител.

Изгревът на Бялото братство, под ред. на брат Вергилий Кръстев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...обръщаме поглед към Учителя. Той е строг. Мълчи – нищо не говори. Мина известно време и Той продума натъжено: “Той мисли, че тук е Петър Дънов. А Петър Дънов умря на деветнадесет години.” Учителят спря за миг, вдигна дясната Си ръка, посочи с показалеца към гърдите Си: “И оттогава тук живее Духът на Истината!”

Думите са изречени. Ние сме замрели. Тишина. Неземна тишина. Не се чува нищо. “Изгревът” е замрял. Чувам вечността как се откроява от Небитието. И как Вселената ни обхваща със своето могъщество на Духа Господен. ...онова Слово, което трябваше да бъде изречено от Великия Учител. Това Слово бе Духът на Истината, който бе в Него и бе дошъл часът и времето, когато този Дух на Истината трябваше да свидетелствува за Себе Си. ...

Урокът на Учителя е само за учениците на Школата. Защото Духът на Истината слиза от Словото на Великия Учител.

Изгревът на Бялото братство, под ред. на брат Вергилий Кръстев

Обзе ме чувство на радост, щастие и лекота...

Благодаря ти от сърце братко!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за този цитат :3d_041:. Относно това имам опитност която искам да споделя. Веднъж на една лекция докато слушах си помислих т.е. зададох си въпрос мислено- Кой е Учителя? Залата беше пълна с народ, но точно в този момент лекторът погледна и каза - Учителят е Духът на Истината и продължи, но думите бяха изречени с такава сила, че не умът ми, а душата ми осъзна Истината. От този момент нататък аз вече знам това с цялото си същество и видях как пътят пред мен се отвори... Незнам дали се изразявам правилно, но тези опитности не подлежат на обяснение и коментар при все че се опитваме да го направим. Знам само, че когато душата задава въпрос тя го прави по дълбок и съкровен начин и отговорът никога не закъснява. Пожелавам на всички приятели да получават дълбоки, съкровени отговори на въпросите които извират от дълбините на душата :).Благодаря :3d_041:

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Духът на Истината, Параклет, Утешител, Свят Дух - идейния план на Логоса, който се спуска върху апостолите в ден Петдесятница, след разпването на Иисус на кръста...

За апостолите това е Хриустовият бял гълъб, който слиза върху Иисус, когато Йоан (земният човек, подготвил пътищата за Небесния) му се отдава: "Той трябва да расте, а аз да намалявам".

Та, значи, радвам се, че ако аз ви кажа, че съм духа на истината, няма да ми повярвате.

Но вярвайте на словата на Иисус, който по-напред е отишъл да подготви обитаталища в дома на Отца си, понеже Духът се спуска върху ни, когато ние станем пригодни за тези обиталища.

Човек може да бъде само докоснат от Духа, но не и този, който спекулира с името му.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна съм с теб. Страшно е да се спекулира с това, относно този въпрос няма две мнения и спор.

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на всички, писали по темата. Ето и една опитност от мен. Преди 10-тина години, когато четях някаква беседа и си разсъждавах нещо на ум си мислих на кого служим с нашите мисли, действия. Прочетох нещо, някъде из беседите, уж случайно - Служим на Любовта, на Истината и на Светлината...

Много е важно това, което Елфче каза

Незнам дали се изразявам правилно, но тези опитности не подлежат на обяснение и коментар при все че се опитваме да го направим. Знам само, че когато душата задава въпрос тя го прави по дълбок и съкровен начин и отговорът никога не закъснява.

Има неща, които не могат да се опишат, обяснят, те трябва да се усетят, преживеят, осмислят-вътрешно.:3d_046:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така е Илиянка и въпреки всичко, когато си споделим един на друг някоя опитност смирено, не за наша слава, но за Слава Божия, тогава научаваме един от друг и се повдигаме взаимно като истинско тяло Христово между което пребъдва Христовият Дух. Благодаря ти :3d_043:

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, съгласна съм. Добре е да споделяме, различните ни опитности ни помагат и така обменяме опит. Учим се.:yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за този цитат :3d_041:. Относно това имам опитност която искам да споделя. Веднъж на една лекция докато слушах си помислих т.е. зададох си въпрос мислено- Кой е Учителя? Залата беше пълна с народ, но точно в този момент лекторът погледна и каза - Учителят е Духът на Истината и продължи, но думите бяха изречени с такава сила, че не умът ми, а душата ми осъзна Истината. От този момент нататък аз вече знам това с цялото си същество и видях как пътят пред мен се отвори... Незнам дали се изразявам правилно, но тези опитности не подлежат на обяснение и коментар при все че се опитваме да го направим. Знам само, че когато душата задава въпрос тя го прави по дълбок и съкровен начин и отговорът никога не закъснява. Пожелавам на всички приятели да получават дълбоки, съкровени отговори на въпросите които извират от дълбините на душата :).Благодаря :3d_041:

Матей 23 глава

8 Но вие недейте се нарича учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя.

10 Недейте се нарича нито наставници, защото Един е вашият Наставник, Христос.

Йоан 13:13

Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.

Редактирано от demi

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

......................

.....................

Та въпроса ми е:

Учителят ли е Духът на Истината, за когото Христос говори?

Преди да пусна тази тема доста разсъждавах, но все пак е добре да попитам :)

Йоан 14:17

Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото го не вижда нито го познава. Вие го познавате, защото той пребъдва във вас, и във вас ще бъде.

Йоан 15:26

А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, той ще свидетелствува за Мене.

Йоан 16:13

А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща.

Матей 26:18

Той каза: Идете в града при еди кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам пасхата с учениците Си.

Марк 14:14

И дето влезе, речете на стопанина на тая къща: Учителят казва: Где е приготвената за Мене приемна стая гдето ще ям пасхата с учениците Си?

Лука 22:11

и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?

Йоан 11:28

И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика. space.gif

http://biblia.duh-i-istina.net/

Редактирано от demi

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В специалната подготовка за това развитие участвува и онази индивидуалност, която около сто години преди нашето летоброене беше много оклеветена и за която - макар и в изопачена форма - се говори твърде подробно в еврейската литература: Йешу бен Пандира; Исус, синът на Пандира. От моите лекции, изнесени в Берн, мнозина от Вас знаят, какво точно е допринесъл този Йешу бен Пандира за Христовото Събитие, възпитавайки своите ученици, един от които, например, се явява като учител на автора, напи сал Евангелието на Матей. Йешу бен Пандира, една благородна личност от Ордена на есеите, предхожда Исус от Назарет само с едно столетие. Но докато Исус от Назарет е търсел близост с есеите, в лицето на Йешу бен Пандира ние имаме пред себе си един истински представител на есеите.

Кой беше всъщност Йешу бен Пандира?

Във физическото тяло на Йешу бен Пандира беше въплътен приемникът на онзи Бодисатва, който в своята последна земна инкарнация, точно на 29 години, се издигна до степента Буда. Всеки Бодисатва, който се издига до степента Буда, има свой приемник, свой последовател. Тази източна традиция е в пълно съответствие с окултните изследвания. А онзи Бодисатва, който тогава искаше да се включи в подготовката на Христовото Събитие, продължи да се инкарнира отново и отново. Едно от тези прераждания се пада в 20 век. В момента не е възможно да посочим по-точни данни за последното прераждане на този Бодисатва; ще загатнем само отделни подробности за начина, по който един такъв Бодисатва може да бъде разпознат в едно или друго от неговите прераждания.

Благодарение на един закон, който ще бъде разискван и доказан в следващите ми лекции, ние можем да посочим следната особеност, която е характерна за този Бодисатва: когато се преражда - а той непрекъснато се преражда в хода на столетията - действията от по-късните му години са твърде различни от това, което той върши по време на своята младост. В хода на живота му винаги настъпва един точно определен момент на внезапно и забележително преобразяване. Или направо казано: Хората виждат, как тук или там живее едно повече или по-малко надарено дете, у което изобщо не се забелязват някакви признаци, че то има да свърши нещо много важно за бъдещата еволюция на човечеството. Никой не разкрива с такава плахост в своята младост и в своите ранни детски години, кой е той всъщност - това установява окултното изследване -, както онзи, който трябва да се въплъти като един Бодисатва. Защото за един вече въплътен Бодисатва винаги настъпва един точно определен момент на пълно преобразяване.Когато една индивидуалност се въплъщава в миналите епохи, например Мойсей, това е нещо съвсем различно от случая с Христовата Индивидуалност, където другата индивидуалност, тази на Исус от Назарет, трябваше да напусне своите тела и да ги предостави на Христовата Индивидуалност. При Бодисатва ще бъде така, че също ще настъпи един вид „смяна", но все пак индивидуалността на „носителя" остава по някакъв начин съхранена; докато през миналите епохи - да си представим например патриарсите - въпросната индивидуалност, имаща за задача да достави нови сили за общочовешката еволюция, трябваше да се потопи в телата на „носителя" с такава сила, че съответният човек задължително изживяваше едно могъщо преобразяване на своята душа. Това преобразяване настъпва особено отчетливо между тридесетата и тридесет и третата година. И винаги става така, че никога не може да се знае предварително, т.е. преди да е настъпило въпросното преобразяване, дали именно това човешко тяло ще бъде завладяно от Бодисатва. Този факт никога не е ясен в младежките години на живота; ясният признак е именно този, че по-късните години съвсем не приличат на младежките години.

Този, който беше въплътен в Йешу бен Пандира и който от тогава насам постоянно се е въплъщавал, Бодисатва, който дойде след Гоутама Буда, се подготвя за своето Бодисатвическо въплъщение така, че да може - и тук окултното изследване отново съвпада с източното предание - да се издигне до степента Буда точно пет хиляди години след озарението на Гоутама Буда под дървото Боди. Тогава, три хиляди години след нашето време, онзи Бодисатва, поглеждайки назад към всичко, което е станало през новата епоха, и поглеждайки назад към Христовия Импулс и всичко, свързано с него, ще говори така, че от неговите устни ще звучи един говор, който фактически превръща в реалност онова, което описахме току-що; а именно, че от интелекта непосредствено ще бликат морални сили, морални подтици. Бъдещият Бодисатва ще бъде един вестител на доброто, и то направо чрез Словото, чрез Логоса, един Бодисатва, който ще посвети всичките си сили в служба на Христовия Импулс и ще говори на един такъв език, какъвто днес нито един човек не притежава, един толкова свещен език, че въпросният Бодисатва ще бъде наречен „Носител на Доброто". Тази негова особеност също няма да се прояви в младежките му години; обаче в своята 33 година той ще се прояви като съвсем нов човек, като такъв, който може да приеме в себе си една по-висша индивидуално ст. Еднократната инкарнация е едно събитие, което се отнася само за Христос Исус. На физическия план всички Бодисатви минават през поредица от инкарнации. И така, 3000 години след нашето време този Бодисатва ще отиде толкова далеч, че ще се превърне в Носител на Доброто, в Майтрейя-Буда, чието Слово ще бъде поставено в служба на Христовия Импулс, като се има предвид, че дотогава този Импулс ще е станал жизнена необходимост за достатъчно голям брой хора. Така изглежда днес перспективата за бъдещата еволюция на човечеството.

Христос като господар на Кармата,Рудолф Щайнер

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

УЧИТЕЛЯТ – ЗА СЕБЕ СИ, ЗА УЧЕНИКА, ЗА ШКОЛАТА

Тези идеи, които излагам в беседите и лекциите, вие сами можете да намерите. Но за всяка идея трябва да работите 25 000 години, за да я намерите. Да кажем, че в една беседа има десет идеи, тогава колко години ви трябват, за да намерите идеите, които са само в една беседа? А колко такива беседи има? Затова с тези беседи и лекции се съкратява извънредно много времето за вашето развитие.

За нас светът на Учителя е като космичните мъглявини, които астрономът изследва със своя телескоп в космичното пространство. Тези велики космични спирали, които се раждат във веригите на времето и отстоящи на милиарди и милиарди светлинни години, включвайки в своето създаване милиарди и милиарди светлинни години, са за нас притчи, чието тълкуване е в сферата на приказния свят на вечните загадки. Но от това не следва, че не трябва да мислим, да съзерцаваме в свещените часове на нашата душа тези незнайни и непознати засега за нас светове. Защото Вечният, който включва безкрайността, началото, раждането, младостта и края - старостта или смъртта, т.е. двата полюса на Битието, и който твори тези безконечни Вселени, ни зове през бездните на страданието и светлите върхове на радостта, към своята неизказана висока и вълшебна красота.

Учителят говори за себе си : „Идването на Великите Учители става за освобождението на света.

Когато се приближавам при хората, аз съм всякога чист. Когато направя нещо, тогава мисля, че зная. За мене само реалните идеи са идеи.

Господ, за когото ви говоря, е жив в цялата природа, Той я прониква и организира и действа във всички същества. Той говори във всяка душа, във всяко сърце.

Говоря ви за Него, с Когото съм всякога в общение - познавам гласа Му, държа Учението Му, върша волята Му и служа на Духа Му, а Радостта ми е в Неговото Живо Слово.

Не съм дошъл по свое желание. Пратен съм от Всемирния извор за въдворяване на Царството Божие на Земята.

Нямам никакви лични съображения. Искам да изпълня Всемирната Воля, както Вечният Разум е повелил.

Някога Върховното Същество говореше чрез Христа. Сега то говори чрез Мен. Затова против Учителя не може да се работи.

Ние носим едно Всемирно Учение и не можем да го сравним с нищо. То е Учение на живота, не на буквата; и не на сектантство, а Учение на Любовта, Мъдростта и Истината, което ще обнови целокупния живот.

Времето ще покаже какво е. Ние не спорим.

Идеите, които излагам в беседите и лекциите, са взети от универсума. Какво е говорил Христос и какво Аз, то е от един и същ източник. Не са два източника.

Дошъл съм, за да изявя Любовта, да я донеса на Земята. Това е моята мисия.

Аз ви показвам, къде е пътят на Светлината, която носи живот.

Всеки Учител се различава, носи един свещен огън от невидимия свят. Какъвто е огънят му, по това се отличава.

Всички онези, които ще дойдат, са определени. Онези, които идат в шестата раса, са определени.

Учителят като дойде на земята, носи нещо ново. Старите идеи не могат да отидат по-напред без един ключ. Учителят сега носи ключа. Иначе те не биха чакали идването на Учителя.

Учителят дава обяснения за възможностите на настоящето и разкрива бъдещето.

„Дойдох да науча хората да живеят в Любовта. Няма друг път. Всички ще дойдат."

„Много листа ще окапят, много черупки ще се смъкнат, докато душата достигне своето съвършенство."

„Когато хората вървят по този път, аз се радвам. Не ме радва, ако не вървят, не ме радват всички онези страдания, които ще минат.

Искам душите, над които работя, да преуспяват, че един ден да бъдат като написана книга, която да свидетелства, че съм постъпвал добре.

Трябва да дойде Учителят в света, за да даде нов образ на хората - да се научат да живеят правилно. Без ръководството на Учител, човек не може да влезе в духовния свят.

Като дойде Учителят и говори нещо на хората, то изглежда близко, познато, освобождаващо, леко, приятно, защото Учителят носи Първата Любов в себе си.

Той гледа на всички еднакво, защото Любовта има еднакво око за всички. Той знае, защо страдащият страда и защо радостният се радва. И Той може с две думи да освободи страдащия: „Приеми Любовта!"

Трябва да обичаш един човек, за да го подготвиш за пътя на Безсмъртието.

Учителят приема от Космичния Извор Любовта, тя преминава през Него и идва при ученика.

От никого нищо не съм взел. Само съм дал. Какво ли не съм давал? Съжалявал съм ги, връщал съм ги от смъртта, материалното положение съм им оправял, дълговете съм им плащал, а вземане не съм взел. Така разбирам аз Любовта и даването.

Аз ви говоря за Бога, за Вечния Извор на Любовта, затова няма да очаквате щастие от мене, а от Извора. Чрез това, което ви говоря, искам да ви заведа при Извора, при Реалността.

Човек, като не разбира Разумните планове, страда, защото е извън Реалността. А светът на Реалността е без скърби и страдания.

Сега се иска от човека да направи разумна връзка с Първата Причина. Тази връзка трябва да стане реалност в неговия живот.

Аз чувствам единството по следния начин: Като обичаш някого - Мене обичаш. Като поливаш едно цвете. Аз се радвам, понеже то се радва.

Нашата литература ще преведем на всички езици - ето как ще стане побратимяването.

Невидимият свят ще даде запалката, а материалът ще се даде от тия, които са в Школата.

Всичко, което се дава в беседите, не е само думите. В беседите има запеча-тани, скрити закони, които не могат да се предадат с думи. Много истини остават непреведени. Само който ги е преживял, може да ги възприеме.

Затова четенето на Писанията, беседите и лекциите трябва да става с разбиране и приложение на онова, за което е писано.

При четене трябва да се мисли и да се прилага.

Някои мои беседи са чисто хирургически. Чистят раните на хората, на които говоря. Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика, която е пред мене.

Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и за самовъзпитание.

Толкова методи, начини, форми и образи съм дал за възпитание на децата и на възрастните, на философите, на поетите и други.

По стила на беседите ще кажа: едно дете може да говори много логично, като заучи някои стихотворения. Да говори човек логично не е голямо изкуство. Има известни правила, които ще заучи. Нещата в Природата логически не се нареждат. Звездите не са наредени по величина в пространс-твото.

Образите, с които си служа в беседите, са извадени от Природата. Трябва мисленето, философията, животът и упражненията, всичко да напредва заедно, в хармония. Истините и упражненията, които съм ви дал, се дават за първи път на външния свят. Най-новото, което е сега в Природата, това превеждам. Преди две хиляди години беше друго. Казват: "Едно време Христос е казал това". Но Христос е казал също: „Сега не можете да разберете някои неща, а после ще ги разберете". Та сега има нови неща и след две хиляди години ще има още по-нови.

Който ще тълкува беседите, трябва да бъде майстор.

В беседите са скрити Истините, Аз ги скривам за бъдещата култура.

Като ви държа някой път известна лекция, зная, че вие ще можете да я разберете донякъде след двайсет години, но я говоря, защото така тя ще стане един капитал.

Тези идеи, които излагам в беседите и лекциите, вие сами можете да намерите. Но за всяка идея трябва да работите 25 000 години, за да я намерите. Да кажем, че в една беседа има десет идеи, тогава колко години ви трябват, за да намерите идеите, които са само в една беседа? А колко такива беседи има? Затова с тези беседи и лекции се съкратява извънредно много времето за вашето развитие.

В древността мнозина са чакали в школите, по двадесет години, за да им бъдат дадени две-три зрънца, изречения, за да работят върху тях.

Проучването на Словото трябва да се върши преди всичката друга работа. Време има, щом човек става сутрин рано. А ставането в ранните утринни часове е една необходимост за онзи, който иска да изучава словото, да медитира и да си създаде връзка с невидимия свят.

В беседите има разнообразие, каквото има в самата природа.

В това разнообразие има една вътрешна закономерност.

Аз съм излязъл от един свят, в който не са стъпили и не са го виждали. Привеждам от Природата, от самия оригинал.

Досега не съм ви говорил за Любовта. Говорил съм за причинния свят. Тази Школа върви по абсолютния път. Щом искате да вървите по един относителен път, вие се изключвате от Школата. И вън от Школата пак е школа. Всичко влиза във Всемирния План.

Ако искате да чуете това, което никъде не е писано, тогава елате при мен.

Аз никой път не повтарям нещата. Това, което съм казал, целия свят да ми дадете, не го повтарям.

Онова, което говорих 40 години, то вече изпълни света и от него той не може да се освободи. То не е Мое, то е Божествено. Един ден хората отвътре ще го възприемат.

Едно всемирно Учение, един Всемирен Пратеник, никога не си служат с реклами, с онези средства за пропаганда, с които си служат обикновените хора. Животът няма да се измени, както обикновено хората мислят - чрез налагане на

външни реформи. Нещата се променят отвътре навън. Новото ще се приложи отвътре.

Има невидими помагачи - работници, които взимат и разпространяват Словото, идеите, които ви говоря - разпространяват ги по въздуха, по етера. И те вече се носят навсякъде по света.

Словото, което Христос донесе, духовете после го разпространиха навсякъде. С вас заедно слушат беседите и други същества. Когато говоря беседите нямам предвид само вас, но и тези, които съвършено са се освободили. Тях ги няма тук на земята - те са свободни.

Учителят избира учениците си, призовавайки ги със своята Любов.

От какво зависи благоволението на Учителя към Ученика? То зависи от две неща:

1.

От добрата обхода на ученика към Учителя, от неговата Любов. Защото само Любовта може да му отвори вратите към Школата на Знанието, на Мъдростта.

2.

Ученикът да учи.

Добрата обхода е капитал, а ученикът разработва този капитал чрез учение. Учейки, той поддържа Любовта на Учителя към себе си.

В Любовта човек се ражда, в Мъдростта се облича, а в Истината има жилище, в което живее.

Много братя и сестри са отдадени напълно на уреждане на материалните си лични работи и не живеят идеен живот. Затова е необходимо създаването на мислова централа - да се не съобщава на всички, а само на някои. Всичко, което се говори, трябва да се проверява, за да има сила. Трябва да се говори само онова, което има приложение. Приложение се иска, за да се очакват и резултати.

Това учение трябва не само да се чете и знае, но да се прилага, да се подлага на опит. Едва тогава човек може да каже, че го познава.

Някои сестри и братя не прилагат. Аз даже някой път съжалявам, че почнах духовна работа в България.

Който иска да следва този път, трябва да има чистота, безкористие. Чистотата всички трябва да я придобият.

Трябват хора, които са готови да служат безкористно на Космичното Начало, а в Братството са само отделни лица.

А Учението може да се предаде само на онези, които са готови с Любов и безкористие да служат.

Отделните братя и сестри са 1 444 на брой. От тях има вече една част в Братството и друга още ще се попълни. И те ще дойдат непременно. Но не всички, които са в Братството са от тези 1 444.

Някои питат: „Какво трябва да правим?" Гледайте мен и правете каквото аз правя, опитайте го.

Аз съм за свободата - аз уча свободните. Посявам дръвчета - когато пораснат, ще видим какъв ще бъде плодът им.

Трябва да се остави всичко да върви по естествен път. Никой никого да не ограничава и да не насилва - да се оставят свободни. Грешките на другите не трябва да се критикуват и грешниците не трябва да се изпъждат, но да се изправят.

Аз сега подготвям учениците и ще дойде време, когато те ще бъдат запалени със свещения Огън на Любовта. И вече изгасване не ще има.

Но преди да дойде това време, ще има охкане. А щом почнат да дават плод, вече всичко е готово.

Аз съм се жертвал за вас и вие сега трябва да се отречете от себе си.

Когато едно време противниците гонеха богомилите, тогава богомилството беше в епоха на отлив и беше възможно гоненето на богомилите.

Сега е златният век на българския народ и ако изгубите и днешните условия, тогава те ще се пренесат в друг народ.

Истината не търси оправдание. Защо да се оправдава истината? Няма защо да бързаме. Вековете са пред нас, т.е. бъдещето е наше - времето работи за нас.

Във всички анали на природата няма случай, дето някой да е работил с Любов и да е изгубил нещо.

Всеки, който почне да се противи на Истината, ще пострада. Това учение искат да го загасят. Никога няма да го загасят. Казват, че това учение е ново. То е старо, и ново, то е винаги едно - това е Божествено учение. Тази светлина ще залее света, защото Тя е за цялото човечество, а не само за България. Това движение е организирано. И другите организации ще дойдат да му помагат, защото е Всемирно. Това, което носим в света е така необходимо, както светли-ната, въздуха, водата и хляба.

В това Учение и движение се разкрива предстоящият път на човечеството. Хората сега трябва да го опитат.

Ученикът трябва да знае, да слуша Учителя, да го разбира и да прилага това, което му говори. Това са четирите условия за Ученика. Заблуждение е да се мисли, че може и без Учител.

За да бъдете Ученик, трябва да отговаряте на няколко условия:

1.

Да обичате Учителя си, който ще ви въведе в Школата.

2.

Да обичате Мъдростта.

3.

Да обичате Истината, т.е. Духа Божи, който се влива в нас. Духът ще ви даде вътрешна светлина и ще ви изясни нещата. Духът говори на онзи, на когото Господ е говорил. Господ е говорил, на когото Учителят е говорил. Говорят ли тримата в душата ви, вие сте Ученик.

Истински Ученик е този, който каже на своя Учител: „Прави, каквото щеш, но ми дай знание".

А истински Учител е този, който постъпва напълно безкористно с учениците си и със света, не иска от тях никаква заплата.

Като живеете в Любовта, няма да виждате никакви погрешки. А това е необходимо, за да запазите своята идейна чистота.

Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират. Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с погрешките на хората. За него те не съществуват. За него съществува само правилният живот - животът на Любовта. За ученика Бог не е старозаветният Йехова, който съди и наказва хората. За него Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта. Това са качества и на ученика."

Д-р Методи Константинов НОВАТА КУЛТУРА ПРЕЗ

ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЙ Моята връзка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×