Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Що е Богатство?

Recommended Posts

:) Богати сме, когато имаме:"Сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога".

Богати сме, когато можем да се радваме, да обичаме, когато в душата ни е светло и чисто :D

"Ти казваш: богат човек. Но кой е богат? Вие не знаете кой е истински богат човек. Ще дам определение: всеки човек, който е добър, е богат. ", Петър Дънов , Енциклопедичен речник,стр.55

"Хората се стремят към богатството, защото в него те виждат условия за своето развитие. И обратно - хората бягат от сиромашията, защото тя не може да им даде условия за някакви постижения. При богатството и сиромашията, човек изучава великия закон на самоотричането, на самопожертването. Този закон е неумолим. Няма същество на земята, което да не е научило този закон.", Петър Дънов , Енциклопедичен речник,стр.57

"Питам: в какво се състои богатството на човека? Ако един вещ цигулар вземе чужда цигулка и свири няколко часа пред една публика, след това той трябва да върне цигулката на притежателя. Какво остава за него? Той връща цигулката, получава пари, които слага в джоба си, но и тях още утре може да изхарчи. Обаче това, което той носи със себе си- изкуството- е неговото богатство. Следователно истинското богатство на човека е това, което върви с него, което никой не може да му вземе. това е неговото добро, неговото знание, неговата сила. Любов, истина, свобода и т. н. Всички останали неща, които всеки може да вземе, са лесно постижими." Петър Дънов , Енциклопедичен речник,стр.57

"Всички трябва да ес стремим към онова, вътрешното богатство - ето как трябва да бъдем богати. Трябва да заменим физическото богатство с духовно богатство, или умствено, или сърдечно богатство. Тогава физическото богатство само по себе си ще дойде. Умният човек всякога може да бъде богат", Петър Дънов , Енциклопедичен речник,стр.53

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Богатството за мен се дели на материално и духовно.

Може човек да е беден материално и едновременно с това да е богат духовно. Това обаче е по - рядко срещания случай според мен. По - вероятно е този който няма какво да яде постоянно да мисли и да се притеснява заради това и то си е негово право разбирасе. На празен стомах трудно се размишлява, за нещо друго. Може да е тъпкан с пари и пак да продължава да мисли само за тях. Такива хора са типичните роби на парите. Но може да е богат материално и духовно, което като цяло е най - добрия вариант. :smarty:

За мен лично истинското богатство не е в парите. За мен богат е този човек, който е щастлив и удовлетворен от живота си. А това може да се постигне само с истински духовни ценности. Парите биха могли да направят щастлив някои заклет материалист. Самоче неговото щастие ще е илюзорно. Той ще се радва на предмети и фалшиви приятели, дошли покрай парите. Докато някой притежаващ Богатство в сърцето си той ще се радва на истинските неща в живота, на приятели, защото те ще са с него не заради нещо друго ами, заради самия него. :thumbsup1:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво е да си богат? Според мен, когато човек разбере, че е богат, той спира да търси повече блага за живота си и започва да дарява благата си на нуждаещите се около него.

На богатия човек нищо не му липсва, той е готов дори да се раздели с живота си заради доброто на другите.

Постоянно удовлетворения човек е истински богат.

:yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И двамата се прави - богат е който е доволен от това, което има; Също, че характерният процес за богатия е даването. "Давайте и ще ви са даде" - истинските богатите знаят този закон. Сега разбирате, защо доста хора си губят богатството - не дават, а искат само да взимат, мислят предимно за себе си и т.н.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Познат съм с своя път нерад

богатствата ми са у мене.

Че аз съм с горести богат

и радости несподелени"...

Богатството не може да е цел, то е следствие.

Напълно подкрепям, че богатството не е цел, а следствие. :thumbsup: Но и при прекалена бедност човек оскотява, така че "нищо прекалено".

"Ще си отида от света,

тъй, както съм дошъл-бездомен.

спокоен като песента

навяваща ненужен спомен..."

Д. Дебелянов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Що е богатство?

Не може ли човек да бъде богат на добродтели, здраве, деца? Да е богат на красиви чувства и светли мисли?

Богат на знания; Богат с приятели; Богат на способности; Богат с любовта на хората около него; Богат на идеали и принципи; Богат с радостта и връзката си с Бога всеки ден?

Що е богатство според вас?

Вие богати хора ли сте?

Сам даваш отговорите в своите въпроси. И освен това:

Ако човек се чувства благодарен за всичко, значи много е получил. Ако е получил много, значи и много е дал. След като е много дал и получил, значи е богат. Защото само богат може да даде, бедният няма какво да даде.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За щастието и богатството:

"Китайците вярват, че има 3 типа щастие свързани с богатство.

Първото е идващо от небесата. То определя дали ще постигнете изобилен живот или ще сте обречени на оскъдица и мизерия. Това щастие не зависи от хората. Не можете да направите нищо за да стимулирате този късмет. Добрата енергия няма да ви го донесе и отровните стрели няма да ви го отнемат. Това щастие е предопределено и условията на вашето раждане го диктуват. Това е запаса от добър късмет, с който сте дошли на този свят като следствие от делата ви в предишни превъплащения. Този късмет е ваше право по раждение.

Вторият тип щастие е земният късмет, който може да бъде променян. Той ще гарантира способността ви да имате успех....

Третият тип щастие е човешкият успех. Той се определя от максималното оползотворяване на съществуващите обстоятелства.

Единството на тези три енергии диктува съдбата ни. Обединявайки и осъзнавайки тези аспекти на щастието, ще бъдете цялостни, завършени и обичани."

(източник)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В една комуна в която всички дават каквото имат и взимат колкото им е нужно, мислите ли, че са нужни пари? Материални блага -да, но пари-не мисля. На такова място Любовта е най-голямото богатство. Но щом излезат извън комуната, хората трябва да се "препашат, облекат, да вземат кесия и нож". Комуната, може да е семейството, група приятели, религиозна общност или дори комунистическа държава. Но появят ли се спорове за разпределението, това вече е светско образование, където единствено материалното богатство е богатство. Много важно е да знаем къде сме-в Света или в Любовта, за да знаем кесия ли да взимаме или да не се грижим въобще за това, какво ще обличаме и какво ще ядем. Редактирано от Ilijan

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...На такова място Любовта е най-голямото богатство.

Според мен Любовта, Мъдростта и Истината на всяко място са най-голямото богатство. :3d_137:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

За едни богатството е това, което е бедността за други. Липсата на любов какво е - за едни богатство, а за други - изначална бедност на сетивата. И ценност ли е Любовта и Добротата, ако няма рецептори за сравнение? Бгатството и бедността са с един произход - кармата. Дори и Вселената не е безкрайна... Ние сме свидетели на известна недостатъчност на богатсвата около нас и на пиршество на бедността...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Абе, дали е крайна или безкрайна Вселената, нека не се правим, че знаем онова, което не може да се знае... Но е вярно, че земните ни ресурси по всичко изглежда са доста ограничени. Мисълтау че са неограничени, подклаждана от доста Ню ейджисти е помогнала на разни хора да мислят позитивно и да успяват за себе си, ама какво става с планетарната съдба... Каквото можем поне да направим, а колко е то - това е друг въпрос... :rolleyes:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За едни богатството е това, което е бедността за други. Липсата на любов какво е - за едни богатство, а за други - изначална бедност на сетивата. И ценност ли е Любовта и Добротата, ако няма рецептори за сравнение? Бгатството и бедността са с един произход - кармата. Дори и Вселената не е безкрайна... Ние сме свидетели на известна недостатъчност на богатсвата около нас и на пиршество на бедността...

:hmmmmm: Познавате ли лично хора, които смятат "липсата на любов" за свое "богатство"?

:hmmmmm: Как тези хора забогатяват от "липсата на любов"? Как те постигат състоянието на "липса" - като унищожават или скриват от сетивата си любовта, която носят в себе си и , която срещат на пътя си?

:hmmmmm: Човешкото съзнание оценя ли Любовта и Добротата по някакви критерии? Нуждае ли се от сравняването им с противоположни понятия, за да разбере смисъла им? Критериите за любов и доброта, според мен, автоматично делят света на "това е... това не е ..." и създават Злото като опонент на "нашето добро".

За мен Любовта и Добротата помагат на съзнанието ни да приеме спокойно усещането за богатството, безкрайността, неизчерпаемостта, динамиката на Вселената. Усещането за недостатъчност и бедност в нещо, според мен, ни насочва към кармата, която ни предстои да изчистим. Как? Като почистим сетивата си и мисленето си от филтрите на "ценностите", за да съзрем богатството в това, което преди сме наричали бедно и недостатъчно...

Сещам се сега за "бедността" на троскота, сравнен с "богатството" на орхидеята... :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За едни богатството е това, което е бедността за други. Липсата на любов какво е - за едни богатство, а за други - изначална бедност на сетивата.

За мен Любовта и Добротата помагат на съзнанието ни да приеме спокойно усещането за богатството, безкрайността, неизчерпаемостта, динамиката на Вселената. Усещането за недостатъчност и бедност в нещо, според мен, ни насочва към кармата, която ни предстои да изчистим. Как? Като почистим сетивата си и мисленето си от филтрите на "ценностите", за да съзрем богатството в това, което преди сме наричали бедно и недостатъчно...

Сещам се сега за "бедността" на троскота, сравнен с "богатството" на орхидеята... :feel happy:

Да, в този смисъл... Но все пак думичката "богатство" е многозначна. Когато я употребяваме в разширения й смисъл, не трябва да забравяме, че си има място и в по-тесния. И най-вече, ако сме разбрали правилно неизчерпаемостта, според мен би трябвало да разбираме правилно и ограничеността. Аз имах предвид, че днес много често някои хора се позовават на неизчерпаемостта, за да не се съобразяват с изчерпващите се природни ресурси и за да стане излишно състраданието към "бедните заблудени душици", които "вода газят, а жадни ходят"... Не защитавам ограниченото съзнание като такова, мизерстващите "редови членове на обществото", мизерни най-напред душевно, а после и всякак, не допринасят особено за развитието на цивизилацията. Но все пак медалът си има и друга страна. Просто човек трябва много внимателно да балансира между стремежа и реалното си постижение. В противен случай може да попадне в някоя от изобилстващите самозаблуди, както и да даде едностранчиви оценки за другите. Или, както обичам да го изразявам, сричката "най-" е най-стимулиращата - като стремеж, но и най-покваряващата - като претенция... :3d_102:

Редактирано от Иво

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки има различен критерий за богатство.Зависи в кое измерение живееш.

Едни, смятат че са богати, когато имат къща, вила и кола. Други, когато имат много деца. Трети, когато масата е пълна с много алкохол и храна. Четвърти, когато си е поставил силикон на бюста и още 4-5 пластики по тялото и т.н.

За мен богатството е да преминеш през материята, без да се привързваш към нея , защото тя е временна и илюзорна. Да не позволиш духът ти, да стане слуга на нея.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
За мен богатството е да преминеш през материята, без да се привързваш към нея , защото тя е временна и илюзорна. Да не позволиш духът ти, да стане слуга на нея
:thumbsup2: Супер

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен богатството е да преминеш през материята, без да се привързваш към нея , защото тя е временна и илюзорна. Да не позволиш духът ти, да стане слуга на нея.

"Един човек казва: "Смисълът на живота е в яденето и веселбата."

Втори казва: "Смисълът е в науката."

Третият Казва: "Смисълът е в Любовта, Мъдростта и Истината."

Тези, тримата са оковани от вериги-първят с дървени, вторият с железни, а третият със златни..."

Богатството е в Бога. Той е най-голямото и единствено богатство, което дава безкрайна свобода. Той е навсякъде и в материята-доколкота тя е материя, и в съзнанието. Ако искаме да сме богати, да си събираме съкровища на небето. А материалните ни съкровища , ако са дадени от Бога да ги приемем с благодарност и да ги използваме както трябва, по Неговата воля-без да ги презираме или проклинаме. Да знаем, че те са част от нашето духовно израстване, земните ни инструменти, част от нашите учебни помагала.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Харесват ми златните окови! :3d_053:

Бог не е отвлечено понятие. Любовта към Бог се изразява чрез любовта към ближният, към себе си, към всяко едно творение.

И Любов и благодарност към Създателя за великото чудо на Живота.

Редактирано от wonderful

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А аз виждам нещата така: когато човек няма дори и толкова осъзнатост, за да види, че дървените окови са окови, той ги въздига в култ. По-нататък разбира, че са, но бива привлечен от железните, а накрая - от златните. Отвъд тях също има развитие, тъй като Бог е не само иманентен (проявяващ се в творението), а

и трансцендентен (надвишаващ го). Обаче който не е преодолял дървените и железните окови, ако вземе да развива философии, че и златните окови са препятствия, този човек не ми се вижда да е на прав път. Прескачането на стадии в осъзнаването, освен че е трудно, ако е преждавременно, може да доведе до объркване! Това е всъщност една от основните причини за огромните разногласия относно погрешните и правилните пътища в живота. Ако малък брой общочовешки, консенсусни принципи се поставят в основата и от там нататък вече нещата да се преценяват индивидуално, според достигнатото ниво на осъзнаване, разновидността на собствената проява ("темперамент" в по-широк смисъл на думата), собственият набор от изразни средства и т.н. - само тогава можем да се доближим до истинско разбиране според мен. :3d_102:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Богатство е само това, което е от Бога дадено. Диханието Божие. Животът.

Пазете това богатство, то е нетленното. И то "...не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина, всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява...

И никога не отпада."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко е дадено от Бог.

Аз мисля, че по отношение на отделния човек, богатство е само това, което му позволява да изяви и развие вътрешната си същност. Това е от което той реално има полза. В този контекст, всичко съществуващо на този свят има някакво предназначение, дори и да не ни е ясно какво точно. Но от него ще се ползват други. То ще е богатство за тях.

Четката е богатство за художника; за едно дете също е богатство, но не толкова голямо; за един аптекар е може би почти без никаква стойност.

Същото важи и за парите - те са богатство само дотолкова, доколкото ни помагат да се развиваме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×