Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Що е Богатство?


Иво

Recommended Posts

Хм...едно е да раздаваш добре звучащи мъдрости, но съвсем друго е да се храниш от тях.

Даже не искам да си представя колко хора умират от глад, преди да са разбрали колко духовно богати са можели да станат...

Ами това, че когато човек е принуден да се бори за оцеляването си, мислите му е трудно да бъдат насочени към духовно усъвършенстване е вярно. Но нима пред богатия не стои изпитанието да се откаже от чувството си за собственост, злоупотребата с власт и да прогледне зад блясъка на разкоша към тези - гладуващите? Или пък за по-голямата част от човечеството е лесно да се откъсне от обичайно повтарящите се събития в ежедневието, вредните навици и нехармоничния ритъм на живот, който са установили? Духовното развитие не е лесно - за никого. Противното би означавало дълбоко да се самозаблуждаваме. В крайна сметка условията на живот могат да се окажат неблагоприятни за вътрешно усъвършенстване, но не могат да оправдаят липсата на любов и хармонични взаимоотношения между хората. Последното важи както за богатите, така и за бедните и за тези по средата.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 207
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Духовното развитие не е лесно - за никого. Противното би означавало дълбоко да се самозаблуждаваме. В крайна сметка условията на живот могат да се окажат неблагоприятни за вътрешно усъвършенстване, но не могат да оправдаят липсата на любов и хармонични взаимоотношения между хората. Последното важи както за богатите, така и за бедните и за тези по средата.

icon12.gif:feel happy:

Имам един добър и умен приятел.

На времето когато започнах да се занимавам с йога той беше с наднормено тегло и го питах защо

той не поддържа физическата си форма с упражнения или любимия му по-рано боен спорт.

Той ми отговори "един пребит от работа шлосер не може да си позволи това".

Той беше студент и имаше много свободно време- пилееше го често за глупости.

Много години минаха оттогава- рухна и социализъм, и шлосерите бяха уволнени, той замина за САЩ и т.н.

И досега се чудя на хората които използват подобни извинения- положението на другите и т.н..

"Накарай мързеливия да работи да те научи на ум" :3d_146:

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

Имам един добър и умен приятел.

На времето когато започнах да се занимавам с йога той беше с наднормено тегло и го питах защо

той не поддържа физическата си форма с упражнения или любимия му по-рано боен спорт.

Той ми отговори "един пребит от работа шлосер не може да си позволи това".

Той беше студент и имаше много свободно време- пилееше го често за глупости.

Много години минаха оттогава- рухна и социализъм, и шлосерите бяха уволнени, той замина за САЩ и т.н.

И досега се чудя на хората които използват подобни извинения- положението на другите и т.н..

"Накарай мързеливия да работи да те научи на ум" :3d_146:

Вальо, защо имам усещането, че съдиш? Ние, хората не бихме могли да знаем терзанията душевни на нашите ближни, защото Творецът не ни е удостоил с правото да бъдем посредници между Него и душата. То, последното, е винаги full contact. Даже и най-изпадналата част от Творението е част от самите нас и способността ни да бъдем щастливи, отговорни и съзидаващи. Не напътстващи. А даряващи.

Хайде сега да не се бъркаме там, където не ни е работа, ако и това да изисква лични усилия.

С уважение и доверие към теб и личния ти избор.

Линк към коментар
Share on other sites

да не се бъркаме там, където не ни е работа, ако и това да изисква лични усилия.

С уважение и доверие към теб и личния ти избор.

:thumbsup::thumbsup2::feel happy::sorcerer:

Линк към коментар
Share on other sites

Хм...едно е да раздаваш добре звучащи мъдрости, но съвсем друго е да се храниш от тях.

Даже не искам да си представя колко хора умират от глад, преди да са разбрали колко духовно богати са можели да станат...

...Но нима пред богатия не стои изпитанието да се откаже от чувството си за собственост, злоупотребата с власт и да прогледне зад блясъка на разкоша към тези - гладуващите? ...

Ха, ха... :D Не. Такова изпитание не съществува. :D

В края на краищата с малко пари винаги можеш да намериш някой новоизточен гуру да преподава "Любов към ближният през свободното време". ;)

И в това няма нищо лошо.

Пошлото започва тогава, когато след един такъв курс започнеш да убеждаваш сиромасите колко комфортно би трябвало да се чувстват на гладен стмах и колко здравословно би било това за вътрешната им аура. :yinyang:

Хмм... обичам циниците, но цинизма ме отвращава.

Линк към коментар
Share on other sites

Nessuno,

Духовните учения не се дават само за богатите или само за бедните. И кой ще откликне на призива не знаят нито Учителите, нито Бог. Забележи, че никъде не използвах думата "убеждаване". Проблемите на бедноста могат да се решат единствено в глобален мащаб. Това е възможно ако развием съпричастност към другия и се откажем от зависимостта си от желанието за притежаваме и навика за трупане на собственост. Ресурсите на планетата са ограничени, но те биха били достатъчни ако всеки използваше само такава част от тях, която да отговаря на реалната му необходимост. Това утвърждават повечето духовни учения и това е бъдещето към което се стремим.

По отношение на храната: тя е естествена биологична необходимост, без която физически не можем да съществуваме. Гладуването е полезно, само когато не влияе отрицателно на здравето на организма - това се отнася както за бедните, така и за всички останали.

icon12.gif

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

:) Да, забелязах.

Не изпозваш думичката "убеждение" но говориш за вяра, а убеждението е само една неделима част от нея. ;)

Всеки от нас има нужда от вяра и я притежава, но я практикува само до толкова до колкото в момента му изнася .

Не ти ли напомня това малко на диета за отслабване, която се спазва само три пъти на ден след ядене. :)

И за да бъдем малко по-конкретни, ти до къде стигна с желанието за притежаване?

Раздаде ли вече всичко на бедните и ако не, какво и защо запази за себе си ?

Знае ли някой къде е границата между удобството и жизнената необходимост и защо е по-лесно да поучиш някого от колкото да му покажеш как се прави?

Редактирано от Nessuno
Линк към коментар
Share on other sites

Ще си позволя да повторя една притча, която Орлин е представил в малко по-различен вид на първата страница на настоящата тема:

Веднъж учениците попитали Благословения:"Как да се разбира изпълнението на заповедта за отказ от собственост?"

Един ученик оставил всичките си вещи, но Учителя продължавал да го упреква за собствеността му. Друг си останал обкръжен от вещи, но не заслужил упрек.

"Чувството за собственост се измерва не с вещите, а с мислите. Така общината трябва да бъде приета от съзнанието. Може да имаш вещи и да не си собственик.

Учителя отправя пожелание еволюцията да се разраства законно. Учителя умее да различи тези, които са освободили съзнанието си."

Така казал Благословения и помолил въобще да не се мисли за собствеността, защото отричането е измиване на мисълта, а основният устрем може да премине само по чисти канали.

Линк към коментар
Share on other sites

Не. Ти ако искаш можеш сам да си го перефразираш. А и не виждам какво толкова има да се спори. Или си съгласен с това, което написах или не. Дали прилагам написаното в живота си също не би трябвало да е от значение за тебе. Нима истиността на едно твърдение зависи от моите действия? Полагам определени усилия за да утвърдя непривързаността в по-пълна степен в живота си и мога да оценя за себе си промяната, която тези усилия са предизвикали. Но моя опит няма да ти бъде от полза, ако сам не предприемеш нужните действия (които са преди всичко психични) за промяна на отношението ти към собствеността и желанието за притежаване, и сам не си направиш съответните изводи. Разбира се в пълното си право си и да не предприемеш подобни действия. А може би вече си предприел една част от тях. В крайна сметка може и да те лъжа и да не прилагам нищо от написаното в живота си. Ти не знаеш дали пиша от някой будистки манастир или от някое казино. Но не е и нужно.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

:) О, перефразирах си го и мисля, че е наистина доста удобно формулирано, но не е за мен. ;)

Ако някой ден реша да стана светец, със сигурност ще го направя веднага, а не по малко и на ужким. :)

Успех! :)

Редактирано от Nessuno
Линк към коментар
Share on other sites

Човек трябва да е така богат,

че след всяка загуба да му остават

още скъпи неща в този свят:

една работа, която да го поглъща,

една песен, изпята от сърце,

едно дете, да го чака вкъщи...

Но ако всичко е вече загубил,

ако нищо не чака от новия ден,

ако не може да люби -

той ще умре като ствол обгорен.

Станка Пенчева

Линк към коментар
Share on other sites

Човек трябва да е така богат,

че след всяка загуба да му остават

още скъпи неща в този свят:

една работа, която да го поглъща,

една песен, изпята от сърце,

едно дете, да го чака вкъщи...

Но ако всичко е вече загубил,

ако нищо не чака от новия ден,

ако не може да люби -

той ще умре като ствол обгорен.

Станка Пенчева

:thumbsup:

Пред на място казани

стихове

всякакви притчи и учения бледнеят .

Линк към коментар
Share on other sites

:feel happy:

Човек трябва да е така богат,

че след всяка загуба да му остават

още скъпи неща в този свят:

една работа, която да го поглъща,

една песен, изпята от сърце,

едно дете, да го чака вкъщи...

Но ако всичко е вече загубил,

ако нищо не чака от новия ден,

ако не може да люби -

той ще умре като ствол обгорен.

Станка Пенчева

И аз се присъединявам :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Пред на място казани

стихове

всякакви притчи и учения бледнеят .

Винаги съм се удивлявала, как поетите, без осъзнато да вярват в Бог, пишат стихове, които имат духовни внушения. Това стихотворение е създадено през 60-те години, в разцвета на социализма, когато Бог е табу. Но истинските поети вътрешно са усещали съществуването Му.

Така че и притчите, и ученията, и стиховете внушават и учат, но с различни средства.

Линк към коментар
Share on other sites

Един ученик оставил всичките си вещи, но Учителя продължавал да го упреква за собствеността му. Друг си останал обкръжен от вещи, но не заслужил упрек.

"Чувството за собственост се измерва не с вещите, а с мислите... Може да имаш вещи и да не си собственик.Учителя умее да различи тези, които са освободили съзнанието си."

:feel happy:

Ще ви разкажа единъ старъ анекдотъ, който е побългаренъ отъ българитѣ. Разказватъ, че едно врѣме Господь и свети Петъръ, обичали да обикалятъ изъ града и да гледатъ какъ живѣятъ хората. Отишли въ едно бѣдно семейство, гдѣто ги нахранили много добрѣ, оставили ги да прѣнощуватъ. „Господи, какъ хубаво ни приеха, казалъ свети Петъръ, не може ли да измѣнимъ живота на този бѣденъ човѣкъ, да облекчимъ положението имъ?“ Господь удовлетворилъ молбата на свети Петъръ и далъ голѣмо богатство на това семейство, хубави кѫщи. Отъ това богатство обаче, бѣдниятъ човѣкъ се вдалъ въ голѣмъ развратъ, пиянство и като тъй онещастливилъ и себе си, и семейството си. Слѣдъ нѣколко години, при обиколкитѣ си, свети Петъръ и Господь отишли пакъ при сѫщото това семейство, да видятъ какъ сега живѣятъ. Жената ги приела, нахранила, оставила ги да прѣнощуватъ, но ги прѣдупрѣдила да се не безпокоятъ отъ това, че мѫжътъ ѝ ще дига гюрултия, когато се върне, защото се връща обикновено пиянъ. Като си легнали да спятъ, Господь легналъ по-навѫтрѣ, а Свети Петъръ до вратата. Идва мѫжътъ срѣдъ нощь пиянъ, сърдитъ защо приела жената тѣзи гости. Ядосалъ се и набилъ добрѣ съ едно дърво Свети Петъръ, който му се падналъ по-наблизо. Свети Петъръ приелъ своята заплата. Мѫжътъ продължавалъ да буйствува, да вика. Свети Петъръ казалъ на Господа: „Господи, ела Ти на моето мѣсто.“ Промѣнили си мѣстата, Господь дошълъ до вратата. Като ги зърналъ мѫжътъ гоститѣ, рекълъ: „Чакай този да набия, азъ бихъ крайния, сега да набия добрѣ този, който е отъ вѫтрѣ.“ Набива пакъ Свети Петъръ. Става слѣдъ това Свети Петъръ и казва на Господа: „Какво да правимъ? Сега той пакъ ще бие.“ Дига се Господь, измива си очитѣ и като си изтрилъ очитѣ съ кърпата, маха съ нея и кѫщата се запалва и изгаря. Така Свети Петъръ се освободи да не бѫде битъ и трети пѫть.

Спасението

:)

Линк към коментар
Share on other sites

Да, Ася :thumbsup: много точно и вярно :thumbsup2:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Що е богатство?

Тълковния речник в първите три значения го определя като: 1. Голямо количество материални блага и пари, които някой притежава 2. Материални блага, нещо, което някой притежава 3. Природни блага, условия, гори, рудни залежи и др. ....

Но дали богатството е само свързано с материалната природа?

“Могат ли, като излезем ние пред света, да кажат хората за нас: "Ето човекът"? За да се удостои човек с това име, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има знания, да има добродетели. Ама ще кажете: "Какво търси тук богатството?" - Богатството е почвата, условията, при които може да се развива човек; то е почвата в която се развива Силата. Последната пък внася Топлина и Светлина, които въздействат на растенето, на развитието. Като дойдем до Знанието, то е методът, чрез който трябва да се разбира и регулира нашият живот. Добродетелта пък е целта, към която трябва да се стремим.” – казва мъдрецът

Дали е случайно, че думата на бъгларски се пише като Бог-атство?

Не може ли човек да бъде богат на добродтели, здраве, деца? Да е богат на красиви чувства и светли мисли?

Богат на знания; Богат с приятели; Богат на способности; Богат с любовта на хората около него; Богат на идеали и принципи; Богат с радостта и връзката си с Бога всеки ден?

Що е богатство според вас?

Вие богати хора ли сте?

Да бъдеш богат това значи дане зависиш от нищо дори и от самото си богатство ето товае да бъдеш богат.А не чапат!
Линк към коментар
Share on other sites

"Аз искам да бъда добродетелен!

Аз искам да бъда справедлив!

Аз искам да бъда мъдър!

Господи, изпълни душата ми с Любов!"

Тези богатства искам аз.

Линк към коментар
Share on other sites

Тленното (т.е материалното) богатство има смисъл, когато ни води към нетленното, истинско богатство. Казано накратко - да ни приближава към Бога :).

Ако ни отдалечава : по-добре без него.

Но все пак, то дава условия, свобода и възможности, които могат да ни помогнат- стига да ги използваме правилно.

Е, като всяко нещо и този въпрос е сложен, многофакторен и с индивидуална рецепта:).

Но, от една страна имаме здраве и богатство, от друга - болест и бедност. На мен първата ми изглежда по-привлекателна :whistling: .

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...