Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Що е Богатство?

Recommended Posts

Ами аз го разбирам буквално - ако един човек е беден, значи той не е в състояние да привлече към себе си и задържи нито материални, нито душевни или духовни богатства. Т.е това означава, че действително няма почва за развитие на всичко останало.

Сега очаквам да се получат пак разни спекулации, как богатите хора са лоши хора и как има хора богати на душевни качества (добродетели) например, а материално са в пълен недоимък, дотам, че страдат. Това просто няма как да стане. Не съм чувала за беден и умиращ от глад светец или Учител - просто те са в състояние да привлекат богатства от всякакъв порядък.

Не смятам да обобщавам, че богатите хора са лоши тъй като не е вярно. Но обобщението, че ако един човек е беден, то той си е единствено виновен за това също не е вярно. И способният човек може да бъде беден, както и неспособеният - да бъде богат. Така че материалното богатство дори не е и необходимо условие за развитие на духовните качества на един човек.

Всеки човек е нужен:

Всеки от нас е нужен и много нужен на Господа. Може за света вие да не представлявате нищо, да сте една нула, обаче за Бога сте важна единица. Само Господ, Който ви е пратил на земята, оценява нашите страдания и следователно не трябва да се безпокоите какво светът мисли за вас; Онзи, Който ви е пратил, Той мисли за вас и ви оценява. За вас е важно да имате одобрението на Бога.

Ето човекът

Мисля, че в беседата не става дума само за материално богатство? Ако Учителят е смятал така, нямаше да каже в друга беседа:

Къде е богатството: в сянката, или в реалността? Богатството е в реалността; то е заровено в човека. Затова човек трябва да изучава неизчерпаемото богатство в себе си, за което той сам няма ясна представа. Понякога той поглежда тялото си и мисли за него, без да подозира какво богатство е вложено в него.

Ние не говорим за сиромашията, която прави хората нещастни; не говорим и за богатството, което носи страдания. Ние имаме предвид онова богатство и онази сиромашия, които крият в себе си доволството на душата.

Какво иска човек за себе си? – Живот – едно от ценните богатства. Второ – сила – друго богатство, здраве – трето богатство.

Граници в живота

Бина, съгласна съм с теб, че в беседата не става дума само за материално богатство, а за богатството въобще.

Но защо казваш "човек не е единствено виновен, че е беден"? Ако допуснем, че не е само той единствено виновен, кой или кое друго визираш, че е виновно за неговата бедност?

А и защо да е виновен, той просто още не се е научил да е богат или може би дори е богат, но се възприема като беден? Все едно да казваме, че детето е виновно, че още е малко - то просто не е порастнало. И нужно ли е въобще да търсим вина?! За мен по-добре е да търсим причините, а най-добре - законите, по които стават нещата.

Не мога да възприема тезата, че един високо духовен човек, който следователно няма комплекси, страхове, блокажи и т.н., е възможно да живее в материална нищета и недоимък, освен ако не е по негово собствено желание. При такъв човек нещата просто сами идват, той е творец/създател в пълния смисъл на думата!

Също така не можах да разбера какво имаш предвид под "способен" и "неспособен" човек - способен на какво?

Модераторска бележка: Разговорът е преместен от темата Ето човека.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Диана! :)

Бина, съгласна съм с теб, че в беседата не става дума само за материално богатство, а за богатството въобще.

Но защо казваш "човек не е единствено виновен, че е беден"? Ако допуснем, че не е само той единствено виновен, кой или кое друго визираш, че е виновно за неговата бедност?

Имало е, и има бедни хора, които не са виновни за това. Ествено, че не обобщавам за всички. Примери - колкото искаш. Причини за тяхната бедност – също. Това е специфично за всеки човек и народ.

А и защо да е виновен, той просто още не се е научил да е богат или може би дори е богат, но се възприема като беден? Все едно да казваме, че детето е виновно, че още е малко - то просто не е порастнало. И нужно ли е въобще да търсим вина?! За мен по-добре е да търсим причините, а най-добре - законите, по които стават нещата.

:thumbsup:

С това мога да се съглася. В тази тема има нещо казано от теб, което ми хареса

Да, разбирам, но в това е най-голямата беда, защото съзнанието, че е беден, все още на никой не е помогнало да забогатее - нито материално, нито в някакъв друг план.

тук

:)

Не мога да възприема тезата, че един високо духовен човек, който следователно няма комплекси, страхове, блокажи и т.н., е възможно да живее в материална нищета и недоимък, освен ако не е по негово собствено желание. При такъв човек нещата просто сами идват, той е творец/създател в пълния смисъл на думата!

Никъде в мнението ми няма застъпена такава теза.

Също така не можах да разбера какво имаш предвид под "способен" и "неспособен" човек - способен на какво?

Под "способен" и "неспособен", разбирам това, което ти казваш – “ не е в състояние да привлече към себе си и задържи нито материални, нито душевни или духовни богатства.” На един човек могат да му се случат много неща и да загуби привлечените и задържани от него материални богатства. Тогава въпреки своите способности, той ще бъде беден. От друга страна, много хора, нямащи посочените от теб умения, наследяват огромни парични средства. Мисля, че причината за тези неща е кармична. Това съм имала предвид, като естествено не съдя нито едните, нито другите.

:)

Редактирано от Бина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на Дончето, че е преместила нашият разговор с Бина тук. :thumbsup: Аз също снощи се колебаех, дали да не го продължа в тази или др. подобна тема, защото задълбахме в тази именно специфична посока.

Бина, аз се опитвах да кажа (и не само що се отнася до богатството), че в живота първо има закони, второ има нива/йерархия и трето няма случайности.

Под "способен" и "неспособен", разбирам това, което ти казваш – “ не е в състояние да привлече към себе си и задържи нито материални, нито душевни или духовни богатства.” На един човек могат да му се случат много неща и да загуби привлечените и задържани от него материални богатства. Тогава въпреки своите способности, той ще бъде беден. От друга страна, много хора, нямащи посочените от теб умения, наследяват огромни парични средства. Мисля, че причината за тези неща е кармична. Това съм имала предвид, като естествено не съдя нито едните, нито другите.

:)

Съгласна съм, че на един човек могат да му се случат много неща, но те в никакъв случай не са случайни, за тях има причини и причините лежат в него самия и в законите, с които пак той (човекът) се съобразява или не (сега и в минали прераждания). И трябва да подчертая, че не е задължително той да има ясни и точни познания за тях - много хора инстинктивно се ориентират спрямо природните закони и се справят добре.

Виждала съм, а сигурно и много други хора са наблюдавали, как някой спечелва крупна сума от лотария или наследство и за 0 време я пропилява и после пак е беден. И обратно - човек от крайно бедно семейство става крупен бизнесмен и то по съвсем естествен начин. Второто е по-рядко, по обясними причини. Всичко това говори точно за което говорим двете - умение или неумение да приемем енергията на парите, а тя не е по-различна от всяка друга енергия.

Не случайно Учителят в беседата беше поставил богатството на първо място, като първо условие, защото ако не умеем да боравим с енергията, значи още не сме изкачили дори първото стъпало, не сме усвоили първия урок. Разбира се, само това не стига (затова казах, необходимо, но не и достатъчно условие) - много е важно да имаме и мъдрост, и добродетели, което Той изрежда след това.

А в крайна сметка това са си само мои разбирания за нещата. По никакъв начин не настоявам други хора да се съгласяват с мен. Излагам само своите доводи. Животът може да се разглежда като холограма (дори много отдавна са ни "препоръчали" това - каквото долу, това и горе...) и когато нещо не е достатъчно ясно видимо в даден план, можем да се взрем в друг план и да си направим съответните аналогии и изводи.

Например що се отнася до изказаното от мен мнение, че е нужно човек да се научи да овладява нещата първо в материален план, а после да продължи на по-високите нива: Как расте и се развива човекът от своето раждане нататък - първо бебето се научава да борави със своето физическо (материално) тяло, после и т.н. да не се отплесвам :) .

Разбира се, има хора, които този изпит (боравенето с материята) са го взели вече в някое предишно прераждане и сега се съсредоточават в по-висши сфери, но това не означава, че тези хора са бедни. Щом са си взели изпита, значи те тези неща вече ги могат и са напълно в състояние да посрещнат своите материални нужди, без дори да полагат някакви особени усилия и без да им обръщат някакво особено внимание (на нуждите, де :P ).

Поздрави! Диана

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разбира се, има хора, които този изпит (боравенето с материята) са го взели вече в някое предишно прераждане и сега се съсредоточават в по-висши сфери, но това не означава, че тези хора са бедни. Щом са си взели изпита, значи те тези неща вече ги могат и са напълно в състояние да посрещнат своите материални нужди, без дори да полагат някакви особени усилия и без да им обръщат някакво особено внимание (на нуждите, де :P ).

Поздрави! Диана

Подобна теория се развива в Кабала:

Как се появява стремежът към по-висша сила?

Човечеството се е развивало в продължение на много поколения; първо като задоволяване на първичните желания за храна, семейство, секс и подслон, които еволюират в стремеж към богатство, власт, почит и знания.

-На първия етап на развитие- желанията за храна, секс и подслон са единствените желания на човека. Дори напълно изолиран индивид ги притежава и се опитва да ги удовлетвори.

-Желанията, които са обусловени от влиянието на обществото (желания за богатство, власт и почит) се появяват на следващ етап.

-След това се поражда желанието за знание. Науките процъфтяват и ние искаме да открием от къде произлиза всичко, да намерим нашите корени. Това желание за знание обаче все още принадлежи към рамките на нашия свят.

-Само на следващият етап, човек иска да открие истинския си източник и своята същност – смисъла на живота. „От къде съм дошъл?” „Кой съм аз?” „Какво съм аз?” Тези въпроси смущават и безпокоят човека.

Кабала

Както виждаш и тук богатството е в началото(основата), но развитието продължава. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля за извинение, че се намесвам в разговора между двама човека. Но струва ми се някой хора четат Библията, както дяволът Евангелието /умишлено или не, важно е, но сего ще го пропусна, защото ще избягаме встрани от темата/.

Цитирам Евангелие от Матея:

[6:10] да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;

Цитирам Диана:

(дори много отдавна са ни "препоръчали" това - каквото долу, това и горе...)

В оргиналния цита от Библията волята на Бога е на небето, която трябва да стане и на земята. Ще рече там на небето е Истината, а тя изкривена по някаква причина /грехопадението/ и следва да се изправи тук на земята. Но да се обръща посоката на това кое е истинско, е много опасно нещо. В темата "Парите" обърнах внимание на друг съфорумец, да не разменя местата на това кое е първичното и кое е следствието. Защото се обръща изцяло звучението и смисъла на изказването. Последващите грешки вече са лавинообразни.

Друга много груба грешка е тълкуването на термина "карма". Термина "карма" / не е само термин, а си е цяла наука. И точно неправилната употреба и тълкуване, издава невежеството на този който го употребява. А ако го знае правилно, но го употребява неправилно - вече е зла умисъл/....та .... "карма" на български език означава "причинно-следственна връзка". Съответно причините могат да бъдат както от предишни прераждания, така и от настоящето прераждане. А като се има впредвид точно свободната воля на всеки един въплътен, съответно тези причини могат да бъдат и променяни в една или друга посока.

Диана, едностранчивото тълкуване на Библията или религиозните текстове е присъщо на робовладелските и феодалните обществени строеве. Там само може да си роден богат и да си умреш богат, да си роден беден и да си умреш беден. Сиреч кастово общество, като в Индия. Само в демократичното общество можеш да покажеш свободно уменията си. Но вече ти казах по другата тема - няма да дискутирам това по отделна тема. Защото не искам да набърквам политиката във Форума.

А явно точно това желаеш? Атрибута на земното богатство безпорно са парите. Но пък те са атрибут и на всяка една правова държава. Така, че земното богатство/парите по силата на следствието минава и през държавното отношение на държавниците към човеците от държавата. Карма /опсс.... причинно-следственна връзка/ :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Теорията в Кабала ни показва пътя на човека. Неговото развитие. Уроците, които е учил през цялото си съществуване. Но, когато достигне до същината на нещата-"-Само на следващият етап, човек иска да открие истинския си източник и своята същност – смисъла на живота. „От къде съм дошъл?” „Кой съм аз?” „Какво съм аз?” Тези въпроси смущават и безпокоят човека.", вече останалото избледнява и е само допълнение, т. е. не е нито цел, нито смисъл....

Когато няма "прилепналост" към всичко материялно, т. е. енергията преминава вече към горните чакри, към първоизточника. Тогава се открива целият минал път и има пълно осмисляне на Битието, вижда се Единството на Света... И някак нуждите на долните чакри избледняват.

Разбира се, за да може да живее в този свят, човек не се отказва от материята, тя е част от него, но някак естествено всичко, от което се нуждае му се предоставя. И това не е блясък, презадоволеност, а толкова, колкото е необходимо. Осъзнатият, духовен човек, не би поискал нищо излишно и не би лишил ближния си от необходимото. :)

Общо-взето правилото-да правим това, което ни прави щастливи, а парите сами ще дойдат е добро... Енергията, която ние придаваме на богатството е важна, парите сами по себе си не са лошо... :feel happy:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бина, изненада ме, защото не съм запозната с теорията на Кабала; всичко, което споделих са мои лични наблюдения и изводи. А развитието наистина продължава :thumbsup1:

Ян, намекнах за посланието на Хермес Трисмегист, а не цитирах Библията. Моя е грешката, че не казах какво точно имам предвид като пиша, за което моля да ме извините - ти и останалите потребители!

Ето един (надявам се) оригинален цитат:

Вярно е без лъжа, вярно и най-вярно: това, което е долу, е също такова, като онова, което е горе. И това, което е горе, е също такова, като това, което е долу, за да се изпълнят чудесата на едно-единствено нещо.

С това, което си написал за кармата - ами и аз мисля така, къде се разминаваме, не знам?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Дяволът няма физически образ. Искаш да станеш богат. – Защо? – Дяволът в тебе те подтиква да станеш богат. Той ти нашепва: Виж, как живеят другите хора! Всички живеят в охолство, а ти работиш по цели дни и едва изкарваш прехраната си. Ти се поддаваш на това внушение и си казваш: Наистина, животът ми не е уреден, трудно изкарвам прехраната си. Ще търся начин да забогатея. Какво виждате в живота? – Навсякъде неуредици. Няма богат човек в света, на когото животът да е уреден, както той желае. – Защо? – Защото истинското богатство е в добродетелите, а не в парите. Да бъдеш добродетелен, мъдър и истинолюбив, това значи да имаш богатство, което никой не може да ти го отнеме."

из Правила за живота

темата за обсъждане

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето едно мнение по въпроса

Има два вида богатства: външно и вътрешно.

Вътрешното богатство се учиш цял живот как да го придобиваш, а външното го придобиваш за да се учиш!

успех на всички :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет!

За мен богатството се състои в Смирението. Напоследък това е единственото нещо, което искам от Бога.

Ако по милостта на Бога придобия Смирение, то ще имам себе си за най-богат на света. Тогава каквото и да дойде до мен ще мога да го Приема с Благодарност.

Ако ще е смърт - смърт да е.

Ако ще е болест - болест да е.

Ако ще е бедност - бедност де е.

Ако ще е нещастие и мъка - така да е.

и т.н.

:)

За себе си не намирам нищо по-ценно от Смирението.

Ще ви задам друг един въпрос: трябва ли да причиняваме на хората страдания или не? (– Вие казахте: „Нито увеличавайте, нито намалявайте страданията на хората.”) (– Онзи, който знае да причинява страдания, нека причинява, но не и всеки.) Сега забележете, че има известна зона на земята, която обхваща почти цялата бяла раса, дето страдането е преувеличено по причина на тяхната нервна система. Но да страда човек, то е една голяма привилегия. И същества, които страдат, природата гледа на тях с много голяма благосклонност. А онези, които не страдат, към тях тя не е благосклонна. Радостите са само едно последствие на страданията. Радостите, това са плод на страданията, човек, който не е страдал, той не може да има и плода – радостта. Ние говорим за ония, разумните страдания, защото има страдания, които не с разумни. Но разумните страдания в природата, те с една привилегия. Туй е един закон, ще го знаете и ще се радвате на тази привилегия от невидимия свят.

Ако тъй се научите да се радвате, не да идете, да се напиете, че да си пукнете главата някъде и да страдате, това не е страдание. Но когато вътрешно, морално страдаш, изгубваш богатство, обществено положение, но за идея ти страдаш – това е една привилегия. И според закона това страдание ще ти донесе радост. Вие трябва това да проверите. Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия на природата. Природата или Бог изявява винаги своята благосклонност към вас чрез страданието. И първият акт на Бога, първото проявление на Бога, когато Той се ограничи и Той страда в себе си, Той усеща едно такова страдание, за което вие нямате понятие. Но Той знае, че плода на тия страдания ще бъде за благото на човечеството, на което Той прави тази привилегия, като счита в своята премъдрост, че туй е потребно.

Следователно страданието лежи в основата на живота, говоря за разумното страдание. Защото има някои от вас, като влязохте в школата, започнаха разумните страдания и те казват: „Тази работа не е заради [заради – за (бел.ред.)] мен.“ Е, коя работа е заради вас? По-лека работа от страданието за човека няма. За страданието не се изискват никакви разноски. На страданието няма да му наемеш стая отделно. То казва: „Аз съм от тези, благородните, аз ще живея в дома ти и нищо няма да харчиш заради мене, аз съм много скромен.“ При това, туй вътрешно, морално страдание, то придава дълбочина на човешката душа и широчина на ума. Защото човек, когато страда – той мисли. Туй страдание не парализира човека, но му дава подтик да мисли. (– Е, трябва ли да причиняваме страдания на другите?) Не им причинявайте страдания и не ги лишавайте от техните страдания. Защото, ако ги лишите от страданията, тогава ще им причините страдания, понеже щом премахнете онова страдание на природата, вие ги лишавате от техните естествени страдания, които им са необходими, и им причинявате други – изкуствени страдания.

Не разбирам да бъдеш хладнокръвен към чуждото страдание. Ако ти имаш едно такова страдание и аз дойда към дома ти, аз няма да направя ни най-малък въпрос за вашето страдание, то е нещо свещено и няма да го бутам, за друго ще се разговаряме. В духовните страдания всякога има една връзка, една непрекъснатост, а в физическите страдания тази връзка я няма. Например вие боледувате, казвате: „Само да оздравея, ще бъда благодарен на Бога.“ Но като мине болестта, вие забравяте Бога, значи няма духовна връзка. Колко пияници, бият ги и теглят от главата си, но все пак забравят и пак пият. И дълго време трябва да ги бият, за да извадят една малка поука. Това не е страдание, това е животинско състояние, а страданието, то е нещо разумно, то спада към Божествения свят.

из Възпитателната сила на страданиято (Младежки Окултен Клас, 02.11.1924 Неделя, София)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Що е Богатство?

Изглежда, че темата е малко подвеждаща...

Може би трябва да се раздели богатството на две - материално и нематериално.

Обикновено, липсата на материално богатство, при някой, води до оправдание за стремеж към духовното, от което има само негативни следствия. Има изобилие от подобни примери...

Между другото, ако смята човек, че е натрупал достатъчно количество нематериялна богатство (познание, духовни ценности, духовен опит), то този човек не би трябвало да има проблеми от материално естество. Нещата са свързани и, ...ако има подобни проблеми, значи има голяма доза заблуда в преценката на дадения човек. Това може де се докаже лесно, но не това ме беше мисълта...

Материалното богатство ?!? Как се измерва то? ... Основен параметър за него, който го измерва, не са средствата, парите, имотите, а може би времето. Количеството времето, което се използва, за да осигури един човек своето земно съществуване е пропорционално на неговото богатство. В този ред на мисли за мен са еднакво богати и този, който работи 8 час на седмица, за да осигури живота си, и този който работи 80 часа седмично,...независимо от това, че вторият може да има яхта или самолет, ...тоест десетократно повече придобити блага от първият.

Света е устроен така, че с увеличаване на материалното богатство се увеличават и разходите... Страхът и алчността играят ключов фактор тук. На базата на това, човек непрекъснато трябва да предприема все повече е повече дейности и да изкарва повече материални блага, но респективно и разходите се увеличават. Реално погледнато, дори и един много богат човек (милионер!) е на една стъпка от бедняка, при едно лошо стечение на обстоятелствата - криза, фалит и всичко е в изходна позиция. Плюс това, надутото его като балон на един богат човек, много трудно може да изживее смяната на един скъп луксозен автомобил с един обикновен седан например...А какво да кажем ако се налага да му се отнеме и яхтата или самолета. Може би и това е причината много от богатите хора да се самоубият. Навярно в това виждат по-лесен изход ? Друг е въпроса дали това е така.

Учителя е дал и много просто правило - ако искаш да убиеш една духовност дай и пари.

Замислете се и ще видите колко истина има в това твърдение.

Погледнете какво става в църквата например... Избиха се за влияния, имоти, свещоливници... Митрополити със скъпи автопаркове и лимузини, ролекси (часовници) за хиляди долари... В крайна сметка кой им вярва? Всичко се разпада и руши...

Можем да разгледаме като пример и много секти... На запад (Европа и Америка) имаше бум на източни школи, учения, ашрами... И какво стана в крайна сметка? Натрупват се пари и "духовността" цъфва... Лицемерие. Лъжи. Заблуди...

Изобщо материалното богатство е голямо бреме и е "потопило" много духовни идеи и хора... Хубаво обаче е,че това може и да е критерий за истинност, но това е друга тема...

Редактирано от НиколаДамянов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Богат е този на който парите му стигат :D

Дали е така?

А може би още по-богат е този, за който те (парите) въобще не са необходими?

:rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А може би Валентин и това е казал.

:whistling:

Живял някога човек, който след дълбоко размишление над живота установил, че има трърде много неща за сметка на такива, които нямат почти нищо. Натъжен от своята глупост и привързаност към вещите, той твърдо решил да започне да се разделя с някои от тях.

И така започнал малко по малко да се лишава от имота си, който му бил в излишък. По времето на този акт, раздаващия достигнал до дома на някакъв друг човек и започнал да изрежда какво подарява от своето, при това безвъзмездно.

Човекът го изслушал търпеливо и посочвайки своя дом спокойно му отвърнал: "Приятелю, виж, та аз си имам всичко. Нямам нужди от още неща. Раздай това, което раздаваш на онези що нямат и това."

Раздаващия човек го послушал и двамата се разделили по живо по здраво.

:)

Милостивия човек започнал да търси бедняците и на тях да раздава от излишъка си, защото наистина те били хората с нужди. И така раздал доста от своето.

Един ден достигнал до група странстващи адепти, които живеели повече от просто. Същите преживявали почти без храна, вода, топливо, дом, секс и пр. Имали само по една превръзка, която прикривала слабините им.

Милостивият човек като ги видял, възрадвал се и с трепет ги попитал с какво да им помогне. Бил готов да им даде толкова много! Те просто се усмихнали, благодарили и го благословили. Не взели нищо, защото нямали никакви нужди. Нямали нужда дори от себе си.

Кои са най-богатите от този недодялан разказ?

:rolleyes:

В света наистина има човеци, които нямат нужда от никакви пари. Има и такива, на които наличните пари са им достатъчно. Съществува и трети вид хора - на тях парите никога не им стигат.

Бъди здрав, Венци!

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

разходи = Р

приходи = П

Парите ни стигат:

П >= Р приходите са по-големи или равни на разходите

0 = 0 ситуацията с адептите :D

Малко навява съмнение приликата на 'Богат е този на който парите му стигат'

с

Свободата е осъзната необходимост.

Хегел

и

Заплатата на работника е равна на разходите за издръжка на него и семейството му.

Маркс

icon14.gif:)

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

;) Чичко Маркс, е много щедър. Ама работника има нужда и от добра книга, и от някоя театрална постановка, може би и от разходка до сладкарницата с децата.... Друг е въпросът, че често ги заменя с добра ракийца, винце и пържолка :lol: но всеки според нуждата на съзнанието си.

А докато стигнем до нивото на адепти ще трябва да преминем през споменатите неща. Съзнанието ни да се развие, да светне...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако говорим за пари и материални блага, то богат е наистина този на когото парите стигат за да покрие всичките си нужди и желания. Тъй като всеки човек оценя нуждите си по различен начин и има различни желания, то и богатството е твърде относително. Ако говорим за духовно богатство нещата като че ли не са много по-различни, само че там капиталът ни е неизчерпаем. Ние обичаме, но любовта ни не може да се изчерпи; ние сме искрени, добронамерени, състрадателни, разумни, търпеливи и колкото и да проявяваме тези качества, те не губят нищо от себе си. Даже напротив. В случая от значение е единствено тяхната циркулация, обръщение. Това определя и степента в която ги притежаваме. Тук някой може да каже: „Ами ако любовта която пускаме в обръщение не е истинска? Ако само си мислим, че сме искрени или състрадателни, но всъщност се заблуждаваме и зад тези качества стоят егоистични мотиви?“ Това ще означава, че просто не притежаваме в достатъчна степен истинска любов, искреност или състрадателност, не умеем да я приведем в обръщение. При духовното богатство това, какво притежаваме, е пряко свързано с това, как го използваме. При материалното богатство нещата не са съвсем така, въпреки че обръщението на капитала също има голямо значение, то не винаги носи печалба. Освен това печалбата в материалния свят винаги е за сметка на някой друг. За разлика от духовния живот, в материалния свят ресурсите са ограничени. Това е принцип в икономиката, който предполага, че от икономическа гледна точка, никога не може да има достатъчно за всички. Това е така защото икономиката е насочена към стимулиране и удовлетворяване на човешките желания, вместо към трансформирането им. От духовна гледна точка, разбира се целия този стремеж е погрешен. При нея целта е човек да фокусира стремежите си от ограничените откъм възможности за задоволяване материални желания и потребности, към неограничените възможности на духовния живот, към неизчерпаемите му блага и ресурси.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:thumbsup: Ако сме духовно богати, то и изобилието на физически план не закъснява. Бог дава на всеки според нуждите... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето цитат, който много ми хареса :)

Оказа се, че хората плащат много повече за внимание, разбиране, човешка топлина и доброта, отколкото за труд!

Започнах да долавям някои все още странни за мене по онова време взаимовръзки.

Например – купих си красива чанта от Русия. Още първия ден, в който я използвах, на връщане към къщи влязох в супермаркета и жената на касата ахна – каква красота! Това била най-красивата чанта, която е виждала! Набързо изпразних чантата от съдържанието й в една найлонова торбичка и й я подадох с усмивка. Днес вече не помня чантата, но още помня сменящите се едно друго чувства в очите й – смесицата от първоначалното възхищение, последвалата радост, удивление, благодарност и изумление! Този букет от чувства е много по-ценен от всички чанти на света, взети заедно! Затова, когато на следващия ден получих съвършено неочаквана сума, десетки пъти надхвърляща цената на тази чанта, аз видях връзката и разбрах, че така работи Вселената! Тя просто не държи празно! Аз създадох вакуум и тя го запълни изцяло в хармония с Вселенското изобилие!

И така, след като се отказах да се занимавам основно с правенето на пари, насочвайки вниманието си към майчинството и децата, изобилието потече с пълна сила в живота ми!

С риск да се повтарям, ще го кажа още веднъж с други думи, защото много бих искала изобилието да залее цялото човечество, ако е възможно дори още сега! И защото мечтая да живея в общество на богати и щастливи хора - да съм богата сред богати!

Когато отдръпнах концентрираното си внимание и времето си от парите като цел, без обаче да преставам да ги искам, и го насочих в нещо друго, което ми носеше радост, те просто потекоха!

Изобилие има само, когато се научим да държим баланса между двете еднакво важни неща - давам-получавам!

И колко голяма беше изненадата ми, когато установих, че хората се затрудняват повече да получават, отколкото да дават!

Те се радват, когато доставят радост на някого, но не могат да приемат това, което им дава някой друг! Те не си позволяват да им се достави радост! И как могат да си го позволят, като не се обичат! А как да се обичат, когато от малки ни внушават, че да обичаш себе си е „лошо” и егоистично! Отново порочен кръг!

Аз не съм против работата! Да твориш – това е заложено в нас, ние сме СЪТВОРЦИ на Създателя ни и творци на собствения си живот и този творчески процес не може да бъде спрян!

Но да твориш и да „работиш” далеч не са синоними!

Къде е разликата ли? Ами представи си, че някой просто ти подарява един милион безвъзмездно, което те освобождава от задължението да работиш, за да издържаш себе си и семейството си. Какво би правил тогава? Би ли продължил да правиш това, което правиш сега, защото то ти носи радост и удовлетворение? Ако да, значи твориш, а ако не – значи работиш! Да твориш не значи обезателно да си художник или поет. Творец значи да правиш нещата с радост и любов. Творчество е когато това, което правиш, така те е погълнало, че си забравил кой си, къде си, кой ден е, колко е часа и т.н.

Из "Седмата посока", Жанет Орфану

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бъди здрав, Венци!

Бе, Ники, грипозно време е, хората се притесняват... Що само мен реши да заздравиш? (математиката ли ми е зле, що ли)

Гущерче, кой дава (или взема) нуждите, дето Бог е принуден да им робува, дет викаш?

Стан, вярно ли някой ще покрива всичките си нужди и желания?! Горкия... значи вече е инвалид, не може да се движи...

Виж, за останалото съм още по-несъгласен, ама то си ми е тик - като чуя "духовно" и започвам да заеквам.

Случайно погледнах по-долу и още една здрава дилема ми изплува. Да искаш - смирение. Като маргаритка ми се вижда - искам, смирение, искам, смирение, искам... Абе, накрая все сме оголяли откъм венчелистчета, ама...

Между другото, аз съм от бедните, тъй че не ме бройте.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Стан, вярно ли някой ще покрива всичките си нужди и желания?! Горкия... значи вече е инвалид, не може да се движи...

Съвсем умишлено написах „всичките си нужди и желания“, в същото време осъзнавайки невъзможността те да бъдат задоволени. Това на практика означава, че човек никога не може да бъде докрай удовлетворен от материалните си притежания. Дори и да остане едно неизпълнено желание, то ще му носи нещастие. Единствения път е да трансформира стремежите и желанията си. За мене богатия човек е и щастлив. Ако човек не е щастлив, той не е богат. Очевидно е, че само парите и материалните блага не са достатъчни.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако говорим за пари и материални блага, то богат е наистина този на когото парите стигат за да покрие всичките си нужди и желания.

:):thumbsup:

Да, 'стига' казваме когато сме сити, няма нужда от повече.

Тъй като всеки човек оценя нуждите си по различен начин и има различни желания, то и богатството е твърде относително.

Да, оценката на богатството е субективна. Затова всичко зависи от човека. Един не може да си представи живота без нова кола всеки 2 години, друг - без 20-метрова платноходка, без личен самолет и т.н. Много от тях се чувстват не богати когато не притежават тези неща, дори и другите да ги смятат за богати.

При духовното богатство това, какво притежаваме, е пряко свързано с това, как го използваме.

В общия случай да, но животът на земята предлага изключения.

печалбата в материалния свят винаги е за сметка на някой друг.

А този който създава с работа реални ценности нужни на хората? И получава справедлива награда за това?

целта е човек да фокусира стремежите си от ограничените откъм възможности за задоволяване материални желания и потребности, към неограничените възможности на духовния живот, към неизчерпаемите му блага и ресурси.

Да, тогава материалните желания губят своята способност да предизвикват неудовлетвореност.

:thumbsup:

Чичко Маркс е имал пред вид възпроизводството на работната сила :)

Инженерът също е наемен работник, но той иска децата му да учат в колежи, университети, да имат всичко необходимо. За да станат бъдещите учени и инженери.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Това ми е любимата тема :)

Човек е богат, когато е свободен и е свободен, когато е богат.

Този, който си мисли, че не е направил нещо, щото няма пари, просто не си го е позволил, не си го е помислил дори да го прави.

Да следваш себе си е богатство, дори и да се налага да криволичиш между условностите на деня, но те не са толкова страшни, ако следваш себе си и си убеден в това.

Мечтите не са за страхливците, както и богатствата :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×