Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Пламъче

Децата отглеждани далече от родителите си

Recommended Posts

Често срещано явление е поради заетост на родителите или друга причина бебетата и малките деца да се гледат от баби и дядовци които не живеят в същото населено място.

Как се отразява върху развитието на детето отсъствието на родителите?

Оправдано ли е?

Аз съм на мнение че детето трябва да бъде отглеждано от родителите си в техния дом(това не изключва помощ от баби и дядовци!).Прекъснатата връзката дете - родител в ранна възраст не може да се възстанови напълно и това води до сериозни проблеми особено в периода на съзряването.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Много хубаво разсъждаваш granat1, съгласна съм с това.Детето се възпитава от родителя, а не от баби и дядовци.Смея да твърдя, че родителството е твърде отговорна работа.Трябва зрялост на индивида или поне да са на възраст около 30 години.Децата са наши духовни учители.Някои родители са твърде улисани в оцеляването, обезпечаване с финанси, възпитанието е на втори план.Трудно осмислям решения да идат родителите в чужбина далеч от децата.Прекаленото вглеждане във възпитанието на детето също не е удачен избор.Изисква се едно разумно напътстване, наказание, похвала, възнаграждение.Бабата и дядото са изживели своя живот, те нямат тази сила на характера да издържат на детските капризи, но пък имат много мъдрост.Може да помогнат от време на време, но родителя да си знае отговорностите в живота.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Гранат 1, подкрепям напълно!

Детето - при майката до 7-годишна възраст. Разбира се с добронамерената помощ и компания на роднини, други майки с деца ...

За съжаление нашите управляващи...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Абсолютно подкрепям, че детето трябва да е близо до родителите си и да е отгледано с Любов от тях. Възпитанието и вниманието, които получава са изключително важни-за психическото и умственото му развитие.

Разбира се индивидуалността и подхода не бива да се губят, много е важно да има хармонична среда, майката да е спокойна...

пожелания...:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Късметче е абсолютно права за възрастта до която детето не трябва да бъде отделяно от родителите.Астралните тела на майката и на детето са взаимносвързани от момента на раждане до 7 годишна възраст.Това е времето когато се изграждат основите на ценностната система.Присъствието на майката е задължително.

До 12-14 годишна възраст се създава менталното тяло на човек и той получава пълна ментална независимост от родителите си,т.е. вече е оформен като личност.

За съжаление това не се взима под внимание от управляващите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Често срещано явление е поради заетост на родителите или друга причина бебетата и малките деца да се гледат от баби и дядовци които не живеят в същото населено място.

Как се отразява върху развитието на детето отсъствието на родителите?

Оправдано ли е?

Аз съм на мнение че детето трябва да бъде отглеждано от родителите си в техния дом(това не изключва помощ от баби и дядовци!).Прекъснатата връзката дете - родител в ранна възраст не може да се възстанови напълно и това води до сериозни проблеми особено в периода на съзряването.

Детето може да бъде отглеждано и от хора, с които няма никаква кръвна връзка- това означава ли, че отгледано от съвсем чужди хора дете не би расло щастливо, здраво и от него би станал по-читав човек отколкото дете гледано от родителите си...

Има семейства, които не стават за родители и това си е...Не мо`ж им забрани да се женят и чифтосват- добре че в някои страни има закони, които дори и да са човешка измишльотина, са помогнали на много деца за това да бъдат отнети от родителите си и да бъдат поверени на хора, които да ги отгледат с повече човещина и разбиране от техните биологични родители.

За бабите и дядовците.- При наличие на здрави и прави родители, гледането на децата от бабите и дядовците най-често е "сделка", която излиза солена поне за една от страните...а често излиза и горчиво...

Но, слава богу че има и баби и дядовци...

Едно е сигурно- децата заслужават да бъдат отглеждани от подходящите хора, които не винаги се явяват родителите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Едно е сигурно- децата заслужават да бъдат отглеждани от подходящите хора, които не винаги се явяват родителите.

Това е точно така.В развитите държави децата за които не се полагат необходимите грижи се дават за отглеждане в приемни семейства.

Дано и у нас по-скоро приемат необходимите закони!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сетих се за един приятел, които израстна далеч от своята майка. Не бяха се виждали цели 7-ем години, а бащата ги изостави още когато момчето е било на 2-ве години. Майката е заминала, за да може след време да осигури хубав живот на момчето си и жертва много в името на това! Въпреки разстоянието между тях те бяха много близки, усещаха се някак си! Сега това момче живее в чужбина, влезе в колеж, работи и си позволява почти всичко. Кара хубава кола и скоро ще се местят в нова къща! Майката има собствен ресторант и се справя чудесно! Щастливи са и момчето едва сега ще започва да се реализира и да търси своите пътища, така че ... да било му е трудно и тежко, но резултата е хубав! Пожелавам му и за напред нещата да бъдат още по-хубави за него smile.gif

Редактирано от Деяна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз ще ви разкажа един случай,но за съжаление с лош край.

Майка алкохоличка избяга от съпруга си заедно с невръстния си син в друг град.Улисана в алкохола и новия си любовник оставяше детето си да скита по цял ден на гарата за да търси храна.След време жената се прибра в София и намери друг уж стабилен мъж.Когато детето тръгна в първи клас, се установи че има лека умствена изостаналост.

Сега момчето е голям мъж и е в затвора...

Щеше ли тази човешка драма да се разиграе ако бяха отделили детето от майката?!

Случаи най-различни.

Аз исках в темата да обсъдим само тези случаи,в които родителите са способни да се грижат добре за детето си,но просто им е по-лесно да живеят само за себе си.Според мен това не е оправдано.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има доста деца които живеят в социални домове при живи родители.За някои от децата това е по-добрия вариант,но за други не е така.Те всеки ден очакват да дойде мама,а нощем я сънуват.Липсата на любов в детска възраст с нищо не може да се компенсира.Какъв е шансът на тези деца да намерят ново семейство?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Детето може да бъде отглеждано и от хора, с които няма никаква кръвна връзка- това означава ли, че отгледано от съвсем чужди хора дете не би расло щастливо, здраво и от него би станал по-читав човек отколкото дете гледано от родителите си...

Едно е сигурно- децата заслужават да бъдат отглеждани от подходящите хора, които не винаги се явяват родителите.

Да,съгласна съм с Кристиян,когато няма нормална,спокойна обстановка в семейството и има отявлено неразбирателство между родителите,това вреди на детето и носи трайни последствия върху психиката му.

Понеже имам такъв личен опит с моят син,който страда от епилепсия,именно поради,обърканите междуличностни отношения с баща му.И ми се струва,че когато има такава несъвместимост между родителите е по-добре за детето да израстне при единия от тях.Разговаряла съм с родители,които отглеждат сами децата си и наистина стигам до това заключение.Разбира се,това си е мое мнение,при всяко семейство нещата стоят различно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Aко се поставите на мястото на децата, бъдете сигурни, че те винаги искат да са и с двамата си родители, обичат и двамата (дори и когато родителите помежду си имат конфликти и дори и когато единият родител настройва децата срещу другия), много им е трудно да изберат един от двамата, трудно им е да приемат и да са свидетели на разправии и неразбирателство между тях ...

Нещо повече, всички деца искат и до една определена възраст са убедени, че родителите им са едни идеални хора: добри, мъдри, безгрешни дори ... Много навътре вземат всички родителски думи, действия и т.н., с една дума отговорността ни е огромна.

А после, като пораснат, дори и да са живели в що-годе нормална семейна обстановка, и постепенно започнат да забелязват обикновените човешки слабости, на които са подвластни и техните родители като всички хора, чак са леко поразочаровани.

Но ако успеем да им покажем най-доброто от себе си, ако им дадем шанс да оценят, че се стараем поне ...

Има и друго.

Може да прозвучи натоварващо за родителите моя пост тук, но щом сме се решили да станем родители, следва да си носим и кръста.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Права си,Диана,но все пак ми се иска да знам с какво може да се помогне на децата които са изоставени от собствените се родители в социални домове.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може да им се помогне с осиновяване.

А въпрос на добра социална политика и дейност е да се стигне до момента в който родителите да не изпитват необходимос да оставят децата си в подобни домове. И добра сексуална култура, също.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×