Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Слънчева

91. Отхвърленият камък

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Пътят на живота-молитва

Отхвърленият камък-беседа

Молитвен наряд за край:

Ученик съм, служител съм...-формула

Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. (Ев. Марко 12:10)

Ако нямаше зидари, не би се говорило за този камък, тъй че зидарите са виновници. Като градят някоя къща, зидарите събират камъни, разчупват ги и затова има изоставени камъни. Следователно под „камък“ разбираме процес на градеж. Онези, които се занимават с положителните науки, казват, че всички неща трябва да бъдат видими, осезаеми, реални. Обаче не всички осезаеми или доказани неща са верни или реални. Има хиляди неща в света, които не са доказани, а са верни. Има хиляди философи в света, за които нищо не се знае, но това, което те са казали, е право. Има и много такива, за които светът знае, че съществуват, но тяхната философия не е права. Като чета някоя философска книга, аз свалям 50% от истинността ѝ, после изваждам още 25% и само върху останалите 25% разсъждавам. Числото 25 за мене е съдържателно число, то е закон, с който меря всички неща. Може да ми възразите, че дните и нощите се мерят с един цикъл от 24 часа, но всъщност земята не прави своите обръщения в 24 часа точно, а в един период от около 25 часа. Числото 25 се отнася не само до земята, но и до човешкия живот. Аз разлагам това число тъй, както децата разлагат числата. Числото 25 е съставено от числата 2 и 5, които събрани дават числото 7. Тъй че тук имаме три числа: първото число е 2, второто – 5, а третото – 7.

Какъв е в основата си този камък, който зидарите отхвърлиха и стана глава на ъгъла? Как трябва да се подразбира това нещо геометрически – глава на ъгъла? Защо да не е глава на линията? Вие, които сте изучавали геометрията, какво ще кажете за посоката на тази глава: накъде трябва да бъде тя, дали нагоре, дали надолу или настрана? Ако обърнем този ъгъл надолу, ние имаме една посока на движение, обърнем ли го нагоре, имаме друга посока на движение. Вашето тяло, без ръцете ви, представлява този камък, а двете ви ръце представляват ъгъла. Аз искам да изучавате живата геометрия. Човек е построен на геометрични начала. Може да ме запитате: „Ъгълът без линии не може ли?“ – Не може, това е закон. Ъгълът показва две противоположни сили, които действат в една и съща посока и имат един общ център. Между тези сили всякога ще има известно пространство, защото, като разнородни, между тях се образува една плоскост, която в геометрията се нарича ъгъл. Ако силите са еднородни, те ще вървят по права линия. Ще кажете: „Знаем ги ние тези неща“. Не, не ги разбирате още.

Когато имаме противоречия, ние се учим, израстваме. Те са и огън, който ни кара да мислим. Нашето тяло е камък, отхвърлен. А можем да го превърнем в храм на Бога. С усилена, дълбока, разумна работа... Там е силата на числото 11. Вътрешната борба води към разрешение на противоречията.

Злото се състои в това, че зидарите отхвърлили този камък. Когато човек отхвърли една велика идея от ума си или едно желание от сърцето си – и когато един народ отхвърли своите идеали и се подкупва за някакви си пари, той губи. Ако държавниците се вслушваха в идеалите на народа, не биха правили грешки. Държавниците и духовните хора, като се индивидуализират, мислят, че тяхното благо стои вън от този камък. Не, вие може да съградите цялото човешко тяло, но ако този камък седи извън това тяло, нищо не струва. Може да сте някой милионер, но без този камък вие сте човек без глава, т.е. човек без един положителен ум или положителна душа, или положителен дух. Умът, душата и духът са различни идеи. Кое е положително? – Това, което се променя, но не се изменя. Положителното е господар на своята съдба и не се стреми да завладее света. В положителното всякога има стремление да се съгласува с великата хармония, която съществува от памтивека. Навсякъде – между мъже, жени и деца, – във всички домове трябва да има хармония. Някои казват: „И да няма хармония между мене и мъжа ми, пак ще може да живеем“. Не, не може така да се живее. Колко мъже съм виждал да бягат от такъв живот!

Хармоничното отношение, може да се постигне. Разумният човек се стреми към разбиране на причините за дисхармонията. Разумният има мекота и стремеж да обединява, не да разделя...

Във всички прояви на природата ние трябва да виждаме положителни, неизменни неща. В какво се състои неизменното? В желанието да се зароди у нас оная братска връзка и да разберем, че всички хора страдаме еднакво в тоя свят, безразлично дали сме богати или сиромаси, учени или прости, родители или деца. Когато съзнаем тоя факт, че всички имаме едни и същи страдания и еднаква съдба, че спасението на едного е спасение и на другиго, ние ще дойдем до една правилна философия на живота. Но не тъй, както светът и църковниците разбират. Защо? Защото ако разрешението на една малка задача е правилно и вярно за един ученик, то не значи, че с това се изчерпва и цялата математика. И в геометрията изваждат много геометрически формули, но не ги доказват. Теоремата, че сборът от трите ъгъла в един триъгълник е равен на два прави, не включва в себе си цялата геометрия. Следователно ние трябва да погледнем малко по-сериозно на всички въпроси и да се замислим какви трябва да бъдем в сегашния момент. Ако кажем, че сега сме лоши, но за в бъдеще ще бъдем добри, това не е правилно разрешение на въпроса. Сегашните ви лошавини са вашето минало, а сегашната добрина е бъдещето ви. Нашата добрина може да се изпита. Тя може да се провери тъй, както се проверява промяната, която става в гладния човек, след като се нахрани. Такъв човек се ободрява, развеселява. Да мислим идейно, значи да имаме за настоящето време такава съществена храна, която може да даде сила и подтик на нашия ум. Тази сила и храна може да взимаме отвсякъде. Според мене всички писатели, от какъвто калибър и да са, са цветя и затова вие, като пчелите, извадете си мед, от които цветя искате

Добре е да разберем, че не сме нито лоши, нито добри, да поразровим подсъзнанието си и натрупаните от миналото излишъци. Когато съзнанието ни е чисто ще можем и да се самоосъзнаем, да тръгнем нагоре...

Всеки болен човек е християнин. Но ще кажете: „Аз съм от друга партия“. От каквато партия и да си, какъвто и да си по вероизповедание и възгледи, било будист, мохамеданин, теософ, окултист и други, болен ли си, ти си християнин. Някои ме питат: „Защо християнството не е поправило света?“ Отговарям: Християнството е наука за болни хора и то е помогнало на тях, доколкото е могло, а в света няма още наука за здравите хора. Някой казва: „Аз искам да се занимавам с велики идеи“. Питам: Ти свърши ли с всички лекарства, с всички болни, прости ли се с всички сестри милосърдни, излезе ли от болницата? Ако си се справил вече с всичко това, ще може да влезеш в света, ще научиш закона на християнството и тогава можеш да намериш светлата си майка. Вие, съвременните хора, сте християни, но не сте още синове Божии. Горко сега на този, който каже, че е син Божи; биха го обесили, биха го сметнали за еретик, за смахнат човек и т.н. Син Божи е човек здрав физически, душевно и умствено, и той не умира. Така го определям. Ние трябва добре да разбираме Христовото учение. Христос казва: „Аз дойдох да сторя не своята воля, а волята на Онзи, Който ме е изпратил“. Кой е Той? Още не Го знаете. Всички търсят пипнешката, и свещи Му палят, и тамян кадят, и нагоре гледат, и ядат, и пият, и четат, и никой не Го знае още. Горчива истина! „Това е живот вечен, да познаеш Единаго Истинаго Бога.“ Какво значи „Бог“? – Бог значи движение в права посока на твоето битие. Бог е туй, което стимулира правилното движение у вас. Движението аз тълкувам или превеждам с думата „любов“, защото само Любовта образува движение.

Да изпълним Волята на Отца-това е онази воля, изчистена от 'за' и 'против', от влияния на близки и общество. Волята на Отца служи на Правдата, на Истината, на Любовта, на тази воля и ние трябва да служим. Смелост ни е нужна за това. Най-голяма смелост се иска да се вгледаме в себе си и да чуем съвестта си.

Следователно целият свят е болен. Всички днешни болни хора са християни. Най-големият позор, който носи днес Христос в света, е християнството, с което всички се кичат. Ако турите този позор на гърба си само за 24 часа, тогава ще изпитате най-голямо отвращение в света, като видите как всичко днес се върши в името на религия, цивилизация, свети чувства. И колко мерзки са подбудителните причини за всичко това! Ето защо ние трябва да се стремим всички да станем синове Божии. Сега ще изтълкувам думата „християнство“ в обратен смисъл. Христос е човекът, който е винаги здрав, поставил е в ред и порядък своите мисли и желания, победил е страстите си и се нарича Син Божи. Само когато научим Божествената Мъдрост, само тогава ние ще бъдем в състояние да разбираме Истината, да станем господари на положението, и само тогава ще преобразим света. Тогава ще се наречем и синове Божии. А днес болните хора управляват света и затова е такъв, затова в него има повече ножове, лекарства, болнични легла, губерки за инжекции и други. Тази наука ще бъде само за болните, но от нея те повече ще се измъчват. Днес срещам хора от разни съсловия, които не могат да се споразумеят. Днешният човек е един кръст без окръжност, т.е. човек в болницата, и казва на другите: „Трябва да си носим кръста“. На един англичанин, който ми каза: „To put Christ on“, аз му отговорих: „To put Christ in“, т.е. той ми каза: „Да се облечем в Христа“, аз му отговорих: „Да възприемем Христа в себе си“. И в някои песни се пее: „Да се облечем в Христа“. Аз казвам: Не трябва да се облечем в Христа, защото обличането е временно състояние, то е един преход, а да възприемем Христа вътре в себе си, да станем синове Божии, да станем здрави. Ако съвременното общество мисли така, ще научи правилно този закон. Чрез страданията хората ще се научат на доброто. В земята е влязъл един нов елемент, който ще оправи света. Той е чистият въздух. Изнесете един болен горе на планината, на чист въдух, и той, въпреки своята воля, ще оздравее. Иде момент, в който, без да съзнаваме, ще оздравеем. Страданията са подтик, те ни изкарват на високо място.
Из Отхвърленият камък

Високото място е високото ни съзнание, висшият ум /манас/. Към него трябва да се стремим. Опознали себе си, ще видим и Божествения смисъл на Живота, от нова височина.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Коя от двете жени остава в дома? – Тази, която е най-умна и най-практична, но, според мене, тя не е и най-добрата. Добрата жена всякога е готова да даде своето място на другите. Съвременното общество, съвременните домове страдат от вътрешно раздвояване, защото тези две жени се борят коя да има мъжа. Тези две жени се борят за един мъж. Вие знаете как двете жени на Яков го подкупваха. Един ден синът на Яков беше пратен от майка си да донесе гъби, и майка му каза на Яков: „Тази вечер аз те купих с гъби, затова при мене ще дойдеш“. Ще кажете: „Може ли по такъв начин да се подкупва един мъж?“ – Всички мъже се подкупват. Кажете ми, дали през тази война остана някой неподкупен мъж? Всички вие, които ме слушате, било мъже или жени, може ли да турите ръката на сърцето си и да кажете, че не сте подкупени? С това не ви съдя, но казвам една истина. В едно от стихотворенията си Славейков пише: „Парице, парице, всесилна парице, с тебе в рая, без тебе на края“.

Наистина ли всички мъже се подкупват?! :3d_166: Надявам се да има изключения. :3d_049:

И всички духовни хора днес все за Господа декламират и казват: „Господи, Господи, ти наша парице, на Тебе като се кланяме, ние сме в рая, но напуснем ли Те, ние сме на края“. Парата – това е жена, която развращава съвременното общество, тя е дом на блудодеяние. И наистина, днес всички престъпления се вършат само за парата. Жената се жени за мъжа само за неговите пари, защото е силен и неговите мишци са здрави, за да изкарват прехраната. Когато някой каже, че идейно обича, той сам себе си лъже. Така идейно и котката хваща мишката, така идейно и вълкът сграбчва овцата. Едно време, когато Господ създал вълка, пратил го да пази овците, направил го техен пастир. На първо време вълкът започнал да им използва вълната, после млякото, докато най-после започнал да опитва и месцето им. За тази последна постъпка Господ изпъдил вълка в гората, а на негово място оставил кучето, което и до днес изпълнява ревностно тази служба.

Защо пък точно жената? Или пак изпадам в буквализъм??? :3d_016::3d_119:

:3d_167: Цитатите са от разглежданата беседа!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Парата – това е жена, която развращава съвременното общество....

moon ~ money

:D

Във физиката също има отражения, например светлината на земята е отражение. То е сянката на светлината, която се състои от билиони трептения. Вие изучавате сега само тия неща, в които има трептения, т.е. вие изучавате само сенките на отраженията. Дето има движения, там е мястото на сенките. Не казвам, че сенките не са реални неща, но са неща преходни. Една сянка може да ни послужи временно, но вие не можете да я направите основа на вашия живот.

...

Питате: „Само с идеи ли живеят хората?“ Да, с храна хората вегетират, а с идеи живеят...

когато един народ отхвърли своите идеали и се подкупва за някакви си пари, той губи.

...

днес всички престъпления се вършат само за парата. Жената се жени за мъжа само за неговите пари

...

Няма защо да махаме двойката, а трябва да разбираме нейната същина. Според мене материята е отражение на духа. Материята е пак жена. Тази жена не ражда постоянно. Ние сме попаднали в обятията на тъмната майка, която постоянно ни мачка и казва: „Вие ще държите ли още този баща, който ми изневери? Оставете него и елате при мене, аз ще ви дам щастие“. Тези хора, които вярват в реалността на света, тях наричаме материалисти. Утре, след като вашите очи, ръце, стомах, мозък и прочие се разкапят, изгубва се и всяка реалност.

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ани, разбирам така примерите, които си посочила. - Жената, трябва да може да приема мъжа с любов. Когато е истинска /любовта/, то жената може и да даде свобода на мъжа, а ако няма пари би казала-'заедно и пари ще спечелим'...

Мъжът, който се бори за идеалите, е силен, герой, а мъж, който е 'герой' за пари е нещо друго...

В беседата се споменава жената на нощта и жената на деня. Едната е прелюбодейката, която владее мъжа, опитомява го, хитра е, постига целите си... А другата е 'глупава' тя обича, разбира и прощава... Предпочита да отстъпи мъжа, но като го носи в сърцето си, освобождава душата си... Бащата е възвишеното, Божественото, онова, което освобождава, абсолютната Любов и добродетел...

Налагане на своето в дома, налагане на волята в работата, на всякъде... Борби за доминиране, надмощие... Разбирателство, компромиси, във всички взаимоотношения са нужни. Ако всеки върви с ината си, до нищо добро не се стига...

На пръв поглед сякаш има противоречия, но всъщност, парите си имат място, нуждаем се от тях /в този свят/, но те не бива да са цел. По-важно е да следваме сърцето си, да се развиваме, а не за пари да правим компромиси с душата си...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво интересно може да има в един отхвърлен камък? Ще ме запитате: „Какво съдържание, каква философия има в един отхвърлен камък?“ Такива изоставени камъни има днес с милиони в България. При граденето на всяка къща изоставят много такива камъни. Нещастието се състои именно в това, че има много изоставени камъни, и те представляват спънка в живота.

........................

Ако нямаше зидари, не би се говорило за този камък, тъй че зидарите са виновници. Като градят някоя къща, зидарите събират камъни, разчупват ги и затова има изоставени камъни. Следователно под „камък“ разбираме процес на градеж.

.............................

Онези, които се занимават с положителните науки, казват, че всички неща трябва да бъдат видими, осезаеми, реални. Обаче не всички осезаеми или доказани неща са верни или реални. Има хиляди неща в света, които не са доказани, а са верни.

Какво интересно може да има в един отхвърлен камък?Кои са зидарите,които са виновни камъкът да бъде отхвърлен?

С тази беседа Учителят ни казва,че всички ние сме зидарите.Отделния човек,групите хора,цялото човечество.

Процесът на градеж е нашият живот,нашето минало ,настояще и бъдеще.От момента,в който сме излезли от първоизточника,ние сме застинали в едно безмълвие от тъмнина, след падането и загубването на връзката си с тази първопричина,която ни е създала.Но първопричината не ни е изоставила.Бог,нашият създател и любим баща,ни е дал онази малка точица,центъра в нас,който е живата връзка със Създателя във всеки човек,в цялото човечество.Тази точица бавно и постепенно,се разраства и разцепва тъмнината.В процеса на градежа и в зависимост от него кръгът ,който очертава в безвремието и пустотата става все по ясен и отчетлив.Това са процесите,които вървят на невидимото ниво,паралелно с тези които вървят на видимото,материално ниво.Ние хората, смесваме в ума си две идеи за духовното и материлното.

Когато отхвърляме камъни-светлите идеи,светлите чувства,ние не завършваме градежа.

Какъв е този градеж?

Всеки човек гради къщата на живота си.На материално ниво, първата къща е неговото тяло.То е единствената собственост, която имаме.Тялото е храмът на душата.А душата е връзката с Духа.Чрез нея той работи и се проявява.Духът в човека работи през всичките му животи.Духът се изменя ,без да се променя. Тялото е материя.То е тленно и не преминава от един живот в друг. Ум,душа и дух са различни идеи,вложени в човека.Материален,духовен и божествен свят се проектират в тези различни идеи.Целта на градежа е в постигане на хармония с целия окръжаващ ни свят,с Вселената и връщане на малките частички,към цялото ,от което са произлезли.

Градеж е когато двама души създават семейство.Тогава зидарите са двама.

Градеж е, когато група хора се определят като един народ.

Градеж е ,когато всички народи –градят цялото човечество.

И във всички тия градежи,зидарите отхвърлят камъни и затова градежът не е завършен,а камъкът,който трябва да стане глава на ъгъла ,се подритва от зидарите.

Но всичко е предопределено.Разбираме го от следната мисъл в беседата:

Писанието казва, че кривият камък е станал глава на този ъгъл. На кой ъгъл? – На Любовта и Мъдростта в невидимия свят. В създаването на света, в целия космос се крие една велика тайна.

Камъкът е станал глава на ъгъла.Това означава,че процесът е необратим и непрекъснат.Това,че зидарите продължават да отхвърлят камъка,не означава,че той няма да стане глава на ъгъла.Любовта и Мъдростта работят в невидимия свят.Те ще се проявят и във видимия.Човечеството излиза от епохата на Кали юга-епоха на тъмнината.Епоха на непрестанната борба между доброто и злото.

Трябва да станем осъзнати зидари на своите градежи.Не само на тези,които са на материално ниво,а и на тези в невидимото ниво.

На невидимото ниво това,което се гради от всеки човек, са добродетелите.Те са 5-Любов,Мъдрост,Истина,Правда и Добродетел.

Най-добре пътя на човека –от външния кръг-светския живот,към вътрешния кръг –този по който върви ученика е разяснен от Учителя в Пентаграма.Пентаграмът представлява човек с разтворени ръце и крака. Петте му върха са израз на пет важни стъпки за повдигането на човешката душа.

Вчера си го припомних и ми направи впечатление нещо,на което не бях обърнала внимание.Това са годините през,които е даден официално Пентаграма от Учителя -1911,когато Пентаграма не е цветен,но се приема като духовен символ на братството и 1922 година,когато е даден цветния Пентаграм.

Какво е нужно да правим,за да станем осъзнати зидари,строители на своя живот,градеж.?

Ние ще се освободим от противоречията в живота, когато поставим този камък глава на ъгъла, защото само той свързва Любовта и Мъдростта, за да работят във велика хармония, защото само чрез него може да се проектират тялото, дробовете и всички органи и така да се прояви целокупният човек. В съвременното общество слушам да казват, че Господ ще оправи света. И аз вярвам, че Господ ще оправи света, но въпросът е, дали ние ще можем да оправим нашия свят. Когато дойде пролет, цветята започват да цъфтят, здравите хора я посрещат весело и засмяно, а болните хора посрещат по друг начин слънцето и пролетта. Пролетта, която за здравите хора е приятна, за болните хора е чистене, и наистина, дойдат ли месеците април и май, за тях настъпва криза.

Ние сме свързани с всички сили, които действат в природата, понеже те действат и в нашето тяло. Ние сме зидарите, които отхвърляме този камък, туй разумно разбиране, и казваме: „Трябва да дойде едно общо оправяне“. Това оправяне е като пролетта. Важно е, дали аз ще бъда в състояние да го използвам. Казвате: „Първо трябва да се поправи човечеството“. Човечеството е отдавна поправено, но единиците от него не са поправени, били те жени или мъже, без разлика на това, какви титли носят или дали са учени или невежи. Аз казвам, че на всички липсва по нещо. Дотогава, докато умираме, ние глава нямаме; докато страдаме, ние знание нямаме.

Във всички прояви на природата ние трябва да виждаме положителни, неизменни неща. В какво се състои неизменното? В желанието да се зароди у нас оная братска връзка и да разберем, че всички хора страдаме еднакво в тоя свят, безразлично дали сме богати или сиромаси, учени или прости, родители или деца. Когато съзнаем тоя факт, че всички имаме едни и същи страдания и еднаква съдба, че спасението на едного е спасение и на другиго, ние ще дойдем до една правилна философия на живота.

Велика Мъдрост е да разберете смисъла на отхвърления камък. Камъкът означава неизменното, постоянното, непроменчивото. Ние принадлежим на известна църква, а отхвърляме принципите на природата, но трябва да знаем, че нашите философи ще изчезнат, а принципите на природата ще останат неизменни. Каквото е създала майката-природа, то си остава. Замислете се защо се раждат мъже или жени; защо в едно семейство се ражда първо момиче, а някога обратно – момче; защо сте наклонни към известна философска система, защо сте приели християнството и т.н.

Какво значи „Бог“? – Бог значи движение в права посока на твоето битие. Бог е туй, което стимулира правилното движение у вас

Падането на всички съвременни хора е там. Хора, които се свързват в едно общество или братство, без да вярват, извършват подобно прелюбодеяние. Хора, които минават от едно братство в друго, които се женят за една, втора и трета жена, в моите очи са като Антон Праведни, и те няма да придобият никаква Мъдрост. Мъдростта е вътре в самата природа, вътре в нас, и затова ние трябва да се вслушваме дълбоко в онова вътрешно подбуждение, да вървим в посока на онзи камък, който ще ни покаже с коя или с кого трябва да се съединим. Ако човек придобие Мъдрост и има за цел да злоупотребява с нея, той прелюбодейства. А този, който придобие Любов и злоупотреби с нея, той прелюбодейства. Всяка благородна мисъл или чувство, което се изопачава, е прелюбодеяние.

Чрез страданията хората ще се научат на доброто. В земята е влязъл един нов елемент, който ще оправи света. Той е чистият въздух. Изнесете един болен горе на планината, на чист въдух, и той, въпреки своята воля, ще оздравее. Иде момент, в който, без да съзнаваме, ще оздравеем. Страданията са подтик, те ни изкарват на високо място.

Отсега нататък престанете да казвате, че Христос ви спасява, а казвайте: „Ние ще живеем за Христа, ще помагаме на болните да излязат от болницата и ще ги заведем вън от градския живот, защото той е нехигиеничен“. Трябва да се излезе по нивите и полята и там да се оре и копае. Българинът като оре, казва, че България е уредена, а който не оре, безпокои се докъде ще се даде земя на България; коя част от Македония, коя част от Добруджа и т.н. Това не е българщина, такъв българин не живее даже и в черния дроб на общия организъм, а се намира по-долу от него. Вземете ралото, остена, орете и сейте без къклица, и кажете: „Ние сме здрави хора на новата култура и слава Богу, че се освободихме от болниците“.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мъжът, който се бори за идеалите, е силен...

Ако всеки върви с ината си, до нищо добро не се стига...

Бих леко преформулирал първото изречение. Може би "който следва идеалите си".

Борба има също но съвсем не е най важната,

борба ми прилича на бомба :3d_146:

Да, заинатяването и гневът блокират напълно интуицията.

Някои хора които имат хубава интуиция биха направили много добре да я

проявяват дори в случаите в които предпочитат да се заинатят :(:lol:

Така ще спестят труд, усилия и нерви.

Но първопричината не ни е изоставила.Бог,нашият създател и любим баща,ни е дал онази малка точица,центъра в нас,който е живата връзка със Създателя във всеки човек,в цялото човечество.

:feel happy:

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бих леко преформулирал първото изречение. Може би "който следва идеалите си".

Съгласна.:)

Имах предвид, че има мъже, за които идеалите са-скъпа кола, хубава жена и т.н.... Няма нищо лошо и в това, но точно точката е преместена:feel happy: А интуицията ако съчетаем със смелост да заявим себе си, е супер.

Клаудия, благодаря ти за споделеното, получих допълване на някои свои разсъждения. Мислех си за двете ръце и ъгълът, там май се намира сърцето. И ако то има идеали и се свърже с разума... :sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×