Alexander Добавено Март 3, 2010 Доклад Share Добавено Март 3, 2010 Пак трагедия преди Български Национален празник!... Баща коли двете си дъщери... Асансьор пада в майчин дом - 12 с начупени крайници... Как мислите, това поредният знак ли е? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Март 3, 2010 Доклад Share Добавено Март 3, 2010 Как мислите? Не е ли? А и знаците ги има постоянно и не само преди празници, но никой не се замисля какво точно означават. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Март 3, 2010 Доклад Share Добавено Март 3, 2010 (edited) Трагедиите са навсякъде. Нощес за пореден път излязох да говоря на смъртно пияни деца/младежи. Появиха се и възрастни с джип, които търсеха някой, който счупил нещо в заведението им... Биха се, гониха се... Едно от децата, което не можеше да стои от алкохола повтаряше-"Не ми пука, убийте ме, за какво да живея... А аз съм добър човек..." Друго момче започна да говори с мен и казваше, че на никой не му пука за тях... Това сме гледали в американските филми, в кварталите за малцинства... А днес масово на никого не му пука за собствените му деца. Все пак най-важен е бизнеса... И никой не проумява сякаш, че тази зараза-безлюбието, безхаберието завладяват всички, а плащат децата ни... 3 март-днес героите са тези, дето оцеляват на улицата, въпреки че на никого не му пука за тях... Не може да се гордеем само с миналото. Днес какви сме?... Редактирано Март 3, 2010 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Март 3, 2010 Доклад Share Добавено Март 3, 2010 Днес какви сме?... Герои. Героизмът не е само на барикадата, а във всекидневието. Отминали са годините на въстания и подем. Сега битката е друга - да се справим с всички трудности, които ни сервира живота (кой както най-добре може), да съхраним някои ценности и да ги предадем на идващите след нас. За мен това е най-важното - всеки да даде най-доброто от себе си. Но докато има хора с отрицателно мислене и нагласа, трудно ще се случват хубави неща. Никой не сбъдва мечтите си сам. Колкото до знаците на съдбата - навсякъде е пълно със знаци, въпросът не е доколко правилно ги четем и тълкуваме, а дали има смисъл да се опитваме? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Vespertine Добавено Март 3, 2010 Доклад Share Добавено Март 3, 2010 Това, че медиите предпочитат да отбелязват повече трагедиите, за да всяват допълнителен ужас и да предизвикват интерес, и може би да ни правят още по-безчувствени, не означава, че трябва да приемаме тези неща като "знаци". Знаците ги има и без да ги отбелязват по медиите.... също колкото повече се преекспонира едно нещо, толкова повече се губи хуманността в него и хората започват да го приемат като нещо нормално, което е всъщност истинската болест. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Март 3, 2010 Доклад Share Добавено Март 3, 2010 (edited) "Пак трагедия преди Български Национален празник!..." Такива неща се случват често, сигурно по целия свят. Има много празници, ако не е около единия, ще бъде около друг. Ако беше няколко дни след празника, току виж пак казали че е около него. " също колкото повече се преекспонира едно нещо, толкова повече се губи хуманността в него и хората започват да го приемат като нещо нормално, което е всъщност истинската болест." Вярно е. А пък аз приемах за положително това, че свикваме по - лесно да приемаме житейските трагедии. Редактирано Март 3, 2010 от hrisko_89 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Март 3, 2010 Доклад Share Добавено Март 3, 2010 Ще си разказвам за моя случай-Истината е, че целия блок 5 входа, 10 етажа беше свидетел на сцените от нощес. Но само аз бях лудата, дето говорех с децата. И видях прекрасни, изгубени деца. Деца, на които никой не е показал смисъла... Не е показал обичта, спокойния разговор... Моето спокойствие трябваше да е по-важно. Трябваше да се направя на ни чула, ни видяла... Сигурно се заплетох кармически, сигурно трябваше да си пусна филмче, музика в 2ч. през нощта... Да, това е нормалното отношение-а дали има смисъл?-ами ако на мен не ми се бяха усмихвали като дете, ако не бяха правили жест от доброта към мен... сигурно и аз нямаше да знам нищо хубаво, нямаше да съм това, което съм... Не е нормално да се оцелява. Не е нормално да се живее без топлина и разбиране. Не е нормално и само лошо да виждаме. Но доброто вече трябва да се покаже... А не да наднича скришом зад пердето... Иначе, да-днес е прекрасен ден и се грижа за цветята си, за децата си и ги обичам... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Март 3, 2010 Доклад Share Добавено Март 3, 2010 За съжаление всеки ден в България стават трагедии.За някои медиите ни информират,за други не.Ако трябва да търсим знаци и да ги разгадаваме, няма да имаме време за други неща. Според мен положението в държавата е променило мисленето на хората.Или греша? Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Март 4, 2010 Доклад Share Добавено Март 4, 2010 За съжаление всеки ден в България стават трагедии.За някои медиите ни информират,за други не.Ако трябва да търсим знаци и да ги разгадаваме, няма да имаме време за други неща. Според мен положението в държавата е променило мисленето на хората.Или греша? Нищо не .... трябва. Просто на някои хора тези мисли им тиктакат в главите, докато вършат "други неща". А на други - не. Според мен процесът в двустранен - И мисленето на хората променя положението в държавата. Такъв процес е като снежна топка - малко сняг и едно побутване ... и стават неочаквани неща. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest devashaktika Добавено Март 4, 2010 Доклад Share Добавено Март 4, 2010 (edited) Трагедии наистина се случават постоянно, а медиите определено всяват допълнително психоза (затова въобще не гледам телевизия), вярно е и, че празници - много, но също така и аз като Александър намирам някаква закономерност между българските празници и масовите нещастия. Спомням си за трагедията в Индиго преди Коледа, за трагедията в Лим преди Великден, за трагедията на Спасовден, за трагедията в Охрид преди 6-ти септември....и т.н. Не знам, дали са знаци на съдбата, но все пак всички знаем, че няма нищо случайно. Редактирано Март 4, 2010 от devashaktika Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Март 4, 2010 Доклад Share Добавено Март 4, 2010 Знаци има, но ако искаме да не ги виждаме, избора е наш... Отговорността-също. А те ясно ни казват: Нужна ни е Вяра, в Доброто и желание днес и сега да се усмихнем, да кажем една добра дума. Да поздравим сърдития ни съсед... Да прегърнем сянката, за да стане светлина... И въпреки, че може да сме смешни, доброто ще се натрупва и ще се обърнат нещата. Ако пуснем чернилката вътре тя ще ни завладее, а ако и се усмихнем и и покажем обич и разбиране, може да се оцвети... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Март 4, 2010 Доклад Share Добавено Март 4, 2010 За съжаление всеки ден в България стават трагедии.За някои медиите ни информират,за други не.Ако трябва да търсим знаци и да ги разгадаваме, няма да имаме време за други неща. Според мен положението в държавата е променило мисленето на хората.Или греша? Нищо не .... трябва. Просто на някои хора тези мисли им тиктакат в главите, докато вършат "други неща". А на други - не. Според мен процесът в двустранен - И мисленето на хората променя положението в държавата. Такъв процес е като снежна топка - малко сняг и едно побутване ... и стават неочаквани неща. Да, и мисленето променя! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.