Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Как си представяте Бог?


Recommended Posts

Основание за тази тема ми дадоха някои постове напоследък (не, че и преди не съм се натъквала на различни описания и характеристики):

...

Така е, Бог обича всички ни и за това ни е дал условия да се развиваме. Пращал ни е Учители, Спасител... Това, че ние сме дебели глави и не желаем да се смирим, да разберем себе си и да сме благодарни за условията...

...

Вярвам в Бог.Вярвам ,че той е добър и любящ баща и не наказва,а е много дълготърпелив.Ние се наказваме сами.

...

Та ... как Вие си представяте Бог?

Какво е допринесло за тази Ваша представа, защо е точно такава?

А допускате ли, че може да промените представата си?

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 28
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Бог го свързвам със следните неща : Любов, Светлина, Топлина, Хармония, Безкрай, Всемогъщество, Премъдрост и всезнание, Навсякъде и във Всичко, безкрайна Личност, Милостивост, Съвършенство, Вселенски Разум, Творец, Създател, Архитект, Първопричина, Многоформен, Променящ, Рушащ, Съграждащ, Безкрайно Проницателен, държащ всичко и всички в ръцете си, Неуморим, Неизчерпаем, Любящ, Велик, Вечен Живот,Справедлив, извън време и пространство, Безкрайно Гениален. :3d_083::3d_097::3d_161::3d_053::3d_162:

П.п. Тук съм описал една моя среща с Бог. :D Ако се вгледате в коментара на Чебурашка, чак може да се почувствате хипнотизирани. :lol:

http://www.sibir.bg/blog/momchev/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=375646

Редактирано от hrisko_89
Линк към коментар
Share on other sites

:)Първо-разбира се, че винаги може да си променя представите.

Как си го представям? - Енергия, съвършена, изпълнена със спокойствие и тишина... Нещо, което те прегръща и те люлее и не ти се иска нищо... Бог е също движение, новост, справедливост, Любов, Мъдрост и Истина, Светлина.

Не знам дали може да се даде определение и дали изобщо е нужно?.. Сравняваме с познати неща... :feel happy:

Вътрешния стремеж, импулс към съвършенство...

Линк към коментар
Share on other sites

А аз не мога да си го представя.

В мен има усещане, което поради ограниченост, мога да нарека усещане за Бог...

Звучи абсурдно...

По-скоро усещане за неговата проява...

Не мога да си го представя.

ТОЙ (или ТЯ, или ТО) Е!

Е ВСИЧКО!

Линк към коментар
Share on other sites

lokator, "взе ми думите", както се казва. :D И аз се бях приготвила да напиша същото. Ние си представяме само отделни части, характеристики, качества на понятието Бог. И правим понякога заключения за цялото, като онези слепци и слона. А за усещане - да усеща се... Всеки си има своето усещане и своята представа за Бог...:)

Има религии и учения (теософия, антропософия) в които понятието Бог липсва. Поне аз съм останала с това впечатление.

Редактирано от Ани
Линк към коментар
Share on other sites

Аз като се позамисля незная дали съм си го представяла по определен начин, просто си знам, че има Бог и това ми е достатъчно.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Кристиян

В този свят Бог в сравнение с хората е като кандидат-студент сред професори...Всички професори "късат" Бог и Го пращат на поправителен, докато се научи да им говори само това, което са написали в житейската си професура...

Линк към коментар
Share on other sites

Като център,точка в основата на искряща спирала.Това е,така да се каже,материалната ми представа.Представата ми,като усещане,е по-пълна и по-наситена.Усещането не мога да обясня,доближава се най-много до "усещане на присъствие",в мен и около мен.Принос за представата ми има Блаватска-"Разбулената Изида" и "Тайната доктрина"- и медитацията.Допускам и приемам промяна не само на представите ми,а и мнението ми за хора и ситуации.

Линк към коментар
Share on other sites

   Аз съм Бог.Ти си Бог.Всичко е Бог.Като опознаем Бога в себе си.Ще опознаем след това и Бога извън нас.За да  не му досаждаме Той се е скрил в нас нека го намерим в себе си. Не си Го представяйте той се преживява. 

Редактирано от mihailo
Линк към коментар
Share on other sites

Четох мнението на Ани, че някои религии не говорят за Бог.

Сещам се, че някои смятат Будизма за непризнаващ съществуването на Бог, защото там не се говори за Бог.

Мисля, че всички представи за Бог са също и културологично обусловени. Будистите не говорят за Бог, защото хората на Изтока са много по-чувствителни от нас.

Те усещат Бога и защо да говорят и доказват нещо, което се усеща smile.gif

Затова си мисля, че за да се преодолее културологичната плява, трябва да се оставим на това, което не е повлияно културологично.

Да се оставим на усещането за Бог. А това усещане не може да се опише.

Но всеки може да усети Бог. Най-малкото чрез проявлението на Божиите закони smile.gif Тук няма милостивост или наказание.

Бог не прощава на никой, защото никой не е осъдил. Законите му са единствено справедливи.

Ние решаваме какво да осъждаме и какво да усещаме.

П.С. Хм, от това и тост може да се направи: "Да пием за това да решаваме разумно какво да осъждаме и какво да усещаме, за да не усещаме после дебелия край на Божиите закони" :) :) :)

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Будистите не говорят за Бог, защото хората на Изтока са много по-чувствителни от нас.

Те усещат Бога и защо да говорят и доказват нещо, което се усеща smile.gif

В това има малко повече смисъл от културно-расовите ни дадености и индивидуалната възприемчивост.

Там, където се търси пустотата и необвързаността с каквито и да е форми, най-опасно е предубеждението относно "висшите" такива.

Посоката винаги се определя от стремежите на личността, но разликата е фундаментална - между насочването към най-фините от тях, или обратно - към пускането им.

Колкото и грубо да прозвуча сега, мога категорично да заявя, че който е способен (хвала му) да си представи Бог, няма никакъв шанс да се доближи до Него.

Човекът, личност, затвореност, форма, идентификация, не притежава възможността да докосва универсалности. Но Пълнотата докосва всичко, ако не и се поставят прегради, като човек, личност, затвореност, форма, идентификация и разбира се - представи (само фрагмент от вече изброените, но плиткия ни взор май изисква натъртвания).

Линк към коментар
Share on other sites

Христос казва: „Вие ме наричате Учител и Господ и добре казвате, защото съм.“ Той е говорил много важни работи, незаписани в Евангелието. Да, Христос дойде да ви научи как да живеете. Някои казват: „Достатъчно ви е това, което Христос е говорил“. Да, за спасението ви е достатъчно, но не и да ви научи как да живеете. А Йоан казва, че Христос говорил толкова много, че ако би се написало всичко, то книгите на целия свят не са в състояние да поберат това. Аз зная, че и от това, което Христос е говорил, е предадена една много малка част. Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цветче съставляват азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика книга. Като взема един лист от някое дърво, аз започвам да го разглеждам и чета по него, де и при какви условия се образувало този лист; де е расло това дърво, защо е остаряло, какви са били тогава хората, в какви времена е живяло, какво е било състоянието на слънчевата система и т.н. Всичко това аз проверявам по отпечатъците на всеки лист и клонче. А вие се спирате пред дърветата, разглеждате ги и си мислите, че те нямат свои преживявания, че не говорят и не виждат. Колко красиво говорят и виждат цветята и дърветата! Всеки лист има свое очице, чете всичките ви мисли, и като седнете под някое дърво да размишлявате, всяка ваша мисъл се отпечатва върху дървото и отделните листа. След време вие ще можете да четете по дърветата вашия живот, както и този на вашите предшественици. Колко пъти, като съм се спирал под някое дърво, то ми е разказвало мислите и действията на разни философи, свещеници и други хора, които се спирали под него! Трябва да знаем, че пред Бога всичко е открито, няма нищо скрито в тоя свят. Вие казвате, че дърветата са безсловесни същества, а човекът бил словесно същество. Аз съм против това: няма безсловесни същества в природата, но по различен начин говорят. За мене всичко е словесно. Като казвам за мене(?), не подразбирам онзи царски син, чийто портрет носи царската дъщеря, а другият, който носи в себе си Божествените истини за този свят

Приложете търпението, т.е. развийте ума и волята, махнете подозрението и го заместете с творческа Любов. Бъдете тъй силни, че каквато обида да ви се хвърли, да не ви докосне и скоро да се освободите от нея. Няма по-голямо изкуство от това, да се поставиш по-горе от всяка обида и да я заместиш с добри мисли. Всички вие може да свършите много работа, да вършите големи добрини. Това, което свири учителят в дадения момент, може да го научи и ученикът. Всеки, който иска да бъде нещо повече от другите, трябва да се съединява с живия Господ, с онази велика връзка на хармония, и да учи закона на мълчанието. Както казват окултистите, бъдете слушатели на Великия Учител, който говори. Няма по-хубаво нещо от мълчанието. Бих желал да съм на ваше място, вие да говорите, а аз да слушам, защото ще разбера всичко, което говорите. Сега, като слушат нещо, хората не само че не си плащат, ами започват да критикуват, че това не било хубаво. Христос казва: „Аз съм гостилничарят и дойдох да нахраня хората“. Христовото учение ни показва, че ние имаме условия да станем светии, и ангели, и гении. А сега какво сме? – Ние сме любящите деца на Бога, Който ни обича не защото сме толкова добри, а защото е милостив към нас. А то е най-великото в света, с което можем да се кръстим. Ние трябва да оправдаем тази Любов, да я заслужим и никога да не дърпаме косите си пред Неговото лице. Щом чуем, че Учителят, Бащата, Господ иде, веднага да се спрем. От днешната беседа искам щото всички, които имат положителна енергия, да я превърнат в отрицателна, всички, които са горе на планината, да слязат долу да градят, а които са господари, да станат слуги. От господари няма нужда. Господ казва: „Сит съм вече на господари, искам слуги, те да оправят света“....

Сега заемете положението на синове и дъщери, на ученици и слуги, а не казвайте, че сте учители, свещеници, майки, бащи, царе, князе, господари и други подобни. Да ви пази Господ от такива грехове! И мен да пази Господ от този грях. И да ни даде да бъдем ученици и слуги на този Велик Учител и слуги на този Велик Господ в света! А Той е жив Господ.

Из Учител и Господ

Линк към коментар
Share on other sites

"Но Пълнотата докосва всичко, ако не и се поставят прегради, като човек, личност, затвореност, форма, идентификация и разбира се - представи (само фрагмент от вече изброените, но плиткия ни взор май изисква натъртвания)." Тя ако е Пълнота, за нея не би трябвало да има прегради, тя била трябвало да изПълва всичко. :hmmmmm:

Редактирано от hrisko_89
Линк към коментар
Share on other sites

Бог го свързвам със следните неща : Любов, Светлина, Топлина, Хармония, Безкрай, Всемогъщество, Премъдрост и всезнание, Навсякъде и във Всичко, безкрайна Личност, Милостивост, Съвършенство, Вселенски Разум, Творец, Създател, Архитект, Първопричина, Многоформен, Променящ, Рушащ, Съграждащ, Безкрайно Проницателен, държащ всичко и всички в ръцете си, Неуморим, Неизчерпаем, Любящ, Велик, Вечен Живот,Справедлив, извън време и пространство, Безкрайно Гениален. :3d_083::3d_097::3d_161::3d_053::3d_162:

П.п. Тук съм описал една моя среща с Бог. :D Ако се вгледате в коментара на Чебурашка, чак може да се почувствате хипнотизирани. :lol:

http://www.sibir.bg/...le&artID=375646

hrisko_89 ,:thumbsup2: за разказа на момчето.

Да ти призная и аз така си го представям най-често.Особено очите.Дълбоки и сини.Сигурно,защото някои хора имаме нужда да си представяме нещата,да ги облечем в образи,картини и цветове.Но ми се е случвало не да си го представям,а да го виждам в много неща.В дъждовната капка върху нежното листенце на розата,в очите на моето куче или на някой случаен непознат,в дъгата след дъжд,в синъото на небето ,в зеленото поле с ярко-червени макове,в слънчогледовите ниви и в много други.Тогава няма образ,а само усещане за полет.То е като махване с крила на пеперуда.

Хубав ден на всички.

Линк към коментар
Share on other sites

Тя ако е Пълнота, за нея не би трябвало да има прегради, тя била трябвало за изПълва всичко. :hmmmmm:

Това, Хрис, е абсолютен покой

и не може да се бори с човешките фалшиви напрежения.

Боренето е за нас - за да имаме твърдост, с която да се определим.

Идентификация и изолираност е едно и също

и както сме го избрали в изгрева на грехопадението си, така днес сме само една кристализирала инерция, подчинена на миналите свои грешки. Понастоящем не сме достатъчно съзнателни и волни дори за да направим и нова инстинска грешка.

Само продължаваме да се доутвърждаваме, дори когато в нас опитва да покълне искричка от Абсолюта. Обземаме нейната чистота със животинските си инстинкти за себесъхранение и проповядваме пътища на развитие, вече задушили самия Път в нас, поради заблуда, че калните ни крака могат да проходят в неприкосновеността на някаква божественост.

Толкова сме жалки...

Но за да не изпадаме във фундаментални отчаяния си създаваме представи, надежди, вяра и почие, за всички онези неща, които със самото си съществуване отхвърляме. И по този начин заселваме небето на личния си свят с финоматериални фантомни форми, които се консолидират в общопсихичната огледална сфера в егрегори и по-мощни астрални образувания, които за наша радост вече ни предоставят и невероятната възможност да усещаме бог (тях), понапъхан в най-различни душевновъзприемаеми калъпи.

И всичко ни е наред, въртим си колелото и поради невъобразимия ни вече тренинг - никога не ни се завива свят.

Е, на някои природни издънки, подобни на мен, им се завива. И резултатът е физиологично-логичен - става ти лошо...

Линк към коментар
Share on other sites

Добре, Венци, приемаме всичко, което казваш, става ни лошо и ... после какво? Щото така да си живеем и да си повръщаме от време на време, при нужда - доста тъпо ми се струва.

Линк към коментар
Share on other sites

Ако имаш очи и виждаш,

то значи, че имаш и крака.

Какво ме питаш точно?!

Аз не предлагам нищо.

Един е, който предлага всичко.

Не можеш да се отвориш за Него, преди да откриеш затвореността си.

А от това се страда, тъй че нека неприкосновените индивидуалности наоколо не си и помислят да тръгват по подобен път.

Всичко друго ни го изявява Онзи, без когото ние нищо не сме

и без когото никой не дохожда при Отца.

Та Него попитай. Но за да те чуе, ти трябва да си съвършено онемяла.

Линк към коментар
Share on other sites

Буда или буда природата е будисткият еквивалент на това, което на запад се нарича бог, божествена природа. Ето какво е той за дзен Учителите:

"Кой е Буда? Ето някои от отговорите на този въпрос, дадени от различни учители по Дзен:

Той не е Буда.

Планините, които се извисяват над морето.

Трикрако магаре.

Изсъхнало лайно.

Пет мери лен.

Устата, която е израз на тъгата.

Бамбуковата горичка зад манастира.

Винаги си измивай устата, след като си споменал името му." ...

Линк към коментар
Share on other sites

Да, и аз установих, че "представяте" не е точната дума, но чак като тръгна темата.

Но преди това, тъкмо това ми беше направило впечатление, че има хора, които именно си представят Бог.

Аз не мога.

Или поне ми е много смътно, както някои преди мен казаха - по-скоро усещане; да, това е по-точната дума и за мен. Но ми беше интересно и други да споделят - все пак, различни сме 60.gif

Включително не ми се искаше да се изброяват неща - Той е любов, Той е ...

А именно да опишем нашите си представи или усещания за Него.

Като лични, съкровени изживявания, не неща, за които сме чували, че са така, или би трябвало да са така, или ни се иска да са така ...

Що се отнася до мен самата - трудно е, нямам нужните думи, но все пак ...

Моето усещане е за Сила (не е точно, но нямам по-подходяща дума), често незабележима (за нас), увлечени в театъра на живота си, но вездесъща и всепроникваща. И моментите, в които съм имала най-ярко усещане, са били тези (на два пъти, много критични), в които аз поради ситуацията вече нямах усещане за аз, а някак дълбоко-дълбоко, отвътре се обръщах горещо и искрено към Него, исках да се "свържа" с Него и ... тогава именно усещах. Мога да кажа и че тези усещания (особено второто) направиха вярата ми жива и реална. Иначе поне за мен е трудно - примерно както някои хора казват "Вярвам, че има Нещо ..., поне би трябвало да има, не може да няма ..." Аз не мога така да вярвам. И сега в мен вече има една пътечка към тези усещания, вече нямам колебания, двоумене ...

Линк към коментар
Share on other sites

Що се отнася до мен самата - трудно е, нямам нужните думи, но все пак ...

Моето усещане е за Сила (не е точно, но нямам по-подходяща дума), често незабележима (за нас), увлечени в театъра на живота си, но вездесъща и всепроникваща. И моментите, в които съм имала най-ярко усещане, са били тези (на два пъти, много критични), в които аз поради ситуацията вече нямах усещане за аз, а някак дълбоко-дълбоко, отвътре се обръщах горещо и искрено към Него, исках да се "свържа" с Него и ... тогава именно усещах. Мога да кажа и че тези усещания (особено второто) направиха вярата ми жива и реална. Иначе поне за мен е трудно - примерно както някои хора казват "Вярвам, че има Нещо ..., поне би трябвало да има, не може да няма ..." Аз не мога така да вярвам. И сега в мен вече има една пътечка към тези усещания, вече нямам колебания, двоумене ...

Това се покрива и с моите представи и опитности...

за Висшия Аз.

Обаче в допълнение имам и тази, че именно той е най-голяматта бариера пред Бог, за да ме докосне.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...