Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Обидата - как да се справим с нея?

Recommended Posts

Аз мисля, че когато някой е обиждан, (което е различно от обиден), то той трябва да реагира

Как според теб трябва да се реагира? Ти как реагираш например?

И как това се вмества в психолигеческите / духовните ти светоусещания / разбирания?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам чувството ,че вървя на обратно:)Преди прощавах лесно.Обичах хората и ги разбирах,а сега ми е трудно да простя обида.Дори да ме боли и да страдам не прощавам обида.Дори преди 2-3 месеца баща ми ме обиди и още не съм му проговорила.И аз търся отговор на този жъпрос-Как да се справим с обидата?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Зависи кой ме обижда или се опитва да го направи. Обикновено реагирам на момента и то остро. Но, честно казано, малко хора могат да ме обидят, ухо не давам за хорски обиди. Повечето "обиди" искрено ме разсмиват. Е, има и други, които нараняват честолюбието ми, но така е. Не съм от скромните и затова си нося последствията. Аз също обиждам, но и се извинявам. Приемам се такава, каквато съм. Приемам и другите, но без конфликти не може.

Играта, която играем е такава.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...търся отговор ...-Как да се справим с обидата?

- с излизане от контекста на обидата. Външното шоу е театър.

- с разбиране на причините:

.анализ на интересите и мотивите на обидилия

.анализ на интересите и мотивите на обидения

- с корекция на причините, вътрешно, с диалог, с постъпки и др.

Има и скрита благословия в това.

Засегнати ли сме здраво, значи някой е пробил барикадата на егото.

За известно време можем да видим истината.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От изключителна важност е ,обаче, да се научим да обичаме и одобряваме себе си,да се приемаме такива,каквито сме със всичките предимства и недостатъци,които притежаваме.

:thumbsup::thumbsup:

:) И аз се присъединявам към отбора на тези, които са успели да преодолеят лесната си ранимост по този начин. :)

На мен ми помогна и Лазарев. Благодарение на него осъзнах защо човекът, който се обижда е много по-агресивен от този, който обижда.

Точно това мислех да пиша мила Донче!!!!! :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам чувството ,че вървя на обратно:)Преди прощавах лесно.Обичах хората и ги разбирах,а сега ми е трудно да простя обида.Дори да ме боли и да страдам не прощавам обида.Дори преди 2-3 месеца баща ми ме обиди и още не съм му проговорила.И аз търся отговор на този жъпрос-Как да се справим с обидата?

Много лесно, Анелия. Прочети си подписа!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз мисля, че когато някой е обиждан, (което е различно от обиден), то той трябва да реагира; да не "преглъща". Едно чувство не трябва да бъде потискано при никакви обстоятелства. Така е и с гнева, така е и с любовта. Трябва да разберем, че другите са различни и тази различност е добре да бъде уважавана и осмисляна. Да позволим на всеки да бъде такъв, какъвто е. Има хора всякакви и много от тях няма да ни харесват, а дори напротив. Но, това е ситуацията и тя няма да се промени. Ако сме уверени в себе си и ако имаме достатъчно добра самооценка, няма нищо от което да се обидим, а само да се замислим.

Харесва ми твоята позиция. И моята е подобна. Мога да допълня за себе си само това как реагирам, когато някой ме обижда. Считам че е много важно човек да не се почуства обиден, защото тогава ще реагира, но спокойно и добронамерено. Ако се обиди, дори и да "преглътне" и да не реагира или да отреагира изкуствено спокойно, пак не е добре, включително и за двете страни, защото на емоционално и/или ментално ниво (дори без да се усеща) още в момента, в който се е почуствал обиден, той излъчва към обиждащия една впечатляваща доза отрицателна енергия, която пък след това се връща като бумеранг отново при него. Ужасно е, повярвайте ми, дори не съм си представяла какво е, до момента, в който за първи път можах да го видя, усетя или както искате го наречете. Пърият път направо се уплаших, защото го усетих буквално като вълна, която ме блъсва в гърдите и след това ми прилоша. Сега вече по-рядко го "усещам", но то няма и смисъл, защото вече съм напълно наясно и дълбоко убедена какво става в действителност. А и вече по-рядко изпитвам негативни емоции - демонстрацията (или урока) беше супер.

Единствено ми се иска повече хора да успеят да почустват какво става при излъчване на обида, завист, агресия и т.н., защото ми се струва, че тогава бързо, бързо ще се освободим от негативните чуства и мисли :thumbsup2:

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Този, който се чувства обиден от дума или поведение всъщност е наранен от това, че поведението на другия не отговаря на неговия модел за "правилно" поведение и на неговите предварителни очаквания. Но този модел и очакванията са всъщност вид ограничаване на свободата на другия.

Обидата може да се усети и ако другият волно или неволно докосне в нас болезнена струна, рана, която вместо да лекуваме, ние смятаме за "благородна чувствителност" и задължаваме другите да ни стъпват на пръсти, да се съобразяват с раната ни и да ни пазят. После, обаче, усещаме неискреност и неестественост в тях... която сме си "купили" с обидчивостта си.

Раните трябва да се лекуват естествено. И физическите и душевните. Но ако една рана не е излекувана, то постоянното бъркане в нея не е много здравословно. Нали затова се казва, че в къщата на обесения за въже не се говори. Мисля, че и при двата вида рани трябва да има известен карантинен период. :hmmmmm:

Понякога обидата ни връхлита неочаквано - тогава можем само да благодарим на този, който ни я е причинил - той ни е показал някакво слабо място, за което не сме подозирали, зависимост от нещо, която не сме забелязвали до момента...

С това съм абсолютно съгласна. :thumbsup: Понякога такива обиди, особено ако са дошли от съвсем непознат човек, действат като sms –и от провидението. Но само понякога.

Бях чел преди време, че един от начините да определим доколко сме напреднали в духовното си развитие (и каква е силата на характера ни) е чрез следне на това колко често се обиждаме и за колко време можем да трансформираме обидата във вътрешен мир и спокойствие. Ако след като се обидим, можем да трансформираме това състояние за 1-2 минути, това е голямо постижение.

Интересно ми е дали сред участниците в този форум има хора, които наистина могат да трансформират сериозна обида във вътрешен мир и спокойствие за 1-2 минути? И какво да правим ако това не стане,не само за минути, но дори и за дни. Задържането на непреработени обиди и лоши чувства е много опасно. Както за човека, който ги задържа, така и за околните. Непреработената обида нараства с времето, придобива уродлива форма и може да избухне най-неочаквано по много лош и опасен начин.

Затова си мисля,че ако човек не е достатъчно духовно подготвен,по-добре да “изпуска парата” и да не оставя неизяснени нещата.Така, че на въпроса на Anelia_a_s :

Дори преди 2-3 месеца баща ми ме обиди и още не съм му проговорила.И аз търся отговор на този въпрос-Как да се справим с обидата?
бих отговорила така:Поговори с баща си. Мисля, че ще се разберете и ще забравиш обидата. :thumbsup:

Считам че е много важно човек да не се почуства обиден...

Диана,това е най-важното, но трудно се постига всеки път. Зависи от обидата, от човека - ниво на чувствителност, духовно развитие,размери на Аза :) и много други неща. Изобщо сложен проблем. Поне за мен. Затова реагирам понякога,когато дразнителят е много голям, като Мона-"на момента и то остро". Знам, че не бива, но това е по-малкото зло. Задържането на вече почувстваната обида е по-лошо.

Редактирано от Бина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди около 6 години се обиждах много.Това за мен беше наистина нещо което ме караше да се чувствам нещастна и слаба.Смятах,че това никога не мога да променя в себе си.Е може да се промени. :thumbsup: Пожелах го и го постигнах.Сега ми е леко и спокойно.Приемам себе си и другите такива каквито са,дори и в моментните им слабости.Разбира се изпитвам чувства и понякога съм наранена(случва се когато човекът наистина ми е много близък)но вече не съм ОБИДЕНА.За мен това е признак на слабост,на липса на един душевен мир,на любов към другия.Разбира се това е лично мой извод,направен въз основа на мои наблюдения върху мен.На тези които им е трудно да се справят мога само да дам кураж.Обидата е пряко свързана с гордостта.Но кой е казал,че ако не сме горди,то сме недостойни.

А и е много хубаво когато мирогледа се промени в тази насока.Започваш да изпитваш любов дори към провокатора...тогава той понася последствията от негативизма с който е подходил. :dancing yes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:thumbsup::feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Цвета, :thumbsup:

Всъщност обидата не причинява толкова вреди, колкото начина по който хората реагират на нея. :3d_111:Отношението е най-важното на този свят. Аз самата гледам да не реагирам. Поне се старая, макар че не винаги успявам. :3d_104: Моята реакция, било тя гневна или спокойна, трудно ще промени обиждащия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Ася! :)

Всъщност обидата не причинява толкова вреди, колкото начина по който хората реагират на нея.
:thumbsup1:

Отношението е най-важното на този свят. Аз самата гледам да не реагирам. Поне се старая, макар че не винаги успявам. Моята реакция, било тя гневна или спокойна, трудно ще промени обиждащия.

:thumbsup:

Аз също. Но нереагирането не ти ли се струва понякога по-опасно. Мисля,че проблемът не е толкова в обиждащия,а в обидения. Не ти ли се струва,че задържането в себе си на една непреработена обида е опасно. Друг е въпросът ако можеш да я трансформираш съответно във вътрешен мир и спокойствие. :3d_015:

Забелязала съм,че семейства в които има кавги, все пак се задържат, за разлика от други,при които уж всичко е наред. Понякога един скандал играе ролята на предпазен клапан . Не знам дали това е точното сравнение, но имам предвид, че нормалното изпускане на напрежението е здравословно, както за индивида, така и за семейството или колектива. :3d_019:

Как мислите?

:3d_057:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Задържането на непреработени обиди и лоши чувства е много опасно. Както за човека, който ги задържа, така и за околните. Непреработената обида нараства с времето, придобива уродлива форма и може да избухне най-неочаквано по много лош и опасен начин.

:thumbsup: :thumbsup: Съгласна! Може и бавно и невидимо и неусетно за самия обиден човек да "пресуши" желанието му за живот. И вече не може да се каже кое е по-опасно - взривът или бавната агония...

Но все пак смятам, че изливането и в семейни скандали е подходящо само за хората, които се съживяват от подобни събития. Мен лично те ме "изпиваха". Скандалите като алтернативно решение, според мен, по-скоро ще отложат трансформирането на обидата в мир и спокойствие, а именно последното решава проблема с обидата.

Трансформирането не е чак толкова трудно колкото изглежда. Е, за 1-2 минути не винаги може - зависи от ситуацията.

Ето в случая на Анелия и обидата, която тя изпитва към баща си. Като сърдечен и добър човек, който обича хората, разбира ги, дава всичко от себе си, тя може би очаква съзнателно или подсъзнателно същото отношение и от тях, или поне подобно. Или както казва майка ми: "Ако любов даваш, любов ще получаваш". Много хубаво, но като се замисли човек излиза, че когато даваме любовта си, ние сме зависими от "връщането" и. Обиждаме се, ако усетим, че не оценят любовта ни, не я забелязват и дори и отговарят с точно обратното отношние. Колкото се стараем да разбираме другите, толкова повече те започват да ни налагат волята и оценките си. Толкова познато... болезнено е...

Мисля, че разговор с бащата в такова състояние само би усложнило и задълбочило обидата - нещо като сол в раната. На нея не и трябва сол, нито карантина, нито скандал - вентил, а лечение с любов - осъзнаване на зависимостта, която е "завързала възела" на конкретната обида.

Не се смятам за голям специалист, че да твърдя - 99.9 % знам как и мога да се справя, но реших този проблем в личния си живот и често ми се налага да го решавам с учениците ми(децата лесно се обиждат - това е характерно за израстването им). Ако Анелия конкретизира какво е предизвикало обидата, бих могла да предложа вариант за решение от личната ми гледна точка - съвсем не мисля, че непременно ще помогне... Може и на лични...

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има ситуации в които трябва да покажеш на човека отсреща, че те е обидил, просто защото обиждащия не винаги съзнава това.

Аз лично не съм се чувствал чак дотолкова силно обиден, че да не забравя за обидата до няколко минути и да продължа отношенията си с този който ме е обидил все едно, че нищо не се е случило (това при положение, че обидата е била несъзнателна. При съзнателна обида трябва да се подхожда според случая - няма стандартно решение). Когато казвам, че ми минава до няколко минути, не мога да кажа точно, че прощавам на този който ме е обидил, а просто преставам да се чувствам засегнат и да виждам някаква вина в него (т.е. прошката става безсмислена когато вече не виждаш вина в човека отсреща). Пак повтарям всичко това е при положение, че обидата е несъзнателна.

Ако обидата е съзнателна от значение е доколко близък е човекът който ни е обидил, зависимостта ни един от друг, дали е безопасно да отвърнем на обидата, дали е инцидентен случай или не, дали можем да накараме другия да разбере грешката си и сигурно много други неща. Все пак вътрешно дори и в тези случаи трябва да се стремим да възвърнем хармонията си максимално бързо.

Един човек който подържа телата си в относително висока вибрационна активност и съзнанието му е фокусирано в известна степен към надличностните реалности, не може да задържи обидата в себе си и да я акумулира подсъзнателно. Обидата не може да издържи на високите вибрации. В същото време в масовия случай нанесената обида (разглеждана като мисъл-форма) сериозно намалява честотата на вибрация на този който и се поддава.

Казвайки всичко това за чистотата на телата и развитието на съзнанието, нямам предвид някакви недостижими свръхчовешки състояния, а просто по-инклузивен и духовно ориентиран живот.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обидих се на баща си ,защото той иска да контролира живота ми.Казва ми с кой да дружа ,и с кой -не.Учих висше образувание -редовно-в Пловдив и се прибирах в Гълъбово през седмица ,защото близките ми липсваха,а той ме караше да оставам там и ми забраняваше да се връщам ,иначе нямало да ме издържа.Един ден просто не издържах и му се опълчих,тогава той каза ,че за него вече не съм дъщеря и да се оправям сама,а трябваше да си платя семестъра същата седмица.Молих му се за пари,защото нямаше от къде да взема ,а той не ми помогна.Страдах много,Бях се отчаяла от живота,Нямаше на кой да разчитам.Дори мислех за самоубииство.Но с подкрепата на моя приятел и майка ми,се прехвърлих задочно,започнах работа исега като се видим се подминаваме.

Но съм решила да променя това утре.Той има рожден ден и мисля да му подаря любовта си.Вече преглътнах обидата(може би благодарение на този сайт).Прощавам му.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup::feel happy: :feel happy:

Радвам се за теб, Анелия! И вече няма значение как ще го приеме той, нали? Ти не си преглътнала обидата, мила, ти си я трансформирала... превърнала си загубите в ползи, когато са те ударили по едната буза, ти си обърнала другата... Смел и добър човек си! Поздравления!

А и като се замисля, ако тогава той те беше оставил да се връщаш през седмица и не беше действал толкова авторитарно, сега ти нямаше да имаш свой самостоятелен живот, нали? Той ти е помогнал да пораснеш и да започнеш да вземаш решенията си сама - макар и да не е съзнавал това, а е искал обратното... :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не я преглъщай обидата. Изплюй я!

Преди години и с мен се случи нещо подобно, но не беше за пари. Опита се баща ми да ми дирижира живота, хехе. Един месец не му говорих, а живея с родителите си. Веднъж, когато се връщаше от работа, а аз излизах, го подминах на улицата. Беше с някакъв колега. Остана безкрайно учуден, беше се спрял зяпнал. Аз дори не се обърнах. Сега знае.

Понякога родителите получават уроци и от децата си.

Утре прегърни баща си и му кажи, че той е твой баща, но животът ти не е негов.

Успех! :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, по-добре да я изплюеш, отколкото да я преглътнеш и да те отравя! А още по-добре съзнателно да я трансформираш, защото в нея има много енергия. Същата енергия, която ти носи болка, наранява те и създава в теб протест и когнитивен дисонанс, може да бъде превърната в смирение, спокойствие и радост!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Анелия - :thumbsup: , чудесно е решението ти. И аз преди се посдърпвах с родителите ми, по същите поводи като при теб - какво да правя, как да го правя. Фактът, че имам две деца и семейство не им пречеше, и сега не им пречи, да ми дават акъл. На моменти съветите им ми идват в повече, но съм осъзнала, че родителите са си родители. Те винаги искат най-доброто са децата си, макар и според техните разбирания. Но ако се скараме с тях и не си говорим, идва момента когато като ги загубим няма как да ги върнем обратно. Моите родители са живи, но гледам да не реагирам много. Така моите деца се учат пък на толерантност към - нали и аз като майка все дудна: това, онова...

Малко се отклоних от темата.

Бина, напълно съм съгласна с теб, че парата трябва да се изпуска. Понякога обиждаме несъзнателно, понякога обидения се чувства обиден защото е бил малко по-чувствителен в момента. На нещо на което аз бих се обидила много, някой друг въобще няма да реагира. Комбинациите са много и в зависимост от тях всеки реагира различно.

Не мога да се похваля, че всеки път успявам да трансформирам отрицателните емоции в положителни. Преди ходех редовно в планината и това много ми помагаше. Сега съм си насадила босилек на балкона и ходя да го мириша или започвам да правя нещо, което ще ме разсее. Но съм убедена, че обратната по сила реакция на една обида е само загуба на енергия. Има хора, които са си такива - обиждащи всичко и всички и се съмнявам, че ако им се реагира, това ще ги промени. Те просто не желаят да се променят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но съм решила да променя това утре. Той има рожден ден и мисля да му подаря любовта си....Прощавам му.

:3d_038::feel happy:

icon12.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес е задушница . Имам желанието да поискам прошка за всички и живи и мъртви души.

Днес се дава опрощение .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, по-добре да я изплюеш, отколкото да я преглътнеш и да те отравя!

И като го правиш се обърни на страни. После отмини по-бързо, че не знаеш къде ще попадне плюнката и ако е тежка може да разпръска онова, от което е разнесена обидата. А то много често вони. :3d_142:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има хора, които са си такива - обиждащи всичко и всички и се съмнявам, че ако им се реагира, това ще ги промени. Те просто не желаят да се променят.

По-горе писах,че ако човек не може да трансформира обидата в нещо позитивно, по-добре да я изхвърли, като даде културен отпор на обиждащия. Но от думите ти Ася се сетих, че има хора на чиито обиди не бива да се отвръща в никакъв случай.. Това са така наречените слънчеви енергийни вампири. Те се зареждат от скандалите,кавгите,избухването на другите. Това са хора, които понякога изкуствено предизвикват някаква разправия и след това "пият" отрицателните емоции излъчвани от останалите. :3d_155:

Предполагам, че всеки е срещал такъв тип енергийни вампири, макар че са по-редки от лунните, които пък се зареждат оплаквайки се :3d_142: , но това е вече друга тема... :3d_047:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Че то и в този форум си се срещат - и от единия, и от другия вид. Аз дори си мисля, че това е много силна дума "вампир". Ами всички ние, ако решим да се погледнем от енергийна гледна точка, през цялото време това правим - менкаме си енергия: положителна, отрицателна, един взел повече, друг дал повече. Е, някои определено си похапват повече, ама къде е границата между нормалното похапване и вампирството?

Извинявам се, то май си имаше тема за вампирите - да се прехвърлим там, ако искате. :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диана, мисля, че в този форум няма хора, които да се опияняват от страданието на другите. И още повече - да се зареждат с него, при това в явна форма.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×