Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Обидата - как да се справим с нея?

Recommended Posts

Обидата привързва обиждащия се човек към обекта на обидата като отключва в съзнанието на човека скрити сили, проявяващи се чрез неудовлетвореност и раздразнение които незабелязано преминават в обида, и водят до създаване на настоящи кармични възли.

Понякога обидата ни връхлита неочаквано - тогава можем само да благодарим на този, който ни я е причинил - той ни е показал някакво слабо място, за което не сме подозирали, зависимост от нещо, която не сме забелязвали до момента...

Съгласна съм с теб Донка.

Аз лично все още допускам да изразя неудовлетвореност и раздразнение от думите и действията на хората, но обикновено почти веднага започвам да задавам въпроси към обиждащия ме(според мен), стремейки се да изясня възможно най-скоро създалата се ситуация за себе си. А когато е невъзможно да започна веднага диалог, търся компанията и разговора с най-близкия ми по душа приятел, и слушам любимата си музика за да не допусна раздразнението трайно да се настани в мен и да ме обвърже с негативна енергия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек може да се обиди и за неща които нямат никаква връзка с него самия. Аз вчера писах в една друга тема, че човек се обижда когато почувства личното си пространство нарушено. Когато това се случва в по-малка степен, човек изпитва единствено неприятно усещане и дискомфорт, но когато "прозре" зад своя дискомфорт влиянието на някой друг (чрез думи или поведение) се появява обидата. Тя може да е съчетана и с други чувства като например гняв, ревност, разочаровение. При обидата винаги има и отправено обвинение към този който ни е обидил. Дали е обосновано или не е друг въпрос. Ако не обвиняваме, няма да се обидим; най-лесно можем да възстановим равновесието си, като спрем да обвиняваме.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Каквото и да си говорим на никой не му е приятно да го обиждат .

Или да се отнасят грубо с него . Дори и на мен . Не ми е приятно да ме обиждат .

Колкото и искреност да има зад това .Обидата си е обида . Веднъж забития пирон в стената си остава там , докато не го измъкнем със силата на доброжелателството и любовта.

Всъщност , изпитвала съм много силна обида . Обикновено след нея този човек никога повече не получава достъп до мен , моя свят и моите емоции . Висока стена на недоверие и нежелание за какъвто и да било вид общуване издигам .

Аз самата съм обиждала хора единствено без да искам , в много ,ама много редки случаи съм търсела целенасочена обида . Можеби един или два пъти се е случвало да изпитвам желанието да обидя някой. И винаги съм съжалявала за това след време . Винаги съм си плащала цената за това недобро намерение .

Знаете ли има много хора ,особено разни хора на високи длъжности ,т.н. лидери и /хора , които много искат да са лидери/, които общуват точно по този начин ,обиждайки другите около себе си ,единствения начин да ги принизят и да издигнат себе си .

Обидата е до голяма степен е манипулация и желание за изваждане от равновесие на другия човек . Обидиш ли някой ти си способен да предвидиш в някаква степен неговите излезли извън строя реакции . Няма никаква искреност или добронамереност в обидата , а само желание за манипулиране и зло намерение.

Нека да си простим и ние тук обидите и лошите чувства!

Колкото и да претендираме за съзнателност и духовност , има си какво да си прощаваме !

Простете ми и на мен !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре го казваш Инатари за прошката.

Следващите ми думи обаче не са насочени към тебе, а са само за размисъл.

Преди време и аз мислех като Инатари. Като простя или поискам прошка и всичко ще е уредено вече. Сега обаче съм на друго мнение. Когато има целенасочена обида, тя не се прощава така лесно, защото ще е малодушие. Тъй като целенасочено обиждащият знаейки християнското правило за прошката се изхитрява, върши си луковото дело, постига си целта и казва ... "Прости ми! Имаш съвест и ще простиш слабоста ми.Длъжен си!"

Да ама не, Духовния е длъжен да прощава само на покаялия се.

Вижте тук.

[3:19] И тъй, покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви,

С други думи, цената на извършения грях трябва да се плати. Защо така си мисля, че трябва да се плати от прегрешилия?

Не може да убиеш човек и комшията в затвора после.

Не може да съсипеш съзнателно живота на ближния.. / значи не е ближен тогава и не следва да има прошка/ и да продъжиш да си живуркаш, щото той е християнин пък ти - не си, и тебе този закон не те лови и да му се подиграваш за гърба. Виж да не търсиш отмъщение за стореното зло е друго нещо, а прошката е различно.

И когато един човек е преживял подигравката с най-чистия християнски закон, вече е много внимателен с двойката сили - " покаяние- прошка ". Тази двойка сили е валидна за тези приели цялата ценностна система на Християнството. Точно за това сме загубили Вярата и Доверието в хората около нас. Но те са по другата тема - по нея писах преди малко.

За непризнаващите моята ценностна система, горенаписаното е пълна глупост - и нека си критикуват колкото си искат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обикновено реагирам доста емоционално, ако се засегна от близки на мен хора!Бързо след това прощавам! Има рани,обаче,които все още ме болят и като ви четох,сякаш с мехлем ги намазах :thumbsup: ! Аз се чувствам много по-зле,когато в момент на афект проявя слабост и обидя накой!И винаги този някой е сред хората,които най-много обичам!Дори не мисля това,което казвам,подсъзнанието ми крещи от болка,но...устата ми не спира!!!После,когато "бурята" отмине ,вината от стореното е непоносима!Опитвала съм се да задържа яростта,но тя сякаш набира скорост и "избухвам" с още по-голяма сила!От друга страна-като излея всичко навън ,сякаш се успокоявам!Едва след това идва вината-искам прошка и страдам дълбоко!Сякаш в мен има двама души:единия -с голямо ,красиво сърце,а другия-с голяма,грозна уста! :huh:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди време и аз мислех като Инатари. Като простя или поискам прошка и всичко ще е уредено вече. .

Ян само да те светна ,че не мисля , че като поискаме прошка и край всичко е уредено вече.

Както казах "Винаги съм си плащала цената за това недобро намерение " независимо дали съм поискала прошка или не . Макар ,че малко късно ми се струва след употребеното време и мисли за недобри цели да се иска прошка , обикновено изисква много повече време да се почисти човек от такива намерения . Иска нееднократно прошка и си плаща цената за проявената липса на мъдрост .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ина - Винаги съм си плащала цената за това недобро намерение.
Напълно съм съгласна с това и с последния ти пост, че когато искаме прошка трябва да го правим по вътрешна убеденост, а не защото има такъв обичай.

Станимир - При обидата винаги има и отправено обвинение към този който ни е обидил.

За мен обида има и когато някой индиректно обижда друг. Не е необходимо да бъде винаги очи в очи или да употребяваме тежки думи. Ако аз седна да коментирам някого, без той да присъства в момента, подчертвайки че е един вид некадърник, това пак е обида. Но си прав като казваш, че при обидата нарушаваме личното пространство на другия. Дали човекът ще научи за моята постъпка или не - това вече не се знае. Но аз все пак съм го обидила. Не мислиш ли така?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Имаше една възрастна жена, психично болна. И каквото и да я попитам, тя винаги ми отговаряше: "ПОГЛЕДНИ ТОВА ТЕМЕНУЖЕНО НЕБЕ! И ЩЕ ТИ ОЛЕКНЕ."

Та, на всички обидени и обиждащи се, и на онези, които обиждат - препоръчвам да насочат взора си към теменужените небеса...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен обида има и когато някой индиректно обижда друг. Не е необходимо да бъде винаги очи в очи или да употребяваме тежки думи. Ако аз седна да коментирам някого, без той да присъства в момента, подчертвайки че е един вид некадърник, това пак е обида. Но си прав като казваш, че при обидата нарушаваме личното пространство на другия. Дали човекът ще научи за моята постъпка или не - това вече не се знае. Но аз все пак съм го обидила. Не мислиш ли така?

Да зависи от гледната точка. Но този по чийто адрес е отправена обидата, няма как да се обиди от нещо за което не знае. Т.е. неговото вътрешно състояние няма да се промени, а обиждащия си плаща при всички положения, дори и ако обидата е само мисловна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко опира до начина на възприятие.Учителя оприличава дадена обида или някой да се опитва да се скара с нас,като сергия на която дявола продава своята стока,и е добре ние да познаем неговата стока и да не я купуваме.Да си кажеш в себе си да аз познавам твоята стока,няма да я взема.Защото грях носи този който се опитва да си продаде стоката,но и този който я взима.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Теменужените небеса може да помогнат да надвиеш над собственото си его.

Един от пътищата е Прошка!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Теменужените небеса може да помогнат да надвиеш над собственото си его.

Един от пътищата е Прошка!

:feel happy: Прошката е една от най силните освобождаващи сили

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прошката е за собствената ни съвест и пак за удобство на егото.Чрез прошката егото не се чувства засегнато от обидата, и запазва статута си на доминиращ елемент в собствения си свят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз мисля, че на егото не само, че не му е удобно, ами и му е трудно да прости.

Прошката възстановява хармонията на човека, запушва енергийната пробойна, от която (напълно безсмислено) е изтичала енергия ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прошката е за собствената ни съвест и пак за удобство на егото.Чрез прошката егото не се чувства засегнато от обидата, и запазва статута си на доминиращ елемент в собствения си свят.

:3d_137: Ахааааааааааааа! Пак си точен и ясен! Дааааааааааа ! " Мечката показала заздравялата си рана и отминала човека. "

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Джамполски има една книга за прошката, в нея казва: "Да простиш е рецепта за щастие, да не простиш е рецепта за нещастие". Но и самият той споделя колко му е било трудно да прости наистина в някои случаи. Обикновено прошката е псевдо, като тази на мечката. Но когато е истинска, са възможни какви ли не чудеса! :sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прошката е за собствената ни съвест и пак за удобство на егото.Чрез прошката егото не се чувства засегнато от обидата, и запазва статута си на доминиращ елемент в собствения си свят.

Егото е повече от гъвкаво.С обидата напада, а с прошката се защитава.

:thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ми то на его-съществото всичко му е его. Обидата- ясно. Обаче и прошката. :) Което не мисля, че я омаловажава. Има различни нива на прошка, както и при много други неща. Но обидата наистина разяжда човека. Спасение от тази беда си е прошката- да простим на обидилия ни и на себе си, че сме се обидили. Ако не простим се обвързваме с обидилия ни. Пречим на себе си и на него. От тази гледна точка наистина прошката е като защита! И си е и знание и умение!

Ах, дано не сме като мечката от приказката! Иначе ще сме винаги вързани за този, който ни е обидил!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Мисля, че се преекспонира темата за обидата. Няма толкова страшна обида, която да не може съзнаващият човек да понесе. Другото е извинение за така споменаваното Его. Какво его?! Казва се Съзнаващият Аз.

Винаги идва момент, когато няма и не може да те обиди никой, другото е игра да сме обидени, защото влизаме в лесна роля - в ролята на обидени и съответно на претендиращи за някакво си право. Това е и позата на невротика и на манипулатора, който ни казва - аз ви обичам - а вие какво ще ми дадете... в замяна на моята обиденост. Да се обиждаме по-малко. Да се усмихваме и да заобичаме живота си.

И най-вече да не търсим паралелни светове, за да се оплакваме от световните обиди...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обидата - това е намерението на човека срещу нас да ни нарани душевно, тъй като не може да ни нарани физически. Просто астралното тяло е по-истинско от физическото и обидата му действа по-силно от удара. Особено много боли, когато я нанася човек, считан от нас за близък.

Как може да и се противодейства?

Най-вече с хумор, най-добре с преиграване и преувеличаване на това, с което ни обиждат и задължително с неестествен тон .

Например:

-Колко крокодилска физиономия имаш!

-Но не ми достигнаха няколко такива като теб, за да си доям!

А прошката според мен е най вече да простим на себе си, че се оставяме да ни мачкат и да си дадем дума, чу ще имаме еднакъв аршин към всички, включително и към себе си, т. е. ще се научим на самоуважение по същия начин, по който уважаваме другите.

Тогава вече няма да приемаме толкова чувствително всяко мнение. Просто ще уважаваме нашето мнение.

Редактирано от tzveti

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Егото е повече от гъвкаво.С обидата напада, а с прошката се защитава.

Така ви се струва. Няма ли истнска прошка ние защитаваме противника си.Забележете че около 50дена слет смърта на някой който е понесъл неправда се получава възмездие от тоя който го причинил.Просто тоя вече не генерира енергия която го пази от възмездие.Това май не трябваше да го казвам .Просто трябва да се прощава.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересно.Възмездието е неизбежно, каквото и да се прави.Прощаваме заради собствената си съвест, за да можем да запазим цялостта на света, който сме си изградили.

Моето съществуване не зависи от никоя прошка, както и никой не заслужава моята.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обидата - това е намерението на човека срещу нас да ни нарани душевно, тъй като не може да ни нарани физически.

Според мен обидата не е толкова в "нанасящия я субект", колкото във възприемащото съзнание. Много често например се срещат хора, които постоянно и от всичко се обиждат, макар че в голяма част от случаите отсрещната страна с нищо не е възнамерявала да нарани съответния човек. И също така страничният наблюдател, дори ако бъде запознат с конкретните обстоятелства, от които обиждащият се се чувства обиден, той не може да разбере въз основа на какво се е получила тази обида. Обяснение, разбира се, има - човекът е толкова зле душевно, така се усеща общо наранен от живота, че и от дребен или дори въобразен от самия него повод, се получава засягане... :3d_168:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Атаката е най-добрата защита.

Доста дълго действах на този принцип,изграждайки защитно поле преди да се е стигнало до обиди,човек се предпазва от неприятни взаимоотношения.

Увереността във всичко което правя и начина по който го правя обезсърчава конкурентите или злонамерените ми събеседници да си позволят обидно отношение.

Работата върху вътрешната уравновесеност и душевно спокойствие пък може да направи човека изключително силен срещу подобен род отношения.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×