Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Обидата - как да се справим с нея?

Recommended Posts

Работата върху вътрешната уравновесеност и душевно спокойствие пък може да направи човека изключително силен срещу подобен род отношения.

:thumbsup:

Обидата не е ли оръжие на слабия, ако е самоцел? Кому са нужни тези обиди?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Желанието да се нанесе обида от едната страна може да не предизвика обида в отсрещната. С това последната издържа един от важнте житейски изпити. От друга страна, както вече споченах, много хора се обиждат и без да е имало намерение към тях да бъдат обидени. Е, те не издържат същия изпит...

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няколко думи за прошката. Човек като се чувства обиден излъчва енергии с ниски вибрации, които са вредни както за него, така и за околните. Да прости човек означава да спре това негативно излъчване и да го замени с позитивно. Няма значение на кого прощаваш - на себе си или на отсрещната страна, няма значение дори дали осъзнаваш, че си простил. След като вече срещайки човека, който те е обидил, ти не замърсяваш пространството с недоброкачествени енергии в резултат от чувството за обида, значи си простил.

А иначе обидата си е най-обикновенна мисъл форма. Дали ще засегне някого или не зависи изцяло от сходството във вибрациите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup: :thumbsup:

Ако човекът, който обижда постигне целта си и "жертвата" му приеме вибрациите му, т.е. почувства се обиден, обиждащият се чувства облекчен от негативната си енергия. Той е намерил начин да се освободи от нея като я прехвърли върху друг човек.

След известно време той отново е натрупал такава енергия, защото старата не му е причинила достатъчно болка, за да намери начин да я трансформира (прошката) и да не я натрупва - т.е. да реагира само с положителни мислоформи на случващото се в неговия личен свят. Много по-лесно е да изсипеш боклука в чуждия двор, отколкото да го рециклираш и да работиш така, че да няма боклук и затова обиждащият намира нова "жертва" или ползва старата, за да се освободи отново. Често го прави съвсем несъзнателно - за него това е естествен процес.

В този случай жертвата (обиденият) отнема шанса на обиждащия да усети болката от негативната си енергия, натрупваща се в него и да реши проблема си като я трансформира и промени себе си. Напротив, поемайки я (понякога напълно съзнателно), той стимулира натрупването и в увеличаваши се количества.

Ако жертвата не приеме енергията, т.е. отговори на опита с усмивка и спокойствие, дори благодари и каже на обиждащия, че това е най-доброто нещо, което е чувал за себе си или някой е правил за него, негативната енергия се връща към излъчващия многократно усилена... Така му даваме шанс да преживее болката, която се опитва да ни прехвърли и тя да си изпълни предназначението, също така го спасяваме от натрупването на негативна карма.... Ако все пак обиждащият не си научи урока, това вече не е наш, а негов проблем - ние сме му оставили шанса.

Ако нямаше обиждащи се, нямаше да има и обиждащи... (по Текери). :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен, добре е да се учим да не се обиждаме и също да не обиждаме другите. Може би след време(много време) и думата обида да загуби своето съдържание. ;)

Редактирано от wonderful

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Приемам прошката, но не мога да оправдая целенасочената, съзнателно отправена обида.Така не оправдавам и лъжата, лицемерието и гнева. Друг е въпросът за начина, по който може да бъдат отминати или да им се противопостави човек .

Към психолозите и психотерапевтите бих задала въпрос: Кои търсят вашата помощ повече - обидени или обиждащи?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много по-лесно е да изсипеш боклука в чуждия двор, отколкото да го рециклираш и да работиш така, че да няма боклук и затова обиждащият намира нова "жертва" или ползва старата, за да се освободи отново. Често го прави съвсем несъзнателно - за него това е естествен процес.

:thumbsup2: Допълнение за обидата без обиждащ: ако човек се обижда и без повод, не трябва да му се извиняваме. понякога го правим от деликатност, особено ако ни е близък човек, но това му дава погрешна обратна връзка и той продължава параноично да счита, че има основание да се обижда от всичко, вкл. от въображаемите си тълкувания на действията и думите на другите хора. :unsure:

Към психолозите и психотерапевтите бих задала въпрос: Кои търсят вашата помощ повече - обидени или обиждащи?

Почти 100% са обидените, обиждащите обикновено считат, че е в правото им "да казват истината" <_<

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доколкото разбирам става въпрос или за комуникационен проблем или за съзнателно въздействие върху другата страна в желана посока. И в двата случая най-лесното и ефикасно решение е дистанцирането на страните. А ако страните са близки и дистанцирането е проблем, то тогава комуникационният проблем би трябвало да е решим лесно, ако все пак не е решим, то близостта им е само илюзорна и дистанцирането е нужно, взаимните извинения не водят далеч.

Дистанцирането поначало трябва да се спазва, при българите това е проблем защото сме под земната стихия, а там гъстотата е висока, но нали на камионите пише: "Спазвай дистанция!" :thumbsup2: В този смисъл смятам че хармонията е по-важна от комуникацията, а хармонията се постига лесно в малки групи от 2-3. ("Дето са двама или трима в мое име, там съм и Аз"). Един от българските журналисти преди 70г. бе се пошегувал: "Един българин - просто българин, двама българи - партия, трима българи - партия в разцепление", така че и трима българи да са хармонични, пак е постижение. :thumbsup:

А на обществени начала да се търси хармония е излишно губене на време. В крайна сметка, най-важно е да се върви напред и в хармония, и сам, и с няколко приятели, както се наложи. В по-големи групи важи правилото: "Най-бавният кораб определя скоростта на флотилията", така че дистанцирането е целесъобразно и то помага особено на тези които излишно се занимават с чуждите, вместо със своите си проблеми, така те се концентрират.

Редактирано от Диан Георгиев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен, ако човек има достатъчно самоуважение, дори и да му е казана обида с намерението той да се почувства обиден, той няма да се обиди, защото няма да обърне внимание на това.

Просто неговото мнение за себе си е по- меродавно от това на разни злонамерени хора, които търсят начин да го уязвят като личност, защото, най-вероятно, не одобряват неговите възгледи.

Уважението към другите не включва и това, да се приема всяка от тях казана дума за абсолютна истина, а да се подложи на проверка. Всеки може да говори каквото иска

А по въпроса за прошката има толкова много различни определения, че вече не се знае какво точно е прошка. Едно от най-разпространените схващания за прошката е, че човек трябва да търпи и да прощава, а този, който е извършил нещо нередно, пак да си продължава в същия дух.

Според мен може да се прости, ако извършилият нещо нередно обещае, че повече няма да прави така и си държи на думата. Ако обаче счита, че всичко трябва да му се прости, и да продължава да обижда, не може да става дума за прошка, а само за прекъсване на взаимоотношенията.

Така че трябва да има уточнени понятия: какво е обида и какво е прошка?

Защото едни и същи думи в манталитета на различните хора имат различен смисъл и значение.

Редно ли е едни хора да служат за боксова круша /в преносен смисъл/ на други хора?

И след това да си обръщат и другата буза? Мисля че трябва да има равнопоставеност и този, който е обиден първо да поговори с отсрещния, за се изясни въпроса, може би не е имало никакво намерение за обида.

Но, ако се окаже, че има намерение за обида, и не само намерение, най-погрешно е да се препълва с отрицателни чувства. По-добре да не ги приема и да не ги таи в себе си.

Вместо това може да си зададе въпроса защо другия постъпва така

и по този начин, търсейки неговите мотиви, да разбере истинските причини за нанесената обида. Те се оказват много прозаични, но ако човек не ги търси, няма и да ги намери, а ще продължава да се чувства зле.

Такива причини могат да бъдат:

-много ниско лично самочувствие на обиждащия

-обиждащият може да иска да привлече по някакъв начин вниманието,

макар че избира доста неподходящ начин

-разлика във възгледите- например от различни партии

-някакъв финансов интерес от личностно оплюване- например служебно съперничество

-делба на имоти и наследство

-претенции за разпореждане на един човек с друг/родител и дете, съпруг и съпруга/. Подсъзнателно единият счита другия за своя собственост и когато другият не изпълнява нарежданията на първия, първият започва да обижда втория. В такъв случай подсъзнателното отношение трябва да се извади наяве и да се изясни съзнателно,като се каже ясно и без увъртания, че никой не е собственост на друг, независимо от твърденията на първия, че много обича втория.

- и много други.

Ако човек си изясни смисъла, който обиждащия влага в обидата, ще е наясно със ситуацията,

"за какво иде реч" и ще си спести много ядове.

Защото от друга страна, никой не обижда без причина. Нищо не става без причина.

Редактирано от tzveti

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво мислите за тъй наречения ден "прошки", който обикновено е през март. Хората си прощават неизвестно какво и не обещават, че повече няма да го правят. Обикновено възрасните мислят, че всичко им е позволено и винаги са прави, и каквото и да правят, децата са длъжни не само да им простят, но и да се чувстват виновни винаги и във всичко, както и да се извиняват без да са направили нищо.

Как може да се иска прошка, без човек да е виновен. Ако е виновен, да знае за какво и да обещае, че повече няма да го прави. Ако аз счупя на някого прозорците, ще ми го прости ли, без да съм ги възстановила, и без да съм обещала, че повече няма да ги чупя?

Ако не съм му направила нищо, не съм съгласна да ми се вменява чувство на вина просто ей така, както в разказа на Л. Каравелов "Главчо"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Интересно. Възмездието е неизбежно, каквото и да се прави. Прощаваме заради собствената си съвест, за да можем да запазим цeлостта на света, който сме си изградили.

Моето съществуване не зависи от никоя прошка, както и никой не заслужава моята.

В точния момент.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хората които лесно се обиждат са прекалено горделиви и не търпят чуждо мнение по различно от тяхното, съвети и критики. Аз считам, че то си е за тяхна сметка и върху това си качество трябва да се поработи, за да може да се преодолее.

Писнало ми е от обидени и сърдити физиононмии. Но всъщност всичко си е лична собствена сметка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Аз съм от хората, които лесно се палят, но и също толкова лесно забравят. Сигурно и се обиждам (то не е същото като паленето), а сигурно съм и горда. Но фактът, че на следващия ден няма да поискам и без повод да се заяждам с някой, който ми е докоснал егото предишния, а и фактът, че много конфликти са довели до установяване на по-дълбоки взаимоотношения с определени хора в живота ми, вероятно говори за относително ефективно преработване на проблемите.

Виж, да задържиш обида и да зациклиш върху нея - ето това е проблем, спиращ развитието. Тези обиди протичат с по-малко палене, но ефектът им върху здравето и живота на човека е много по-сериозен. Често тези обиди остават и неизказани и неизяснени между хората, което пречи на хармонизирането на техните отношения.

За да се прекрати модела, трябва и двете страни да прекратят поведението, което го усилва и да се видят на мястото на другия. Сега, да кажа само, че това звучи просто. Ама се оказва сложно, нали?

Давам си сметка, че често хабя прекалено много енергия за разни глупави спорове. От друга страна обаче, в отношенията ми с хората няма "трупове в гардероба". А и си мислех, че е по-добре да поизхвърлиш малко енергия, напълно нахалост надали ще е било, отколкото да блокираш пътя й и с това да обезсмислиш и затлачиш много неща. Застоялата вода е по-опасна и нечиста от буйно течащата.

П.П. За прошката, не съм прощавала никога по съвест, а по дълбоко осъзната необходимост за прекратяване на страданието. Необходимостта е била тоест изстрадана - до дъно. Едва когато човек е намерил сили и великодушие в себе си, едва тогава може истински да прости. А да простиш наужким, щото това се смятало за хубаво от другите, няма никакъв смисъл. Не бързам да простя, а гледам наистина да го направя, от дрълбините на сърцто си. За което е нужно и време.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не може да ме обиди някой, който още сънува и вижда в мен себе си и страховете си...

Може да ме засегне някой достигнал висоти в духовния свят, но той не би си позволил да ме засяга....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

Според мен обида не съществува:

За обида трябват двама - обиждащият и обижданият. Първият не ми е интересен. Ако съм вторият - ще "питам" Истината.

Ако, в "обидното" твърдение има истина - то е урок, приемам го според случая, но впоследствие с благодарност /не точно към човека, а към факта, че се е случило/. Т. е. обиден няма!

Ако е неистина - алабализъм някакъв - обиден няма! Жалко за "обиждащият". Нищо не ограбва душата, както злобата, / която според мен, е непреодоляното нещастие/.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Прошка! Вярвам, че я получавам по-скоро в момента в който я поискам искрено в себе си. Но е редно, да се измоли /след това/ от този, който съм засегнал, ако го съзная, като несправедливост.

Ако, каквото мисля - споделил съм, не с груби думи, а с усилието да са точни, то "пуснал съм ги в реката" - отговорността си съм поел ... и риска също. Will see - on the Judgement day!!!

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Уви, Обективната истина - не ни е дадено да знаем, само сме орисани /обречени/ да търсим. Затова е мъдро, според мен, да сме толерантни, колкото успеем да си позволим. :rolleyes:

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Засебе си приел съм:

... от чуждите "кусури", не мога да съграждам собствени "достойнства" - "миришат" лошо ... и "работа" не вършат :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ла Горда

Има една история, за пчелата.

Преданието казва: Пчелата е много скромна и работлива. Като създал цветята. Творецът вложил в тях сладък сок, нектар. После Той извикал насекомите, бръмбарите и мушиците да се произнесат за Неговата работа. Всички те се събрали пред Твореца и му изказали мнението си.

Единствено пчелата останала настрана, без да даде мнението си. Тогава Творецът я попитал" Защо стоиш настрана и нищо не казваш?" Пчелата се обърнала към Твореца и Му казала: Аз съм малко сприхава по характер и понякога обичам да жиля. Тогава Творецът и казал: Понеже само ти призна своята слабост, на тебе възлагам изкуството да събираш сладкия сок и да го превръщаш в мед.

Как се справям с обидата? - Превръщам я в мед :)

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За обида трябват двама - обиждащият и обижданият. Първият не ми е интересен. Ако съм вторият - ще "питам" Истината.
icon12.gif

Пчелата е много скромна и работлива. Като създал цветята. Творецът вложил в тях сладък сок, нектар. После Той извикал насекомите, бръмбарите и мушиците да се произнесат за Неговата работа. Всички те се събрали пред Твореца и му изказали мнението си.

Единствено пчелата останала настрана, без да даде мнението си. Тогава Творецът я попитал" Защо стоиш настрана и нищо не казваш?" Пчелата се обърнала към Твореца и Му казала: Аз съм малко сприхава по характер и понякога обичам да жиля. Тогава Творецът и казал: Понеже само ти призна своята слабост, на тебе възлагам изкуството да събираш сладкия сок и да го превръщаш в мед.

Как се справям с обидата? - Превръщам я в мед

:sorcerer::feel happy:

icon12.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как се справям с обидата? - Превръщам я в мед :)

И то какъв, а? :whistling:

На това аз му казвам лицемерие.

На това му казвам аз преработване на енергиите.Само стремящия се към духовното човек успява,дори и с известно усилие и воля да разбере къде в самия него се корени проблема довел до това "обидено"състояние и по този начин да израстне.Не просто да затвори очи и да се усмихва насила :thumbsup:

Редактирано от Impulsa

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как се справям с обидата? - Превръщам я в мед :)

И то какъв, а? :whistling:

Хубаво би било да я превръщаме в мед.

Въпросът е: дали можем?

Не е лесно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На това му казвам аз преработване на енергиите.Само стремящия се към духовното човек успява,дори и с известно усилие и воля да разбере къде в самия него се корени проблема довел до това "обидено"състояние и по този начин да израстне.Не просто да затвори очи и да се усмихва насила :thumbsup:

:thumbsup: :thumbsup:

Усещането за обида, предателство, насочени към нас всъщност са сигналите на емоциите ни към ума ни - да открие и отстрани някакво болно място в нас самите, някаква зависимост. Така че мога само да благодаря на този и това, което ги е предизвикало - волно или неволно. Те ми показват къде имам скрита рана за лекуване - навреме.

Пример? - Имаше период от живота ми, в който много ме нараняваше и обиждаше несправедливо обвинение.

Сега разбирам,че причината за обидата е била претенцията ми да контролирам отношението и поведението на хората около мен, както и начина, по който преценят мен и ситуациите, в които попадаме заедно. Раната, която тази агресивност е отваряла в мен, е била зависимостта ми от мнението и оценките на другите за моята личност, зависимостта от добрите ми отношения с тях и най-нараняващата зависимост - на любовта към себе си, която минава през любовта на другите към мен.

Осъзнаването на агресивната претенция ме освободи и от зависимостите. Сега обичам себе си, защото съм Негово създание - не страдам, когато не получавам одобрението и любовта на другите (макар да съм благодарна на всички, които ми ги дават без да съм се старала да ги заслужа). Не страдам и не си променям отношението към някого, когато оценката и мнението му за мен е негативна и той ми вменява някаква вина или ме осъжда за нещо. Това си е негово мнение и той си има право на него - да го оспорвам и да доказвам невинност би означавало да ограничавам свободата му да се самозаблуждава или да има негативни емоции и мисли към мен. Напротив - внимателно се вслушвам в тях - те винаги са огледало на нещо, което се таи в самата мен, но не може да се прояви или аз съм склонна да мисля същото за друг човек понякога...

Старият закон за гравитацията - вибрациите с еднакъв знак се привличат, каквото носим в себе си, с това се срещаме, каквото излиза от нас - това идва срещу нас. :thumbsup: "Каквото повикало - такова се обадило"! :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Имаше един модел на развитие – чрез конфликт към хармония. То и прекаленото зациклянене върху теми като „как никога да не се караме” до нищо не води, освен пак зависимости. С последното, че от време на време се караме, отдавна съм се примирила. За мен не е важно човек дали се обижда (айде, айде, позволее си и една обида от време на време – укрепва имунната система като настинките), важно е как човек преработва обидите. Ми то ако няма какво да се преработва, какво да учим? Този свят си е несъвършен, в него проблеми има и ще има – ама ние какво правим с тия проблеми? Малко ми е трудно да повярвам, че има хора, които изобщо не се обиждат, макар и да не изключвам факта, че едни се обиждат значително по-малко от други. Да са живи и здрави и едните, и другите. Отдавна съм си простила сприхавостта на характера, както и че моментално и навсякъде се набутвам в конфликти. Разбира се, че става дума за привличане на подобното – (за астролозите) с този мой десцендент на мидпойнта между Марс и Луната. И разбира се, че се изразявам емоционално (Луната), енергично (Марс), гърми ми бушона (Марс в квадрат с Уран в Скорпион) изразявам емоциите си неравно, някак дразнещо (Луна в квадрат с Меркурий) и т.н. Е, това са само „лошите новини”, има и хубави, ама тях ви спестявам.

Астрологията взех само като пример, иначе рядко се занимавам с нея напоследък и ако го правя, то е по мой си начин. Но астрологията е полезна за едно нещо: Много добре показва, под формата на прости схеми, заложеното ни за този живот – как и на колко нива едновременно ще решим да го преработим, си е наша работа. И в него има и "хубаво", което ни се дава като помощ, и "лошо", в добре премерена доза за всеки от нас и без никакви морални измерения на тези понятия всъщност. И точно паралелно на чернобелите убеждения във връзка с обидите, в традиционната детерминистична астрология, която не отчита особено фактори като духовно израстване, нещата се делят на „добри” и „лоши”. Добри и лоши аспекти, добри и лоши положения на планетите в знак и т.н. Това всичкото обаче се прави с една доста утилитарна представа за индивида като център на случващото се – кое му прави живота лесен, кое труден. На друго ниво погледнато, „лошите” аспекти като квадратите ви дават жизнена сила. Е, създават ви проблеми с разпространени обществени модели на поведение, защото ще действате в разрез с тях (природа на аспекта), но не е рядкост хора да развият най-големи дарби и да са най-полезни на обществото точно по линия на квадратите в хороскопа си, а не на тригоните например. Или точно там, където една планета е „ранена”, тоест поставя се акцент върху някаква негативна опитност, човек прави най-голямото си развитие и стига до най-големи дълбини на прозрението, от което и другите могат да черпят, защото на тях тази негативна опитност в момента не се дава, но може и да е отработена. Отработилият се отнася с повече разбиране към отработващия, а никога не помирисвалият бързо грабва списъка с присъдите.

Ние можем да видим по-широките измерения на тези неща (тоест отвд тясно утилитарното, а като част от един широко действащ механизъм), ако се спасим от перфекционизма. Та така и с обидите и конфликтите. Дали искам някога да спра изобщо да се обиждам? Ами не знам. Предпочитам да съм с грешки, така стъпвам някак по земята, а така развивам и по-дълбоко разбиране към света, в който живеем. Ако някога спра да се обиждам наистина не знам какво ще стане. Може и нищо да не стане.

Да поясня само, че за мен обидата е някаква дреболия. Затова и по-дребнавите хора по-трудно я преодоляват и понякога правят от нея слон и си се цупят с години и не си говорят (аз това не го мога). Обидата няма нужда от такива гръмки неща като прошка, защото тя си е плод на човешката глупост – да ме прощават обиждащите се, но тук нали става дума и за мен… Солидарна съм. Прошката засяга излекуването на много по-дълбоки рани, в които не става дума просто за обиди, а за нанесени травми, често взаимни и това в продължение на много време или на много животи. Ето за излекуване на тези е необходимо време, дълбоко вникване в проблемите, духовно израстване или във всеки случай „порастване” до пораждането на чувство, дълбоко в нас, че е време на сложим край. След като сме си смляли всичко - и ние, и другите. Не ми говорете, че изчистването може да мине без да си преминем през мелницата. Това е ала-бала. Ако е нямало какво да мелим, нямало е и да се родим. Дори и много напредналите души поемат карма, която отработват, докато са на земята, може и по-леко, ама ние всъщност откъде знаем?

Най-странно ми е тоест възприятието за високата духовност като за някаква безконфликтна боза, в която всичко е прекрасно, всички се усмихват и целуват и цари… абе идилия откъдето и да го погледнеш. И не дай си Боже някой да наруши общия модел! Осъдително. Има си измерения, в които има и безкрайна хармония и ние оставаме свързани с тях, ама ние тук не сме точно в това измерение – ежедневно, в конатактите си един с друг. Тук ние сме в мелницата и ще си мелим камъните. Понакога хич не е хубаво, но не се косете, всички сме в кюпа

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×