Jump to content
Порталът към съзнателен живот

За страха


vorfax

Recommended Posts

Имам си мнение, но повече очаквам да науча (чета) нещо полезно.

Бих искал да узная мнението на хора чиято мисъл не подминава духовното, какво място има страхът в живота, полезен ли е или вреден, за какво служи и как влияе върху човекът. Като цяло имам малко противоречива представа за страха и не съм сигурен възможно ли е да има и добри и лоши страни.

Очевидното е, че страхът подтиска, както и че е отрицателна емоция, но дали служи за добро, или не?

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 69
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Да почна пръв, а? m021.gif

Страшен ли ми е аватара?

Май по-страшна ти е снимката на профила :)

Аз имах подобна преди време,но рисунка.

Поздрави!Аватара ти е по-скоро стилен, отколкото срашен :)

Редактирано от pcheliza
Линк към коментар
Share on other sites

И страшен и хубав, значи страшно хубав m131.gif

Личната снимка отразява двойнственият характер/дуализмът, но го ползвам и като алюзия на огледалото.

Линк към коментар
Share on other sites

Уау, много необятна тема.

За страха спокойно може да се перефразира известната максима - Кажи ми от какво и колко се страхуваш, за да ти кажа какъв си biggrin.gif

До сега не съм срещала човек, който от нищо да не се страхува (макар че познавам един, дето силно е минимизирал това, без да е било самоцел).

За мен страхът е нормален и дори в някаква степен полезен; дотогава, докато не сме постигнали мъдрост - т.е предпазва ни да не вършим прекомерни глупости, докато растем (като казвам растем, имам предвид не физическото израствене).

И както всичко останало, ако бъде в повече, започва да блокира и да пречи.

Интересно е как да се намери мярката - кога е в повече?

А кога в по-малко? Защото и това го има. Виждала съм хора, които в някое отношение не изпитват достатъчно страх, обаче нямат и нужните знания и опит и съответно периодично си залагат сами капани в това конкретно отношение. По отношение на други аспекти в живота същите тези хора, могат да реагират много по-здравословно smile.gif .

П.П. Пък аватарът ти е един много красив дракон - трябва да е страшен ли?1eye.gif

Линк към коментар
Share on other sites

Те, те, те страховете винаги вървят в комбинация с вярвания.

Няма вярвания, няма страхове.....всъщност по-точното е: подходящите вярвания впрягат страховете в каруцата :)

Линк към коментар
Share on other sites

Знаех си, че ако питам тук ще получа хубави отговори m121.gif

Да видим... темата наистина е необятна. Хрумват ми безброй въпроси. Примерно, дали страхът е причина или следствие? Какво щеше да стане, ако нямахме страх? Кой не изпитва страх? ...

Линк към коментар
Share on other sites

Страхът в определени моменти може да е от полза, ако съдържа елементи на разумност, но още по-добре е ако се замени изцяло от разума.

Линк към коментар
Share on other sites

За нас хората околния свят е изграден на базата на мислите.

Нашите мисли определят света (затова и в повечето случаи е нереален).

Поради това страховете, които поражда в нас света, са си чисто и просто дело на мислите ни.

Все едно първични са мислите ни, а от тях идват страховете.

Тъй като ние не живеем в настоящия момент, а си спомняме определени мисли като гледаме света, то има една първоначална мисъл, която отключва съответния страх.

Тази първоначална устойчива мисъл, която се задейства при определена ситуация, можем да наречем вярване...или по-скоро заблуда.

Като се има предвид обаче, че повечето ни мисли са фалшиви, то и нашите страхове са фалшиви.

Защото не виждаме реалния свят.

Страховете се пораждат от илюзии и фалшиви мисли, и неживеене в настоящето.

Линк към коментар
Share on other sites

...

Като се има предвид обаче, че повечето ни мисли са фалшиви, то и нашите страхове са фалшиви.

Защото не виждаме реалния свят.

Страховете се пораждат от илюзии и фалшиви мисли, и неживеене в настоящето.

Дам, има една приказка, че смелият умира веднъж, а страхливецът 100 пъти. Наистина често страховете са необосновани и рядко се оправдават. И все пак те се опират на някакъв предишен опит който ни напомня, че ще си изпатим. Всеки от нас си плаща данъците, ходи на работа, пресича на зелено... това са проявления на страхът. Страхът, че ще нарушим правила, че ще бъдем наказани.

Всъщност страхът е един регулатор за човешкото поведение. Моралните норми пък са решетките оковаващи мисленето и постъпките ни. Вътрешният съдник е най-страшният бич за гузната съвест. Изглежда, че все пак страхът е ползван и насърчаван в обществото.

Тогава въпросът е от кои страхове да се страхуваме?

Линк към коментар
Share on other sites

Може би от всеки страх, който не кореспондира пряко с биологичното ни оцеляване?!

Линк към коментар
Share on other sites

Всеки от нас си плаща данъците, ходи на работа, пресича на зелено... това са проявления на страхът. Страхът, че ще нарушим правила, че ще бъдем наказани.

Всъщност страхът от наказание е на повърхонстта. В по-голяма дълбочина той се разгръща в страх от болка, страдание, нещастие... смърт.

Човек не се страхува от това да бъде наказан, а защото наказанието ще му причини болка, страдание, нещастие, или смърт.

Всъщност страхът е един регулатор за човешкото поведение. Моралните норми пък са решетките оковаващи мисленето и постъпките ни. Вътрешният съдник е най-страшният бич за гузната съвест. Изглежда, че все пак страхът е ползван и насърчаван в обществото.

Тогава въпросът е от кои страхове да се страхуваме?

Не винаги моралните норми са сковаващи мисленето и постъпките. Ако такива като А. Хитлер и Й. Сталин, както и мнозина други, имаха понятие върху морал, етика и съвест, то едва ли щяха да бъдет убийци, насилници, унищожители на живота.

Вътрешният съдник е въпросната съвест. Гузна съвест имаме тогава, когато знаем, че сме сгрешили, но все още не сме поискали прошка и не сме си простили сами на себе си. Гузна съвест има, когато е имало вътрешно противоречие.

Разбира се, че страхът е насърчаван. Той може да доведе единствено до ползи, макар понякога да ни се струва, че страхът е наш враг.

Ако съществуват някакви страхове в човека, то е най-добре той да се страхува от тях. Ами нали са страхове? Какво друго да правим, ако не се страхуваме от страховете? Страховете са си за страхувне.3d_137.gif

Линк към коментар
Share on other sites

Ммммм, никак не е задължително да правим всички тези неща (ходене на работа, пресичане на зелено и т.н.) от страх.

Ако следваме тази логика, то на мен ми е интересно, има ли въобще нещо, което да правим не от страх?!

Включително може да се каже така - пишем тук, защото се страхуваме, че тези неща няма къде и на кой да ги кажем.

Линк към коментар
Share on other sites

Всичко отминава. Дори и да ни сполети, това, от което се страхуваме, също ще отмине. Страхът е изцяло, ама съвсем изцяло астрален. В него няма нищо духовно. Той е необходим, когато липсва разум, т.е. способност да вземаме адекватни решения, и страхът ги взима вместо нас. Сега, когато хората стават все по-способни да вземат разумни решения, страхът следва да бъде преодолян. Той е изпълнил своята роля докато сме били в животинското и ранното човешко царство, но вече вместо да носи полза за хората, спира развитието им. Разбира се страхът е изключително здраво вкоренен в човешката психика, той се е трупал множество хилядолетия, и освобождаването от оковите му никак няма да е лесно. Но за да бъде човек свободен, за да се утвърди над наследството от своето минало и за да не бъде зависим от него, той трябва да преодолее напълно своя астрал, включително и страховете си.

Линк към коментар
Share on other sites

Ммммм, никак не е задължително да правим всички тези неща (ходене на работа, пресичане на зелено и т.н.) от страх.

Аз тъкмо така го виждам. Нима виждаш друг мотив? Страх ни е какво ще дойде утре и се подготвяме. И кажи ми, от благоприличие ли се оглеждаш като пресичаш улица m131.gif

Ако следваме тази логика, то на мен ми е интересно, има ли въобще нещо, което да правим не от страх?!

Секс, ядене, ходене по нужда...

Включително може да се каже така - пишем тук, защото се страхуваме, че тези неща няма къде и на кой да ги кажем.

Когато мотивът е удоволствие, тогава стимулът вече е налице. Когато мотивът е париране на евентуална болка, тогава мотивът е страхът от болката.

Май ми стана любимка за цитиране m021.gif

Линк към коментар
Share on other sites

Той е необходим, когато липсва разум, т.е. способност да вземаме адекватни решения, и страхът ги взима вместо нас.

Би ли обяснил. Мислех, че страхът е проява на здрав разум. Емоциите провокират нерационалното поведение. Нали влюбените все правят глупости?

За мен страхът е проява на разум. Ако през живота си сме изпитвали болка от падане, тогава стоенето на ръба на пропаст поражда страх. Ако нямахме този опит (с падането) страхът е много по-малък или по-точно изчерпващ се със страхът от неизвестното, който като инстинктвинта реакция си е пак проява на разум, защото това спасява живота.

Запитах се друго. Какво значи "да преодолееш страхът си"?

Линк към коментар
Share on other sites

Той е необходим, когато липсва разум, т.е. способност да вземаме адекватни решения, и страхът ги взима вместо нас.

Би ли обяснил. Мислех, че страхът е проява на здрав разум. Емоциите провокират нерационалното поведение. Нали влюбените все правят глупости?

За мен страхът е проява на разум. Ако през живота си сме изпитвали болка от падане, тогава стоенето на ръба на пропаст поражда страх. Ако нямахме този опит (с падането) страхът е много по-малък или по-точно изчерпващ се със страхът от неизвестното, който като инстинктвинта реакция си е пак проява на разум, защото това спасява живота.

Запитах се друго. Какво значи "да преодолееш страхът си"?

Когато душата ни има доста опит вече страха започва да става излишен. Има знание, по-скоро съзнание за причина-следствието...

Страхът е необходимо "зло" да някакъв момент. Предпазва ни, провокира ни, кара ни да разсъждаваме...

Ако няма опитност ние се стремим да изживеем нещо и чак, като е изживяно може да се оцени, да се извлече поука. За това и се казва, че Живота ни учи. Постепенно ставаме по-смирени, по-търпеливи, защото имаме опит и аналитичното мислене + интуицията = ни дават сигнал за правилно-неправилно...:dancing yes:

Лично аз, когато имам някакъв страх, по-скоро зависимост ;) се старая да се самопровокирам и да преживея нещо, което да ми обясни причината за страха... Т. е., когато имам противоположностите, намирам средата, имам изводи...

/не знам дали ме разбирате:1eye:/

Линк към коментар
Share on other sites

Ммммм, никак не е задължително да правим всички тези неща (ходене на работа, пресичане на зелено и т.н.) от страх.

Аз тъкмо така го виждам. Нима виждаш друг мотив? Страх ни е какво ще дойде утре и се подготвяме. И кажи ми, от благоприличие ли се оглеждаш като пресичаш улица m131.gif

Ако следваме тази логика, то на мен ми е интересно, има ли въобще нещо, което да правим не от страх?!

Секс, ядене, ходене по нужда...

Включително може да се каже така - пишем тук, защото се страхуваме, че тези неща няма къде и на кой да ги кажем.

Когато мотивът е удоволствие, тогава стимулът вече е налице. Когато мотивът е париране на евентуална болка, тогава мотивът е страхът от болката.

Май ми стана любимка за цитиране m021.gif

А ти vorfax, пак разглеждаш нещата едностранно и в една плоскост.

Но дори и да останем в твоята плоскост, то кажи ми, ако си затворен в една стая с най-отвратителното за теб ядене, дълго време и нямаш нищо друго под ръка - ще го изядеш ли?

Иначе за мен човек може да предприема едно или друго нещо (включително пресичането на улицата), усещайки че така е в унисон/синхрон/хармония със света. И тогава постъпва най-разумно, ако може така да се каже (относно написаното от Стан).

Линк към коментар
Share on other sites

Когато душата ни има доста опит вече страха започва да става излишен. Има знание, по-скоро съзнание за причина-следствието...

Страхът е необходимо "зло" да някакъв момент. Предпазва ни, провокира ни, кара ни да разсъждаваме...

m121.gif

Да не съм голословен, във връзка с думите ти... Дахава едно предаване по Дискавъри и там се обясняваше, защо когато виждаме катастрофи или някакви инциденти, всички гледаме съсредоточени, без да мигнем. Полупресен случай беше 11 ноември, чиито кадри цял свят гледа с телешки възторг. става въпрос за съпреживяване и опит да се подготвим към екстремални ситуации. Сходно е със сапунените сериали - поставяне в особени ситуации с цел самообучение и пригодност за справяне с тях. Не случайно се казва, че хората които нямат личен живот гледат чуждият (подготвят се от чуждият).

Линк към коментар
Share on other sites

Той е необходим, когато липсва разум, т.е. способност да вземаме адекватни решения, и страхът ги взима вместо нас.

Би ли обяснил. Мислех, че страхът е проява на здрав разум. Емоциите провокират нерационалното поведение. Нали влюбените все правят глупости?

За мен страхът е проява на разум. Ако през живота си сме изпитвали болка от падане, тогава стоенето на ръба на пропаст поражда страх. Ако нямахме този опит (с падането) страхът е много по-малък или по-точно изчерпващ се със страхът от неизвестното, който като инстинктвинта реакция си е пак проява на разум, защото това спасява живота.

Запитах се друго. Какво значи "да преодолееш страхът си"?

Страхът не е проява на здрав разум. Страхът може в известна степен да замени липсата на здрав разум. Хората не се страхуват умишлено и с това проявявайки разума си. Страхът винаги е нежелан от изпитващия го.

Ако човек е разумен той няма да скочи от скалата, без значение дали изпитва или не изпитва страх. Разумът прави страха излишен.

„Да преодолееш страха си“, означава да не му позволиш да влияе върху решенията ти. Това само по себе си невинаги е добре и пак всичко опира до разума. В по-дълбок смисъл „да преодолееш страха си“ означава да не го усещаш изобщо. За целта е необходимо изцяло да си отхвърлил властта на своята личност, т.е. да отъждествяваш себе си със своят дух. Духът е вечен и неунищожим. Той няма от какво да се страхува, а „аз“ не е поставено на преден план. От гледна точка на духа важно е постигането на целта, (която е по-скоро обща, а не индивидуална, но това е друга тема), а не евентуалните болка и страдания, които могат да съпътстват осъществяването й.

Линк към коментар
Share on other sites

Страхът не е проява на здрав разум. Страхът може в известна степен да замени липсата на здрав разум. Хората не се страхуват умишлено и с това проявявайки разума си. Страхът винаги е нежелан от изпитващия го.

Вече те разбрах. Страхът не е волева дейност и като такава не може да се приеме като разумна активност.

Ако човек е разумен той няма да скочи от скалата, без значение дали изпитва или не изпитва страх. Разумът прави страха излишен.

Интересно е това компенсиране между страхът и разумът. Всъщност, ако човекът е разумен, но няма опит в изпитването на болка, няма нищо неразумно в това да се хвърли в пропастта.

„Да преодолееш страха си“, означава да не му позволиш да влияе върху решенията ти. Това само по себе си невинаги е добре и пак всичко опира до разума. В по-дълбок смисъл „да преодолееш страха си“ означава да не го усещаш изобщо. За целта е необходимо изцяло да си отхвърлил властта на своята личност, т.е. да отъждествяваш себе си със своят дух. Духът е вечен и неунищожим. Той няма от какво да се страхува, а „аз“ не е поставено на преден план. От гледна точка на духа важно е постигането на целта, (която е по-скоро обща, а не индивидуална, но това е друга тема), а не евентуалните болка и страдания, които могат да съпътстват осъществяването й.

Защо духът върви против тялото? За какво му е на духът тялото, щом само му пречи да бъде това което е?

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...