Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
vorfax

За страха

Recommended Posts

Ммммм, никак не е задължително да правим всички тези неща (ходене на работа, пресичане на зелено и т.н.) от страх.

Аз тъкмо така го виждам. Нима виждаш друг мотив? Страх ни е какво ще дойде утре и се подготвяме. И кажи ми, от благоприличие ли се оглеждаш като пресичаш улица m131.gif

В повечето случаи е точно така. Има си точна дума - подсигуряване... на живот, на щастие, на удовлетоворение. Хората постояно правим опити да се подсигурим.

Но...rolleyes.gif има и таквизи, дато "пресичат на зелено" от Любов.

Казано е: "Не изкушавай Господа." - тогава когато Сатана караше Иисуса да се хвърли, щото немало проблем ангели да го хванат преди да падне и евентуално да се нарани.

Казано е и друго: "Ако ме Любите ще пази заповедите ми."

Любовта няма само една посока. Тя струи навред, както навън, така и навътре, както нагоре, така и надолу.smile.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо духът върви против тялото? За какво му е на духът тялото, щом само му пречи да бъде това което е?

Или пък тялото върви срещу Духът?sleeping.gifrolleyes.gif Абе явно си има борба... може би и от двете страни се поема срещу другата?

Според мен, ако Духът е чист и съвършен, ако е частица Божия, то е невъзможно да прояви някакво отрицателно отношение към тялото, но пък зависи какво се влага под думата "Дух".

Ако Духът е на нивото на Адам... то е възможно, поради неопитност, ама кой знае...yinyang.gif

Ефесяни 2

http://biblia.duh-i-...&g=2&tr%5B%5D=2

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако човек е разумен той няма да скочи от скалата, без значение дали изпитва или не изпитва страх. Разумът прави страха излишен.

Интересно е това компенсиране между страхът и разумът. Всъщност, ако човекът е разумен, но няма опит в изпитването на болка, няма нищо неразумно в това да се хвърли в пропастта.

Не е възможно да си разумен, без да имаш много опит зад гърба си (вкл. и опит с болка). Наблюдавай еволюцията. Разумът се появява при човека, но дочовешките царства вече имат сериозен опит с болката.

„Да преодолееш страха си“, означава да не му позволиш да влияе върху решенията ти. Това само по себе си невинаги е добре и пак всичко опира до разума. В по-дълбок смисъл „да преодолееш страха си“ означава да не го усещаш изобщо. За целта е необходимо изцяло да си отхвърлил властта на своята личност, т.е. да отъждествяваш себе си със своят дух. Духът е вечен и неунищожим. Той няма от какво да се страхува, а „аз“ не е поставено на преден план. От гледна точка на духа важно е постигането на целта, (която е по-скоро обща, а не индивидуална, но това е друга тема), а не евентуалните болка и страдания, които могат да съпътстват осъществяването й.

Защо духът върви против тялото? За какво му е на духът тялото, щом само му пречи да бъде това което е?

Е, аз говорих за приоритети, иначе не е задължително духът да върви срещу тялото. Единствено ако е необходимо ще го направи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз ли не видях или наистина в тази тема досега нито веднъж не е спомената думата предпазливост?

Има хора, които са силно заинтересовани другите да бъркат тези понятия....

Човек не пресича пред колите не защото се страхува, а защото осъзнава причинно-следствената верига, която би довела до неприятни за него последици, но това не се нарича страх - това е предпазливост.

Страхът няма нищо общо с осъзнатите волеви действия - той ги блокира всъщност.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2: Донка, Станимир.

По време на преражданията си в животинското царство, човек много пъти е изпитвал страх и умиране.

Викам на помощ Учителя :feel happy:

От какво го е страх младият? От много работи го е страх. Страх го е, че баща му няма да му остави от имота си, пари няма да му остави, имот няма да му остави – страх го е. Няма да може да завърши образованието си, страх го е. Младият защо го е страх? Понеже страхът съставя почва, в тази почва са поставени корените на справедливостта. От това го е страх младият. Понеже младият живее без закони, прави, каквото иска...

Страхът произтича от наслояването на известни идеи и чувствувания или постъпки. Защо се страхуват учениците най-много? Някои се страхуват от онези предмети, които не разбират. Аз съм виждал ученици, страх ги е косите им настръхват от математика. Тогава по това правило, за да бъде човек смел, за да не бъде страхлив, трябва да знае. Щом като знае няма да се страхува. Има един неразумен страх, има и един разумен страх. Два страха има. Та онова, което спъва човека, то е неразумният страх. Онова, което го подтиква, то е разумният страх. Страхът е един подтик. По низшите животни страхът ги подтиква. Заякът казва: „Ще направиш краката си дълги, ще бягаш. Колкото по-добре бягаш, толкова по-добре“. Страхът на птиците казва: „Ще хвъркаш, колкото по-добре, по-силно хвъркаш, толкова по-добре“. На един кон казва: „Бягай!“ Та този страх навсякъде подтиква. Този страх на човека казва: „Ти ще мислиш“. Човек мисли от страх, от разумен страх. Защото мисълта дошла от страх. Ако не мислиш, много нещастия могат да те сполетят. В чувствения свят и там има страх. Там ти се страхуваш да не изгубиш. Кое е най-същественото в света на чувствата? Туй, което в даден случай усещаш, някой предмет искаш да го придобиеш. Аз наричам астралния свят, свят на търговия...

Тогава ще имате предвид онзи, разумният, страх. Ние всякога искаме нещата да бъдат без страх. Съществува страхът. Без страх при сегашният живот е невъзможно. Само, че страхът съществува като орган. Този орган не знаем къде е, не е разкрит. Тези същества, които са много страхливи, в известна област тяхната глава е развита. Тези, които са много страхливи, този орган е силно развит. У които този орган е слабо развит, те са безстрашни. Всичките неразумни хора са безстрашливи, много смели са. Смелостта произтича от един факт, тя не подразбира страха, но че тия хора не са си претеглили силите.

Хората ги е страх най-много от това, което много пъти са опитвали, и не са го постигали. Най-много ги е страх, което много пъти са опитвали и не са го постигнали. От него ги е страх. В съзнанието вече има наслоени опитности. Ти се боиш от онова, което си опитал. Запример, децата ги е страх от горещата соба, понеже са опитвали. Децата ги е страх от кучета, понеже много пъти ги е хапало куче. Страхът върви по наследство. Аз съм привеждал този пример. Птиците ги е страх от сокол. Ако се яви на една птица сокол, магически влияе, бяга и се крие от него.

Понякой път вие питате: „Не може ли без страх?“ – Не може. По-добре да имате свещен страх, отколкото да нямате страх, за да не опитате последствията на неразумния страх. Когато дойде неразумния страх може да пострадате. Казва: „Аз всичко ям“. Когато дойде някоя болест, че започнеш да се увиваш, разбираш своя неразумен страх. Болестта е един резултат на безстрашието. И след като боледува човек няколко пъти, започва да се бои от болестта. Болестите идат от яденето.

Не искайте да се освободите от страха, то е невъзможно. Понеже като се освободите от страха опасностите съществуват. Щом се освободиш от страха, погледнеш, на някой безстрашен ръката я няма, на друг безстрашен окото му няма, на някой безстрашен ухото няма. Какво ви ползува това безстрашие, когато изгубваш крака, ръката? – По добре да си страхлив, да са всичките ти удове на място, и умът ти, и сърцето ти да е на място, отколкото да си от безстрашните и да си лишен от много удове.

Честно казано намерих много нови неща за себе си в тази беседа.

Опитът сочи че Учителят е прав. Години съм карал без страх. Но когато съм действал без никакъв страх,

все нещо се случва - я ме уволняват, я се скарам с някого, дори до големи рискове. Не е било разумно.

Смелостта трябва за време на война, а в мирния живот трябва предпазливост.

Във военно време на смелите се оказвали почести, дори са смятали героите за нещо като полубогове.

Когато енергията е в третото око и нагоре, страх не може да има.

Трябва да управляваме смелостта и страха/предпазливостта си, с разум, търпение и доброжелателство към хората.

И дори това да изглежда страхливо на някого, какво от това. Мъдрите знаят че такова поведение е мъдро.

Едва ли някой началник се чувства комфортно с подчинен който може да каже каквото му хрумне.

Той ще търси начен да го направи по-управляем и сговорчив, или ще му каже да си търси другаде работа:3d_146:

Но и жалко впечатление са ми правели все пак хората които треперят от страх да не ги уволнят.

Те не могат да работят качествено, търсят как най-бързо да закърпят програмите си.

Не се ли управлява страхът може да се превърни в животински ужас, нервна криза и пр.

От наблюдението на емоциите си човек може да премине към изпитаните средства за обезсилване

и регулиране на страха. Едно от тях е например дълбокото дишане, друго, изправеният гръбначен стълб,

концентрацията как мимиката и погледът излъчват мир и др. Молитвите и мисли върху героични и висши

теми също могат да премахнат страха само за секунди.

И после трябват точни мисли и действия за разрешаването на проблемите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вероятно си спомняте, че през август 2005 г. ураганът Катрина потопи 80% от Ню Орлиънс под водата.

Тогава в града настанала анархия, нямало действаща полиция и се появили от една страна въоръжени мародери и изнасилвачи, а от друга - защитници на жертвите.

И двете групи са можели свободно да избират как да се държат в тази анархия. Те са били абсолютно свободни, т.е. действали са без страх от евентуално наказание или съдебно преследване.

Тези събития са синтез на цялата човешка история.

Има хора, които спазват законите само поради страх от евентуално наказание. Те всъщност жадуват да нарушават законите, за да задоволят егоистичните си цели.

Има хора, които жадуват да спазват законите, но не поради някакъв страх, а защото копнеят за ред и спокойствие. Копнеят да са част от решението, а не от проблема.

Има и трети, които се колебаят и се чудят към коя от горните две групи да се присъединят.

Преди идването на Христос, хората са спазвали законите предимно поради страх от наказание.

А същността на посланието на Христос е: „Обичай ближните си и никога няма да ти хрумне да ги нараниш, т.е. няма да ти хрумне да нарушаваш законите. Обичай дори и врага си, защото той е просто уплашен и объркан човек. Агресията му е признак на слабост и страх.”

Последователите на Христос спазват законите не поради страх, а поради любов и състрадание към всички хора.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз мога да потвърдя от личен опит, че без никакав страх могат да ти се случват лоши неща в работата.

Не трябва да има никакъв страх вътре, но навън да има предпазливост и уважение към околния свят.

Да си вършим земната работа с уважение демек.

Някъде четох, че с духовното развитие може да се увлече човек и да забрави земните модели на поведение и почват нещастия. В този случай не е и нужно да се стреми човек да почне да изпитва страх отново, а да почне съзнателно да следва поведенчески модели, които преди е следвал несъзнателно. Което си е пак да се учи на същото :)

Например външно да се научи пак да е напорист, а вътрешно въобще.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Валентин! Благодаря за напомнянето - тази беседа е изиграла много важна роля в живота ми....

Тогава осъзнах каква е разликата между Божествения страх и човешкия.

Представих си, че стоя на края на покрива на 12 етажна сграда (на мен ми се подкосяват краката и се смръзвам от високото - примерът лично за мен е много силен). Защо не скачам? Защото ме е страх от високото и от падането или защото уважавам закона за гравитацията и последствията от падането? Второто. Това е Божественият страх. Това е предпазливостта.

Защо ми се подкосяват краката и губя равновесие, завива ми се свят само като си помисля, че съм на високо място? Това е страхът. Именно той ще ограничи сетивата и координацията ми и ще падна не защото искам да скоча.... а от страха, че ще падна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, dim thumbup2.gif

Вероятно си спомняте, че през август 2005 г. ураганът Катрина потопи 80% от Ню Орлиънс под водата.

Тогава в града настанала анархия, нямало действаща полиция и се появили от една страна въоръжени мародери и изнасилвачи, а от друга - защитници на жертвите.

И двете групи са можели свободно да избират как да се държат в тази анархия. Те са били абсолютно свободни, т.е. действали са без страх от евентуално наказание или съдебно преследване.

Тези събития са синтез на цялата човешка история.

Има хора, които спазват законите само поради страх от евентуално наказание. Те всъщност жадуват да нарушават законите, за да задоволят егоистичните си цели.

Има хора, които жадуват да спазват законите, но не поради някакъв страх, а защото копнеят за ред и спокойствие. Копнеят да са част от решението, а не от проблема.

Има и трети, които се колебаят и се чудят към коя от горните две групи да се присъединят.

Преди идването на Христос, хората са спазвали законите предимно поради страх от наказание.

А същността на посланието на Христос е: „Обичай ближните си и никога няма да ти хрумне да ги нараниш, т.е. няма да ти хрумне да нарушаваш законите. Обичай дори и врага си, защото той е просто уплашен и объркан човек. Агресията му е признак на слабост и страх.”

Последователите на Христос спазват законите не поради страх, а поради любов и състрадание към всички хора.

И Божидар thumbsup.gif :

... уважение към околния свят.

Радвам се, че сте ме разбрали!

Както и примерът на Донка с гравитацията.

Идеята е да действаме според законите на света, в хармония с тях, респективно в хармония със света.

Но който иска може да върши нещата мотивиран от какво ли не, включително от страх.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направи ми впечатление словосъчетанието „разумен страх“. Всъщност според мен става въпрос за еднопосочност. Ако човек бе в състояние да вземе разумно и трезво решение, то това решение би било същото като това, което в случая му диктува страхът.

Трябва да добавя, че при заменянето на страха от разума има една уловка. Човек може да разбира, че нещо ще му навреди, но въпреки това да го извършва. Тук говорим вече за зависимости. Значи освен, че трябва да е разумен, човек трябва да притежава нужната сила и сдържаност да утвърди тази разумност над навиците си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как да преодолеем страховете си?

За да преодолеем нашите страхове, първо трябва да ги приемем, а не да се борим с тях или да ги ненавиждаме.

Страхът е нормална емоционална реакция. Ако сме силни и спокойни, той идва и си отива. Но ако се борим с него, ние го удължаваме и усилваме. (Тази идея на англ. език звучи така: „What you resist, persists.”)

Неизбежно и съвсем човешко е понякога да се страхуваме. В тези ситуации не бива да сме немилостиви към себе си. Не бива да се самообвиняваме, че сме допуснали страха в съзнанието си.

Боязливата и уязвима човешка душа може да бъде излекувана само чрез състрадание, разбиране и приемане. За да преодолеем страха си, трябва да си простим, че сме допуснали да се страхуваме. В крайна сметка трябва да се приемем, да се сприятелим със страховете си и да заобичаме себе си и живота си.

П.П. На въпроса „Как да преодолеем страхoвете си?” Орлин Баев е дал множество задълбочени и работещи решения в подфорума „Психотерапия онлайн” и в личния си сайт.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Приемат се фактите. Влиянието, което ще ни окажат в психически план, можем да определяме и сами. Борбата не е срещу страха, а срещу зависимостта ни от него. Нашата зависимост. Значи, стремежът е да станем независими. Това е положителна цел. Преодоляването на страха е следствие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има хора, които спазват законите само поради страх от евентуално наказание. Те всъщност жадуват да нарушават законите, за да задоволят егоистичните си цели.

Има хора, които жадуват да спазват законите, но не поради някакъв страх, а защото копнеят за ред и спокойствие.

Плащам данък смет за необитаема къща, защото копнея за "ред и спокойствие"? Нещо много си се объркал. Първо, законите хич, ама хич не са справедливи, че спазването им да имат общо с вътрешната хармония или копнежа по някаква си идеология.

Второ, няма начин да се уреди "ред и спокойствие" с писани закони, защото те неизбежно са в конфликт едни с други.

За самозаблудата, че страхът не е фактор в живота ни мога да отговоря само с това: :thumb down:

Някой в последните постове беше написал, че за да преодолеем страховете си, първо трябва да ги признаем и осъзнаем. Съвършените не ходят по земята, сори за откровението.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има хора, които спазват законите само поради страх от евентуално наказание. Те всъщност жадуват да нарушават законите, за да задоволят егоистичните си цели.

Има хора, които жадуват да спазват законите, но не поради някакъв страх, а защото копнеят за ред и спокойствие.

Плащам данък смет за необитаема къща, защото копнея за "ред и спокойствие"? Нещо много си се объркал. Първо, законите хич, ама хич не са справедливи, че спазването им да имат общо с вътрешната хармония или копнежа по някаква си идеология.

Второ, няма начин да се уреди "ред и спокойствие" с писани закони, защото те неизбежно са в конфликт едни с други.

За самозаблудата, че страхът не е фактор в живота ни мога да отговоря само с това: :thumb down:

Някой в последните постове беше написал, че за да преодолеем страховете си, първо трябва да ги признаем и осъзнаем. Съвършените не ходят по земята, сори за откровението.

Превет, vorfax!

Според мен, всичко си е съвършено справедливо. Несправедливо изглежда, ако нямам дълбочинност на погледа за така нар. причинно-следствени връзки.

Аз вярвам, че те съществуват и че всичко което ми се случва е защото "така ми се пада".:3d_146:

Несправедливостта е само привидна, сиреч на повърхността е така, когато гледаме от гредна точка на това време, това тяло( моято), когато игнорираме духовната еволюция и цикъла на преинкарнациите.

Ако съм трепал преди, то сега ке си плащам!

И понеже много добре знам, що за стока съм, а аз съм от козите (онези за които Иисус говори, че били вироглави и непослушни, а не от онези 7-те с майка им - старата коза:rolleyes:), то за мен тоягата е благодат, а "смъртта - придобивка", както би се изразил апостола!

Всичко си е О.К.

Кокато ме `фане страх... ами тогава си се страхувам. К`о да пра`а!?:thumbsup2::yinyang:

Всите закони, ханове, вождове, царе, принцове, президенти, та дори и днешния ни "канцлер" - Бат Бойко - всите тези властта им е от Бога. Божа работа, брате, вервай ми!:dancing yes: Бог така е постановил и у това нече да има несправедливост. Дупе да ми е яко!:3d_146:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Абе ти си за блогът ми, що чинеш тук :3d_146:

Законите няма как да са справедливи защото разпореждат разпределението на благата, с други думи от кой да се вземе, че да се даде на друг. Уж си вадиш хляба, пък се оказало, че храниш с осигоровките и данъците четвърт депутат, 3 цигански семейства и 2 пенсионера. Лошо няма, стига да не вярваш във "всекиму според заслуженото".

Ако може малко да те перифразирам " Ако съм се трепал (с работа) преди, то сега ке си плащам!".

Страхът, както и загатнах, но недоразвих мисълта си, е в пряка връзка с чувството за сигурност. Чувството за сигурност никога не може да бъде задоволено и цял живот ни кара да трупаме материални "блага" които ни тровят душевната благодат, защото я пренебрегваме.

Вероятно страхът ще изгубим в мига в който отхвърлим оковите на материалното. Не ми требе имане да треперя над него... да ама всеки трепери над това което има - дом, кола, дете, кариера...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Инстинкта за самосъхранение е базиран върху осъзнати страхове(печката пари,острието реже,ако не можеш да плуваш ще се удавиш и т.н.).Тези страхове ни помагат да оцелеем физически.Все пак е възможно някой от тези страхове да се изроди във фобия-има хора,които въобще не влизат дори в плитък водоем за да не се удавят.

Има неосъзнати страхове които вредят,но ако човек успее да ги осъзнае и овладее с помощтта на различни техники, влиянието им върху психиката няма да е толкова пагубно.

Съвсем нормално е човек да се страхува,не е нормална пълната липса на страх.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Инстинкта за самосъхранение е базиран върху осъзнати страхове...

Искаш да кажеш обратното. Първо е неосъзнатото и него можем да осъзнаем.

Все пак осъзнаването на проблем не е равнозначно с преодоляването му. Примерно ако не можеш да плуваш не влизаш в морето - това е прост разумен избор. Ако, обаче, се опасяваш, че не си достатъчно подготвен за една презентация пред колектива на работа, тогава да се престрашиш ли? Всичко ще завърши с успех или с излагация? Да се подчиниш или да се противопоставиш на страхът си е правилното решение?

Според мен липсата на страх би освободила човек да прави всичко каквото му се прииска (да целуне непозната на улицата, да си вземе икона от църквата, да нарани някого, да даде всичките си пари на просяк...). Равнозначно е на анархия и по-страшното от самоунищожението е, че засяга и околните. Ако двама искат една ябълка, кой да я вземе? Очевидно единият ще бъде ощетен.

Следващият въпрос е, човек достигнал до състояние на безстрашие, дали би искал ябълката?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Според мен липсата на страх би освободила човек да прави всичко каквото му се прииска (да целуне непозната на улицата, да си вземе икона от църквата, да нарани някого, да даде всичките си пари на просяк...). Равнозначно е на анархия и по-страшното от самоунищожението е, че засяга и околните. Ако двама искат една ябълка, кой да я вземе? Очевидно единият ще бъде ощетен.

Следващият въпрос е, човек достигнал до състояние на безстрашие, дали би искал ябълката?

Да, доста е съмнително, дали ще му се прииска ябълката.

И изобщо на човек, достигнал безстрашие му се приискват твърде малко неща, пък такива представляващи анархия - никак.

Имала съм късмета да се запозная с няколко такива, почти достигнали безстрашието ... По правило те познават и ползват добре законите на света (нямам предвид нашето човешко законодателство) и по тази причина пък са и почти неуязвими.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.... и по тази причина пък са и почти неуязвими.

Авесалом Подводни говори за нещо такова.

Каквото искаш и това става. Това е нещо невероятно за ежедневното човешко мислене :)

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За ползата от страховете и тяхното преодоляване.

За атеиста страховете са добра възможност да изпита и да усъвършенства себе си. Възможност, предоставена от сляпата и случайна игра на природните сили, които (според него) са създали живите същества.

За теиста, не вярващ в прераждането, страховете са практически уроци и изпитания, допуснати от един добронамерен Бог, Който е създател на орхидеите, пауните и пеперудите.

За теиста, вярващ в прераждането, страховете са практически уроци и изпитания, които в отвъдното всеки сам планира за своето предстоящо прераждане. Разбира се, когато се роди на земята човек не подозира, че сам е планирал изпитанията си; и това е главна част от плана. Много често в планирането участва и добронамереният Бог.

Като че ли, тази планета е девически колеж по туризъм към екзотичните региони на смелостта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като че ли, тази планета е девически колеж по туризъм към екзотичните региони на смелостта.

m131.gif

ОК. Щом пътя към смелостта е отрупан със страхове, то значи безстрашието е цел. И какво става когато тя се постигне? Какво би станало, ако всички хора на планетата забравят какво е страх?

Коя част точно е добрата в това да не се страхуваме? А дали (като в другата тема), тъкмо това не е зрелостта - готовност за саможертва, когато има значима кауза за това?

И коя точно кауза заслужава нечия смърт, това ми се иска да получа отговор.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Страхът е негативно чувство, но без него не би бил интересен живота ни.Той го осмисля, това усещане е наследство от предците ни, в борбата за оцеляване.Това чувство ни защитава от посегателство,  то е като инстинкт за самосъхранение.Понякога то ни прави предпазливи, събужда разума ни в трудни ситуации.Мисля си за разумния страх, но перманентния страх, не е хубава емоция.По мои наблюдения има дълбоко стеснителни хора, които подхождат разумно в съответни ситуации.Но пък и да не е стеснителен индивида бих се замислила...Страхът продължава живота, може да го усещаме като вина.Нещо, ни провокира да се замислим къде грешим по пътя си.Така или иначе страхът е полезно чувство в разумните граници.   

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

pavletA, :thumbsup:

Какво би станало, ако всички хора на планетата забравят какво е страх?

Същото, ако тялото ни забрави какво е болка? Мисля, че и болката, и страхът ни помагат да бъдем будни. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×