Jump to content
Порталът към съзнателен живот

социална фобия, паник атаки и нервно разстройство


Recommended Posts

Здравейте,

Съвсем нова съм в този форум и се радвам,че го открих точно сега. Другата седмица имам назначен час за психотерапевт. За първи път в живота ми. И въпреки това все още не съм убедена,че той ще успее да и помогне. Най-вероятно да ми изпише някакви хапчета,които сао временно ще ПОДТИСНАТ проблема ми, но няма и да го решат. Така че донякъде се надявам,ако някой ми отговори, поне окончателно да се убедя , че психотерапевта няма да ми помогне....

Всъщност се борих с моя проблем сама вече 2-3 години. Но без успех. Доколкото успях сама да си поставя диагноза,посредство информацията в интернет, страда от социална фобия. С това започна всичко...Вече знаете за какво става въпрос- всички възможни физически белези се проявяват върху мен: подкосяване на краката, треперене, изчервяване, учестено дишане, промяна на гласа,...въобще пълен блокаж...Започвам да говоря глупости, а след като всичко това отмине следва фазата на гнева...Яд ме е на себе си, че съм позволила да се оставя в това състояние,да се изложа така,да се унижа...И това всеки път...Интересното е, че тези сиптоми не се проявяат по принцип, а обикновено пред хора,които познавам....И така всеки път.За това започнах постепенно да отказвам срещи, от страх пак да не се изложа...и се сещате до къде я докарах....Нямам желание за нищо...

Другия проблем е , че когато ме очаква някаква среща и зна темата на разговор, особено ако аз трябва да съобщя нещо лошо и предполагам каква ще бъде ответната реакция...то са притеснения,потене и в моента на срещата- почти не успявам да говоря с нормален глас, а с някакво треперещо подобие на глас и задъханост...

И това не е всичко. Изключително съ изнервена. Не успявам а прикрия нито една своя емоция, а никога не е било така. Ако например се ядосам на някой, аз не успявам със спокоен глас да обясня позицията си, а отново-задъхвам се,изчервявам се,разтрепервам се, гласът ми започва да трепери ,карайки се....а не искам....после съжалявам.......

Моля ви,посъветвайте ме,сятате ли ,че хапчета е ми помогнат или просто няма смисъл от това......

Изключително съм благодарна на всеки,който сподели своето мнение или опит,каквито и да са те.

Отворена съм за всички!

Благодаря Ви!!

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте!

Някой терапевт би ви препоръчал лекарства, друг не - според разбиранията му! Според мен точно във вашия случай тежките медикаменти, такива като транквилантите, само биха забавили вътрешната работа, която имате да вършите. Биха ви накарали да разчитате прекалено много на тях, вместо на собствената си свободна воля!

За психотерапията: тя е създадена, за да помага на хора със завишена тревожност, каквато имате вие! Така че, поздравявам ви за правилното решение! Терапевтът ще грабне вниманието ви и ще спечели доверието ви - разрешете това да се случи, във ваша полза е! Доверявайки се на терапевта ви, се доверявате на собствената си положителна промяна! А недоверието в психотерапията вероятно се дължи на остарелите разбирания в държавата ни - психотерапията работи, това е факт! Работи по-силно и качествено от каквито и да е химически съединения (т.н. хапчета). В някои случаи тя се подпомага от медикаменти, но те винаги са само спомагателни. Дали имате нужда от тях, ще решите заедно с терапевта ви!

Социалната тревожност се повлиява добре от когнитивно поведенческа психотерапия, хипнотерапия, позитивна терапия, фокусирана в решения терапия!

Ако искате по-конкретен отговор, моля питайте!

Успехи!

Линк към коментар
Share on other sites

Значи, когато си сред хора, в ситуации когато обикновено всички тези симптоми за които говориш се проявяват, опитай се да се фокусираш единствено върху спокойствието си. Недей мисли как изглеждаш, какво ще кажеш, как ще звучиш. Най-добре е нищо да не казваш преди да се успокоиш. Равновесието е основният проблем в случая. Всички други проблеми идват от отсъствието му. Няма смисъл да мислиш за тях и да се опитваш да ги решиш, защото те са следствие. Загубата на спокойствие и равновесие е резултат от една определена нагласа на съзнанието ти, която сама си си изградила. Това е добре, защото означава, че можеш да я промениш. Можеш да използваш самовнушение. Хипнозата също би трябвало да работи. Мисли единствено за вътрешното си равновесие. Реално то не зависи от външни фактори, но първо трябва да убедиш сама себе си в това. Също така сама себе си трябва да убедиш, че можеш да останеш спокойна в ситуациите които описваш. Опитвай се основната мисъл в главата ти да бъде за спокойствието ти. Неспокойствието е като вълна – то изведнъж те връхлита и ако се бориш с него може да те помете. Но ако го оставиш, то винаги отминава. Изчаквай го да отмине и тогава започвай разговор или някакво друго действие. С практика можеш да се научиш да се освобождаваш от него изключително бързо – за секунди. Просто го изучи как действа. Наблюдавай се докато си неспокойна, без да оценяваш дали това е правилно, как изглеждаш, че не трябва да е така, че трябва да е така, че имаш основателни причини да си неспокойна и др. под. Просто се наблюдавай и ще видиш колко бързо неспокойствието отминава.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря Ви за съветите!!!Оценявам го. Когато чета това,което сте ми написали, ме обзема чувството, че всичко изглежда толкова лесно поправимо и сякаш се изпълвам с вярата, че другия път ще се справя, няма да е така.Но ето че отново се случва,и отново,и отново...

Мисля, че знам от къде тръгна самия проблем. Тръгна от там , че през целия ми съзнателен живот не ми се е случвало да срещна лице в лице груби обиди от непознати хора. В един момент това се случи и моята психика просто не успя да го игнорира. И сега аз знам, че в основата на моята тревожност е този страх, че някой отново ще ме нападне, ще започне да ме обижда, а другите ще гледат отстрани безмълвно.А аз нищо няма да ога да направя. Но не защото нямам правото да го направя както преди 3 години. Не. Сега съм свободна да отвърна на обидите, без от това да зависи работата ми. Обаче не мога, защото сега вече съм загубила психиката за да го сторя. Признавам си- страх ме е!!!

Последната ми надежда е тази терапия...И се надявам да не я загубя. Защото това означава да живея половин живот, това не е живот. Не го пожелавам на никого. Да бях на 50, може би щях да се примиря.

Стискайте палци и се молете за мен. А аз пак ви благодаря, за съветите..не е излишно да видиш, че има хора , които разбират и отдават значимост на този страшен проблем.

Г-н Баев,

Бих желала да ви попитам следното нещо: ако имам финансовата сила да издържа една цяла терапия, каква е нейната трайност? Имам опасението,че тя ще рецидивира в първия подходящ момент,когато съ уязвима..

Благодаря Ви!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Казаваш ----Признавам си- страх ме е!!!---------

Да станеш смела -това трябва да бъде целта на бъдещата ти терапия. Това не значи, че няма да имаш страхове или леки притеснения.Напротив, ще ги имаш, но благодарение на смелостта си ще ги преодоляваш.Много хора бъркат смелостта с безстрашието. Последното е израз на глупостта, за това и ти ще станеш СМЕЛА и тази смелост ще се проявява във всичките аспекти на живота ти.

Успех!

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте!

Това, което казва Хип е точно така! Смелостта, която се учи в хода на терапията, означава, че ще се научите на ново отношение към своите страхове! Всеки има страхове! Аз също, вие също. Без-страшието е показател само за невменяемост. Нормално е да имаме страх. Разликата между смелия и страхливия се състои в това, че вторият се бори, отрича или бяга от страха си, докато първия го приема с разтворено сърце и ги превръща в мотивираща сила! На това ще ви научи терапията!

Колко ще трае ефекта? Зависи от вида терапия, от даваните ви методи, вашето осъзнаване, готовност за промяна и упорита работа, включително и по възлаганите ви домашни - когнитивни и поведенчески. Някои видове психотерапия освен, че асистират изследването и осъзнаването на психиката ви, ви дават инструменти за самостоятелна работа. Научната, сигурна форма на психотерапия, такава като когнитивно поведенческата, ви дава инструменти за работа с ума, с които разполагате доживот! Дали ще се върне страха ви? А защо да се връща? Вие първо на първо няма да го гоните! Напротив, ще се научите да се сприятелявате с него, да го обичате и прегръщате от все сърце! Когато усвоите това отношение, жилото на страха изчезва и остава само едно нужно и здравословно ниво на нормален мотивиращ стрес, който е абсолютно нужен!

За парите: в Б-я психотерапията е на безценица в сравнение с къде къде по-елементарни професии, а още повече в сравнение с цените и в по-нормалните държави. Час терапия е 20лв., докато час масаж е 60 лв... А помощта, която получавате от обучен добър специалист, е безценна!

Успехи!

Орлин :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Здравейте отново,

Имам нужда от съвет.

Ходих на психотерапевт както казах. Но имам странното усещане, че той не приема насериозно моят проблем, При все сериозността на далеч по-тежки случаи, с които се е срещал не смятам , че има някакъв интерес към моя проблем. Вече имах 2 посещения и то само за да ми се изпишат някакви хапчета. На третото ме очаква същото- до обсъдим дозата. Аз и преди казах, че доста скептично гледам на терапия с хапчета и имам усещането , че тя няма да реши проблема ми,а ще го отложи във времето. Имам нужда от радикално решение.

За момента хапчетата сякаш ми носят едно подобрение, леко,но осезаемо. Но нали все някога ще ги спра? Терапевтът ми обясни, че моето състояние се състои в липса на някакви вещества в мозъка, които могат да се възстановят единствено чрез химия, а след това идва терапията.Има известна логика..

Г-н Баев, моля ви потвърдете дали това е така, приемът на хапчета наистина ли е необходим и неизбежен? Има ли повод да подозирам, че не съм попаднала на подходящия специалист? Смятате ли, че е вредно при положение, че съм започнала лечение да потърся помощ от друг специалист?

Благодаря Ви,

Катерина

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте, Катерина!

Предвид това, че имате просто завишена социална тревожност, моето мнение, както писах и по-горе е, че лекарствата само ще забавят процеса на психотерапията ви, погледнато стратегически! Това е мнението ми! Все пак обаче, моето мнение е заявено въз основа редовете ви в интернет - не съм ви виждал, не съм запознат с реалното ви състояние! Затова вие и психотерапевтът ви ще решите с или без психофармация да продължите! И все пак - къде остана психотерапията - човекът с когото се срещате психотерапевт ли е наистина или само психиатър? Защото психиатрите принципно нямат нищо общо с психотерапията - освен ако не са я учили! А тя се учи с години и години и години!

Аз лично все повече оценявам подхода на един от учителите си по психотерапия: психиатърът д-р Първанов. Според него приемът на тежки медикаменти е наложителен само при психопатология на ниво психоза, при сериозни налудни мисли, параноидни състояния, агресивно поведение, суицидна психотична депресия и т.н. Аз не съм ви виждал на живо. По писанията ви мога само да предположа, че имате просто социална тревожност. Маса хора я имат! Аз самият я имам, макар и все по-малко и по-малко. Тревожността принципно е напълно нормално чувство - адаптивно е да имаме едно нужно ниво на тревожност! При вас тя просто е леко надскочила това нужно ниво. А причините за това са преди всичко в несъзнаваните ви когнитивни схеми, които е нужно да се анализират и да бъде работено по тях - чрез психотерапия! Психиатърът ви е казал, че приемът на хапчета ще подобри химията в мозъка ви и така ще повлияе на тревожността ви! Това е така! Причината обаче да имате промяна в невромедиаторите, която поражда завишена тревожност, е в несъзнаваните ви психични движения! Именно те пораждат промяна в химията, хормоните и покачване на тревожността! Тоест, приемайки хапчета, вие не премахвате изначалната причина за напрежението си, но просто механично го парирате, замазвате пложението! Причината зад химията на мозъка ви е в психиката ви и именно чрез промяната и се случват дългосрочните, сигурни и дълбоки промени в съзнанието, оттам и в невромедиаторната химия и нормалното радостно настроение, сигурност и щастие! Попитайте психиатъра си каква психотерапия е завършил - имате право на това! По мое мнение един терапевт е нужно да интегрира поне две или дори три психотерапевтични модалности в практиката си, за да може гъвкаво и сигурно да реагира при повечето си пациенти!

Ако отворите коя да е англоезична страница за психотерапия на психични разстройства, ще видите, че навсякъде пише: когнитивна психотерапия плюс медикаменти! Доколко обаче резултатите от такива изследвания са реално обективни и доколко са тласнати от фармацевтични бизнес интереси, е друг въпрос! В началото на практиката си, дори до скоро, бях привърженик на успоредната работа на психотерапията заедно с медикаменти! Струваше ми се, че помагат на психотерапията, облекчават случването на промяната! Да, помагат - докато са вземани! Когато обаче се спрат, макар и постепенно, симптомите започват да се връщат - тогава пациентът започва да се пита дали въобще психотерапевтичните методи са имали някаква роля или цялото подобрение се е дължало на хапчетата... Тоест, приемът на хапчета всъщност подкопава резултатите от психотерапията! Като започнат да се намаляват по схема и спрат хапчетата, психотерапията, която дотогава е действала, трябва да се поднови, вече без хапчета. Тоест, да се започне отначало! Или да се продължи приемът на хапчета цял живот - ужасяваща перспектива за всеки трезвомислещ човек, но добра перспектива за фармацевтичния бизнес... Затова, аз макар че работя заедно с психиатър, все по-рядко изпращам пациентите си за изписване на хапчета! Въпреки, че изписването им всъщност УЖ подпомага психотерапията, а и се налага продължването и след спирането им, което е изгодно за терапевта финансово, погледнато от позицията на актуалното справяне с психичния проблем, всъщност го забавят, отлагат го, единствено потискайки механично проявата му! Затова, тъй като съм ориентиран в цел и работещи решения и държа на силната си и действена намеса, все повече се насочвам към чиста психотерапевтична работа, без "помощта" на медикаменти! Сега, психиатрите могат да заповядат и да ме линчуват - такива са обаче обективните ми наблюдения!

Накратко - ползването на психофармация аз лично намирам за резонно единствено при тежките психопатологии на ниво психоза. При неврозите антидепреснатите и транквилантите имат роля докато бъде започната психотерапия! Възможно е да се приемат успоредно с психотерапията - но я забавят, тъй като както казах, след спирането им се налага подновяване на психотерапията... Това по принцип е изгодно финансово за психотерапевтите... Излагам тези факти, защото са резултат на обективните ми наблюдения - въпреки, че думите ми директно се противопоставят на финансовите мегагиганти - психофармацевтичните компании!

Вие избирате на кого да вярвате, както и какво точно искате - замазване на положението с хапчета или актуално справяне с психичните си движения! Още веднъж повтарям обаче - горните редове са само общи разсъждения, без да познавам лично случая ви!

Линк към коментар
Share on other sites

Не мога да приема ,че човека при който сте отишла е психотерапевт.Поведението което описвате е типичното мое поведение което имах преди 20 години.Нямах си понятие какво е психотерапия ,но на визитката ми гордо се четеше,,Психотерапевт’’.Звучеше ми много западно, модно и различно.Истината е ,че си нямах и понятие какво е психотерапия и си изписвах лекарствата наред.Предполагам и тогава някои мои пациенти са се чувствали излъгани очаквайки да не им давам хаповете,но …това знаех, това правех.

Днес е различно,знам че използването на лекарства е нещо което определено пречи на психотерапията и забавя овладяването на тревожността с пъти. За да не стане грешка подчертавам-говоря за психотерапия на тревожни разстройства .За шизофрения ,БАР и други диагнози написаното не се отнася,там медикаментите са задължителни.

Ако, човека бе психотерапевт би трябвало задължително да направи няколко неща.

Първото е да ви даде ясна и разбираема за вас информация какво всъщност е Тревожното разстройство.Кое поражда тревожността ,механизмите които я подържат,симптомите които са свързани с нея и някои от начините за повлияване.С две думи в рамките на 1-2 срещи той трябва да ви направи експерт в собственото ви състояние.

Каква е целта?

Просто е, пълната и точна информация за състоянието автоматично намалява тревогата.Когато човек знае какво му е ,това го успокоява.Второ-когато вие станете експерт в собствената си тревожност,това означава, че ще можете да схванете логиката на всичките тези неща които психотерапевта ще ви предложи да правите за да я овладеете.Знанието ще ви мотивира да ги правите.Повечето хора си мислят ,че психотерапията е просто говорене.Няма нищо по-грешно.Психотерапията е винаги и правене на определени неща, които водят до решаване на проблема.

Друго много важно, което е трябвало да ви обясни веднага този психотерапевт е-във вашият мозък всичко е здраво и никакви вещества не липсват.

Това е още по- важно.Ако, наистина в мозъка ви има дисбаланс на химически вещества и той се нормализира от медикамента,за какво по дяволите ви е нужна психотерапия.Пиете си медикамента и това е напълно достатъчно.Разглеждан в тази плоскост проблема просто изключва нуждата от психотерапия.

Алтернативата е, или сте болна и си пиете лекарството и то нормализира химията и сте добре или сте здрава и поемате отговорност за промени които да доведат до овладяване на тревожността.Щом ви е изписал и лекарства е бил длъжен да ви уведоми как те действат.Трябвало е да подчертае ,че точно защото сте напълно здрава транквилизаторите могат да премахнат тревожността ви буквално за минута-това се дължи на тяхното действие в тялото, а не на действието което имат в самият мозък.

Понякога при мен идват хора които вече приемат медикаменти за потискане на тревожността .На част от тях аз поставям като условие спирането им ,на друга го правя в хода на терапията, но възможно най-бързо.Иначе рискувам терапията да се провали.

Ще си позволя да цитирам и двама известни психотерапевти-

Милтън Ерисон е отказвал да приеме за психотерапия пациент който поне 3-4 дни преди това не спрял медикаментите,,На размътен от хапчетата мозък, каква психотерапия може да се прави? –обичал е да пита той.

Жан Бекио в книгата си ,,Нова хипноза ‘’ отбелязва ,че когато прави психотерапия с човек които приема и медикаменти след спирането им повтаря сесиите.

Получава се едно двойно удължаване и оскъпяване на лечението, което се провежда съчетано –психотерапия и медикаменти.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте!

Ето координатите на добра специалистка, психотерапевтка, към която можете да се обърнете:Веселина Неделчева. Колеги сме, познаваме се, можете да и се доверите! Поздравете я от мен!

Успехи: Орлин Баев

Линк към коментар
Share on other sites

Чудесно е това,че все още има хора,като вас,които помагат безвъзмездно. Мисля,че намерих това,което искам и започвам да работя по проблема си, далеч по сигурна , че това е правилния начин. Надявам се да се справя. Сега остава само трудната задача да спра хапчетата.Ако знаех, че започването им те оковава по такъв начин, никога нямаше да ги започвам. Искам да приключа с тях час по скоро и дано намеря лекар,който да се съгласи с това. Благодаря ви отново!

Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...