Guest Мона Добавено Ноември 4, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2007 Антимотивацията донякъде се насажда и от медиите - рекламни клипове и разни сапунени сериали са пълни с хора, които като че ли по цял ден или пазаруват, или пият коктейли на зелена морава или на плажа, или ходят на ресторанти, или ... Разбира се, основната идея е да се събуди консуматорската страст (особено в рекламите), но подтекста е, че някак междудругото трябва да си изкарваш парите или ако може дори просто да ги получиш отнякъде (наследство, късмет ...), а през голямата част от времето да се отдаваш на всевъзможни "удоволствия", колкото по-скъпи, толкова по-добре, дори и ако тези скъпите не са ти точно по вкуса ... С една дума натрапва ни се, че не е модерно да се работи ... Това значи, че страните от Западна Европа, където рекламната индустрия е изключително развита и то от десетилетия, трябва да разполага с най-мързеливото и нетрудоспособно население. Да не говорим пък за САЩ или Канада! Много ми е интересно, кой е пречил на трудовите хора преди 10 ноември да не работят? Тогава не е имало нито омайващи реклами, нито сапунки... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 4, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2007 Мона, бях сигурна, че ще реагираш така! Но за лошото "наследство" от соцвремето някой по-нагоре вече сякаш спомена. Разбира се, че го има и него. Всички знаем бисерите от типа на: "Аз се правя, че работя, те се правят, че ми плащат" и "Какво се напъваш, да не е твое, държавно е ..." Просто за антимотивацията не може да се каже - ето, това е единствената причина! Тази, за която казах аз, е само една от многото. Затова и уточних " ...донякъде ... и от ..." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Ноември 4, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2007 Мона, бях сигурна, че ще реагираш така! Но за лошото "наследство" от соцвремето някой по-нагоре вече сякаш спомена. Разбира се, че го има и него. Всички знаем бисерите от типа на: "Аз се правя, че работя, те се правят, че ми плащат" и "Какво се напъваш, да не е твое, държавно е ..." Просто за антимотивацията не може да се каже - ето, това е единствената причина! Тази, за която казах аз, е само една от многото. Затова и уточних " ...донякъде ... и от ..." Е, Диана... Няма как да избягам от стрелите ти Права си, аз също съм права. НО, ние сме мързеливо племе, каквото и да ми се говори. Успех на всички и дано на повечето заплатите да се учетворят, имайки предвид ниските базисни ставки. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 6, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2007 (edited) Ама, защо, и аз съм съгласна, че сме мързеливи! Не всички, но ... като цяло да. Въпросът беше да избистрим причините за този ни мързел, а ако можеше и да помогнем някак, за да помръднем в посока на по-голямо трудолюбие - супер! Редактирано Ноември 6, 2007 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Ноември 7, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2007 Не съм сигурен дали точната дума е мързел или по-скоро е отчаяние. Работиш, работиш социалната обстановката около теб постоянно те затиска, разходите се увеличават често, приходите рядко... Защо да продължаваш да работиш с всички сили тогава? Какво да ни мотивира? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Ноември 7, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2007 Когато се намираме в патова ситуация, винаги следват кардинални решения и промяна на курса. Иначе спасение няма. Ако нещо дълго време не върви и най-вече не става така, както сме очаквали, значи някъде нещо много куца по веригата ... и усилията ни са напразни. Упорството на работохолика е невротичното желание непременно да успеем и никога да не се отказваме от първоначалния си план. И точно тук е грешката. За мен решението при всяка една подобна ситуация (за която Иво намеква), е промяна на първоначалния замисъл и нови идеи. Мотивацията няма как да дойде отвън, тя е винаги вътрешен процес. За мързеливите е лесно - те са си мързеливи; за другите е необходима гъвкавост и отказване от стереотипи. erendil 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest N_Damianov Добавено Ноември 7, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2007 Какво ни мотивира да работим? Честно казано за мен работата е един съвършен начин по който Бог разкарва мързеливия от леглото и го праща да си изкупи натрупаната карма въпреки "свободният" му избор ! Еми да ...! Ако всичко ти е дадено /прехрана ,облекло,ядене.../ на готово ,как ще се навиеш да отидеш при някой за да му дадеш това което трябва да му дадеш или да си вземеш това ,което са ти отнели по "незаконен" начин./в този или минал живот/ Ако имаш всичко необходимо ще ходиш ли да се "чистиш" кармата /да работиш/ или ще използуваш "свободната" си воля .... да си лежиш на воля и да си мързелуваш ? Значи за мен чрез работата се развиват взаимоотношения между хората ,с които те оправят своите кармични взаимовръзки ! Примери ...? Колкото искате ...,НО нали съм си мързелив и не ми се пише ! А и не искам да убеждавам никой в това ,че съм прав ! Поздрави ! п.п.Сигурен съм обаче ,че много от пишещите тук ,ако се замислят по дълбока върху това което написах по горе и имат проблеми с работата си ,то решението на тези проблеми ще е детска игра ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Ноември 7, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2007 N_Damianov, теб това ли те мотивира да работиш? Изчистване на кармата? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 7, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2007 чрез работата се развиват взаимоотношения между хората ,с които те оправят своите кармични взаимовръзки ! smile.gif има такова нещо Също с човечеството като цяло. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest N_Damianov Добавено Ноември 7, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2007 N_Damianov, теб това ли те мотивира да работиш? Изчистване на кармата? Здравей! От постовете ти и това което успях да прочета до сега много ми хареса това ,че винаги търсиш личният опит на човека и това което е приложено ,а не просто цитата или някоя мисъл ... Дано не греша в извода си ,но това нещо е изключително важно и за мен! Човек най-добре и убедително говори за неща които е опитал или приложил. Сещам се преди доста време дори предложих пред приятели всеки да говори само върху теми които е приложил и върху резултатите и впечатленията които е имал ...т.е. по малко спам при срещи и духовно разискване на различни теми. Досещаш се ,че това беше утопична моя прищявка и нищо не излезе! Защо ти пиша тези увертюри? Просто да ти кажа ,че за нещата които пиша или говоря се стремя поне 90% да съм ги проверил. В повечето случаи пиша "от страни" ... като коментар ,но вярвай ми рядко има нещо да не съм го тествал ,а от там и да съм убеден в резултата! /нали е нет може да се пише " тествал" вместо "приложил"? / А сега на въпроса "теб това ли те мотивира да работиш? Изчистване на кармата?" -малко ме затрудняваш... /личните теми не ми бендисват много / То един Лъв само може да се хвали ,а това не е много правилно... Но все пак като се замисля и преосмисля нещата за хората ,с които работя и това което съм правил ... , като взема предвид ,че нямам материални и финансови проблеми дори и да не ходя на работа ... то друго не остава ...,нали? Накрая ще кажа ,че е работата е средство за чистене на карма ,НО да не забравяме ,че там може и да се трупа карма ... Е това е друга важна тема ,за която не споменах преди ,че как ги "трупам" постовете ...направо не е истина. Дано не досаждам с многословието си ! Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Ноември 7, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2007 Или граденето на кариера? Колеги и работна атмосфера? Любов към работата която вършим? Израстване и дългосрочнио цели? Пари и средства за препитание, или може би забогатяване? Или може би защото работата ви развива като хора, развива нашите способности? А някои не работят - те как се чувстват? За вас работата тежест ли е или радост, мъка или предизвикателство? Леле, колко въпроси! Спирам дотук Ако сме на самотен остров доста от въпросите ще отпаднат най-основната мотивация ще за оцеляването т.е храна подслон от там нататък започва да става сложно ... От голямо значение е според мен човек в каква среда е ''поставен''и още по важно дали иска да промени нещо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Ноември 7, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2007 N_Damianov, теб това ли те мотивира да работиш? Изчистване на кармата? Здравей! От постовете ти и това което успях да прочета до сега много ми хареса това ,че винаги търсиш личният опит на човека и това което е приложено ,а не просто цитата или някоя мисъл ... Дано не греша в извода си ,но това нещо е изключително важно и за мен! Човек най-добре и убедително говори за неща които е опитал или приложил. Сещам се преди доста време дори предложих пред приятели всеки да говори само върху теми които е приложил и върху резултатите и впечатленията които е имал ...т.е. по малко спам при срещи и духовно разискване на различни теми. Досещаш се ,че това беше утопична моя прищявка и нищо не излезе! Защо ти пиша тези увертюри? Просто да ти кажа ,че за нещата които пиша или говоря се стремя поне 90% да съм ги проверил. В повечето случаи пиша "от страни" ... като коментар ,но вярвай ми рядко има нещо да не съм го тествал ,а от там и да съм убеден в резултата! /нали е нет може да се пише " тествал" вместо "приложил"? / А сега на въпроса "теб това ли те мотивира да работиш? Изчистване на кармата?" -малко ме затрудняваш... /личните теми не ми бендисват много / То един Лъв само може да се хвали ,а това не е много правилно... Но все пак като се замисля и преосмисля нещата за хората ,с които работя и това което съм правил ... , като взема предвид ,че нямам материални и финансови проблеми дори и да не ходя на работа ... то друго не остава ...,нали? Накрая ще кажа,че е работата е средство за чистене на карма ,НО да не забравяме,че там може и да се трупа карма ... Е това е друга важна тема ,за която не споменах преди ,че как ги "трупам" постовете ...направо не е истина. Дано не досаждам с многословието си ! Поздрави! може да ДоСаждаш + може и да не досаждаш до + саждам....кой знае какво не си досадил, че трябва да До+по+Саждаш пълно единомислие с първия ти постинг по темата по настоящия втори частично разномислие 1. малко да допълня "за говоренето по теми само след лично приложение + собствени впечатления / преживявания"...че четенето на Словото и размишлението / разсъждението с мнение е също вид опитност и 2. особенно в частта на "пренаблягане" че РАБОТАТА е средство за чистене/трупане на карма знаем какво е казал Учителя за степените на работа: МЪЧЕНИЕ - ТРУД - РАБОТА само ще отбележа, че когато заживееш/ заслужиш да служиш на вибрацията на богувсеотдадената РАБОТА там няма трупане / чистене на карма има безкористно служене с Любов в Дух и Истина за Славата Божия и Царството Негово Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest N_Damianov Добавено Ноември 8, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 8, 2007 1. малко да допълня "за говоренето по теми само след лично приложение + собствени впечатления / преживявания"...че четенето на Словото и размишлението / разсъждението с мнение е също вид опитност 2. особенно в частта на "пренаблягане" че РАБОТАТА е средство за чистене/трупане на карма знаем какво е казал Учителя за степените на работа: МЪЧЕНИЕ - ТРУД - РАБОТА само ще отбележа, че когато заживееш/ заслужиш да служиш на вибрацията на богувсеотдадената РАБОТА .... Здравей Благост ! Мисля ,че нямаме разминаване в мненията ...Просто писмената форма на комуникация е доста трудна и може би затова се получава така ...Аз нарочно не разтягам много постовете за по-лесно четене ,но явно това е нож с две остриета.. По т.1 - "четенето на Словото и размишлението / разсъждението с мнение е също вид опитност" ! и ДА и НЕ ...! Погледнато от една страна всеки чете Словото,разсъждава ,сравнява с друго написано,дава мнение,възхищава се ...,ами с една дума философска работа ! При тази ситуация ,когото се съберат хора да си говорят те не могат да се наддумат ! На мен не ми харесва това и в повечето случаи резултати никакви ,а времето-загубено. Затова се замислих преди време и предложих нещо от което включва размишлението / разсъждението върху Словото без прилагане ,НО на базата на ретроспекцията ! Какво значи това? - Еми всеки от нас преди да се е замислил за някакъв съзнателен живот е имал достатъчно богат опит и практика. На базата на това и на прочетените неща следва ,че и всеки може да се върне назад във времето и да провери как се действали законите преди време в живота му ... Това се доближава доста до прилагането ,нали ? А и вече не е празно философствуване ... По т.2 - "казал Учителя за степените на работа: МЪЧЕНИЕ - ТРУД - РАБОТА" Абсолютно си права !!! Но тук говорим за "ТРУДА" поне аз така разбирам темата ... И ако се има предвид ,че и сега трудно се разбираме за "ТРУДА" ,а ти искаш да разводним нещата и да включим и "РАБОТАТА" ,то ще се породят много въпроси от рода : Какво е Тя? Всеки ли може да работи "РАБОТАТА"? Как се заплаща? ... Мисля ,че при тази ситуация кашата вече ще стане тотална !!! Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 8, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 8, 2007 (edited) труден => труд раб (слуга) => работа (аз все пак си предпочитам думата "служене", защото може да се служи и на себе си, и на идеали, и на цели, и на Бог. А думата "раб" я чувствам близка с думата "роб" и оттам едни асоциации...) Редактирано Ноември 8, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Ноември 8, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 8, 2007 прието + няма да се подадем да бъркаме каша тотална + само отбелязвам степените Мъчение + Труд + Работа за различаване + доосмисляне + достигане на нивото Работа / Служене винаги безкористно + вдъхновено + всеотдайно да е защото опитът се изгражда не просто от натрупаните преживявания, а от начина, по който сме ги осмислили при приложението Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Приятел Добавено Ноември 8, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 8, 2007 N_Damianov, теб това ли те мотивира да работиш? Изчистване на кармата? Здравей! От постовете ти и това което успях да прочета до сега много ми хареса това ,че винаги търсиш личният опит на човека и това което е приложено ,а не просто цитата или някоя мисъл ... Дано не греша в извода си ,но това нещо е изключително важно и за мен! Човек най-добре и убедително говори за неща които е опитал или приложил. Сещам се преди доста време дори предложих пред приятели всеки да говори само върху теми които е приложил и върху резултатите и впечатленията които е имал ...т.е. по малко спам при срещи и духовно разискване на различни теми. Досещаш се ,че това беше утопична моя прищявка и нищо не излезе! Защо ти пиша тези увертюри? Просто да ти кажа ,че за нещата които пиша или говоря се стремя поне 90% да съм ги проверил. В повечето случаи пиша "от страни" ... като коментар ,но вярвай ми рядко има нещо да не съм го тествал ,а от там и да съм убеден в резултата! /нали е нет може да се пише " тествал" вместо "приложил"? / А сега на въпроса "теб това ли те мотивира да работиш? Изчистване на кармата?" -малко ме затрудняваш... /личните теми не ми бендисват много / То един Лъв само може да се хвали ,а това не е много правилно... Но все пак като се замисля и преосмисля нещата за хората ,с които работя и това което съм правил ... , като взема предвид ,че нямам материални и финансови проблеми дори и да не ходя на работа ... то друго не остава ...,нали? Накрая ще кажа,че е работата е средство за чистене на карма ,НО да не забравяме,че там може и да се трупа карма ... Е това е друга важна тема ,за която не споменах преди ,че как ги "трупам" постовете ...направо не е истина. Дано не досаждам с многословието си ! Поздрави! може да ДоСаждаш + може и да не досаждаш до + саждам....кой знае какво не си досадил, че трябва да До+по+Саждаш пълно единомислие с първия ти постинг по темата по настоящия втори частично разномислие 1. малко да допълня "за говоренето по теми само след лично приложение + собствени впечатления / преживявания"...че четенето на Словото и размишлението / разсъждението с мнение е също вид опитност и 2. особенно в частта на "пренаблягане" че РАБОТАТА е средство за чистене/трупане на карма знаем какво е казал Учителя за степените на работа: МЪЧЕНИЕ - ТРУД - РАБОТА само ще отбележа, че когато заживееш/ заслужиш да служиш на вибрацията на богувсеотдадената РАБОТА там няма трупане / чистене на карма има безкористно служене с Любов в Дух и Истина за Славата Божия и Царството Негово Любов + Светлина + Мир + Радост Благодатна - радост е да те четем ...и днес крепка работа желая на всички днесза Славата Божия и Царството Негово Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
flysilf Добавено Ноември 11, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 11, 2007 (edited) Существуют различные мотивации, побуждающие человека трудиться. Нет труда без мотивации. Иные стремятся к славе и трудятся ради нее. Другие стремятся к деньгам и трудятся из-за денег. Кто-то жаждет власти и трудится, чтобы добиться власти. Кому-то хочется попасть на небеса, и он трудится во имя этого. Еще кому-то хочется, чтобы имя его не было забыто, когда он умрет, как это делается в Китае, где почетные титулы даются только посмертно, что, по сути, лучше, чем то, что происходит у нас. В Китае, если человек составит себе доброе имя, почетный титул дается по покойному отцу или же деду. Некоторые трудятся ради этого. Последователи ряда школ ислама работают всю жизнь ради сооружения пышного надгробия после смерти. Я знаю даже такие секты, где при рождении ребенка ему сразу начинают готовить надгробие, и считается, что это важнейшее дело жизни, причем надгробие тем пышнее и больше, чем богаче был человек. Бывает покаянный труд: сначала человек творит всяческие безобразия, а потом строит храм или откупается, давая деньги священнослужителям, чтобы они выправили ему паспорт в рай. Ему кажется, что благотворительность такого рода очищает его, освобождает от грехов. Таковы некоторые мотивации труда. Трудитесь ради труда. Есть такие люди в каждой стране — поистине, соль земли, которые трудятся ради того, чтобы трудиться, не заботясь ни о добром имени, ни о славе, ни даже о том, чтобы попасть на небеса. Они трудятся потому, что знают — это хорошо. Есть и другие, кто помогает бедным или из самых высоких побуждений творит добро для человечества, потому что верит в добрые дела и любит добро. Стремление к известности, как правило, не приносит плодов немедленно, слава приходит к нам, когда мы стары и готовы проститься с жизнью. Но разве человек ничего не получает от бескорыстного труда? Он получает наивысшую награду. Больше всего получает человек от бескорыстия, но людям недостает терпения следовать ему постоянно. Бескорыстие и для здоровья полезней всего. Любовь, правдивость, бескорыстие — это не просто моральные риторические фигуры, но наивысший идеал, ибо через них проявляется огромная энергия. Человек, способный совершенно бескорыстно трудиться пять дней или хоть пять минут, не думая о будущем, о небесах, о каре и прочих вещах, обладает потенциалом нравственного колосса. Это очень трудно, но в глубине души мы знаем, как это ценно и сколько в этом доброго. Это огромное самообладание; в самоконтроле, умении владеть собой проявляется больше силы, чем в любом внешнем действии. Колесница, запряженная четверкой коней, может безудержно мчать под гору, но возничий может и сдержать бег коней. В чем больше проявилось силы: в том, чтобы отпустить вожжи, или в том, чтобы натянуть их? Одно пушечное ядро летит далеко и падает, другое летит недалеко и ударяется в стену, испуская много тепла. Вся внешняя энергия, затрачиваемая на корыстное действие, уходит впустую и уже не возвратится к вам, энергия сдержанная — увеличится, придавая вам сил. Этот самоконтроль вырабатывает могучую волю, характер, которым обладали Будда и Иисус. Глупец не знает эту тайну, но именно глупцы и желают править человечеством. Но и глупец способен править целым миром, если ему достанет трудолюбия и терпения. Пусть подождет он несколько лет, удерживаясь от глупой мысли править, и, когда он полностью освободится от нее, он обретет силу в мире. Как есть животные, которые могут видеть лишь на несколько шагов вперед, так большинство из нас может лишь на несколько лет видеть свое будущее. Маленький кружок — вот и весь наш мир. Нам не хватает терпения взглянуть за его пределы, поэтому мы становимся безнравственными и злыми. В этом наша слабость, наше бессилие. Даже самую черную работу не следует презирать. Пускай тот, кто не знает ничего лучшего, трудится из корыстных соображений, ради известности и славы, но нужно постоянно стараться приблизиться ко все более высоким целям и стараться понять, в чем они. «Только на труд имеем мы право, но не на плоды его»2. Оставим эти плоды. Зачем думать о результатах действий? Если хотите помочь человеку, никогда не думайте о том, как он отнесется к вам. Если хотите творить великое или доброе, не занимайте себя мыслями о результатах. Накратко-това е статия от Свами Вивекананда не са мои думи!!! http://www.orlov-yoga.com/Vivekananda/KarmaYoga/Karma1.htm а ето и линка-който има интерес и чатка руския-нека чете!!! Редактирано Ноември 11, 2007 от flysilf Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 11, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 11, 2007 Трудитесь ради труда. Есть такие люди в каждой стране — поистине, соль земли, которые трудятся ради того, чтобы трудиться, не заботясь ни о добром имени, ни о славе, ни даже о том, чтобы попасть на небеса. Они трудятся потому, что знают — это хорошо. Есть и другие, кто помогает бедным или из самых высоких побуждений творит добро для человечества, потому что верит в добрые дела и любит добро. Стремление к известности, как правило, не приносит плодов немедленно, слава приходит к нам, когда мы стары и готовы проститься с жизнью. Но разве человек ничего не получает от бескорыстного труда? Он получает наивысшую награду. Больше всего получает человек от бескорыстия, но людям недостает терпения следовать ему постоянно. Бескорыстие и для здоровья полезней всего. Любовь, правдивость, бескорыстие — это не просто моральные риторические фигуры, но наивысший идеал, ибо через них проявляется огромная энергия. Человек, способный совершенно бескорыстно трудиться пять дней или хоть пять минут, не думая о будущем, о небесах, о каре и прочих вещах, обладает потенциалом нравственного колосса. Это очень трудно, но в глубине души мы знаем, как это ценно и сколько в этом доброго. Это огромное самообладание; в самоконтроле, умении владеть собой проявляется больше силы, чем в любом внешнем действии. его»2. Оставим эти плоды. Зачем думать о результатах действий? Если хотите помочь человеку, никогда не думайте о том, как он отнесется к вам. Если хотите творить великое или доброе, не занимайте себя мыслями о результатах. http://www.orlov-yoga.com/Vivekananda/KarmaYoga/Karma1.htm :thumbsup: Учителят вижда в безкористието най-важното послание на Христовото учение. Сега всички се запитват: „Какво трябва да допринесе християнството за света?“ Какво е допринесъл Христос, това е друг въпрос, но какво могат да допринесат християните на всички народи? Християните трябва да създадат един нов тип. Християнството е наука за безкористието. Християнството още не е наука за любовта. То е наука за безкористието. Безкористие се иска в света, за да могат хората да живеят сносно. Значи християнството е наука за сносния живот, който още не са го постигнали. Сега се говори за някаква любов, за спасение на човечеството, но това се отнася за бъдещата програма. Сега главната задача за тях е безкористието. От хората се иска един сносен живот на безкористие, или любов към ближния. От всички се иска една добра обноска. Алилуя И всеки, който се е опитал поне веднъж да работи безкористно - заради радостта от самата работа, познава енергията и усещането, за които говорят Учителите.... Рассвет 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
flysilf Добавено Ноември 12, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2007 Трудитесь ради труда. Есть такие люди в каждой стране — поистине, соль земли, которые трудятся ради того, чтобы трудиться, не заботясь ни о добром имени, ни о славе, ни даже о том, чтобы попасть на небеса. Они трудятся потому, что знают — это хорошо. Есть и другие, кто помогает бедным или из самых высоких побуждений творит добро для человечества, потому что верит в добрые дела и любит добро. Стремление к известности, как правило, не приносит плодов немедленно, слава приходит к нам, когда мы стары и готовы проститься с жизнью. Но разве человек ничего не получает от бескорыстного труда? Он получает наивысшую награду. Больше всего получает человек от бескорыстия, но людям недостает терпения следовать ему постоянно. Бескорыстие и для здоровья полезней всего. Любовь, правдивость, бескорыстие — это не просто моральные риторические фигуры, но наивысший идеал, ибо через них проявляется огромная энергия. Человек, способный совершенно бескорыстно трудиться пять дней или хоть пять минут, не думая о будущем, о небесах, о каре и прочих вещах, обладает потенциалом нравственного колосса. Это очень трудно, но в глубине души мы знаем, как это ценно и сколько в этом доброго. Это огромное самообладание; в самоконтроле, умении владеть собой проявляется больше силы, чем в любом внешнем действии. его»2. Оставим эти плоды. Зачем думать о результатах действий? Если хотите помочь человеку, никогда не думайте о том, как он отнесется к вам. Если хотите творить великое или доброе, не занимайте себя мыслями о результатах. http://www.orlov-yoga.com/Vivekananda/KarmaYoga/Karma1.htm Учителят вижда в безкористието най-важното послание на Христовото учение. Сега всички се запитват: „Какво трябва да допринесе християнството за света?“ Какво е допринесъл Христос, това е друг въпрос, но какво могат да допринесат християните на всички народи? Християните трябва да създадат един нов тип. Християнството е наука за безкористието. Християнството още не е наука за любовта. То е наука за безкористието. Безкористие се иска в света, за да могат хората да живеят сносно. Значи християнството е наука за сносния живот, който още не са го постигнали. Сега се говори за някаква любов, за спасение на човечеството, но това се отнася за бъдещата програма. Сега главната задача за тях е безкористието. От хората се иска един сносен живот на безкористие, или любов към ближния. От всички се иска една добра обноска. Алилуя И всеки, който се е опитал поне веднъж да работи безкористно - заради радостта от самата работа, познава енергията и усещането, за които говорят Учителите.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Ноември 12, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2007 Неволята учи, твърди една наша поговорка. НЕ! - волята учи! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Ноември 12, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2007 Или граденето на кариера? Колеги и работна атмосфера? Любов към работата която вършим? Израстване и дългосрочнио цели? Пари и средства за препитание, или може би забогатяване? Или може би защото работата ви развива като хора, развива нашите способности? А някои не работят - те как се чувстват? За вас работата тежест ли е или радост, мъка или предизвикателство? Леле, колко въпроси! Спирам дотук Ще отговоря конкретно на въпроса (въпросите). Какво ме мотивира да работя? 1.Любовта към децата- аз работя с деца. 2.Колежката ми и работната атмосфера. 3.Пари- средство за препитание. 4.Развива ме като човек, развива моите способности за общуване. 5.Работата ми е част от мен самата, изпитвам удовлетворение и радост. Отговор 1. си е на първо място както и да го обмислям, другите търпят промяна на местата, според ситуацията. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Ноември 12, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2007 Неволята учи, твърди една наша поговорка. НЕ! - волята учи! aorhama, ако го свържа с темата, значи, че те мотиеира това което развива волята ти и те учи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Ноември 12, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2007 Неволята учи, твърди една наша поговорка. НЕ! - волята учи! aorhama, ако го свържа с темата, значи, че те мотивира това което развива волята ти и те учи. И вдъхновява, бих добавил. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 3, 2008 Доклад Share Добавено Септември 3, 2008 Напоследък установявам, че ме мотивират самите ситуации, в които попадам. Не помня вече къде прочетох думи на Учителя, които се врязаха в паметта ми: "Ако се събудите с маркуч в ръцете и в градина, значи е дошъл моментът вие да я полеете. Не се питайте "Защо аз?" - поливайте." Всъщност точно така действат предметите и ситуациите на психичните полета на човека - но само на малките деца! Затова когато детето види стълба, започва да се катери без да има някаква определена цел. По-късно измислените от нас (или наложени и внушени от общественото мнение) приоритети, цели и планове изместват ситуацията като мотивиращ фактор. Нещо повече - тя започва да става препятствието, с което се борим... А може би осъзнаването и личното ни участие не се състои в това да намислим нещо различно от ситуацията, а да разберем какво се очаква от нас (какво държим в ръцете и сред какво се намираме). После съзнателно да поставим целите и да планираме осъществяването на това, което се очаква от нас. При мен попадна едно лъчезарно момче - тенисист, ходи по състезания и тренировки непрекъснато. Ситуацията нарушаваше всички подходи към усвояването на езика, с които бях работила дотогава. Ако преди месец дори някой ми беше казал, че ще избера такъв път, щях да се усмихна иронично и скептично. Първите часове се чувствах много странно - не вярвах, че правя това по този начин. Но ситуацията ме беше поставила с гръб до стената. Или трябваше да се откажа, държейки на моите доказали ефективносттта си подходи, или да се опитам да ги наложа на детето и ситуацията, затваряйки си очите пред реалните факти. Избрах третия път - съобразих себе си със ситуацията и усетих, че приемам това като експеримент и предизвикателство едновременно - я да видим дали ще излезе нещо изобщо.... Излезе - мноооого повече и по-качествено, отколкото очаквах. В процеса на работа опознах качествата и темперамента на детето добре и... оказа се, че то усвоява най-качествено и бързо точно по този начин, който ситуацията ми беше наложила. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 3, 2008 Доклад Share Добавено Септември 3, 2008 По стечение на обстоятелствата сега не работя. Иначе съм работила доста различни неща в някои от случаите, за да изкарвам някой лев. Винаги съм се старала да дам най-доброто от себе си и да превърна работата в приятно занимание... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.