Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ради

Какво ни мотивира да работим?

Recommended Posts

В работата си винаги се стремя това, което правя да бъде от полза за другите. Тогава ми е най-приятно, чувствам се удовлетворена и затова съм склонна да се раздавам дотолкова, че другите, които ме гледат отстрани ми казват - защо се напъваш толкова?

Другото нещо е, че винаги се отнасям честно с хората, дори това на пръв поглед да е в мой ущърб, за което отнасям коментарите, че съм глупава и наивна. В крайна сметка обаче това ми носи не само морална, но и материална печалба, за голямо тяхно учудване.

За мен точно тези две неща са разковничето да бъдем успешни работници, служители или бизнесмени, за които работата не е мъчение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мотивите при различните хора и в различните ситуации в които са поставени са различни. За мен лично един от най-големите мотиви са, че харесвам работата си и я върша с удоволствие, друг мотив е както казва Васко обществената полза, да се чувстваш полезен е нещо прекрасно, мотив е и това което ти получаваш срещу труда който даваш като пари, условия, и пр.

За някои хора и глада е мотив и са съгласни на всякаква работа, дори да не им допада...за други престижа, за трети това да не стоят в къщи или да се докажат пред близки, а за четвърти това да се научат.

Но най-хубавия мотив е да си полезен и да допирнасяш с труда си, както и да вършиш това което работиш с удоволствие. :3d_167:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Ако не получавам достатъчно пари, не може да ме мотивира нищо. Трудът ми не струва, ако не е добре платен. А моят труд е интелектуален и трябва да е още по-добре платен. Професионализмът е другата страна на медала.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен е важно вътрешното удовлетворение от работата. Водещия мотив. Парите са на по-заден план. За научната степен, която имам получавам смешно малко. Но това не е важно. Важно е да е това, което носи любов в работата и от работата и за което си изпратен на тази земя. А то е точно това, което правя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Водещия мотив. Важно е да е това, което носи любов в работата и от работата и за което си изпратен на тази земя. А то е точно това, което правя.

:thumbsup: И аз.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако не получавам достатъчно пари, не може да ме мотивира нищо. Трудът ми не струва, ако не е добре платен. А моят труд е интелектуален и трябва да е още по-добре платен. Професионализмът е другата страна на медала.

Чакай, чакай, как така не струва, ако не е добре платен? Трудът ти си струва и то много! Предполагам, че си полезна на много хора, защото ако журналистите бяха поне наполовина толкова ерудирани, всички щяхме да възприемаме медиите като манна небесна. Заплащането (и удовлетворението) идва, когато човек се труди това, за което е дошъл, защото тогава човек дава много повече от своите знания, или своя професионализъм, или своята добросъвестност, или своето време - той просто дава частички от себе си. И отплатата съответно е подобаващо добра - и в материален, и във всякакъв друг аспект (естествено, ако по някаква причина не е прекъснат, свит, изкривен, пренасочен канала на енергиите от и към човека).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кое е старозаветно? кое е новозаветно? кое е американизирано бизнес-заветно? и изобщо малко се мисли много се подражава...мотивацията ако е пари,удовлетворение от работата,слава,развитие на способности,идеали и други такива щуротии-резултата си е ясен-всичко това един ден се разбива и умира...единствено действието без цел и без очакване носи искрата на вечното-то е независимо от нищо земно и затова именно носи тая искра-всичко друго е преходно и умира...не смесвай мотивацията за работа с резултатите от работата и самите резултати с очакването им...разликата е доста тънка и тъкмо там е проблема-малцина я схващат!!!!!!!!....не казвам да живееш без пари но да не ги очакваш заради работата си-това е тя вечната искра...тогава не си зависим от нищо а следователно не си зависим от присъствие или отсъствие на пари....емоциите ти не са зависими а значи-стабилни!!!!!....мислите ти не са зависими-а значи стабилни!!!!....това не е живот за обикновените хора-това е живот за войни в прекия и преносен смисъл на думата!!!...посочете ми друг някакъв начин да го постигнете и аз ще се съглася с вас веднага!!!...ако ли не можете-помислете си добре върху всичко това!...Но все пак всеки е свободен да се самомотивира по каквито си реши сам причини и да бере плодовете им след това...така,че..всеки сам избира...

Радвам се че съм сред вас!

Светлина и Мир ви желая!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смятам че работата е нужна за живота вообще .

Преставете

си че всички спрем да работим какво ще се случи ?

Или дори само лично . :))

А иначе мотивации много ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.единствено действието без цел и без очакване носи искрата на вечното-то е независимо от нищо земно и затова именно носи тая искра-всичко друго е преходно и умира...не смесвай мотивацията за работа с резултатите от работата и самите резултати с очакването им.....не казвам да живееш без пари но да не ги очакваш заради работата си-това е тя вечната искра...тогава не си зависим от нищо а следователно не си зависим от присъствие или отсъствие на пари....емоциите ти не са зависими а значи-стабилни!!!!!....мислите ти не са зависими-а значи стабилни!!!!....

Радвам се че съм сред вас!

Светлина и Мир ви желая!

:thumbsup: :thumbsup: Ако преди 4 години го бях прочела, щях да се усмихна скептично-презрително. Сега мога с ръка на сърцето да кажа,че работя точно така и сигурно точно затова и резултатите и финансовата стабилност си стават от самосебе си. Не знам как е вдругите професии, но работя ли с децата без поставяне на някакви конкретни цели, без очаквания за някакви резултати и тяхното отчитане, децата разцъфтяват, чувстват се обичани безусловно и свободни - работят с много любов.

И аз се радвам,че си сред нас, flysilf ! Добре дошъл! :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма място за скептично усмихване , но много общо е казано деЙствието .

Всеки трябва да е наясно какво разбира под работа

За мен лично смятам пък и за всеки това е труд

Все пак човек се труди за да създава нещо ако е обратното значи нещо куца ,ненужен и безмислен труд .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И за мен мотивацията за работа е не само преплетена, но дори е неразривно свързана с целта - защо не е хубаво да ги "смесвам"?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би защото целеобразуването стеснява и втвърдява визията ни за дейността - ако нещо в момента не е в съгласие с поставената от нас цел, се отчита като пречка. А може би от друга гледна точка бихме го отчели като катализатор? От отчитането на страничния фактор като пречка или като катализатор зависи доколко и как ще го включим съзнателно в дейността си. На вас не ви ли се е случвало да озънавате със закъснение, че сте изтървали важна възможност само защото не сте я "виждали" като възможност?

Може би и защото целта ни ограничава нас самите до реализирането и. Веднъж поставили цел, ние се чувстваме длъжни да я постигнем на висока макар цена - от това започва да зависи нашето самоуважение. В крайна сметка се улавяме в сляпо и гордо блъскане "с рогата напред" в посока, която се е оказала стена, вместо да се огледаме спокойно и да излезем през широката врата с ключ в ключалката, който чака само да го завъртим - как да признаем,че когато сме си поставяли целта, тя е била зад гърба ни или още не се е била появила?

Целите по принцип са полезни, но само ако и когато не сме "завързани" за тях...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Професиите(работата) са толкова разнообразни

не може всички във един кюп .

// безцелна работа? :blink:

че то по добре да мързелуваме... на което съм фен но това е друга тема .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

bee чрез мързел човечеството е прогресирало :)))

Един дремел под ябълката, друг лежал на тревата и наблюдавал (когато не е спял) мравки, буболечки ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Мен не ме мотивира нищо, освен заплащането, но и и това остава някак встрани - винаги съм си намирала подходящата работа; правя си каквото си искам, забавлявам се и не гледам на работата си като на работа, а като на забавление и на онова, което наистина мога и където съм силна. Пожелавам го на всички.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Действие заради самото действие,а не заради резултата от действието е нещото за което става дума и то дава най-чистата и вярна мотивация незаплетена от паяжините на земното влачещи след себе си и съответното страдание,когато се разруши земното.Ако вярно се разбере това-човек се ОСВОБОЖДАВА!Но това не значи че ще прави някакви си безмислени действия!Това се отнася за всяка една работа-дали ще е копане, композиране, програмиране, производство на вафли или суджук-без значение... Говорим не за самото дело а за начина по който се възприема от нашия психичен апарат-енергийното ни тяло! Вафлата ще бъде изработена и някой ще я изяде и тук има смисъл самото дело, но ти като същност, като енергийно явление няма да представляваш едно разлято и разбушувано езеро което се разпръсква и остават само жалки капчици в момента в който някой си (ОТК) реши че вафлата която си произвел не отговаря на изискванията и че не ти се зачита и трябва да направиш друга за да си заработиш парите, защото ти си независим от това и просто и спокойно ще се захванеш и ще направиш нова вафла... (точно както ако си наблюдавал мравката която може цял ден да се връща обратно отново и отново да вземе изтърваното някъде парче хляб което иска да завлече някъде с някаква цел-тя не се ядосва,не се отчайва а просто го прави... връща се и пак и пак и не се изтощава от това,това не значи че няма цел,но тя е независима от нея вътрешно... тя просто прави нещото и това е!...тя не е зависима от резултата..тя просто действа и толкоз!) Относно мравките си мисля,че проблема при тях би дошъл ако останат без работа-нещо невъзможно по моему)))... ще кажете-ние не сме мравки)))Не сме,но човек може да взема много добри поуки и модели от живата природа и за дадения момент даден модел се оказва най-доброто което може да стори той! А относно старозаветното схващане-нима не сте чели жития на светиите?Нима не сте чували,че Серафим Саровски примерно а и не само той когато нямало какво друго да върши пренасял една купчина камъни от едно място на друго? Дали щото е бил някакъв си безумец го е правил или е бил всъщност много наясно защо го прави?А Дон Хуан-нима не е карал Кастанеда да прави точно същото?А Бхагавад-гита? нима да действаш без да действаш не е същото за което говорим?...Нима навсякъде не е казана една и съща древна като смъртта истина относно вярната мотивация за работа която ни ОСВОБОЖДАВА ЕНЕРГИЙНОТО ТЯЛО!!!?..Че то като погледнеш едни упражнения в тай-чи изглеждат отстрани бая безмислено мяткане на ръце - нали не носят ни едно евро в джоба ни - но все пак хора по цял свят ги правят и не се замислят дори-дали да не вземем да им кажем да не се занимават с глупости, а? Дали мотото "За лудо работи,за лудо не стой" всъщност е толкова старозаветно колкото ни се струва и дали Западното мислене е нещо което ще ни доведе до нещо добро?...Въпроси..въпроси...е хайде-давайте отговори да стане интересна темата!)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Действие заради самото действие,а не заради резултата от действието е нещото за което става дума и то дава най-чистата и вярна мотивация незаплетена от паяжините на земното влачещи след себе си и съответното страдание,когато се разруши земното.Ако вярно се разбере това-човек се ОСВОБОЖДАВА!

Ето и моето мнение - да, това по принцип е така, нека го наречем първи вариант, обаче се съмнявам, че ще сработи при всички хора.

А е възможен и втори вариант - човек първоначално да си изчисти мотивацията (като например се старае да е изпълнен с любов и състадателност) и после да действа в избрана от него посока (т.е цел). Но тогава и целта ще е избрана "правилно" (ако въобще може да се употребява тази дума), защото изчистената мотивация ще е помогнала и при избора, а ще помага и после - при действията, за да са хем нужни, хем адекватни.

Точно в тази връзка е и тезата за източния и западния тип мислене и колкото и да не ни се иска, те съществуват, такава е действителността и е нужно да се съобразяваме с нея. Всичко останало е желание да замижим и да настояваме нещата да се случват така, както на нас ни се иска. Пътят на хората с източен и западен тип мислене е различен (поне за момента), важното е да стигнат до едно и също място. Няма смисъл да натрапваме на едните възгледите и идеологията на другите, от една страна едва ли ще ги спечелим, от друга, ако все пак ги спечелим, това ще е много измъчено вървене.

Знам, че и на запад има хора, които ги привлича източния тип мислене, но те са малцинство. По същия начин стоят нещата и на изток, предполагам. В това няма лошо, по-добре е всеки да следва това, което му е по-близко.

Аз например съм с типичното западно мислене, затова и някъде по-нагоре споделих, че при мен мотивацията и целта са плътно свързани. И това все пак е по-добре, отколкото цел, без мотивация, нали :P ?

Освен това съм срещала някъде от различни източници, включително и от Учителя, че по не много ясни за мен причини, било нужно човечеството да мине по западния път :hmmmmm: . За съжаление в момента не мога да дам препратка към никакъв източник. Някак беше свързано с общия път на хората, източния тип щеше да допринесе откъм изчистване на мотивацията на силно прагматичния западен тип, а западния тип щеще да сконцентрира и насочи действията на източния и пътищата им постепенно да се слеят...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Зад всяко разумно действие стои цел. Проблема идва от очакванията, които си създаваме във връзка с постигането на последната. Наистина ако отделяме прекалено внимание на целта докато извършваме дадена работа, енергията се губи. Но целта може да се определи предварително, а след това просто да се концентрираме върху самото изпълнение.

П.П. Когато работата се извършва с радост и разбиране за нейния ритъм, дори и безмисленото пренасяне на камъни придобива смисъл.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Зад всяко разумно действие стои цел. Проблема идва от очакванията, които си създаваме във връзка с постигането на последната. Наистина ако отделяме прекалено внимание на целта докато извършваме дадена работа, енергията се губи. Но целта може да се определи предварително, а след това просто да се концентрираме върху самото изпълнение.

П.П. Когато работата се извършва с радост и разбиране за нейния ритъм, дори и безмисленото пренасяне на камъни придобива смисъл.

точно!!! благодаря за разбирането! :thumbsup2: именно това е и безупречността на Дон Хуан с която единствено се събира енергията и се достига до висшите светове!

Действие заради самото действие,а не заради резултата от действието е нещото за което става дума и то дава най-чистата и вярна мотивация незаплетена от паяжините на земното влачещи след себе си и съответното страдание,когато се разруши земното.Ако вярно се разбере това-човек се ОСВОБОЖДАВА!

Ето и моето мнение - да, това по принцип е така, нека го наречем първи вариант, обаче се съмнявам, че ще сработи при всички хора.

А е възможен и втори вариант - човек първоначално да си изчисти мотивацията (като например се старае да е изпълнен с любов и състадателност) и после да действа в избрана от него посока (т.е цел). Но тогава и целта ще е избрана "правилно" (ако въобще може да се употребява тази дума), защото изчистената мотивация ще е помогнала и при избора, а ще помага и после - при действията, за да са хем нужни, хем адекватни.

Точно в тази връзка е и тезата за източния и западния тип мислене и колкото и да не ни се иска, те съществуват, такава е действителността и е нужно да се съобразяваме с нея. Всичко останало е желание да замижим и да настояваме нещата да се случват така, както на нас ни се иска. Пътят на хората с източен и западен тип мислене е различен (поне за момента), важното е да стигнат до едно и също място. Няма смисъл да натрапваме на едните възгледите и идеологията на другите, от една страна едва ли ще ги спечелим, от друга, ако все пак ги спечелим, това ще е много измъчено вървене.

Знам, че и на запад има хора, които ги привлича източния тип мислене, но те са малцинство. По същия начин стоят нещата и на изток, предполагам. В това няма лошо, по-добре е всеки да следва това, което му е по-близко.

Аз например съм с типичното западно мислене, затова и някъде по-нагоре споделих, че при мен мотивацията и целта са плътно свързани. И това все пак е по-добре, отколкото цел, без мотивация, нали :P ?

Освен това съм срещала някъде от различни източници, включително и от Учителя, че по не много ясни за мен причини, било нужно човечеството да мине по западния път :hmmmmm: . За съжаление в момента не мога да дам препратка към никакъв източник. Някак беше свързано с общия път на хората, източния тип щеше да допринесе откъм изчистване на мотивацията на силно прагматичния западен тип, а западния тип щеще да сконцентрира и насочи действията на източния и пътищата им постепенно да се слеят...

Днешния човек трябва да е интегрирал вече в себе си западния и източния тип мислене-в противен случай нещата отиват не на добре за него.Не в някакво нереално бъдеще,а ВЕЧЕ трябва да сме ги интегрирали!Затова и наблегнах на източното виждане което носи свободата на ЕНЕРГИЙНОТО ТЯЛО защото тук прочетох предимно западен тип изказвания по никой начин несвързани с духовното израстване или с организирането на ЕНЕРГИЙНОТО ТЯЛО иначе казано.Да не би пък да съм сбъркал форума? Не е ли това форум свързан с учението на Беинса Дуно?

Редактирано от flysilf

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам дали си сбъркал форума, но мисля, че бъркаш в очакването си за хората във форума.

Хората с твърде западно мислене относно работата и парите, имат да работят върху източния подход и обратно. Наистина Учителя много е говорил за важността на интегрирането на ума (запада) и сърцето (изтока), но това не значи, че това е факт за духовно практикуващите, а по-скоро е идеал и посока....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Зад всяко разумно действие стои цел. Проблема идва от очакванията, които си създаваме във връзка с постигането на последната. Наистина ако отделяме прекалено внимание на целта докато извършваме дадена работа, енергията се губи. Но целта може да се определи предварително, а след това просто да се концентрираме върху самото изпълнение.

П.П. Когато работата се извършва с радост и разбиране за нейния ритъм, дори и безмисленото пренасяне на камъни придобива смисъл.

:thumbsup: :thumbsup:

И от опит да добавя нещо - много е важна формулировката на целта и доколко тя позволява мобилност при реализацията и - като време, място, начин, подходи, усилия и т.п.

Не знам какви цели си поставя Диана - много ще ми бъде интересно да чуя някакъв конкретен техен вариант - примерен макар. Защото може да се окаже,че мислим еднакво, но го казваме с различни думи.

В моята работа (пример) целта може да се формулира по най-различни начини:

- да се усвои определено умение или знание (това е много тясна и твърда цел, която измества реалната мотивация - в нашия случай води до бележкарство и у ученика и у учителя)

- да се постигне прогрес в развитието на определени умения и в цялостното развитие на детето - това е добра цел, стига да не се обвърже с някакви критерии на бързина и разлика в нивата. Поради последното понякога води до опасни последствия - натиск върху психиката на детето и недоволство от него - а те предизвикват дидактогении.

Има и още, но за да не се увличам в педагогиката ще спомена как определям целите на моята и на детето дейност сега:

- моята цел е да осигуря на ученика си максимално възможната необходима среда, стимул и спокойствие (казвам им ССС), за да общува естествено и радостно с езика, който изучаваме. Нямам критерии и очаквания за изпълнена цел - играя с всяка група различно - зависи от състоянието, настроението им в момента, индивидуалностите им. Най-добре се получава, когато не мисля за целта, а следвам интуицията си и данните от енергийната си връзка с тях...

- от децата не искам да си поставят цели - по-скоро да осъзнават мотивите на това, което вършим в часа и за домашна работа. (например - ще правим интервю за нещо на английски - първо трябва да се подготвим... и т.п.)

Накрая всъщност стигнах до извода,че може би нашата съзнателно формулирана цел е осъзнатият от нас реален мотив за дейността. А кой е реалният мотив за всяка дейност на човека? - Животът такъв, какъвто е сега и тук - само тогава "работата се извършва с радост и разбиране за нейния ритъм" :feel happy::thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

?...Въпроси..въпроси...е хайде-давайте отговори да стане интересна темата!)

Пак ще се повторя нещо се върши за да има смисъл

иначе си остава само движение или мисловна дейност(работа) т.е обратното на бездействието така погледнато има смисъл .

Преди много години четох фантастичен роман, хората бяха зависими от машините и технологиите т.е бездействаха, забравили какво е труд и природа това доведе до катастрофа , каточе ли това се забелязва в по-развитите държави , но от друга страна имат по свободно време...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

?...Въпроси..въпроси...е хайде-давайте отговори да стане интересна темата!)

Пак ще се повторя нещо се върши за да има смисъл

иначе си остава само движение или мисловна дейност(работа) т.е обратното на бездействието така погледнато има смисъл .

Преди много години четох фантастичен роман, хората бяха зависими от машините и технологиите т.е бездействаха, забравили какво е труд и природа това доведе до катастрофа , каточе ли това се забелязва в по-развитите държави , но от друга страна имат по свободно време...

Смисли най-различни...за един смисъл са парите,за друг славата за трети способностите,а за някои които са схванали и усетили че всички тия стойности са разрушими, цел става работа по изграждането на енергийното ни тяло което си е вечно един вид...та това имах предвид под вярната мотивация...не че човек е длъжен да прави това или онова-но е добре да прави верните неща поради минимума страдания които ще има като последствия....другото си е въпрос на образование и култура и по точно ЛИПСАТА И в западната тъй наречена цивилизация....в нашия свят човек се учи не на правилно и хармонично живеене а на това как да стане роб на системата която по същността си е консуматорска и изцяло базирана на икономика а не на грижа за човека и вселената наоколо...нищо общо с каквато и да било хармония.....и изобщо тия деления на западно и източно и северно и т.н. са си чисти условности...НЕЩАТА СА СИ ТАКИВА КАКВИТО СА И БЕЗ НАШИТЕ УМУВАНИЯ...аз си ги деля на верен и неверен път и това ми помага доста добре...а инак умувания безчет има)))

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×