Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Донка

Тихият глас

Recommended Posts

В тихите топли вечери ние се събирахме около нашия обичан Учител под големите дървета на градината, пеехме песни и разговаряхме. Никога не ще забравим тези вечери. Денят прехожда, ярките багри гаснат, формите се губят, друга реалност изпъква пред нашия взор. Учителят говори:

- Вътре в невидимото, в дълбочината на Битието, Господ работи тайно в умовете и сърцата на човеците. Той работи във всяка клетка и поправя всички охкания и. стенания в света. Един ден ще докара всичко в ред и порядък. Той казва: "Не бой се, почакай, потърпи, след малко болката ще престане." Гладен си. Той ти казва: "След малко ще имаш хляб."

Няма по-хубаво състояние от това да чувстваш Божието присъствие в дълбочината на душата си. Болен си. Бог отвътре ти казва: "Не бой се, скоро ще оздравееш." И ти оздравяваш. Забъркат се работите ти, Бог ти казва: "Не бой се, ще се оправят." И действително се оправят. В най-трудните дни на живота Той ти казва: "Не бой се, работата ти ще се уреди."

Водата, взета днес от извора, е по-важна отколкото водата, взета в миналото. Важно е Словото, което Бог сега ни говори. Едно време майката е говорила на детето по един начин. Сега, когато детето е пораснало, тя му говори по друг начин. Но в говора на майката и към малкото, и към голямото дете няма противоречие. Кой ни тласка към възвишеното, към благородното? Бог. Божественото у нас, Този, тихият глас, който говори вътре в нас - това е Бог. Той говори във всички хора. Някой не иска да отстъпи. Тихият глас му казва: "Отстъпи, дай!" Някой път тихият глас ти казва: "Не е добро това, което направи."

Ти се радваш, доволен си. Радостта ти - това е Божият говор. Господ ти казва: "Съжалявам, че направи това зло, ти не постъпи добре."

Господ говори на всички. Всички чуват Господа, който им говори. Когато Бог проговори на човека и му каже само една дума, това струва повече, отколкото всичко, което досега е имал.

Само Бог учи човека. Желая всеки ден Бог да ви казва по една дума. Да бъдете будни в този момент, когато Господ ви говори. Той ще ви каже само една дума. Не я ли схванете, всичко изгубвате. Когато Бог говори на хората, повечето от тях спят. Когато ангелите им говорят, те пак спят.

Страданията развиват слуха на човека, за да може да възприеме най-нежните вибрации на Божия глас. На земята сте дошли, за да учите изкуството да слушате гласа на Бога. Животът сега започва за вас.

Вслушвайте се в тихия глас, които говори на сърцата ви. Това е гласът на Бога. Няма човек на земята, комуто този глас да не говори.

Ако приложите Любовта, ангелите ще почнат да ви посещават и всеки ден ще ви носят по едно любовно писмо от вашия Велик Баща.

Когато Великият проговори на човека, в ума му се явява Светлина, а в сърцето - широта и той обиква всички хора, всички Същества, цветя, дървета, птички. За него всичко е красиво.

Слушай какво ти казва Господ сега. Радвай се на това, което Господ ти е говорил в миналото. Ние мислим, че Господ едно време е говорил, а сега не говори. Не е така. Господ и сега говори, но като направиш погрешка, не чуваш ясно говора на Бога, почваш да се колебаеш, да се двоумиш. Бог говори на всички Същества. Той всякога им говори.

Всичко, което прави човек, неговите мисли, чувства и постъпки се отразяват в Божественото Съзнание и тогава Бог говори на човека.

И тъй, човешкото съзнание непрекъснато се отразява в Божественото Съзнание п последното говори на човека. Значи и Божественото Съзнание се отразява в човешкото.

Изворът на Доброто - Последни слова на Учителя

Мърчаево - 1944 година

Записал Словото: Боян Боев

Съставител: Борис Николов

Варна ©"Роял-77", 1992 г

Изворът на Доброто - за теглене

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Казано е в Писанието: „Слушайте тихия глас на Онзи, Който постоянно ви говори и в радости, и в скърби.“ И днес, когато аз ви говоря, не правя нищо друго, освен да поливам корените на живота във вас. В това дърво е Онзи, Който постоянно ви говори. Същевременно аз отварям прозорците на вашия ум, да проникне повече светлина, да разбирате нещата. Само така душата на човека се изпълва с добри чувства и желания, а умът му със светли и възвишени мисли. Само така хората могат да се разбират и да станат братя помежду си.

„Който пребъдва в мене, и аз в него, той принася плод много.“ Който пребъдва на лозата, той може да разбере дълбокия смисъл на любовта.Като се говори за лозата, някои я уподобяват на народа си, на отечеството си, на своя дом и са готови да се жертват. Една е истинската жертва – за любовта. Казано е, че Бог е Любов. Следователно, ако се жертваш, ще се жертваш за Бога.


Слушаш ли тихия глас на Бога вътре в себе си, ти си здрав, бодър, свободен, готов на всякаква разумна жертва. Който губи връзката си с Божественото, придобива тъмночервен цвят на лицето си, става недоволен, мрачен, груб. Обърнете се към Бога с молитва, да възстановите вътрешния си мир, да придобиете загубената си любов. Пазете добрите си отношения към близките си, за да се радвате на здраве и вътрешен мир. Отношенията на хората трябва да бъдат като тези на майката и на бащата към децата, на братята към сестрите и на сестрите към братята.Тези отношения са мярка, с която се определят правилните връзки.

Ще каже някой, че знае тези неща, че всичко му е открито. Как ги е научил? Чрез откровение ли? Някои мислят, че сънищата им са откровения, но те сами се заблуждават. Откровението иде от висок свят, а много от сънищата са резултат на впечатления и преживявания. Само някои сънища идат от по-висок свят. Те, както откровенията, произвеждат преврат в човека.


***
Работата на ученика се заключава в ученето. И като женен, и неженен, той еднакво трябва да учи.
 Слушайте тихия глас в себе си, който ще внесе съгласие и мир във вас, във всички хора, в целия свят. Той ще организира всички общества и ще внесе истинската религия в света – Религията на Духа. Всеки друг глас, вън от тихия глас, трябва да се проверява. Само така можете да решавате правилно въпросите на живота.

Кой ще ни помогне да разрешим въпросите си? – Има кой да ви помогне. Ето, аз съм готов да ви помогна. Ще ви светя и вие ще вървите след мене. Днес съм с вас и в бъдеще пак ще ви срещна. Ако учите, ако сте готови да изправите живота си, ще се застъпя за вас пред Господа, да ви запише отново за ученици. Ето защо, като се върнете по домовете си, отворете нов лист на вашата книга. Това значи, да станете отново пръчка на лозата и Божествените сокове да потекат във вас.

Бъдете смели, бодри, радостни и вслушвайте се в тихия глас в себе си. За умрелите не плачете. За изгубеното време не тъжете. Турете миналото настрана и работете за настоящето и бъдещето.  
Много време има пред вас. Работете и изправяйте погрешките си. Както можете да грешите, така можете да изправяте погрешките си и да градите. Бог гради, а дяволът разрушава. Свържете се с онзи, Който гради. .....


Слушайте тихия глас в себе си, за да цъфнете, вържете и дадете плод. Като ви срещна в бъдеще, да се зарадвам и да кажа: „Никой ученик не е по-горен от Учителя си; достатъчно е той да бъде като Учителя си.“ "

Лозата и пръчките, Неделни Беседи, 26.01.1919 г., София

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"....съдържанието и смисъла на думата „вслушване".

Тази дума не е толкова съдържателна, но който разбира смисъла й, може да се ползва от нея.

Вслушването е качество на човешкото съзнание. Вслушва се само онзи, който има вътрешно разбиране на нещата.

Който се вслушва, той взима предвид всичко онова, което предстои да стане.

Който не се вслушва, сам си причинява нещастия и пакости.

Да се вслушва човек, значи, да даде ухо на това, което Божественото му говори.

Първи не дадоха ухо Адам и Ева, когато бяха в рая.

Бог им каза да ядат от плодовете на всички дървета, с изключение на плодовете от забраненото дърво.

Той им каза, че в който ден ядат от това дърво, ще умрат. Въпреки това, те ядоха,

след което излязоха от рая и отидоха в широкия свят, дето и до днес още страдат.

И до днес хората правят същата погрешка, каквато Адам и Ева направиха. – Защо? – Защото не се вслушват.

***

Задачата на всеки човек е да очисти тялото си, за да влезе Божествената енергия в него.

– Отде ще влезе тази енергия?

– От три места.

През мозъка влиза енергията на Божествената мисъл;

през сърцето – енергията на Божията Любов,

а през тялото – Божествената сила.

Влезе ли тази енергия в човека, тя започва да работи, да преустройва неговия организъм.

За да се приготви за Божествената енергия, човек трябва да се вслушва в тихия глас на Бога, да разбере, какво му се говори.

Следователно, ако иска да се развива правилно, да разрешава мъчнотиите си добре,

човек трябва да приготви мозъка, сърцето и тялото си за Божествената енергия.

Така, именно, той ще види, че всичко, каквото душата му желае, е постижимо.

Човек разполага с условия и с възможности, за да постигне своите желания.

***

Докато е млад, човек може да се нарече красив, но щом мине 30 – 40 години, той губи красотата си.

Ако е жена, ще каже, че мъжът й е виновен за това. Мъжът пък ще каже, че жена му е виновна.

Така се оправда и Адам. Той каза, че сгреши, понеже другарката му, Ева, го изкуси с плода на забраненото дърво.

Докато не бяха сгрешили, и двамата се радваха на своите красиви мантии.

Щом сгрешиха, те се видяха голи. – Защо оголява човек? – Защото не се вслушва в гласа на Бога.

Вслушвайте се в Божествения закон, за да не оголявате.

Всичко отрицателно в живота причинява оголяване.

Недоволството, безверието, безнадеждието, безлюбието, омразата, жестокостта умъртвяват човека.

А всичко, което умъртвява човека, става причина да оголее той.

Всички положителни неща, всички добродетели са облекло за човешката душа.

***

Човек трябва да слиза на земята доброволно и да знае, защо е дошъл. Той трябва и доброволно да замине за другия свят.

Щом и едното, и другото става с насилие, човек още не се е пробудил. Човек трябва да прави всичко с любов и с разположение.

Ако мисли, работи, яде, или учи, всичко трябва да му е приятно. Това значи, да се вслушва човек в Божествения глас.

Когато искате да кажете нещо, вслушвайте се в себе си, трябва ли да говорите, или да мълчите.

Говорете навреме. Слушайте навреме. Мълчете навреме.

***

Вслушване и послушание са две различни думи, както по съдържание, така и по смисъл.

Вслушвайте се в Божията Любов.

Вслушвайте се във всичко добро и красиво, което е вложено във вашия ум и във вашето сърце.

Обичайте се едни други, за да имате Божието благословение."

Вслушване, Съборни Беседи, 29.08.1940 г., София

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Някой се моли на Бога и казва: Господи, внеси мир в душата ми!
Този човек се обръща към Бога като към същество извън него.

Преди всичко той трябва да знае, че Бог е в него, Той живее в душата му, дълбоко някъде скрит, и оттам се проявява,
оттам дава импулс, подтик за работа, за учене. Щом Бог е в човека вътре, сам по себе си той има Мир, няма защо отвън да търси мир. Мирът е качество на Бога, но не и на хората. Следователно колкото повече даваме път на Бога да се прояви в нас, толкова по-големи са възможностите за придобиване на мир.

Представете си, че в даден момент вие сте тих и спокоен в себе си, но искате да знаете де е човекът във вас. Човешкото може да се изпита при разни случаи в живота. Отивате в гората, срещне ви мечка и вие се уплашите. Останете без пет пари в джоба си – вие се уплашите. Дават ви една трудна задача за разрешаване, вие пак се уплашите.Това, което предизвиква страх, уплаха, е човешкото; това са прояви на обикновения човек.

Който иска да преодолее страха в себе си, да надрасне своите слабости и да даде предимство на Божественото, той трябва да се ръководи по вътрешния си глас, по вътрешните закони, които представляват истински образец.


Докато човек не се добере до законите, написани в неговата душа, той ще виси във въздуха, нито на земята ще живее, нито на Небето между светли и възвишени същества. Тази е една от задачите на човешкия живот."

Великата задача на човека
, Общ Окултен Клас, 16.02.1927 г., София

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Коя е основната мисъл на тази лекция?
– Законите на любовта и на вярата.
– Разбрахте, че любовта обръща внимание на малките неща, а вярата – на големите.

Наистина, когато обичаш някого, ти обръщаш внимание на най-малките работи: какво ти казал, как те погледнал. Любовта извинява нещата, но разтърсва човека. Тя преувеличава нещата, за да ги види добре. После, човек поглежда на другия край на тръбата и вижда, че са били много малки.

Докато обичаш човека, ти мислиш, че е много добър, способен, даровит. Щом престанеш да го обичаш, всичко това изчезва. 
За да не изпада в разочарования, от време на време,
човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, което всякога познава истината.

Слушам, че някой човек свири. ще си кажа: Не бързай още да се произнасяш, дали е даровит, или не.Той е начертал само една линия. 
Ще имаш търпение да дочакаш цялата картина и тогава да се произнасяш. – Ама да му кажа да се зарадва. – Не, човек трябва да бъде искрен в себе си. Като се вслушва в гласа на Божественото начало, човек всякога ще има права преценка за нещата, било по отношение към себе си, било по отношение към другите.  Не се ли вслушва в този глас, той ще причинява страдания на близките си, но и те ще му причиняват."

 

Любов и вяра, Младежки Окултен Клас, 17.10.1926 г., София

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Апостол Павел казва: "Физическият човек не може да разбере духовните работи, понеже те духовно се разбират". Вие трябва да поставите новата насока на живота си върху вашето разумно сърце. В това разумно сърце оперира или действа Божият Дух. И в действията на това разумно сърце няма никакво изключение. Човек, като действа според него, не прави никакви погрешки, всички погрешки се разрешават моментално. Погрешките в света произтичат от обективния ум на човека. Той е сегашният ум, с който човек разсъждава. Дойде ти една добра мисъл и ти почваш да разсъждаваш по кой начин да я приложиш и изгубваш условията. Ние често казваме, че ако човек влезе във водата може да се удави. Или трябва да знае да плува, или трябва да се учи да плува. Питам в кое училище е учило изкуството на плуване онова малко патенце, което щом се измъти, и знае да плува? Преди хиляди години то е научило това изкуство. Тъй щото, вътре в човешкия ум има един Божествен елемент. Ние Го наричаме Божествен Дух, който действа разумно, без никакви изключения. И когато ние слушаме този вътрешен глас (аз го наричам "разумното сърце"), нашите разсъждения се отличават от обикновените разсъждения.

 

***

Но ако вие запитате вашето разумно сърце какво ще бъде времето в понеделник, то ще ви каже с абсолютна точност. В тия схващания няма разсъждения. Щом започнете да разсъждавате, Божественото вече почва да губи своята стойност. Разсъждавате ли с разумното си сърце, вие ще почувствате едно приятно разположение долу под лъжичката си и тогава всеки един от вас може да каже: "Времето ще бъде еди-какво си".

***
Всичкото нещастие в нашия живот е там, че ние не слушаме своите добри подбуждения и добри навици, които имаме вътре в сърцето си. Ние се спираме на ред философски разсъждения и умувания и казваме, че ние трябва да уредим живота си. Първото заблуждение е в това, че ние мислим и искаме сами да уредим живота си. Животът ни, според това разумно сърце, е уреден. Всички условия, при които трябва да живеем, всички хора, с които трябва да се срещаме и които трябва да имат влияние върху нас, всичко това е определено. И както е определено, така ще бъде. Цялото Небе работи върху нас в тази насока. В света ние не живеем, но Бог живее. И следователно, всяко добро дело е проявление на Бога в нас. И когато ние противодействаме на една добра Божествена мисъл, ние създаваме своето нещастие в света.

***
Как познаваме, че в нас действа разумното сърце? - Когато това разумно сърце действа в нас, в душата ни всякога става едно разширение. Щом направиш най-малкото добро, ти усещаш вътрешно доволство в себе си, като че ли си придобил целия свят. Всички трябва да се пазите от следното нещо: когато направите най-малкото добро, не го изявявайте отвън. Изявите ли го отвън, вие спъвате себе си. Защото в дадения случай, когато направиш доброто, ти вече имаш одобрението на Бога и се радваш. С това ти не се препоръчваш, но Бог те препоръчва.

***
Аз съм казвал и друг път що е зло. Злото всякога произтича от отказването ни да вършим добро. Злото е ненаправено добро. Да допуснем сега, че двама ученици се скарат, обидят се нещо; това е много естествено. Как ще изгладят тази обида? Ако единият от тях си каже "чакай, аз ще постъпя според моето разумно сърце", и другият казва в себе си "и аз ще постъпя според моето разумно сърце". Постъпят ли и двамата така, веднага спорът ще бъде изгладен. Ами че какво има да делите? Какво има да делите в този свят? Не е ли най-хубаво да имате Божествената Любов?

***
Сега, когато аз говоря за разумното сърце, трябва да знаете, че за да се развие то, страданията трябва да ви засегнат издълбоко. Човек трябва да бъде разклатен от дълбочините на душата си. Не са нужни само афекти, които да засягат повърхността ви, както някои вълни засягат само десетина метра от морската повърхност. За вас трябва коренна обнова.

***
Никога няма да бързате. Каквото и да вършите, не бързайте. Някой от вас е търговец, заплете се в сметките си, няма пари; отиде си вкъщи, стисне си главата - отчая се. Не стискайте главата си! Като дойдете в къщи, седнете, отправете ума си към Бога, към своето разумно сърце, послушайте какво ще ви се каже да направите в дадения случай. Все ще получите един отговор. Майка сте, имате една непослушна дъщеря; не й се карайте, не я молете да направи това-онова, но се обърнете към своето разумно сърце и го попитайте какво да правите. Може да се минат ден, два, три, четири - ще дойде най-добрият отговор какво трябва да направите. Учител си, слуга си някъде, ученик си; каквото и положение да заемаш, не бързай.

***
Аз ви говоря, но ние не можем да ви наложим правила. Желая едно нещо от вас: да се надпреварвате в отдаването на почит един на друг. То е първото нещо. Философия имате достатъчно, даже и за професори ставате. Лекции можете да държите, морал на хората можете да дадете, можете да тълкувате и Евангелието, но приложение ви трябва. Най-мъчното нещо е приложението, а това се изисква от всинца ви. Който приложи, той влиза във втората фаза. Който слуша разумното сърце, на него може вече да се говори. Добрите навици са, на които можете да разчитате. Трябва да знаете, че всички имате добри навици. Че ги имате, ето как ще ви докажа: ако ви обидя, вие ще ми покажете как трябваше да постъпя. Ще ми кажете: "Трябваше да бъдеш по-мекичък". Щом ми четеш морал, значи имаш добър навик, знаеш как да постъпваш. Щом можеш да ми четеш морал, значи разбираш от добрите навици. Защо да не можеш да постъпиш така и ти? Всички знаем как трябва да постъпваме. Щом знаем, защо да не можем да приложим? Можем да приложим! И тъй, всички, без изключение, можете да приложите. Ние имаме добрите навици, имаме разумно сърце. Бог се е ограничил и живее в нас. Ако две хиляди години след Христа кажем, че не можем да живеем един чист християнски живот, това е срам за нас!

***
Сърцата на всички трябва да са готови да изпълнят Волята Божия. Всички трябва да извършат Волята Божия от Любов, и Неговото царство ще дойде."

Разумното сърце, Общ Окултен Клас, 02.04.1924 г., София

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Желая ви като ставате сутрин от сън, да чуете Божия глас, както Адам го чуваше в рая.

Бог казваше на Адама: Адаме, Адаме, къде си?

- Тук съм, Господи, но не мога да се покажа.

Защо не можа Адам да се яви пред лицето на Господа?

Защото беше гол.

И на вас казвам: Чуете ли тихия глас на Бога, веднага се обадете.

Кажете: Тук съм, Господи! Бъдете смели да се явите пред лицето Му.

Няма по - велико нещо за човешката душа от момента,

в който той чува тихия и кротък глас на Бога. Чуе ли този глас,

в душата му се явява светлина, и той е готов вече за работа,

за служене на Бога. Вън от този глас, човек лесно може да изпадне в тъмнина.

Стремете се към чист живот, да се свържете с Бога, да чувате Неговия глас.

Станете добра почва, да възприемате Словото Му.

Ако сте камък, Словото ще мине и замине край вас, без да ви засегне.

Добрата почва лесно се пои, а камъкът отбива водата от себе си.

Да бъдеш камък и да не приемаш водата в себе си,

това представя живот, пълен с противоречия.

За да се освободи от противоречията,

човек трябва да бъде добър плувец.

Влезе ли в бурното море на живота,

той трябва да държи главата си над водата,

да не се удави.

***

Помнете: един Учител съществува в света.

Искате ли да се ползвате от благословението Му,

пазете името Му свещено в ума, в сърцето, в душата си.

Това трябва да бъде идеалът на човешката душа.

Един Бог съществува в света, в Когото никога не трябва да се съмнявате.

Не се съмнявайте в любовта Му към вас. Хората се съмняват в любовта,

защото искат от нея повече, отколкото в дадения случай тя може да им даде.

Божията Любов е единствената мярка,

с която мерим нещата и различаваме доброто от злото.

Приложите ли тази любов в живота си, каквото пожелаете, ще се сбъдне.

Като знаете това, бъдете внимателни в желанията си,

защото всяко желание, добро или лошо, се сбъдва.

Сега, като знаете кое е същественото в живота,

гледайте да запазите връзката си с Бога.

Ако сте я прекъснали, възстановете я.

Този е пътят, по който иде новото в света.

Старото вече си отива и се замества с ново.

***

...от всички се иска съзнателна връзка с Бога,

за да влязат в новия живот, да чуят тихия глас на Бога,

Който им казва: Адаме, излез вън!

Напусни стария живот, и влез в новия,

дето царува любов, светлина и знание, свобода и простор. "

Божият глас, Общ Окултен Клас, 26.08.1930 г., София

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

— Учителю, кой е най-високият тон на Божествените гами?

— Той е самият глас на Бога. Този тон никой не го е достигнал. Никой още не го е чул. Онези, които го любят, те чуват Неговият тих глас вътре в себе си, но той не е най-високият му тон! Този тон ще го чуят онези, които са чисти и съвършени и които се слеят с Него и станат едно с Него. Евангелие Матея, глава — 5, стих — 8: „Блажени чистите по сърдце, защото те ще видят Бога. Бъдещите певци от шестата раса, напредналите души, които са ликвидирали с всичките човешки слабости, те ще бъдат малко по-долу от ангелите. Тялото им ще бъде олтар, храм Божи. Гърлото и устата им ще бъдат храм на Бога, жилище на ангелите. Очите им ще светят с Божествената светлина на Любовта. През тях ще пее цялото Небе. Всичките ангели ще пеят през тези певци. Те ще бъдат живи слънца. Пътят им на Земята ще бъде само любов и песен. С песента си тези Божествени певци ще славят Бога и ще лекуват всички болни, ще изправят физическите и морални недъзи на хората, ще трансформират тежките им състояния и ще възкресяват мъртвите.

— Какво работи Бог, Учителю?

— Бог непрестанно пее и създава нови светове и вселени. Непрекъснато старото се руши и новото се създава.

Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Настроенията на човека се дължат на физическите условия, т.е. на промените, които стават в самата Природа. Известно ни е, че човек се намира под влияние на природните сили. Те обуславят неговите настроения и състояния на приливи и отливи. Като знае това, човек въстава срещу силите на Природата, не иска да им се поддава. Щом се яви вятър, той започва да се бори с него, да му се противопоставя. Ще се бори час, два, три, пет, най-много десет часа. След това ще падне на земята от умора и ще отстъпи. За да не губи силите си и за да не става нужда да се бори с Природата, човек трябва да знае кога да започва работата си. Затова той трябва да се обръща към своя вътрешен барометър, който струва милиони.

 

Има нещо у човека, което всякога му подсказва кога да започне работата си. Някой тръгва на работа, но вътрешният глас му казва: „Не излизай днес на работа.“ – „Защо?“ – „Ще има голям вятър, буря, земетресение.“ – „Не, не ме е страх. Аз съм герой.“ Излиза на работа и се случва точно така, както му се казва. Той се бори с вятъра и бурята, пада, става, докато най-после се връща у дома си изнемощял, измъчен и казва: „Много изгубих днес!“ – Изгубил си, защото си се борил с голямата мечка. Голямата мечка е опасна, тя е като отровните змии. Мнозина са се борили с нея, но само светиите са Ă надвивали. Като я хване, светията я подържи малко в ръката си, стисне я веднъж-дваж за врата и после пак я пусне на земята.

И тъй,
вслушвайте се в своя вътрешен глас, в онова дълбоко вътрешно чувство, което някога се явява като силен подтик да направите нещо. Щом почувствате този подтик в себе си, веднага мислите и чувствата ви се хармонизират. Понякога в ума ви блесва мека, приятна светлина и вие виждате всичко, което предстои да стане. Това вътрешно ръководство у човека, което се проявява като тих глас, като светлина или като чувство, ние наричаме вътрешен барометър. Слушайте този барометър! Ако го слушате, ще имате по-малко страдания. Иначе докато мислите, че външните знания само ще ви помогнат, вие сте на крив път. Знание, което не се прилага, изтощава човека."

 

Влияние на светлината и топлината, МОК, 06.12.1925 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×