Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Анонимен

Помогнете ми - синдромът хикикомори

Recommended Posts

Здравейте и честита първа пролет!

"Психотерапия онлайн" ми звучи като място, където някой би могъл да ми помогне, затова ще ви обясня накратко какво ми е - дано да ми помогнете.

Вече съм прехвърлил 30-те, не съм се женил и последните близо 10 години не съм имал връзка с жена.

Затворен човек съм.

Преди близо 2 години напуснах работа и започнах да работя от PC-то в къщи и съвсем се изолирах - нямам приятели, не излизам навън (освен за да свърша нещо из града или за да плащам сметки).

Преди доста години бях ходил на психолог, разбрах че е нещо като "социална фобия", но не взех мерки.

Всъщност, от малък град съм и не знам дали има тук да се организират такива групи.

В общи линии, вече избягвам всякакви контакти с непознати - особено при събиране по празници, на пикници и т. н. Случвало ми се е като отида у сестра ми да празнуваме нещо и видя колко хора са се събрали, да си тръгвам без дори да седна на масата.

Не съм добре и с нервите вече - избягвам ситуации които ме превъзбуждат.

Нощно време заспивам след 2-3 часа, най-често към 4 или 5. По-рано не мога да заспя, или по-точно като легна след малко пак ставам и пускам PC-то.

Надявам се някой да "удари едно рамо", защото мисля че още има шанс за "спасението" ми.

Лек ден от мен...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет!

Японците са кръстили подобен коктейл от тревожни разстройства хикикомори. Социално отдръпване с подлежащи му завишена генерализирана и социална тревожност. Възможно е общуването да се съпровожда и с панически атаки и агорафобия. По същество поведението ви представлява бягство! Бягство от поемане на риск, от трудности, от нужния междуличностов сблъсък и напрежения. Колкото повече време поддържате такова поведение, толкова повече се затвърждава то, страхът от общуване се задълбочава, а бягството се превръща в тревожна депресивност. При по-дълго отбягване на социалното включване е възможна появата и на налудно мислене - защото липсва социалната обратна връзка, 'сверяването на психичния часовник" с колектива. В наши дни компютърната зависимост се явява главен фактор в улесняване случването и поддържането на десоциализацията и свързаната с нея ескалирала тревожност при опитите за общуване.

Какво бихте могъл да направите?

Ето някои насоки за поведение:

- Сменете надомната си работа на компютър с работа в колектив

- Започнете индивидуална, а след това и групова психотерапия

- Работете върху натрупването и пренасочването на сексуалната си енергия - към общуване, запознаване, срещи с жени и приятелка

- Пренасочете навика си за стоене на компютъра към други дейности - в началото четене, разходка, а след това и общуване

- Попитайте се какво ви е интересно и се запишете в клубове (но на живо) по интереси - туризъм, йога, спорт, т.н.

- Запишете се на танци

- учете се да правите здрави усилия - физически труд, дисциплина, дневен режим, спорт

- Прочетете тук в този форум за подходящото отношение към страха - вместо подхранваща го битка или бягане от него - приемане!

- Бихте могъл за няколко месеца да смените средата си - например чрез работата в чужбина - ако е тежка и физическа, още по-добре

- учете се да предизвиквате и посрещате страха си като пребивавате в него с отношението на приемане, което ще научите в психотерапията

- Купете си дискове с хипноза и ги прослушвайте редовно - например тези на Пол Макена. Или на Любомир Розенщайн (радио changewire/ nlp)

И преди всичко: действайте! Приемете, че е нормално да се проваляте понякога, да грешите, да се излагате. Учете се самочувствието ви да зависи предимно от вас самия (вместо от "важните' други). Развивайте смелостта си: съзнателно започнете да предизвиквате страховете си. Едно предизвикване с разтворено сърце и смирение! Неусетно за самия себе си ще израстете!

Утилизирайте по подходящ начин гнева в процеса си на справяне - той е реакция на страха и 'вади" от него. Например чрез спортна агресия при преодоляване на умората при спорт: най-добре боен спорт. Важен е принципът обаче - дори един джогинг изисква мъжествено преодоляване на умората и здрава агресия за справяне с усилието, както и задейства силните ви базови вярвания за излагане, за "какво ще кажат хората". Разбира се, говоря за здравата, спортна агресия - още може да се нарече мотивация, хъс, ищах... Принципът при работата със страха е следният: гневът директно го парира - но той е само стъпало. Нужно е да се ползва в правилното направление и по подходящ начин - например чрез спорт или просто настройка на ума. Но е само стъпало и не е добре дълго да сте там. Следващото стъпало е сърдечното любящо приемане на страха, една динамична медитация по канализирането му в жизнена сила и мотивация. Това се учи, "напипва" се!

Започнете психотерапия! Терапевтът ви ще ви насочи лично, ще анализирате психиката ви, поведението ви, ще ви тласне към малки стъпки по промяна!

Успехи!

Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Sign in to follow this  

×