Попитай педагог. Задай въпрос тук

[Дъгата]

как приемаш факта за участие на децата в състезания по математика, български език и знам и мога ?

Моя много близка приятелка е учителка, които редовно подготвя и води ученици на различни състезания по цялата страна.

От една страна тя много ловко отбива родителски амбиции "моето Трябва аха-аха да стане гений по математика".

Но от друга, тя приема участието в такива мероприятия като много ценен опит за децата.

Ако се разясни, че животът често е забързан и стресиран, както е и кратко времето за решаване на задачите; ако се обясни, че понякога е по-важно да си спокоен, а не най-подготвен, то децата получават ценни жетейски уроци.

Стават по-комуникативни, тренират справяне със стрес и загуба (лошо представяне), посещават много градове, научават нови и забавни факти...

Именно това според нея са най-ценните ползи от тези състезания.

[Креми (късметче)]

В отговор на незададен въпрос - чудесна статия от бг-мама ( позволявам си да я прекопирам цялата):

Детската мастурбация – норма или патология?

Мастурбацията в детството и правилното поведение на родителите

Сварихте детето да играе с половите си органи? Останахте толкова шокирани и потресени, че не знаехте как да реагирате? Какво е това – забавление, разпуснатост или болест?

За вредата от детската мастурбация се носят много слухове, повечето от които са съвсем неоснователни.

Още през първата година на живота си детето започва да изучава частите на своето тяло. То не разбира, че има „забранени” места. Ако му напомним за това, само ще засилим любопитството му, което може да се превърне в патологичен навик.

Мастурбацията е присъща най-вече на активните деца, по-кротките просто смучат палеца си или крайчеца на одеялото.

Обикновено родителите се стесняват да се обърнат за съвет към специалистите. В същото време тяхната неправилна реакция може да нанесе вреда, да обърка живота на детето.

Как да реагираме на детската мастурбация?

Преди всичко, ако сварите детето си да се занимава с мастурбация, не трябва да изпадате в ярост, да му крещите или да го наказвате. От вас се иска постоянство и такт. Ако детето е още малко, опитайте се спокойно, без емоции да отклоните вниманието му към нещо друго.

При дете в училищна възраст също трябва да запазите спокойствие и да поговорите за това, когато то бъде в състояние да ви изслуша. Но в никакъв случай не му се карайте и не го заплашвайте! Успокойте го, внушете му, че искате да му помогнете, че не го осъждате, че това няма да повлияе на вашата любов към него. След като първоначалният шок е преминал и доверието е възстановено, опитайте се да разберете защо се занимава с това.

Защо децата мастурбират?

Много често самите родители, тяхното поведение пораждат детската мастурбация. Ето някои от основните причини за нейното възникване при децата:

1. Неправилно възпитание - детето се чувства ненужно, нелюбимо, самотно. Толкова го потискат и измъчват, че то се опитва да се отвлече с нещо приятно, за да компенсира самотата. Ако в този момент открие, че мастурбирането заглушава неговото безпокойство и прави живота му по-приятен, то съзнателно ще започне да се занимава с това.

2. Недостиг на ласки и родителска топлина, раздяла с майката. В знак на протест детето се затваря в себе си и търси начин да се разтовари.

3. Ако детето е узнало, че в семейството се очаква друго дете. Преживяванията и страданията му също могат да намерят изход чрез мастурбиране.

4. Насилствено хранене - когато родителите воюват с детето, насилват го, заставят го да се храни. Това предизвиква само отвращение към храната. А щом то не изпитва удоволствие от приема на храна, това включва други чувствителни зони от организма. Зоната на устните и лигавицата на устната кухина е свързана с областта на гениталиите. Ако първата „мълчи”, се възбужда втората. Детето започва да докосва половите си органи. Ако вие продължите да храните насилствено детето си, то ще продължи да се освобождава от напрежението чрез мастурбиране. Навикът може да се закрепи за дълго време.

5. Лоша хигиена, прекалено тесни дрехи, сърбеж в гениталната област при диатеза, обриви могат да доведат до специфични усещания и желание да бъдат предизвикани отново.

6. Физическо наказание (пляскане, бичуване) могат да доведат до прилив на кръв в гениталната област, което да предизвика спонтанната възбуда на детето.

7. Подражаване на по-големите – ако детето е видяло по телевизията, изненадало е случайно своите родители или му е показано от по-големи деца с повишен сексуален интерес.

Какво да се прави, ако детето се занимава с мастурбиране:

1. Намерете причината и се постарайте да я отстраните.

2. Не насилвайте детето при хранене.

3. Обличайте му свободни дрехи и бельо.

4. Не му позволявайте да се излежава в леглото. Научете го да става още щом се събуди.

5. Увеличете физическото натоварване на детето – спорт, разходки на чист въздух.

6. По-често го прегръщайте, милвайте, целувайте. Обръщайте му повече внимание.

7. Не му се карайте, не го заплашвайте, не го упреквайте, особено в присъствието на странични хора.

Помнете – мастурбацията е начин да се разреди нервното напрежение. Ако я забележите при вашето дете, потърсете източника на напрежение.

Не и придавайте излишно значение. Вашите заплахи са по-вредни за детето. Именно те, а не мастурбирането, могат да осакатят бъдещето му.

[ansisi]

Здравейте Въпросът ми е как да се справя със педагозите които нараняват емоционално децата ми?!

Започвам със пример от вчера. Прибирам дъщеря си от детска градина и я заварвам да плаче, когато я попитах защо плаче ми отговори, че госпожата и се е карала, защото пише с лявата ръка. Този проблем го имам още от както е тръгнала на градина. Всеки път обяснявам на госпожите, че тя просто пише с лявата ръка и не искам да я тормозят, щом и е удобно с лявата с нея да си пише. В отговор всеки път получава обяснението, че по-добре за детето да се научи с дясната, може сега да плаче, но го правели за нейно добро в бъдеше. Към сина ми също има тормоз, тъй като е по- буйно дете работата със него е трудна, но те вместо да му помагат го слагат да спи, докато другите деца провеждат занятия. Заварвала съм не веднъж да е заключен в тоалетната от госпожата, той плаче, а тя му казва " щом не слушаш ще спиш тук, майка ти няма да дойде да те вземе" . Когато ме видят госпожите, че ставам свидетел на всичко ми се ухилват и казват " ние само си играем". Ставала съм свидетел как госпожите си седят на терасата, пият си кафе и пушат, а вътре в стаята пуснали Планета фолк на децата. Също не ми е ясно, защо занимават децата със въпроси които трябва да отправят към мен лично. Например забравила съм да им занеса пижамите и съответно те го отнасят към децата " Майка ви пак не ви носи пижамите, нея въобще не я интересува за вас". Съответно като ги прибирам, те плачат и ме питат " мамо нали ни обичаш? защото госпожите казаха..........." варианти много!

При голямата ми дъщеря която е първи клас случаите са сходни! Никак не намирам за нормално и разумно също това, че занимават децата със клюки и обсъждат в не добра светлина родителите пред самите деца. Ежедневно оставам потресена когато децата се приберат от учебните заведения и първо започват да ми разказват кой се е развел, умрял, разболял, оженил, и т.н. вместо да ми разказват какво са научили. Питам децата, кой ви каза това те отговарят " ами госпожата  каза,че майката на еди кое си дете била болна" давам пример само има и още по оронващи авторитета на родителите клюки. Говорила съм лично със госпожите по всички тези въпроси, случвало се е понякога и да повишавам тон, но те дръзват в лицето ми да ми кажат, че аз не съм добра майка и то пред децата ми. Следвали са разговори със директорката, отговорът винаги е бил " Не им обръщай внимание, те са жени в менопауза и понякога са неадекватни, но ще поговоря с тях" Обръщала съм се и към кмета, неговия отговор е същия " ще поговоря с тях" и всичко приключва до там!

[Донка]

Ансиси здравей и тук.  

За съжаление подобни педагогически гафове не са само територия на колежки в менопауза, и не винаги учителките на моята възраст постъпват по този начин. Неприятната новина е, че дори и да смениш педагога или заведението (което не винаги е толкова просто и лесно), няма гаранция на кого ще попаднат децата. Същото се подразбира и за началното училище. Разбира се, след изпитанието в детската градина най-вероятно ще разговаряте предварително с педагозите, които ще водят първи клас и ще помолите да запишат детето ви при такъв, който се отнася с разбиране към особеностите на детето. Тук няма нужда да коментирам колко нормално е писането с лява ръка. 

За мен проблемът и неговото решение минават през самото дете. Аз бих поговорила с момиченцето и бих се опитала да му обясня, че госпожите се опитват да и направят добро, но може би не знаят как точно. Затова вместо да се тревожи, нека да им благодари, че са ттолкова загрижени за нея и спокойно да им каже, че тя не се чувства добре, когато пише с дясната ръка, а напротив - много по-умело и спокойно се чувства с лявата. Нека им покаже как пише с дясната за сравнение. 

Имам и още няколко съвета, но сега моите палавници вече препират да пеем новата песен...

[Донка]

Съжалявам, че се наложи да изтрия мненията на останалите участници, за да ги преместя в новата тема,- Разпространени педагогически грешки - как да реагират родителите? Настоящата тема е отворена, за да могат родителите да се обърнат за съвет и мнение към професионални педагози от сайта ни. По наша преценка могат да се оставят и други мнения, но когато те клонят към разводняване на темата и оформяне на нова дискусия, желателно е да бъдат отделени в такава, която свободно да се развива с мнения на всички потребители. 

 

Продължавам отговора си на въпросите, поставени в мнението на ansisi:

За момченцето:

Отдавна отмина времето, когато на по-буйните деца се гледаше като на по-зле възпитани. То и тогава си е имало и имаше педагози, които не го споделяха и полагаха адекватни грижи за тях. Аз самата нямам преки наблюдения какъв е процентът на тези добри професионалисти-колеги в момента. Това надхвърля възможностите ми като време и внимание, за да мога да давам компетентна преценка. Това, което забелязвам, е че родителите на такива деца, които не са почитатели на физическия и психическия натиск върху детето с цел "укротяване" най-често прибягват до допълнителни активни занимания със спорт или активна физическа дейност (например танци), избрани по желание и предпочитание на самото дете. Възможно е детето да смени няколко занимания преди да намери своето. Това не е причина да се отказвате от опитите. Добре е родителите също да участват в някои от активните физически занимания на детето. Душата ми се радва, когато видя младо семейство с деца да играе или прави здравословно раздвижване (тичане, гимнастика) в нашия парк Кенана. Примерът на родителите е най-доброто възпитателно средство. При по-буйните деца е добре физическото разтоварване на бликащата им енергия да бъде по-често (дори ежедневно), но да няма прекалено дисциплиниращата преса на някои спортове, които доскучават на деца с подобен темперамент. Все пак - оставете детето да опита, насърчавайте го да остане поне няколко часа на тренировките, за да може внимателно да обмисли окончателното си решение. Аз разбирам, че допълнителни занятия ще отнемат от личното време на родителите, но също така виждам, че повечето добри родители с удоволствие го влагат.

 

Втората причина за "буйстване" е стремежът на детето да бъде забелязано от останалите деца и педагога - на всяка цена! Понякога това е признак, че то не получава достатъчно внимание и поле за изява у дома, друг път, точно обратното - че получава прекалено много, т.е. превърнато е в център на семейната вселена. При всяка от двете крайности положението е добре да се уравновеси, като се отделят специални моменти за детето, в които то изявява себе си в семейството и получава подкрепа и внимание, но и обратното - да се насърчи то самото да влезе в ролята на "публика" и да се научи да дава поле за изява на останалите и да ги подкрепя и стои на по-периферна позиция. Хубаво е децата да се научат да не се изтъкват на всяка цена и да не се чувстват наранени или да ревнуват, когато друго дете или възрастен в момента е в центъра на внимание. Понякога второто никак не е лесно да се постигне, особено, ако детето е "бабино генийче". Не става с разговори - можете да опитате с ролеви игри. Ако това интересува някого, мога да дам идеи за такива. Можете да намерите интересни идеи в книгата на Маргарита Чистякова - Психогимнастика за деца

 

Трета и много тревожна причина за подобно поведение е големият брой деца в групите на детските градини, който напоследък започна да се среща често заради недостига на детски заедения, персонал и може би на първо място по икономически причини - делегираните бюджети. По принцип оптималният брой деца в детска група е 11-18, максималният - 20. Всеки педагог знае, че когато групата надвиши 20 деца, нараства лавинообразно напрежението, защото всяко дете има нужда от свое лично пространство, и то по-широко от това на един възрастен - по разбираеми причини. Обаче пространството, необходимо на 20 деца вече става трудно за контролиране и организиране от един педагог. Този проблем, за съжаление, не е в компетенцията на родителите, нито на самите педагози - и трите страни, ангажирани в проблема, са жертви на нечии чужди сметки. Преди седмица колежка - предучилищен педагог с болка ми разказваше как тя вече не се чувства педагог а "звероукротител". 

[Донка]

Последната част от отговора ми - надявам се не съм ви досадила. Въпросите, поставени от ansisi са много важни и, за съжаление, често срещани проблеми. 

 

За пушенето

 

Ако сте забелязали, че в десткото заведение или училището, в което учат децата ви, се пуши, или мирише на цигарен дим, съветвам ви да се обърнете към съответните служби - мисля, че контролът се осъществява от ХЕИ, но не съм сигурна 100%. Всякакво пушене в сградите и прилежащите райони на детските заведения е забранено доста преди да бъде наложена забраната в другите обществени заведения. От криворазбрана колегиалност (или самите те са пушачи) директорите си затварят очите за това грубо нарушение под предлог, че се пуши "навън", т.е. на терасата. ХЕИ, обаче, е страшилище за нашата гилдия. 

 

За телевизията и клюките

 

Според мен подходът е отново през детето. Поговорете с него и наблюдавайте внимателно кои канали са му интересни и го окуражете да помоли учтиво без излишни коментари да превключат канала на детска програма. 

 

Децата са силно заинтригувани от живота на възрастните и сами надават ухо за разказите и дори разпитват упорито. Това ги интересува много повече, отколкото учебните занятия - мисля няма нужда от обяснение защо. В тази възраст те се интересуват от отношенията между хората, характерите, моралната страна на постъпките и това е нормално. Искрено съветвам да прочетете книгата на Б.Боев Учителя за образованието - или тук - за теглене Сега е моментът, в който детето усвоява прилагането на безусловната любов към човешкия свят и се опитва да осъзнае кое е добро и кое зло. Модели на мислене, натрапени на съзнанието в тази възраст могат да окажат разрушително влияние върху целия живот на човека. Това е една много дълга и важна тема, която няма как да се коментира тук. Родителите, които са последователи на учението на Учителя бих посъветвала непрекъснато да следят развитието на моралните съждения и качества на детето и да създават здрава основа на ценностната система и принципите за преценка на света и хората.

Във вашия случай мисля, че е добре да се поговори с детето, че учителите, които то ще среща на пътя си, не са "госпожи" (децата до трети клас често свързват тази титла само с учителките) - т.е. нещо повече от останалите хора и че госпожо е само уважително обръщение, което се използва към всички жени. Учителите сме обикновени хора и имаме право да си имаме свои лични особености и да грешим дори. При свалянето на ореола около "госпожата", който детето обикновено само слага, внимавайте това да стане с любов, разбиране, уважение към личността, труда и грижите на този човек. Нека това са първите уроци за детето, когато то приема възрастния с цялата му личност, разпознава и цени всичко добро в него, а недостатъците приема без критика. Сравнете човека с растенията - ако буря е изкривила стъблото на дървото и то расте по-хилаво и чепато, това не го прави по-лошо. Или тръните на храста - те не са лоши, а имат своето предназначение... 

[ansisi]

Здравей Донка благодаря за отговорите. Съветите които ми даваш са добри, но не носят плодове,нещата биха се променили ако учителите имат желание за промяна и гледат към децата с разбиране, желание да ги научат наистина не нещо, а не да ги определят като " зверове" . Звероукротител, тази дума я използват и нашите учители. Когато има кажа, че щом се имат за звероукротители то те такива ще бъдат, ме гледат стреснато и неразбиращо. За пушенето на терасите. Подавани са десетки сигнали от родители по много нередности, но и това не е донесло резултат. Винаги са предупредени от някъде, че ще има проверка и когато тя дойде, разбира се всичко е изрядно. Сега, аз също съм пушач и проявявам разбиране, да запалиш цигара и да изпиеш кафе. Лошото е, че вместо да се редуват госпожите , едната да изпуши цигара докато другата се занимава със децата, а не да ги оставят сами и да им пускат чалга.

 

Последната част от отговора ми - надявам се не съм ви досадила. Въпросите, поставени от ansisi са много важни и, за съжаление, често срещани проблеми. 

 

За пушенето

 

Ако сте забелязали, че в десткото заведение или училището, в което учат децата ви, се пуши, или мирише на цигарен дим, съветвам ви да се обърнете към съответните служби - мисля, че контролът се осъществява от ХЕИ, но не съм сигурна 100%. Всякакво пушене в сградите и прилежащите райони на детските заведения е забранено доста преди да бъде наложена забраната в другите обществени заведения. От криворазбрана колегиалност (или самите те са пушачи) директорите си затварят очите за това грубо нарушение под предлог, че се пуши "навън", т.е. на терасата. ХЕИ, обаче, е страшилище за нашата гилдия. 

 

За телевизията и клюките

 

Според мен подходът е отново през детето. Поговорете с него и наблюдавайте внимателно кои канали са му интересни и го окуражете да помоли учтиво без излишни коментари да превключат канала на детска програма. 

 

Децата са силно заинтригувани от живота на възрастните и сами надават ухо за разказите и дори разпитват упорито. Това ги интересува много повече, отколкото учебните занятия - мисля няма нужда от обяснение защо. В тази възраст те се интересуват от отношенията между хората, характерите, моралната страна на постъпките и това е нормално. Искрено съветвам да прочетете книгата на Б.Боев Учителя за образованието - или тук - за теглене Сега е моментът, в който детето усвоява прилагането на безусловната любов към човешкия свят и се опитва да осъзнае кое е добро и кое зло. Модели на мислене, натрапени на съзнанието в тази възраст могат да окажат разрушително влияние върху целия живот на човека. Това е една много дълга и важна тема, която няма как да се коментира тук. Родителите, които са последователи на учението на Учителя бих посъветвала непрекъснато да следят развитието на моралните съждения и качества на детето и да създават здрава основа на ценностната система и принципите за преценка на света и хората.

Във вашия случай мисля, че е добре да се поговори с детето, че учителите, които то ще среща на пътя си, не са "госпожи" (децата до трети клас често свързват тази титла само с учителките) - т.е. нещо повече от останалите хора и че госпожо е само уважително обръщение, което се използва към всички жени. Учителите сме обикновени хора и имаме право да си имаме свои лични особености и да грешим дори. При свалянето на ореола около "госпожата", който детето обикновено само слага, внимавайте това да стане с любов, разбиране, уважение към личността, труда и грижите на този човек. Нека това са първите уроци за детето, когато то приема възрастния с цялата му личност, разпознава и цени всичко добро в него, а недостатъците приема без критика. Сравнете човека с растенията - ако буря е изкривила стъблото на дървото и то расте по-хилаво и чепато, това не го прави по-лошо. Или тръните на храста - те не са лоши, а имат своето предназначение... 

 

Дъщеря ми без да съм и казвала тя сама е реагирала и е помолила госпожата да не пуска тази музика защото не е хубава. Отговорът е бил " У вас като си си, майка ти да пуска каквото си ще, тук каквото кажем ние".

Забелязала съм и предпочитание към определени деца и в този случай останалите страдат от липса на внимание от учителя, което води до нежелание за учене. Ще дам личен пример. Голямата ми дъщеря е в първи клас и отказва да пише домашните с обяснението " Мамо защо да си пиша домашното като госпожата не ми го проверява, проверява всеки ден домашните само на нейните любимци и само на тях им се радва"  обяснявам и че домашните не са заради госпожата, а за самата нея, да се упражнява да чете, пише, смята по-добре. До тук добре, но после следва въпроса " Добре мамо, ама защо госпожата гледа домашните на любимците и им слага печат слънчице само на тях" ( при нас печат слънчице означава шестица) тук вече не знам  как да и отговоря. За да и покажа,че и нейното домашно е важно и оценено купих си такъв печат и започнах да го поставям на всяко добре направено домашно и детето оставаше доволно и щастливо от факта,че е оценено. В последствие госпожата видяла моите печати и се накарала на дъщеря ми. Отидох в училището и разговарях със нея, казах и за ситуацията така както я пиша на вас, отговорът на госпожата беше " Ами случва се понякога да забравям да поглеждам домашните" и така въпроса се приключи. Госпожата се промени, но за малко, уви, после старата песен на нов глас.

[Донка]

Разбирам вашето огорчение, но аз съм педагог (дете - водач в буквален превод) и нямам квалификация да давам съвети как да бъдат поправени другите педагози. Лично аз като човек отдавна съм се отказала (именно следвайки съветите на Учителя) да мисля как да поправям някого. Моите професионални и човешки търсения и постижения са по-скоро в областта на уменията да намираме общото и ценното в хората и света, в който сме попаднали и живеем. 

Така че ако търсите съвет как да повлияете на определен начин на поведение на определени педагози, то аз не мога да ви бъда полезна. 

[Sirma]

Класирани сме за национална олимпиада .

Това е голям успех за детето ми , но аз имам въпрос ,

който ме вълнува , а отговор никой от училището не ми дава.

Ще пътуваме стотици километри и разходите само за път са над 150 лв-

отделно за хотел.

МОН поемат разходите само за детето .

Възможно ли е училището или общината да отпуснат поне някаква част 

от разходите .

Ако някой е минал през това и ми даде информация , ще съм благодарна.

[Донка]

На колко години е детето? Участниците в национални олимпиади често се съпровождат от учителите си. Вашият случай не е ли такъв? В кой град е олимпиадата? 

Не съм минала през това лично, но познавам доста хора, които се занимават с олимпиади. Трябват ни подробности, обаче.

[Sirma]

Oлимпиадата е "Знам и мога" за четвъртокласници .

Задачите включват знания от математика , ЧО , ЧБ , четене с разбиране,

анализ на текст -престижна е , организатор е МОН.

От всяка област има избрани по трима класирали се с най-добри резултати.

Тази година националния кръг ще се проведе в Бургас.

На 500 километра от нас.

Говорих с нашата госпожа , тя не може да заведе детето и я разбирам ,

защото има здравословен проблем с краката .Трудно ходи , на 57 години е .

Ще трябва да се прехвърлят на друг автобус .Първо с един до София и после до Бургас.

Аз ще си го заведа .

Вчера директора на училището е казал на сина ми , че училището изплаща

командировъчни , само ако придружителя е учител .

Ще се справя някак , но все пак сумата за път никак не малка ...

Та за това реших да попитам .

[Донка]

Разбирам сложността на ситуацията, но и администрацията на училището няма как да отчете тази (и за тях сериозна) сума, ако не я начисли като командировъчни разходи на свой служител. Бих предложила още два варианта, които можете да проверите:

 

- вашата класна учителка да се обърне с молба към своя колежка, която познава и преподава на детето, да я замести като съпровождащ. Учителите по-добре общуват помежду си и с децата, когато са в професионалната си среда - за родителите това е необичайно и останалите колеги също ще се чувстват леко затруднени. Възможно е, разбира се, ако няма друг вариант. 

 

- Можете да се обърнете с молба за съдействие към училищното настоятелство - председателят би трябвало да е родител и бордът на настоятелството може да ви отдели сумата персонално за случая. Все пак детето представя училището. 

[Sirma]

За мен не е необичайно .

Аз си го водя по състезания и участвам в родителското настоятелство .

Ще се справим .

Благодаря !