Чудя се сега доколко е вредно да си поставяме цели? Не говоря за крайната цел, а за целите в този живот. Колкото повече си поставяме цели, толко повече се опитваме да моделираме бъдещето си и толкова повече може да се отдалечаваме от същностните цели на живота ни. Целите някои си ги оформяме количествено, качествено и времево. Целта на максималното духовно развитие е не по-малко опасна от целта да си купиш ферари. Колкото по-малко цели си поставяме, толкова по-малко неща може да правим. От друга страна целта на сегашното ни прераждане сме си я поставили още преди да се родим и тя е същностната цел в живота ни. А за това май трябва да се слуша предимно вътрешния глас, а не да се поставят цели инспирирани отвън. Освен това като постигнем целта на живота си поставена отпреди раждането, то какво? Спираме и люпим семки или изведнъж ни се появява нова цел? И как става това?! Дали пък не трябва да си поставим цел да се отворим за вътрешния глас и да се оставим вече той да ни ръководи за големите неща? Но пък тактически цели винаги сами трябва да си поставяме, както и някои решения сами трябва да ги вземем. Какво мислите?