Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Да им е честито! И дано има повече лекари по призвание, които си вършат работата от сърце! Защото диплома може да вземе всеки и да те третира като биомашина...

Честит да е!

Все пак повече да внимават какво им подава фармацията, за да не стават заложници на жаждата и за бързи печалби.

http://www.youtube.c...d&v=8gUJnUEzem4

Редактирано от Alexander
Линк към коментар
Share on other sites

Да им е честито! И дано има повече лекари по призвание, които си вършат работата от сърце! Защото диплома може да вземе всеки и да те третира като биомашина...

Честит да е!

Все пак повече да внимават какво им подава фармацията, за да не стават заложници на жаждата и за бързи печалби.

http://www.youtube.c...d&v=8gUJnUEzem4

Всяко неподходящо лечение (неподходящ метод, лекарство, билка и т.н.) или попадането на неподходящ лечител (лекар, фитотерапевт, хомеопат, прана лечител, духовен лечител и т.н.) носи сериозни рискове за здравето.

Линк към коментар
Share on other sites

Тази професия трябва да е избор по призвание, от вътре. Както и учителската. Иначе имаме доста примери...

Хубаво е, че въпреки ужасните понякога условия има все още и разумни човеци, които се стараят да си свършат работата добре.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

...Пациенти като Елизабет и Педро бяха предизвикателство за много от старите ми вярвания за живота и смъртта и дори за психотерапията и аз също бях започнал всеки ден да медитирам или поне дълбоко да размишлявам. В състояние на дълбока релаксация мисли, образи и идеи често изникваха изведнъж в съзнанието ми.

Един ден една мисъл се появи с остротата на послание. Трябваше внимателно да се вгледам в тези пациенти, които се лекуваха при мен от дълго време-постоянните ми пациенти. По някакъв начин сега щях да ги видя по-ясно и яснотата на погледа щеше да ми помогне да науча повече за себе си.

Тези пациенти, които идваха за терапия чрез регресия и чрез визуализационни техники, бяха много добре. Но как стоеше въпросът с другата група пациенти, много от които се лекуваха при мен отпреди да излязат книгите ми? /медикаментозно-моя бел./ Защо щях да ги видя по-ясно сега? Какво щях да науча за себе си?

Както се оказа - немалко. Бах престанал да бъда учител за много от тези дългогодишни пациенти; вместо това се бях превърнал в навик и патерица. Бяха станали много зависими от мен и вместо да ги насърчавам да бъдат независими, аз бях приел тази роля.

И аз бях станал зависим от тях. Те плащаха сметките ми, ласкаеха ме, караха ме да се чувствам незаменим и затвърждаваха стереотипа за лекаря като полубог в нашето общество. трябваше да се изправя срещу егото си.

Изправих се срещу всеки от страховете си. Сигурността беше първият. Парите не са нито добри, нито лоши и макар че понякога са важни, не дават истинска сигурност. Имах нужда от повече вяра. За да поемам рискове, за да постъпвам правилно, трябваше да знам, че ще бъда добре. Прегледах ценностите си: какво беше важно в живота ми и какво - не. Когато си спомних и преустроих ценностната система и вярванията си, притесненията за пари и сигурност изчезнаха като мъгла на слънце. Чувствах се сигурен.

Вгледах се в своята незаменимост и нуждата ми да се чувствам важен. Това беше още една илюзия на егото ми. Спомних си, че всички сме духовни същества. Всички сме равни под външната обвивка. Всички сме важни.

Нуждата ми да бъда специален, да бъда обичан можеше да бъда задоволена истински само на духовно ниво - с душата от дълбините вътре в мен, от божествената ми същност. Семейството ми можеше да помогне, но до определена степен. Но пациентите ми със сигурност на можеха. Можех да ги уча и те можеха да ме учат. Можехме известно време взаимно да си помагаме, но не можехме да удовлетворяваме най-дълбоките си потребности. Това търсене е духовно.

Лекарите са много образовани учители и лечители, но не и полубогове. Ние сме просто високообразовани хора. Лекарите са спици в същото колело с останалите хора в нашето общество, които помагат.

Хората често се крият зад фасадата и названията на професиите си - лекар, адвокат, сенатор, и т. н. - обикновено придобити, когато сме на повече от 20 или 30 г. Трябва да помним кои сме били преди да получим титлите си.

Ние не само сме способни да станем любящи и духовни хора, хора, които са щедри, мили и спокойни, изпълнени с мир и радост. Ние сме такива. Ние просто сме забравили и изглежда егото ни пречи да си спомним.

Погледът ни е замъглен. Ценностите ни са преобърнати.

Много психиатри са ми казвали, че се чувстват сякаш пациентите им са ги хванали в капан. Да помагат вече не им доставя радост. Напомням им, че и те са духовни същества. Те са хванати в капана на несигурността и егото си. Имат нужда от смелостта да прескочат към здравето и щастието.

Откъс от книгата "Само Любовта е истинска" -Д-р Брайън Уайс

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

„Професионален празник – Ден на здравния работник.С Разпореждане 32 на Министерски съвет от 6 февруари 1964г. Международния ден на здравето – 7 април, се чества всяка година и като Ден на здравния работник в България.”

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

dostavka-na-cvetia-v-plovdiv.jpg

Линк към коментар
Share on other sites

http://nanoset.net/t...xvid%20mobiX%20[bG%20EN%20Audio]-CoveR

"Пач Адамс"

много любопитен филм, по темата.

Ето истинския Пач Адамс. Това интервю ме разплака.

http://youtu.be/Gm4l-vIaQ1I

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...