Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
vorfax

За тоягата и моркова в следването на Пътя

Recommended Posts

За мен не е мотив, но винаги съм търсила Път за излизане от ада, който сама си сътворих. Защото след много години лутане, разбрах, че и ада и Рая са наше творение...:feel happy:

Та ето нещо полезно, за тези, дето искат да излязат от ада:

Учителят учи учениците, който не знае, плеска му по една плесница, натупа го, казва: „Такава е волята Божия.“ Дали е такава волята Божия, то е въпрос. Сега често ние имаме свои разбирания, искаме да заставим някой път природата да постъпва така, както ние искаме. Малкото дете, което майката родила, по някой път се сърди на майка си. Карат го да яде, казва: „Няма да ям.“ Защо се сърди, то знае. Майката го бие. Защо го бие майката? Тя знае. То опитва майка си, която го обича, дали ще го бие, като не яде. Майката иска да покаже, че любовта потупва по някой път. И тя доказва фактически, че го била за добро. Дали е за добро, е въпрос. Детето бият веднъж, дваж, триж, и то все вярва, че е за добро. Сега, ако те бие един невежа, ще ти предаде своето знание по гърба. Ако ти пиеш една горчива вода, тя ще ти предаде своята горчивина, ако пиеш сладка вода, ще ти предаде своята сладчина. Питам: в какво седи злото? Злото седи, че като те бие невежият, то е горчивината, умният като те бие, то е сладчината. След като те бие един умен човек, казваш: „Добре стана.“ Допуснете, че твоят крак е изкълчен. Един човек, който разбира от изкълчения крак, изтегля крака, намести го и болката престане. Дойде един невежа, който не разбира от туй изкуство, върти ти крака и ти увеличава болката. Всеки, който увеличава болката на човека постоянно, той не е от учените.

Всички тия методи са, за да заставят децата да учат. То е един неразбран въпрос. Всички вие сте бити. Негодували сте от биенето. Вие, които сте негодували от биенето, употребявате боя. Аз се чудя: ние, които негодуваме против биенето, защо го употребяваме? Трябва да го отхвърлим, то не е потребно. Причините за биенето в света са, че ние сме на физическия свят. Боят произтича от единствената причина, че ние сме на физическото поле: той е едно проявление на физическия свят, понеже на физическото поле господарува Марс, активността. Винаги методът на Марс за възпитанието е дървото. Първото нещо, трябва да се покаже, че ти трябва да се подчиняваш. Щом не се подчинявате, дърво ще имате. То е законът на Марс. На физическото поле, който дойде на земята, трябва да го бият. За да няма бой, човек трябва да бъде много умен, за да се справи с Марс. При най-малката постъпка, той е силен, с бой се разправя. Ако знаеш как да постъпваш с Марс, ще се освободиш с малко биене. Сега, понеже бащата и майката служат на Марс, затуй те казват: „За децата дърво има.“ Вие се подчинявате на този закон. Казвате: „Какво трябва да направим?“ Ще влезете в света на чувствата, на усетите. В духовния свят с думи стават работите. Няма да има никакъв бой. Като влезеш в Божествения свят, само с мисъл става. Щом помислиш, че не постъпваш добре, веднага ще изправиш поведението. В духовния свят, като почувстваш твоето страдание, и твоето страдание ще изчезне. Затуй на физическото поле ние не искаме да страдаме. Всеки човек, който не страда, живее на физическото поле. Всякога хората на физическото поле ще турят някой виноват. Евреите на физическото поле разбираха, че Христос е виноват, казваха: „Този човек в Римската империя ще ни създаде голямо нещастие. Не ни трябва неговото учение. Като народ ще ни унищожи. Не внася нещо ново в света.“ Казвам сега онзи извод, който навеждам в живота. Всички ние, които се подчиняваме на Марс на физическия живот, ние се осакащаме.

Та казвам, ние, съвременните хора, трябва да се решим да изпълним волята Божия. Геройство е сега да заменим наказанието, с какво да го заменим? Искаш да накажеш някое дете, накарай го десет пъти да иде на чешмата да донесе вода. Искаш да накажеш дъщеря си за неподчинение, накарай я да пере дрехите или да вакса обущата на баща си или братята си, или да измете всичките стаи с метлата, или с мотика да копае в градината, да посади дръвчета. Туй за наказание. Който е виноват, да сажда ябълки, сливи, круши, плодни дървета, лози да сади. Казват: „Как трябва да се възпитават децата?“ Някой като сгреши от вас, да иде да посади десет плодни семки или сто семки, или лози да сади. Дали ще станат, или не, да сажда. Сега съдим по стария начин и казваме: „Този не живее добре, онзи не живее добре.“ По този начин светът никога няма да се поправи. Дотогава, докато следим своите погрешки, няма да се поправим. Ако аз искам да стана певец, няма да ходя да слушам онези, които не знаят да пеят, тия, невежите, няма да ги слушам, няма да ходя да слушам как лаят кучетата, как грачат гаргите, но ще ида да слушам как пеят славеите, ще слушам най-добрите певци. Те може да ми предадат нещо. Ние трябва да ходим, добрите хора да търсим, да видим те как живеят. От тях ще научим нещо. Най-добрите хора трябва да ги намерим където и да са.

Казвам, всички, които са говорили за Бога, казват, че Бога може да намерим в малките деца. Защо се дават малките деца за пример. Понеже децата вярват. Едно от хубавите неща: каквото да му кажат бащата, майката, преди да са го излъгали няколко пъти, то вярва. Като го излъжат два–три пъти, престава да вярва, става учено. Питам сега, мислите ли, че ние с нашето неверие може да влезем в небето? Не. Защото надеждата е физическият свят, вярата е духовният свят, а любовта е Божественият свят. Тия подразделения, те са достъпни неща. Но любовта е нещо недосегаемо, хората хиляди години има да живеят, за да я разберат, то е един особен свят. Туй, което ние наричаме любов, то е Божественият свят. Ти, като влезеш в Божествения свят на любовта, ти ще бъдеш щастлив, всичко ще забравиш и нищо няма да те смущава. Няма да има никакво смущение.

Като познаете любовта, тогава животът се осмисля. Без любов животът е цял ад. Много същества разумни има, които се мъчат в ада, които искат да намерят друг път в небето. Милиони години има да се мъчат и като познаят любовта, ще излязат из ада. Нали съм ви предал онзи пример, като влязъл един богат човек в ада и от хиляди години се молил да излезе. Най-после Бог казва: „Вижте този, няколко години се моли, вижте дали не е направил някое добро в книгата на живота. Ако е направил едно добро, може да го изведете из ада.“ Като разровили, видели, че за няколко хиляди години направил едно добро, дал един морков на един беден човек. Господ казва: „Дайте да се хване за моркова и така го изкарайте из ада.“ Като се хванал той, за него се захванали много други души от ада, цяла редица. Като ги видял, казва: „Този морков е мой, какво сте се хванали.“ Веднага скъсал се морковът и той пак паднал в ада. Това са хората на крайното користолюбие. Че нека всички излязат из ада с неговия морков. Често сега се проповядва спасението. Всеки иска да спаси себе си. Вие, като се спасявате, тези за вашите крака, които са се хванали, не крякайте за вашия морков. Ако с вас излязат хиляди хора, благодарете, че те са се хванали за вас. Ще се радвате. То е законът за безкористието на света, трябва да влезе между вярващите. По стария начин ако вярваме, всички ще имаме противоречия: примирение, караница, примирение, караници, примирение. И никога няма разрешение. Пък този свят е такъв, понеже недоимък има в света, във физическия свят. Любовта е единственото нещо, което носи храната, което носи живот в себе си. Защо ви е един свят без живот? Защо ви са хубавите, красивите дрехи при едно болно тяло, при една проказа или при един съвременен сифилис? Какво те ползуват хубавите дрехи, хубавият апартамент? Аз бих предпочел, не бих предпочел, но винаги предпочитам колибата със здравето, отколкото палат с проказата и със сифилиса. Какво е грехът в света? То е една духовна проказа. То е користолюбие.

Ние, съвременните хора, се нуждаем от Божествената любов. Не трябва да се отдалечаваме от Бога. Всеки, който казва, че Господ е някъде, не го слушайте. В Бога живеем, съществуваме и се движим. Ние сме в Бога, но трябва да оставим Господ да живее в нас. Ние сме в Бога, сега да оставим Бог да се всели в нас по закона на свободата. Това е спасението, това е избавлението на човека – когато той доброволно допусне Бог да се меси в неговия живот. Нас, съвременните хора, ни е страх Господ да се намеси. Ние ще страдаме, мислим, ако се намеси. То е едно заблуждение. В момента, в който допуснем Той да се намеси в нашия живот, целият свят ще се отвори, ще имаме други проспекти. Майката щом допусне Господ да се меси в нейния живот, дъщеря ѝ, синовете ѝ ще я обичат, мъжът ѝ ще я обича. Учителят, който допусне Господ да се намеси в неговия живот, учениците му ще го обичат. Господарят щом остави Господ да се меси в неговия живот, неговите слуги ще го обичат като синове. Като допуснем Господ да живее в нас, и растенията, и камъните, и водите, и реките, и въздухът, всичките планети ще ни обичат, навсякъде ние ще бъдем добре дошли.

Единствената врата

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако слушаш отиваш в Рая, ако не слушаш, отиваш в Ада.

Мотив ли е наградата и наказанието за следване на път?

Според мен, не. Много малко са чак дотолкова дълбоко-вярващите, а и при тях не съм сигурен, че има осъзнат мотив. По-скоро навик, резултат от възпитанието, средата на живот и др. Повечето хора дори и да са вярващи не приемат толкова сериозно рая и ада, и не свързват себе си с тези неща.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А ада и рая, преди смъртта?

Не ни ли учат, че ако изпълняваме ще бъдем възнаградени, а ако нарушаваме, ще бъдем наказани?

Това е човешкото учение: на фирмата, на семейството, на разбойническата група :) хе хе

Божието учение е съвсем друго.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Желанието за щастие и нежеланието на страдание, наистина са определящи при повечето хора. Наградите и наказанията просто са средство за провокиране на съответните желания и страхове. Аз се опитвам да съм независим в щастието си от външните условия и понякога успявам (което означава, че е възможно), а страданията и трудностите да приемам просто като възможност за израстване (пак понякога успявам) и пак да бъда щастлив...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А ада и рая, преди смъртта?

Не ни ли учат, че ако изпълняваме ще бъдем възнаградени, а ако нарушаваме, ще бъдем наказани?

Това е човешкото учение: на фирмата, на семейството, на разбойническата група :) хе хе

Божието учение е съвсем друго.

За кое учение говориш, защото в Библията е споменат и Адът и Раят и Страшният съд. Ще ни съдят, и теб и мен, според делата ни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако слушаш отиваш в Рая, ако не слушаш, отиваш в Ада.

Мотив ли е наградата и наказанието за следване на път?

Първо истината , както вече ясно каза xameleona (Илиянче!) не е точно така, както я интерпретират самопровъзгласилите се наместници на Бога и Христос.

Прочети в Евангелието, а не в тълкуванията му.

Ще се опитам да импровизирам в условно наклонение:

"Ако обичаш ближния си така както обичаш себе си, отиваш в Рая, ако ли не - ти си в Ада".

и "Ако обичаш Бог с цялата си душа, цялото си сърце, целия си ум и цялата си воля, отиваш в рая, ако ли не - ти си в Ада"

За мотивацията на моркова и тоягата в психологията - старият "дядо бихевиоризъм". Какво да кажа - прилича малко на планиметрията - законите и важат с пълна сила..... но само в двуизмерното пространство. Или Евклидовата геометрия, или Нютоновата физика....

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще се опитам да импровизирам в условно наклонение:

"Ако обичаш ближния си така както обичаш себе си, отиваш в Рая, ако ли не - ти си в Ада".

Ако Адът и Раят са просто състояния в които изпадаме, тогава за какво ни е Бог?

Не сме ли всички ние ученици на Бог борещи се за неговата оценка дали ще минем следващият клас?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами общо взето на всеки е оставена свободата как да мисли и усеща себе си. Усещала съм се и така - като борещ се за оценка ученик. Усещала съм се и като наказан за грешки ученик. Мога да изброявам още час сигурно. Има една притча за това как .... по-добре да я прочетете сами тук

Важно е как искам да се чувствам сега - като детето в края и.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки човек има свободната воля да избира-на какво и как да вярва. Има и сляпа вяра, има и изпитани неща в живота, които са ни довели до нашите си изводи. Да, аз вярвам и приемам Бог! Да, тук има хора, които вярват в Него. Всеки си има своята причина! Ако искаш ти не вярвай в Него. Никой насила не е принудил някого.

vorfax, бих искала да дадеш свое мнение, да споделиш опит и убеждения, но ти само опитваш леко да провокираш, да ни изпиташ...;)

Та да се върна на тоягата и моркова... За жалост все още има хора, които се нуждаят и от тоягата, :feel happy: но всеки според съзнанието и Любовта си... /както става ясно от посочената беседа!/:whistling:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще се опитам да импровизирам в условно наклонение:

"Ако обичаш ближния си така както обичаш себе си, отиваш в Рая, ако ли не - ти си в Ада".

Ако Адът и Раят са просто състояния в които изпадаме, тогава за какво ни е Бог?

Не сме ли всички ние ученици на Бог борещи се за неговата оценка дали ще минем следващият клас?

Прекалено персонализирано говориш за Бог.

Няма така персона.

И Бог никого не наказва, защото никого не осъжда.

Просто има неизменими и неотменими природни закони, които важат за всички и от които никой не може да избяга.

Например закона за причината и следствието.

Отнасяш се злобно с хората, мразиш силно и так получаваш инсулт.

Няма осъждане, няма упреци. Законите си действат.

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И Рая и Ада са тук на Земята.Всеки човек чрез мислите и делата си е попадал и в Рая и в Ада.

Аз просто вървя по своя път без да очаквам моркови и без да се страхувам от тояги.:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще се опитам да импровизирам в условно наклонение:

"Ако обичаш ближния си така както обичаш себе си, отиваш в Рая, ако ли не - ти си в Ада".

Ако Адът и Раят са просто състояния в които изпадаме, тогава за какво ни е Бог?

Не сме ли всички ние ученици на Бог борещи се за неговата оценка дали ще минем следващият клас?

Очевидно не Бог определя нашето състояние (т.е.а дали ще сме в рая или ада). Човек сам съди себе си – докато е въплътен на Земята и след смъртта. За психическото състояние по време на земния живот, което човек сам определя, мисля че нещата са ясни. Но как съди себе си човек след края на този живот? Казано е, че последните мисли на човека преди да напусне земното си тяло в много голяма степен определят сферата в която ще попадне в надземните светове. Чрез тях човек един вид посява семената и за следващото си прераждане. Те винаги отразяват основната насока на съзнанието му по време на живота: преобладаващите желания, мисли, стремежи... Те изразяват и достигнатото в крайна сметка ниво на развитие. После знаем, че след смъртта, целият живот на човека преминава пред неговия поглед като на кинолента. Дали в това няма някакъв друг смисъл, освен просто да си припомни как е живял? Не е ли по-важно, това как ще гледа човек на кадрите от живота си. Какви чувства и мисли ще предизвикат те в него, как ще ги оцени? Няма ли така да станат ясни всичките му желания, привързаности, страхове, стремежи, духовни качества или пороци. В крайна сметка всичко това ще привлече човека към сферата, която най-пълно ще отговаря на него самия – такъв, какъвто реално е. Също така от това до голяма степен ще се предопределят условията на бъдещото му въплъщение на Земята. Бог? Бог вероятно си има по-важни работи с които да се занимава от това да съди хората.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз просто вървя по своя път без да очаквам моркови и без да се страхувам от тояги.

:thumbsup:

За жалост все още има хора, които се нуждаят и от тоягата.....

:thumbsup:

Според мен има фундаментална разлика между мотивирането чрез вдъхновение и мотивирането чрез наказания и награди.

Мотивирането чрез наказания и награди е предназначено за не съвсем зрели, не съвсем свободни и не съвсем адекватни индивиди.

Например, буйните коне, „хиперактивните” деца, престъпниците или агресивните психично болни трябва (за съжаление) да бъдат усмирявани насила, за да не наранят другите или себе си. Същевременно те могат да бъдат изкушавани и манипулирани с награди (моркови).

Свободният, зрял и адекватен човек не може да бъде уплашен от наказания или да бъде изкушен от награди. Той се е подготвил да загуби всичко (когато се наложи или когато има значима кауза); и е готов да не иска нищо (ако се наложи).

Той може да бъде вдъхновен и свободно, и доброволно да последва някого: например някой художник, или Христос, или някоя тиха и отдадена на семейството си баба.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен има фундаментална разлика между мотивирането чрез вдъхновение и мотивирането чрез наказания и награди.

Мотивирането чрез наказания и награди е предназначено за не съвсем зрели, не съвсем свободни и не съвсем адекватни индивиди.

Например, буйните коне, „хиперактивните” деца, престъпниците или агресивните психично болни трябва (за съжаление) да бъдат усмирявани насила, за да не наранят другите или себе си. Същевременно те могат да бъдат изкушавани и манипулирани с награди (моркови).

Свободният, зрял и адекватен човек не може да бъде уплашен от наказания или да бъде изкушен от награди. Той се е подготвил да загуби всичко (когато се наложи или когато има значима кауза); и е готов да не иска нищо (ако се наложи).

Той може да бъде вдъхновен и свободно, и доброволно да последва някого: например някой художник, или Христос, или някоя тиха и отдадена на семейството си баба.

Нещо се разминаха разбиранията ни. Всяко "хиперактивно" дете и всеки "буен кон" имат повечко енергия. Та ако някой умен и уравновесен, знаещ насочи в правилна посока тази енергия може да се постигне нещо чудесно.

За агресивните психично болни също може да се поработи, с любов и желание не само медикаментозно... Видях в Германия как хора с различни "увреждания" /гадна дума!/ с различни, сериозни проблеми са по улиците и живеят пълноценно...;) Щото то има и концлагери, които да послужат и да изхвърлим различните там...<_<

Тъй че, чуждия опит може да е полезен... И изобщо Любов има ли, има и решения...

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз просто вървя по своя път без да очаквам моркови и без да се страхувам от тояги.

thumbsup.gif

За жалост все още има хора, които се нуждаят и от тоягата.....

thumbsup.gif

...

Мотивирането чрез наказания и награди е предназначено за не съвсем зрели, не съвсем свободни и не съвсем адекватни индивиди.

...

granat1, xameleona и dim, завиждам ви за оптимизма (и самочувстивето), но реалността май е друга ...

Ами то 99.99% от хората сме си такива не съвсем зрели, не съвсем свободни (да не кажа и не съвсем адекватни, ама съвсем обидно ще прозвучи tongue.gif ) ...

Само да напомня - в темата за страха казахте, че страхът е нормален, налице е при всички и т.н.

Аз лично забелязвам при всички хора около мен да работи точно този принцип; е, моркова не е точно морков, но нещо, към което се стремим и което ни харесва, а тоягата също не е обикновена тояга, а се изразява във всевъзможни ограничения, страдания, ... като например болести, нещастия и др.п.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

granat1, xameleona и dim, завиждам ви за оптимизма (и самочувстивето), но реалността май е друга ...

Ами то 99.99% от хората сме си такива не съвсем зрели, не съвсем свободни (да не кажа и не съвсем адекватни, ама съвсем обидно ще прозвучи tongue.gif ) ...

Само да напомня - в темата за страха казахте, че страхът е нормален, налице е при всички и т.н.

Аз лично забелязвам при всички хора около мен да работи точно този принцип; е, моркова не е точно морков, но нещо, към което се стремим и което ни харесва, а тоягата също не е обикновена тояга, а се изразява във всевъзможни ограничения, страдания, ... като например болести, нещастия и др.п.

Дианче, всеки човек има проблеми, всеки си има болка. От различно естество. Но някои са решили да се поучат от болките, да търсят промяна, да израстват. А други избират да си страдат, безмислено...:feel happy: Докато не проумеят, защо играе тоягата...

Стиха, който ви прочетох, Христос е отправил към тези от слушателите си, у които е имало развито съзнание. Той не е говорил на ония, които не разбирали. Христос им казва: „Вие, които от хиляди години се измъчвате, трябва да съзнаете, че страданията ви се дължат на това, че сте нарушили една от най-малките заповеди“.
-Малкият закон-НБ Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз лично забелязвам при всички хора около мен да работи точно този принцип; е, моркова не е точно морков, но нещо, към което се стремим и което ни харесва, а тоягата също не е обикновена тояга, а се изразява във всевъзможни ограничения, страдания, ... като например болести, нещастия и др.п.

Всяко нещо си има цената.:feel happy:Човек трябва да е наясно какво иска и с какво ще го плати.Всеки от нас преминава през различни страдания,но не всеки разбира какво плаща с тях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Стиха, който ви прочетох, Христос е отправил към тези от слушателите си, у които е имало развито съзнание. Той не е говорил на ония, които не разбирали. Христос им казва: „Вие, които от хиляди години се измъчвате, трябва да съзнаете, че страданията ви се дължат на това, че сте нарушили една от най-малките заповеди“.
-Малкият закон-НБ

Уж дребните неща като например несъзнателното презрение към наркоманите например са най-опасни.

Омразата бумти в главата, тупка сърцето и човек се усеща, че нещо не е нормално.

Неодобрението към наркоманите е под нивото на физиологичната и енергетична чувствителност на организма и затова човек не се усеща, че може би е нарушил някой закон.

Омразата стресира целия организъм и човек рано или късно се усеща и слага край.

Неодобрението към наркоманите може да продължава десетилетия и да трупа негативи в организма.

Капка по капка вир става.

Неосъзнато човек затъва и след това се чуди откъде са му проблемите и болестите.

Та уж малките неща са най-опасни. Особено, ако ги считаме за пренебрежими.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има една притча за това как .... по-добре да я прочетете сами тук

Нищичко не разбрах. Освен това беше скучна притча. Би ли могла да я перифразираш?

И изобщо не ми се отдава да разглеждам Бог като епизодичен герой в приказки.

Мотивирането чрез наказания и награди е предназначено за не съвсем зрели, не съвсем свободни и не съвсем адекватни индивиди.

Например, буйните коне, „хиперактивните” деца, престъпниците или агресивните психично болни трябва (за съжаление) да бъдат усмирявани насила, за да не наранят другите или себе си. Същевременно те могат да бъдат изкушавани и манипулирани с награди (моркови).

Свободният, зрял и адекватен човек не може да бъде уплашен от наказания или да бъде изкушен от награди. Той се е подготвил да загуби всичко (когато се наложи или когато има значима кауза); и е готов да не иска нищо (ако се наложи).

Описваш зрелостта като способност за саможертва. Думите на Левски, че ако изгуби себе си, губи само той, а ако спечели, печели цял народ е хубав пример.

Само се питам, има ли в нашите времена нещо което да си заслужава да умреш?

Все пак съм съгласен с теб, макар зрелостта която да описваш да бива по-скоро като изключение, както бялата лястовица.

Би ли споделил познаваш ли зрял човек? Само за да те улесня в броенето, нека е ясно, че той не ползва часовник.

За психическото състояние по време на земния живот, което човек сам определя, мисля че нещата са ясни. Но как съди себе си човек след края на този живот? Казано е, че последните мисли на човека преди да напусне земното си тяло в много голяма степен определят сферата в която ще попадне в надземните светове. Чрез тях човек един вид посява семената и за следващото си прераждане. Те винаги отразяват основната насока на съзнанието му по време на живота: преобладаващите желания, мисли, стремежи...

Съжалявам, че се накъсват така постовете, но съм свикнал да се сливат...

Правилно ли те разбирам, че... бог остава без работа? Ние ли сме единствените съдници? Прераждането значи ли цикличност в която няма Рай и Ад? Всеки носи Страшният съд в себе си и може да е "на небесата", но... нима Библията е поезия изпълнена само с метафори?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мотивирането чрез наказания и награди е предназначено за не съвсем зрели, не съвсем свободни и не съвсем адекватни индивиди.

Например, буйните коне, „хиперактивните” деца, престъпниците или агресивните психично болни трябва (за съжаление) да бъдат усмирявани насила, за да не наранят другите или себе си. Същевременно те могат да бъдат изкушавани и манипулирани с награди (моркови).

Свободният, зрял и адекватен човек не може да бъде уплашен от наказания или да бъде изкушен от награди. Той се е подготвил да загуби всичко (когато се наложи или когато има значима кауза); и е готов да не иска нищо (ако се наложи).

Описваш зрелостта като способност за саможертва. Думите на Левски, че ако изгуби себе си, губи само той, а ако спечели, печели цял народ е хубав пример.

Само се питам, има ли в нашите времена нещо което да си заслужава да умреш?

...

Щом го е имало тогава, има го и сега. Това, за което е умрял Левски е извън времето и пространството, т.е. независимо е от епохата, мястото и условията на живот.

За психическото състояние по време на земния живот, което човек сам определя, мисля че нещата са ясни. Но как съди себе си човек след края на този живот? Казано е, че последните мисли на човека преди да напусне земното си тяло в много голяма степен определят сферата в която ще попадне в надземните светове. Чрез тях човек един вид посява семената и за следващото си прераждане. Те винаги отразяват основната насока на съзнанието му по време на живота: преобладаващите желания, мисли, стремежи...

Съжалявам, че се накъсват така постовете, но съм свикнал да се сливат...

Правилно ли те разбирам, че... бог остава без работа? Ние ли сме единствените съдници? Прераждането значи ли цикличност в която няма Рай и Ад? Всеки носи Страшният съд в себе си и може да е "на небесата", но... нима Библията е поезия изпълнена само с метафори?

Не, ако говорим за Бог като разумно и съзнателно същество, той в никакъв случай няма да е без работа.

Прераждането означава цикличност. Адът и раят са субективни. Можем да говорим за ад и рай:

1. Тук на Земята. Човек субективно приема събитията като причиняващи му тъга, радост, страдания, болка, удовлетворение, като трудни, като неприятни, като желани, като пораждащи страх... Едни и същи условия могат да бъдат приети по различен начин от различните хора.

2. След смъртта си, според натрупванията в съзнанието си, човек се устремява към такава сфера, която съответства на тези натрупвания. Има сфери, които могат да се нарекат „ад“ и такива, които могат да се нарекат „рай“, но всъщност „ад“ и „рай“ са крайности. В действителност могат да съществуват безброй много междинни състояния. Пребиваването в тези сфери продължава докато не се изчерпат съответните натрупвания в човека, привличащи го към тях.

3. Съществуват изцяло субективни илюзорни състояния, които съвсем с право също могат да се нарекат „ад“ и „рай“. Това са светове, които човек сам създава и в които може да пребивава доста дълго време. Едното състояние е състояние на пълно блаженство, когато човек сам създава за себе си свят освободен от всичко причиняващо му дори и най-малкото страдание. Какво точно ще съдържа въпросния свят зависи от това което самия човек приема за щастие. Музикантът ще създава велики произведения; друг някой ще бъде с човека (не истинския, а представата за него), който за него е бил смисъла на физическия му живот... В това състояние попада всеки, според положителната карма, която е натрупал. За някои хора то продължава по-дълго време, за други – съвсем кратко. Съществува и противоположното на това състояние, в което изпадат крайно злите, без почти нищо духовно в себе си хора. Тези две състояния са Девакан и авичи.

4. Освен това на по-висш план съществува състоянието на Нирвана, за хората постигнали освобождение от трите нисши плана на човешката еволюция.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Много интересно предизвикателство е темата.Ада си го създаваме сами, затова страдаме.Щом страдаме не вървим по божествения път или промисъл.Това са съзнателните негативни решения, но в подсъзнанието няма страдания, няма страхове, вина, агресия.Много ме развълнува едно заглавие"Практическо ръководство по духовно извисяване"Д.Д.Стоун.В последните мигове преди смъртта , мисълта която съществува в съзнанието ни изпраща на съответно йерархично ниво в невидимия свят.Нашето съзнание ни извисява или принизява.Невероятен факт, ние сме си творци!Интереса ми бе провокиран от факта за организацията в невидимия свят, за заетостта там, за продължаващия процес на усъвършенствуване на духовните познания, за това, че ние земните сме наблюдавани за всяко нещо- мисъл, акт, постъпка. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има една притча за това как .... по-добре да я прочетете сами тук

Нищичко не разбрах. Освен това беше скучна притча. Би ли могла да я перифразираш?

:3d_146:

Добре - ще опитам с още една. За съжаление нямах време да открия източника.

Всъщност не са само две - морков и тояга, три са - ангел, магаре и лъв. И от всеки човек си зависи кого ще чуе...

Та накратко станало следното:

Бог много обичал децата си, но те рядко се сещали за него, улисани в своята хорска суета. Решил той да прати Ангел да им напомни, че е хубаво да му идат на гости. Размахал ангелът крилата си, зашепнал на хората с любов... никой не го чул. Напротив, хората с още по-голяма стръв се спуснали да си гонят своите човешки желания.

Изпратил тогава магаре, натоварено с всякакви вкусотии и дарове - ревнало магарето насред площада, събрали се хората, награбили кой що свари и се изпокарали даже. И никой не се сетил да попита кой им е пратил тези благини, не им дошло на ум дори да благодарят...

Въздъхнал Бог тъжно и накрая им пратил лъва. Застанал той насред селото и заревал с всичката си сила. Хукнали всички, изпокрили се в домовете си, прегърнали се разтреперани и обърнали очи към небето "О, Отче наш, възлюблен, спаси ни от това зло..."

Та ако човек не чуе шепота на ангела и не благодари за това, че Е. Ако не се замисли откъде е дошло всичко, което е получил в този живот и не благодари за него.... накрая се налага да му пратят лъва....

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×