Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Да, обогатяване е едно, лош превод - друго! :sleeping:

Нали съм си пристрастна към родната ни реч омайна сладка, :feel happy:

какво и съм се нагледала на преводи от пишман преводачи... :1eye:

И то не че няма кадърни и отговорни професионалисти,

но те си уважават времето и труда и искат съответен хонорар.

И преводи се дават на ученици от езикови гимназии, които ....

... по-добре да не коментирам езиковият им речник....

П.П.: Орлине, ти като терапевт как би изтълкувал това, че самите психолози не държат на родния си език, "гърчеят се" и "се американчеят", както би казал дядо Вазов?

Това не е форма на отрицание/неприемане

или начин да се покажеш велик???

Разбирам и уважавам нуждата от професионална терминология,

но 90% от първия ти абзац ми звучат като лош превод,

или по-скоро липса на превод?!? :(

...

А чуждите са опасни за използване от хора, освен ако не знаят мнооооого добре езика (в случая английски)...както и слушателите им....

Чистосърдечно си те питам, защото ми изглежда като игра на развален телефон....

П.П.П.:

А защо е било нужно да се сменя името на психологията с когнитивна наука???

Психология е гръцка чуждица за Америка???

Редактирано от Viki3

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В горните цитати не става дума за превод, а за авторска книга. Не само тази авторка, но въобще масово преподаването и комуникацията в психологията, лингвистиката (примерно когнитивната лингвистика), социологията, антропологията, логопедията и въобще бълг. наука става на подобен език. В такъв език умишлено се побългаряват думички от модния английски език. Получават се доста смешни думички, поне докато не свикне човек с тях - после престава да забелязва този абсурд. Разбира се, също се наблюдава една свръхупотреба на гръцки, латински и пр. словосъчетания, които си имат прекрасни родни еквиваленти. Сега, една малка част от този процес на езикова асимилация си е нормална и лингвистите го знят добре - писали сте и по-горе в темата за това. Но, в Б-я нормалното обогатяване на езика далеч се надхвърля. Аз давам пример с психологията, защото съм пряк участник в развитието и в Б-я. Но, положението е същото и в коя да е друга наука, поне от наблюдаваните от мен изяви на учени в мултидисциплинарни семинари. Защо българите имаме такава тенденция ли? Ами вдигаме нискат аси себеоценка по този начин! Това е моята хипотеза. Не став адума за лош превод, а за умишлено ползване на чуждици, с лекото им побългаряване. В Чехия и Франция например в далеч по-голяма степен се държи на едно много по-плавно и умерено обогатяване на езика. Такива народи обаче имат друга народопсихология, други характерови особености на нацията си. Не са били 750г. под робство например...

За въпроса ти: ами питай американците. Те диктуват подобно развитие на нещата. Факт е, че думата психология все по-малко се ползва и все по-уверено се заменя от когнитивна наука. Двете значат същото. Психо=когниция, логия=наука (science).

И не съвсем извън темата: има една прекрасна книга от Марко Семов: българска народопсихология. Не съм я чел, но възнамерявам да го направя - засега само съм я прелиствал. Обяснява доста - включително случващото се свръхзаемане на чуждици в езика ни, което разискваме в момента!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Аз ще погледна в една не дотам приятна посока на темата.Бедния речник на младите хора.В тях има експлозии от емоции,чувства изживявания,които те не могат да изразят, защото няматне само набор от думи,нямат наистина както каза Валентин Петров разбиране за думите.Дори да знаят значението на дадена дума няма да я използват, защото няма да се досетят за нея.Вие знаете защо.Липсата на тези неща ограничава и мисълта.Например речника на един тинейджър "Много яко",ако много му е харесало"Моного яко,яко..." и повтарянето на думата би трябвало да показва градацията на усещането...Съмнявам се тези деца да нямат потенциал.За мен по-скоро това е модел на подръжание и начин да демонстрират ,че те са " новите "хора.Няма обаче адекватени модели,който да успяват да съчетаят чуждите думи и нашите така,че това да е и съвременно и добре.

Напълно съгласна. И според мен това е е една тенденция, която е истински обезпокояваща. Според мен обаче става дума за липса на добър пример - както в семейството, така и в училищата. Просто на никой не му се занимава с това, а е оставено "на самотек".

но въобще масово преподаването и комуникацията в психологията, лингвистиката (примерно когнитивната лингвистика), социологията, антропологията, логопедията и въобще бълг. наука става на подобен език.

Не съм забелязала. Според мен това са оправдания на хора, които ги мързи да потърсят правилните думи в собствения си език и са неспособни да се изразят на ниво, затова просто "пльосват" думата, както е на чужд език, и така избягват да се изложат с бедния си речник. Вярно е, че има много вносна терминология, но изобщо не става дума за словесни извращения от типа на цитираните от теб, които да запълват научната литература. В науката винаги е имало два типа хора - такива, които искат, и такива, които не искат да бъдат разбрани. Вторите обикновено имат и нещо смислено да кажат, затова рискуват да бъдат разбрани, съответно и да им се задават въпроси. Първите се крият зад думите. Но това не е наука, а суета, и нека не се бъркат двете неща едно с друго.

Ако има български учени, които се изразяват така, изобщо не бих си причинявала това да ги чета. Нека се научат да пишат, пък може и да ми стане интересно. Но по-скоро тази тенденция се дължи на факта, че езиковата култура на хората в България изобщо запада, което важи и за научните среди в някаква степен.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В горните цитати не става дума за превод, а за авторска книга.

:rolleyes: с риск да звуча ...... директно си признавам, съмнения по въпроса кой е автор на тези фрази...

То и преди всички учебници бяха преписани руски....

.. нищо ново под слънцето...

Напълно съгласна. И според мен това е е една тенденция, която е истински обезпокояваща. Според мен обаче става дума за липса на добър пример - както в семейството, така и в училищата. Просто на никой не му се занимава с това, а е оставено "на самотек".

но въобще масово преподаването и комуникацията в психологията, лингвистиката (примерно когнитивната лингвистика), социологията, антропологията, логопедията и въобще бълг. наука става на подобен език.

Не съм забелязала. Според мен това са оправдания на хора, които ги мързи да потърсят правилните думи в собствения си език и са неспособни да се изразят на ниво, затова просто "пльосват" думата, както е на чужд език, и така избягват да се изложат с бедния си речник.

Вярно е, че има много вносна терминология, но изобщо не става дума за словесни извращения от типа на цитираните от теб, които да запълват научната литература.

В науката винаги е имало два типа хора - такива, които искат, и такива, които не искат да бъдат разбрани. Вторите обикновено имат и нещо смислено да кажат, затова рискуват да бъдат разбрани, съответно и да им се задават въпроси. Първите се крият зад думите. Но това не е наука, а суета, и нека не се бъркат двете неща едно с друго.

:thumbsup2::thumbsup2::thumbsup2:

Без правилна национална политика не става!

А и без личностно достойнство пак...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, има различни учени! Има учени, които се прикриват зад чуждиците, ползват ги като параван за неувереността си, нагаждайки се прекалено към модата в езика. А тя пък идва пак от народопсихологията ни, прекланяща се пред силния. Има още една група, която използва прекалено много чуждици - завършващите и завършилите наскоро обучението си студенти, таквизинки къто мени грешнию...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Има още една група, която използва прекалено много чуждици - завършващите и завършилите наскоро обучението си студенти, таквизинки къто мени грешнию...

Ми мързелът си е грях. ;) Само от вас зависи да промените нещата. А добрите тенденции лесно се налагат. Ако всеки се замисли дали не може вместо някоя чуждица да използва някоя българска дума (под това разбирам българска в структурно и граматическо отношение)***, може постепенно в езика, който се е наложил, да останат само чуждиците, които са наистина неизбежни. А на какво се научават студентите - това до голяма степен зависи от преподавателите!

*** Тук първо написах "морфологично", а после го поправих на структурно. Въпреки, че много лингвисти използват думата "морфология" и тя често е неизбежна, колко от тях знаят какво тя значи и за какво става дума в морфологията? Загубата на знанието за значението на думите, формалната им и повърхностна употреба, води и до това да предпочитаме чуждиците. Човек, който се стреми да използва само думи, чието значение познава, няма да предпочита чуждиците, освен ако те наистина нямат алтернатива. Излиза, че неразбираемият език е израз на неразбиране към нас самите и на това, което искаме да кажем, съответно се явява и форма на завоалиране на този проблем. Ако един човек се научи да се изразява разбираемо, ще разбере и себе си по-добре.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Забравих нещо - специалността "cognitive science" в България се учи, преподава, пише и т.н. изцяло на английски език. Затова действително има нужда от подходящ превод на терминологията и на български. Ако мислите, че аз пиша с чуждици обаче, то е защото не сте чули колегите, много от които са въобще против превода. По принцип 90% от завършилите тази специалност работят в чужбина - в щатите, Канада, Англия и т.н. и "пет пари" не дават за превода на булгаристански. Но не са прави, разбира се! Вярно е, че се губи смисъла намного понятия и се ползват механично, когато се прекалява с чуждиците. Примерът със структура и морфология е показателен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

По принцип 90% от завършилите тази специалност работят в чужбина - в щатите, Канада, Англия и т.н. и "пет пари" не дават за превода на булгаристански.

За тях е булгаристански, защото никога не са се научили да го говорят...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Каквото и да си говорим, малка държава сме. И Швейцария обаче е малка. Или Израел... Но нивото на себеуважение на индивидуално ниво е високо! Според мен от тази липса на здраво уважение към собствената личност и на държавата, следват и езиковите процеси, за които си говорим.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Думите, които използваме, изразяват нас самите, нашето съзнание, светоглед, разбирания за красота. Каквито и думи да има в българския език, аз ще подбирам и ще използвам тези които усещам вътрешно като близки. Други думи, чиято вибрация не усещам съзвучна с мен самия, ще избягвам. Според мен новите думи навлизат в българския език най-вече, защото разбиранията на хората се променят. Речта е средство освен за комуникиране и за самоидентифициране, и за самоизразяване. В езика ни навлизат нови думи, защото хората ги приемат и чувстват, че чрез тях най-точно ще могат да се изразят. Да, в избраните може да липсва красота и дълбочина, но съзнанието избира най-близкото. Речта се променя според съзнанието на хората, а не обратното. В моменти на упадък може да се очаква речта, която хората използват да изгуби много от своята красота от миналото. Всичко е комплексно. Докато съзнанието на хората (не на единици, а като цяло) не започне да се извисява над посредствеността, то не може да се очаква и някакво развитие или запазване на богатството на речта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

АЗ  твърдо съм ЗА ЗАкон  ЗА  ЗАЩИТа на българския  еЗик. :)  :3d_127:  :3d_069:

Аз също заставам зад него. :3d_137:  Много се дразня,когато в някой форум или сайт,в който се пише само на кирилица някой пише на лтиница.То и аз използвам латиницата,но все пак сме си българи и трябва да защитаваме езика си. :3d_016:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

В една книга срещнах думата "веление" в словосъчетание с "божието". Какво означава тази дума, май е чужда...- руска ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Воля, желание. Българска си е думата. Може би е малко поостаряла.

п.п. Видях в речника, също заповед, повеля.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето какво казва Иван Вазов за чуждиците в българския език:

"Всяко нововъведение в живота ни влачи подире си множество чужди думи в езика, и той, сиромахът, ги гълта, усвоява, обогатява се, оварварява се. Научихме българина да си троши езика и да задръства паметта си без нужда..."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От няколко дни във форум "Българска наука" започна дискусия на тема "Страда ли съвременният български език от лексикална бедност?".

Ако искате, разгледайте дискусията и, ако прецените за необходимо, споделете и своето мнение по темата...

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13689&st=0

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако избягваме да употребяваме чужди думи, в един момент може да престанем да разбираме хората, ако употребяваме прекалено много чужди думи да забравим своя език.

Мисля, че в случая златната среда е най-добре, като тя не е точно по-средата, а клони повече към нашия си, български език. За новите предмети, те си идват с новите думи, които често са чуждици, щем не щем ще ги употребяваме, вместо да измисляме нови български думи. Езика, не е нещо статично, той се е променял и ще продължава да се променя.

От побългаряването на чуждиците пък се получават доста комични изрази, но в разговорния език това е забавно. В разговорния език, винаги си има неща, които изглеждат безсмислено понякога, защото хората са си ги съкратили да са им удобни.

Обичам нашия език, аз не зная други, трудни са ми и не знам, какво е да се мисли на чужд език, навярно е различно. Думите си имат енергетика, нормално е като се променят да се промени и енергията и начина на мислене. Обичам да имам свобода на изразяване, и не ми допада, когато някой филолог ми казва, че допускам някаква грешка, струва ми се прекалено да внимавам в разговорния си език чак толкова.

Същото е и ако някой не допуска чужди думи. Хората трябва да са свободни да се изразяват както им идва от вътре, разбира се като гледат да не пречат на другите с това.

Разбира се ако имам избор, предпочитам българските слова пред чуждите, те са ми чужди в смисъл не изразявам моите мисли и усещания.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обичам нашия език. Аз не зная други езици. Трудни са ми и не знам какво е да се мисли на чужд език, навярно е различно.

Думите си имат енергетика, нормално е, като се променят, да се променят и енергията, и начина на мислене.

А, същото е. Аз съм мислил на френски език, докато живеех във Франция. В един момент е неизбежно да започнеш да мислиш на чуждия език, ако си в среда на франкофони (в случая с френския език), и, ама - разбира се! - ако владееш езика до съвършенство.

Може би това може да се сравни със смяна на операционната система, например - от Уиндоус на Линукс. Ти си си същият, но мислиш на чуждия език толкова леко, колкото - и на собствения (българския - в моя случай). Е, странно е, когато се уловиш, че си спрял да мислиш на родния си език. Когато не бях сред французи, обаче, а - сред българи или други (румънци, испанци, италианци, китайци...), аз пак превключвах да мисля на български. Някак си неусетно се получава.

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мога да си представя какво е да мислиш на чужд език. Знам английски и говоримо и писмено, но не е било това да ми се въртят мисли на английски в главата...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 3/27/2010 at 17:30, Валентин Петров каза:

Навлизането на думи от други езици в българския език е голямо.

Те внасят своето излъчване и разнородните си вибрации в него.

 

Установил съм че мисля различно когато използвам български, руски, английски или френски.

Да можеш да мислиш по различен начин е хубаво.

 

А хубаво ли е в българския да идват думи които имат автентични български еквиваленти?

 

:D

Автентичен: https://bg.wiktionary.org/wiki/автентичен.

Еквивалент: http://rechnik.info/еквивалент. Еquivalent (англ. ез.) - равнозначещ.

Автентични български еквиваленти = Истински български равнозначия. :D 

По въпроса за езика смятам, че не трябва да се залита ни към прекомерното им ползване, ни към пуризъм (чисташество :D ). Допада ми обаче стремежът към тяхното ограничаване (когато разбира се не се стига до смешки като "драсни-пални-клечица") и ползването на български (или поне на много по - стари и познати) техни съответствия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×