Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Навлизането на думи от други езици в българския език е голямо.

Те внасят своето излъчване и разнородните си вибрации в него.

Установил съм че мисля различно когато използвам български, руски, английски или френски.

Да можеш да мислиш по различен начин е хубаво.

А хубаво ли е в българския да идват думи които имат автентични български еквиваленти?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен не, но ще ми е интересно да чуя какви са доводите "ЗА".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Ами няма нищо особено в процеса на заемане на лексика от други езици. Винаги го е имало и винаги ще го има. Разбира се, всяка различна комбинация от звуци поражда различни вибрации. Не е все едно дали казваш "комуникация" или "общуване". И т.н. Но пък и има толкова много чужди думи в българския, за които дори не знаем, че са чужди, защото толкова отдавна за били заети, че вече ги усещаме като част от нашия си език. Пример са гръцки думи като "евтин", "харесвам", турски думи като "кеф". На кой българин му хрумва, че са чужди? И какво значение има?

Май Чомски е прав като казва, че "Въпросите за езика са въпроси на властта". Хората свързват езика с националността си и с някакви идеи за "чистота" и оттам идват всички проблеми. Иначе процесите на смесване на езици са нещо напълно естествено.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въпросите за езика са въпроси на властта

Да, също и за други интереси.

В Египет жреците са говорели език неразбираем за простолюдието.

Повечето жречески и религиозни съсловия са имали също свой език.

Учените в средновековието, алхимиците, астролозите и маговете са използвали предимно латински

и специфична терминология.

Аристократите са получавали образование по няколко съвременни и 1-2 класически езици.

Тяхният речник е бил много богат и практически неразбираем за долните съсловия.

В Япония и до днес мъжете говорят на различен японски от жените.

В информатиката сега се говори и пише на английски в световен мащаб. Съответните думи и

изрази са част от речника на хората работещи с ИТ. Как може да е иначе? Има тъжни

истории на хора инсталирали сървър на местния си език. Невъзможен е за поддръжка.

Дори радетели за чистота на езика като французите отдавна се предадоха в този сектор.

Учудвам се обаче от използване на повече от 30% чужди думи в един не-ИТ текст

или в речник на образован човек. Българските думи звучат по-чисто и скромно,

и се приемат по-добре от хората заради ясния им смисъл.

Според мен трябва да осъзнаваме думите които използваме. Дори да полагаме малко повече усилие

да намерим подходящите български думи, разбираемостта си струва труда.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Е, ако някой използва чуждици, за да се прави на интересен, това не са естествени процеси в развитието на езика, а неестествени процеси в главата на този човек :D

Целта на езика е общуването, което трябва да е колкото се може по-лесно и безпрепятствено (с това се обясняват и много от непрекъснато настъпващите във всеки език промени). Ако някой цели обратното - да не бъде разбран, освен ако няма конкретна причина (разни тайни общества, засекретеност на информация), то значи този човек има нужда от лекар. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Mисля Айнщайн беше казал, че ако някой човек истински и в дълбочина разбира нещо, то той е способен да обясни това нещо с най-прости думи и на малко дете.

Като отворя тук някои теми особено във форум Психология и ... да се смееш ли, да плачеш ли - дори срещнах словосъчетание "познавателна когниция" blink.gif3d_065.gif

Хайде, холан, и ние сме учени хора, не е нужно да се правим на по-велики отколкото сме, защото ако подобни думи звучат внушително и респектиращо в ушите на някого, то винаги може да се предположи, че ще ги прочете и някой маааалко по-напред с материала от нас 59.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Mисля Айнщайн беше казал, че ако някой човек истински и в дълбочина разбира нещо, то той е способен да обясни това нещо с най-прости думи и на малко дете.

Като отворя тук някои теми особено във форум Психология и ... да се смееш ли, да плачеш ли - дори срещнах словосъчетание "познавателна когниция" blink.gif3d_065.gif

Хайде, холан, и ние сме учени хора, не е нужно да се правим на по-велики отколкото сме, защото ако подобни думи звучат внушително и респектиращо в ушите на някого, то винаги може да се предположи, че ще ги прочете и някой маааалко по-напред с материала от нас 59.gif

Да, и аз го прочетох това словосъчетание и се поспънах в него. Не, не ми звучи респектиращо, защото това е тавталогия. Да кажеш "познавателен" и "когинитвен" е едно и също. Оттам и "тавта-логията" - да повтаряш едно и също, два пъти. Все едно да кажеш "комуникативно общуване". Пълна безсмислица. Или ненужни финтифлюшки, по друг начин казано.

Та не съм респектирана...

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако човек иска да бъде разбран от аудиторията е необходимо да употребява думи, които тази аудитория разбира.

Винаги съм уважавала хора,които умеят да изразяват сложни неща с прости думи.

Думи от чужд език се употребяват тогава,когато не могат да се преведат на български.

Употребата на каквато и било терминология пред широка аудитория трябва да се избягва или да се обяснява кой термин какво значи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма страна в света, която да не се стреми да опазва лексикона на езика си, от чуждици, заемки и т.н.

За съжаление България май е едно неприятно изключение, опровергайте ме ако греша.

Като започнем от учебниците, написани от професори, които кой знае защо смятат, че колкото повече чужди думи има в учебника им, толкова по-академичен е стилът им.

Дано новият просветен министър успее да се пребори с тази "мода".

Редактирано от Alexander

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Навлизането на думи от други езици в българския език е голямо.

Те внасят своето излъчване и разнородните си вибрации в него.

Установил съм че мисля различно когато използвам български, руски, английски или френски.

Да можеш да мислиш по различен начин е хубаво.

А хубаво ли е в българския да идват думи които имат автентични български еквиваленти?

Какво значи "български думи?!" Половината думи в българския език са турски, другата половина са от гръцки, френски и латински. Но така е и при другите езици. Та, няма как да няма чужди думи в българския език59.gif , но става въпрос за извращенията... такива като "емпийчмънт"...боже...щеше да е смешно ако не беше толкова гадноthumbdown.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Aз също смятам, че няма как в българския език да няма думи-чуждици! Но това което аз лично не мога да приема са думи като хепънинг, лоу кост и тем подобни - особено когато се използват о т журналисти и телевизионни водещи. Дори скоро се замислих за израза "какво ти коства ", коства от английски cost=цена!?Признавам си и аз много често съм го използвала, без дори да се замислям откъде произлиза!!! Защо да не казваме просто какво ти струва!?:hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

3500 чужди думи за последните 20 години!

Здравейте френдове, тийнеджъри, блогъри и други бивши българи,

Очевидно българският език - най-старият писмен славянски език, основен блег и крепител на нашата народност и гордост, е тръгнал към делийтване, а неговите ко-килъри, както каза един от коментейтърите по-долу, са търтеите в Института за български език към БАН. Не само че се почесват по цял ден, а собствените им публикации изобилстват от бисери на езиковото чуждопоклонничество. Не са езиковеди, а лингвисти!

Да не говорим за нашите родни журнаристи, на които даже една азбука не им стига. Не сте ли срещали словосъчетания от рода: US рейнджърите, или BG феновете. Десетичният знак вече е точка - Забележете! - във всички англоезични страни + Бъргария. Ний излязохме най-големите англо-американски подражатели (сиреч подлоги).

Закон за защита на езика има във Франция, Гърция, Испания, Турция и да не изреждам нататък. В България - не. Защото българскит език е ОТВОРЕН ЕЗИК. Всяка чужда дума или граматическа особеност, особено ако тя е английска, може безпрепятствено да бъде използвана докато не ни се набие в главите и убием бълграското й съответствие. И така децата на нашите деца ще говорят език, който няма да има право да се нарича български, а по-скоро креол на английския. Предлагам "Бългейриш"! Нашето собствено езиково чуждопоклонничество ще роди Бългейриш. ОУ ЙЕЕ!!! Или както вече често обичаме да казваме: УААУУУ!

За загрижените и родолюбците като мене - интересна статия:

http://kafene.bg/?p=...rticle&aid=1939

Има и първа част: http://www.kafene.bg...rticle&aid=1900

С уважение... (уупс... С РЕСПЕКТ)

Граматикъ

от тук

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

По принцип не ме кефят** превземките с разни чуждици, но пък другата крайност, този езиков национализъм, хич не ми е по вкуса.

**извинявам се за турцизма, но ми харесва... опс, исках да кажа допада!

Изобщо всеки народ като изпадне в културен вакуум, решава да се хване за нещо, примерно чистотата на езика си, което да го накара да се почувства велик. Това е правено много пъти и до нищо не е довело. Противоестествените неща рядко хващат корен.

Впрочем предлагам и думата култура да я заменим с нещо, защото е чуждица.

Спомням си и за онези смехотворни опити от миналото, не помня вече на кой бяха, да премахне чуждиците и да ги замени с "български" такива. Резултатът са думи като "клъцка" вместо кюфте и "драснипалниклечка" вместо кибрит и т.н. Няма нужда да обяснявам, че никой не е започнал да използва тези думи.

А що е то "българин"? Някаква чиста космическа раса ли, що ли?

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По принцип не ме кефят** превземките с разни чуждици, но пък другата крайност, този езиков национализъм, хич не ми е по вкуса.

Не е национализъм да ползваш родният си език!

Най-много да е патриотизъм. В случай, че приемаш случващото се с тези 3500 думи, но не и приетите закони за защита на езика по цял свят, значи подкрепяш геноцида на българският език. Защото той се изражда, по е готско да ползваш чуждици и да знаеш фешън дума, вместо 10 български. С този начин на мислене след време няма да има смисъл от закона за защита на езикът ни, защото такъв няма да има. Ще се претопи, заедно с историята ни и азбуката на Кирил и Методий, ще остане спомен от наложилата се шльокавица и над 50% неграмотни зрелостници констатирани в родината ни ще станат 100, за да не остане и спомен, че книжовен език някога е водил манталитет, верческа и държавна независимост. Не не е национализъм, и патриотизъм даже не е. Самоуважение му казвам. Да знаеш какъв си, а не да се окрасяваш с мода или да вървиш по течението от мързел. Българите не знаят далечното ни минало, но не знаят и близкото. Срамота са тези думи "какво пък толкова" и "това е национализъм". Срамота е!

Нека думи без аналог в българският се употребяват, но няма да живея в кънтрито ми и да гледам през джама на бъдещето, защото такова бъдеще *******************

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Според теб коя от думите, национализъм или патриотизъм, е българска?

Изобщо който го е измислил това за "нашите" и "вашите" думи?

И някой чете ли какво съм написала или чете само написаното в главата си?

Ето един по-добър начин за "опазване" на българския език:

Най-много да е патриотизъм. В случай, че приемаш случващото се с тези 3500 думи, но не и приетите закони за защита на езика по цял свят, значи подкрепяш геноцида срещу българскиЯ език. Защото той се изражда, по е готско (това с готите ли има общо?) да ползваш чуждици и да знаеш фешън (?) дума, вместо 10 български. С този начин на мислене след време няма да има смисъл от закона за защита на езикA ни, защото такъв няма да има. Ще се претопи, заедно с историята ни и азбуката на Кирил и Методий (урок номер едно: Кирил не е измислил кирилицата), ще остане спомен от наложилата се шльокавица и над 50% неграмотни зрелостници констатирани в родината ни ще станат 100, за да не остане и спомен, че книжовен език някога е водил манталитет (ъ?), верческа и държавна независимост. Не не е национализъм, и патриотизъм даже не е. Самоуважение му казвам. Да знаеш какъв си, а не да се Украсяваш с мода или да вървиш по течението от мързел. Българите не знаят далечното Си минало, но не знаят и близкото. Срамота са тези думи "какво пък толкова" и "това е национализъм". Срамота е!

Нека думи без аналог в българскиЯ се употребяват, но няма да живея в кънтрито ми и да гледам през джама на бъдещето, защото такова бъдеще *******************

Ако смъкваме по 0,25 на правописна грешка (както правят примерно немците), значи оценката ти вече е 4,75, а ако вземем предвид и стилистичните проблеми, не знам какво ще се получи.

Има речници, има книги - човек на всичко може да се научи, ако иска. И това, приложено на практика в собствените ни писания, е много по-добро от пледирането за чистотата на езика от патриотични съображения.

П.П. И все пак, зададох въпроса: Как ще ми дефинирате понятието "български език"?

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това "познавателна когниция" аз ли съм го писал, бе хора - малееей (бай дъ друм - кликнъх нъ търсачкътъ и ни гу найдух...)? Гледам сте писали за форума психология - много чуждици ли има? Кой ги пише - аз ли? Питам, защото наистина не съм обърнал внимание. И все пак - ако критикувате нас, логопсихите, за някоя и друга думичка, това си е бял кахър... Лекарите например си хортуват с латинизми и гърцизми в степен далеч по-голяма от психотерапевтите! Но сме им свикнали, нали?! И с нази ке свикнете, няма де да идете, люде бугарски ;) Та таквизинки ми ти рабути... Нъл пишъ убу, йес?

Oтносно психологията: чел съм съвременни книги по психология от български автори, където използването на англоезично-побългарени думички е просто ужасяващо - прекалено много. От друга страна, съвременната психология се развива основно в щатите, съответно термините са американски. Въпросът е кога да се превеждат и кога не. Например думичката когнитивен може би е по-добре да се остави непреведена, както например гръцката думичка психология. Но, определено тенденцията за ползване на англоезични, гръцки и латински думички си я има. Едва ли обаче тук в подфорум "психология" е толкова застъпена. А донякъде е и нормално право на психолозите да използват терминология. Както лекарите например или програмистите и т.н.

Според мен, от една страна е нормално да има обогатяване на езика! Но от друга, дразнещо е това обогатяване да робува на американизма. Преди се обогатявахме с русизми, още по-преди с френски думички. Тоест има мода в това привнасяне на думички в мъничкия ни език на мъничката ни държавичка. Ако сега човек използва някоя руска, турска или сръбска дума, това се гледа с лошо око...

Айде да се енричва лангуажа ни, берекет вересин!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Орлине, на нас лингвистите вашата терминология ни се струва налудничава, но тъй като и без това се занимавате с разни психотични феномени, вероятно е обяснимо :3d_146: Прощавам ви "познавателната когниция" (още ме задавя този израз, брей).

Но би могъл просто с колегите, а не с пациентите да си говориш за "познавателна когниция" - за туй иде реч.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Азбуки, къде го срещна това "познавателна когниция"? И нима знаеш как си говоря с пациентите? Тук в този форум пациенти няма и психотерапия не се прави! Има само питащи хора и даване на общи насоки от специалисти. Какво ви се струва на вас лингвистите, си е ваша работа, но не мненията на лингвистите са какъвто и да е критерий за налудността - то е все едно да ви се струват диагнозите на медиците еди си какви си. Думите ви нямат каквато и да е тежест в случая.

Като отиде човек на доктор, той без чуждици ли общува? Не точно, нали? Напротив, пациентите стават половин лекари, за да разберат анамнезите си и докторските предписания. За разлика от тях, в психотерапията ползването на чуждици е далеч по-рядко. А един оптимум си е що годе нормален. Още по-различно е положението при самата психотерапия. Аз лично много рядко ползвам сложния пси език при живата работа с пациенти. Ползвам го дотолкова, доколкото човекът е чел и го познава - тоест правя рапорт с лингвистиката на човека. Тук в нета няма как да видя и чуя човека... А и подфорумите "психология и психотерапия" и "психотерапия онлайн" нямат много общо с психотерапията - писал съм в уводната тема на "психотерапия онлайн" за това. Дори е добре пишещите тук психолози и психотерапевти да ползват по-научен език - така той бива научаван от по-широк кръг хора. Разбира се, отново е нужна мярка - надявам се поне аз да не я пристъпвам. Ако го правя, кажете - благодаря за обратната връзка!

С уважение: орлин

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Азбуки, къде го срещна това "познавателна когниция"?

В твой пост в този форум. Май Диана го беше цитирала. А на мен не ми се търси ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

(това с готите ли има общо?) да ползваш чуждици и да знаеш фешън (?)

Ти за похвати като алюзия, осмиване и иронизиране чувала ли си?? Фейлетони писала ли си някога? Заяждането ти е дребнаво, езикът ни е хубав, но го ползваш грозно.

(урок номер едно: Кирил не е измислил кирилицата)

Абе на кого си въобразяваш, че преподаваш, имам цяла тема за кирилицата и глаголицата и съм много по-наясно от теб кой какво е измислил.

Ето за това иде реч. Езикът ни се усмива, защото някой който говори за патриотизъм и родолюбие е объркал определителен член. Те него ще го махат, за реформите не си ли чувала? Достатъчно самокритичен съм, за да знам какво греша в езикът ни и съм го писал дори в нета. И в компенето и бразуването, ако беше прочела какво съм написал, щеше да разбереш, че против нямам, защото няма аналог в българският език. За Правец минаваше "щайга", но на екс пи не оди да му кажеш "хъ ръ". Раираш ли?

Гледам, че си поправила и въображаеми грешки, но не си поправила думите ми "Срамота е!". Има една приказка "Не вижда гредата в своето, ами сламката в чуждото око".

Преди 15-на години чух някакъв певец обиколил цялата планета да казва, че по-хубав и мелодичен език от българският не е чувал. Като всичко "най-най" първата ми реакция беше скептична. После почетох малко, послушах повече и се убедих в истинността на тези думи. Нека не е дъ бест, но езикът ни е красив. Омаскаряването му с подмяна на чуждици, необосновано от книжовна гледна точка, от сили като мода и фетишизъм е простотия. Простотия е, че речникът на БАН съдържа грешки. Простотия е, че на децата които пишат във форума не им се разбира мисълта.

Онзи ден някакво момиче в 8-ми клас търсеше съвет как да разбере обича ли го някакво момче. Просто не се стърпях да го поздравя, че пише грамотно. Защото това вече прави впечатление!

Уродливи стават ценностите. Веднъж го казах в друга тема - недостатъците стават приемущества, приемуществата стават недостатъци. Бай Ганя вече е херо, мошеникът е пич. Спомена някакъв смешен пример как може да се преведе чуждица. Защо спести красивите думи сменени от не по-малки смешки? В македонският край на дъвката казват "гума за джвакане". Евала, ашкоулсун, дъ бест са, защото си имат самосъзнание. Може и препечатано на развалена сръбска машина, но поне се самоопределят, а не гонят количество, за сметка на качество.

Мадърът е мащеха за мен, майка си обичам. И в това няма нищо общо национализмът, уважавам чужденците и културата им, гостоприемен съм и открит. Ще съм задръстеняк, обаче да защитавам чуждото когато е за сметка на моята идентичност.

Поради що се срамиш да се наречеш българин? Това е въпросът, остави на страна плявата!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

(урок номер едно: Кирил не е измислил кирилицата)

Абе на кого си въобразяваш, че преподаваш, имам цяла тема за кирилицата и глаголицата и съм много по-наясно от теб кой какво е измислил.

:3d_146:

Затова ли рече, че са я създали Кирил и Методий? Защото си наясно?

Ето за това иде реч. Езикът ни се усмива, защото някой който говори за патриотизъм и родолюбие е объркал определителен член.

О-смива. Или имаше предвид "усмихва"? :DИ все пак не е толкова зле - по-горе го беше написал правилно. За запетаите не те критикувам, защото в нета и мен ме мързи да ги пиша. Ама пиши ги думите все по един и същи начин де - и за предпочитане по правилния. ;)

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересни мнения.

Нямах намерение с тази тема да поучавам, порицавам, наставлявам и т.н.

Нужна ни е за нея - нашата интелигентност :sorcerer:

Мисълта ми беше, може ли да се намерят методи за достигане

до хубаво, смислено и красиво съчетаване на българските думи и тези от

другите езици.

Представям си го като плавно и умело смесване на цветове и нюанси.

Какво би представлявало това изкуство и какви са признаците на успеха?

Да събужда образи и идеи, да кара хората да мислят?

Какви са хармоничните думи и как да се употребят?

Някои чужици пасват добре с българския език.

Други звучат направо дисхармонично.

Това са важните въпроси.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз ще погледна в една не дотам приятна посока на темата.Бедния речник на младите хора.В тях има експлозии от емоции,чувства изживявания,които те не могат да изразят, защото няматне само набор от думи,нямат наистина както каза Валентин Петров разбиране за думите.Дори да знаят значението на дадена дума няма да я използват, защото няма да се досетят за нея.Вие знаете защо.Липсата на тези неща ограничава и мисълта.Например речника на един тинейджър "Много яко",ако много му е харесало"Моного яко,яко..." и повтарянето на думата би трябвало да показва градацията на усещането...Съмнявам се тези деца да нямат потенциал.За мен по-скоро това е модел на подръжание и начин да демонстрират ,че те са " новите "хора.Няма обаче адекватени модели,който да успяват да съчетаят чуждите думи и нашите така,че това да е и съвременно и добре.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чуждици има във всеки език,

но едно е да се използват масово, модно и не на място,

друго е да се използват от професионалисти, който разбира се не бива да прекаляват...

Дори много думи ги мислим за турцизми, а те произлизат от езика хинди!

А думате кеф, не е гръцка (кефи - простете, не ми сеиграе сега да да пиша символите), нито турска, а е с хинди корен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лонгитюден рисърч..., интеракция..., атитюд към поведението, айтеми по скалата, хабитуално себеосъзнаване, аз мониторинг, себеугодно атрибутиране, форми на праймиране, кинестетична и интерличностна интелигентност, коефицент на корелация, себе рефлексия, номенклатура на психопатологията, себеакцептация, ембодимънт на когницията, експанзия на личността, себеактуализация, идентитет, дисонанс на афекта, рестриктивно инхибиране, консервативна и либерална персоналност, дистортни перцепции, интернална или екстернална атрибуция и локус на контрола, обсесия и компулсия, дистимия, циклотимия, циклофрения, биполярност, дистални стимули, фаворизация на обеистичността, ерорна предикация, инвентаризация на когнитивната динамика, консистентност на извадката, цензурата на ИД-а, драйвът на ТО, хипотетичната стереотипизация, креативността на сублиминалното процесиране, метакогнитивни компоненти, интензитет на дистърбността, плацебо сугестия, мотивирана интерпретация, асимилиране на контекста, мнемоцептивна информация, идеационно атрибутиране, операционализация на хипотезата, имплицитна памет, когнитивен дивелопмънт, пси конструкти, бихевиорална диспозиция, наративни техники, процесуална психодинамика на анорексия и булимия нервоза, минорна и мажорна грешки, континуитет на аз образа, аз репрезентация, психични инстанции, катексиси в несъзнаваното, мотивирана интроспекция, емпирично потвърждение, феноменологично аз....

Горните фрази извадих току що от интересна книга на виден български доцент по психология от женски пол. Когато "незабъркан" в психологичните води в Б-я човек прочете подобни термини, наистина има основания да му се сторят странни. Когато преди време се запознах с езика на преподаване на психологиоя в Б-я, езиковата мода просто ме порази... После свикнах - дотам, че сам започнах да употребявам тази англо-гръцко-латино терминология. Подобна терминология определено е нова за Б-я. Обаче ако се ползва още известно време и ще стане естествена част от езика, както обикновено се случва. Ако се вгледаме в настоящия си език, ще открием огромен брой чуждици, за повечето от които дори не подозираме, че са такива, защото сме свикнали с тях дотам, че несъзнавано сме ги включили като най-естествена част от езика си. Спомням си как веднъж една учителка по буългарски език в началното училище ни беше казала, че българската дума за гардероб е дрешник - беше ни смешно. Никой обаче не се замисли, че гардероб е френска дума... Факт е обаче, че подобен език се изисква, налага се, с него се пишат докторати, доцентури и професури, на него се преподава...

Вероятно поне 30% от думите в езика ни са чуждици! Въпросът на Валентин е много уместен! Обогатяването на езика е естествен процес - доколко обаче и как да става това хармонично?

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×