Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Alexander

Всеки е ценен по свой начин!

Recommended Posts

Откак свят светува, се води една борба - кой да бъде Шамана на селото. Езотериката обаче включва в себе си Познанието на много и разнородни методи, всеки от които по свой начин служи на Доброто.

Въпроса ми е риторичен, да ни обединява ли стремежа за това да служим на Доброто, или да се конкурираме в борбата за шаманския трон? Все пак конкуренцията е мощен мотор за техническия прогрес, нали?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Откак свят светува, се води една борба - кой да бъде Шамана на селото. Езотериката обаче включва в себе си Познанието на много и разнородни методи, всеки от които по свой начин служи на Доброто.

Въпроса ми е риторичен, да ни обединява ли стремежа за това да служим на Доброто, или да се конкурираме в борбата за шаманския трон? Все пак конкуренцията е мощен мотор за техническия прогрес, нали?

Борбата за шаманския трон и конкуренцията са присъщи за примитивните общества.Ако се състезаваш за стола, и да си на първите места, няма значение дали на духовната пътека59.gif ...спомни си какво казва Исус за поканените на сватбата, ще цитирам по памет: Не заемайте първите места за да не би, като дойде стопанина на тържеството, да ви изгони от там, и да ви каже, че тия места са запазени за по-важни гости от вас. А вие седнете на последното място, така ако в залата са останали свободни места, имате шанс домакина да ви премести по-напред...hypocrite.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако има конкуренция кой да води племенна/бащина/братска дружина,

то това според мен е извън основните принципи на Любов, Мъдрост и Истина.

Истинското им дълбинно прилагане изключват конкуренция и гонене на духовна кариера.

П.П.: Много уважавам и ценя хората, които отделят от времето и силите си, за да огранизират и координират дейностите, да съветват и помагат.

...Но понякога има конкуренция, разцепване на племето на групи и под-групички.

Появяват се състезания кой "повече вижда", "повече чува", "повече разбира".

А е толкова хубаво точно това ... да се пропусне.

Нека всеки се цени такъв, какъвто е,

а не да се отнасят към него като подчинен и длъжен да слушка шамана. Ако ли не - да е избутан "извън лагерния огън"...

Редактирано от Viki3

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как може стремеж да обединява, след като е затворен в личностни критерии, преценки, самомнения и различни видове закостенелости?

Добре, нека всички да служим на доброто - да направим утвърден график за това, който ще идва да ми готви за обяд.

Без брожения, моля - именно тук бихме могли лесно да се разберем. А не чрез абстрактни категории, които всеки сам пълни със съдържание като килер за непотребни вещи. Не знам по какво друго си приличат тези сервизни помещения, освен по това, че в тях вече няма място за друго.

Да има шаман е в немалка степен полезно за останалите, но вредно за самия него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Специално за Венци:

Абсолютната Свобода ни е дадена. В нея няма по-! и най-!

- Бог е дал на всички същества това, което им е нужно. Обаче има случаи, когато човешката душа минава от едно състояние в друго. В тези преходни фази в съзнанието на човека настъпва мрак, тъмнина, докато той отново влезе в Божественото Съзнание, в Любовта, в която има Светлина и Радост. Необходимо е човек да премине през тези промеждутъчни състояния, като условие за неговото издигане. В тези промеждутъчни състояния той пак се намира в областта на Любовта, но облаците на неговото съзнание пречат да вижда Светлината. Тъй щото, когато сте скръбни, знайте, че минавате от едно състояние на съзнание в друго. Това преминаване от човешкото съзнание в Божественото винаги носи нещо ново. Някой казва: „Много страдания имам.” Колкото по-големи и по-продължителни са страданията, толкова по-велики и по-мощни ще бъдат състоянията на радост и Любов, които ще дойдат като последствие на първите. Това може да се провери, то не е абстракция, това е наука.

Законът гласи: Бог обича всички същества еднакво, само че не всички се ползват от Неговата Любов. Едни съзнават това, други не. Бог обича и човека толкова, колкото и ангелите, само че ангелите съзнават Божията Любов и я приемат, а хората не всякога я съзнават.

Представете си, че невежи хора са си направили къща, но оставили съвсем малко прозорче. А други са направили големи прозорци, през тях да влиза много светлина. Казвате: „Виж на него колко много му дават!” Много му дават, защото има по-големи прозорци. Какъвто прозорец отворите, толкова въздух, толкова светлина ще влязат. Божествените блага – въздухът и светлината, сами ще влязат щом отворите. Но ще влязат толкова, колкото вашият прозорец позволява. Също така енергията и благата на Божествения свят ще влязат във вас, доколкото са отворени прозорците на вашето съзнание, на вашата душа.

Из "Изворът на Доброто" - "Любовта на Единния"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като е специално, нека се разберем - аз съм човека, а всички други ангелите ли, или как точно?

Иначе не съм само аз, има и няколко други наоколо, които малко повече смисъл виждат в думите на Дънов, но...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как може стремеж да обединява, след като е затворен в личностни критерии, преценки, самомнения и различни видове закостенелости?

Добре, нека всички да служим на доброто - да направим утвърден график за това, който ще идва да ми готви за обяд.

А как може стремеж да не обединява???

Когато има общи критерии и желание е нормално да се постигат общи цели!

А кой каза, че за другите, желанието ти някой да ти готви е добро?

А не е ли разглезване?

А ти на кой ще готвиш през това време?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Откак свят светува, се води една борба - кой да бъде Шамана на селото. Езотериката обаче включва в себе си Познанието на много и разнородни методи, всеки от които по свой начин служи на Доброто.

Въпроса ми е риторичен, да ни обединява ли стремежа за това да служим на Доброто, или да се конкурираме в борбата за шаманския трон? Все пак конкуренцията е мощен мотор за техническия прогрес, нали?

О, това ми е много познато.

И е лесно обяснимо.

В началото и аз се чудех, недоумявах, дори възмущавах, докато в един момент ми светна - всеки от нас може да види и разбере толкова, колкото му е възможно. Някои по-малко, други повече. Тези, които могат по-малко не успяват да оценят по достойнство тези, които могат повече.

Дори се получава лек парадокс - тези, по-можещите по правило са по-смирени, по не се стремят за трона (някои дотам, че хич не ги вълнува въпросния трон), по-малко говорят за себе си, не демонстрират без нужда това, което знаят и могат и ... обратно biggrin.gif

Та и по тази причина, както обясних, понякога дори съвсем искрено, на вторите им се струва, че са по-достойни от първите за трона.

А понякога си е чиста завист. И желание за себедоказване и/или за власт ...

Но йерархия, дали ни харесва или не, но има.

И за една група е много трудно да излъчи истинския "шаман" измежду членовете си (примерно по някой от демократичните начини за избор). Точният "шаман" може да се посочи само от предишния "шаман", защото се предполага, че той прозира много по-дълбоко от останалите в нещата. Именно така е ставало векове наред в редица духовни общности, манастири и др.п.

Пък конкуренцията ... в каква връзка е с "шаманизма"? ohmy.gifbiggrin.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че под "шаман" Александър имаше превид лидера на групата - без значение формален или не - човека, чиято дума се чува в една общност и която никой няма куража или не се сеща дори да поставя под съмнение.

Моята теза е - групата няма нужда от лидери. Всеки от членовете на груата знае своето място, роля в определен момент и дейност и всички работят и живеят заедно като екосистемите. Дори самата идея за лидер нарушава естествената комуникация и синархия в екосистемата. Това, че в една борова гора преобладават боровете, съвсем не означава, че те са тези, които са лидери. Просто това място, почва, климат и дълъг списък от други условия са подходящи точно за тях, а не за дъба, например. От своя страна именно боровете са най-полезни за останалите членове на своята екосистема.... Елементарна биология....

Да вземем на молекулярно ниво - кой е лидер в един организъм? ДНК? Съмнявам се - тя светкавично реагира на всяка промяна, за да осигури нормалното функциониране и оцеляване на своя организъм. Мозъкът? Та той е само средство за комуникация. Съзнанието - още по-съмнително като се вземе предвид силната му зависимост от толкова много фактори...

И в същото това време системата функционира перфектно - докато човешката личност под влиянието на егрегорите не дезертира от своята роля и не се опита да лидерства над останалите членове на своята екосистема....и я доведе до болест, разбира се.

Конкуренцията - дали наистина тя е двигателят на развитието? Дали не е степента, в която осъзнаваме истината, че всяко нещо и всеки от нас е ценен за себе си и останалите по своя начин и няма нужда да търсим и очакваме нито аплодисменти, нито война?

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всички хора имат различни познания и не бива да се сравняват.Един е най-добър в едно,друг в друго,трети в трето...

В службата на Доброто за конкуренция и дума не може да става-там всеки прави това,което умее най-добре и всички взаимно се допълват.Стигне ли се до боричкания кой да бъде "Шаман на селото" Доброто се изражда.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всички хора имат различни познания и не бива да се сравняват.Един е най-добър в едно,друг в друго,трети в трето...

В службата на Доброто за конкуренция и дума не може да става-там всеки прави това,което умее най-добре и всички взаимно се допълват.Стигне ли се до боричкания кой да бъде "Шаман на селото" Доброто се изражда.

granat1 :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че под "шаман" Александър имаше превид лидера на групата - без значение формален или не - човека, чиято дума се чува в една общност и която никой няма куража или не се сеща дори да поставя под съмнение.

Моята теза е - групата няма нужда от лидери. Всеки от членовете на груата знае своето място, роля в определен момент и дейност и всички работят и живеят заедно като екосистемите. Дори самата идея за лидер нарушава естествената комуникация и синархия в екосистемата. Това, че в една борова гора преобладават боровете, съвсем не означава, че те са тези, които са лидери. Просто това място, почва, климат и дълъг списък от други условия са подходящи точно за тях, а не за дъба, например. От своя страна именно боровете са най-полезни за останалите членове на своята екосистема.... Елементарна биология....

Да вземем на молекулярно ниво - кой е лидер в един организъм? ДНК? Съмнявам се - тя светкавично реагира на всяка промяна, за да осигури нормалното функциониране и оцеляване на своя организъм. Мозъкът? Та той е само средство за комуникация. Съзнанието - още по-съмнително като се вземе предвид силната му зависимост от толкова много фактори...

И в същото това време системата функционира перфектно - докато човешката личност под влиянието на егрегорите не дезертира от своята роля и не се опита да лидерства над останалите членове на своята екосистема....и я доведе до болест, разбира се.

Конкуренцията - дали наистина тя е двигателят на развитието? Дали не е степента, в която осъзнаваме истината, че всяко нещо и всеки от нас е ценен за себе си и останалите по своя начин и няма нужда да търсим и очакваме нито аплодисменти, нито война?

Така е. Но ние още се движиме по стария модел, на "шеф" и "подчинени". А когато (и ако) това стане излишно, ще отпадне от само себе си. Така си мисля... Но докато има хора, които искат да са шефове, и, както беше темата, шамани... до тогава ще го има.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

""…Ние, можещите водени от незнаещите,вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова дълго време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо…" К. Иречек, 13.12.1881г."

Това ми е любим цитат, койта важи с пълна сила за българската нация, за нея е казан преди повече от 120 год и важи до днес.

Погледнато по друг начин, нещата стоят така - можещите са мъдрите, незнаещите са "стадото", неблагодарните са еголидерите.

"Шаманите " са винаги "неблагодарните", зависещи от "можещите", а "незнаещите" са пълнеж.

Конкуренцията не е сред "можещите", а сред "незнаещите", защото и "можещите" и "неблагодарните", знаят, че не могат един без друг, но "незнаещите" са в постоянна борба за челни места, защото знаят, че и едните и другите могат без тях.

Стадо без пастир не може, затова "неблагодарните" (които между другото са самозабравили се "можещи") са много нужни. Иначе "можещите" ще се изгубят в пространството и ще се превърнат в единаци никому не нужни, дори и на себе си в даден момент.

Може ли християнството без своя Иисус или мюсюлманството без своя Аллах!?(това е обединителна идея примерна)

На папата, например, може и да му се иска да е божи наместник на Земята, но не е, той просто е от групата на "неблагодарните", но ако го няма него .........

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

""…Ние, можещите водени от незнаещите,вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова дълго време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо…" К. Иречек, 13.12.1881г."

Това ми е любим цитат, койта важи с пълна сила за българската нация, за нея е казан преди повече от 120 год и важи до днес.

Погледнато по друг начин, нещата стоят така - можещите са мъдрите, незнаещите са "стадото", неблагодарните са еголидерите.

"Шаманите " са винаги "неблагодарните", зависещи от "можещите", а "незнаещите" са пълнеж.

Конкуренцията не е сред "можещите", а сред "незнаещите", защото и "можещите" и "неблагодарните", знаят, че не могат един без друг, но "незнаещите" са в постоянна борба за челни места, защото знаят, че и едните и другите могат без тях.

Стадо без пастир не може, затова "неблагодарните" (които между другото са самозабравили се "можещи") са много нужни. Иначе "можещите" ще се изгубят в пространството и ще се превърнат в единаци никому не нужни, дори и на себе си в даден момент.

Може ли християнството без своя Иисус или мюсюлманството без своя Аллах!?(това е обединителна идея примерна)

На папата, например, може и да му се иска да е божи наместник на Земята, но не е, той просто е от групата на "неблагодарните", но ако го няма него .........

ще се изгубят в пространството, и ще се превърнат в никому ненужни единици. Така е докато живеем в сферата на разделението и всеки дърпа към себе си. И сега е така, а щом като е така, значи трябва. Но м о ж е да бъде и по друг начин. Може да си сътрудничим вместо да се състезаваме, ако повечето хора го поискат. Не ни пречат бога и вселената, ние сами си пречим. Едно нещо съществува докато има кой да го поддържа. Сега много хора поддържат това с "шефа" и "стадото". Ако никой не иска да е шеф, лидер, или там както и да го наречем, някой с ръководна функция... Ако никой не иска това за себе си, няма как да го има.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Забелязвам розово-романтично-пожелателни разсъждения по темата.

И дълго да обяснявам, не зная дали някой ще ме чуе. За всеки случай ще си повторя горната реплика:

...

Но йерархия, дали ни харесва или не, но има.

...

Винаги има ръководещ/организиращ принцип, навсякъде в света. Нещата са подчинени едно на друго и вложени едно в друго, чудя се как да се изразя образно - примерно донякъде като матрьошки.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Винаги има ръководещ/организиращ принцип, навсякъде в света. Нещата са подчинени едно на друго и вложени едно в друго, чудя се как да се изразя образно - примерно донякъде като матрьошки.

Именно! Ръководещ е принципът - не човекът (дори и той да си въобразява, че е в състояние да олицетворява принципа). И да - нещата и хората са вложени един в друг като матрьошки - но дали човешка ръка ги влага?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Забелязвам розово-романтично-пожелателни разсъждения по темата.

И дълго да обяснявам, не зная дали някой ще ме чуе. За всеки случай ще си повторя горната реплика:

...

Но йерархия, дали ни харесва или не, но има.

...

Винаги има ръководещ/организиращ принцип, навсякъде в света. Нещата са подчинени едно на друго и вложени едно в друго, чудя се как да се изразя образно - примерно донякъде като матрьошки.

Йерархия има и при Ангелите!:)Не знам на какъв принцип се избират Архангелите,но предполагам че не се стига до боричкане и до доказване кой е по-по-най и то с непозволени удари.Може би самите Ангели са определили кой да стане Архангел?:hmmmmm:Едва ли някой им ги е наложил или пък са ползвали връзки...

Ще си има йерархия и в човешкото общество,но според мен не трябва да запазва сегашния си вид.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

""…Ние, можещите водени от незнаещите,вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова дълго време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо…" К. Иречек, 13.12.1881г."

Това ми е любим цитат, койта важи с пълна сила за българската нация, за нея е казан преди повече от 120 год и важи до днес.

Погледнато по друг начин, нещата стоят така - можещите са мъдрите, незнаещите са "стадото", неблагодарните са еголидерите.

"Шаманите " са винаги "неблагодарните", зависещи от "можещите", а "незнаещите" са пълнеж.

Конкуренцията не е сред "можещите", а сред "незнаещите", защото и "можещите" и "неблагодарните", знаят, че не могат един без друг, но "незнаещите" са в постоянна борба за челни места, защото знаят, че и едните и другите могат без тях.

Стадо без пастир не може, затова "неблагодарните" (които между другото са самозабравили се "можещи") са много нужни. Иначе "можещите" ще се изгубят в пространството и ще се превърнат в единаци никому не нужни, дори и на себе си в даден момент.

...........................................................................

Диди, но това е бисер!

Ще си го отпечатам, а едно копие ще закача и в Хомеопатичното общество. :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Забелязвам розово-романтично-пожелателни разсъждения по темата.

И дълго да обяснявам, не зная дали някой ще ме чуе. За всеки случай ще си повторя горната реплика:

...

Но йерархия, дали ни харесва или не, но има.

...

Винаги има ръководещ/организиращ принцип, навсякъде в света. Нещата са подчинени едно на друго и вложени едно в друго, чудя се как да се изразя образно - примерно донякъде като матрьошки.

Човека се ръководи от това, да е добре самия той, на всяка цена, дори и на цената на това на другите да не е добре. В резултат - никой не е добре. Нито шефа, нито подчинения. Но и двамата поддържат йерархията. Е, нека да е така.3d_146.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Забелязвам розово-романтично-пожелателни разсъждения по темата.

И дълго да обяснявам, не зная дали някой ще ме чуе. За всеки случай ще си повторя горната реплика:

...

Но йерархия, дали ни харесва или не, но има.

...

Винаги има ръководещ/организиращ принцип, навсякъде в света. Нещата са подчинени едно на друго и вложени едно в друго, чудя се как да се изразя образно - примерно донякъде като матрьошки.

Тук се сещам за отношението на Учителя към йерархиите, касиера и касата...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човека се ръководи от това, да е добре самия той, на всяка цена, дори и на цената на това на другите да не е добре. В резултат - никой не е добре. Нито шефа, нито подчинения. Но и двамата поддържат йерархията. Е, нека да е така.3d_146.gif

Не, звездичке, това е само най на повърхността, наши, временни, човешки неща; има йерархия, много по-съществена от тази "шеф-подчинен", за която говориш.

За принципа дето ръководел човека - също, на човек само му се струва, че може да прави така. И се опитва, де.

Ама нали ти е ясно, че колкото и да се опитваш, гравитацията си я има и не можеш нито да я излъжеш, нито да я заобиклиш, а щеш не щеш ще се съобразиш с нея.

Нещо подобно е и за всичко останало, за което говорех по-горе.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човека се ръководи от това, да е добре самия той, на всяка цена, дори и на цената на това на другите да не е добре. В резултат - никой не е добре. Нито шефа, нито подчинения. Но и двамата поддържат йерархията. Е, нека да е така.3d_146.gif

Не, звездичке, това е само най на повърхността, наши, временни, човешки неща; има йерархия, много по-съществена от тази "шеф-подчинен", за която говориш.

За принципа дето ръководел човека - също, на човек само му се струва, че може да прави така. И се опитва, де.

Ама нали ти е ясно, че колкото и да се опитваш, гравитацията си я има и не можеш нито да я излъжеш, нито да я заобиклиш, а щеш не щеш ще се съобразиш с нея.

Нещо подобно е и за всичко останало, за което говорех по-горе.

Диди, не съм много сигурна, че те разбирам правилно. Казваш, че небесната йерархия е като земната, че принципа ръководи, а не човека, и че няма "по-горен" и по-долен", така ли?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Винаги има ръководещ/организиращ принцип, навсякъде в света. Нещата са подчинени едно на друго и вложени едно в друго, чудя се как да се изразя образно - примерно донякъде като матрьошки.

Именно! Ръководещ е принципът - не човекът (дори и той да си въобразява, че е в състояние да олицетворява принципа). И да - нещата и хората са вложени един в друг като матрьошки - но дали човешка ръка ги влага?

:thumbsup2:

Сещам се нещо от беседите, което ще преразкажа-"Ако идите горе в Небето ще видите един съвършен ред. И ще се питате кой е най-големият и койя най-малкият, защото всеки си върши работата..."

Значи явно има йерархия, но организатора е Бог, Великото, Разумно Начало...

И тъй като Царството Божие идва на Земята, то явно ще има доста промени, на съзнателно ниво...;) искаме или-не!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Винаги има ръководещ/организиращ принцип, навсякъде в света. Нещата са подчинени едно на друго и вложени едно в друго, чудя се как да се изразя образно - примерно донякъде като матрьошки.

Именно! Ръководещ е принципът - не човекът (дори и той да си въобразява, че е в състояние да олицетворява принципа). И да - нещата и хората са вложени един в друг като матрьошки - но дали човешка ръка ги влага?

thumbup2.gif

Сещам се нещо от беседите, което ще преразкажа-"Ако идите горе в Небето ще видите един съвършен ред. И ще се питате кой е най-големият и койя най-малкият, защото всеки си върши работата..."

Значи явно има йерархия, но организатора е Бог, Великото, Разумно Начало...

И тъй като Царството Божие идва на Земята, то явно ще има доста промени, на съзнателно ниво...wink.gif искаме или-не!

Божието царство на земята ще дойде, когато, и ако, сме способни да го осъществим. С Божията помощ. Но Господ няма да направи това вместо нас. hypocrite.gif Той ни дава капитала и потенциала, условията...а другото ще е каквото го направим.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×