Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Пламъче

Садистите

Recommended Posts

Напоследък сме свидетели на садистични прояви насочени към хора и животни.

Чела съм,че най-големите садисти в историята на човечеството са проявили това си качество още в детството чрез насилие върху животни.

Такива ли се раждат тези хора или се превръщат в такива поради неправилно възпитание?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато малкото дете късв крилата на мухата , то е от любопитство и защото не знае, че тя също изпитва болка. Когато разбере това ... често ( но не винаги) възприема и повтаря реакцията на възрстните.

Според мен съзнателната жестокост се насажда като прибавка към идеи, които имат за цел да обслужват нечии интереси по принципа: " Целта оправдава средствата."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Аз като малък убивах за удоволствие и от скука. :)

П.п. Да не си помислите нещо. :lol: Става дума за мухи и мравки. Главно мухи, които така или иначе трябваше/щяха да бъдат убити. Защото бяха адски много и досадни. Баба ми гледат животни и затова. Иначе по принцип, по природа, не съм жесток. По - скоро обратното. Е, не е трябвало да изтезавам мухите и да си правя експерименти ненаучни с тях, ама какво да се прави. Не мож промени миналото. :angel:

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Гледах един филм как са изследвали мозъка на серийни убийци и установили, че имат нещо като повреда в мозъка: един център в мозъка им, който отговаря за определени реакции и емоции, при тях не работи. Това е научно установено...а дали е по рождение, не се знае.Според мен, има такъв момент, че те някак си се раждат такива. Иначе каквото и да е гледал и чувал, в каквато и среда да е израснал, няма да стане убиец и престъпник, дори и жесток

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

"Иначе каквото и да е гледал и чувал, в каквато и среда да е израснал, няма да стане убиец и престъпник, дори и жесток" Е, по тази логика, каквито се раждаме, такива оставаме ...?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Иначе каквото и да е гледал и чувал, в каквато и среда да е израснал, няма да стане убиец и престъпник, дори и жесток" Е, по тази логика, каквито се раждаме, такива оставаме ...?

Не че оставаме такива, но ако примерно убиеца се е родил с такъв повреден мозъчен център, няма да се промени. Нали знаеш за ДНК? Ако там е записано, че ти си убиец, ще станеш такъв. Пътя на живота е определен, и може да се променя

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Иначе каквото и да е гледал и чувал, в каквато и среда да е израснал, няма да стане убиец и престъпник, дори и жесток" Е, по тази логика, каквито се раждаме, такива оставаме ...?

И друго: нали си наблюдавал в живота как един добър човек, роден и израснал при лоши условия, си остава добър? И обратното, лошия човек, роден и възпитаван в добра среда, си остава лош.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

"Лошите хора" по света са си наш продукт. Това са хората, на които са казали "ти си лош" и те взели, че повярвали. На всеки може да се случи както да повярва в това, така и да престане да му вярва. Лош си, докато искаш, или докато изпълняваш програмата, която други са написали за теб, а ти си приел за своя.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напоследък сме свидетели на садистични прояви насочени към хора и животни.

Чела съм,че най-големите садисти в историята на човечеството са проявили това си качество още в детството чрез насилие върху животни.

Такива ли се раждат тези хора или се превръщат в такива поради неправилно възпитание?

Искам да допълня темата с още един въпрос.

Проява на садизъм ли е психическото насилие?

Моят отговор е -да!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напоследък сме свидетели на садистични прояви насочени към хора и животни.

Чела съм,че най-големите садисти в историята на човечеството са проявили това си качество още в детството чрез насилие върху животни.

Такива ли се раждат тези хора или се превръщат в такива поради неправилно възпитание?

Искам да допълня темата с още един въпрос.

Проява на садизъм ли е психическото насилие?

Моят отговор е -да!

Не знам, кажи по-конкретно, как, по какъв начин може някой да те насилва психически? Изобщо насилието, във всичките му форми, не е нещо, което трябва да се приема. И аз бях в лоша среда, и тн., но казах "не". И си го направих, извоювах си за мене и за детето ми една собствена независима територия, не че някой е проявявал към нас насилие. Но психическия тормоз, и всичко това... Навремето казах не, и сега сме много по-добре3d_146.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен психическо насилие е да те принуждават да вършиш неща,които противоречат на твоите разбирания.Насилникът знае какво не би направил човека над когото упражнява насилието и го заставя да го направи,като това го кара да се чувства особено горд с "победата" си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

И друго: нали си наблюдавал в живота как един добър човек, роден и израснал при лоши условия, си остава добър? И обратното, лошия човек, роден и възпитаван в добра среда, си остава лош.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Астралът е много коварно нещо. Постепенно те унася и оплита в мрежите си, докато в един момент съвсем загубиш себе си и остане само желанието. А удовлетворяването му всеки път изисква все повече и повече; все по-големи и по-големи компромиси. За един работещ в кланица убийството на животни е ежедневие. Той до такава степен е свикнал с кръвта и страданията на животните, че те не му правят никакво особено впечатление. Започва се от малкото. Малкото зло, което оставим да се развие, неминуемо ще прерасне в голямо. Мислим си: това е дреболия – допускаме компромис със злото, после друг компромис и друг, и през цялото време човек може да си мисли, че всъщност е добър. Не е толкова трудно да затънеш в астрала, ако не познаваш похватите му. Затова човек трябва да развие твърда, устойчива и силна воля – защото без нея е загубен.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Астралът е много коварно нещо. Постепенно те унася и оплита в мрежите си, докато в един момент съвсем загубиш себе си и остане само желанието. А удовлетворяването му всеки път изисква все повече и повече; все по-големи и по-големи компромиси. За един работещ в кланица убийството на животни е ежедневие. Той до такава степен е свикнал с кръвта и страданията на животните, че те не му правят никакво особено впечатление. Започва се от малкото. Малкото зло, което оставим да се развие, неминуемо ще прерасне в голямо. Мислим си: това е дреболия – допускаме компромис със злото, после друг компромис и друг, и през цялото време човек може да си мисли, че всъщност е добър. Не е толкова трудно да затънеш в астрала, ако не познаваш похватите му. Затова човек трябва да развие твърда, устойчива и силна воля – защото без нея е загубен.

Ако никога не влезеш в тъмния килер и не видиш какво има там, независимо от това, което мама ти е разправяла за злите духове, то това, което те държи далеч от килера, не е добрината и разбирането, а невежеството и страхът. Един човек, който редовно влиза в килера, подредил го е и го е почистил и го ползва за складиране на неща, с всяко от които е напълно наясно - само този човек може да бъде "добър". Но този човек някога също е влязъл в килера за първи път - със страх или просто от любипитство, без да знае какво се крие там. Има хора, които никога не влизат в килера с убеждението, че там има се крие "коварно зло". Но този, който се въздържа от злото от срах, не е истински добър човек - поради простата причина, че има цели пространства вътре в себе си, които никога не е опознал. Как да знае какъв е като не е бил в килера? А килер има всяка къща. Добър човек е този, който не върши зло не от страх, а защото... не му се върши. За него в астрала няма нищо коварно, освен ако човек не познава и не се страхува от себе си. Астралът е просто като килера - използвай го, както можеш. Това отношение на хората към собствения им килер, както и поведението им, когато се озоват в него, казва за тях много повече от всичко, което биха направили без да отворят вратата му. Едва след тази опитност става ясно кой какъв е и какво още има да учи, за да стане цялостен човек. А добрият човек е цялостен човек.

Светлината не е истинска, ако не е интегрирала в себе си тъмнината.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Само искам да уточня, че садизъм е определение за нещо съвсем различно от това, което се дискутира до момента.

"А какво е садизъм? – Когато измъчването, причиняването на болка, унижаването, малтретирането на партньора е висша наслада и замества коитуса. По-голяма част от садистите не се интересуват от оргазма. Психичната нагласа да покори някого и да се радва на възбудата от това, за садиста е по-силно удоволствие от него. Терминът садизъм, който се е наложил в говоримия език, произлиза от името на френския благородник маркиз дьо Сад (1740 – 1814)."

Това е психопатология свързана със сексуалното поведение.Т.е. не просто да причиняваш болка, а това да е обвързано със сексуални отношение и усещания, същото се отнася и за мазохизма.

"Садистичните актове съществуват във всички възможни нюанси и степени. Често пъти те са така умело прикрити, че е трудно стоящите зад тях сексуални мотиви да бъдат прозрени дори от самия актьор. Малтретирането на деца и поведението на някои педагози побойници от старата школа често пъти не е нищо друго освен плод на садистичен порив. Други отреагират с измъчване и убиване на животни. Преминаващата всяка граница на здравия разум крайност на тази девиация е сексуално мотивираното убийство."

http://www.sexnature...nt/view/916/51/

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Само искам да уточня, че садизъм е определение за нещо съвсем различно от това, което се дискутира до момента.

"А какво е садизъм? – Когато измъчването, причиняването на болка, унижаването, малтретирането на партньора е висша наслада и замества коитуса. По-голяма част от садистите не се интересуват от оргазма. Психичната нагласа да покори някого и да се радва на възбудата от това, за садиста е по-силно удоволствие от него. Терминът садизъм, който се е наложил в говоримия език, произлиза от името на френския благородник маркиз дьо Сад (1740 – 1814)."

Това е психопатология свързана със сексуалното поведение.Т.е. не просто да причиняваш болка, а това да е обвързано със сексуални отношение и усещания, същото се отнася и за мазохизма.

"Садистичните актове съществуват във всички възможни нюанси и степени. Често пъти те са така умело прикрити, че е трудно стоящите зад тях сексуални мотиви да бъдат прозрени дори от самия актьор. Малтретирането на деца и поведението на някои педагози побойници от старата школа често пъти не е нищо друго освен плод на садистичен порив. Други отреагират с измъчване и убиване на животни. Преминаващата всяка граница на здравия разум крайност на тази девиация е сексуално мотивираното убийство."

http://www.sexnature...nt/view/916/51/

Благодаря,Диди!Един ужасяващ случай на проявен тежък садизъм потресе Варна и цяла България.Интересно ми е като какъв са определили психолозите и психиатрите човека извършил престъплението?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

САДИст - садистът сади болка. :) Всеки мазохист си намира садиста. :lol: Сигурно ако не във всички, то в много от случаите така се получава. Нали подобното се привлича. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

садизъм м. 1. спец. Извратено, ненормално полово поведение, при което се изпитва полова възбуда и удовлетворяване чрез измъчване или убийство на други лица. 2. прен. книж. Ненормална склонност към жестокости, изпитване на наслада от измъчване на някого.

Не знам защо трябва да се ограничаваме с тясно специализираното определение (т. 1.). Все пак това не е специализиран форум. Думата садизъм в разговорния език се използва в по-широкия смисъл даден в т. 2. по-горе.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Просто, садизмът е болестно състояние, което е необходимо да бъде лекувано и не може да бъде коментирано, като нормално поведение. Все едно да се коментира, защо шизофреника в момент на пристъп убива човек.

Просто при този тип поведения няма добро, няма лошо, има патология, породена от нещо. Не може да се сложи в рамките на общоприетото и да се коментира като такова.

Така мисля аз, по тази причина и този тип прояви на хората остават не разбрани и с право, защото те са болестни, извън нормалните състояния.

Това че някой е направил нещо с изключителна жестокост, подлежи на редица изследвания и продължението е лечение, няма нищо духовно или дълбоко, освен подобно изврадено детство, например.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

най-големите садисти в историята на човечеството са проявили това си качество още в детството чрез насилие върху животни.Такива ли се раждат тези хора или се превръщат в такива поради неправилно възпитание?

Винаги има предразположение. Понякога то идва от родителите и роднините.

Има и вторично влияние на съседските деца, телевизия, кино и т.н. и т.н.

ако се хване в зародиш навярно би могло да се предотврати?

Родителите трябва да прекъснат садизма решително и после без колебание при всяка нова проява.

Хубаво е също да се молят за детето си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, ама при някои хора май не е от религиозни подбуди.

Да, при някои хора канибализма е породен от психични и/или сексуални проблеми.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×