Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Как да си избера партньор за Паневритмия?

Recommended Posts

Как да си избера партньор за Паневритмия?

Мисля, че отговора на този въпрос го няма в никой учебник по Паневритмия. Въпреки това всеки път ние правим избор и той се отразява на играта ни по един или друг начин. Важно е с кого избираме да играем, защото по време на игра ние с нашия партньор сме едно енергийно и хармонично цяло. Вътре в двойката се получава един естествен обмен на енергия и емоции. Често става взаимно хармонизиране, обменят се позитивно настроение, усмивки, а в някои упражнения има размяна на погледи, хващане с ръце, обикаляне един около друг и т.н.. Двойката трябва понякога да взема и определени решения, като например дали да прави по-големи или по-малки крачки, на какво разстояние да са партньорите един от друг, да се включи в някои от лъчите по време на Слънчеви лъчи или да играе в кръга около другите и т.н. Това са множество енергийни и психологически процеси, които постоянно текат по време на игра между партньорите и всичко те зависят в някаква степен от първоначалния избор на партньор. Макар и на пръв поглед това да изглежда може би лесно, всъщност се иска доста голяма будност на съзнанието, усет, такт, наблюдателност, опит и т.н.....

Моля споделете опит, наблюдения и размисли.

Как си избирате партньор за Паневритмия? По какви критерии или по-какъв начин?

Да е по-опитен от вас или по-неопитен? Да е по-млад или по-възрастен?

Да е по-красив или не толкова симпатичен?

Да е по-висок, по-нисък или с приблизително същия ръст?

Да е някой, с който сте в отлични отношения или някой, с който сте скарани и не понасяте / не харесвате / не одобрявате?

Да е познато лице или някой, който никога не сте виждали?

Да е понякога от същия пол или предпочитате винаги с човек от другия пол?

Избирате по предпочитания, по интуиция или както се случи без претенции?

Пробвали ли сте различни варианти? В кои случаи как се чувствате и каква е разликата?

И още въпроси за размисъл:

Вие ли сте активни при избора, вие ли предлагате? Или изчаквате на вас да ви предложат?

А чувствате ли дискомфорт, срамувате ли се да предложите на определени хора да играят с вас? Ако да защо?

Ако имате постоянен партньор в живота и той също играе Паневритмия, предпочитате винаги да играете с него? Или предпочитате да играете и с други партньори? И защо? Каква е разликата?

Ако играта вече е започнала и вие трябва да изберете към кой да се включите, как избирате? Избирате този, който играе по единично и е свободен? А ако има няколко свободни, как избирате към кой да се включите?

Какви са психологическите и езотеричните аспекти на избора на партньор за Паневритмия?

Има ли правилен и грешен избор? И ако да, по какво разбирате?

Въобще споделете размисли и опит в тези посоки.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не гледам дали е стар, млад, дали е мъж или жена, дали го познавам или не, и дали ми е симпатичен. Като се наредят хората гледам дали някой е застанал сам, отивам и го питам дали иска да играем заедно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Да се намеся и аз - изобщо не знам за какво става дума, но ви се радвам. Някой ден и аз ще затанцувам паневритмия и ще мога да имам мнение, на този етап всичко е в главата ми.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз по принцип гледам да играя паневритмия с човек, който познавам.За когото знам, че играе добре и че се чувствам хармонично с него - но, ако ме покани непознат човек, който е симпатичен като енергийно усещане, също се получава много приятно и хармонично.Понякога се случва и да ме покани някой, който по една или друга причина не ми допада като излъчване, но се стеснявам да откажа!!! Имала съм няколко такива случая и за мен не беше особено приятно изживяване!Явно си е урок за мен да се науча да не съм толкова притеснителна!:v:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В курса по паневритмия,който и тази година посещавах,инструктора направи нещо много интересно.Сложи на земята един картонен зодиакален кръг,в който бяха начертани домовете и символите на зодиакалните знаци,ориентира го по посоките( изток-запад и т.н.) и ни предложи всеки да намери и застане до своя зодиакален знак.Така се образуваха двойките.От една или от съседни зодии.Мисля,че освен интересен ,експериментът беше и много успешен .Никога не бях играла с партнъорите,които ми се паднаха,но се получи много добро партниране в играта.:3d_097:

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато отида да играя Паневритмия стоя настрани. Малко хора познавам, повечето по физиономия само. Казвам си, че все ще има с кого да играя. И така партньр се появява. Имало е случаи, когато аз отдавам и някак усещам, че човека има нужда да насърча. А има случаи, когато на мен са помагали. Не съм питала за зодия, а това е интересно.:hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Както и в повечето неща от живота, и при този избор действаме многоканално и по-скоро интуитивно. Ако сега рационализирам защо избирам този или онзи партньор и аз не знам какво ще се получи :) . да видим. Аз имам проблем с авторитетите. Случвало ми се е да се хвана с някоя сестра, която вместо да си играе, почва да ти слага пръчки в колелото на танца - това така, онова иначе - това ме дразни доста. Понякога е за добро и е на място, но тъй като идва от специфичен характеров стил, често пъти е някакво наставничество и не на място. Та, избирам от онези лъчезарните, приемащи, милосърдни и сърдечни жени. Предпочитам по-възрастна сестра - защото играя с фокус в природата външна и вътрешна, а иначе, особено ако не се познаваш добре със сестрата и е млада и хубава, фокусът се отмества автоматично. Макар че и това не е лошо, но се иска умение за впрягането му. Чудесно се играе от партньори от противоположен пол, на приблизително еднаква възраст, които се познават отдавна и са добри приятели. Такъв танц ми се е случвал в център "Идеал" и наистина е прекрасно - сливат се всички нива, става един наистина магичен танц!

Случвало ми се е да отида с разтворено сърце и усмивка при някоя жена и тя да ми откаже, а после да играе дори сама. Сега като се замисля, аз съм бил непричем, просто жената си е преживявала нейните си нещица.

Както и да е, ни в клин, ни в ръкав си спомням за паневритмиите в Идеал. Там просто всичко е друго. Някъде бях писал за това. Там няма забележки, няма правила, няма "трябва", всичко е по съзнание и се ръководи на вътрешен принцип. Просто ако не резонираш с такова високо съзнание, подсъзнанието ти пламва, болезнено се разгарят всички неизживени проблеми и или почваш усилена работа по осъзнаване, растеж и израстване, или аурата на кръга те изхвърля. И въобще аурата на ашрама.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за темата, Иво! :thumbsup: Върху всички въпроси, които си поставил, съм разсъждавала не веднъж... До този момент не съм избирала партньор, обикновено мен ме избират, но съм установила, че действително е важно с кого играя. Миналата година, например, още в самото начало, когато започнах, имаше един човек, който буквално се "залепи" за мен и понеже ми беше трудно да откажа, а и се чувствах съвсем нова и неопитна, и непредубедена, играх с него няколко пъти, докато веднъж ми прилоша, ама в буквалния смисъл. Не успях да доиграя Слънчеви лъчи и Пентаграм. След това никога повече не играх с него, въпреки настояванията му. Слава Богу, на помощ ми се притекоха някои по-възрастни сестри и той спря да настоява. :rolleyes: Сега ми се случва да играя, както с по-възрастни, така и с по-млади хора, но лично аз се чувствам най-добре с хора, приблизително на моята възраст и също - на моята височина. Не знам защо, но височината определено има значение за мен - от нея зависи хармонията в крачките, които правим двамата, някак си по-лесно се настройваме един към друг. Докато, когато съм с по-нисък или доста по-възрастен човек, винаги ми се налага да го изчаквам, не мога да си вдигна ръцете, колкото ми се иска, в упражненията, в които сме хванати за ръка... С други думи - не ми е точно. Те ми казват, че се чувствали много добре с мен, но при мен не е същото, та не знам кога ще се "престраша" да си избера партньор, който на мен ми се струва подходящ. До този момент не мислех, че това е от особено значение, но с тази тема, вниманието ми се изостря и ще търся правилното решение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Миналата събота играх с едно момче /около 27-30г./, което ме попита искам ли да играем заедно.

Заиграхме и аз, както винаги, когато играя Паневритмия имах прекрасно настроение. Момчето много се стараеше, беше някак силно концентриран, чек напрегнат. В един момнт още на 3-4 упр. забелязах, че ме следи как играя. Когато се препънах 2-3 пъти в коренчета или заобикалях дръвче изсумтяваше някак странно. При запознаване, не се усмихна, дори, когато си казах името и че ми е приятно, ме погледна строго.

Накрая като свършихме, даже не пожела да се поздравим, врътна се нанякъде... Бях доста озадачена, чудех се, какво ли толкова съм сгафила?g.gif

Но после се усмихнах и си казах, че не е нужно да го мисля...

Та извода ми е, че въпреки, че той играеше изключително стегнато и вярно, някак нямах приятно усещане... Значи, освен перфектното изпълнение на физическо ниво е нужно настроение, радост и добро чувство, за да има хармонияyinyang.gif... Защото танцът отразява и други нива... hypocrite.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте.Много ме замислихте с тая тема.В краткия си опит, съм играла с различни партнъори.Когато за пръв път играеш с някого ,често при начинаещите има едно смущение и стягане,което пък води до грешки.Веднъж с една сестра3d_097.gif едновременно поискахме да играем заедно.Повода беше,че общи интереси-библиотеката,книги и други ни бяха сближили.И до днес ми е приятно да общувам с нея.Но играта не се получи.И двете бяхме смутени от това,че грешахме ,а сме на едно ниво и знаем упражненията.Мисля,че причината беше в това,че всяка от нас очакваше другата да "води" играта.Това според мен е мъжката роля в една двойка.

Друг път на гости в града ни беше една млада двойка.Дойдоха да играят с нас.Застанаха пред мен.Толкова красиво играеха .И досега са ми пред очите.За пръв път при тях видях ,това докосване с очите,при разминаване , в упражнението "Тъкане",за което тук писа преди време Свтла_Б и alma9 (тук).Не съм наблюдавала специално играта им.Плавната хармония на отработеното партнъорство, витаеше около тях и повлия много положително и на моята игра.

Избора на партнъор е доста важно условие за играта.Аз ,засега ,оставям на случая избора.Просто заставам някъде в кръга.Играя с този,който застане до мен или попълвам двойка,като се придвижвам напред по посока на движението,ако случайно след като се наредят другите(има вече сформирани двойки),някой е сам пред мене.В нашия кръг спазваме едно правило,.което не знам дали е писано някъде.След като застанеш веднъж в кръга,се движиш само напред по посоката на движение , при необходимост.

Другото ми наблюдение е,че е по-добре ако играят мъж и жена.На мен ,ако се случи да играя с друга сестра,ми е непривично да играя до 13 упражнение като външен играч.Това прави играта ми неуверена,макар да се е случвало.А как е при вас ?

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Никога не съм предлагал на никого да играе с мен, и обикновено играя сам. Макар че много пъти ми предлагат да играят с мен, тегли ги към мен и ми предлагат :) За мен е без значение с кого играя, а най-добре ми е когато играя сам. На Мадара играх изцяло сам и ми беше много даже добре. Отказах да играя с партньор. hypocrite.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Никога не съм предлагал на никого да играе с мен, и обикновено играя сам. Макар че много пъти ми предлагат да играят с мен, тегли ги към мен и ми предлагат :) За мен е без значение с кого играя, а най-добре ми е когато играя сам. На Мадара играх изцяло сам и ми беше много даже добре. Отказах да играя с партньор. hypocrite.gif

:3d_146:Максим ,това твое изказване си е направо хвърлена ръкавица.

Никога не съм била на събор.Ти ни публикува едни много хубави репортажи от Мадара.:3d_097:Думата никога е много стесняваща,не мислиш ли.

Е,ако дойда догодина на Мадара и те разпозная,ще ти предложа да играем заедно. Като знам,че винаги отказваш,няма да съм изненадана и огорчена,ама може и да си си променил позицията,така,че ще пробвам.

Аз играя по-често сама,поради липса на хора .Но мисля,че паневритмия се разгръща и ни се разкрива в цялата су пълнота в партнъорска игра.

Особено в Слънчевите лъчи е ценно да има не само двойка,а в добрия вариант минимум 7 двойки-6 за лъч и една като малка дъгичка зад лъча.

А никога ли не играеш Пентаграм,щом предпочиташ да играеш сам.

Поздрави

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По принцип не отказвам ако ме поканят, от благоприличие, но предпочитам да не ме канят :) Но аз не каня. Не играх нито слънчеви лъчи, нито пентаграм, излязох от кръга преди да започне и гледах отстрани останалото.rolleyes.gif На мен поначало най-много ми харесва първата част, там докъдето няма контакт с партньора!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Максим ,аз се пошегувах.Благодаря,че ме разбра.Ти си знаеш и щом така ти харесва.:thumbsup1:

Но пак споделям лични впечатления на новобранец.Да изиграеш целия цикъл ,в кръг ,с достатъчно за целта двойки ,е невероятно преживяване.

Знаеш ли точно поради такава единична игра,аз дълго време не усещах Слънчевите лъчи.Бърках се в редките случаи,когато имаше възможност да ги играя,а за Пентаграма да не говоря.Но дойде един момент,в който се случи в няколко последователни дни да играем все с около 20 човека.На третия ден нещо звънна в мене по време на Слъчневи лъчи и усетих нещо ново и много хубаво.В някой от следващите дни същото се случи и с Пентаграм.Разбирам,че там където играя всички се познаваме.Не бих казала ,че се познаваме добре,но да речем,че заедно започнахме и постоянствуваме.Това обстоятелство премахва бариерите.Мисля,че разбирам и защо някои предпочитат да не осъществяват контакт или дори изобщо да не играят.Но как ще се справим с проблемите ,които са общи,а не частни,ако продължаваме да се индивидуализираме и затваряме в себе си.Въпросът ми не е насочен към тебе Максим.Задавам си го на глас.Не се чувствувай длъжен да ми отговаряш.

Поздрави

П.С.Разбрано.Няма да те каня,само ще те поздравя,защото наистина харесах репоратажите ти и твоята откровеност тук. 59.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма нищо :) Паневритмията е наистина много красива и полезна практика. Просто сме различни хора, а аз съм индивидуалист и не ми е било особено присърце да се включвам в колективни мероприятия, във всякакви сфери от живота. Това може и да е и мой недостатък. Много пъти съм играл в двойка, но по-добре поради особеностите на характера ми е да играя сам. Иначе обичам да наблюдавам отстрани не само Паневритмията, но и всички Братски мероприятия и наистина се радвам на хората и усещам силата на груповата енергия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това, което казваш за индивидуализма, важи в голяма степен и за мен. Предпочитам индивидуалните решения, избори, свободата. Сега обаче се уча да я имам и в колектива на обществото като цяло, при общуването, публичните прояви. Паневритмията ми помага в това! Както популярно се казва в Б-я, сам човек само за ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От най-начинаещите съм.

(Затова пък имам зад гърба си и други диуховни практики.)

Има момент , вкойто партньорите се обръщат един към друг и съвсем естествено идва да се погледнат в очите.

Това е един от най-красивите и дълбоки моменти.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Как да си избера партньор за Паневритмия?

Аз мисля, че Паневритмията сама избира кой с кого да играе и танцува. Тя е онзи Маг, който забърква билето, не хората.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:feel happy: Не бих могла да го кажа по-точно! Има само една подробност - да сме достатъчно смирени да оставим паневритмията да ни сложи партньора, който е най-добър за нас в момента и достатъчо будни да осъзнаем защо е избрала точно него.

Имам един съвсем актуален върпос, обаче:

как постъпвате, когато по един или друг начин повече от един човек проявят желание да застанат до вас?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:feel happy: Не бих могла да го кажа по-точно! Има само една подробност - да сме достатъчно смирени да оставим паневритмията да ни сложи партньора, който е най-добър за нас в момента и достатъчо будни да осъзнаем защо е избрала точно него.

Имам един съвсем актуален върпос, обаче:

как постъпвате, когато по един или друг начин повече от един човек проявят желание да застанат до вас?

Ами аз не заставам сама и да дойде някой до мене. Гледам който е сам, и отивам при него.

Случвало се е да ми откажат с думите: аз не ви познавам.

Не играя никога с един и същи човек, освен ако сме отишли заедно. Има неща, които не се спазват, например при "слънчеви лъчи" трябва от 5-те двойки най-ниските да са най-отпред. А те винаги най-високите се бутат отпред и става...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Зависи от ситуацията. За начинаещият е едно, ситуацията те повлича. Всъщност няма най-добър парнтьор. Сега осъзнавам, че това е танц, разговор с мен и там няма други присъстващи. Малко е отвъд стилистиката на Паневритмията, но всеки среща себе си по един или друг начин.

Как да си избереш партньор за Паневритмия - това е несериозен въпрос. Сърцето избира.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Зависи от ситуацията. За начинаещият е едно, ситуацията те повлича. Всъщност няма най-добър парнтьор. Сега осъзнавам, че това е танц, разговор с мен и там няма други присъстващи. Малко е отвъд стилистиката на Паневритмията, но всеки среща себе си по един или друг начин.

Как да си избереш партньор за Паневритмия - това е несериозен въпрос. Сърцето избира.

Всъщност, за да усетиш партньора, първо добре трябва да усетиш себе си. Така даваш възможност и на двамата (на себе си и на другия) да изживеят красотата от движенията. Така, че дори и да не са в хармонични отношения двамата играещи, те да се хармонизират.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам един съвсем актуален върпос, обаче:

как постъпвате, когато по един или друг начин повече от един човек проявят желание да застанат до вас?

За мен важи правото на първия. :hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нямам спомен да съм отказвал ако някой дойде до мен и пожелае да играе, много пъти съм приемал с напълно непознати. Но зависи от настроението, понякога съм се надявал някой да ми предложи, а друг път съм се надявал никой да не дойде, за да играя сам.:sorcerer: Но аз лично никога не съм питал и не съм търсил. Или предварително имам уговорка с кого да играя, или никога не търся спонтанно, а просто чакам който дойде...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По принцип не отказвам ако ме поканят, от благоприличие, но предпочитам да не ме канят smile.gif Но аз не каня. Не играх нито слънчеви лъчи, нито пентаграм, излязох от кръга преди да започне и гледах отстрани останалото. :rolleyes: На мен поначало най-много ми харесва първата част, там докъдето няма контакт с партньора!

И аз играя сам, въпреки че нямам против да играя с някой. Лошото е, че започне ли Пентаграма трябва да се отстраня, за да не преча. Днес играейки сам, видях една позната с която пред седмица бяхме цял ден в една компания четирима, попитах я, тя каза да, но след 5 минути каза че трябвало да си ходи?... стана ми много неловко... като че ли аз съм причината...въпреки че може наистина да си е имала работа. Защо се получава така?... и как да ходя пак на паневритмия...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×