Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest devashaktika

Поздравите на Бялото Братство

Recommended Posts

Guest devashaktika

От известно време размишлявам върху поздравите, които се използват от последователите на Учението. Като начинаеща се интересувам кога и как са възникнали, какво е тяхното значение.

Първоначално, разбира се, бих искала да знам повече за основния поздрав на братството - вдигната дясна ръка с длан обърната навън. Доколкото съм запозната този поздрав е свързан с посрещането на слънцето и приемането на енергия от него. Не случайно се изпълнява и с дясната ръка, която е тази, която приема, докато лявата е тази, която дава/отдава. Знаете ли нещо повече за този поздрав - кога е даден от Учителя, споменава ли се в беседите?

Аз намерих една интересна статия, в която се обяснява следното:

"Дясната ръка като част от великата инсталация на човешкия организъм е антената, която приема енергии, а лявата ръка е тази, през която изтичат ненужните на организма енергии. Затова ако един здрав човек иска да помогне на болен, той трябва с дясната си ръка да хване лявата ръка на болния, за да отнеме енергиите на болестта му. И все пак защо дясната ръка е обърната с дланта към слънцето? Оказва се, че на горната страна на човешката ръка се набира положително електричество, затова и тя е космата. Долната страна на ръката - дланта, е пасивна, на нея се събира отрицателно електричество. Така тя се превръща в естествена врата за положителните слънчеви лъчи." (статия).

Чудя се също така, дали този поздрав се е използвал и преди това, например в някоя друга окултна школа или учение. Сещам се за богомилите, като клон на Бялото Братство може би са използвали подобен или същия поздрав. Прави ми впечатление, че на запазените надгробни плочи има изобразен подобен жест - снимка от галерията. Ето и една снимка на част от тракийска гробница с изобразени на нея две ръце, като че ли с длани обърнати навън, разбира се не твърдя, че има непеременно някаква връзка.

Друго интересно тълкуване на поздрава може да бъде от гледна точка на хиромантията. Според мнението на един познат, когато човек покаже дланта на ръката си, той се идентифицира. На нея е "написано" всичко за него.

Що се отнася до изпълнението на поздрава, струва ми се, че не навсякъде в България е еднакво. Предимно е само с вдигане на ръката, но наскоро видях и друго изпълнение, при което след вдигането на ръката, тя се поставя и на сърцето и после се сваля. Има ли и друг вид изпълнение на този поздрав?

Друг интересен поздрав е този след паневритмията с пожелание "Светъл ден", при който дясната ръка се поставя отгоре, а лявата отдолу отново на принципа вземане-даване т.е. дясната ръка приема, а лявата дава (енергия). Но наскоро в една братска група се цитира беседа от Учителя, в която се казва, че след паневритмия поздравът трябва да бъде само с една ръка, не с две (т.е. като ръкостискане). Някой знае ли нещо повече по този въпрос?

Ще се радвам да споделите мнения както за тези, така и за други поздрави на братството :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Aз също дълго време се чудех, защо след поздрава се поставя ръката на сърцето и мисля,че миналата година на Рила по време на курсовете по пеене Симеон каза следното (цитирам по памет,моля за извинение, ако има неточности) : вдигнатата ръка означава (или по-скоро какво трябва да си казваме наум) "Всичко, което върша Господи да е за прослава на Твоето име", поставяме ръката на сърцето " и за благото на моята душа". Аз лично си го поразширих (така ми дойде отвътре:rolleyes:) със следното : "Всичко което мисля, чувствам и върша Господи да е за прославата на Твоето име и за благото на моята душа".

Ако някой друг може да каже повече за поздрава и на мен ще ми е много интересно!!! :hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доколкото знам, това с поставянето на ръката на сърцето е мода от последните няколко години.

Не е лошо, има смисъл може би, но мисля, че не е традиция на Братството... Не знам дали е дадено от Учителя.

Иначе трябва да потърсим в лекции, беседи и статии повече информация как са дадени поздравите и какво значат.

Има и думички при определени поздрави.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Още Древните са смятали, че дясната ръка е "Ръката, която дава и твори" и винаги се изразява с нейната отвореност с длан нагоре (дланта надолу сочи - отказ)..

Ако проследим стенописите и паметниците - ще срещнем символът в школата на Хермест Трсимегист, Питагор, Орфей, Богомилите (както каза и Девашактика), а и далеч на Изток. Поздравът го има и при келтските друиди, както и в по-новите векове в редица Тайни Ложи на Посвещението.

Когато дясната длан докосва главата на отсрещния - това е Благословия от страна на по-висшестоящия.

Когато докосва лявото рамо на отсрещния (като съответно неговата дясна ръка също докосва лявото рамо на другия) - това е символ на Братство и Равнопоставеност, Кръг на Приемане и Доверие, своеобразно Разпознаване.

Лявата ръка е "Ръката, която взема". Например, древните римляни са подавали за поздрав лявата си ръка за целувка (обичай, който е запазен и до днес в Римокатолическата църква и от Църковните настоятели по света като цяло, в редица будистки храмове на Изток .. и се практикува дори и от босовете на мафията biggrin.gif .. и от други Тъмни ложи).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дясната ръка е положителна, активна, отдаваща. Ръката е символ на волята. За много молитви указанията от Б. Дуно са да се произнасят с вдигната дясна ръка. Това означава съзнателно свързване на човешката воля с божествената. В някои кръгове и общности използват и двете ръце при поздрав. Лявата когато човек приема поздрави, а дясната – когато той поздравява. При молитвите и при обръщането към Слънцето, не съм срещал приветствие само с вдигната лява ръка (срещал съм с вдигнати и двете ръце, но това е съвсем различно и може би за предпочитане дори и пред обръщането към Бог/Слънцето съм с вдигната дясна ръка). При посвещенията посвещаващият поставя ръката си над главата на посвещавания, като символ на Божията воля, на която посвещаващия е изразител. В рицарските ордени ръката е заменена от меч, също като символ на Божията воля. В християнството Божията воля се изразява със трите пръста на дясната ръка, събрани в едно, като символ на триединството.

Това с поставянето на ръката на сърцето за пръв път го чувам да се свързва с Б. Дуно. Според мен е привнесено от някои привърженик на прабългарските обичаи, за които напоследък се правят опити да се възвърнат към живот. Вдигнатата десница е достатъчно мощен жест и не виждам смисъл от допълнително усложняване и ритуализиране, при което задължително се губи част от концентрацията на силата.

п.п. Да добавя, че от чисто енергийна гледна точка поставянето на ръката на сърцето връща част от енергията, която трябва да отдадем при молитвата в нас самите. Освен това подобно директно въздействие върху сърдечната чакра в много случаи може да окаже негативен ефект, пренатоварвайки я.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за хубавата тема:)

Изобщо не знаех значението на дясната ръка към сърцето. Но на Мадара през 2007г. видях, че почти всички след поздрава към Слънцето докосват и сърцето. Станимир е прав, че го е имало при прабългарите, но какво пък, няма лошо ако някой усеща така-така да го прави. Аз ще изследвам какво чувствам и при двата случая и тогава ще споделя.:yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest devashaktika

Благодаря ви за споделеното!

Както споменава Иво по-горе при поздрав се произнасят и формули:

И тъй, кажеш ли на човека „добър ден“, трябва да преживееш тоя ден. Ако ти отговори „дал ти Бог добро“, и той трябва да преживее доброто. Така трябва да се поздравявате. Сега ние се поздравяваме с формулата: „Няма любов като Божията Любов“. Отговарят ви: „Само Божията Любов е Любов“. Това е най-простата формула, която съм ви дал, но вие вече сте я изцапали. Някои се поздравяват небрежно и бързо произнасят формулата. Който отговаря на поздрава, казва накратко „само“ без да довърши формулата. Ако искаш да кажеш нещо или да поздравиш човека, ще го направиш с разположение и Любов. Ще се вглъбиш в себе си и тогава ще произнесеш формулата. Това е добре и за тебе, и за оня, когото поздравяваш. Ще кажеш тихо: „Няма Любов като Божията Любов“. Това е математическа величина, която трябва да се превърне в положителна.

И тъй, ще се поздравявате с новата формула. Като срещнеш брата си, ще му кажеш: „Няма Любов като Божията Любов“. Той ще ти отговори: „Само Божията Любов е Любов“. – Кога се произнася тази формула? – Когато се разочароваш в човешката любов.

Сега аз ви говоря за поздрава на Любовта, понеже сте призвани да изпълните всичко с Любов. Ако не изпълните задълженията си с Любов, не сте нито приятел, нито ученик. Ученикът на Любовта трябва да се проникне от великата Любов, да учи с Любов.

Поздравът на Любовта, 1921 г.

Ето още два цитата от беседите на Учителя за поздрава:

Днес, като се срещат, хората се ръкуват. Това е нов начин на поздравление, ново отношение. По-рано са доближавали носовете си, езиците си. Такъв е бил поздравът им. Ръкуването, с което днес се поздравяват, е материалистическо. То подразбира: „Можеш ли да ми дадеш това, което искам? Можеш ли да ми дадеш пари на заем?“ – Мога. И двамата се хващат за ръце. Кредиторът дава парите, а длъжникът се подписва, че след известен срок ще му ги върне. Като изтече срокът, длъжникът взима парите и отива при кредитора. Двамата пак се хващат за ръце. Длъжникът казва: „Ето, връщам назад парите“. Кредиторът благодари, ръкува се с длъжника и се разделят. В бъдеще ще има друг начин за поздравяване между хората. Той ще изхожда от закона на Любовта. Засега добро нещо е ръкуването, но и то трябва да става с Любов, съзнателно. И тогава, който дава пари, добре да дава; който връща парите, на време да ги връща. Вземането и даването да стават с Любов. Който дава, да дава по закона на Любовта, със съзнание, че Бог е в него; който взема, да взема по закона на Любовта, със съзнание, че Бог е в него. Това значи правилна обмяна между хората, между кредитора и длъжника. Каквито да са мотивите, които създават отношения между хората, важно е да се изпълни Божията воля, да се служи на Бога. Ще служите на Бога с вяра и любов.
(Коприненият конец, 1935 г.)

И вие, като войници, трябва да гледате навсякъде. Войникът козирува. Много хубаво е това движение. Войникът казва на генерала: „Господин генерал, аз започнах да живея така, както Господ е създал света. Аз почнах да мисля вече. И с ръката си почнах да прилагам. Каквото Господ е казал, ще го направя.“ И генералът казва: „И аз почвам да мисля. Сега да се върнеш и да направиш това и това.“ Войникът казва: „Слушам, господин генерал!“ Русите казваха: „Слушам, Ваше Високоблагородие!“ Хубав е този поздрав.

Сега пък ние тук казваме така. (Учителят вдига дясната ръка нагоре с дланта навън.) С това казваш: „Ние сме отворена книга.“ Какво е написано на книгата? (Учителят вдига ръката хлабаво, апатично.) Това не е поздрав. Ще се изправиш, ще вдигнеш ръката си хубаво; и той ще си вдигне ръката така. И с това ще кажеш: „Започнах да живея както Бог иска.“ И онзи ще каже така. Какво е казал този или онзи, не важи, но Бог каквото е казал, ще изпълня.

И на гимнастика, гледам, някои много хлабаво си вдигат ръцете. Така не се прави гимнастика. При гимнастиката ти трябва да направиш един контакт. Трябва да опънеш мускулите си, за да има контакт. Ако ръцете ти са в хлабаво състояние или краката ти, в такова състояние нищо няма да придобиеш. За да вземеш нещо, трябва да опнеш ръцете си. Ще направиш един контакт. И в същото време ще мислиш, за да почне Бог да действува в тебе.

(Търсене на изгубената дума, 1939 г.)

"На влязване в дома, поздравявайте го.“ – Защо трябва да се поздравяваме? – Поздравът е необходимост за всички добри хора. Ако слънцето не ни поздравяваше всяка сутрин, животът щеше да бъде в застой. Когато облаците скриват слънцето, ние сме тъжни, чувстваме нужда от неговия поздрав. Всяка душа има нужда от поздрава на слънцето, от енергията на неговите лъчи. Поздравът се изказва не само с думи, но и с нежни чувства и с мил поглед.
(Поздравът на Любовта, 1921 г.)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest devashaktika

Ще си позволя да цитирам още нещо, този път за дясната и лявата ръка:

Двете ръце не са ли на мястото си? За сега ние употребяваме нашата дясна ръка, но било е време, когато лявата ръка е била на работа. Има ли грях сега, че човек има една лява ръка и една дясна ръка? Няма. Тия ръце са точно на мястото си, само че в движението си, посоката на лявата пътека минава през центъра на земята, а на дясната – през центъра на слънцето. По това се различават. При единия начин вие ще слезете в най-гъстата материя, в най-голямото противоречие на живота, ще имате да се борите, ще се намали светлината; а при другия – ще минете в най-рядката материя, ще минете през центъра на слънцето.
(Отрицателни и положителни черти на ученика, 1922 г.)

Аз го разбирам така, че чрез дясната ръка човек се свързва със слънцето, а чрез лявата със земята (и съответно с техните енергии - положителна и отрицателна). Доколкото знам това се изразява чрез електричеството и магнетизма като лявата част е магнетична, а дясната - електрична.

Освен това дясната ръка символизира и изобразява предостоящето/бъдещето, а лявата това, което е минало (от гледна точка на хиромантията).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest devashaktika

Поздрава на ученика

Когато се издигне дясната ръка за поздрав към някого и се изкажат думите "Няма любов като Божията любов, само Божията любов е любов" (при срещата на двама или повече ученици, като едната страна поздравява с първата част от изречението, а втората страна отвръща с втората част от изречението; също така, с този поздрав завършва паневритмията) по този начин, ние изпращаме своята любов към ближните си и засвидетелстваме, че живеем осъзнато т.е., че разбираме, че живеем в дома на Бога, от Неговата любов, и че се стремим тази Божествена любов да живее в нас, да сме съвършени в любовта, за да бъдем едно с Бога (от което зависи щастието и съвършенството ни).

Източник

Някакви мнения по цитата? blink.gif

Редактирано от devashaktika

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би е добре да се каже, че тези поздрави са само между ученици.

Темата за поздравите е голяма и интересна, трябва доста да се чете, проучва, пита.

И най-вече да се практикува :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По интересно стечение на обстоятелствата, един брат от братския център във Варна преди около 1-2 седмици ми каза, че е намерил интересна инфорамция за поздравите от Учителя. Вчера го помолих да ми каже точния източник. Ето го:

книга Факти, закони, принципи - том 1,

22 година на общия клас

лекция: Нов поздрав

"Сега, когато ви поздравяват с дясната ръка, дигнете лявата. Вие поздравете с лявата. Ако ви поздравят с лявата, а вие поздравете с дясната. То е хармония в живота."

Същият брат каза, че е срещнал думичките за новия поздрав, който е дал Учителя: Трябва да изпълним волята Божия.

Не знам обаче точния източник, трябва пак да питам, не е в същата лекция.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Миналата неделя питах за точния източник на новият поздрав, но забравих да пиша тук.

Ето го:

книга: Факти, закони, принципи - том 1,

22 година на общия клас, 3.II.1943 г.

лекция: Подмладяване

"Поздравът „Няма Любов като Божията Любов“ вече не е за времето. Какво трябва да бъде новото поздравление? „Трябва да изпълним Волята Божия!“"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest alma9

Ето още един начин за поздравпяване даден от Благият ни и Светъл Учител:

" Бих ви дал един начин на поздравление, когато се срещате. Погледнете се с любов 5 -10 секунди в очите и поздравете се с леко навеждане на главата, а то значи: моята глава е на мястото си . И той ще ти отговори същото: и моята глава е на мястото си. Погледът да бъде сериозен. И тогава дай му ръката си и му кажи: Хайде на добър ти час. И ще си тръгнете.Щом главата ни е на мястото си. ь тогава и сърдцето ни ще бъде на мястото си, защото Бог е глава на Истината. В такъв случай ще се стараем да бъдем естествени. Ще кажете: срам ме е, как да го гледам толкова време в очите? Не го гледай много, погледни го с любов 10 секунди и кажи: братко, моята глава е на мястото си, изпращам ти половината от любовта, която Бог ми е дал. И той ще ти каже тъй: братко и моята глава е на мястото си, изпращам ти и аз половината от любовто, която Бог ми е дал. Втория, третия ден като се срещате, все така ще се поздравлявате, ще разделяте тази Божествена Любов и хармонията ще започне."

Съборна беседа държана от Благият ни и Светъл Учител на 21 . 08 . 1921 г. в Търново.

В началото, когато се запознах с Учението и вдигах дусната си ръка за поздрав, посрещане на Слънцето , по време на Паневритмия или по други поводи, като започвах да я свалям надолу в мен се появи желание да изговарям следната формула на ум: "Господи дай ми Светлина в ума" - ръката пред лицето с длан към него, "топлина в сърдцето" - ръката вече е пред гърдите, а дланта обърната към сърдцето, "и сила във волята" - дясната ръка вече е спусната долу и съвсем незабележимо за околнити обръщам дланите и на двете ръце напред и леко ги повдигам нагоре. Та от тогава до сега винаги си казвам тази формула.

Поздрав:

http://www.youtube.c...h?v=TrOZ9qgNP8U

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×