Мисли на Учителя за поздравяването

[Guest devashaktika]

"На влязване в дома, поздравявайте го.“ – Защо трябва да се поздравяваме? – Поздравът е необходимост за всички добри хора. Ако слънцето не ни поздравяваше всяка сутрин, животът щеше да бъде в застой. Когато облаците скриват слънцето, ние сме тъжни, чувстваме нужда от неговия поздрав. Всяка душа има нужда от поздрава на слънцето, от енергията на неговите лъчи. Поздравът се изказва не само с думи, но и с нежни чувства и с мил поглед." (Поздравът на Любовта, 1921 г.)

"И тъй, кажеш ли на човека „добър ден“, трябва да преживееш тоя ден. Ако ти отговори „дал ти Бог добро“, и той трябва да преживее доброто. Така трябва да се поздравявате. Сега ние се поздравяваме с формулата: „Няма любов като Божията Любов“. Отговарят ви: „Само Божията Любов е Любов“. Това е най-простата формула, която съм ви дал, но вие вече сте я изцапали. Някои се поздравяват небрежно и бързо произнасят формулата. Който отговаря на поздрава, казва накратко „само“ без да довърши формулата. Ако искаш да кажеш нещо или да поздравиш човека, ще го направиш с разположение и Любов. Ще се вглъбиш в себе си и тогава ще произнесеш формулата. Това е добре и за тебе, и за оня, когото поздравяваш. Ще кажеш тихо: „Няма Любов като Божията Любов“. Това е математическа величина, която трябва да се превърне в положителна.

"И тъй, ще се поздравявате с новата формула. Като срещнеш брата си, ще му кажеш: „Няма Любов като Божията Любов“. Той ще ти отговори: „Само Божията Любов е Любов“. – Кога се произнася тази формула? – Когато се разочароваш в човешката любов."

"Сега аз ви говоря за поздрава на Любовта, понеже сте призвани да изпълните всичко с Любов. Ако не изпълните задълженията си с Любов, не сте нито приятел, нито ученик. Ученикът на Любовта трябва да се проникне от великата Любов, да учи с Любов."

(Поздравът на Любовта, 1921 г.)

"Днес, като се срещат, хората се ръкуват. Това е нов начин на поздравление, ново отношение. По-рано са доближавали носовете си, езиците си. Такъв е бил поздравът им. Ръкуването, с което днес се поздравяват, е материалистическо. То подразбира: „Можеш ли да ми дадеш това, което искам? Можеш ли да ми дадеш пари на заем?“ – Мога. И двамата се хващат за ръце. Кредиторът дава парите, а длъжникът се подписва, че след известен срок ще му ги върне. Като изтече срокът, длъжникът взима парите и отива при кредитора. Двамата пак се хващат за ръце. Длъжникът казва: „Ето, връщам назад парите“. Кредиторът благодари, ръкува се с длъжника и се разделят. В бъдеще ще има друг начин за поздравяване между хората. Той ще изхожда от закона на Любовта. Засега добро нещо е ръкуването, но и то трябва да става с Любов, съзнателно. И тогава, който дава пари, добре да дава; който връща парите, на време да ги връща. Вземането и даването да стават с Любов. Който дава, да дава по закона на Любовта, със съзнание, че Бог е в него; който взема, да взема по закона на Любовта, със съзнание, че Бог е в него. Това значи правилна обмяна между хората, между кредитора и длъжника. Каквито да са мотивите, които създават отношения между хората, важно е да се изпълни Божията воля, да се служи на Бога. Ще служите на Бога с вяра и любов." (Коприненият конец, 1935 г.)

"И вие, като войници, трябва да гледате навсякъде. Войникът козирува. Много хубаво е това движение. Войникът казва на генерала: „Господин генерал, аз започнах да живея така, както Господ е създал света. Аз почнах да мисля вече. И с ръката си почнах да прилагам. Каквото Господ е казал, ще го направя.“ И генералът казва: „И аз почвам да мисля. Сега да се върнеш и да направиш това и това.“ Войникът казва: „Слушам, господин генерал!“ Русите казваха: „Слушам, Ваше Високоблагородие!“ Хубав е този поздрав.

Сега пък ние тук казваме така. (Учителят вдига дясната ръка нагоре с дланта навън.) С това казваш: „Ние сме отворена книга.“ Какво е написано на книгата? (Учителят вдига ръката хлабаво, апатично.) Това не е поздрав. Ще се изправиш, ще вдигнеш ръката си хубаво; и той ще си вдигне ръката така. И с това ще кажеш: „Започнах да живея както Бог иска.“ И онзи ще каже така. Какво е казал този или онзи, не важи, но Бог каквото е казал, ще изпълня.

И на гимнастика, гледам, някои много хлабаво си вдигат ръцете. Така не се прави гимнастика. При гимнастиката ти трябва да направиш един контакт. Трябва да опънеш мускулите си, за да има контакт. Ако ръцете ти са в хлабаво състояние или краката ти, в такова състояние нищо няма да придобиеш. За да вземеш нещо, трябва да опнеш ръцете си. Ще направиш един контакт. И в същото време ще мислиш, за да почне Бог да действува в тебе." (Търсене на изгубената дума, 1939 г.)

[Guest devashaktika]

"Как се поздравлява добре? Ако ще срещна някой вярващ, трябва да се отбия отдалече, че да не го срещна. Не съм разположен, ще мина от друго място, за да не проявя своето неразположение. Може да кажа само „добър ден“, но и с „добър ден“ предавам своето неразположение. Добър ден отвън, вътре кипи в мене. Добър ден, но не е добър ден. Другояче това е несъответствие. Ще му кажа: „Извинете, днес не искам да ви поздравлявам. Ако ви поздравя, ще ви натоваря с голям товар“. Отдалече казвам: „Братко, не мога днес да ви поздравя“. Задържам поздравяването за друг път, когато съм разположен. Казвам: „Добър ден“, но той казва: „Не ме поздрави добре. Той е неразположен“. Колцина от вас сте неразположени? Като срещнете някого, да имате преизобилно блага. Сега вие ще кажете: „Зор е тази работа“. Никак не е зор. Да се живее добре е най-лесното нещо, но трябва да знаеш как." (Най-лесното, 1942).

"Сега, че не се поздравлявате не е лошо, но в себе си говориш, не за външна етикеция. Ти може да минаваш и като видиш един брат, не си разположен, и като минаваш може да не го поздравиш отвън, може да кажеш „добър ден“, но може и да не го поздравиш, но в себе си кажи: „Много добър брат е“. И той да мисли в себе си, и той да каже, че си добър. Та казвам: Научете се, не отвън, но отвътре: като минава някой брат, прати му една хубава мисъл, ако всички си пращате такива добри мисли (…) Сега ще го поздравиш и ще кажеш: „Не ми се хареса“, друг поздравиш, и него не харесваш. Не, прати му хубава мисъл. Той ще мине и той ще каже; той може да не те поздрави, но да каже: „Тази сестра е много добра“. Това е новото, Божественото." (Ползата от краката, 1937 г.)

Редактирано Април 7, 2010 от devashaktika

[Guest devashaktika]

"Всяко движение, всяка проява в човека има отношение към неговото вътрешно естество. Не е безразлично как се ръкуваш с хората. Когато се ръкуваш с човек, когато обичаш, ти подаваш ръката си енергично, живо. Ако не обичаш даден човек, ти се ръкуваш с него вяло, безжизнено. Природата обича онези движения, чрез които се предава живот и енергия. Природата обича красивите движения. Под „природа“ разбирам разумните същества, които са взели участие в съграждането на разумния свят. " (Трите отношения, Методи за самовъзпитание, MOK, Лекция от 5 VI, 1931 г).

"Какво представят движенията на човека? Пласиране на енергии. Всяко движение, съзнателно или несъзнателно, е функция на нещо. Когато в организма на човека се събере много енергия, която не може да се впрегне на работа, той прави различни движения, за да я изпрати в природата. В това отношение много от движенията, които човек прави, са необходими, а някои не са необходими. Чрез движенията си човек или приема, или предава част от своята енергия.

Човек трябва да прави съзнателни движения и да ги прилага в своя физически живот като метод за трансформиране на енергиите си." (Посока на растене, МОК 1926-1927, т. 1, София, 1939 г.)

[Guest Дриада]

Вие като се ръкувате с някого, ще познаете какъв е .Като се ръкувате ще познаете дали може да ти бъде приятел или не.Ами защо хората се целуват?Защо са тия целувки?Целува те за да те познае какъв си.Целуни ме за да ме познаеш какъв съм.Всички неща имат съвсем друг смисъл.Ние сме турили целувката.Целувка, с която не можеш да ме познаеш и целувка, с която аз не мога да те позная, тя не е на място.Като ме целуват да ме познаят и като ги целувам да ги позная, това е целувка.Целувката е познаване.Тя е съществувала много по- рано, от колкото хората предполагат.Гълъбите хиляди и милиони години преди човека са познавали целувката.Целувката е познаване.От незнанието цял въпрос става.Еди кои са се целували.Целувката е общ принцип в природата.В целувката горе е бащата, отдолу е майката. Бащата и майката ти ги носиш в двете бърни.Този, който дойде и иска да те познае, той иска да целуне баща ти и майка ти, не тебе.

Ако хората целуват нещо в тебе, те целуват божественото, пък ти като човек, ни пет пари не струваш.Ако са целунали в тебе Божественото, твоя талант, то пет пари не струваш без твоя гений.

Вземете светлината.Тя като дойде, веднага ви целуне.Слънцето като изгрее то ви даде една целувка.Навсякъде ще ви целуне, не само на едно място.Тази целувка остава благословение.Като те целуне свелината остава нещо.И втори и трети път като те целуне се дава нещо.Ти казваш:"Колко е хубав светът"Светлината целуне и си замине, целуне и си замине.Не само мене като целува, но и тебе като целуне остава нещо.Тебе ти приятно.

Разумните движения 15.10.1937г.МОК "Възможности в живота"