Креми (късметче) Добавено Декември 17, 2009 Доклад Share Добавено Декември 17, 2009 " На кое дете майката дава най-много? На плачливото - защо? За да има мир в къщи.Следователно, когато питате защо Бог дава и на лошите толкова, колкото и на добрите, ще знаете, че Той постъпва така, за да има мир в света. ... Искате ли мир в света, задоволете първо лошите хора, дайте им колкото може повече ... Дайте управлението в ръцете на лошите хора, за да видите как ще постъпват. " Из "Сила и живот" т.3 "Да наеме рботници" Някак ми се струва, че повече трябва да мисля върху този цитат, за да се съглася с него. Не че има нещо неправилно - да, така се получава в живота. Но нима това е идеята за съществуването на света? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 17, 2009 Доклад Share Добавено Декември 17, 2009 все пак Бог трябва да дава на всеки. Всички сме негови творения. лошо няма Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Декември 17, 2009 Доклад Share Добавено Декември 17, 2009 (edited) Да наеме работници" На кое дете майката дава най-много? На плачливото - защо? За да има мир в къщи.Следователно, когато питате защо Бог дава и на лошите толкова, колкото и на добрите, ще знаете, че Той постъпва така, за да има мир в света. ... Искате ли мир в света, задоволете първо лошите хора, дайте им колкото може повече ... Дайте управлението в ръцете на лошите хора, за да видите как ще постъпват. " Из "Сила и живот" т.3 "Да наеме рботници" Някак ми се струва, че повече трябва да мисля върху този цитат, за да се съглася с него. Не че има нещо неправилно - да, така се получава в живота. Но нима това е идеята за съществуването на света? Късметче,в тая част на цитата,която не си написала,според мене има един отговор : Когато имат къщи, ниви, лозя, пари, лошите хора се укротяват. Ако им отнемете богатствата, те стават размирници, вдигат шум, правят крамоли. Искате ли мир в света, задоволете първо лошите хора, дайте им колкото може повече блага и богатства. Дайте управлението в ръцете на лошите хора, да видите как ще постъпват. Ако оставите добрите да управляват, нищо няма да направят. Защо? Защото искат да наредят всичко по Божествен начин. Те могат да свършат работата добре, само ако са умни и съвършени. Тогава тяхната работа ще надмине тази, която лошите са свършили. Да наеме работници-НБ а по темата на тая дискусия, в цитираната от късметче беседа , четем: Каквото е спечелил човек на земята, на земята го оставя. Единственото нещо, което взема със себе си, това е мотиката, т.е. оръжието, с което ще копае. Мотиката символизира работа. Значи, работа има и на Небето, и на земята. Докато е на земята, човек трябва да благодари за тялото си – най-голямото богатство, с което може да разполага. В него са вложени дарби и способности, които трябва да развива. Така, той придобива духовно богатство, което занася със себе си. Редактирано Октомври 4, 2010 от Розалина Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Декември 17, 2009 Доклад Share Добавено Декември 17, 2009 Кlaudiа, благодаря за отговора. Не пуснах цитата, защото ми се стори по-скоро като част от това, което пиша, отколкото като решение. Последният цитат от тебе наистина дава решението, но това означава ли, че на земята няма смисъл да се стремим към справедливост и хуманност? Такава идея би дала храна за анархизъм, песимизъм и безделие. Затова ми се стори невъзможна. Нещо по-дълбоко е. Може би това: "тялото ... В него са вложени дарби и способности, които трябва да развива. Така, той придобива духовно богатство, което занася със себе си." Идеята е, че които хленчат за материалното, не са дорасли да развиват дарбите и способностите си? А животът е толкова разнолик. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Декември 17, 2009 Доклад Share Добавено Декември 17, 2009 (edited) Късметче,в първия момент и на мен ми се стори,че дадения от тебе цитат някак излиза от темата .Но тръгнах да го разнищвам и си казах Очевидно си има нива на развитие на човечеството, през които е трябвало да се мине. Да вземем един пример с първоначалното натрупване на капитала. Първо ,всички страни минаха по тоя път до сега.Никой не го избегна.Едни по-рано,други по-късно,но до днешния момент всички минаха.В България всички години след 1990 са години на първоначално натрупване на капитала.Ако наречем условно лоши хора ония, които искаха за себе си материални блага и бяха готови на всичко да ги получат,какво виждаме.Виждаме,че ги получиха . Учителя нарича това закон на божествената справедливост.Аз тоя закон го разбирам така -Бог дава на всеки това ,към което се стреми и иска и го оставя да си бере плода на усилието и да си плати цената.Докато е печелил,какво е изгубил и т.н. все въпроси,които са си Божи работи,но в това има справедливост.Човека е задоволен и оставен да прави своя избор.Всяко нещо си има цената и тя рано или късно се плаща. По повод на казаното в цитата за добрите хора, като размислих и това е вярно.Аз познавам хора,които бяха добри,но властта ги промени . Редактирано Декември 17, 2009 от Klaudia Илен и Диана Илиева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Юли 28, 2011 Доклад Share Добавено Юли 28, 2011 Свобода, притежание, богатство Често ние хората страдаме от "синдрома на притежанието". Искаме да притежаваме повече материални вещи, повече удоволствие. Постоянно искаме повече пари. Все не ни стигат. По-финните хора пък искат да имат повече книги, знания, духовни опитности, повече таланти и способности и т.н. И още и още и още .... Може би си мислим, че така ще бъдем по щастливи? Или може би по-реализирани и по-успели? Както казва Дан Милмън, философ от 21 век: "Ако не получите това, което искате, вие страдате; ако получите това, което не искате, вие страдате; даже когато получите точно това, което искате, вие отново страдате понеже не можете да го задържите завинаги. Затруднението е във вашия ум. Той иска да бъде свободен от промяна. Свободен от болка, свободен от задълженията на живота и смъртта. Но промяната е вечен закон и никакви преструвки няма да променят тази реалност." (из "Пътят на Миролюбивия Войн") А дали можем да направим така, че да имаме всичко това без да го "притежаваме", без да се вкопчваме за него? Вкопчването във вещ, човек, мисъл, чувство, пък даже и философия може ли да води към особождение? Кой се вкопчва? Силният или слабият? Удавникът или свободно носещата се по водата сламка? Да притежаваш или да си свободен? Да си неподвижен или да си постоянно променящ се като река? Как да разрешим това противоречие? Кой е богат този, който притежава много, но мисълта му е постоянно заета и ангажирана с притежанието? Или този който независимо колко притежава, много или малко, има свободен ум и чисто сърце? Как можем да притежаваме без да сме "притежаващите"? Слабия се вкопчва и иска да притежава. Дали материални неща или духовни, не е от значение. Човека с материална нагласа иска пари, вещи, собственост, слава и власт върху други хора, иска да е някой, да е нещо и да е значим. Мисли си, че така, с тези неща, ще е "нещо повече от другите" ...Човека с духовна нагласа и той иска същото, алчността си е алчност, без значение дали към материално или към духовно...такъв слаб човек създава и такива обсебващи отношения с другите...това е мизерията в повечето семейства, "моят мъж", "моята жена", "моите деца", на това се крепи и фанатизма в света - моя бог, моята религия, партия и т.н. - те са най-добрите, и как иначе, нали АЗ съм там Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 28, 2011 Доклад Share Добавено Юли 28, 2011 Късметче,в първия момент и на мен ми се стори,че дадения от тебе цитат някак излиза от темата .Но тръгнах да го разнищвам и си казах Очевидно си има нива на развитие на човечеството, през които е трябвало да се мине. Да вземем един пример с първоначалното натрупване на капитала. Първо ,всички страни минаха по тоя път до сега.Никой не го избегна.Едни по-рано,други по-късно,но до днешния момент всички минаха.В България всички години след 1990 са години на първоначално натрупване на капитала.Ако наречем условно лоши хора ония, които искаха за себе си материални блага и бяха готови на всичко да ги получат,какво виждаме.Виждаме,че ги получиха . Учителя нарича това закон на божествената справедливост.Аз тоя закон го разбирам така -Бог дава на всеки това ,към което се стреми и иска и го оставя да си бере плода на усилието и да си плати цената.Докато е печелил,какво е изгубил и т.н. все въпроси,които са си Божи работи,но в това има справедливост.Човека е задоволен и оставен да прави своя избор.Всяко нещо си има цената и тя рано или късно се плаща. По повод на казаното в цитата за добрите хора, като размислих и това е вярно.Аз познавам хора,които бяха добри,но властта ги промени . Роза, много хубаво си го написала. Само да допълня - аз познавам и добри хора, които властта не промени, но които действително малко полезно свършиха, защото често се налага да вземеш решение от типа на "по-малкото зло", а те в такива случаи дълго се колебаеха, не им беше по силите ... Илен 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Юли 28, 2011 Доклад Share Добавено Юли 28, 2011 Здравейте, Иво, този закон, дето си забелязал със силното пожелаване на нещо, е така. Тука обаче се откриват два въпроса - дали ако първо не сме го пожелали силно, ще го постигнем след успокоението. И - може би трябва да не го желаем силно, като нещо отделно от нас, защото така го отдалечаваме. А спокойно да осъзнаем, че всичко е част от нас, изобилието е космичен принцип - и ние просто трябва да го проявим? Как мислите? Мисля точно по този начин и ми е интересно, че никой не е коментирал! И за мен изобилието е космичен принцип. На Бог не му липсва нищо, нито се е скъсила ръката му, както е писано, нито е липсвало нещо на Божиите служители, който принцип е описан много добре в Матея 6 25 Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?26 Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?27 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?28 И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат;29 но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях.30 Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци?31 И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?32 (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.33 Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.34 Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери. 1 Ето, ръката на Господа не се е скъсила та да не може да спаси, Нито ухото Му отъпяло та да не може да чува; 1 Отгде произлизат боеве, и отгде крамоли, между вас? Не от там ли, от вашите сласти, които воюват в телесните ви части?2 Пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете; но нямате, защото не просите.3 Просите и не получавате, защото зле просите, за да иждивявате в сластите си. Разбираме, че Бог няма нищо против да искаме и да получаваме, но без да забравяме, че всяко обещание си има условие./и това е друг принцип/ Другото е изпадане в крайности като например някои учат, че човек не трябва да се моли и да иска, да има желание. Тези учения нарушават връзката между духа и душата, а тя доколкото разбираме е от голямо значение за Бог. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юни 15, 2012 Доклад Share Добавено Юни 15, 2012 Как се определя коя именно души да живее такъв живот ? http://www.sibir.bg/blog/greta55/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=553232 Може да е имало много кандидати...Макар че аз лично като че ли не желая чак толкова голямо изобилие. Такъв живот на какво се дължи : избор на душата (макар че това едва ли е достатъчно), избор на кармичните господари, това награда ли е, изпитание ли е...Бедните сигурно се питат дали е щастлив този човек, но това че си богат не означава, че трябва да си по - нещастен от някой беден. Може би е възможно да си богат и щастлив/относително щастлив (определено е възможно да си беден и нещастен). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 15, 2012 Доклад Share Добавено Юни 15, 2012 По-добре богат, красив и умен, отколкото беден, грозен и глупав. Абрамович показва фантазия, а това неизбежно прави съществуването му изпълнено с емоции. Може и да се разведе, но не и да е нещастен. Нещастни са хората, които нямат с какво да се занимават. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деанна Добавено Септември 5, 2012 Доклад Share Добавено Септември 5, 2012 Притежаването е зависимост, даже робство. Имаш нещо, смяташ го за свое ...започва да те дразни ако посягат на него, ако го загубиш е мъчително. Аз се пазя от това да притежавам, но се хващам, че го правя. Явно е твърде лесно човек да причисли нещо, за свое и да се опита да го обсеби. Трудно е да имаш нещо без да го притежаваш. Може би човек всяка сутрин трябва наред с другите неща да си мисли, че не притежава нищо. Да е благодарен за домът в който е отседнал, нищо че се има натурален акт, да е благодарен, че диша, нищо че смята живота си за свой, да е благодарен за всяко едно удобство с което разполага в този момент. Да съзнава, че всичко е преходно, но в това няма нищо лошо. Полезно упражнение за приемане на преходността за нещо хубаво би могло да бъде, като си спомни промени и загуби, които са довели до нови, по-хубави неща. Притежаването не е характерно само за материалните неща. Моето дете, моята майка, моята половинка, моята работа, ... Опитваме се да притежаваме какво ли не... Притежанието в любовта носи много разочарования. Мислейки си, че партньорът е вече лична собственост, води човек до обсебване, навлизане в личното му пространство, привързване, което започва да пречи и на двамата. Това важи и за всеки друг тип човешки връзки. Може човек да се радва на всичко без да го притежава, но щом иска да усети това освобождаване, малко по малко ще започне да се получава. Ако човек не е осъзнал някое притежание и да се раздели с притежаваното, наистина няма да е свободен, защото в съзнанието му той все още ще се чувства негов собственик. Там, в съзнанието трябва да се извърши разделянето с притежаваното. vorfax и Иво 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.