Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Усещането за партньора по време на Паневритмия. Осъзнаване на двойката

Recommended Posts

Паневритмията се играе по двойки. В двойката текат постоянно определени психологически и енергийни процеси, ако разбира сме будни за тях и ги осъзнаваме.

Моля споделете опит:

Как усещате партньора си по време на Паневритмия?

Чувствате ли се в хармония с него / нея? Усещате ли се като едно цяло? Успявяте ли да правите упражненията синхронно?

Как се чувствате и каква е разликата ако играете с по-опитен партньор? А ако е начинаещ и понякога греши / бърка?

А какво правите ако партньорът ви избързва или изостава в стъпките? Или в тактовете?

А как постъпвате ако правите определени упражнения по различен начин, с леки нюанси да кажем?

И още примерни въпроси:

Каква е разликата ако често играете с един партньор и когато играете с различни партньори? Когато играете с познат човек или с непознат?

Колко често си разменяте погледи и усмивки с партньора си? В кои моменти и на кои упражнения?

Какво е усещането за докосване по време на упражнения като Запознаване или Слънчеви лъчи?

Как ви се отразяват думите на Паневритмията за усеащането за партньора?

Какви са психологическите и езотеричните аспекти на усещането за партньора?

Въобще нека в тази тема да обсъдим всичко за осъзнаването и усещането на партньора по време на игра.

Споделете опит, наблюдения и размисли.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Играла съм и с непознати хора, и с познати. С непознатия е различно. Не знам дали е в хармония или не но е по-различно. Забелязах, че всеки се съсредоточава в това, което прави, и аз правя така. Внимавам си, и от време на време поглеждам общата картина - дали съм в крак, поглеждам и партньора да сме в синхрон, ако видя примерно, че той стъпва по-напред, или аз, се изравнявам с него. Оглеждам се от време на време, да видя на какво разстояние сме един от друг, дали не сме се много раздалечили, или приближили, и също гледам тези около нас, защото човек когато е съсредоточен, не забелязва тези работи.

За допира, ами усеща се като все едно когато се ръкуваш с някой. Като се хванем за ръка, тогава се поглеждаме и се усмихваме един на друг. При мен няма психологическа бариера. При другия човек има, но той се усмихва много мило и сякаш се притеснява не за това, че него ще го смутят, а по-скоро, че може той мене някак си да ме смути. Забелязвала съм случаи на дисхармония в общата картина - тогава не може да се каже, че идва от този човек или от онзи. Атмосферата е дисхармонична, като какафония, всеки нещо си пее на своя си гласhypocrite.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ЗДРАВЕЙТЕ.

Хубава тема Иво.

Първите 10 упражнения са много вглъбено индивидуални според моето усещане.Единственото усещане за това,че не съм сама е в следенето на разстоянието с партнъора,който е едно загатнато присъствие и с двойката пред нас.

На Евера,сякаш се събуждам и виждам групата.Винаги се усмихвам и нещо в мен олеква и ме повдига при вида на насреща стоящите (ние сме с лице към центъра на кръга за пръв път от началото на играта).Евера е много въздушно упражнение и някак освобождаващо(споделям своето усещане за уражнението).

При Тъкане за пръв път се появява в съзнанието мисълта за партнъора по нов начин.Заедно с още някого вършим обща работа.Всеки е съсредоточен в себе си,но това,че трябва да се премести крачка напред външния партъор се оценява в началото.разминаването не поражда близост,но има усещане за предстояща такава.Музиката на това упражнение много ми харесва и винаги ми дава един хубав заряд.А текста на песничката ,която съпровожда това упражнение е много жив и напълнен:

13. Тъкане

Всеки ден, всеки час, всякоя минута

ний сновем и тъчем най-красиви мисли,

и живот свет и чист

във душите вливаме.

Нека мир и любов в сърца ни да царува,

доброта, милосърдие в нази да живей.

Светлина и веселие навред да грей.

Цветенцата аромат сладостен пилеят,

птичките в небесна шир

чуруликат, пеят.

И дъждеца ромоли над ниви и ливади.

Тъй и ний всеки ден, всякоя минута

ще работим, ще растем и добро ще сеем,

и в душите си красиви мисли ние да втъчем.

Първият истински контакт между партнъорите е, както знаем в упражнението Запознаване.Играла съм с познати и не толкова познати партнъори.Това ,което ми прави впечатление е,че с непознат партнъор има едно смущение ,което се плучава ,когато се хващаме за ръце,правим характерното движение залюшкване на ръцете.Понякого хората бързо и смутено отклоняват поглед и гледат над главата на партнъора или надолу в земята.Погледите се срещат за кратко.

Когато в началото гледах филма с инструктор Ина Дойнова,ми направи впечатление,че тя дава много интересно указание за този миг,в който погледите на партнъорите се срещат.Ще цитирам по спомен.Поглеждаме партнъора в очите и поздравяваме неговия дух,а после отправяме поглед нагоре и благодарим мислено на Бог,за партнъора ,който ни е изпратил.Винаги се сещам за това и при мен няма смущение от срещата на погледите.

Поздрави

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

Тази тема е изключително важна за мен. Важна е защото за първи път играх тази година и някои неща още не мога да си ги обясня, точно по отношение на партньора. И по-специално имам предвид обмена на енергии и дали оставаш свързан с този човек по някакъв начин.

Играх на три различни места, с различни хора.

С много опитен човек е невероятно лесно. Познавам го почти през целия си живот. От три години се подготвях теоретично. Не съм посещавала курс. Имах чувството, че съм играла и преди само, че е имало дълъг период на пауза. Неговата концентрация и хармония те завладява веднага. Просто се водиш по него и толкова хубаво. Направо си летиш. И не се притесняваш. Чувстваш се сигурен, защото той е до теб. Понякога ми казваше кое упражнение следва, но някакси знаеше кога няма да имам проблем и точно тогава не ми казваше нищо.

Играх и с човек, който познавах бегло визуално, но пък с когото се срещаме в онлайн пространството 3d_167.gif и се бях ме опознали донякъде вътрешно. Той играеше от скоро, но играеше правилно и се ръководеше по вътрешните си усещания и излъчваше голяма любов.

Докато играех и аз я усетих, тя после се прехвърли към него, после до хората около мен, и накрая в Пентаграма ме изпълни любов към всичко и усмивката застана на лицето ми и я отправях към всички хора в Пентаграма.

След Паневритмията изобщо не исках да тръгвам от мястото, Исках да остана там с този човек. И времето спря. И изобщо забравих и аз кой съм, с какво се занимавам, какви стремежи имам.

Възможно ли е да се привържеш по някакъв начин към определен партньор?

Чух от някъде, че когато играеш с някой ти ликвидираш кармата си с него? Така ли е?

И ако е така, ако усещам някакво свързване с даден партньор, то тогава вероятно вместо да ликвидирам карма си създавам?

Играх и с човек от същия пол. Не знам, но усещах някакво напрежение. Пак ще пробвам със същия. Ако той иска 3d_146.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

helen,много красиво си го изразила ,усещането от една хубава игра.

Пожелавам ти много красиви паневритмии , с усмивка и любов в душата. :3d_053:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Успях да си отговоря на въпроса.

Когато не си свързан с космическите енергии, има вероятност да започнеш да черпиш енергия от някой човек.

Но защо се е получило точно след Паневритмията при мен. Ще трябва да мисля още.

Изпитвах любов към всичко, а в същото време съм получила и привързаност към някого.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В новия брой (24брой) на списание "Житно зърно" има много хубава статия със заглавие "В търсене на единството" на Александър Стойчев.

Единството е един от принципите в Паневритмията.

Първо е необходимо да постигнем единството вътре в нас. След това, единство с партньора, с който играем. После с хората около нас в кръга, с хората с които образуваме Пентаграма, с природата и т.н.

Ето едно откъсче от тази статия:

„Имаме ли идеята, че свещенодействаме заедно с него (партньора)? Търсим ли, отчитаме ли какво става в неговия астрален и мисловен свят или в неговата душа? ..... Нека се върнем към различните тела (физическо, астрално и ментално). Ясно е, че играейки Паневритмия, тези три наши тела си взаимодействат с телата на останалите участници. Отчитаме ли какво се случва по време на нашето взаимодействие?.... Необходимо е да има отношение, обхода между партньорите. Следователно въпросът е имаме ли връзка (емоционална, мисловна и духовна) с човека до нас, партньора, с тези пред и зад нас в кръга? И ако отговорът е „да”, успяваме ли да се синхронизираме съзнателно с него/с тях? Или оставяме всичко да се получи естествено, от само себе си – т.е. без наше конкретно усилие и ангажимент.... Разбирането за тези наши активности и отговори е едно от нещата, които биха ни помогнали за по-пълноценно и съзнателно отношение и изпълнение на Паневритмията. Убеден съм, че това отношение е нужно да се възпитава у всеки, който влиза в кръга на Паневритмията. Да бъдем будни, внимателни за случващото се с нас, да успеем да се хармонизираме с партньора си, а след това да прехвърлим вниманието си и върху останалите участници в кръга.”
Редактирано от helen

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Опитвала съм да играя много концентрирано, като се старая да не объркам нещо. Особено ако усетя, че партньора ми е взискателен. Обаче тогава без да искам бъркам глупаво или човека до мен бърка.

Но, когато играя с приятно настроение, изчистила съм ума си, някак се получава прекрасно и зареждащо. Малките грешки не се забелязват или се подминават с усмивка. Хубаво е да играя с усмихнат човек. Но и със взискателен сърдитко съм играла и стана каша...:feel happy:

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мене Паневритмия трябва да се играе само с човек, когото харесвате, по симпатия, сърцето да избира. Не може със всеки. Правилото мъж-жена, иначе е малко или много не на място. Може би има и изключения. Така или иначе нужно е взаимно възхищение. Струва ми се че тия упражнения са правилния начин за образуване на сърдечни връзки. Мистично свързване. Енерго-обмен във всички сфери. Генериране на благоприятни влияния, за всичко заобикалящо. Свещенно действие. Погледите започват още от "Тъкане". Като първа среща за деня. Понякога човек се учудва как изглежда партньора му. После при "Запознаване" се образува нещо като сливане, какви ли не ефекти може да преживее човек. Но ако не сте избрали партньор по хармония, ще ви дойде нанагорно. Образува се единство. Сила. Вдъхновение за добрини, осмисляне на живота.

И докато се направят всички упражнения всички фобии, мании, страхове, постепенно ви напускат, олеквате и се чувствате щастлив и нужен. Това си е трансформация на съзнанието. Дори хората с които играете(другите в кръга) трябва да ги обичате и те вас. Има проблеми когато има омраза помежду някои участници. Просто се чувства натегнато и притеснено. Когато групата е много голяма такива ефекти се избягват. Добре е да имате постоянен партньор. Но не винаги е възможно... В общи линии това е от мен.yinyang.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна съм, че най-хубаво е когато танцуваш с човек, с когото си хармонираш, обаче ми е било много забавно да видя няколко пъти, как хора, които са били в конфликт или просто не са се харесвали, са били принудени от обстоятелствата да играят в двойка. Всъщност, и не мен ми се случи преди години. Не сте ли наблюдавали подобно нещо? Дали Духът на Паневритмията не се закача с нас като казва: я, моето дете, :) иди да се помириш с брата (сестрата) си?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Първи сезон играя Паневритмия. Интересно ми е изследвам усещанията си, енергиите които се разливат в нас, връзката и синхрона с партньора и тн. Експеремнтирам и с това как я играя...с опънати ръце или с леко свити с дланта напред и разликата в енергиите, които се завихрят около мен по време на Паневритмията, а и след това как се отразява на деня. За сега никога не съм играл с мъж, може би трябва да опитам някой път, просто така за експеримента. 

Моят досегашен опит сочи, че наистина  партьорите в двойката е хубаво да си "пасват". Прекрасно е да усещам синхронизма...когато играем...сякаш сме с едно тяло разделено на две....светлината и радостта тогава е толкова много,  

Редактирано от magal

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чудесни преживявания! Добре дошъл magal! 

Играл ли си със съвсем непознат партньор? С каква нагласа за него започваш да играеш? Имал ли си смущаващи усещания за партньора? Повлиявали ли са те на твоето лично състояние по време на танца? А повлиявал ли е танца на тези усещания? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Донка, 

Чудесни преживявания! Добре дошъл magal! 

Играл ли си със съвсем непознат партньор? С каква нагласа за него започваш да играеш? Имал ли си смущаващи усещания за партньора? Повлиявали ли са те на твоето лично състояние по време на танца? А повлиявал ли е танца на тези усещания? 

Благодаря за пожеланията и за доброто чувство към мен.

 

Честно да си кажа,  почти всеки ден играя с непознати за мен партньорки. Просто така се получава. Някой не може да дойде този ден, другия ден аз не мога...и все пак една от първите ми партньорки беше момиче, което играе невероятно. В началото сякаш не можех да го оценя...просто осъзнавах, че съм невероятно щастлив когато играем, като светлината и радостта ме изпълваше. Но след като играхме няколко пъти заедно започнах да поглеждам как играе….и просто се наслаждавах на грациозните и движения, на меките линии на ефирността, усмивката и, и синхрона между нас беше невероятен, сякаш бяхме едно същество ..

 

Аз играя на телевизионната кула в София, а там се събират доста хора сутрин, днес например бяхме над 120 човека, щом успяхме да направим 12 лъча ….имаше и няколко човека за кръг .

 

Може би защото играя от скоро не мога да разбера, защо някои братя играят сами в кръга и в същото време половината от двойките са от сестри, които още преди молитвата се уговарят да играят заедно….

 

Когато играят мъж и жена в двойка и има синхрон между тях, тогава светлината и радостта по време на играта са невероятни…

 

Редактирано от magal

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би защото играя от скоро не мога да разбера, защо някои братя играят сами в кръга и в същото време половината от двойките са от сестри, които още преди молитвата се уговарят да играят заедно…

:) о, да - това е обичайна практика на сестрите. Може би ние жените предпочитаме да танцуваме с познат човек, макар че изживяването с напълно непознат партньор е много интересно. Има и още една причина - ако едната сестра застане в двойка с непознат мъж, другата може да остане сама и нашата женска солидарност започва да гризка съвестта ни. При нас в кръга почти винаги почти всички се познават, така че да оставим мъж сам е рядко - освен ако закъснее и вече сме започнали. 

Аз напоследък наблюдавам друго явление. В стремежа си да се синхронизират с партньора някои  танцуващи почти напълно пренасят вниманието си върху него - наблюдават движенията и състоянието му, опитват се да общуват по време на танца по начин, характерен за обичайното, но не и за паневритмичното общуване, търсят погледа и вниманието на партньора си, впоследствие коментират играта на двамата и на партньора. Сякаш се чувстват длъжни да бъдат "заедно". Понякога това може да стане досадно, особено ако човек се опитва да изживее някакво лично състояние. 

Смятате ли, че ако партньорите видимо не се "забелязват", това е признак на дисхармония? Ако единия се опитва да общува по време на танца, как според вас да отреагира другият, който предпочита личното съсредоточаване и вътрешната връзка? Случвало ли ви се е да танцувате в такава двойка?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересно не се бях замислял, че мога да притесня партньорката когато от време на време поглеждам..към нея...

Разбира се в тези мигове и изпращам светлина и щастлието в мен с усмивка...и обикновенно установявам, че сме в синхорн. Невероятно е усещането за синхорн когато играем, усещам го с цялото си тяло, по някога просто ...ха-ха ей така хвърлям по един поглед....да установя, например как плавното прибираме ръката си след Аум в абсолютен...синхрон. 

Веднъж бях в някакаво особенно състояние....сякаш всичко беше спряло, чувах само музиката....и текста в мен ....и танцувах, но и тогава на някакво подсъзнатело ниво усещах, синхрона....между нас. Беше невероятно медиативно състояние...

Редактирано от magal

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес Паневритмията беше невероятна. Тя всеки ден е такава, но всеки ден си има своите нюанси. Днес на "Подвижност", на "Запознаване" на "Слънчеви лъчи" и тн  имах усещането, че не докосвам земята. Сякаш летяхме двамата над земята. Усещах и синхрона в движенията ни ефирността, Усещах, че и за двамата е така и все пак срешнах погледна на моята пратньорка и разбрах, че и с нея се случва същото. Светлите същества все още са в мен в този миг....толкова много светлина и радост има на всякъде... 

Когато си тръгвахме, споделихме помежду си това, което дойде в нас, че магията идва на първо място от синхрона между пратньорите (не само като движения), синхрона на хората в кръга....и тогава и Светлите същества заиграват с нас....

Това усещам, така го пиша, а как е на теоретия интересно? 

Редактирано от magal

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×