Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Дъгата

98. Двамата свидетели

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Кажи ми ти Истината -песен

Молитва към Духа на истината - молитва

Псалм 71

Неделна Беседа - Двамата свидетели

Молитвен наряд за край:

Добрият път - молитва на ученика

Формула:

Ученикът трябва да има

Ученикът трябва да има

Сърце чисто като кристал,

Ум светъл като Слънцето,

Душа обширна като Вселената,

Дух мощен като Бога и едно с Бога! (3 пъти)

И когато ни запитат коя е мярката или кое е доказателството, с което ние можем да докажем известни истини в природата, ще употребим светлината и топлината; ако доказваме истини в човешкия живот, ще употребим ума и сърцето; ако доказваме истини в духовния свят, ще си послужим с духа и душата; ако доказваме истини в Божествения свят, ще се отнесем към Отца и към Сина.

Съмнението в истинския живот не носи никакво добро.

И в съвременния живот има хиляди причини да се яви съмнение у нас.

Ако вашето сърце и вашият ум говорят за един предмет едно и също нещо, приемете тази истина без никаква резерва, без колебание: всяко колебание ще бъде в ущърб на вашия прогрес.

На съвременното общество именно това му липсва – то няма достатъчно вяра в себе си, вяра положителна, вяра без съмнение.

Когато вашият ум и вашето сърце се обърнат към Бога, Той слуша молитвите ви и решава правилно съдбата ви.

Светлината е качество на Мъдростта, а топлината е качество на Любовта, неотделна от последната. Обаче не тази топлина, която усещате.

Когато имате опитността на един мистик, да паднете в екстаз, само при такова състояние вие можете да опитате тази вътрешна Божествена топлина – качеството на Любовта. Тя е толкова интензивна, че всички нечистотии, които смущават живота ви, веднага ще се пречистят.

Това може да постигнете, ако изпъдите съмнението от вашето сърце и от вашия ум.

Ние трябва да проникнем дълбоко в нашите души и сърца; да кажем в себе си, че сме синове Божии, че сме излязли от Божествения център и затова ще вършим волята Божия.

Някои казват: „Искам да бъда добър“. Крив път си хванал: никога няма да бъдеш добър; ти трябва да вършиш волята Божия. Ти може да си добър, ама като не вършиш волята Божия, ти си лош.

Да изпълняваме волята Божия значи да почувстваме единство с Бога.

Тогава ни обгръща радост и гледаме на всички хора тихо и спокойно, защото знаем причината и последствията на техните недостатъци.

И хората четат разни философи, четат, докато най-после биват принудени да погледнат истината в природата: как са нещата действително в живота – това, което говорят сърцето и умът.

Бъдете верни на тези два принципа, и вие ще имате покрепата на невидимия свят, който е около вас и помага на всекиго, който търси истината.

В търсенето на вечните духовни истини често се стига до противоречия на ума и сърцето, до противопоставяне на светското и религиозното. В тази беседа има много практически съвети как да преодолеем тези трудности.

Ако човек се вгледа дълбоко в себе си и отстрани съмнението, особено в скритите му и добре замаскирани форми, то той би имал яснота и чистота да изживее силната вибрация на Любовта, която разрушава всички нечистотии, които са пречки в живота.

Човек ще придобие знания за причиннно-следствените връзки, ще може да има естествено хармонично и спокойно състояние, което да споделя с всички Божии създания.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Питам ви: Кое е реалното в света, цветът или плодът, листът или клончето, плодът или семката, това са все различни положения, които в математиката се наричат вариации, пермутации и комбинации. Разбирате какво значи вариации в математиката. Може някой път да се позанимаете с тях. Вариация значи нареждане, пермутация – разместване, а комбинация – съчетание.

***

Към коя категория мога да ви класирам? Може вашият живот да върви само по нареждане, може да върви само по разместване и може да върви по едно съчетание на нещата, на величините.

***

Трябва не само да мислите, че много знаете, но и да опитате знанията си; не само да ги определяте, но да боравите с тия величини и елементи.

***

Не си бъркайте умовете с онези философско-богословски заключения, които казват, че Синът е проявление на Отца. То е, според моето схващане, едно криво определение на съвременния наш живот, защото ако Синът е проявление, то е една сянка. Да се прояви нещо, то е външната страна, а Синът е нещо повече от проявление. Сърцето не може да бъде проявление на ума, нито пък умът – проявление на сърцето. Те могат да си съдействат в проявленията, но това са вариации, пермутации и комбинации – нареждания, размествания и съчетания.

***

Някои казват, че всички хора са еднакви. Не са всички еднакви. Някои образуват група от вариации, други от пермутации, а трети от комбинации.

***

Разбирате ли? Даже някой път забелязвам, че вашите очи по-добре ме разбират, отколкото вашите мозъци. Най-схватливи в света са очите. Като погледнеш един човек, по очите ще забележиш дали те разбира или не. Когато не те разбира, очите му са мътни.

***

Мнозина казват: „Аз го усещам“. Хубаво, но трябва и да го долавяш с ума си. Ако ти си слушал само свидетелството на твоето сърце, а не и свидетелството на ума, ти си на крив път на развитие. Ако светлината в тебе работи повече, отколкото топлината, пак си на крив път. Някой път у вас чувствата са интензивни.

***

За да можете да разберете философията на живота, трябва да имате чисто сърце и чист ум. Най-първо трябва вашите ум и сърце да бъдат в такова положение, щото умът да схваща нещата, когато трябва, и сърцето да ги чувства, когато трябва.

***

Не се стремете всички да бъдете еднообразни, еднакви. Когато Бог първоначално е създал света, всички души, които излезли от центъра на битието и тръгнали по разни посоки, като слънчевите лъчи, всяка от тях е понесла по нещо от този Божествен център – разни дарби, разни чувства и прочие: Няма две души еднакви в света, и не може да бъдат еднакви, макар разликата между едната и другата да бъде малка.

***

Едната част на кръга означава слизане, а другата възлизане; във възлизането се придобива едно знание, а в слизането друго. Следователно, когато от висотата на ума ние слезем към сърцето, умът придобива едни знания, а когато сърцето се движи отдолу към ума, придобива други знания и чувствания. И тогава формулата е следната: умът, като слиза надолу, придобива умочувствания, а сърцето, като върви нагоре, придобива сърцемисления. Ще кажете: „Каква е разликата?“ Разликата е тази, че когато преодолява сърцето, има по-голяма топлина, а когато преодолява умът, има по-голяма светлина. Когато зрее плодът, житото, непременно трябва да има топлина, която помага на узряването. Когато трябва да стане растенето в нас, непременно трябва да преодолява умът. Онзи, който иска да расте правилно, умът му трябва да има надмощие. Растенето и знанието са от ума, а развитието – от сърцето. Това са два велики процеса на нашето развитие и следователно тяхното свидетелство е необходимо и вярно. Господ казва: „Да работите съобразно с вашите сърца и умове; тогава ще имате велико развитие в света“.

***

Ще ме извините, Бог в моето схващане не е никакво понятие, никаква идея. Ние имаме понятие за нещата, които Бог е създал, за неговите проявления, но за самия Него нямаме никакво понятие. За Божията Любов и за Неговата Мъдрост имаме понятие, но той е повече от Любовта и Мъдростта, които се проявяват. Вие може да имате понятие за тях, но ако искате да кажете, че сте добили дълбоки познания за Бога, правите си само илюзия и ще се самоопровергаете.

***

Само онова свидетелство в нас е вярно, което сърцето и умът ни дават едновременно. Само ония неща в природата говорят истината, които са неменяеми. И когато някой казва нещо от своята опитност или цитира кой философ и математик какво казал, според моята математика изключвам от казаното 50% и после още 25% и след това ще се позамисля към коя група спадат останалите 25%, дали към вариация, към пермутация или към комбинация – нареждане, разместване или съчетание.

***

Ние трябва да проникнем дълбоко в нашите души и сърца; да кажем в себе си, че сме синове Божии, че сме излязли от Божествения център и затова ще вършим волята Божия. Някои казват: „Искам да бъда добър“. Крив път си хванал: никога няма да бъдеш добър; ти трябва да вършиш волята Божия. Ти може да си добър, ама като не вършиш волята Божия, ти си лош. Съвременните хора трябва да решат да вършат волята Божия в пълния смисъл на думата. Но не тъй, както я разбират, защото това, което те вършат, не е волята Божия, а служене на себе си. Да изпълняваме волята Божия значи да почувстваме единство с Бога. Тогава ни обгръща радост и гледаме на всички хора тихо и спокойно, защото знаем причината и последствията на техните недостатъци. А ние, когато слугуваме на себе си, не се разбираме, и от това произтича злото в света.

***

Дайте място в сърцето и ума си на всичко, каквото считате за добро в света – това е първото правило. „Всичко е добро“, казвайте. То не е тъй, но кажете, че е тъй, и ще стане тъй. Кажете, че е добро, вие ще се обърнете към друга посока.

***

Търсете само необходимото в света, търсете го в мисълта, в сърцето, в живота; то не остава във вас никакъв излишък, от който всякога остават нечистотии у човека.

Само ако се обърнете към ума и сърцето, вие ще можете да реформирате вашия живот и обществото, ще разрешите едновременно и двата въпроса.

***

Да няма две чувства и две мисли у хората върху нещата; да казваме всякога право; всякога да държим доброто в нашето сърце и да бъдем готови да се самопожертваме за него. Аз съм готов да се пожертвам за онова, което вярвам; това аз съм опитал.

Умочувствания и сърцемисления...

Всички души... ...като слънчевите лъчи... ...разни дарби, разни чувства...

Всичко е добро...

Редактирано от lokator

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Двамата свидетели пък в природата са светлината и топлината. Тяхното свидетелство е всякога вярно, защото там, дето те проникват, има живот и растене, а там, дето не дадат своето свидетелство, няма никакво движение, никакъв извор, никаква растителност, никакъв живот. Това е в природата. А в човека тия двама свидетели са нашият ум и нашето сърце. Там, дето нашият ум и нашето сърце говорят заедно, тяхното свидетелство е вярно, както и във вашия закон е писано, че свидетелството на двама души е вярно. Христос навежда тази мисъл и казва: „Аз съм, Който свидетелствам за Себе Си, и Отец е, Който свидетелства за Мене“. В духовния свят двамата, които свидетелстват, са Отец и Син, и тяхното свидетелство е вярно. В ангелския свят двамата, които свидетелстват, са духът и душата. В човешкия свят са умът и сърцето. В природата са светлината и топлината. Имате една лестница на възлизане. Следователно, когато ние искаме да изменим нашия живот, трябва да разберем нещата по-обстойно. Ако се движим отгоре надолу, ние трябва да имаме предвид топлината и светлината, понеже те са отражение на Божествения свят; следователно нашият ум трябва да бъде всякога в съгласие със светлината, а сърцето с топлината. Там, дето няма светлина, умът не мисли, а там, дето няма топлина, сърцето не бие. Това не са само положения, твърдения, но велик закон.

Преливане и единение на човешки, ангелски, Божествен свят. Разширяване на съзнанието и Любовта постепенно ни показват света, нещата, такива, каквито са! Хармонията, подредените светове /подредения свят вътре в нас/ ни показват за миг всичко-света с неговото многообразие и Единство. Отваря се ново сетиво, ново разбиране за Истината и същността на Живота...

Някои от съвременните хора живеят в пролетта, други в лятото, трети в есента, а четвърти в зимата. Някои казват, че всички хора са еднакви. Не са всички еднакви. Някои образуват група от вариации, други от пермутации, а трети от комбинации. Същото се казва и във вашия външен закон, който е подобие на вътрешния, понеже долното, земното, е подобие на небесното. Ако вашето сърце и вашият ум говорят за един предмет едно и също нещо, приемете тази истина без никаква резерва, без колебание: всяко колебание ще бъде в ущърб на вашия прогрес. На съвременното общество именно това му липсва – то няма достатъчно вяра в себе си, вяра положителна, вяра без съмнение. Едно време, когато Господ създал света, тогава вярата и знанието, които били две богини и сестри горе в Божествения свят, решили да слязат долу, да помогнат на човеците. На небето те се познавали и се обичали, но като слезли на земята, едната влязла в ума и там се облякла според закона на ума, а другата влязла в сърцето и се облякла според закона на сърцето.

Всички ние сме различни. Неразбирането и заблудите трупани от векове често ни карат да се съдим и да сме врагове на физически план. Това е, защото не знаем законите-на Живота.

Не хвърляйте вината на вашия ум, че бил слаб; не казвайте: „Аз съм слабоумен“. Никога не казвайте, че сърцето ви е покварено. Вие може да цитирате от Писанието, че умът е покварен; това са само философски твърдения на пророците, но вие трябва да разберете дълбокия смисъл на тези думи. Ако сърцето беше покварено, ако то не струваше нищо, Бог никога не би казал: „Сине мой, дай ми сърцето си“. Той не казва: „Дай ми живота си“. Трябва да го дадеш на Бога, за да те научи на великата истина, че твоето сърце е нещо възвишено и благородно, че в него се крият източниците на твоя сегашен и бъдещ живот. Никой не може да живее, когато сърцето му е неспокойно. Дори съвременната медицина препоръчва сърцето да бъде спокойно. На повърхнината му може да има малки вълнения, но долу, в основата, трябва да бъде тихо и спокойно. Може да има течение, но никога това течение да не вълнува сърцето. Когато вашият ум и вашето сърце се обърнат към Бога, Той слуша молитвите ви и решава правилно съдбата ви.

Не познаваме себе си. Не се приемаме, не разбираме себе си-за това и света, и ближния не разбираме. А най-трудно е сякаш да се вгледаме в себе си. Но винаги съм предпочитала трудностите.

Когато човек ви разбира, вие виждате неговия проницателен поглед фиксиран и долавяте, че той разбира всичко и че има връзка с отношенията на нещата. Всеки от вас знае туй. Мнозина казват: „Аз го усещам“. Хубаво, но трябва и да го долавяш с ума си. Ако ти си слушал само свидетелството на твоето сърце, а не и свидетелството на ума, ти си на крив път на развитие. Ако светлината в тебе работи повече, отколкото топлината, пак си на крив път. Някой път у вас чувствата са интензивни. Като дойдат в извънмерна радост, децата почват да скачат, след туй настане в тях преходно състояние и те почват да плачат; тази радост не е естествена. При възпитанието трябва да се създаде едновременно работа и за сърцето, и за ума.

Една аналогия за днешното време-раждат се деца с по-развито дясномозъчно полукълбо. А нашето общество е с по-развито ляво такова. И за това започват противоречия-осъждане, война...

А задачата е да заработят заедно! Да има Цялостност... Колкото по-бързо светът разбере това, толкова по-безболезнен и плавен преход ще се осъществи... Но е нужно да се отстранят пристрастията и поне голяма част от егоизма.

За да можете да разберете философията на живота, трябва да имате чисто сърце и чист ум. Най-първо трябва вашите ум и сърце да бъдат в такова положение, щото умът да схваща нещата, когато трябва, и сърцето да ги чувства, когато трябва. Но ще каже някой философ: „Вие не може да чувствате и мислите като ангелите“. Когато дойдете до тяхното положение, ще чувствате като тях. В живота има разни стадии на развитие; всяка минута, всяка секунда носят своите качества и сили. Не се стремете всички да бъдете еднообразни, еднакви. Когато Бог първоначално е създал света, всички души, които излезли от центъра на битието и тръгнали по разни посоки, като слънчевите лъчи, всяка от тях е понесла по нещо от този Божествен център – разни дарби, разни чувства и прочие: Няма две души еднакви в света, и не може да бъдат еднакви, макар разликата между едната и другата да бъде малка.

Какви са нашите отношения към Бога? Някои казват: „Да ни помогне Господ да се наредим, да наредим децата си, да оженим дъщеря си, после да имаме дечица, да имаме пълни хамбари, волове, туй да ядем, онуй да пием и т.н.“ Всеки ден нареждаме и най-после умрем. Попът дойде и започне: „Благословен Господ Бог наш“, и свърши: „Успокой, Господи“. Този, който иска да го нареди Господ, трябва да мине през всички тия вариации, пермутации и комбинации, а не да остане само в нареждането. България сега издава само предписания и нареждания. Това не е нищо друго, освен претоварване на камилата: турят провизии и стоки, докато ѝ се счупи гърбът. Онова, което Бог свидетелства вътре в нас, то е Духът, който говори, и ние, като чада Божии, трябва да умеем да се вслушваме в Неговия глас.

Когато кажете, че не обичате света, подразбирам, че сте под влиянието на земята. Вие искате да имате всички богатства на този свят, но затова пък ще се отдалечите от Бога. Не сте дошли на земята да бъдете богати, а да придобиете знания, да разбирате тия двама свидетели, за които ви говоря. Трябва да проучите вашето сърце и ум. Те са двама професори, които ви учат. Сърцето е отличен професор; то е онази богиня, за която ви говорих; то е вярата, то е Любовта. А в свръзка със знанието то образува религията на земята. Разбрахте ли този професор, който е вътре във вас? Казвате: „Моят ум е глупав“. Това значи, че вашият професор, който ви е учил, е глупав човек и не разбирал професията си. Аз ви казвам, че вие не разбирате или не слушате ума и сърцето си. Някой ще каже за другиго, че не вярва в Бога. Аз пък ще кажа, че той не вярва в сърцето си. „Ама той не е умен човек“; аз казвам: Той не вярва в ума си. Ония, които се отчайват от този свят, които искат да се самоубият, не обичат светлината.

Ще кажете, че съм строг. Ще ме извините, това не е строгост. Казвам само, че вашите отношения, като братя и сестри, не са каквито Бог изисква. Казвам ви самата истина. Оставете ежбите между вас, защото няма причини за тях. Но казвате: „Аз съм православен“, „Аз съм католик“, „Аз съм евангелист“, „Аз съм комунист“, „Аз съм теософ“, „Аз съм спиритист“, „французин“, „българин“ и прочие. Когато Господ създаде света, ние не бяхме разделени на разни вероизповедания и народности. Сега станахме и французи, и англичани, и италианци, и tuiti quauti. Да се обърнем към великата Истина, която ни сочи Бог и ни зове към работа, да създадем една велика вълна в света, която ще ви вкара в пътя на съгласието и на великите закони на природата, и бъдете уверени, че бъдещето ще бъде ваше.

Двамата свидетели

/Извинявам се дългия пост, но много ме впечатли тази беседа/

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Цялата беседа е изпълнена с толкова мъдрости, които уж ги знаем, но често позабравяме да ги прилагаме.

Ако искате да изпълните всички ваши задължения, да премахнете всички нещастия, постете 5–10–15–20 дена и тогава ще научите и причините на всичко. Но заедно, и сърцето, и умът да ви го подскажат. Тогава постете, и резултатът ще бъде отличен. Но ако сърцето каже: „Пости“, а умът: „Недей“, не започвайте.

Някой ще каже: „И без пост може“. Не може. В известен момент на живота, когато трябва да усилим нашата воля, да я съединим с волята Божия, да видим свидетелството на тия двама души, трябва да постим.

Без постене не може. Човек трябва да се научи да управлява енергиите си, мислите си, и да контролира желанията си, вкл. хранителните.

Братя и сестри, знаете ли колко сте се заблудили вие!

Едно време, когато вие излязохте от Небето, какво ми казахте, знаете ли?

Какви хубави идеали, каква велика програма, с какви задачи излязохте оттам!

Вие бяхте красиви и мощни, както аз ви зная, а сега като ви гледам, съжалявам ви. И ако можех да плача, бих ви оплакал. Бих плакал не за вашите страдания, а за вашите заблуждения, че не знаете как да бъдете щастливи на земята и не искате да разберете къде ви е щастието. Животът в сегашните му условия е робство, голям затвор. Не си правете никакви илюзии, разберете положението и излезте от него.

Издигнете вашия ум и вашето сърце и апелирайте към Бога, повикайте го да ви освободи от затвора.

Всичко това, което вие виждате сега, ще се срути издъно в 10 години, няма да остане нищо от тези закони.

Такъв ще бъде свършекът на този свят с неговата сегашна извратеност.

Ще настане нова култура, когато хората ще слушат своето сърце и своя ум и ще живеят братски, според дълбокото разбиране на онзи закон, който казва – а и във вашия закон е писано, – че свидетелството на двамата е вярно.

Не ви казвам да станете песимисти, но бъдете герои, работете между всички и казвайте на всички, че е дошло вече време да живеем човешки живот на земята.

„Ама други не желаят.“

Ще ги убедите, защото правото е на наша страна.

Ще се създаде общо братство по целия свят, ще се смъкне това робство, ще се приравнят богати и бедни, учени и прости, ще се приравнят всички по закона на Мъдростта и Любовта. Това ще бъде новата култура. Въоръжете се с тази мисъл, бъдете герои и не се плашете от нищо.

Кажете: „Отсега нататък ние ще вярваме в живия Господ, Който е пратил Своите слуги“. Ако вие не го извършите, камъните ще оживеят и ще преобразуват света. Писано е: Дърветата и животните ще станат, а вие, ако не станете, ще бъдете последни в Царството Божие.

Да се обърнем към великата Истина, която ни сочи Бог и ни зове към работа, да създадем една велика вълна в света, която ще ви вкара в пътя на съгласието и на великите закони на природата, и бъдете уверени, че бъдещето ще бъде ваше.

Учителят много рядко е толкова болезнено директен. В период на пълен икономически колапс, когато цялата страна бедства и има глад, когато цяла Европа още оплаква многото загинали в 1-вата световна война (1914-1918), Учителят от една страна ги кори, че са забравили мисията ан живота си, но от друга им дава надежда за братския живот, които ще дойде.

Той иде!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

[.....Братя и сестри, знаете ли колко сте се заблудили вие! Едно време, когато вие излязохте от Небето, какво ми казахте, знаете ли? Какви хубави идеали, каква велика програма, с какви задачи излязохте оттам! Вие бяхте красиви и мощни, както аз ви зная, а сега като ви гледам, съжалявам ви. И ако можех да плача, бих ви оплакал. Бих плакал не за вашите страдания, а за вашите заблуждения, че не знаете как да бъдете щастливи на земята и не искате да разберете къде ви е щастието. Животът в сегашните му условия е робство, голям затвор. Не си правете никакви илюзии, разберете положението и излезте от него. И вие, като сте в затвора, мислите като хора, как да го реформирате, та затворниците да живеят добре. А пък аз ви казвам: „Излезте от този затвор!“ Някои ще кажат: „Не му е дошло времето“, и предпочитат да живеят с хиляди години в затвора. Не, 5 години са минали, и вие още седите в него. Вън от него! Ще повикате стражаря и ще му кажете: „Ние сме осъдени, въз основа на еди-кой си закон, да лежим толкова години. Срокът е вече изтекъл, искаме да ни освободите“. Издигнете вашия ум и вашето сърце и апелирайте към Бога, повикайте го да ви освободи от затвора. Всичко това, което вие виждате сега, ще се срути издъно в 10 години, няма да остане нищо от тези закони. Такъв ще бъде свършекът на този свят с неговата сегашна извратеност......]

Да, по>красиво от това, не може да се каже:feel happy:

Редактирано от galgo

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако човек чрез медитация достигне до едно по-високо или по-дълбинно ниво (думите са относителни),

то се появява всеобхватно чувство за цялостност, мир, хармония.

Тогава въпросът какво мислиш с ума и какво чувстваш със сърцето автоматично изчезва.

Човек Е!

:yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някой може ли да каже какви са практическите препоръки на Учителя за сливане на ум и сърце.

Божидар,в самата беседа Учителят дава някои практически препоръки:

Не си бъркайте умовете с онези философско-богословски заключения, които казват, че Синът е проявление на Отца. То е, според моето схващане, едно криво определение на съвременния наш живот, защото ако Синът е проявление, то е една сянка. Да се прояви нещо, то е външната страна, а Синът е нещо повече от проявление. Сърцето не може да бъде проявление на ума, нито пък умът – проявление на сърцето. Те могат да си съдействат в проявленията, но това са вариации, пермутации и комбинации – нареждания, размествания и съчетания.

Ние трябва най-първо да отстраним всяко съмнение от нашия ум. Съмнението в истинския живот не носи никакво добро.

Ако вашето сърце и вашият ум говорят за един предмет едно и също нещо, приемете тази истина без никаква резерва, без колебание: всяко колебание ще бъде в ущърб на вашия прогрес. На съвременното общество именно това му липсва – то няма достатъчно вяра в себе си, вяра положителна, вяра без съмнение.

Не хвърляйте вината на вашия ум, че бил слаб; не казвайте: „Аз съм слабоумен“. Никога не казвайте, че сърцето ви е покварено. Вие може да цитирате от Писанието, че умът е покварен; това са само философски твърдения на пророците, но вие трябва да разберете дълбокия смисъл на тези думи. Ако сърцето беше покварено, ако то не струваше нищо, Бог никога не би казал: „Сине мой, дай ми сърцето си“. Той не казва: „Дай ми живота си“. Трябва да го дадеш на Бога, за да те научи на великата истина, че твоето сърце е нещо възвишено и благородно, че в него се крият източниците на твоя сегашен и бъдещ живот.

Важното е, за какво е дошъл човек на земята: имате ли душа или нямате; имате ли ум или нямате, имате ли сърце и в съгласие ли са вашите сърца и вашите умове и т.н. Често пъти сърцето ви се смущава и търсите приятел да ви премахне смущението, но представете си, че и той се намира в същото положение. Събират се група хора, образуват общество и казват: „Ние сме песимисти“, и почват философски да го доказват. Те гледат особено на света, намират, че не бил от най-добрите, и почват да доказват научно, че този свят е най-лош. Ето аргументите им: лош бил, понеже колели кокошките, воловете, имало земетресения, войни и тям подобни. Ако бил добър, той щял да бъде другояче, казват те. Но аз казвам: Вие, господа песимисти, сте онези мъже и жени, които сега навиват кросното – и двамата теглят назад, но щом насноват платното, жената вземе платното, мъжът совалките и казват: „Свършихме работата“, и няма вече дърпане – противоречия в живота. Тяхната работа става свидетелство, че са работили заедно, в съгласие.

Според мен с тази мисъл ,Учителят ни предупреждава за нещо,което често става в чисто човешкия ,земен план на нашето битие.Човешкото сърце и ум са единни и в синхрон ,както в доборото,но доста по-често в негативния спектър от чувства.За единството им в доброто се иска съзнателна работа,приложение на закона на Любовта,която е свързана със сърцето и закона за Мъдростта,който е свързан с познанието и следователно с ума.Докато в скръбта,тъгата,болката от загуба на близък човек,ние попадаме несъзнателно и бързо.Единството на сърцето и ума в случаи като тези са налице,но на човека често в подобни житейски състояния ,му липсва вяра в Бог,липсва му Любов,липсва му Мъдрост,за да се оттласне от това единство на сърцето и ума и да се повдигне извън тези негативни състояния .Това също е част от пътя и зависи на каква част от кръга е духът на този или онзи.Ние не сме еднакви.Някои слизат ,други възлизат.Това е обяснено много хубаво и с пример в беседата.

Когато Бог първоначално е създал света, всички души, които излезли от центъра на битието и тръгнали по разни посоки, като слънчевите лъчи, всяка от тях е понесла по нещо от този Божествен център – разни дарби, разни чувства и прочие: Няма две души еднакви в света, и не може да бъдат еднакви, макар разликата между едната и другата да бъде малка.

Преди няколко деня дойде при мене един младеж, запасен офицер, и ми разправи, че се разболял от неизлечима болест. Той бил на умиране, но попада му на ръката една книжка за лекуване чрез глад, струва ми се, от някой си доктор Мюлер. Решава и той почва да гладува и това продължава 22 дена. Разправи ми опитността, която е получил от първия, втория, третия ден и резултатът бил, че неизлечимата болест изчезнала. Тогава отишъл в Пловдив при лекаря, който по-рано му казал, че болестта му е неизлечима, и казал: „Изследвай ме“. Докторът го изследвал и му казал: „Здрав си“. Този човек приложил глада със своя ум и сърце. След туй се прояснява умът му и от материалист той става духовен. Той разбира, че в света има и друго нещо, освен онова, което хората познават. От това се разбира, че той е прогледнал, станал е до известна степен ясновидец.

От примера със запасния офицер следва една практическа препоръка,която аз лично съм пробвала и на база на това твърдя,че работи.За нея Учителят казва следното:

Не ви препоръчвам и не ми е намерението да ви накарам да постите 22 дена, както онзи момък, за който ви говорих. С това не се постига нищо, ако нямате вяра; но ще кажа, че според мене този момък се е освободил от едно съмнение и е пробудил Божественото в себе си. Ако искате да изпълните всички ваши задължения, да премахнете всички нещастия, постете 5–10–15–20 дена и тогава ще научите и причините на всичко. Но заедно, и сърцето, и умът да ви го подскажат. Тогава постете, и резултатът ще бъде отличен. Но ако сърцето каже: „Пости“, а умът: „Недей“, не започвайте. Някой ще каже: „И без пост може“. Не може. В известен момент на живота, когато трябва да усилим нашата воля, да я съединим с волята Божия, да видим свидетелството на тия двама души, трябва да постим.

Вие питате какво е вашето предназначение. Софиянците трябва по 4–5 пъти да възлизат на Витоша лятно време, да посетят всички водопади, да възлязат и на Мусала, и на Белмекен. „Обуща трябват, а те са скъпи“. Екскурзии, екскурзии нагоре, по планината! А тези екскурзии са стимул, който ще развие ума и сърцето на човека. Трябва непременно да се изкачвате на високи места. Като казвам „изкачване на високо по планините“, употребявам един символ. Който иска да развие своя ум, трябва непременно да се изкачва на високо място. Който иска да развие своето сърце, трябва да слиза към ниски места. И едното, и другото е геройство.

Тази практическа препоръка също е вярна, приложена в буквалния и смисъл.Но тя има и един друг ,по-дълбок смисъл.Да се качваме и да слизаме ,за да развиваме ума и сърцето,не само физически,чрез екскурзии и разходки сред природата,но и при всички житейски друми,по които вървим-случки,събития от нашия живот.Ако вървим по пътя, като прилагаме законите на Любовта и Мъдростта ,ние ще постигнем много по-пълно съзвучие между сърцето и ума и още по ценното е,че ще се научим да чуваме какво ни казват те.Тогава няма да търсим друг източник,който да ни каже,да ни посъветва,да ни изслуша,а ще се доверим на Бог,който ни говори,чрез нашия ум и нашето сърце.

На България препоръчвам да прави опит – да послуша ума и сърцето си – и в 10 години отгоре ще се оправи. И всеки българин нека направи опит – да слуша ума и сърцето си. Никой да не изнасилва другиго. Така, ако приятелят на някого не върви по правия път, нека той насочи своя ум към него и по този Божествен път ще му прати помощта си, и животът му ще се измени.

Беседата е много хубава,наситена с примери и мисли,които всеки да развие за себе си.

Поздрави.

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Следователно, казвам на всички ви:

Вярвайте в сърцето си, вярвайте в ума си, тогава ще дойдете във второто положение – ще повярвате в душата и духа си, след това в Бога и в Неговия Син. Само така вие ще придобиете истинска философия за разбиране великия закон на природата.

Вие питате какво е вашето предназначение. Софиянците трябва по 4–5 пъти да възлизат на Витоша лятно време, да посетят всички водопади, да възлязат и на Мусала, и на Белмекен.

medic_32_plitvicka1.jpg

Редактирано от Viki3

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×