Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Лъчезарна

99. И отиде и се представи

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Молитва за плодовете на Духа

Бершит Ба - песен

Беседа: И отиде и се представи

Молитвен наряд за край:

Бог на любовта... - формула

Псалом 117

“И отиде, та се пристави едному от гражданите на онази страна, който го проводи на полетата си да пасе свине.” (Лука 15:15)

В първа глава на Битието се говори за създаването на света. И рече Бог: „Да се събере водата, която е под небето, на едно място, и да се яви сушата. И стана така.“ Оттук се вижда, че Бог е започнал създаването на света чрез действието събиране. Първият човек също бил създаден чрез събиране. Когато дошло ред до жената, Бог приложил изваждането. Той приспал мъжа, извадил от него едно ребро и създал жената. Когато се вади нещо от дадена величина, тя се намалява. Намаляването показва, че движението се извършва в противоположна посока. Оттук вадим заключение, че малкият син, който пожелал да напусне бащиния си дом, започнал с изваждането, т.е. с намаляването и с движение в обратна посока на събирането.

Като се изучават различните математически действия, дохождаме до постоянните и непостоянните или преходни величини. Само Бог е постоянна величина, а всички останали величини – хора, животни, растения, минерали се видоизменят, т.е. постоянно се увеличават и намаляват. На тези процеси именно, се дължи развитието на човека и на всички живи същества.

***

Какво постига човек, ако слуша съветите на този гражданин? – Отива да пасе свинете на своя господар. Интересен е фактът, че господарят му, т.е. гражданинът, не оставя младия човек в дома си да му слугува, а го изпраща на полето, да пасе свинете му. – Каква мисъл е вложил Христос в този стих? Защо господарят е постъпил така с младия момък? – Заради недоволството му от живота. Младият момък не бил доволен от живота, от своя баща, и мислел, че може по друг начин да живее, затова поискал дела си и тръгнал по широкия свят. Този свят има отношение към математиката, към неизвестните величини. Да решиш тези величини, това значи да намериш посоката на движението им, да видиш дали се увеличават или намаляват.

***

...свинарството има отношение не само към външния, но и към вътрешния живот на човека. Съвременните хора не виждат връзката между външния и вътрешния си живот, както и между мислите, чувствата и постъпките си. Освен това, те не обръщат внимание на посоката на своите мисли, чувства и постъпки, както и на орбитата на тяхното движение, поради което претърпяват неуспех в живота си. Като изучават своя живот, мнозина се натъкват на щастливи и нещастни случаи, но въпреки това, не се стремят да си обяснят причината за това.

***

Да се удоволства човек, това значи, да се движи по пътя на величини, които се намаляват. – Как се познава кога човек се движи по пътя на тези величини? – По резултата на неговия живот. Ако е земеделец, нивите му постепенно намаляват; ако е богат човек, парите му постепенно изчезват; ако е жена, постепенно погрознява, лицето й се набръчква, след това тя отива при гражданина, дето минава в последен етап на живота – свинарството. Най-после човек умира за злото и заблужденията, за да се върне при баща си и започне нов живот. За онези, които не разбират пътя на човешката душа, тоя процес минава незабелязан, и те казват: Господ да го прости, добър човек беше. Следователно, започнеш ли да погрозняваш, не чакай времето да станеш свинар, нито да те погребат и опяват, но започни да мислиш право, докато разрешиш въпроса си разумно. Правилното разрешаване на въпроса показва, че човек се движи по пътя на величини, които растат. Тези величини са любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелта.

***

Ново учение е нужно на хората – учение за вечния живот, учение за любовта. Новото учение изключва нисшите желания; то не се занимава с величини, които се намаляват и се движат в обратна посока на любовта. Който се занимава с такива величини, слиза в гъстата материя, дето сърцето, умът и волята се изопачават. Такъв човек не се поддава на никакво възпитание. Ето защо, истинският ученик трябва да си дава отчет, в кой път се движи – в пътя на величини, които растат и се увеличават, или в пътя на величини, които се намаляват. Как познавате, че човек се движи в пътя на увеличаващите се величини? Първият признак е, че във физическо отношение той е здрав, бодър, с енергия за живот и работа.

***

...чувате че някои хора много викат и плачат, ще знаете, че не са дошли още до истинското страдание. Страданието е вътрешен процес, който няма нищо общо с викането и плача. Истинското страдание се предизвиква от голямо разочарование в живота.

***

Когато изразходва своята вътрешна енергия, човек дохожда до пълно разочарование от живота и ако отправи надеждата и упованието си към Бога, той излиза на спасителен бряг. Не повдигне ли ума и сърцето си към Бога, той изпада в положението на младия син, който казал на баща си: Татко, искам дела си, за да отида в далечна страна.

***

За разумния човек и обикновения живот носи новото и великото. Той знае какво търси и насочва погледа си към растящите величини. ...Той знае, че низките прояви се отпечатват в ума на човека по-силно от възвишените, затова ги избягва. Защо ще се спирате върху нереални, недействителни неща? Обикновените неща в живота са преходни и недействителни, а необикновените и великите са постоянни и устойчиви. Обикновените работи са човешки изобретения, а необикновените – Божии.

***

„И отиде, та се пристави едному от гражданите на онази страна.“ Това е пътят на човешката душа, която слиза на земята да се учи. Бащата намира желанието на сина си основателно, затова дава частта, която му се пада, и казва: На добър път, синко! Иди в онази страна, дето сърцето ти те тегли, да придобиеш всичко, каквото желаеш. Благороден е бащата, дава свобода на сина си. Като се видял сам, без никакъв контрол, синът започнал да развързва и завързва кесията си, да проявява своята щедрост. Някога е добре да бъде човек щедър, широк, но някога се налага пестеливост.

***

У човека има нисши желания, които го съсипват. Те нямат лошо разположение към него, но водят крайно индивидуален живот, който няма нищо общо с човешкия. И за да не остане сам, човек се поддава на своите ниски желания и почва да им служи. – Не може ли човек да живее сам? – Не може. Ако оставите и най-даровития човек сам, или между хора, които не го разбират, дарбата му ще се прекрати. Той няма условия да прояви дарбата си. Следователно, и младия момък, като се видял при неблагоприятни условия – във властта на егоизма, дето човек от сутрин до вечер рови, търси прехрана, решил да се върне при баща си.

***

Задачата на човека е да намери онази мярка, с която да измерва своите мисли, чувства и постъпки и да определя посоката на тяхното движение. Ще кажете, че мислите и чувствата са невидими, не трябва да се занимаваме с тях. За обикновеното око, те са невидими, но за въоръженото око са видими. При това, колкото и да са малки, те влияят на човека и могат да изменят живота му в положителен или отрицателен смисъл. Клетката, макар и малка, също оказва влияние върху човешкия живот. Всеки орган оказва влияние върху човешкия живот.

***

За да избегне резултата на лошите условия, човек трябва да чака да изтекат те и да се сменят с благоприятни. Който се занимава с астрология и с други окултни науки, сам ще се убеди в истинността на моите думи; при това, той ще може да си помогне, да се предпазва от лошите условия на своя живот.

***

Всеки трябва да бъде господар на своя ум, на своето сърце и на своята воля – да не позволява на хората да разполагат с тях. Божественият закон гласи: всеки сам да разполага със себе си, да не се дава под наем, т.е. в услуга на другите. Христос казва: „Който не се отрече от този свят, не може да бъде мой ученик.“ Под „този свят“ разбираме преходните, измамливи неща в живота. Момъкът обещава на момата златни кули, а тя вярва и си мисли, че намерила това, което душата й желае. Всъщност, момъкът пише в нейният вестник, а тя отговаря за написаното и плаща с живота си.

Пазете се от този, който много обещава и нищо не изпълнява. Вярвайте само на онзи, който обещава и изпълнява обещанието си.

***

Когато човек стане глух и сляп за страданието, да го не чува и не вижда, той е в правия път. Когато, обаче, се спира на най-малкото страдание и роптае против него, той е в широкия свят, отишъл там да се удоволства, да яде и да пие. Когато изгуби богатството си, започва да пасе свинете на господаря си. – Какво го очаква след това? – Разпадане на тялото му на безброй частици, които се разпръсват в пространството.

***

И тъй, спазвайте онези моменти в живота си, при които величините се уголемяват. Този е пътят, който води към любовта, мъдростта и истината. Той е път на вечно движение. Спрете ли се само за момент в пътя си, вие се натъквате на катастрофа. Божественият живот се отличава с това, че там всичко е в постоянно движение. Там не се позволява никакво спиране. Щом влезеш в този живот, непременно ще вървиш напред. Ако объркате пътя и сте принудени да спрете, ще потърсите посоката на Изгряващото слънце. То ще освети пътя ви, както днес слънцето разсея облаците и се показа на хоризонта. Слънцето ви казва: Вървете нагоре, там е пътят. Ако се движите в тази посока, всякога ще имате изгрев. Обърнете ли гърба си към слънцето, ще останете в залез.

***

Казано е в Писанието: „Търсете ме в ден скръбен.“ Това значи, търсете ме, когато съм близо до вас. Бог е близо до човека, когато той страда. Близостта показва, че човек има добри условия за развитие, а далечината го лишава от тези условия. Някой мисли, че добрите условия се дават всякога, затова отлагат нещата. Не е така. Добрите условия се дават само веднъж. Например, тази беседа мога да ви държа само днес. Утрешният ден има друга програма. Всяко нещо става на точно определено време.

Качването и слизането, издигането и падането, събирането и изваждането са част от великия ритъм на Живота.

В него, един единствен е постоянен - Бог. Ние сме вълната, която се излъчва от него, а после се връща, осъзнала се.

Всичко е закономерно. И "Всяко нещо става на точно определено време."

Аз Бог Виждам, Господ Дом Един Е!

Редактирано от lokator

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Работа се иска от хората, а не труд и мъчение. Младият момък се обезсърчил от живота, защото попаднал в закона на труда и мъчението, крайният предел на които е смъртта. Който е попаднал в тинята, трябва да се мъчи и труди, за да излезе от там; който пише, рисува, създава, той работи. Работата произвежда радост, веселие, мир, разширяване на ума и на сърцето. Следователно, който иска да влезе в правия път, трябва да работи.

Как се познава, кой е влязъл вече в правия път? Един индуски ученик отишъл при своя учител и го запитал, какво да прави, за да влезе в пътя на любовта, дето величините растат и се увеличават. Като индус, учителят си послужил с един кратък съвет, вместо да му говори с часове и развива теории. Той му казал: Ще излезеш на пътят, дето ще срещнеш трима души. Ще удариш на тримата по една плесница и ще наблюдаваш, как ще реагират те. Ученикът срещнал трима души и постъпил с тях, както го посъветвал учителят му. Първият веднага се хвърлил върху ученика и му ударил две плесници, вместо една, и го повалил на земята. Вторият вдигнал ръка, с намерение да му отговори, но бързо се овладял, свалил ръката си и продължил своя път. Третият бил в съзерцание, поради което не усетил даже плесницата, и продължил работата си. Тогава учителят казал на ученика си: Първият, който ти удари две плесници, е човекът, който живее по Мойсеевия закон. Той още пасе свине на господаря си. Вторият е човекът, който се стреми към Христа, но още не е приложил учението му. Третият е човекът на любовта. Той е влязъл вече в правия път, затова не обърнал внимание на плесницата.

Какво се иска от съвременния човек? Да дойде до положението на онзи, който не усетил плесницата. – Какво е плесницата в живота? – Страданието. Когато човек стане глух и сляп за страданието, да го не чува и не вижда, той е в правия път. Когато, обаче, се спира на най-малкото страдание и роптае против него, той е в широкия свят, отишъл там да се удоволства, да яде и да пие. Когато изгуби богатството си, започва да пасе свинете на господаря си. – Какво го очаква след това? – Разпадане на тялото му на безброй частици, които се разпръсват в пространството. При това положение той се вижда сам, изоставен от всички, затова отива при баща си и му казва: Татко, не можах да се разбера със съдружниците си, напуснах ги и се връщам при тебе, да ме приемеш като един от твоите слуги. Баща ти ще те изпрати отново на земята, с нова фирма и нови съдружници. За този човек казваме, че се е преродил.

Съвременните хора мъчно успяват в живота си, защото се страхуват от страданията и бягат от тях. Така те се лишават от благата, които страданията носят. Казано е в Писанието: „Търсете ме в ден скръбен.“ Това значи, търсете ме, когато съм близо до вас. Бог е близо до човека, когато той страда. Близостта показва, че човек има добри условия за развитие, а далечината го лишава от тези условия. Някой мисли, че добрите условия се дават всякога, затова отлагат нещата. Не е така. Добрите условия се дават само веднъж. Например, тази беседа мога да ви държа само днес. Утрешният ден има друга програма. Всяко нещо става на точно определено време.

И отиде и се представи

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как се познава, кой е влязъл вече в правия път? Един индуски ученик отишъл при своя учител и го запитал, какво да прави, за да влезе в пътя на любовта, дето величините растат и се увеличават. Като индус, учителят си послужил с един кратък съвет, вместо да му говори с часове и развива теории. Той му казал: Ще излезеш на пътят, дето ще срещнеш трима души. Ще удариш на тримата по една плесница и ще наблюдаваш, как ще реагират те. Ученикът срещнал трима души и постъпил с тях, както го посъветвал учителят му. Първият веднага се хвърлил върху ученика и му ударил две плесници, вместо една, и го повалил на земята. Вторият вдигнал ръка, с намерение да му отговори, но бързо се овладял, свалил ръката си и продължил своя път. Третият бил в съзерцание, поради което не усетил даже плесницата, и продължил работата си. Тогава учителят казал на ученика си: Първият, който ти удари две плесници, е човекът, който живее по Мойсеевия закон. Той още пасе свине на господаря си. Вторият е човекът, който се стреми към Христа, но още не е приложил учението му. Третият е човекът на любовта. Той е влязъл вече в правия път, затова не обърнал внимание на плесницата.

Преди време имах интересно преживяване. Изпит. Предизвикаха ме и аз реагирах. Само след няколко дни пак-исках да реагирам, но замълчах... И след още няколко дни при подобно изпитване, не усетих, че са ме предизвиквали, чак по-късно...

Та ако изчистя вътрешното си недоволство и външно не усещам предизвикателствата. Малко емоционална нестабилност и заплеснало съзнание-изпита не е взет... :dancing yes:Ако просто се нося по вълните на Живота, ще виждам, следвам само вътрешната нишка, външното е условие за растене.

Какво се иска от съвременния човек? Да дойде до положението на онзи, който не усетил плесницата. – Какво е плесницата в живота? – Страданието. Когато човек стане глух и сляп за страданието, да го не чува и не вижда, той е в правия път. Когато, обаче, се спира на най-малкото страдание и роптае против него, той е в широкия свят, отишъл там да се удоволства, да яде и да пие. Когато изгуби богатството си, започва да пасе свинете на господаря си. – Какво го очаква след това? – Разпадане на тялото му на безброй частици, които се разпръсват в пространството. При това положение той се вижда сам, изоставен от всички, затова отива при баща си и му казва: Татко, не можах да се разбера със съдружниците си, напуснах ги и се връщам при тебе, да ме приемеш като един от твоите слуги. Баща ти ще те изпрати отново на земята, с нова фирма и нови съдружници. За този човек казваме, че се е преродил.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Избягвам да коментирам по надълго беседите от Учителя. Всеки възприема думите му спрямо позицията, на която се намира. Но ...

В темата, има една тънка нишка за "мъжът" и "жената". Кавичките ги слагам, защото - за мен, Учителят говори иносказателно за двата полярни принципа - ин и ян. Въпреки че два от следващите цитата са с ясна насоченост към външната форма - мъж/жена, то те не губят и иносказателността си.

„И отиде, та се пристави едному от гражданите на онази страна.“ – Кой е този гражданин? – Природният ум или нисшият манас – господарят на тази страна. Когато се намирал в трудно положение, младият човек се обръщал към този гражданин да го пита, какво да прави. Той му давал съвети, да краде, да се кара с хората, да се бие, да си пукат главите. Той му казвал: Не се страхувай от хората, и те са като тебе. – Неприятели имам. – И от тях не се страхувай. Влез помежду им, скарай ги и те ще почнат да се бият. – Ще пукнат и моята глава. – И твоята ще пукнат, но и техните няма да останат здрави. Който слуша съветите на този гражданин, всякога свършва зле. Като влезе в семейство, дето мъжът и жената живеят добре, гражданинът започва да им влияе със съветите си и в скоро време те се разделят. Той говори първо на мъжа: Защо си тръгнал по ума на жена си? Не виждаш ли на какво положение си дошъл? Никакво достойнство нямаш, загубил си всякакво честолюбие. Мъжът започва да се налага на жена си, иска само неговата дума да се чува. После гражданинът се обръща към жената: Чудно нещо, защо търпиш този грубиянин! И ти си Божие създание, имаш право на свобода; ти трябва да му докажеш, че не си играчка в ръцете му. Жената започва да се противи на мъжа си. И двамата са недоволни един от друг, всеки търси своето право, всеки иска своя дял. Вземат дела си и всеки тръгва в широкия свят. Така се създава новата свобода, т.е. еманципиране на мъжа и на жената. Мъжът счита, че има свобода, а жената сега си я извоюва. Към кого е насочена свободата? Мъжът иска да се еманципира по отношение на жената, а жената – по отношение на мъжа. Всъщност, това не е онази свобода, към която се стреми душата – вътрешната, разумна, съзнателна свобода.

Учителят казва тези думи преди деветдесет години. Не виждам нещо да се е променило. Ако се разменят местата на мъжа и жената – същото се получава. Ако на мястото на мъжа сложите – началник, на мястото на жената – сложите подчинен … Отново всичко ще се подреди по гореописания начин. Казаното от Учителя, като-че ли е най-лесният път за създаване на карма, независимо от коя страна на монетата си.

Но! може би, това е и необходимия момент за осъзнаване и промяна, за разрешаване на кармата. Все някой от двойката (всичко се променя), ще усети новото и ще се опита да промени позициите. Мъчното е, че този, който първи се осъзнае, първи трябва да поеме кръста за развързване на нещата. А когато си в началото, инерционната съпротива е най-силна. И егото най-трудно се преодолява…

А много по-късно следва и надрастване на ин/ян полярността.

Външно човек е единица, независима и свободна, но вътрешно, той е колективно същество, с много мнения, по-близки и далечни от неговото. Знаете ли, колко акции са вложени в едно сдружение или в един колективитет? Някой мъж казва, че не разбира жена си, не може да се спогажда с нея. И жената казва същото за мъжа си. Много естествено, и двамата са големи сдружения, с много съдружници. Като знаете това, не се обезсърчавайте. Ако не можете да се споразумеете с един от съдружниците, ще се споразумеете с друг. Все ще се намери поне един разумен от тях, който ще ви помогне. Така човек се насърчава и върви напред. Обаче, целта на съдружието е да забогатява, да събира капитали и да ги запазва. Следователно, всички съдружници трябва да бъдат в пълно съгласие и единство.

Мислите на човек е нужно да бъдат отправени в една посока. Когато посоките са различни, разнобоят поражда мъртво вълнение, което лесно изсмуква силите и запокитва в глъбините на ред деструктивни чувства, които допълнително усложняват живота. Учителят много пъти ни приканва да се пазим от раздвояване. Дори и да го има – да го открием, да го проумеем, да приложим воля за преодоляването му.

Което отново е издигане над плюс и минус.

Ако имахме вяра, колкото синапено зрънце...

И, представете си, хора в единомислие...

Разсъждавайки по този начин, изглежда че приемам надрастването като нещо положително и отново - предизвикване на полярност. Приемам го като липса на дефиниране добро/зло. Това, което е, то Е.

Днес казвам на жената да се готви да получи поне две ребра от новия живот, а на мъжа да се радва, че има другарка, създадена по образ и подобие на Бога – Как ще бъде създадена новата жена, и откъде ще се вземе материал за нея? Това ще разрешите вие. Мислете върху два въпроса: върху величините, които растат и се намаляват и върху създаването на новата жена. Новият мъж и новата жена ще се новородят, няма да бъдат направени от пръст и от ребро. С това настава нова епоха, нова култура в света. Щом дойде новата култура, блудният син ще се върне при Баща си и ще изпълнява Неговата воля.

Тези думи, лично на мен, са ми трудни. Новораждането на мъжа и на жената – като изява на чистите принципи – да. Но „жената да се готви да получи поне две ребра от новия живот” и „откъде ще се вземе материал за нея? Това ще разрешите вие.”

… Материалът, може би, това сме ние самите…

...да получи поне две ребра…

Ако раждането на „новата жена” е свързано с проява на латентни качества на женския принцип…

Вие как го разбирате?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

lokator,благодаря ти за тази много силна и хубава беседа.

И аз подобно на тебе регистрирам,че не само в нея,а изобщо в беседите до тук,почти няма беседа,в която да не е казано нещо за мъжа и жената.Било с пример,било като съвет.Като се замисля,то е най-нормалното нещо.Хората тогава и до днес ,се събират в семейство.Създавме деца и заедно вървим по общ път,на който слагаме начало ние.Наш избор е ,да тръгнем с даден човек.По-голямата част от хората постъпват по този начин.И същевременно голяма част от страданията(разочарованията ,както ги нарича Учителя в тази беседа) са свързани точно с тези взаимоотношения.Началото е добро,а после някъде по пътя, хората,които са тръгнали заедно, започват да се разделят ,да недоволствуват един от друг,да се измъчват взаимно.

Затова Учителят дава много съвети и вмъква тази тема в беседите.Нали ако всичко е наред в най-малката човешка общност-семейството,то и в по-големите общности ще бъде наред.

Ето на кои пасажи се спрях във връзка с твоя въпрос:

Ако си герой, бъди такъв във всички моменти на живота си и да се движиш в посока на растящите величини. Чувате някой да казва, че животът му е дотегнал, не може вече да търпи никого. Това е човек, който върви в обратна посока, дето величините се намаляват. Обърни се и тръгни в правата посока на живота, дето величините растат. Така ще се научиш да различаваш своето от чуждото и да не се поддаваш на външно влияние. Така ще анализираш всяка своя мисъл, свое чувство и действие.

Задачата на човека( без значение дали е мъж или жена,бел.моя) е да намери онази мярка, с която да измерва своите мисли, чувства и постъпки и да определя посоката на тяхното движение. Ще кажете, че мислите и чувствата са невидими, не трябва да се занимаваме с тях. За обикновеното око, те са невидими, но за въоръженото око са видими. При това, колкото и да са малки, те влияят на човека и могат да изменят живота му в положителен или отрицателен смисъл.

Всеки трябва да бъде господар на своя ум, на своето сърце и на своята воля – да не позволява на хората да разполагат с тях. Божественият закон гласи: всеки сам да разполага със себе си, да не се дава под наем, т.е. в услуга на другите. Христос казва: „Който не се отрече от този свят, не може да бъде мой ученик.“ Под „този свят“ разбираме преходните, измамливи неща в живота.

Давайте на хората само тогава, когато можете да ги отправите в пътя на растящите величини. Давайте така, че да осмислите живота на своите близки.

Физическите блага предизвикват втръсване, както и физическите отношения между хората. Затова някой казва: Искам да напусна жена си, омръзна ми вече. – Ще се ожениш ли за друга? – Ще се оженя. – Тогава ще знаеш, че и втората ще бъде като първата, и тя ще ти омръзне. И тя е ребро, като първата. Докато е била ребро, мъжът бил доволен от нея и я търпял. Щом излиза от него, вече е недоволен. И жената често се оплаква от мъжа си, иска да го напусне. Тя забравя, че някога е била ребро на мъжа си и излязла от него. Мъжът и жената са едно и също нещо, т.е. еднакви величини. Първоначално мъжът бил по-голяма величина от жената. За да се изравнят, Бог извадил реброто на мъжа и направил от него жената. Следователно, днес и мъжът и жената са две половини на една цяла величина – човекът, равен на хиляда единици.

И тъй, вървете в пътя, дето живите величини растат, т.е. събират се и се умножават. Само излишъкът от тези величини се вади и дели. Самата величина остава неизменна. Който се опита да дели тази величина, сам си създава нещастие. Адам искаше от Бога другарка, но Бог му каза, че няма условия за това. Адам настояваше и така пристъпи законите на рая. Адам беше роден в петък, първия ден на равноденствието, затова и първото изваждане излязло несполучливо. Бог задоволи преждевременно желанието на Адама, но с това заедно се зае да изправи погрешката, която направиха първите човеци. Сега Бог иде в света да извади още едно ребро на Адама, да направи новата жена. Старата форма на мъжа и на жената умря – нов свят ще се създаде. Нов мъж и нова жена идат в света, носители на новата култура. Блудният син представя старото човечество, а възкръсналия човек – Христос – представя новото човечество, което се създава сега.

Онези мъже и жени,които възприемат новото учение на Христос и се откажат от старото,т.е спрат да се делят,да си искат частта и да отиват в чужд свят ,за да търсят това,което имат,но не виждат,спрат да недоволствуват ,да се страхуват от страданията и мъчнотиите,спрат да се покланят на преходните материални неща, спрат да измерват любовта,която дават на другите и тази,която получават,онези,които осъзнаят,че са двете половини на една величина и приемат да бъдат човека на любовта,а не човека на Мойсеевия закон (око за око и зъб за зъб,или ти на мене ,аз на тебе),те са новият мъж и новата жена.Не е нужно да се повтаря опита и да се правят от пръст и от ребро.Това вече е било.Сега ще се новородят Мисля,че в тая дума Учителят влага съдържание -да приемат новото учение на любовта,да вървят по пътя на мъдростта и истината.То е като ново раждане,за нов живот .Стария живот на човека принадлежи на миналото и края му идва.Можем да гледаме на тези думи и като на едно оптимистично пророчество за бъдещето на човека.

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Момичета, днес сме мислели в синхрон.

Апостол Павел казва сега: "А жена да поучава не позволявам, нито да владее мъжа си, но да е в мълчание." (12 стих) Сега онези, дето не разбират писанието, търсят причината у жената. Но тази външното жена не съгреши, но съгреши жената, която е у човека. Те търсят сегашната жена. Сегашната жена е едно последствие от онази жена, която е съгрешила.

Вътрешната жена, това е човешкото сърце. Нищо повече! И за него винаги в Писанието се казва: "Разтля се сърцето на този народ." Или казано на обикновен език, развратиха се жените на народа.

Б. Дуно-1 лекция на ООК,-"Събуди се", 30. 09. 1931г.-Изгрев

Ако искате прочетете и тази беседа Десен и ляв път

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Klaudia, xameleona - наистина сме мислили в синхрон.

Вие просто доизявихте моите мисли. И за мъжа и за жената, като частност, и за човешкото сърце.

Получи се нещо прекрасно.

Благодаря Ви!

Само ще добавя, че за месец април, хората, които разработихме темите, бяхме подложени на една особена въртележка - кой, коя, кога... Дори отварянето на тази тема бе под въпрос, докато не се синхронизирахме. Преживяванията са за нас, но случилото се е и подтвърждение на думите за единомислието.

Пожелавм на всички, да усетят силата на хармонизацията между хората.

Тогава сътворяващото се, изпълва с радост Душите, стопля Сърцата и повдига Духа ни!

229850390285.jpg

Редактирано от lokator

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×