Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Пламъче

Билки които заместват антибиотиците

Recommended Posts

Usnea barbata(Уснеа)

Usnea barbata е лишей,който расте по дърветата в горите и овощните градини на Северна Европа.Наричат го още "Дядовата брада".

Този лишей е истински билков антибиотик,защото произвежда вещество,което е много по-ефикасно от пеницилина в борбата с определени бактерии.

Поради способността му да разстройва или унижтожава бактериалните и гъбичните клетки може да се твърди,че уснеа има подобно на пеницилина действие.

изследванията на тази билка показват,че е най-резултатна в борбата срещу бактериите Staphilococcus spp.,Streptococcus spp. и Mycobakterium tuberculosis(която причинява

туберкулозата).Доказано е че превъзхожда метронидазола(флагил) в лечението на възпаления на влагалището и шийката на матката.

Заради мощния си антибиотиков ефект уснеа се прилага срещу:

- бактериален синузит/ангина;

-бактериална пневмония;

- бактериални инфекции на кожата(стафилококови циреи и абцес);

- гъбична тения;

Не е подходяща за лечение на инфекции на пикочния тракт!

Най-добре е да се приема във вид на тинктура:

- 10 капки в малко вода 2-3 пъти на ден(вътрешно,за гаргара,за накапване в носа,за вагинални промивки).

Уснеа е безвредна,но е най-добре да се използва под лекарски контрол,защото у някои хора може да предизвика стомашно-чревни разстройства.

В големи дози билката е токсична!

Задължителна е консултацията с лекар!

Информацията за билката е взета от книгата на Джон Маккена "Алтернативи на антибиотиците"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Д-р Джон МакКена е известен ирландски лекар с холистичен подход в медицината.Той не отрича антибиотиците,но според него те трябва да се употребяват само когато е наложително.При лечението на своите пациенти той използва фитотерапия,хомеопатия и подходящ за всеки пациент и всяко заболяване хранителен режим.Ето още една прекрасна билка която д-р МакКена използва в своята практика.

Baptisia tinctoria(баптизия)

Баптизията е северноамериканско растение,което се използва от коренното население векове наред.Индианците крийк са давали на децата си екстракт от корена му

при признаци на болест и за укрепване на организма.Други племена са го използвали при инфекции и при рани и контузии.

Баптизията действа по подобие на антибиотик срещу много бактерии и гъбички.Тя убива микроба и по този начин спира размножаването му в организма.

Притежава имуностимулиращ ефект,а някои от съставките показват изразено антикатарално действие.

Когато баптизия се приема орално - като тинктура или спиртен екстракт,тя може да увеличи за 2-3 часа броя на белите кръвни клетки с 30%.Този факт е доказан с изследвания.

Хомеопатичния препарат от билката дава подобен резултат.Едно по-ново изследване на гликопротеините в баптизия доказва,че билката активира най-вече лимфоцитите.

Заради своето антибиотиково и антикатарално действие баптизията се използва при остри и хронични заболявания на респираторния тракт:синузит;ринит;ангина и фарингит;ларингит;

трахеит;бронхит.Помага при афти в устата и възпаление на венците.Прилага се външно като крем или мехлем при кожни инфекции и рани.

Баптизия има най-добро действие когато се използва като тинктура или течен екстракт.Може да се приема и под формата на прах,на капсули или таблетки.

Подобно на ехинацеята баптизията има отлична репутация.Спокойно може да се прилага при възрастни и малки деца в подходяща доза.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смирна(Commiphora molmol)

Смирната се среща във вид на храст в пустинните райони на Арабия,Средния изток и Североизточна Африка.Векове наред

хората от този район са събирали смолата от растението и са я използвали,за да лекуват множество инфекции.Арабите са

я използвали при стомашни болки и респираторни заболявания.

Смирната повишава фагоцитозата в белите кръвни клетки и помага на организма да се справи с редица инфекции - вирусни,

бактериални и гъбични.Използва се при инфекции на горния респираторен тракт-синузит;долния респираторен тракт-възпаления

на гърлото;стафилококови инфекции-циреи и абцеси;вирусни инфекции-грип,настинка,Херпес симплекс.

Смолата не се разтваря добре във вода и е най-добре да се използва тинктура.Препоръчва се дозата от 2-4 мл 3 пъти дневно.

Смирната е най-ефикасна в комбинация с други билки: с баптизия - при инфекции на дихателните пътища,и с ехинацея - при

други състояния.

Смирната е съвсем безвредна.Няма данни за токсичност или странични ефекти.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Echinacea purpurea(Ехинацеа)

Ехинацеата е характерна за Северна Америка,където векове наред е била използвана за лечение на

инфекции,кожни рани и ухапвания от змии.Един немски лекар - д-р Мейер - я заимства от племето пони

и прави лекарство,което нарича "Мейерс Блад Пюрифайър".Благодарение на д-р Мейер билката добила

популярност в Германия и днес повече от 250 лекарства там съдържат ехинацеа.

Ехинацеата стимулира белите кръвни клетки, като повишава активността на макрофагите.През 1984 година

медицинското списание "Инфекшън енд Имюнити" съобщава,че една особена съставка на ехинацеата значи-

телно повишава унижтожителната способност на макрофагите върху тумурни клетки.

Ехинацеата потиска вирусни,бактериални и гъбични инфекции.Освен това се използва при кожни наранявания

и дори за лекуване на екзема.

Използва се при - настинка и грип;синузит;възпаления на гърлото;инфекции в ухото;стафилококови инфекции;

инфекции на пикочните пътища.

При рани - изгаряния;гнойни рани;ухапвания и ужилвания.

Други приложения - алергии;екзема;намален брой на белите кръвни телца.

Възприема се най-добре като течен екстракт или тинктура.В течна форма се абсорбира най-добре от кръвния поток.

Може да се използва и под формата на капсули и таблетки.

Ехинацеата е призната за една от най-безвредните билки без странични ефекти.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Туя(Thuja occidentalis)

Тази билка е позната и под името "дърво на живота"(Arbor vitae).

Тя е дървесен вид от рода на кипариса и е характерна за североизточната част на Северна Америка.

В Европа се отглежда като градинско растение,главно за изграждане на живи плетове.

Туя е била внесена в Европа през 16 век и е добила популярност в медицината като хомеопатичен препарат,

независимо от това,че в родината си се използва като билково лекарство.Установено е,че когато се приема в

големи дози вътрешно или в по-малки - за продължителен период от време това оказва вредно влияние върху организма.

Вътрешно се приема само като хомеопатичен продукт!

Билковият екстракт е подходящ само при кожни поражения.

Билката притежава изразени антивирусни свойства и учените са се уверили в това,независимо че активните и химикали

все още не са идентифицирани.Според някои туя притежава и антибактериално действие и в този смисъл би могла да се

ползва в лекуванета на инфектирани външни рани и изгаряния.

Туя се използва главно при вирусни инфекции: настинка;грип;вирусно заболяване на гърлото;вирусен ларингит;вирусен бронхит.

В тези случаи се употребява като хомеопатичен препарат.

В случаи на брадавици и срамни пъпки с вирусен произход се прилага директно върху брадавицата под формата на билков екстракт.

Билката има изразен противогъбичен ефект и е подходяща за лечение на различни кожни гъбични инфекции,като трихофитии,микроспории.

Туя се прилага от лекар или квалифициран билкар,особено когато трябва да се приеме орално!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Невен(Calendula officinalis)

Водните и спиртните извлеци от невен имат противовъзпалително,антимикробно и антивирусно действие.

Водните извлеци имат бактерицидно действие по отношение на много патогенни организми,особено стафилококи,

стрептококи и по отношение на някои вируси на херпеса,някои грипни вируси и др.

В гинекологията невенът се препоръчва за промивки при лечение на възпалителни заболявания на женските полови органи,в т.ч.

и на трихомонален колпит,ерозия на шийката на матката и др.

За външна употреба невена се препоръчва под формата на лапи,компреси и бани - при гнойни рани,карбункули и фурункули,

рани от изгаряния,трофични язви разширени вении склероза на съдовете,както и при възпаления на правото черво и за клизми.

Мехлем от невен се прилага при изгаряния,наранявания,драскотини,екземи,рагади на зърната на млечните жлези и рагади на

ануса.

Запарка: приготвя се от 2 супени лъжици цветове в 400г кипяща вода.Оставя се да престои 2 часа и от прецедената запарка

се приема 3 пъти дневно 15 минути преди ядене по 120г.

Отвара: приготвя се от 2 супени лъжици цветове,които се варят в 600 г вода 3 минути.Престоява 1 час.Използва се 6 пъти дневно по

80г 15 минути преди и 30 минути след ядене.

При възпаление в устната кухина със същата отвара се прави жабурене и гаргара.

Спиртна настойка: Приготвя се в съотношение 1:5(пресен цвят от невен:спирт 70% или силна ракия).Престоява 7 дни и се взема вътрешно

по 30-40 капки 3-4 пъти дневно,а 1 чаена лъжичка от настойката,разредена с 500г вода,се препоръчва за компреси и промивки.

Настойка със зехтин: Съотношението е 1:10(пресни цветове от невен:зехтин),престоява 10-12 дни и се използва за мазане на трудно

зарастващи рани и рагади на зърната на млечните жлези.

Мехлем: приготвя се от 20г настойка и 90г консистентна емулсия(вода и вазелин в съотношение 1:1) или глицерин.Съхранява се на прохладно място.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Латинка(Tropaeolum majus L.)

През 1954 година Winter отбелязва антибиотичния ефект на латинката.Съобщава се за добри резултати

при лечение на урогениталните инфекции,както и на възпалителни заболявания на дихателните пътища.

Има доказано действие при пиелонефрит,хроничен бронхит и емфизем на белия дроб.

Прилага се вътрешно като сок от свежи листа - по 10-12 г сок дневно.

Желателна е консултация с фитотерапевт!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Градински чай(Salvia officinalis L.)

Градинския чай произхожда от Средиземноморската област.Отглежда се в градините като декоративно

и лечебно растение.Използват се листата(Folia Salviae) и цялата надземна част(Herba Salviae) за получаване

на етерично масло(oleum Salviae).

Водни извлеци от листата имат противовъзпалително,антибактериално и противогъбично действие.

Употребява се при ангини и други възпалителни процеси в устната кухина,ларингит,трахеобронхит,кашлица

от различен произход.При бронхити се прилага и под формата на инхалации с етерично масло.

Външно като запарка за компреси се прилага за лечение на гнойни рани,а за бани - при кожни обриви,

трудно заздравяващи рани,екземи,псориазис,невродермит и епидермофитии - под формата на компреси и

лапи.Използва се също за вагинални промивки при възпалителни заболявания - ендоцервицити,колпити,бяло

течение.

Запарка:1-2 супени лъжици от билката се заливат с 400г кипяща вода.Оставя се да престои 30 минути,прецежда

се и се пие 3 пъти дневно по 120г, 15 минути преди ядене.

Гаргара се прави със същата запарка в продължение на 2-3 минути през 2-3 часа.

Запарка от 1 супена лъжица билка на 1/2 л вода се използва за компреси.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Див пелин(Artemisia vulgaris)

(горски черен пелин)

Расте из храсталаците и като бурен край селища,пътища,необработваеми места,край реките и др.

Разпространено е из цялата страна,от низините докъм 1200 м надморска височина.среща се из цяла

Европа(без крайните северни и южни части).

Прясното етерично масло притежава изразено антимикробно действие.То подтиска развитието на

Pseudomonas aeruginosa,Klebsiella pneumoniae,Stapf. aureus.

Алкохолният екстракт от листата на растението притежава бактерицидно действие спрямо Stapf.aureus,

Shigella sonnei,Bacillus subtilis.

Като външно антисептично средство се използват водни извлеци при пиодермии,инфектирани наранявания

по кожата и др.Употребяват се също лапи,както и сух прах,получен чрез стриване на стръкове див пелин.

Растението е силно токсично и лечението с него се провежда само от лекар!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Червено подъбиче(Teucrium chamaedrys L.)

През 1957 година е установено,че инфузът от червено подъбиче действа бактериостатично спрямо

дизинтерийните и паратифозните бактерии.Изследвания през 1969 година показват,че алкохолният извлек

от надземната част на растението потиска силно развитието на Sh. Sonnei,Salm. t. murium,златистия стафилокок

и алфа-хемолитичните стрептококи.

Доказаният бактериостатичен ефект на билката позволява запарка от нея да се пие при стомашно-чревни разстройства,

а богатото и съдържание на дъбилни вещества я прави приложима и при стомашно-чревни възпаления.

Външно затопленият остатък след прецеждането на запарката от дрогата се прилага за компреси при трудно зарастващи рани,

хемороиди и циреи.

Запарка: 2 супени лъжици ситно счукана дрога се заливат с 2 чаени чаши вряща вода и след изстиване запарката се прецежда.

Дозата е за 2 дни.Да се съхранява в хладилник!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чесън(Allium sativum)

Чесънът има антибиотикови свойства.Древните египтяни са го използвали срещу глисти

и инфекции,гърците и римляните - за тумори,рани и общи заболявания,а китайците са

са го използвали при отпадналост,физическо изтощение,инфекции и тумори.

Според по-нови проучвания чесновият сок може да забавя развитието или да унижтожава

повече от 60 вида гъбички и над 20 вида бактерии,в това число и най-болестотворните.

Мазното вещество в чесъна съдържа активна съставка,заради която му приписват антибиотикови/

антимикробни качества.Става дума за сярното съединение алицин,което унижтожава бактерии и

гъбички.При консумация на чесън,мазната течност навлиза в храносмилателната система и се абсорбира

в кръвта.Отделя се посредством белите дробове и оттам се получава неприятният серен дъх в устата.

Заради това чесънът се използва най-много при инфекции на храносмилателния и дихателния тракт.

Най-обикновеният начин за приложение на чесъна е,като се консумира на вечеря по 1/2 главичка

очистени скилидки(най-добре с кисело мляко).

Тинктура от чесън:250 г луковици от чесън се обелват,накълцват се ситно и се накисват в продължение

на 14 дни в 1 л ракия при температура 30 градуса.Шишето се запушва добре,като запушалката се залива

с восък и се държи на слънце или близо до печката.Неколкократно през деня шишето се разклаща.След

14 дни съдържанието се прецежда през марля.Така получената тинктура може да се съхранява 1 година.

При епидемии от грип,дизинтерия,чревни инфекции се вземат преди ядене по 10-15 капки.При заболяване

от гореизброените болести се вземат допълнително още по 20 капки в предобедните и следобедните

часове.Тази тинктура се препоръчва и при бронхити.

При бронхити и простудни заболявания се препоръчва счукан чесън ,смесен с разреден мед - от така приготвената

смес се взема по 1 чаена лъжичка на всеки 1-2 часа.

Чесънът може да се прилага и по следния начин:обелените и счукани скилидки от една глава чесън се размесват

с една водна чаша кисело мляко,оставят се да престоят една нощ и на следния ден се консумират на 2-3 пъти.

За профилактика срещу грип счукана скилидка от чесън с тампонче памук се поставя в носа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бяла бреза(Betula alba)

Водни извлеци от листата,пъпките и кората проявяват антимикробна активност по отношение

на антибиотикоустойчиви форми на 144 щама стафилококи,отделени от болни с различни форми

на гнойни инфекции - мастит,фурункулоза,флегмони,перитонит и др.,и оказват значителна активност

по отношение на ламблии,трихомони и някои вируси.

Брезовият катран има бактерицидно действие и влиза в състава на много мехлеми.

Чагата активизира имунните процеси и повишава защитните сили на организма.

Бялата бреза се използва при лечение на трахеити,бронхити,бронхиектазии,туберкулоза на белите дробове,

намира приложение в оториноларингологията,в стоматологията за лечение на стоматити,гингивити,пародонтоза,

глосити,ларингити,фарингити,хронични тонзилити и др.Спиртни извлеци от дрогата се използват при остър и

хроничен отит.

Запарката от пъпки,брезовият сок и брезовият катран се използват външно за лечебни и хигиенни вани при

трудно заздравяващи и гнойни рани,при фурункулоза,остри и хронични екземи,лишеи,ерозии,при гъбични и

паразитни кожни заболявания.

В стоматологията чагата се прилага вътрешно и за местно лечение на патологични джобчета при пародонтоза.

Една-две супени лъжици брезови листа(пъпки или кора) се заливат с 400г кипяща вода.Вари се 3 минути и се

оставя да престои 30 минути.Извлекът се изпива на 3 пъти по 100г преди ядене.

Чагата се прилага под формата на запарка.Гъбата се измива,залива се с кипяща вода-толкова,колкото да я покрие,

и се оставя да престои 4-5 часа.След това се раздробява на малки късчета и се залива с водата от накисването,

загрята до 50 градуса.Оставя се да престои още 48 часа и се прецежда.Дневната доза е 400г,разделени на 3-4 приема.

Запарката може да престои в хладилник 3-4 дни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Златен корен - Rhodiola rosea L.

Rhodiola rosea L., известна още като “Златен корен”.

Златният корен вирее предимно на високи, сухи, песъчливи места. Среща се в Русия, Азия, а в България – Рила и Пирин. На височина растението достига до 70 см, има жълти цветове.

Първите медицински записи за неговото приложение датират от 77 г. пр.н.е. в “De Materia Medica”. През вековете Златният корен е бил използван в народната медина на Русия, Скандинавските страни. За периода 1725-1960 г. в научната литература на Швеция, Норвегия, Германия и Русия могат да бъдат открити описани различни медицински приложения на растението. След 1960 г. са публикувани над 180 фармакологични, фитохимични и клинични изследвания. Въпреки че Rhodiola rosea L. е бил изследван предимно като адаптоген, не всички негови свойства са добре проучени. Като основна причина за това се сочи фактът, че бележките са предимно на славянски или скандинавски езици.

Златният корен и народната медицина

Народната медицина използва Златният корен за увеличаване на физическата издръжливост, особено при продължителни боледувания. Също така при умора, депресия, анемия, импотентност, смущения в стомашно-чревния тракт, инфекции, разстройство на нервната система.

В планинските села на Сибир все още съществува традиция на младоженците да се дава китка от Златен корен за увеличаване на плодовитостта и за да гарантира раждането на здраво бебе. В Средна Азия, чаят от R. rosea е най-ефикасното средство срещу простуда и грип по време на студените азиатски зими. В Монголия лекарите го предписват при туберколоза и рак. В продължение на векове само членове на семейството са знаели къде да събират дивия Златен корен и начините за добиването на екстракта. Сибирците тайно са транспортирали билката по древни пътища до Кавказките планини, където Златният корен е бил заменян за грузински вина, плодове, чесън и мед. Китайските императори са изпращали експедиции за да донесат от Златния корен, който е бил използван за приготвяне на различни препарати.

Карл Линей (1707–1778) е записал, че Златният корен (R. Rosea) може да се използва за кръвоспиране, при лечение на херния, при вагинални проблеми, хистерия, главоболие. Още през 1755 г. R. Rosea е била включена в първата Шведска Фармакопея. Викингите са използвали билката за увеличаване на физическа си сила и издръжливост. Немски изследователи описват ползата от Златния корен при болка, главоболие, хемороиди, като стимулиращо и противо-възпалително средство.

През 1961 г. Г. В. Киров, руски ботаник и таксономик (таксономия – наука за класификацията) в отдела по ботаника на Новосибирския клон на Руската академия на науките е провел експедиция до кедровата тайга в Алтай – източната част на Сибир. Там са намерили и идентифицирали Златния корен като Rhodiola rosea. Открито е, че извлекът от Златен корен съдържа мощни адаптогени (*). Изследването показало, че Златният корен предпазва хора и животни при умствено и физическо напрежение, токсини и простуда. Изследвания, проведени в търсене на нови лекарства за лечение рак, заболявания вследствие облъчване с радиация и за увеличаване на физическата и умствената дейност, довели до откриването на групата на фенилпропаноидите (*), които са специфични за R. rosea.

Географско разпространение и класификация на Rhodiola rosea

Естественото разпространение на Rhodiola rosea е в планинските райони на Югозападен Китай и Хималаите, планината Алтай, Монголия, Сибир. Според швейцарския ботаник Хеги (1876-1932), разпространението на Златния корен в Европа е Исландия и Великобритания, Скандинавия, Пиренейте, Алпите, Карпатите и района на Балканите. Rhodiola rosea може да се срещне и в Аляска и Канада.

През 1963 г. Хеги идентифицира повече от 50 вида Rhodiola. Напоследък много растения, които имат сходство с името R. rosea се популяризират като растения от тази група, но те не притежават същите фитохимични и фармакологични свойства. Такива са Rhodiola spp., Tibetan Rhodiola и Indian Rhodiola.

Фармакологичните и медицински качества на Rhodiola са феноменални. А от всички разновидности Златният корен или R. rosea е най-добре проучен по отношение на фитохимични иследвания и прочувания, направени на хора и животни – приблизително 94% от изследванията, проведени с хора и 51% от тези с животни са свързани със Златния корен. Единствено за R. rosea са направени обширни токсикологични изследвания и е сертифицирано, че е безопасен както за животни, така и за хора.

Фитохимия на Rhodiola rosea

Фитохимичните изследвания на Златния корен показват наличието на шест различни групи химически компоненти: Фенилпропаноиди (розавин, розин, розарин - характерен само за Златния корен); Фенилетанол деривати (салидрозид, родиолозид, тирозол); Флавоноиди (родиолин, родионин, родиозин, трицин); Монотерперни (росиридол, розаридин); Тритерпени; Фенолни киселини.

Стандартизирането на Rhodiola преминава през две фази. Първоначално, през 70-те години на миналия век се е считало, че уникалните му фармакологични свойства се дължат на салидрозида (родиолозид). Затова е било прието стандартизираният екстракт да има съдържание на 0.8% салидрозид. В края на 80-те години търсенето на медицински продукти на основата на Rhodiola се увеличило изключително много. В резултат на безразборното бране на диворастящата Rhodiola се получило влошаване качеството на растението, което от своя страна довело до намаляване ефикасността на препаратите. Научните изследвания, направени по това време показали, че някои видове от рода Rhodiola също съдържали салидрозид. Един от тях е R. rosea – Златният корен. Някои от продуктите били с високо качество, други нямали никакъв фармакологичен ефект. Тогава съвсем естествено възникнал въпросът дали приетото като стандарт количество салидрозид е достатъчно? Чрез редица сравнителни анализи се стигнало до извода, че качеството на продуктите се определя от други активни компоненти, които са характерни само за R. Rosea – Златния корен, който от своя страна все още не бил добре проучен.

Някои специфични съединения, кото отделят Златният корен (Rhodiola rosea) от останалите разновидности на Rhodiola.

След повече от десетилетие изследвания през 1986 г. екип начело с В. А. Куркин представил доказателства, че химическия състав на Златният корен е наистина различен от останалите видове Rhodiola. Използвайки нови методи на анализ, Дубушев доказва, че Златният корен съдържа розавин, розин и розарин (с общо име розавини), които са характерни само за него.

От направените химически анализи станало ясно, че салидрозидът се съдържа не само във всички видове Rhodiola, но и в редица растения извън този вид. Тъй като в някои от тях той е с концентрация по-висока от тази в Rhodiola и R. Rosea, съвсем естествено учените стигнали до извода, че салидрозидът не може да бъде маркер за стандартизирането на екстракт от Rhodiola, съответно Златния корен. В резултат на това през 1989 г. в Руска фармакопея, екстрактът от R. Rosea (Златен корен), под формата на водно-спиртен разтвор или изсушен корен, е бил стандартизиран според количеството розавини и салидрозид. Независимо че розавините са приети като маркер за генетично чист Златен корен и съответно екстракта от него, те не са единствените фармакологично активни съставки, свързани с ефикасността, наблючдавана при клиничните изследвания. Така че прецизното идентифициране на съставките, свързани с различните лечебни свойства на Златния корен, остава предмет на бъдещи изследвания.

Екстрактът от Златен корен, използван при повечето изследвания, проведени с хора е стандартизиран до минимум 3% розавини и 0.8-1% салидрозид.

Златният корен и съвременната медицина

През 1969 г. R. Rosea е регистриран в Русия като лекарство под формата на 40% спиртен извлек. Прилага се при умора, инфекциозни състояния, психиатрични и неврологични смущения, за подобряване на вниманието, паметта, общата работоспособност. Приема се 2-3 пъти дневно, по 5-10 капки, ½ час преди хранене, в продължение на 10-20 дена. При проблеми с психиката се започва с 10 капки 2-3 пъти на ден и постепенно се увеличава до 30-40 капки 2-3 пъти дневно, в продължение на 1-2 месеца.

От 1985 г. Златният корен е признат в Швеция като билков продукт със стимулиращо действие. В някои справочници по фармакопея R. Rosea се споменава като един от най-често прилаганите психостимуланти от групата на официално регистрираните билкови медицински продукти.

В Дания Златният корен е регистриран като лекарство в групата на лекарствата с растителен произход. В Швеция и скандинавските страни препаратите на основата на спиртен извлек от Златен корен се прилагат за увеличаване на умствените способности по време на стрес, като психостимулант и за цялостно подсилване на организма.

Фармакологични и клинични изследвания

Традиционното използване на Златния корен в Сибир и руската медицина довели до извършването на обширно научно изследване, в резултат на което Златния корен е идентифициран като адаптоген – субстанция, която увеличава устойчивостта на организма, но не нарушава нормалните биологични параметри.

Изследванията, проведени върху клетъчни култури, животни и хора разкриват ефикасността му при физическа умора, стрес, върху централната нервна система (защита от увреждания, получаване при недостиг на кислород); като антиоксидант, за подсилване на имунната система и сексуалната сила.

Систематичните изследвания за фармакологичния ефект на R. Rosea започват през 1965 г. При проведени с мишки опити става ясно, че малки и средни дози от Златния корен имат стимулиращ ефект, докато големите дози имат повече седативен (успокоителен) ефект. Малките дози усилват биоелектричната активност на мозъка, вероятно директно въздействайки върху структурата на продълговатия мозък. Допълнителните изследвания показали, че средни по големина дози, за разлика от успокоителните средства, подобряват условните рефлекси при плъховете и съдействат за подобряване на умението за запаметяване.

В малки и средни дози, Златният корен усилва въздействието на норепинефрина, допамина, серотонина (невротрансмитери) върху мозъка, а от там оказва ефект върху централната нервна система. В паралелно изследване между Златния корен (R. Rosea), Женшен, пирацетам и други ноотропици (вещества, които подобряват кондицията, предпазват мозъка и имат ниска токсичност и други странични ефекти) е било установено, че отбелязват, че всички тези агенти увеличават способността за учене при опитните животни.

* Адаптоген – термин, употребяван за билки, които: повишават устойчивостта на организма към широк спектър агенти, вкл. физични (студ, жега, напрежение), химични (токсини, тежки метали) и биологични (бактерии, вируси); нормализират състоянието на организма при появили се болестни отклонения; нямат или са с минимални странични ефекти.

* Фенилпропаноиди - клас органични съединения от растителен произход. Получават се от аминокоселината фенилаланин чрез биосинтез. Използват се при защита срещу растителноядни животни, микроби или други вредители, защита от ултравиолетова светлина.

* Норепинефрин, допамин – норепинефрин, епинефрин и допамин, са биологично активни съединения. Те имат разнообразни регулаторни функции в клетките. Норепинефринът и епинефринът са невротрансмитери, които са тясно свързани с някои физиологични и невродегенеративни заболявания на централната нервна система.

Редактирано от Ася_И

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Билка бляскаво око е особено полезна билка за редица проблеми с очите. От това лековито растение се прави много ефикасен компрес. В 150 мл. кипнала вода се слага 1 с. л. от нарязаната на ситни парчета билка. Оставена докато изстине, сместа може да се използва до 12 часа.От личен опит знам и за билката мечо грозде-има такъв чай.Аз го пия за песъчинки в бъбреците.Успокоява болката и не стигам до антибиотици.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Билки, които харесвам и понякога използвам като помощно средство са:лайката, с отличен септичен ефект.Ореховите листа са за заздравяване на тъкани, защото съдържат йод , много ми допада равнеца.Също за инфекции в устната кухина, гърло, нос използвам блатния аир.Вкуса му не е много приятен, стипчив, но и при зъбобол, проблем с венците е отлично средство за дезинфекция.Тази билка се използва и във фармацията, за лекарства във стоматологията.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 29.04.2010 г. at 12:23, Пламъче каза:

Usnea barbata(Уснеа)

 

Usnea barbata е лишей,който расте по дърветата в горите и овощните градини на Северна Европа.Наричат го още "Дядовата брада".

Този лишей е истински билков антибиотик,защото произвежда вещество,което е много по-ефикасно от пеницилина в борбата с определени бактерии.

Поради способността му да разстройва или унижтожава бактериалните и гъбичните клетки може да се твърди,че уснеа има подобно на пеницилина действие.

изследванията на тази билка показват,че е най-резултатна в борбата срещу бактериите Staphilococcus spp.,Streptococcus spp. и Mycobakterium tuberculosis(която причинява

туберкулозата).Доказано е че превъзхожда метронидазола(флагил) в лечението на възпаления на влагалището и шийката на матката.

Заради мощния си антибиотиков ефект уснеа се прилага срещу:

- бактериален синузит/ангина;

-бактериална пневмония;

- бактериални инфекции на кожата(стафилококови циреи и абцес);

- гъбична тения;

Не е подходяща за лечение на инфекции на пикочния тракт!

Най-добре е да се приема във вид на тинктура:

- 10 капки в малко вода 2-3 пъти на ден(вътрешно,за гаргара,за накапване в носа,за вагинални промивки).

Уснеа е безвредна,но е най-добре да се използва под лекарски контрол,защото у някои хора може да предизвика стомашно-чревни разстройства.

 

В големи дози билката е токсична!

Задължителна е консултацията с лекар!

 

Информацията за билката е взета от книгата на Джон Маккена "Алтернативи на антибиотиците"

тази билка е много полезна :). За съжаление  само по интернет се намирам за купуване.Аз искам да я пробвам за кожен проблем.Но мисля че може да окаже влияние за лечение на инфекции на пикочния тракт!!!!! Прочетох доста информация на английски и там се споменава доста за пиене на тази билка.Има текстове че индианците и китайците са я използвали за лечение на цистит ,репродуктивни проблеми и на много места се споменава за ИПП,само да се знае точните дози  и времето за пиене.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

С две ръце препоръчвам силен чай от бъз-цвят. Откак се помня с него съм спасявала грипните състояния и на себе си и на децата. Обаче не бива да се чака да се влоши съвсем картината - още при първите тръпки - обилно чай бъз, краката (дори и да са топли) в гореща вода с морска сол, разтривка с мас и сол. Това води до загряване и изпотяване - особено важни за организма, който се опитва да се справи с инфекциите и да изхвърли токсините. 

buz-178018-500x334.jpg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×