Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Йорданка Динева

Все търся нещо-хармония,..

Recommended Posts

Грешката ми е май в това че,искам все да говoря.

Ако си мълча и в същото време правя каквото искам ,май ще съм по-добре.

Защо не мога да мълча?

Аз все не съм в хармония със себе си,все нещо не ми е както трябва,все нещо ми липсва.................

Не ми се живее така а,какво правя за да се чувствам добре?

Нищо!

По скоро незнам какво да направя.

Незнам кога ще дойде момента в който да съм наясно със себе си.

Толкова съм объркана и най-лошото е че вече два месеца съм така.Никаква светлинка няма в тази дупка в която съм изпаднала.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей dantchela

Говоренето е търсене. Хората често имат скрито знание, което идва с тях в новия живот. Минава много време обаче, докато успеят да го разкодират, да го изведат от себе си и да го изразят. Често многото говорене е търсене на подходящия начин на изразяване. Ти знаеш, че го знаеш, но не можеш да го изведеш от себе си. И тук идва разминаването, объркването. Не ти се живее така, защото знаеш, че има друго, но се лъжеш, че не правиш нищо. Всеки един твой ден, дори факта, че си седнала и си извела тази твоя обърканост в този пост е крачка напред към откриването. Изразяването дори и на несвързани мисли, на противоречия пред други хора е много полезно за стигане до търсената мисъл, действие. Щом си започнала да мислиш за момента в който ще си наясно със себе си, значи си тръгнала към него. А два месеца са твърде малко за откриване на каквото и да е душевно терзание. Аз например се изгубих с години в търсене на смисъла и когато го открих започнах да виждам колко много други "смисълчета" има край него с които продължавам да не съм на ясно.

Когато започне да се вижда светлината в тунела, мълчанието идва от само себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Веднъж появил се в душата стремежа към по-съвършено съществуване,никога няма да

може да изчезне.

Веднъж изпитал жажда за висшето,няма да може да го утолиш със земни източници.

Преходът на по-високо ниво на съзнание започва с осъзнаване на несвободата.

Вътрешната свобода е индивидуално качество,не зависи от външните условия на

живота.

Пост,житен режим и молитви.Много помага,когато търсиш.

Познай себе си!Търси в себе си!3d_016.gif

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Говори!Не подтискай желанието да пуснеш навън това което си държала дълго време дълбоко скрито в теб - то ти пречи.Просто внимавай пред кого говориш - направи го пред близък роднина или приятел,в краен случай си направи дневник и пиши в него всичко което ти идва в ума.Нужно е време за да постигнеш вътрешна хармония.Когато противоречията в теб започнат да се топят,няма да изпитваш тази жажда за говорене. А засега просто говори,имай търпение и вярвай че ще постигнеш това към което се стремиш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Спомни си нещата, които са ти доставяли най-голямо удоволствие, до степен да се самозабравиш, и започни с тях. Доставяй си радост. Върни в себе си чувството на радост и хармония. То е предпоставка да видиш и останалото, което е за тебе.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Спомни си нещата, които са ти доставяли най-голямо удоволствие, до степен да се самозабравиш, и започни с тях. Доставяй си радост. Върни в себе си чувството на радост и хармония. То е предпоставка да видиш и останалото, което е за тебе.

Точно тези неща не мога да имам вече.За да ги има тях,

трябва да продължа живота си по старому а,точно този живот не искам.

Ще изгубя това което искам сега но ,ще получа спокойствие.

От години съм наясно че ,не може да продължава така и един ден

за да се чувствам добре това трябва да спре.

Ще ми трябва много,много време.

Ох,дали не живея в някаква заблуда?

Времето ще покаже а,не ми се чака.

Искам промяна сега,на момента а,няма как да стане.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Говорех за друго. За мене такива неща са например да се разходя сред природата, да попея, да порисувам, да реша едно судоку... Ако съм напрегната, не мога да мисля ясно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще мине само трябва да си търпелива .Светлината се вижда най-добре в тъмното.Ако нямаш такива моменти няма да можеш да се опознаеш достатъчно,щом искаш промяна значи търсиш нещо ново.а то е в теб и само ти можеш да го намериш.Вслушай се по добре!

Бъди търпелива.Животът е прекраен.3d_043.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

3d_002.gif

Ако човек престане да се разкъсва емоционално всеки път,когато живота не се подчинява на желанията,

очакванията,нуждите,представите за това,как другите са длъжни да контактуват с него ,той ще има много енергия.Ще стане спокоен,радостен и доброжелателен.

Харчим енергия да изменим ситуациите и хората.

Търсим щастието в удовлетворението на желанията.

От стремеж към външни стимули за щастие трябва да преминем

към търсене на вътрешните причини,които ни пречат да бъдем щастливи тук и сега.

Изясни си твоята черта,на която се основава твоето Его.Осъзнай я.

В следствие наблюдението и анализа върху себе си ще настъпят изменения в ума

и човека по-често ще получава удовлетворение от живота.

3d_047.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако човек престане да се разкъсва емоционално всеки път,когато живота не се подчинява на желанията,

очакванията,нуждите,представите за това,как другите са длъжни да контактуват с него ,той ще има много енергия.Ще стане спокоен,радостен и доброжелателен.

Преставаш да се разкъсваш за известно време и идва един момент в който забравяш какво си постигнал и как си се чувствал.

Повтаряш това което си потискал в себе си за известно време.След това започват самообвиненията и се въртиш като в омагьосан кръг.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би трябва да бъдеш доста по-конкретна ако искаш да получиш конкретен съвет.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Говоря за промяна,не за потискане.

Не можем да променим никого и нищо друго.

Можем да променим единствено себе си.

Светът е неутрален.Нещата не са нито добри, нито лоши.От това с каква лична

емоция ще ги заредим,зависи дали ще ни изглеждат добри или лоши.

Всичко зависи от избора.

Както е настроен ума-така е настроен и света наоколо.

Тоест- КАКВОТО В ТЕБ-ТОВА И ОКОЛО ТЕБ.

При "повторения" става дума за кармичен урок.

Повторенията ще следват докато не си усвоиш урока.

Анализирай ситуацията и разбери кое е слабото ти място.

Него трябва да промениш.

Хипотетичен пример-наранена гордост-имаш да отработваш смирение.

Ако не се промениш доброволно,в живота ти ще следват сходни ситуации,ще се променят

главните действащи лица и местоположенията,

и най-накрая ще заболее съответен орган или цяла система,т.е. следва болест.

Това е метафизичното значение на болестите.

Пак опираме до Избора-Да вървиш напред или да деградираш.

Не знам какво си чела,за това ти препоръчвам:Диагностика на кармата-Лазарев

Твоето тяло казва Обичай се-Лиз Бурбо

Луиз Хей-книжката с таблиците.

Схемата е: болест-засегнат орган-грешка в мисловния модел-правилна мисъл.

3d_125.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мария-София,изпратих ти лично съобщение.

Извинявам се на всички но ,ме е срам от себе си,от цялата ми обърканост.

Иво е много прав -

Може би трябва да бъдеш доста по-конкретна ако искаш да получиш конкретен съвет.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес една колежка за пореден път ми каза, че съм имала много труден живот, дори може да се каже - необичайно труден, но външно не ми личи, няма изразени отпечатъци на лицето ми. Изглеждам по-млада от много хора на моите години, а зная, че в момента изобщо не съм в най-добрата си форма. Истината е, че е имало периоди, когато отрицателните преживявания са били отпечатани на лицето ми, но после по някакъв начин са били изтрити и заменени с положителни.

Ще споделя тайната си. Това е изработената с времето способност да избирам как да се чувствам, независимо от външните обстоятелства. Не успявам винаги на 100%, има периоди на падане и ставане, но зная как да намирам покой при всички обстоятелства - решавам и го намирам вътре в себе си. По някакво чудо и външно нещата се нареждат.

Зная, че преминавам през изпитания, понякога много тежки и не мога да ги избегна. В изпитанията има по-дълбок смисъл, отколкото аз разбирам.

Много е важно човек да приеме живота си и себе си сега, в този момент такива, каквито са, да обича и да прощава.

Всъщност няма нищо, което да не е в хармония с вселенските закони. Проблемът идва от противопоставянето от наша страна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

dantchela

Със сигурност има нещо добро и положително в ситуацията.Потърси го и се хвани за него.

Казваш,че нямаш търпение и искаш промяна веднага.Нетърпението и желанието за бърза промяна обикновено забавят промяната.

Ти решаваш какво и как да направиш.

Поздрави.

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Грешката ми е май в това че,искам все да говoря.

Ако си мълча и в същото време правя каквото искам ,май ще съм по-добре.

Защо не мога да мълча?

Аз все не съм в хармония със себе си,все нещо не ми е както трябва,все нещо ми липсва.................

Не ми се живее така а,какво правя за да се чувствам добре?

Нищо!

По скоро незнам какво да направя.

Незнам кога ще дойде момента в който да съм наясно със себе си.

Толкова съм объркана и най-лошото е че вече два месеца съм така.Никаква светлинка няма в тази дупка в която съм изпаднала.

Хармонията и спокойствието няма да дойдат отвън. „Не знам какво да направя“, „не знам как ще дойде момента в който да съм наясно със себе си“, „толкова съм объркана“, „никаква светлинка няма в тази дупка в която съм изпаднала“ – това са все извинения, отказ да приемеш спокойно случващото се в (положително или отрицателно).

Задавам си и въпроса: дали не влагаш повече енергия и желание в нещата, отколкото е необходимо? Крайностите са еднакво вредни. Дали в стремежа си да постигнеш хармония не прекаляваш с усилията си? Насилието никога не може да доведе до хармония.

Това, че „не можеш да мълчиш“ всъщност не е ли същото желание да направиш нещо. Имаш енергия, но не успяваш да я канализираш. Оттам идва и цялото неудовлетворение, чувството за липса на реализация. Търсиш да постигнеш някакви видими резултати и се самозалъгваш, че те биха могли да осигурят хармонията и щастието ти. Задаваш си въпроса: „какво трябва да направя за да бъда щастлива?“, но всъщност каквото и да направиш, то няма да ти донесе щастието. Опитай се ясно да осъзнаеш разликата между: „когато правя ... се чувствам щастлива“ и „правя ... за да се чувствам щастлива“. Във втория случай щастие няма да намериш. Прави нещата не за да бъдеш щастлива, а защото си щастлива. Щастието е наш избор, както и нещастието. Глупаво е да се търси причина, поради която да бъдем щастливи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На думи всичко е мнодо лесно но,реално не се получава точно така.

Това е, което получаваш от един форум в Интернет – думи. Понякога тези думи оживяват, но много зависи от предварителната нагласа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На думи всичко е мнодо лесно но,реално не се получава точно така.

Това, което пиша съм приложил по отношение на себе си. Няма как обаче да го приложа по отношение на други хора – всеки сам трябва да го направи.

Когато си мислиш, че си нещастна, просто си представи колко по-нещастна би могла да бъдеш. Методът е даван от много хора, вкл. Б. Дуно. Радвай се, че си спала в топла стая вместо на улицата; радвай се, че не си в положението да гладуваш по няколко дни; радвай се, че не си тежко болна; радвай се, че можеш да четеш, а не си неграмотна... За да си щастлива трябва да се научиш да цениш това, което имаш. В противен случай все ще преследваш нещо, а то никога няма да ти донася удовлетворение. Когато мислиш прекалено за това, което ти липсва, е нормално да се чувстваш нещастна. Да, хубаво е да имаш желания и стремежи, но къща се гради върху стабилна основа. А основата е това, което притежаваш (това което си) в момента. Недей го отричай и омаловажавай.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна съм със Станимир!За да постигне хармония,човек трябва да се научи да цени и да се радва на това което има,и да благодари че го има,защото винаги има и по-лошо.Абсолютно щастливи хора няма.В много случаи зад лъскава фасада се крие огромно нещастие.Не пожелавай да си на мястото на друг,колкото и хубаво да ти се струва - може да се окаже че е по-лошо от твоето.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Защо от ранна възраст съм много бъбрив ? :hmmmmm:

И защо от малък много се усмихвам и се подсмихвам, дори когато нямам достатъчно основания. :( Много хиловат човек съм, не мога да се контролирам. А това не е добре. ;)

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо от ранна възраст съм много бъбрив ? :hmmmmm:

Защото винаги намираш публика, която да те слуша :3d_031::3d_007::3d_146:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди няколко дни срещнах много подходящ цитат от Учителя, който смятам,че е точно по темата!

Не си спомням точно в коя беседа беше, но със сигурност е от томчето " Високият идеал" ООК 3-та година. Цитатът е следния:

"Стремежите на човека са безконечни - човешкият Дух може да го задоволи само Вечността." :yinyang:

Редактирано от mochito

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Намерих от коя беседа е въпросният цитат :)- от беседата " Без съмнение, подозрение и докачение".

Пак по темата в една от следващите беседи " Точилото и ножът" ето на какво още попаднах(което е точно по темата според мен ;)):

"Виждате нещастен един човек, оплаква се, казва: "Да имам един декар земя, ще бъда щастлив". Дадеш му един декар земя. Щастлив ли е? Не, сега казва: "Да имам два, три,четири, пет декара - разбирам." Дай му и цялата Земя, пак един ден ще бъде нещастен. Тогава той ще започне да мисли за Месечината - как да отиде на нея. Като не може да отиде на Месечината, ще бъде недоволен, че не може да я завладее. Щом тази празнина, която съществува в нас, не може да се запълни от Земята, то даже да турим в нея и Месечината, и Слънцето, и цялата Слънчева система, тя пак няма да се запълни. Единственото нещо, което може да запълни празнината от човешкото недоволство, е само Божествената светлина. Тя, като блесне, изведнъж изпълва всичко. Изведнъж блесва, но и изведнъж изчезва. Направиш ли някаква погрешка, тази светлина веднага се вдига и в теб настава пак празнота - чувстваш, че всичко в теб е празно. Изгубиш ли любовта, нямаш Светлина, нямаш сила и казваш: "Едно време можех да мисля, но сега съм станал идиот, остарял съм." - Не, не си остарял, но ти искаш по един физически начин да запълниш тази празнота в живота си, тръгнал си по крив път."

Редактирано от mochito

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×