Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте!Възхигена съм от начина по който сте представили проблема и възможните изходи от това. Невероятно изложение, съчетало в себе си всичко от което човек се нуждае,т.е. има за всеки това, от което се нуждае. Малко хора намират призванието си и няма да е пресилено ако кажа, че вие сте от тях. Бих искала да продължите темата-например за перфекционистичния характер-защо, как се е обусловил и как човек да осъзнае тази черта. Възможно ли е например, човек да гледа да се държи добре с хората, да ги разбира, уважава, да е склонен на компромиси и т.н. , но в същност това да не е защото самия човек е например добър, а просто дасе стреми подсъзнателно да има перфектни отношения с хората; или в работот си да изпипва всико на ниво, но не за да има по-голяма заплата или за да го смятат за професионалист и т.н. , а просто защото гледа да е перфектен и в това.Възможно ли е перфекционизма да е подсъзнателния стремеж към съвършенство?!Благодаря ви!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви за хубавите думи! Егото ми се радва и раздува ... :)

Перфекционизмът е невротична проява! Няма добър и положителен перфекционизъм. Перфекционистичният характер е една характерова защита, маска, броня, чрез която човек бяга от дълбоко заложени негативни базови вярвания. Тези вярвания могат да бъдат за:

- нараняване, изоставяне, злоупотреба, нестабилност, недоверие в другия (несигурна привързаност), емоционално лишение, вярвания за дефектност, социална изолация - неприемане от другите, ниска себеоценка, провал - човекът несъзнавано дълбоко вярва, че постоянно е мамен, нараняван умишлено и лишаван от грижи, внимание и подкрепа, че е грозен, провален и жалък и задължително по презумпция неприеман от другите. Тъй като носи такива несъзнавани вярвания и филтрира интеракциите си с другите през тях, той наистина се държи като онеправдан, лишаван и отритнат, с което сам причинява неприемането от другите - но не поради актуалното си поведение, хубост или качества, а поради собственото си дирижирано от гравираните през ранните си години негативни вярвания. Перфекционизмът на характерово ниво тук се явява поставяне на свръхвисока летва пред себе си и другия, за да се избегне нараняване от допускането в емоционалното пространство. Постоянно се искат доказателства, другият се изпитва. Има доста параноичност в такива хора. Родителският стил на възпитание през ранните години е дистанциран, студен, въздържан, непредсказуем, понякога и физически нараняващ.

- подчиненост на другите, подчиненост на собствените нужди, себепотискане, ниска себеоценка/ вярване за собствената незначителност спрямо "важния" друг, саможертване на собственото щастие, за да се задоволи другия, прекалена силна зависимост от мнението на хората, провал - човек постоянно потиска собствените потребности, жертва се " за другите", за "тяхното щастие", а всъщност просто задоволява интроектите на родителския си стил от ранните години. Как може такъв човек да дава щастие, жертвайки се за другите, ако той самият е нещастен, себепотискайки собствените си нужди и заявяване?! Разбира се, не е възможно! Прекалената значимост на мнението на хората кара такъв човек да се опитва постоянно да се нагажда, да се вмества прекалено в нечии чужди стандарти, очаквания и разбирания. При това обаче в него зейва вс епо-голяма неудовлетвореност, нещастие, трупа се тревожност и гняв, пасивна агресия. Такъв човек се преструва на щастлив, старае се да се впише с всички сили в социални и на колектива норми, като така губи себе си! Свръхсензитивността му към отхвърляне го кара да преживява по изкривен начин щастието си, което получава чрез задоволяване на другия. Това обаче е живот маска, далеч от ... Себе си! Тук перфекционизмът на характерово ниво се явява стремеж за максимално напасване към очакванията на "важния" друг, за д абъдат така преживени капчици изкривено щастие. Вероятният родителски стил на възпитание през ранните години на такъв човек се характеризира с кондиционно възнаграждаване - обичам те АКО! Небезусловно даване на обич от родителите -ако постигнеш тов аи онова - оценки, ред, дисциплина и т.н., тогава те обичам, ако ли не - не те обичам. Родителят така наказва цялата личност, вместо само поведението...

............................

Перфекционизмът няма как да бъде добър и адаптивен. Той винаги носи ригидност, максимализма на свръх високата летва към себе си и/ или другите, черно бяло мислене, негативизъм, безмилостно високите стандарти, през които промъкването на щастие е практически невъзможно. В перфекционизма има наказателно чувстване и поведение, когато свръхвисоките стандарти не са задоволявани.

Перфекционизмът може да бъде и духовен такъв, прикрит под маската на идеализма!

Перфекционизмът прекъсва връзката с Любовта, със сърцето, с "тук и сега". От дърветата на целите и детайлите на педантичността не се вижда гората на щастието "тук и сега", в момента. При него имаме прекомерна фиксация в целта, като се губи радостта от вървенето по пътя на постигането и. След евентуалното постигане на поредната цел и миг радост, веднага възниква друга/и и така до безкрай - а така щастието е невъзможно... Перфекционизмът няма как да е полезно качество! Той носи постоянно напрежение, чувство за нащрек, неудовлетвореност и емоционална болка. Перфекционистът се старае да контролира - себе си, другите, живота, всичко... Това обаче невротизира, тъй като просто е невъзможна кауза и представлява крайна гордост! Именно гордост! Има разлика между перфекционизъм и здрава амбиция!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Перфекционизмът може да има непредвидими последици.Познавам двама мъже,които винаги се стремили да са идеални във всичко което вършат.И двамата имат страх от отхвърляне,който се корени в детството.Перфектни в професиите си,перфектни съпрузи и бащи,перфектни събеседници и т.н.И двамата са с разклатено здраве и се чувстват неудовлетворени и нещастни.Единият от тях изпадна в дълбока депресия,когато съпругата му си намери любовник и до ден днешен се обвинява,че не е бил добър съпруг(истината е че е перфектен!).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...При хората Carcinosinum често срещаме история в детството, когато са полагали много големи усилия, в опита си да оправдаят много големите очаквания на родителите, и под техният много строг контрол са трябвало да бъдат много прилежни и послушни в опита си да оцелеят.

Настръхвам, когато някой родител, обикновено таткото каже: "моето дете е изпълнително и послушно като войник"!?...

Децата Carcinosinum са твърде отговорни за възраста си и се държат прилично, като възрастни, обаче това често ги прави невротични, което понякога е така силно изразено, така натоварващо е да успеят да оправдаят свръх очакванията на родителите, че могат да стигнат и до суицидни настроения!

Например на т.н. ЕМО деца, девиза е: " Кухнята, ножът, вените - край на проблемите!"

По-късно, самите те си налагат най-високи, почти недостижими цели и сами се заставят да ги реализират.

Те гонят перфекционизъм, като почти се самоунищожават. При Раковия миазъм, трябва да се положат свръхчовешки усилия, като условие за оцеляване. Човекът има усещането че трябва да се разтегли като ластик, в нечовешко усилие да оправи всички проблеми и изпълни всички високи задачи, които си е поставил.

Оцеляването им зависи от контрола над себе си и над околните, и огромното усилие за въвеждане на ред над обкръжаващият ги хаос.

Това е компенсаторна реакция, на подсъзнателния вътрешен хаос, който понякога се усеща като психо/емоционално "завихряне"...

Вижте повече тук: Карцинозинов (Раков) Миазъм:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Невероятни отговори...с една дума-просто професионалисти!Благодаря, че все още има такива като вас!Как се излиза от това састояние тогава?Дори ако се осъзнае положението в което е човека?Какъв е механизма?Има ли въобще някакъв изход?Защото това което Alexandar е написал е малко страшничко....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам, според мен обявяването на перфекционизма за изцяло отрицателен не е съвсем правилно. Всяка крайност е вредна. Човек в духа си е съвършен и желанието това съвършенство да бъде проявено е изначално присъщо при всички живи същества. Ако се разглежда човек в един отделен момент от времето, то той няма как да се проявява по съвършен начин. Човекът обаче е процес и от тази гледна точка, стремежът към съвършенство е оправдан. Разбира се този стремеж трябва да е съчетан с нужното разбиране, с търпение, с отчитане на моментните ни възможности. Ако последните не ни позволяват да реализираме идеала си за съвършенство, то следва последователно, упорито и търпеливо да работим над себе си и да се научим да действаме според идеала си. Ако не успяваме в желанието си да даваме максималното от себе си, не бива да се отчайваме и да изпадаме в депресии, а твърдо и уверено да се борим за реализирането на този ни стремеж. Проблемът не е в самия перфекционизъм, а в това как приемаме неспособността си да бъдем перфектни в настоящия момент. Така се получава разминаване между стремежа ни за съвършенство (чиято основа, пак повтарям, е в духа) и способността ни да реализираме този стремеж. Тази способност е нещо, което се развива през цялата еволюция. Ако се стремим към нещо, ние трябва да положим съответните усилия да го постигнем, да бъдем търпеливи и настоятелни, да не се отчайваме от трудностите при постигането. Необходимо е да пренасочим съзнанието си от настоящето към бъдещето и към вечността. Тогава желанието ни, да бъдем съвършени в живота си, добива един съвсем различен смисъл. Това е същото желание да опознаем себе си, своята божествена същност и да я проявим.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

....Възможно ли е перфекционизма да е подсъзнателния стремеж към съвършенство?!....

На въпроса как да се избави човек от перфекционизма най-добрия отговор е психотерапията (без лекарства обаче!!!).

Защо е необходимо да контактуване с психотерапевт. Ето горния ваш цитат е един опит да се оправдае перфекционизма.

Ако няма терапевт, който да ви води, то вътрешната схема на перфекционизма ще намира такива удобни оправдания за своите проявления, че направо може да ги изкара здрав разум, любов към ближния и т.н.

И човек остава да живее в бъдещето без щастие в настоящето.

Всъщност перфекционизъм и "подсъзнателен стремеж към съвършенство" са едно и също нещо.

А винаги, когато човек смята, че нещо извън него или вътре във него не е съвършенно и хвърля големи усилия да го държи в съвършено и в застинало състояние, то се изправя срещу силите на Природата и поема удари и негативи.

За Природата ествественото състояние е творческия хаос.

Съвършенството или оптималното състояние означава застиналост, което в Природата означава смърт.

Особено опасно е да се живее в бъдещето, защото така човек се опитва да управлява съдбата си бягайки от настоящето. Какво всъщност се получава? Човек не е доволен от настоящето си, от себе си в настоящето и затова гради планове и цели в бъдещето и измества фокуса на живота си там. Живеенето в бъдещето е критерий за това доколко човек е недоволен от себе си. А това недоволство е директна критика към Създателя, недоволство от условията, които е създал за конкретния човек и реално отказ от изпълнение на кармичните задачи и събиране на необходимата опитност в настоящето.

Та туй то :) Терапевт

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

....Възможно ли е перфекционизма да е подсъзнателния стремеж към съвършенство?!....

Не е подсъзнателен. Подсъзнателно е всичко което сме превърнали в навик, в модел на поведение/мислене. Подсъзнателно е всичко което извършваме автоматично. Подсъзнанието ни се определя от материалната ни природа, не от духовната. В подсъзнанието липсва всякакъв стремеж към развитие. В подсъзнанието са тези сили, които се стремят да запазят сегашното ни несъвършено състояние, включително всичките ни слабости, зависимости и предразположения. Всичко това е пълната противоположност на стремежа към съвършенство.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Перфекционизмът ... откривам го и в себе си в определена степен 60.gif

Моите уважения към специалистите, но за мен те някак все се хвърлят да класифицират, диагностицират ... (много са ентусиазирани, бе, защо така smile.gif , напомнят ми моите първи стъпки в астрологията, когато и аз все се хвърлях да определям кой човек какъв е и да обяснявам защо biggrin.gif ).

Проблемът е, както каза и Станимир, когато нещото, в случая перфекционизма, дойде в повече. Ама то така е и с всички други неща.

Също така далеч не всички деца са склонни да го развият, независимо че растат при описания тип родителско поведение. При другата част от децата неподходящото родителско отношение се пречупва по други начини, често пак нездравословни, но една част от децата дори се справят добре.

Да ходим на терапевт - да, може, чудесно дори. Но пак зависи от човека, може и без терапевт, с помощ от приятел, дух. общност, учител, може с есенциите на Бах, може и сам ... всеки си е различен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като чета Диана и се сетих.

Човек не трябва да се самообвинява, че е перфекционист.

Най-малкото може да се научи да използва това разумно :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Невероятни отговори...с една дума-просто професионалисти!Благодаря, че все още има такива като вас!Как се излиза от това састояние тогава?Дори ако се осъзнае положението в което е човека?Какъв е механизма?Има ли въобще някакъв изход?Защото това което Alexandar е написал е малко страшничко....

Аз не съм професионалист,в тази тема съм съвсем случайно!:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Невероятни отговори...с една дума-просто професионалисти!Благодаря, че все още има такива като вас!Как се излиза от това састояние тогава?Дори ако се осъзнае положението в което е човека?Какъв е механизма?Има ли въобще някакъв изход?Защото това което Alexandar е написал е малко страшничко....

Страшничко, но се лекува с подходящото за всеки конкретен случай хомеопатично л-во, и най-важното се пресича порочният "Модел" , който се е предавал от много поколения назад...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Brilliance

Възможно ли е перфекционизма да е подсъзнателния стремеж към съвършенство?!Благодаря ви!

Да обърна внимание, че това за което пиша е един краен и болезнен случай на стремеж към перфекционизъм, който би могъл да има тежки последици, особено за децата, които растейки в атмосфера на строга родителска доминация, се стремят към перфектност, като начин за оцеляване.

И когато след години, те продължават да го правят, да се стремят всичко да е планирано и под контрол и със страх в сърцето - "какво ще кажат другите... дали го направих по-най добрият и перфектен начин"?!... тогава е подсъзнателно, тогава те в подсъзнанието си се самоконтролират, вместо строгият и изискващ родител, който е като безплътна сянка зад тях.

Редактирано от Alexander

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Перфекционизмът ... откривам го и в себе си в определена степен :feel happy:

Моите уважения към специалистите, но за мен те някак все се хвърлят да класифицират, диагностицират ... (много са ентусиазирани, бе, защо така smile.gif .........................

Не, да предпазим, дори и едно дете, ...пак няма да е било напразно... :feel happy:

... защо така ли, защото статистиката с която и аз ежедневно се сблъсквам е... хайде да не казвам каква. Но това е разговор за дуга тема.

Рзбира се в тази тема става въпрос за един креативен стремеж към съвършенство, при който изпитваме вътрешно удовлетворение от постигнатото, виждайки резултата на нашия труд.

Редактирано от Alexander

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Перфекционизмът до голяма степен (ако не изцяло) е закономерен резултат от грешната мотивация на нашия живот изобщо - Резултатите! Замислете се - ние всичко, абсолютно всичко свеждаме до някакви резултати, като че ли без тях не можем изобщо да си представим дейността, живота си. И от тази уж невинна и добра наглед семчица израства огромен, задушаващ всякаква човечност и любов, бурен. Резултативната мотивация води до делене на "добри" и лоши" резултати, на "способни", т.е постигащи резултати каквито се смятат за добри - и "некадърни" - т.е. непостигащи ги. Да не продължавам мрачната картинка....

Алтернативата? - Тя е пред нас през цялото време - децата във възрастта, в която все още са твърде малки, за да очакваме от тях някакви резултати - когато им се радваме докато играят... а докато им се радваме, те свършват толкова грандиозни неща за толкова нищожно малко време!

И защо просто не продължаваме да живеем, мотивирани от самия процес на живеенето? Тогава всякакъв перфекционизъм би се обезмислил... Защото няма такова животно като "перфектно" щастие и перфектна радост, нали?

Лесно е... Опитайте. :)

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всяко насилие (над себе си) води до отрицателни последствия. Когато се стремим към едно по-високо ниво на мислите, чувствата и постъпките си, в това няма нищо лошо. Проблемът идва когато не се съобразяваме с възможностите си. Това води до небалансираност в развитието (което всъщност не е никакво развитие) и дисхармония. Целта в този случай не е погрешна, но пътят към нея е неправилен. Донка спомена за постигане на резултати, но нека да разгледаме перфекционизма от друг ъгъл: като стремеж да следване на един висок идеал. Защо да разглеждаме само изопачения вариант на перфекционизма? Нека първо да разберем оригинала, а после да мислим за фалшивото копие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Перфекционизмът до голяма степен (ако не изцяло) е закономерен резултат от грешната мотивация на нашия живот изобщо - Резултатите! Замислете се - ние всичко, абсолютно всичко свеждаме до някакви резултати, като че ли без тях не можем изобщо да си представим дейността, живота си. И от тази уж невинна и добра наглед семчица израства огромен, задушаващ всякаква човечност и любов, бурен. Резултативната мотивация води до делене на "добри" и лоши" резултати, на "способни", т.е постигащи резултати каквито се смятат за добри - и "некадърни" - т.е. непостигащи ги. Да не продължавам мрачната картинка....

Алтернативата? - Тя е пред нас през цялото време - децата във възрастта, в която все още са твърде малки, за да очакваме от тях някакви резултати - когато им се радваме докато играят... а докато им се радваме, те свършват толкова грандиозни неща за толкова нищожно малко време!

И защо просто не продължаваме да живеем, мотивирани от самия процес на живеенето? Тогава всякакъв перфекционизъм би се обезмислил... Защото няма такова животно като "перфектно" щастие и перфектна радост, нали?

Лесно е... Опитайте. :)

Донке! :thumbsup: Толкова човешки го каза... това, което аз суховато се опитвах да обяснявам... :v:

В тази светлина е добре, че премахнаха оценките за малките до 4-ти клас, нали? ... а и майките вече ще спят по-спокойно. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Стан :thumbsup1:

Помнете: Природата спира вниманието си върху вътрешните стремежи на човека. Тя само констатира фактите, наблюдава ги и каквото вижда, това отбелязва. Следователно, ако е отбелязала най-доброто, причината за това сте вие. Ако пък е хроникирала нещо, което не ви препоръчва, причината за това пак сте вие. Тя отбелязва фактите както са, нито ги увеличава, нито намалява и от тях вади своите заключения. Резултатите, които влияят на вашия живот, се дължат на избора, който сте направили...

В какво се заключава приложението на високия идеал в Живота? Ако имаш някакво верую, ако следваш някакво учение, ако прилагаш известна мярка, ако държиш някакъв образ в съзнанието си, всичко това да отговаря на високия идеал. Щом имаш сърце, ум, душа и дух, те трябва да се вдъхновяват от висок идеал. Духът ти да бъде мощен, да бъде син на Истината.

Високият идеал

Ако човек няма идеал, ако няма стремежи към по-добро /физическо, духовно израстване/, то как ще се развива? Не е задължително непременно да е в духовен план. Децата се учат по подражание до определена възраст, но е важно на кого ще изберат да подражават... Волята, вътрешните сили се формират именно, когато имаме този стремеж към някакъв идеал и изискване към себе си.

Е, когато не сме си преценили реално силите /или сме жертва на болезнени родителски амбиции/ се получават и лоши резултати, разочарования... Но все пак се учим на тази Земя, всеки със своите уроци... "Нищо прекалено", са казвали древните гърци... И за това в някакъв момент трябва да попитаме себе си, кой съм, какво искам аз?; имам ли сили да направя това? /не мама и тате, баба и дядо;)/. Да опитваме и да си поставяме цели е добре, лошо е, ако не умеем да губим и не можем да извлечем полза от грешките си, изпаднем в отчаяние /т. е. искаме контрол на всичко/...

Проблема идва от това, че не се сравняваме със себе си /днес направих грешка тук, утре няма да я повтарям/, а се сравняваме с другите. Например по-! и най-! в обществото, по външни, материални придобивки...

Глупаво е да се стремим да се харесваме и да сме приети в групата, от това, че се страхуваме да сме различни, да бъдем себе си, идват много проблеми, особено в по-млада възраст /тийнейджъри/. Така лесно ни манипулират. Но пък ако не сме го изживели, как ще знаем, че е грешка?... Ето за това са и по-опитните, по-разумните хора, да подадат ръка, да поговорят с объркания, млад човек...:feel happy:

Всички изисквания, всички външни стремежи са условия, опитности... Истинския перфекционизъм е вътре, в съзнателния човек. Например-ако днес помислих нещо лошо за Иванка-не съм права, утре ще и пратя добра мисъл. Или - Ако днес не съм измила чиниите добре и ми направят забележка, утре ще ги измия старателно, за да съм доволна от себе си...Така възпитавам себе си, стремя се към нещо висше...

Външното "лошо" възпитава вътрешното "добро"...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам, според мен обявяването на перфекционизма за изцяло отрицателен не е съвсем правилно.

Перфекционизмът винаги има подлежащ страх от провал - той е просто маската на този страх, нито повече, нито по-малко! И не е начинът за разрешаването му обаче - напротив, задълбочава го! Перфекционизмът, така както го заявяваш, се бърка с високия идеал, който се следва разумно, спокойно, с толерантност, гъвкавост, с приемане на временните сривове по пътя като нормални долини към следващия връх, като възможности за учене!

Проблемът не е в самия перфекционизъм, а в това как приемаме неспособността си да бъдем перфектни в настоящия момент.

Говориш за високия идеал, както би се изразил учителят! Перфекционизмът е научно проучена характерова невротична черта, зад която няма грам стремеж към съвършенство, а комплекси! Всъщност имаме предвид същото, но под различни думички!

Да ходим на терапевт - да, може, чудесно дори. Но пак зависи от човека, може и без терапевт, с помощ от приятел, дух. общност, учител, може с есенциите на Бах, може и сам ... всеки си е различен.

Разбира се! на терапевт човек ходи, когато е пробвал и пробвал сам, търсил е помощ от приятели, пробвал е какво ли не - особено в Б-я! И това е нормално, първо е нужно човек сам да се опита да се справи, а не веднага да бяга на терапия :). Ако не става, чак тогава!

Перфекционизмът до голяма степен (ако не изцяло) е закономерен резултат от грешната мотивация на нашия живот изобщо - Резултатите! Замислете се - ние всичко, абсолютно всичко свеждаме до някакви резултати, като че ли без тях не можем изобщо да си представим дейността, живота си. И от тази уж невинна и добра наглед семчица израства огромен, задушаващ всякаква човечност и любов, бурен. Резултативната мотивация води до делене на "добри" и лоши" резултати, на "способни", т.е постигащи резултати каквито се смятат за добри - и "некадърни" - т.е. непостигащи ги. Да не продължавам мрачната картинка....

Алтернативата? - Тя е пред нас през цялото време - децата във възрастта, в която все още са твърде малки, за да очакваме от тях някакви резултати - когато им се радваме докато играят... а докато им се радваме, те свършват толкова грандиозни неща за толкова нищожно малко време!

И защо просто не продължаваме да живеем, мотивирани от самия процес на живеенето? Тогава всякакъв перфекционизъм би се обезмислил... Защото няма такова животно като "перфектно" щастие и перфектна радост, нали?

Лесно е... Опитайте. :)

Да, именно - няма нищо перфектно! Перфектното е мъртво, застинало, вкостенило се. Няма перфектност, има гъвкава промяна и растеж!

И да, перфекционизмът е фиксиране в целта до крайност. Това обаче отнема смисъла от постигането и, убива радостта от вървенето към нея, поставя целта над средствата. Перфекционизмът оправдава всякакви средства и постила пътя си с труповете на погазването повелите на сърцето!

Всяко насилие (над себе си) води до отрицателни последствия. Когато се стремим към едно по-високо ниво на мислите, чувствата и постъпките си, в това няма нищо лошо. Проблемът идва когато не се съобразяваме с възможностите си. Това води до небалансираност в развитието (което всъщност не е никакво развитие) и дисхармония. Целта в този случай не е погрешна, но пътят към нея е неправилен. Донка спомена за постигане на резултати, но нека да разгледаме перфекционизма от друг ъгъл: като стремеж да следване на един висок идеал. Защо да разглеждаме само изопачения вариант на перфекционизма? Нека първо да разберем оригинала, а после да мислим за фалшивото копие.

Няма неизопачен перфекционизъм. перфекционизмът е наситен с жестока, твърда ригидност, той е една намусена болна физионимия, която ражда само маски на усмивки! Но да, има висок идеал - той се следва различно обаче! Говорим за едно и също, но ... думите ни пречат! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чудесен диалог се получи...:))Специалистите разгледаха много професинално перфекционизма като проблем.Това са професионалисти на които наистина човек може да се довери и да му е оказана качествена помощ. Което никак не е малко...Бих искала обаче да продалжим темата "от другата страна на медала" т.е. Станимир го е казал кратко и ясно-"перфекционизма като стремеж да следваме един висок идеал","човек в духа си е съвършен".В този ред на мисли-Целта на човешкия живот не е ли съвършенството?!А пътят към това не е ли Любота-Любовта във всичките и разновидности? След като Бог е Любов,не означава ли това,че вразката между Любовта и съвършенството е логична.Но до колко това се проявява зависи от степента на личното духовно израстване...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чудесен диалог се получи...:)........................................

...............................В този ред на мисли-Целта на човешкия живот не е ли съвършенството?!.

.......................След като Бог е Любов,не означава ли това,че връзката между Любовта и съвършенството е логична....

Не мисля, че имат връзка. Истинската любов е безусловната любов, тя не изисква съвършенство и перфектност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Именно! Съвършенството, за което говори Учителя означава пълен отказ от някакви мерки за съвършенство на материалния свят, пълен отказ от мерки за съвършенство в духовния свят и пълен отказ от мерки за съвършенство в астралния свят.

Тогава любовта става съвършена - божествена. Парадокс, нали - съвършенството се постига в момента, в който се стопят всички мерки за съвършенство....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам, според мен обявяването на перфекционизма за изцяло отрицателен не е съвсем правилно.

Перфекционизмът винаги има подлежащ страх от провал - той е просто маската на този страх, нито повече, нито по-малко! И не е начинът за разрешаването му обаче - напротив, задълбочава го! Перфекционизмът, така както го заявяваш, се бърка с високия идеал, който се следва разумно, спокойно, с толерантност, гъвкавост, с приемане на временните сривове по пътя като нормални долини към следващия връх, като възможности за учене!

...

Приемаш перфекционизма само в тесния му смисъл на вид натрапчивост от психологията. Ако потърсиш (например в интернет) обаче, ще видиш, че думата има и друг по-различен и по-широк философски смисъл. Вярно е, че подфорума в който е темата, е Психология, но не мисля, че трябва да се ограничаваме да разглеждаме нещата само от психологична гледна точка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×